В името на любовта

СЮЗЪН

ЕЛИЗАБЕТ

ФИЛИПС

В ИМЕТО

НА ЛЮБОВТА

Джорджи Йорк, звезда от някогашен любим на цяла Америка тв сериал, е зарязана най-безцеремонно от съпруга си – прочут киноартист, заради красива актриса, която със своята показна благотворителна дейност като нищо може да грабне Нобелова награда за мир. Вследствие на това филмовата кариера на Джорджи върви стремглаво надолу, а образът й на дръзка и романтична героиня позагубва доста от блясъка си. И като капак на всичко, глутница освирепели папараци я преследват неотлъчно и допълнително вгорчават живота й.

Но какво трябва да направи актриса, на която късметът й е изневерил? Определено не и да замине за Лас Вегас, където след една разюздана нощ, се събужда омъжена за Брам Шепърд – някогашният й презрян партньор от успешния сериал.

Брамуел Шепърд – лошото момче на Холивуд – с ангелски сини очи и коварно черно сърце, никога не се е интересувал от друг, освен от себе си. При все това той се съгласява да се превъплъти в ролята на влюбен съпруг заради половин милион долара, които Джорджи му предлага, за да спаси имиджа си.

Двамата врагове, ненавиждали се досега, са принудени да играят без сценарий в един град, където светлините на рампата светят най-ярко и където и най-силните емоции могат да бъдат успешно скрити зад смайващи маски.

Романтична история,

изкусно поднесена със закачлив хумор

и ненатрапчива мъдрост.

Никой не може да разказва истории както Сюзън Елизабет Филипс. Нейното уникално умение да съчетава колоритни герои с неповторим хумор ги прави единствени по рода си.“

Романтик Таймс

„Любовните истории на Сюзън Елизабет Филипс на мига завладяват сърцето на читателя и остават незабравими завинаги.“

Оукланд Прес

В памет на Кейт Флеминг и Анна Фийлдс

Думите не достигат, за да се запълни тишината, останала след вас. Скърбим за загубата ви, липсвате ни повече, отколкото някога ще съумеем да го опишем.

1

Чакалите се нахвърлиха върху Джорджи веднага щом се появи на улицата, залята от яркото априлско слънце.

Когато се скри в малкия парфюмериен магазин на булевард „Бевърли”, те бяха само трима, но сега бяха петнайсет-двайсет – може би повече – хищна, виеща глутница папараци, бродещи из Ел Ей с извадени фотоапарати и камери, настървени да оглозгат до кости плътта й.

Светкавиците на фотоапаратите я заслепиха. Беше се зарекла, че ще издържи на всичко, с което я засипваха. Нима не бе правила точно това през последната година? Започнаха да й подвикват грубиянските си въпроси – твърде много въпроси, задавани прекалено високо, прекалено бързо, думите се сливаха като канонада, докато загубеха смисъл. Един от чакалите тикна нещо в ръцете й – таблоид – и изкрещя в ухото й:

— Току-що се появи по щандовете и павилионите, Джорджи. Как ще го коментираш?

Джорджи машинално сведе очи. На челната страница на „Флаш” се мъдреше ехографска снимка на бебето в корема на майката. Бебето на Ланс и Джейд. Бебето, което би трябвало да е нейно.

Кръвта се отдръпна от лицето й. Проблеснаха светкавици, защракаха фотоапарати и дланта на Джорджи се стрелна към устата й. Толкова много месеци не се бе огънала, но сега загуби самообладание и очите й се наляха със сълзи.

Обективите уловиха всичко – притиснатата към устата длан, сълзите в очите. Накрая се бе предала, хвърляйки на чакалите това, което дебнеха да докопат през последната година – снимки на злочестата трийсет и една годишна Джорджи Йорк сред отломките на разбития й живот.

Изпусна таблоида и се обърна, за да побегне, но глутницата я бе приклещила отвсякъде. Опита се да отстъпи назад, но те бяха навред – зад нея, пред нея, обкръжили я от всички страни със святкащи фотоапарати и безмилостни крясъци. Смрадта им удари ноздрите й – пот, цигарен дим, евтин одеколон, разяждащ като киселина. Някой я настъпи. Нечий лакът се заби в ребрата й. Продължаваха да настъпват, изпиваха въздуха й, задушаваха я…

Брамуел Шепърд наблюдаваше гнусната сцена от стъпалата на съседния ресторант. Беше приключил с обяда и тъкмо си тръгваше, когато се разрази трескавата суматоха. Спря се на горното стъпало, за да види какво става. От две години не бе виждал Джорджи Йорк, при това я бе зървал само отдалече. Сега, докато наблюдаваше развилнелите се фоторепортери, някогашните горчиви чувства отново се пробудиха.

От мястото, където бе застанал, се разкриваше отлична гледка към разиграващата се сцена. Неколцина от папараците държаха фотоапаратите и камерите високо вдигнати над главите си; други навираха обективите в лицето й. Тя бе привикнала от детството да си има работа с репортерите, но нищо не я бе подготвило за кошмара от изтеклата година. Жалко, че в реалния живот нямаше герои, готови да я спасят.

Брам беше прекарал осем нещастни години, спасявайки Джорджи от деликатни и опасни ситуации, но ролята на галантния Скип Скофийлд, предания рицар на дръзката и непокорна Скутър Браун, отдавна бе изиграна. Този път щеше да се наложи Скутър Браун сама да си спасява задника… или, по-вероятно, щеше да предостави тази мисия на татенцето.

Папараците още не го бяха забелязали. Напоследък той не беше в обсега на обективите им. Съвсем друго би било, ако успееха да го щракнат в общ кадър с Джорджи. „Скип и Скутър” беше един от най-успешните ситкоми в историята на телевизията. Сериалът се излъчваше осем години, изминаха още осем, откакто го спряха, но публиката не го беше забравила, особено когато ставаше дума за всеобщата любимка на Америка Скутър Браун, която в реалния живот се играеше от Джорджи Йорк.

Един порядъчен човек може би щеше да се изпълни със съчувствие заради настоящото й затруднение, ала той беше герой само на екрана. Докато я гледаше, устните му се извиха в насмешлива усмивка. Къде се дяна напоследък дръзкото ти и храбро поведение, Скутър?

Ситуацията внезапно се влоши, приемайки още по-грозен обрат. Двама от папараците се вкопчиха в яростна схватка и единият от тях блъсна силно Джорджи. Младата жена изгуби равновесие и започна да пада, а когато вдигна глава в последен отчаян опит да се задържи на крака, зърна Брамуел. През всеобщата лудост, обезумялото блъскане, викове и хаос тя го видя да стои на по-малко от десетина метра от нея. За миг върху лицето й се мярна потрес, ала не заради падането – по някакво чудо Джорджи успя да запази равновесие – а задето тъкмо Брамуел бе свидетел на унижението й. Погледите им се преплетоха, обективите на фотоапаратите приближиха, а молбата за помощ, струяща от очите й, като че ли върна миналото и тя отново заприлича на объркано и уплашено хлапе. Той стоеше неподвижно и се взираше в яркозелените й очи, все още изпълнени с надеждата, че чудото може да се случи. Сетне погледът й потъмня и Брам улови точния момент, в който Джорджи осъзна, че той няма да й помогне – че си беше останал все същият егоистичен негодник.

Какво, по дяволите, бе очаквала? Нима някога бе имала основание да разчита на него за каквото и да било? Лицето й на смешно малко момиченце се изкриви презрително и тя побърза да се извърне, опитвайки се отново да си пробие път сред тълпата от репортери и да избяга от безмилостно щракащите фотоапарати.

Той твърде късно осъзна, че изпуска златна възможност, и заслиза по стъпалата, но беше чакал прекалено дълго. Юмрукът на Джорджи вече бе улучил нечия челюст. Не беше достатъчно силен, но постигна целта си и неколцина от папараците се отдръпнаха, образувайки клин, така че тя успя да се добере до колата си. Метна се вътре и миг по-късно тойотата приус се отдели от бордюра и се вля в следобедния петъчен лосанджелиски поток от автомобили. Папараците хукнаха към неправилно паркираните си сувове и потеглиха след нея.

Ако момчето, паркиращо колите на клиентите на ресторанта, не бе избрало точно този момент да докара аудито му, Брам навярно щеше да забрави за цялата случка, но когато се плъзна зад волана, любопитството му надделя. Къде отиваше да ближе раните си принцесата на таблоидите, като вече нямаше място, на което да се скрие?

След досадния обяд разполагаше с предостатъчно време, затова той реши да се присъедини към кавалкадата. Беше изгубил от поглед колата на Джорджи, но съдейки по лавирането на колите на папараците из трафика, разбра, че тя кара напосоки. Накрая тойотата сви към булевард „Сънсет”. Брам включи радиото, после го загаси и се замисли над ситуацията. В главата му започна да се оформя интригуващ сценарий.

Накрая процесията се озова на „Пасифик Коуст Хайуей”*, насочи се на север и умът му тутакси прищрака – Брам знаеше накъде се бе отправила Джорджи. Потри с палец горната част на волана.

[* Калифорнийски щатски път 1, известен още като Магистрала към рая или Американския път на мечтите. – Б.пр.]

Иди после разправяй, че животът не е бъкан от интересни съвпадения…

Джорджи съжаляваше, че не може да съдере кожата си и да я хвърли на чакалите. Вече не искаше да бъде Джорджи Йорк. Искаше да бъде личност с достойнство и самоуважение.

Скрита зад тъмните стъкла на тойотата приус, тя изтри нос с опакото на ръката си. Някога разсмиваше целия свят. Сега, въпреки всичките й усилия, можеше с пълен успех да позира за плакат на унизена жена с разбито сърце. Единственото, което я крепеше по време на позорния крах на брака й и оскърбителния развод, беше съзнанието, че обективите на папараците никога, нито веднъж не я уловиха със сведена глава и сгърчено от болка лице. Даже в най-кошмарния ден от живота й деня, в който съпругът й я изостави заради Джейд Джентри – Джорджи съумя да изобрази една от насмешливите гримаси на екранната си героиня Скутър Браун и да позира с гордо вирната брадичка пред преследващите я чакали. Но днес дори и тези последни останки от гордостта й бяха отнети. И Брам Шепърд беше свидетел на падението й.

Стомахът я присви. За последен път бе видяла Брам на един купон преди две години. Той беше заобиколен от жени, което съвсем не бе изненадващо. Тя си бе тръгнала веднага.

Наблизо изсвири клаксон. Нямаше сили да се върне в празната си къща, нито да понесе съжалението на околните, затова се отправи към Малибу, към къщата на стария си приятел Тревър Елиот. При все че пътуваше вече почти час, сърцето й продължаваше лудо да бие. Едно по едно тя бе изгубила две от най-важните неща в живота си – съпруга и гордостта. Всъщност три, ако прибави и залязващата си кариера. А сега и това. Джейд Джентри носеше бебето, за което Джорджи копнееше.

— Да не си откачила? – посрещна я Тревър на вратата. Сграбчи я за китката и я дръпна в хладното антре. Сетне подаде глава навън, но Г-образното преддверие я скриваше отлично от папараците, които навярно скоро щяха да се покажат иззад завоя на „Пасифик Коуст Хайуей”.

— Безопасно е – рече тя, осъзнаваща иронията на думите си, тъй като нищо напоследък не беше такова.

Тревър потри с ръка обръснатото си теме.

— Във вечерното издание на „И! Нюз”* ще ни обявят за женени, а теб за бременна.

[* Предаване за последните клюки и новини за знаменитости. – Б.пр.]

Де да беше така, помисли си младата жена, докато вървеше след приятеля си към вътрешността на къщата.

Беше се запознала с Тревър преди четиринайсет години на снимачната площадка на сериала „Скип и Скутър”. Тогава той играеше Хари, глуповатия приятел на Скип. Но отдавна бе оставил зад гърба си второстепенните роли в безбройните комедийни сериали, за да се превърне в звезда на плоските ситкоми, чиято публика нямаше повече от осемнайсет години. За миналата Коледа Джорджи му беше подарила тениска с надпис „ДОТУК С ПРЪДЛИВИТЕ ШЕГИ”.

Независимо че беше едва метър и седемдесет и три, Тревър можеше да се похвали с пропорционално телосложение и приятно лице, с леко глуповато изражение, което го правеше незаменим за ролите на симпатичен неудачник, винаги успяващ да изплува над водата.

— Не биваше да нахлувам без покана в дома ти – смънка Джорджи, без да изпитва ни най-малки угризения, задето му се бе натресла.

Той спря звука на телевизора, по който вървеше бейзболен мач, и я огледа намръщено. Тя знаеше, че е отслабнала драстично и стройното й тяло на танцьорка сега приличаше на скелет. Но не анорексията, а разбитото й сърце караше стомаха й да се бунтува срещу всякаква храна.

— Защо не отговори на последните ми две обаждания? – поиска да узнае той.

Джорджи понечи да свали слънчевите си очила, но размисли. Никой не би искал да види сълзите на клоуна, дори това да беше най-добрият му приятел.

— Хей, признавам, че съм твърде погълната от себе си, за да ме е грижа за някой друг.

— Това не е вярно. – Гласът му прозвуча топло, изпълнен със съчувствие. – Като те гледам, имаш нужда от едно питие.

— На този свят няма достатъчно алкохол… но да, имам нужда да пийна нещо.

— Не чувам шум от хеликоптери. Иди да седнеш на терасата. Ще направя по една маргарита.

Щом Тревър изчезна в кухнята, Джорджи най-после свали слънчевите очила и затътри с неохота крака по пъстрата мозайка на пода към банята, за да поправи щетите от атаката на папараците.

Заради загубата на килограми кръглото й лице бе изпито и скулите й изпъкваха, а ако устата й не беше толкова широка, големите й очи щяха да заемат половината от физиономията й. Отметна зад ухото кичур от правата си тъмнокестенява коса с махагонови отблясъци. Опитвайки се да повдигне духа си и да смекчи резките черти на лицето си, Джорджи си бе направила модерна прическа, с дълъг неравен бретон и подвити около страните кичури. В дните, когато се снимаше в „Скип и Скутър”, беше принудена да носи тъмната си коса ситно накъдрена и боядисана в жизнерадостен морковено рижав цвят, тъй като продуцентите искаха да се възползват от суперуспешното й участие в бродуейския римейк на „Ани”*. Онази унизителна прическа подчертаваше контраста между външността й на смешно момиченце и неотразимата привлекателност на Скип Скофийлд.

[* Мюзикъл от 1977 г., спечелил награда „Тони”. – Б.пр.]

Тя винаги се бе срамувала от кръглите си, кукленско розови бузи, изпъкналите зелени очи и голямата уста. От една страна, нестандартните черти й донесоха слава и успех, но от друга – в град като Холивуд, където дори касиерките в супермаркетите са истински секс бомби – ако не си красива, нямаш никакъв шанс. Не че вече й пукаше. Но докато беше съпруга на Ланс Маркс, суперзвездата от приключенски и екшън хитове, определено не й беше все едно.

Умората бавно я бе завладяла. От половин година не бе посещавала школата по танци – едва имаше сили да се надигне от леглото.

Доколкото можа, пооправи грима си, сетне се върна в дневната. Тревър се бе нанесъл съвсем наскоро в тази къща, обзаведена с амебоподобни мебели от средата на миналия век. Навярно бе поел по пътеката на спомените, защото върху масичката за кафе лежеше книга за историята на американските телевизионни ситкоми, отворена на страницата, откъдето й се блещеше целият актьорски състав на „Скип и Скутър”. Джорджи побърза да извърне поглед.

По краищата на терасата бяха подредени бетонни сандъчета с високи растения, които скриваха обитателите на къщата от любопитните погледи на зяпачите по плажа. Тя изрита сандалите си и се отпусна на платнения шезлонг на сини и кафяви ивици. Океанът се простираше отвъд парапета от бели тръби. Няколко сърфисти се носеха по вълните малко зад вълнолома, но днес морето беше твърде спокойно за истинско сърфиране и дъските им подскачаха лениво по водата като зародиши в околоплодна течност.

Внезапен пристъп на болка секна дъха й. Двамата с Ланс бяха като двойка от приказките. Той беше прекрасният безстрашен принц, съзрял красивата й душа зад външността на грозното патенце. Тя беше обожаващата съпруга, подарила му безусловната и искрена любов, от която той се нуждаеше. Две години ухажване и една година брак, през които репортерите ги следваха навсякъде, но при все това тя се оказа неподготвена за лудницата, която я връхлетя, когато Ланс я заряза заради Джейд Джентри.

В самотата на дома си Джорджи лежеше с часове неподвижно върху леглото, но пред хората изкуствената усмивка не слизаше от лицето й. Ала колкото и високо да държеше главата си, слуховете за нея и историите във вестниците ставаха все по-жалостиви.

Таблоидите крещяха: „Разбитото сърце на храбрата Джорджи”.

„Смелата Джорджи на крачка от самоубийство”, когато Ланс обяви: „Докато не срещнах Джейд Джентри, не познавах истинската любов”.

„Джорджи линее все повече с всеки изминал ден! Приятелите й се страхуват за живота й.

Независимо че филмовата кариера на Ланс беше много по-успешна, за хората Джорджи си оставаше Скутър Браун, любимката на Америка, и ураганът на общественото съчувствие се обърна против него, задето беше изоставил една толкова обичана телевизионна икона. Ланс не закъсня с контраатаката: „Неназовани източници твърдят, че Ланс отчаяно искал деца, но Джорджи била твърде заета с кариерата си, за да отдели време за семейството си”.

Никога нямаше да му прости тази нагла лъжа.

Тревър се появи на терасата, крепейки в ръце бял кожен поднос с високи чаши и кана с маргарита. Деликатно се престори, че не вижда сълзите, стичащи се изпод тъмните очила.

— Барът е официално открит – обяви той с усмивка.

— Благодаря, приятелю.

Джорджи пое от ръката му ледената маргарита и притисна студената чаша към бузата си, когато той се извърна, за да остави подноса върху малката бяла масичка. Не можеше да говори с него за ехографската снимка на бебето. Дори най-близките й приятели не подозираха колко силно копнееше да има дете. Тази болка беше нейната тайна. Тайната, която днешните снимки щяха да извадят на бял свят.

— Миналия петък приключихме със снимките на „Лесни неща” – рече тя. – Поредният неуспех. – Не можеше да си позволи за трети път да оглави дъното на бокс офис класациите, а точно това щеше да се случи, когато филмът бъде пуснат по екраните. Остави върху масичката недокоснатата чаша с коктейла. – Татко наистина е разстроен заради шестмесечната ваканция, която си позволявам.

Тревър се отпусна в пластмасовия стол лале.

— Та ти на практика работиш, откакто си се появила на бял свят. Пол трябва малко да ти отпусне юздите.

— Да бе, като че ли някога ще стане.

— Знаеш какво мисля за навика му вечно да те пришпорва. Добре, повече няма да кажа нито дума.

— Недей. – Джорджи отлично знаеше мнението на Тревър за сложните отношения с баща й. Мнение, което като цяло беше съвсем точно. Тя обви ръце около коленете си и ги притисна към корема. – Разсей ме с някои сочни клюки.

— Моята партньорка от ден на ден откача все повече. Ако някога отново реша да снимам филм с тази жена, по-добре ме застреляй. – Той измести стола си, така че бръснатата му глава да остане на сянка. – Знаеш ли, че тя и Брам преди време са излизали заедно?

Стомахът й се присви.

— Двамата са си лика-прилика, или както се казва, „от един дол дренки”.

— Той наглежда къщата…

Тя вдигна ръка.

— Престани. Не мога да говоря за Брамуел Шепърд. Особено днес.

Днес следобед Брам беше наблюдавал с бездушна усмивка на лицето как едва не я стъпкаха до смърт. Господи, колко го мразеше дори след всичките тези години.

Слава богу, Трев смени темата, без да се задълбочава в подробности.

— Предполагам, че си видяла проучването на общественото мнение в „Ю Ес Тудей” от миналата седмица? За любимите героини от ситкомите? Скутър Браун е на трето място, след Луси и Мери Тейлър Мур. Дори си изпреварила Барбара Идън.

Джорджи бе видяла класацията, но й бе все едно.

— Ненавиждам Скутър Браун.

— Ти си единствената. Тя е икона. Не е американско да не я обичаш.

— Снимките на сериала спряха преди осем години. Защо хората не могат да го забравят?

— Може би се дължи на повторенията, които не спират да се излъчват по цял свят?

Тя бутна слънчевите очила на темето си.

— Бях хлапе, когато сериалът започна да се снима, само на петнайсет. И едва на двайсет и три, когато го спряха.

Тревър забеляза зачервените й очи, но не каза нищо.

— Скутър Браун няма възраст. Най-добрата приятелка на всяка жена. Любимата девственица на всеки мъж.

— Но аз не съм Скутър Браун! Аз съм Джорджи Йорк. Моят живот принадлежи на мен, а не на света.

— Желая ти късмет с това.

Наистина повече не издържаше. Без да може да се противопостави, винаги да се съобразява с другите. Никога да не действа по своя воля. Младата жена притисна по-плътно колене към гърдите си и се загледа в лака на ноктите си, преливащ във всички цветове на дъгата. Беше накарала маникюристката да развихри въображението си с надеждата да се поразсее.

Ако не му предложеше веднага, никога нямаше да се реши.

— Трев, какво ще кажеш двамата с теб да завъртим една малка… голяма любовна история?

— Любовна история?

— Ние двамата. – Не смееше да го погледне и продължаваше да се взира в пъстроцветния лак. – Да се влюбим пред погледите на всички. И може би… – Изрече с мъка следващите думи: – Трев, обмислям го от доста време… Зная, че ще го сметнеш за лудост. И то наистина е лудост. Но… ако идеята не ти се струва толкова противна, мислех си… че двамата поне можем да обмислим вероятността… да се оженим.

— Да се оженим? – Тревър скочи рязко от стола.

Той беше един от най-скъпите й приятели, но сега страните й пламтяха от притеснение. И все пак какво значение имаше още един унизителен момент в живота й в една година, изпълнена с позор? Тя отпусна ръце от коленете.

— Разбирам, че не биваше да ти го стоварвам така изневиделица. Зная, че е откачено, наистина откачено. И аз самата се чувствах по този начин, когато идеята ми хрумна за пръв път. Но като размислих по-трезво, не съзрях никакви големи недостатъци.

— Джорджи, аз съм гей.

— Носят се слухове, че си гей.

— Аз наистина съм гей.

— Но ти го прикриваш толкова добре, че едва ли някой го знае със сигурност. – Тя преметна крака над страничната облегалка на шезлонга и се намръщи, когато закачи леко засъхналата драскотина на единия си глезен. – Това най-после ще сложи край на догадките и спекулациите. Помисли си, Трев. Ако братството на обратните надуши някога, че си от техния отбор, с кариерата ти ще е свършено.

— Мислиш ли, че не го зная? – Той потърка с ръка обръснатото си теме. – Джорджи, животът ти се е превърнал в истински цирк и независимо колко те обичам, не искам да бъда изтъпанчен по средата на арената.

— Тъкмо това е най-хубавото на моя план. Ако двамата с теб сме заедно, циркът ще спре. – Той се отпусна отново на стола, а тя отиде и коленичи пред него. – Трев, само си помисли. Двамата винаги сме се разбирали чудесно. И ще можем да живеем свободно, както желаем – без никой да се меси в живота на другия. Представи си само каква свобода ще имаш – и двамата ще имаме. – Тя притисна буза към коляното му само за миг, сетне приседна на пети. – С теб не сме такава странна двойка, каквато бяхме аз и Ланс. Тревър и Джорджи ще имат скучен брак и след първите няколко месеца пресата ще ни остави на мира. Няма да ни се налага да живеем под постоянно наблюдение. А ти няма да си принуден да излизаш с всички онези жени и да се преструваш, че се интересуваш от тях. Можеш да се срещаш с когото искаш. Нашият брак ще бъде идеално прикритие за теб. – А за нея – възможност да се избави от всеобщото съжаление. Щеше да си възвърне достойнството и в същото време това щеше да е нещо като застраховка, която да я предпази отново да се хвърли в емоционалната пропаст заради някой мъж. – Помисли си, Трев. Моля те. – Трябваше да го остави да свикне с идеята, преди да спомене за деца. – Помисли си колко освобождаващо ще бъде и за двама ни.

— Няма да се оженя за теб.

— Нито пък аз – разнесе се над терасата ужасяващо познат глас. – По-скоро ще спра да пия.

Джорджи скочи на крака и с изумление видя Брамуел Шепърд да се изкачва бавно по стъпалата откъм плажа. Спря се на най-горното. Устните му потрепваха в преднамерена насмешка.

Младата жена пое дълбоко дъх.

— Не искам да ви прекъсвам – подхвърли той и се облегна на перилото. – Това е най-интересният разговор, който съм подслушвал, откакто станах неволен свидетел как Скутър и приятелките й обсъждаха срамното си окосмяване. Трев, защо не си ми казвал, че си обратен? От днес нататък за нищо на света няма да се появя на публично място в твоята компания.

За разлика от Джорджи, Тревър се зарадва на прекъсването и размаха чашата си с маргарита към огряната от слънчевите лъчи глава на Брам.

— Та нали ти ме запозна с последното ми гадже!

— Сигурно не съм бил на себе си. – Бившият й партньор от сериала се втренчи изпитателно в Джорджи. – Като заговорихме за това… ти май не си на себе си. Изглеждаш ужасно.

Трябваше веднага да се махне от тук. Джорджи погледна към вратата, водеща към къщата, но жалките искри на собственото й достойнство все още тлееха в пепелта на самоуважението й. За нищо на света нямаше да позволи на негодника да я види как бяга, подвила безславно опашка.

— Какво търсиш тук? – попита тя рязко. – Не си се отбил случайно.

Той кимна към каната.

— Само не ми казвайте, че двамата се наливате с този боклук.

— Сигурен съм, че помниш къде държа твърдия алкохол.

Трев я изгледа загрижено.

— По-късно.

Брам разположи високото си стройно тяло в шезлонга срещу този на Джорджи. Песъчинките върху прасците му искряха като миниатюрни диаманти. Вятърът бе разрошил вълнистата му златисто-бронзова коса. Стомахът й се присви. Красив паднал ангел.

Образът беше заимстван от едно есе на добре познат телевизионен критик наскоро след скандала, сложил край на един от най-успешните телевизионни сериали. Тя и до днес помнеше няколко изречения:

„Всички с лекота можем да си представим Брам Шепърд на небесата. Лицето му е толкова съвършено, че останалите ангели не могат да се заставят да го прогонят, въпреки че е изпил осветеното вино до капка, съблазнил е хубавките ангели девици и е откраднал арфата в замяна на тази, която е проиграл на партия небесен покер. Наблюдаваме го как излага на опасност цялото ято, когато лети прекалено близо до слънцето, после се гмурка безразсъдно сред облаците надолу към морето. Но целият ангелски сонм е омагьосан от ширналото се в очите му лавандулово поле, от слънчевите лъчи, танцуващи в косите му, затова му прощават всички простъпки и прегрешения… докато последният му опасен плонж не повлече всички тях в калното тресавище.”

Брам отпусна глава на облегалката на шезлонга. Все още безупречният му профил се открои ясно на фона на небето. На трийсет и три, меките черти на безгрижната му, вечно търсеща наслади младост се бяха втвърдили, придавайки на ленивата му блестяща красота още по-разрушителна сила. Бронзовите нишки в косата му се преливаха със светлорусите кичури, цинизмът бе помрачил ангелския блясък на лавандуловите очи, язвителна усмивка повдигаше ъгълчетата на идеално симетричната уста.

На Джорджи й прилоша при мисълта, че един напълно безскрупулен човек като него бе подслушал разговора им с Тревър. Не можеше да избяга, не още, но краката й се подкосиха.

— Защо си тук? – попита изнемощяло и се отпусна на един от пластмасовите столове.

— Тъкмо се канех да ти кажа – намеси се Трев. – Брам понякога обитава другата ми къща малко по-надолу край брега, която се опитвам да продам. Тъй като е безработен, няма какво друго да прави, освен да се мотае наоколо и да ми досажда.

— Не съм съвсем безработен – възрази Брам и скръсти полепналите си с песъчинки глезени. Дори сводовете на ходилата му бяха елегантно извити като острие на ятаган. – Миналата седмица получих предложение да се излагам в едно ново реалити телевизионно шоу. Ако не бях здравата отцепен, когато ми звъннаха, навярно щях да приема. Но всяко зло за добро. – Размаха фините си пръсти. – Твърде много работа.

— Разбира се – промърмори Трев.

Джорджи оглеждаше трескаво пясъчната ивица, търсейки фотографи. Всъщност това беше частен плаж, но папараците щяха да дадат мило и драго, за да я щракнат отново с Брам. Скип и Скутър отново заедно след цялото това време. Стомахът й се преобърна при мисълта, че човек с незавидната репутация на Брамуел Шепърд може да стане част от публичния й кошмар.

Той се облегна назад и отново затвори очи. Приличаше на скучаещ аристократ, решил да се попече на слънце – измамен образ, тъй като той беше хулиган, изхвърлен от училище и отраснал в работническия квартал „Саут Сайд” в Чикаго, с баща пропаднал пияница и безделник.

— Надявам се, че си скрил бръсначите си, Трев. Говори се, че нашата Скутър мечтае да сложи край на живота си, откакто съдбата й нанесе толкова жесток удар. Лично аз смятам, че тя би трябвало да празнува, задето най-сетне се е отървала от онзи кретен, за когото се омъжи. Джейд Джентри сигурно си е загубила ума, за да си позволи да се увлече по господин Американска мечта. Я ми кажи истината, Скут. Ланс Маркс не може да го вдигне, нали?

— Виждам, че ти все още си съвършеният джентълмен. Колко успокояващо.

Младата жена чувстваше, че трябва час по-скоро да се махне от тук, но без да изглежда като страхливо бягство. Надигна се преднамерено бавно от стола и потърси с очи сандалите. Твърде късно осъзна, че не помни къде ги е оставила.

Брам отвори очи и я дари с ленивата си насмешлива усмивка, разтопила сърцата на много жени, разумни във всяко друго отношение.

— Четох, че щастливата двойка отново се е отправила към чужди брегове, за да се заеме с добре рекламираната си благотворителност.

Ланс и Джейд бяха съчетали медения си месец с хуманитарна мисия в Тайланд. Джорджи никога нямаше да забрави изявлението им за пресата: „Ние искаме да се възползваме от нашата известност, за да привлечем вниманието на обществото към любимата кауза на Джейд – експлоатацията на деца в секс индустрията”.

Джорджи никога не бе имала любима благотворителна кауза. През годините само бе подписвала щедри чекове.

Озърна се трескаво за сандалите.

Брам посочи с тънкия си показалец под шезлонга, на който тя седеше преди малко.

— Кампанията им да се затегнат законите срещу туристите педофили е умиляваща. А докато те обсаждат Конгреса, аз подочух, че ти опустошаваш магазините „Фред Сегал”.

Това бе последната капка, преляла чашата на търпението й.

— Наистина те ненавиждам! – избухна Джорджи.

— Невъзможно. Скутър не е способна да ненавижда своя възлюбен Скип. Особено след като той е прекарал осем години от живота си да я измъква от всякакви идиотски ситуации.

Тя грабна сандалите и припряно ги нахлузи.

— Престани, Брам – обади се Трев предупредително.

Но Брам явно не бе приключил с нея.

— Помниш ли, когато падна в езерото, облечена с коженото палто на мама Скофийлд? Ами онзи път, когато на коледното й парти пусна мишката от капана?

Ако не обръщаше внимание на заяждането му, той щеше да спре.

Но Брам винаги бе обичал бавното мъчение.

— Дори на сватбения ни ден успя да се забъркаш в неприятности. Добре че така и не довършихме сериала. Чух, че по сценарий е трябвало да ти направя бебе по време на медения ни месец. Ако продуцентите не бяха дръпнали шалтера, щях да съм баща на един мъничък Скип.

— Не беше мъничък Скип! – взриви се Джорджи. – Бяха близнаци! Двамата с теб трябваше да имаме близнаци – момиче и момче. Очевидно си бил прекалено дрогиран, за да си спомниш тази малка подробност.

— Непорочно зачатие, предполагам. Можеш ли да си представиш Скутър гола и…

Джорджи не можеше да издържа повече и хукна към вътрешността на къщата с един обут сандал и другия в ръка.

— На твое място щях да остана – подхвърли той лениво. – Преди десет минути видях един фоторепортер да се прокрадва в онези храсти покрай шосето. Сигурно някой е видял колата ти.

Тя се почувства като в капан.

Брам я изгледа от главата до петите – един от многото му неприятни навици.

— Случайно да си пропушила, Скут? Имам нужда от цигара, а Трев отказва да държи в къщата си поне един стек за гостите. Истински бойскаут, нали? – Брам повдигна безупречните си вежди. – Ако не се смятат порочните му похождения с представители на собствения му пол.

Тревър се опита да свали напрежението.

— Джорджи, нали знаеш, че го търпя само защото тайно копнея за прекрасното му тяло. Колко жалко, че не е обратен.

— Ти си твърде придирчив и изискан, за да копнееш за него – тросна се тя.

— Огледай го по-внимателно – посъветва я сухо Трев.

Не беше честно. Досега Брам отдавна трябваше да е мъртъв, убит от безбройните си пороци, но костеливото тяло, което тя помнеше от сериала „Скип и Скутър”, сега пращеше от здраве. Някогашният момчешки финес бе заменен със здрави и силни мускули. Под ръкава на бялата тениска, върху могъщия му бицепс, се виждаше сложна татуировка, а под тъмносините му плажни шорти се очертаваха стегнати мускулести бедра на професионален бегач. Гъстата му бронзово руса коса бе небрежно разрошена и нямаше и следа от бледата кожа, типична за Брам в миналото, както и махмурлукът. С изключение на упадъчното излъчване, прилепнало към него като лоша репутация, Брамуел Шепърд изглеждаше удивително здрав.

— Сега той тренира усърдно – прекъсна я Трев с театрален шепот, сякаш доверяваше особено пикантна клюка.

— Брам никога в живота си не е тренирал – отсече Джорджи. – Сдобил се е с тези мускули, като е продал и малкото останало от душата му.

Брам се усмихна и извърна към нея красивото си лице на порочен ангел.

— Я ми разкажи по-подробно за този твой план да възвърнеш гордостта си, омъжвайки се за Трев. Не е толкова интересно, както дискусията за срамните косми, но все пак…

Тя скръцна със зъби.

— Кълна се в Бога, че ако кажеш и една дума някому…

— Няма да каже – намеси се Тревър. – Нашият Брамуел не се интересува от никого другиго, освен от себе си.

Това беше самата истина. Но Джорджи не можеше да понесе мисълта, че той бе чул нещо толкова унизително. Двамата с Брам работиха заедно осем години. На седемнайсет той беше безразсъден егоист, но колкото повече растеше славата му, толкова поведението му ставаше все по-необуздано. Не беше трудно да се забележи, че с годините се е превърнал в един нетърпимо самовлюбен циник.

Шепърд нехайно кръстоса крака.

— Не смяташ ли, че още си твърде млада, за да се откажеш от истинската любов?

Джорджи се чувстваше като стогодишна. Приказният брак се бе провалил, слагайки край на мечтите й за семейство и мъж, който да я обича заради самата нея, а не заради това, с което тя би могла да помогне за кариерата му. Отново бутна слънчевите очила на носа си, опитвайки се да прецени коя опасност е по-голяма: дебнещите отвън чакали или звярът пред нея.

— Нямам намерение да обсъждам тази тема с теб.

— Остави я на мира, Брам – обади се Тревър. – Годината беше тежка за нея.

— Това е цената, която се плаща за всеобщото обожание – отвърна ехидно Брам.

— Е, теб поне не те грози подобна опасност – изсумтя пренебрежително Трев.

Брам взе нейната чаша с маргарита, отпи една глътка и потръпна отвратено.

— Никога досега не съм виждал зрителите да се вживяват толкова в развода на някоя знаменитост. Изненадан съм, че още никой от откачените ти фенове не се е самозапалил.

— Хората приемат Джорджи като член на семейството – поясни Тревър. – Те са отраснали със Скутър Браун.

Брам остави чашата.

— Те са отраснали и с мен.

— Но Джорджи и Скутър всъщност са една и съща личност – изтъкна Тревър. – За разлика от теб и Скип.

— И слава богу. – Брам се надигна от шезлонга. – Още ненавиждам онзи малък досаден натегач.

Но Джорджи обичаше Скип Скофийлд. Обичаше всичко в него. Голямото му сърце, предаността му, вечния му стремеж да брани Скутър от семейство Скофийлд. И най-вече това, че накрая се влюби в глупавото й кръгло лице и голямата уста, разтягаща се като гума. Обичаше всичко, с изключение на мъжа, в който Скип се превръщаше, когато камерите спираха да работят.

И сега тримата отново се върнаха към старата схема – Брам напада, а Тревър я защитава. Но тя вече не беше хлапе и можеше сама да се брани.

— Аз не мисля, че ненавиждаш Скип. Смятам, че ти винаги си искал да бъдеш Скип, но си толкова далеч от този идеален образ, че се преструваш, че го презираш.

— Може би си права – прозина се Брам. – Трев, сигурен ли си, че някой гост не е оставил малко трева наоколо? Или поне цигари?

— Сигурен съм – промърмори Тревър и в този момент телефонът иззвъня. – Не се убивайте взаимно, докато се обадя.

Домакинът влезе вътре.

Джорджи изведнъж изпита желание да накаже Брам за всичко, което той представляваше.

— Днес едва не ме стъпкаха до смърт. Благодаря ти за помощта – подметна тя хапливо.

— Ти се справи отлично. При това без татенцето. Това вече наистина ме изненада.

Тя го изгледа кръвнишки.

— Какво искаш, Брам? И двамата знаем, че появата ти тук не е случайна.

Той стана, приближи до перилото и зарея поглед към плажа.

— Ако Трев се окаже толкова глупав, че да приеме шантавото ти предложение, как ще живееш без секс? Какво би сторила за малко креватни забавления?

— Да бе, тъкмо това възнамерявам да обсъдя с теб.

— На кого друг ще се довериш, ако не на мен? – подсмихна се Брам. – Забрави ли, че аз бях първият?

Джорджи не можеше да издържа повече и се завъртя към френските прозорци.

— Между другото, само от любопитство, Скут… – разнесе се гласът му зад нея, – сега, след като Трев те отряза, кой е следващият на опашката за престижната титла господин Джорджи Йорк?

Преди да се обърне, тя лепна на лицето си подигравателна усмивка.

— Колко мило от твоя страна, че сатанинската ти душа толкова се вълнува за бъдещето ми, когато собственият ти живот е такава бъркотия. – Ръката й трепереше, но тя му махна закачливо, или поне се надяваше да изглежда така, и влезе вътре. Трев тъкмо бе приключил разговора, но тя нямаше сили дори да го помоли да обмисли предложението й.

Когато стигна до Пасифик Палисейдс, нервите й бяха толкова опънати, че изпитваше почти физическа болка. Не обърна внимание на фотографа, чиято кола бе паркирана в края на двора й, и сви по тясната алея, водеща към скромно ранчо в псевдосредиземноморски стил, което можеше да се побере в басейна на предишния й дом. Джорджи не можеше да остане в къщата, където бяха живели двамата с Ланс. Беше наела това жилище, обзаведено с масивни и прекалено тежки мебели за малките стаи. Таваните бяха твърде ниски за грубите дървени греди, но на Джорджи й беше все едно и нямаше намерение да търси нещо по-подходящо.

Тя отвори прозореца на спалнята и се насили да провери гласовата си поща.

„Джорджи, видях онзи глупав таблоид и…”

Изтриване.

„Джорджи, толкова съжалявам…”

Изтриване.

„Той е копеле, хлапе, а ти си…”

Изтриване.

Приятелите й желаеха доброто – поне повечето от тях – но непресекващото им съчувствие я задушаваше. Поне веднъж, за разнообразие, й се искаше тя да посъчувства на някого.

„Джорджи, обади ми се незабавно. – Деловият глас на баща й изпълни стаята. – Във „Флаш” има една снимка, която може да те разстрои. Не искам да те свари неподготвена.”

Твърде късно, татенце.

„Важно е да реагираш подходящо. Изпратих на Арън по имейла изявление, което да публикува на сайта ти, в което се казва колко си щастлива за Ланс. Сигурен съм, че знаеш…”

Джорджи натисна яростно бутона „Изтриване”. Защо поне веднъж баща й не се държеше като баща, а не като мениджър? Той направляваше кариерата й още откакто тя бе на пет години, по-малко от година след смъртта на майка й. Придружаваше я на всяко прослушване, пак той договори първите й телевизионни реклами, накара я да взема уроци по пеене и танци, които й помогнаха да получи главната роля в бродуейския римейк на „Ани” – роля, която я изведе до кастинга за Скутър Браун. За разлика от много други родители на деца звезди, баща й се постара да инвестира изгодно парите й. Благодарение на него тя можеше никога повече да не работи и при все че му беше благодарна, задето я бе осигурил финансово, би дала и последната стотинка от богатството си, за да има истински баща.

Чу гласа на Ланс и се отдръпна от телефона.

„Джорджи, аз съм – рече той тихо. – Вчера се върнахме от Филипините. Току-що научих за статията във „Флаш”… Не зная дали вече си я видяла. Аз… аз исках сам да ти го кажа, преди да го прочетеш. Джейд е бременна…”

Тя прослуша съобщението му до края. В гласа на Ланс се долавяха не само нотки на угризение, не само молба, но и гордост. Явно не беше толкова добър актьор, за да я прикрие. Той все още искаше тя да му прости, задето я бе напуснал, да прости лъжата му пред медиите, че тя не е искала деца. Ланс беше актьор и като такъв изпитваше потребност всички да го обичат, дори жената, чието сърце бе разбил. А сега искаше тя да го освободи от чувството за вина. Но Джорджи не можеше. Беше му дала всичко. Не само сърцето, не само тялото си, но и всичко, което притежаваше. И ето докъде я бе довело това.

Рухна на дивана. Беше изминала цяла година, ала нищо не се бе променило. Тя отново плачеше. Кога ще съумее да се отърси от мъката и да загърби миналото? Кога ще престане да се държи като неудачницата, за която всички я смятаха? Ако и занапред продължаваше по този начин, горчивината, разяждаща я отвътре, щеше да победи и Джорджи щеше да се превърне в жената, която не искаше да бъде. Трябваше да направи нещо – каквото и да е – което да я накара не само да изглежда, но и да се почувства победител.

2

Какво щеше да направи Скутър Браун на нейно място? Този въпрос не спираше да си задава Джорджи и тъкмо заради него в момента прекосяваше външния двор на „Айви”* към масата, която бе запазила точно до прочутата ограда от бели колчета. Скутър Браун, храбрата осиротяла бегълка, криеща се в помещенията за прислугата в имението на Скофийлд, за да не попадне в приемно семейство, беше поела в ръце юздите на съдбата си. Крайно време беше и Джорджи да последва примера й.

[* Изискан ресторант в Лос Анджелис, много популярен сред знаменитостите, звезди от киното и телевизията, хора на изкуството и медиите. – Б.пр.]

Тя махна на известен рапър, кимна за поздрав на водещ на токшоу и изпрати въздушна целувка на бивша звезда от „Анатомията на Грей”. Само Рори Кийн, новата шефка на „Вортекс Студиос”, беше прекалено погълната от разговора си с директора на Сий Ей Ей*, за да забележи появата на Джорджи.

[* Агенция за подбор на талантливи артисти и спортисти в Ел Ей. – Б.пр.]

Точка първа от новия списък на Джорджи: Да те видят с идеалния мъж. Сега, когато онази унизителна фотография, на която се взираше ужасено в ехографската снимка на бебето на Ланс, се мъдреше навсякъде, се налагаше тя да престане да се крие и да направи това, което трябваше да стори още преди месеци. Беше нужно днешният обяд да се превърне в сензация, така че всички да забравят за потресената й физиономия.

За нещастие, идеалният мъж, когото бе избрала за първата си публична среща, още никакъв го нямаше. В резултат Джорджи бе принудена да седи сама на масата за двама. Опитваше се да си даде вид, че се наслаждава на няколкото минути, посветени на самата нея. Не можеше да се сърди на Тревър. При все че не успя да го убеди да се ожени за нея, приятелят й поне се съгласи да й бъде официален придружител за няколко седмици.

„Айви” беше институция в Ел Ей, идеалното място да видиш и да бъдеш видян – ненапразно пред централния вход постоянно дежуреха армия папараци. Знаменитостите, които обядваха в ресторанта и даваха вид, че са раздразнени от всеобщото внимание, бяха най-големите лицемери на света, особено онези, които седяха отвън на двора, зад бялата ограда, проточила се покрай тротоара и многолюдния булевард „Робъртсън”.

Джорджи се настани под белия чадър. Ако пие вино на обяд, можеше да се приеме от околните като знак, че дави мъката си в алкохол, затова си поръча студен чай. Две жени се спряха на тротоара зад оградата и се заблещиха насреща й.

Къде си, Тревър?

Планът й беше съвсем прост. Вместо да избягва публичността, щеше да я търси, но при нейните условия – като свободна жена, наслаждаваща се на живота. Ще прекарва няколко седмици с един идеален мъж, после още няколко с друг. Няма да излиза с никого достатъчно дълго, за да плъзнат слухове за сериозна любовна история. Само развлечения и пак развлечения, съпроводени от купища снимки – снимки, които пиарът й ще се постарае да разпространи по всички издания. Джорджи познаваше немалко красиви актьори, които жадуваха за реклама и разбираха отлично правилата на играта. Тревър щеше да открие кампанията й. Само да не беше отвратителният му навик да закъснява.

И само ако идеята доброволно да дава храна на онези чакали – папараците – да не й беше толкова противна.

Изминаха пет минути. Джорджи беше облечена подходящо за случая. Тоалетът й бе подбран от талантлив стилист – черна лятна рокля от фин памук, с широк ален кант, обточващ корсажа, и водопад от причудливи светлокафяви листа, сипещи се от талията до подгъва на късата тясна пола. Каишките на кафявите сандали, в тон с роклята, обвиваха фините й глезени. Кехлибарените обици бяха последният щрих към небрежно-елегантния самобитен стил, който й подхождаше много по-добре от всякакви воланчета и финтифлюшки или сексапилни рокли с предизвикателни деколтета. Роклята беше идеално подбрана, за да прикрие колко е отслабнала.

Изминаха осем минути. Рори Кийн я забеляза и й помаха приятелски с ръка. Джорджи й махна в отговор. Преди петнайсет години, по време на втория сезон на „Скип и Скутър”, Рори беше само незначителен помощник-режисьор, но сега беше шеф на „Вортекс Студиос” и една от най-влиятелните жени в Холивуд. Тъй като последните два филма на Джорджи се бяха провалили с гръм и трясък, а най-новата й лента обещаваше да пожъне още по-голям неуспех, й беше крайно неприятно някоя толкова важна особа да я види да седи тук сама като неудачница. Впрочем това едва ли беше някаква новост.

Тя никога не се бе смятала за пораженка и трябваше да спре да мисли като такава. Само че вече бяха изминали десет минути…

Джорджи се преструваше, че не забелязва любопитните погледи, но започваше да се поти. Да бъде сама в „Айви”, беше равносилно на публично самоубийство. Замисли се дали да не извади мобилния си телефон, но не искаше всички да си помислят, че се налага да издирва придружителя си.

В другия край на двора обядваше компания от кльощави, измъчено стилни млади наследници с красиви празни лица. Компанията им включваше безинтересните дъщери на залязваща рок звезда, на студиен магнат и на международен производител на безалкохолни напитки. Те бяха известни с това, че са известни – въплъщение на всичко модно и недостижимо за обикновените жени, които въздишаха завистливо над снимките им. Никое от тези момичета не искаше да признае, че живее от парите на татенцето, затова се бяха обявили за „дизайнерки на чанти”. Но истинската им работа беше да позират пред фотографите. Водачката им, наследницата на безалкохолните напитки, се надигна от масата и подобно на лъскаво ферари, се понесе към Джорджи.

— Здравейте, аз съм Мадисън Мерил. Не се познаваме. – Зае поза на модел, за да я уловят телеобективите на папараците от другата страна на улицата, давайки им възможност да огледат добре изисканата трапецовидна рокля на „Стела Маккартни”. – Направо се влюбих във вас, докато гледах „Лято в града”. Не разбирам защо филмът не се превърна в хит. Обожавам романтичните комедии. – Малка бръчица проряза идеалното й чело и тя побърза да добави: – Искам да кажа, че харесвам и сериозни филми, като тези на Скорсезе и така нататък.

— Разбирам – кимна Джорджи и я удостои с дежурната си закачлива усмивка, представяйки си как папараците трескаво щракат с фотоапаратите и камерите, възбудени от неочаквания си шанс: страхотни снимки на невероятно фотогеничната Мадисън Мерил в компанията на измършавялата Джорджи Йорк, вехнеща сама на маса за двама.

— „Скип и Скутър” също беше супер. – Мадисън отстъпи няколко крачки назад, така че чадърът на масата да не засенчва лицето й. – Когато бях на девет, това бе любимият ми сериал.

На девойката дори не й достигаше ум да се държи тактично. Трябваше да поработи доста върху маниерите си, ако искаше да се издигне в Лос Анджелис.

Мадисън посочи към празния стол.

— Трябва да се върна при приятелките си. Искате ли да се присъедините към нас, ако нямате компания за обяд?

Все пак успя да преобразува констатацията във въпрос.

Джорджи нервно подръпна една от кехлибарените си обици.

— О, не, не съм сама. Просто са го задържали на поредната среща. Обещах, че ще го почакам. Мъже, какво да ги правиш!

— Такива са си – съгласи се охотно Мадисън, махна на фотографите и се върна на масата си.

На Джорджи й се струваше, че мигаща неонова рекламна стрелка сочи към празния стол срещу нейния. Хиляди мъже по целия свят – дори милиони – биха дали мило и драго, за да обядват със Скутър Браун, но на нея й скимна да избере за компаньон ненадеждния си бивш най-добър приятел.

Сервитьорът, обслужващ масата й, за трети път изникна пред нея.

— Не желаете ли вече да поръчате, госпожице Йорк?

Добре се беше насадила. Не можеше да остане. Не можеше и да си тръгне.

— Още един студен чай, моля.

Сервитьорът изчезна. Джорджи вдигна ръка и погледна многозначително часовника си. Не можеше да отлага повече. Налагаше се да се престори, че са й позвънили. Ще изиграе сценка – приятелят й съобщаваше, че е претърпял катастрофа. Първо ще добие разстроен вид, сетне ще се зарадва, че никой не е пострадал, и накрая ще прояви пълно разбиране.

Внимание! Тайнственият обожател на Джорджи не се яви на срещата.

Вече си представяше снимката, на която седи сама край маса за двама. Как бе възможно толкова простичък план да се провали толкова скоростно? Май трябваше да започне да се движи с ескорт като всички други знаменитости, но идеята да бъде постоянно заобиколена от платени компаньони винаги й е била противна.

Тъкмо посегна към мобилния телефон, когато долови някаква промяна в атмосферата, като че ли невидим електрически заряд внезапно проблесна през двора на ресторанта. Вдигна глава и кръвта във вените й се смрази. Брамуел Шепърд току-що бе влязъл.

Всички глави се завъртяха от Брам към нея и обратно, сякаш следяха тенис мач. Той беше облечен като безцелно шляещ се втори син на европейски монарх в изгнание: марков блейзър – вероятно „Гучи” – скъпи джинси, подчертаващи всичките му сто осемдесет и осем сантиметра, избеляла черна тениска, намекваща, че не му пука как изглежда. Двама мъже модели го изпиваха завистливо с погледи. Мадисън Мерил се надигна от стола, явно с намерението да го пресрещне, но Брам крачеше право към Джорджи.

Изскърцаха спирачки, когато папараците, без да обръщат внимание на уличното движение, хукнаха да пресичат улицата, за да направят снимката на седмицата, може би на целия месец, тъй като двамата не бяха засичани заедно, откакто приключиха снимките на сериала. Брам стигна до масата, пъхна се под чадъра и докосна леко устните й.

— Трев не можа да дойде – промълви достатъчно тихо, за да не ги чуе никой. – Непреодолими обстоятелства, възникнали в последния момент.

— Не мога да повярвам, че си способен на това! – Всъщност го вярваше. Брам искаше нещо от нея – може би смяташе да устрои публична сцена? Насили вцепенените си устни да се раздвижат в гримаса, която се надяваше обективите да регистрират като усмивка. – Какво си направил с него?

— Що за подозрителност. Бедното момче си сецна кръста, докато излизаше изпод душа.

Брам се настани на стола срещу нея, снижавайки гласа си като нейния, дарявайки я с най-съблазнителната си усмивка.

— Тогава защо той не ми се обади, за да отмени срещата? – изсъска тя.

— Не искаше да възкресява лоши спомени. Като например за начина, по който Ланс Загубеняка сложи край на брака ви. За разлика от него Трев е тактично момче.

Усмивката й стана по-широка, но докато шепнеше, от устните й сякаш капеше отрова.

— Опитваш се да ми скроиш номер. Знам го.

Брам докара развеселен смях.

— Иди после, че не говори за параноя. И неблагодарност. При все че Трев се гърчеше от болка, не можеше да те остави да седиш тук сама. Ти може и да не го знаеш, Скут, но всички в града те съжаляват, а Трев не желаеше да се опозориш още повече. И заради това ми позвъни.

Джорджи подпря глава с ръка и го загледа с престорено обожание.

— Лъжеш. Той по-добре от всеки друг знае какво изпитвам към теб.

— Би трябвало да си благодарна, че изявих желание да ти се притека на помощ.

— Тогава защо се появи с половин час закъснение?

— Отлично знаеш, че никога не съм можел да си разчитам добре времето.

— Глупости! – Джорджи разтегна уста в толкова широка усмивка за пред фотоапаратите и камерите, че страните й я заболяха. – Искал си да се появиш тържествено на сцената. За моя сметка.

Брам също продължаваше да се усмихва, затова тя наклони глава и се засмя закачливо, а той се пресегна през масата и я погъделичка под брадичката, сякаш отново бяха на снимачната площадка на „Скип и Скутър”.

Когато се появи сервитьорът, тълпата от фотографи на тротоара се бе изсипала на улицата, а целият й стомах се бе стегнал на възел. Само след минути тези кадри щяха да се появят на компютърните екрани по целия свят и циркът щеше да се задвижи с пълна пара.

— Пай с омари за Скутър – заяви Брам и махна елегантно с ръка. – Скоч с лед за мен. „Лафроейг”. И равиоли с омар. – Сервитьорът се отдалечи. – Господи, какво не бих дал за една цигара!

Той вдигна ръката й и потри кокалчетата й с палец. Кожата й пламна от нежеланото докосване. Джорджи усети мазола върху показалеца му и не можа да си представи откъде го бе получил. Независимо че Брам бе отраснал в бедняшки квартал, никога в живота си не се бе занимавал с физически труд.

— Мразя те – засмя се звънливо тя.

Той отпи от чашата й със студен чай и позволи на ъгълчетата на устните си да се извият в усмивка.

— Чувството е взаимно.

Брам нямаше причина да я мрази. Тя беше добрият войник, докато той собственоръчно беше съсипал един от най-хубавите ситкоми в историята на телевизията. В първите години от излъчването на „Скип и Скутър” той рядко допускаше издънки, но с течение на времето ставаше все по-неконтролируем и когато отношенията между Скип и Скутър придобиха романтичен обрат, Брам не се интересуваше от нищо друго, освен от забавления. Харчеше парите по-бързо, отколкото ги печелеше – за модерни коли, дизайнерски дрехи и за издръжката на цяла армия от паразитни хрантутници, които се мотаеха около него от детството му. Актьорите и снимачният екип всеки ден гадаеха дали ще се появи на снимачната площадка пиян, или трезвен, дали изобщо ще се появи. Брам трошеше коли, вършееше из нощни клубове и пет пари не даваше за всякакви опити да го обуздаят. Никой не беше в безопасност до него – жени, репутации или запасите от наркотици на колегите.

Ако играеше отрицателен герой, сериалът може би щеше да оцелее въпреки скандала, разразил се след появата на порно записа в края на осмия сезон, но Брам се превъплъщаваше в образа на порядъчния и консервативен младеж Скип Скофийлд – младия наследник на богатството на фамилията Скофийлд – и дори най-преданите фенове бяха възмутени от поведението му. Няколко седмици по-късно снимките на сериала бяха прекратени, спечелвайки му яростта на публиката и омразата на целия екип.

Обядът се точеше сякаш цяла вечност и Джорджи най-накрая не издържа. Остави вилицата до разровения и недояден пай с омари, погледна часовника си и се опита да изглежда така, сякаш за нейно огромно съжаление, коледното празненство е приключило.

— Оу… съжалявам, но трябва да тръгвам.

Брам набучи на вилицата последното късче от равиолите и го пъхна в устата й.

— Не бързай. Не можеш да си тръгнеш от „Айви”, без да си пробвала десерта.

— Да не си посмял да удължаваш този фарс!

— По-внимателно. Разваляш щастливото си изражение.

Тя преглътна с мъка парченцето равиоли и лепна отново усмивката върху лицето си.

— Ти си разорен, нали? Моят баща инвестира много разумно парите ми, но ти пропиля своите. Затова разиграваш този спектакъл. Никой няма да ти даде работа, защото си ненадежден, и се нуждаеш от реклама и добър пиар, за да се изправиш отново на крака. – Брам продължаваше да работи, но напоследък получаваше само незначителни роли, най-вече на морално неустойчиви герои – неверен съпруг, развратен пияница – не играеше дори завършени злодеи. – Ти си толкова отчаян, че си решил да се присламчиш към моята медийна слава.

— Но трябва да признаеш, че се получи. Скип и Скутър отново заедно. – Вдигна ръка, за да повика сервитьора, който тутакси се материализира до масата им. – За десерт ще вземем кекс с орехи, полят с горещ фъдж. С две лъжички.

След като сервитьорът се отдалечи, тя се наведе напред и още повече сниши глас:

— Хайде да изброим причините, поради които те ненавиждам. Ненавиждам те, задето превърна детството ми в кошмар.

— Ти беше на петнайсет, когато започнаха снимките. Не беше съвсем дете.

— Но Скутър беше само на четиринайсет, а аз бях наивна.

— С последното съм съгласен.

— Ненавиждам те, защото ме засрамваше с тъпите си шеги пред колегите, екипа, пресата, пред всички.

— Кой да предположи, че толкова лесно се връзваш?

— Ненавиждам те за всички часове, прекарани на снимачната площадка в очакване да се появиш.

— Признавам, че поведението ми беше непрофесионално. Но ти постоянно беше заровила нос в някоя книга, така че би трябвало да ми благодариш за отличното си образование.

— И заради отвратителното ти поведение, благодарение на което спряха сериала, а това ми струваше милиони.

— На теб ли? А какво ще кажеш за милионите, които аз изгубих?

— Така ти се пада.

— Добре, сега е мой ред… – В усмивката му се прокрадна нещо мазно. – Ти беше една малка надута лицемерка, правеше се на голяма моралистка, уж вечно добричка, а всъщност заклета клюкарка. При най-малката настинка караше татенцето да тича при продуцентите и да вдига врява до небето. Неговата малка принцеса трябваше да има всичко, което пожелае.

Устните й продължаваха да се усмихват, но очите й блестяха гневно.

— Това не е вярно!

— Освен това беше егоистична актриса. Придържаше се строго към сценария, никакви импровизации. Беше задушаващо. – Отново я погъделичка под брадичката.

Тя го изрита силно от вътрешната страна на пищяла му, така че никой да не види. Той потрепна, а тя го потупа по ръката и просъска:

— Ти искаше да импровизираш само защото не си знаеше репликите.

— Винаги когато се опитвах да раздвижа някоя сцена, ти ме саботираше.

— Несъгласието не е саботаж.

— Ти ме нападаше в пресата.

— Едва след онова порно видео!

— И ако това е порно! Бях облечен.

— Но тя не беше! – Джорджи се насили да запази стопяващата й се усмивка. – По-добре си признай истината. Ти ме мразеше, защото печелех повече пари от теб и всички ме смятаха за по-голяма звезда.

— О, да. Как бих могъл да забравя впечатляващия ти успех на Бродуей като Ани?

— Докато ти бягаше от училище и се шляеше по улиците, аз играех в спектакъла. – Тя подпря брадичка с ръка. – Ти изобщо имаш ли диплома от гимназията?

— Виж ти, виж ти… Колко интересно.

Двамата бяха толкова погълнати от спора си, че не забелязаха високата, елегантно облечена блондинка, приближила масата им. Рори Кийн, с класическия си френски кок и аристократични черти, приличаше повече на светска лъвица от Източното крайбрежие, отколкото на влиятелен шеф на киностудио. Но дори и по времето на единствения й сезон, в който бе участвала в качеството си на нисш помощник-режисьор на „Скип и Скутър” тя вдъхваше малко страх.

Брам скочи на крака и я целуна по бузата.

— Рори, радвам се да те видя. Красива както винаги. Хареса ли ти обядът?

— Много. Не мога да повярвам, че вие двамата седите на една маса без заредени пистолети.

— Моят е в чантата – рече Джорджи с усмивката на Скутър.

Брам обви ръка около рамото на Джорджи.

— Всичко това остана в миналото. Отдавна сключихме мир.

— Наистина ли? – Рори бутна нагоре дръжката на чантата си и измери Брам с дълъг изпитателен поглед. – Грижи се за Джорджи. В този град свестните хора се броят на пръсти и не можем да си позволим да изгубим един от тях. – Кимна, извърна се и закрачи към изхода.

Мазната усмивка на Брам помръкна. Изгледа кръвнишки Джорджи.

— Откога двете с Рори сте такива близки приятелки?

— Не сме.

Без да си даде труд да се извини, той хукна след Рори.

Както винаги, компанията на Брам беше изтощителна и Джорджи се зарадва, че разполага с няколко минути да се съвземе. Десертът пристигна и стомахът й се разбунтува. Младата жена отвърна очи и си припомни деня, когато баща й даде пилотния сценарий на „Скип и Скутър”. Тогава не подозираше, че животът й ще се промени завинаги.

Типична ситуационна комедия, пълна с шеги и трикове. Всичко си беше на мястото. Скутър Браун бе смело четиринайсетгодишно сираче, което един ден се появява в разкошния дом на семейство Скофийлд в Чикаго, в елитен квартал на Северния бряг. Скутър не иска да живее с приемни родители и се опитва да открие доведената си сестра, работила някога там, но отдавна изчезнала. Скутър няма къде да отиде, затова се крие в разкошното имение, където е открита от праволинейния и порядъчен петнайсетгодишен Скип, наследник на богатството на фамилията Скофийлд. Той, заедно с прислугата, неволно се забърка в заговор, чиято цел е да я скрият от родителите му.

Никой не очакваше ситкомът да продължи повече от един сезон, но избраните актьори играеха удивително добре, а въодушевените от първоначалния успех сценаристи измисляха все нови и нови заплетени ситуации. Освен това характерите на героите, отначало доста схематични, се развиваха и задълбочаваха.

Джорджи се усмихна злобно на Брам.

— Подмаза ли се на Рори?

— Отидох да си купя цигари.

— Да бе, сигурно.

— Да купя цигари и да се подмажа. Обичам да върша по няколко работи наведнъж. Е, свърши ли най-сетне този дяволски обяд?

— Още преди да е започнал.

Брам настоя да изчака в ресторанта с нея, докато момчето докара колата й. Джорджи се стегна и се подготви за предстоящото изпитание. И наистина, щом се появиха на тротоара, чакалите ги наобиколиха. Брам обви закрилнически ръка около раменете й – тя едва се сдържа да не я ухапе – вдигна другата си ръка и се усмихна ослепително пред обективите.

— Беше просто обяд на двама стари приятели – обясни той, надвиквайки глъчката. – Не си правете прибързани заключения.

— Но нали двамата се мразите!

— Заровихте ли томахавката?

— Срещате ли се?

— Джорджи, говори ли с Ланс? Той знае ли, че излизаш с Брам?

Брам изобрази печална гримаса, която тя знаеше, че е абсолютно фалшива.

— По-кротко, момчета. Беше само един обяд. И не обръщайте внимание на слуховете за продължение на „Скип и Скутър”. Това няма да се случи.

Продължение на сериала?

Папараците полудяха.

— Има ли вече сценарий?

— Останалите актьори съгласиха ли се да участват?

— Кога започват снимките?

Брам разблъска тълпата и я поведе към колата й. Тя се опита да затисне пръстите му с вратата, но той се оказа прекалено чевръст. Докато потегляше, Джорджи се насили да се усмихне и да помаха на репортерите, но в мига, в който ги изгуби от поглед, изкрещя с все сили.

Нямаше никакво продължение на сериала, нито каквито и да било слухове. Брам си го бе измислил, за да й натрие носа.

3

Събота сутринта Джорджи паркира колата си съвсем наблизо до „Темескал Каньон Роуд”, зад прашно синьо бентли и червен мерцедес роудстър. Тъй като папараците още спяха след среднощното бдение пред нощните клубове, днес никой не й досаждаше.

— Закъсня! – възкликна Саша, когато Джорджи излезе от колата. – Не си могла да се откъснеш от прегръдките на Брамуел Шепърд?

— Да бе, как ли пък не!

Джорджи затръшна вратата на колата.

Саша се разсмя. Както винаги, изглеждаше невероятно – висока, стройна и гъвкава като тръстика, облечена в късо бяло яке с качулка и сив панталон. Беше завързала черните си коси на конска опашка, а половината й лице бе скрито под широка розова козирка.

— Не обръщай внимание на Саша. – Ейприл, най-възрастната и най-разумната от най-близките й приятелки, днес носеше черна тениска от последното турне на съпруга си. – Самата тя пристигна преди трийсет секунди.

— Успах се – оправда се Саша. – На младите момичета често им се случва.

Ейприл беше в началото на петдесетте, но все още красива, с дръзки черти и драматично лице с волева брадичка. От нея сякаш се излъчваше някакво сияние на заслужено удовлетворение. Тя от години беше моден стилист на Джорджи, но което беше по-важно – и нейна скъпа приятелка. Ейприл отметна назад русата си коса с изсветлени прави кичури и се усмихна мило на Саша.

— А пък аз спах като къпана. Вярно, че миналата нощ правих фантастичен секс.

Саша се намръщи.

— Е, да, и аз щях да правя фантастичен секс, ако бях омъжена за Джак Пейтриът.

— Но не си, нали? – ухили се Ейприл самодоволно.

Преди трийсет години Ейприл беше прочута рокендрол групарка, но отдавна бе оставила зад гърба си онези безумни години, изпълнени с наркотици, алкохол и разюздан секс. Сега тя беше омъжена за легендарния рокаджия Джак Пейтриът, майка на известен куотърбек от НФЛ, а наскоро стана и баба. Вече не работеше като моден стилист, освен когато правеше лична услуга на приятелката си Джорджи.

Джорджи затъкна косата зад ушите си и нахлупи ниско бейзболната шапка. Извади от багажника на колата раницата с бутилките с минерална вода. Тя беше единствената от тях, която нямаше нищо против да носи раница, затова мъкнеше цялата вода. Това всъщност беше идеален начин да изгори излишните калории, нещо, което приятелките й се опитваха да я убедят да не прави, след като толкова бе отслабнала, но Джорджи не се предаваше.

Понякога се питаше как ли се справяха с живота жените, които нямат приятелки. Самата тя вярваше безусловно на своите, които никога не я бяха подвеждали, макар че живееха в различни градове и тези съботни походи ставаха все по-редки. Саша живееше в Чикаго, Ейприл – в Лос Анджелис, но прекарваше по-голяма част от времето си в семейната ферма в Тенеси. Мег Коранда, най-малката от всички, беше на едно от пътешествията си, при това никой не знаеше къде точно.

Саша ги поведе по пътеката през гората. Този път не крачеше с убийственото си темпо, за да не изостава Джорджи, която преди водеше групата.

— Разкажи ни точно какво се случи с Брам – поде тя.

— Честно, Джорджи, къде ти е бил умът? – намръщи се Ейприл.

— Срещата беше чиста случайност. – Джорджи нагласи раницата. – Поне що се отнася до мен. И абсолютно планирано от негова страна.

Тя им разказа за плана си да започне да излиза с различни по-представителни мъже, което обясняваше случилото се в „Айви”. Не спомена за предложението за брак, което бе направила на Тревър, не защото не им се доверяваше – за разлика от Ланс тези жени никога нямаше да я предадат – но просто не искаше най-добрите й приятелки да узнаят, че е по-жалка, отколкото можеха да предположат. Когато стигнаха до откритото било на каньона, Джорджи едва смогваше да си поеме дъх.

Слънчевите лъчи бяха стопили и последните остатъци от утринната прохлада и пред погледите им се откриваше цялото крайбрежие от залива Санта Моника до Малибу. Жените спряха за минута, за да съблекат якетата си и да завържат ръкавите им около талиите. Саша извади две шоколадови блокчета и небрежно подаде едното на Джорджи, но приятелката й отказа.

— Сутринта закусих. Честна дума.

— Една лъжица йогурт? – усъмни се Ейприл.

— Цяла кофичка. Вече съм по-добре. Наистина.

Но те не й повярваха.

— Е, аз пък умирам от глад – заяви Саша и захапа лакомо блокчето.

Докато дъвчеше с наслада, нито Джорджи, нито Ейприл не сметнаха за нужно да изтъкнат, че Саша Холидей, основателка на фирмата за здравословно хранене „Холидей Хелти Ийтинг”, по-скоро би трябвало да похапва парче плод или енергиен „Холидей Пауър Бар”, вместо да преживя „Милки Уей”. Саша беше тайна почитателка на вредни висококалорични храни, но за това знаеха само те. Не че се отразяваше на идеалната й фигура.

Саша пъхна опаковката в деколтето на тениската и еластичният плат се изду.

— Нека го обсъдим. Може би идеята да се срещаш с Брам не е чак толкова лоша. Това определено ще отвлече вниманието на всички от клюките за Ланс и светицата Джейд. – Отхапа от блокчето. – Освен това Брам Шепърд все още е най-хитовото лошо момче в града.

Джорджи не можеше да понася някой да направи дори и смътен комплимент по адрес на Брам.

— Не е такъв хит в бокс офис класациите – изтъкна Джорджи. – Имах късмет, че неговият наркодилър не цъфна по време на обяда.

Саша пъхна остатъка от шоколада в устата си и отиде зад гърба на Джорджи, за да извади от раницата бутилка с вода.

— Трев ми каза, че Брам от години не припарва до наркотици.

— Трев е много доверчив – изсумтя Джорджи, докато отвинтваше капачката на бутилката си. – Повече никакви разговори за Брам, става ли? Няма да му позволя да ми съсипе утрото.

Той вече съсипа каквото можа, додаде тя мрачно наум.

Следващите три километра приятелките вървяха по пътеката, извиваща се между високи чинари, дъбове и лаврови дървета. Джорджи се наслаждаваше на усамотението. Стигнаха до един плитък поток. Саша се наведе, за да изпъне крака.

— Имам по-добра идея. Хайде следващия уикенд всички да отскочим до Лас Вегас.

Ейприл коленичи до водата.

— Този град не ми се отразява добре. Пък и двамата с Джак вече имаме други планове.

— Голи планове – изсумтя Саша.

Ейприл се ухили, Джорджи разтегна устни в усмивка, но в душата си усети познатата болка от предателството. Някога тя беше също толкова непоколебимо уверена в любовта на Ланс, както Ейприл в тази на Джак Пейтриът. После Ланс срещна Джейд Джентри и всичко се промени.

Ланс и Джейд снимаха филм в Еквадор. Ланс играеше смел воин на успеха, а Джейд – скучна, отдадена на професията си археоложка – истинско предизвикателство, имайки предвид екзотичната й красота. В началото на снимките Ланс се оплакваше по телефона от партньорката си, мърмореше колко била погълната от благотворителната си дейност, колко рядко се забавлявала с останалите от екипа. Толкова дълго висяла на телефона, обсъждайки социалните си проекти, че дори невинаги успявала да научи репликите си.

Но постепенно тези коментари спряха, а Джорджи дори не го бе забелязала.

— Пътуване до Лас Вегас звучи добре – обърна се тя към Саша. – Аз съм „за”. – Представи си снимки на Джорджи Йорк и блестящата й приятелка как лудуват в Града на порока. Ако след пътуването последва поредица от срещи с различни мъже, както го беше замислила, може би историите за „нестихващите сърдечни терзания на Джорджи” най-сетне ще отстъпят място на „дивите нощи на Джорджи”.

Саша си затананика мелодията от „Момичетата искат да се забавляват”. Джорджи се застави да изтанцува няколко стъпки. Идеята беше добра. Всъщност беше направо страхотна. Точно от това се нуждаеше.

— Как така ще се връщаш в Чикаго? – прошепна Джорджи в телефона шест дни по-късно. Седеше на маса в ресторант „Льо Сирк” в „Беладжио”*, където Саша трябваше да се срещне с нея за уикенда им в Лас Вегас.

[* Един от най-големите хотели и най-луксозното казино в света. – Б.пр.]

Саша звучеше задъхано, забравила за обичайния си саркастичен тон.

— Оставих ти три съобщения. Защо не ми отговори?

Защото Джорджи случайно бе забравила мобилния си телефон в куфара и го бе извадила едва на път към ресторанта.

— В склада е избухнал пожар – продължи Саша. – Веднага трябва да се върна.

— Всичко наред ли е?

— Да, но имало големи щети. Джорджи, зная, че пътуването до Вегас беше моя идея. Никога нямаше да те подведа така, ако…

— Не ставай глупава. Няма да пропадна без теб. – Саша умееше да се държи изумително хладнокръвно в кризисни ситуации, но не беше толкова корава, колкото искаше да изглежда. – Грижи се за себе си и ми се обади, когато научиш нещо повече. Обещай ми.

— Непременно.

Джорджи затвори телефона и огледа великолепно обзаведената ресторантска зала с копринена тента вместо покрив и чудесен изглед към езерото Беладжио. Неколцина от обядващите я оглеждаха с нескрито любопитство и тя осъзна, че отново седеше сама на маса за двама. Остави банкнота от сто долара до чашата с вода и се измъкна от казиното през осеяното със звезди фоайе на ресторанта. Сведе очи, докато минаваше покрай игралните автомати.

— Мога да се закълна, че ме преследваш.

Джорджи се извърна и видя Брамуел Шепърд, изправен пред входа на „Сирко”, ресторант двойник на този, от който тя току-що бе излязла. Както винаги, беше неотразим, облечен в джинси и риза на фини райета с бели френски ръкавели – смесица от небрежност и елегантност, която би трябвало да изглежда ужасна, но не беше. Яркото осветление на казиното превръщаше лавандуловите му очи в сребристосиви. Приличаше на едно от седемте чудеса на света, може би малко поизгубило блясъка си от прекалено многото киселинни дъждове.

— Това не ми прилича на случайност – хладно процеди Джорджи.

— Всъщност е.

— Да бе, сигурно. – Тя побърза да го отмине, докато някой не ги е забелязал, но Брам я настигна.

— Имах представление.

— Не ме интересува. Махай се.

— Корпоративна среща. Платиха ми двайсет и пет хиляди долара, за да прекарам два часа на фирмен коктейл, бъбрейки дружески с гостите.

— Според мен не е точно представление.

— За мен е.

— Кой както го разбира. – Тя познаваше десетина бивши знаменитости, които се прехранваха по този начин, но никой от тях не го признаваше.

Младата жена ускори крачка, но беше твърде късно. Двамата вече бяха привлекли вниманието на околните. И нищо чудно, след като обядът им през миналата седмица беше широко отразен из всички таблоиди. Джорджи искаше позитивни истории, които можеше да контролира, но в Брам Шепърд нямаше нищо позитивно или контролируемо.

Минаха покрай кръглия бар, където някаква рок група издевателстваше над едно парче от кавърите на „Никълбек”. Вече беше невъзможно да си тръгне, затова Джорджи си лепна дежурната усмивка. Беше крайно време да му даде да разбере, че вече отдавна не беше някогашното наивно и доверчиво момиче.

— Нека отгатна – поде тя, докато се провираха между игралните автомати. – Запътил си се към спалнята на третата съпруга на застаряващ корпоративен магнат. Тя ти плаща за допълнителните услуги.

— Искаш ли да дойдеш с мен? Представи си колко мангизи ще изкиха, за да бъде с двама ни.

— Благодаря ти, че мислиш за мен, но за разлика от теб, аз все още съм неприлично богата и още не съм паднала толкова ниско, че да се продавам.

— Кого заблуждаваш? Гледах те в „Красиви хора”. Продала си се, за да играеш в онзи боклук.

Джорджи се бе опитала да убеди баща си, че участието й във филма е голяма грешка, но той не пожела да я чуе. Провалът започваше да се лепи по нея като евтин парфюм.

— Би трябвало да съдиш онзи, който е подбирал гардероба ти за този филм. – Брам смигна на хубавичка азиатка, крупие на една от масите на блекджек. – По-добре да бяха подчертали краката ти, а не бюста.

— Щом си започнал да изброяваш недостатъците ми, не забравяй да споменеш изпъкналите ми очи, голямата уста и…

— Очите ти не са изпъкнали, а голямата уста не е навредила на Джулия Робъртс.

Но Джорджи не беше Джулия Робъртс.

Погледът му се плъзна по нея. Тя беше висока, но въпреки това Брам се извисяваше с половин глава над нея.

— Между другото, тази вечер изглеждаш много добре. Почти не се забелязва колко си измършавяла. Сигурно Ейприл продължава да е твоят стилист.

— Да.

Макар че Джорджи сама бе избрала тази права рокля с V-образно деколте, с десен на черно-бели капки, причудливо напръскани в стил „Джаксън Полък”. Дрехата се спускаше свободно от раменете, а черният колан, отпуснат ниско под талията, й придаваше екстравагантното излъчване на еманципираните момичета от двайсетте.

Подстриганата на дълги остри кичури коса обрамчваше лицето й, а върху китките й проблясваха широки гривни.

Брам хвърли преценяващ поглед на дългокраката блондинка, която открито го зяпаше.

— И така, я ми кажи… още ли продължаваш с лова на съпруг, или най-после си намерила някой глупак, съгласен да се ожени за теб?

— Имам десетки кандидати. За щастие, навреме се осъзнах. Удивително е какво може да се постигне с малко шокова терапия. Препоръчвам ти и ти да пробваш.

Той я потупа между лопатките.

— Ето какво ще ти кажа, Скут. Удивявам се с каква лекота продължаваш да попадаш в неловки ситуации. Отдавна не се бях забавлявал толкова, както когато станах неволен свидетел на малката сценка между теб и Тревър.

— Което само потвърждава колко тъжен и безсъдържателен е животът ти.

Бяха стигнали до оживеното фоайе. Пищният таван със стъклени цветя, дело на Дейл Чихули, не хармонираше с останалия декор, но при все това беше прекрасен. При появата им тълпата развълнувано зажужа. Хората се спираха, за да ги зяпат. Джорджи разтегна устни в най-широката си усмивка. Някаква жена вдигна мобилния си и ги снима. Страхотно. Направо страхотно.

— Да се махаме от тук.

Брам я улови за ръката и я повлече през тълпата. Докато се опомни, двамата се озоваха в асансьора, ухаещ на „Тубероза” на Джо Малоун. Той плъзна електронната карта в процепа върху панела и натисна бутона за етажа. Отраженията им ги заобикаляха от огледалата по стените на кабината – Скип и Скутър, вече пораснали. За частица от секундата младата жена се запита кой гледа близнаците, докато мама и татко се забавляват тази нощ в града.

Асансьорът пое нагоре. Джорджи се пресегна над рамото му и натисна бутона за трийсетия етаж.

— Още няма единайсет – отбеляза той. – Защо да не се позабавляваме?

— Супер. Ще отида да си взема тейзъра*.

[* Електрошоково оръжие без смъртоносно въздействие. – Б.пр.]

— Остроумна както винаги. Ти си една блестяща опаковка, Джорджи, в която няма подарък. Обзалагам се, че нито веднъж не си позволила на Ланс Загубеняка да те види гола.

Тя притисна длани към бузите си.

— Да не би да е трябвало да си свалям дрехите? Защо никой не ме е предупредил?

Брам подпря рамо на стената на кабината, кръстоса глезени и я удостои с най-чаровната усмивка, способна да разтопи дори сърцето на ледената кралица.

— Знаеш ли за какво съжалявам? Трябваше да сваля Джейд Джентри, когато имах шанс. Тази жена е чист секс.

Думите му би трябвало да я съсипят, пронизвайки я в най-чувствително място, ала Джорджи бързо се опомни. Та това беше Брам. Бойните й инстинкти мигом се събудиха и тя премина в атака.

— Никога не си имал шанс при света Джейд. Тя си избира мъжете от списъка на звездите, а последният филм на Ланс донесе печалба от осемдесет и седем милиона.

— Има късмет копелето. Този пич и пръста си няма да помръдне без тлъст хонорар.

— За разлика от твоите хонорари, които едва ли могат да се нарекат тлъсти. Обаче трябва да призная… че изглеждаш добре. – Джорджи потупа чантичката си. – Напомни ми, преди да си тръгна, да взема телефона на фантастичния ти пластичен хирург.

Брам се изправи.

— Преди няколко години Джейд ме потърси по телефона, но аз бях толкова надрусан, че не й върнах обаждането. Това е истински пример как дрогата ти прецаква мозъка, но никой не предупреждава хлапетата за тези гадни последици. – Вратите се отвориха на двайсет и осмия етаж. Той я сграбчи за лакътя. – Време е за купон. Да вървим.

— По-добре не.

Брам я повлече навън.

— Да вървим. Скучно ми е.

— Не е мой проблем.

Джорджи се опита да забие пети в дебелия килим, застлан в средата на разкошния коридор.

Брам я стисна още по-здраво.

— Трябва да си забравила какво подслушах в дома на Трев, иначе вече щеше да си осъзнала, че на практика си моя робиня.

В миналото тя твърде често беше ставала мишена на подмолните му номера, за да не се досети накъде вървят нещата, и това никак не й се нравеше.

Той я побутна зад ъгъла.

— Представяш ли си колко пари мога да спечеля, ако продам на таблоидите историята за нещастната, отчаяна Джорджи Йорк, умоляваща един мъж да се ожени за нея?

— Дори и ти не си способен на това. – Макар че навярно беше.

— Предполагам, че зависи от това, до колко покорна робиня ще бъдеш. Надявам се, че си облякла секси бельо, защото съм в настроение за лап данс*.

[* Буквално „танц в скута” или „танц на коленете”. – Б.пр.]

— Ще ти поръчам стриптийзьорка. В Лас Вегас е пълно с отчаяни момичета.

Брам потропа на една врата с кокалчетата на пръстите си.

— Признавам го само пред теб, Скут, но вече съм доста замотан от всички онези мартинита, които ми наливаха в гърлото. И тъй като искам да съм трезвен за твоя лап данс, до края на нощта ще съм само на сода.

Не изглеждаше пиян, но тя от опит знаеше, че Брам можеше да изпие огромно количество алкохол, преди да започне да си плете езика. Навярно само я баламосваше със заплахата за лап данс, но това все още не означаваше, че не беше замислил нещо гадно, с което да я изнудва. Джорджи можеше да си има сериозни проблеми и трябваше колкото е възможно по-скоро да измисли как да се справи с неприятната ситуация.

Вратата се отвори и той я въведе в просторен апартамент, пълен с мрамор, позлата, свежи цветя, няколко много млади, много красиви жени и малко повече мъже. Съдейки по ръста им, повечето бяха баскетболисти, ако не се смятаха двамата зализани агенти с престорено любезни физиономии, в дизайнерски костюми, със скъпи часовници и похотливи погледи, сврени в ъгъла.

— Това е Скутър! – Един от баскетболистите се изправи на крака и широката му усмивка разкри два златни зъба. – По дяволите, момиче, изглеждаш прекрасно. Ела насам и пийни с нас.

— Твоята обожаваща те публика. – Брам махна широко с ръка и се отправи към бара, край който бяха накацали жените.

Тъй като я очакваше само празната й хотелска стая, а женската публика явно бе обсебила изцяло вниманието на Брам, Джорджи реши, че нищо не я заплашва и може спокойно да остане за известно време. Освен това нямаше да позволи на Брам да стане свидетел на бягството й. Много скоро разбра, че повечето от мъжете играят в „Никс”*. Този, който я извика, се оказа глуповат, но съотборникът му беше очарователен. Кери Кливланд имаше секси растафарианска** прическа, дълги тъмни мигли и заразителен ентусиазъм. Още преди да изпие първото си шоколадово мартини, Джорджи започна да се отпуска и забавлява. Не се налагаше да се тревожи за щракащи фотоапарати и камери, а Брам беше твърде зает с младите хубавици, които го бяха наобиколили, за да я притеснява.

[* Професионален баскетболен отбор от Ню Йорк, най-скъпият отбор в НБА. – Б.пр.]

[** Сплъстени и усукани кичури; традиционна прическа на последователите на растафари в Ямайка. – Б.пр.]

Някъде около два сутринта купонът се пренесе в частна игрална зала, където Кери я научи да играе на крапс*. За пръв път от месеци Джорджи искрено се развличаше. Току-що бе направила първия си залог, когато Брам изникна до нея.

[* Вид игра на зарове. – Б.пр.]

— Надявам се, че ти е ясно, че залозите са по петстотин долара.

— Ясно ми е и не ми пука. Много си напрегнат.

— Аз не мисля, че си напрегнат, Брам. – Убийствено секси червенокоса персона с дрезгав от цигарите глас се опита да се усуче около него, но той я отблъсна и обяви, че също ще играе.

Когато дойде ред на Джорджи да хвърля заровете, Брам заложи върху Don't pass line*. Тя хвърли заровете. Разнесоха се одобрителни викове и ръкопляскания, когато се падна печеливша комбинация – шестица и петица. Само Брам бе заложил срещу нея.

[* Загуба. – Б.пр.]

— Много лошо – прошепна тя. – Зная, че си го закъсал с парите, но съм чувала, че мъжките проститутки могат да направят цяло състояние, ако намерят щедри клиентки.

— Винаги се грижиш за мен.

— Нали за това са приятелите.

Червенокосата се опитваше да привлече вниманието на Брам, но той упорито я игнорираше. Тя най-накрая изчезна, но скоро се върна с две чаши свежо мартини. Пъхна едната в ръката на Брам, но когато поднесе другата към устните си, той й я взе и я подаде на Джорджи.

— Може би това ще ти помогне да се отпуснеш.

Червенокосата така се разстрои, че Джорджи щеше да я съжали, ако момичето не беше толкова напористо. Брам хвърли заровете и се падна общо седем. Дотук той нито губеше, нито печелеше, а Джорджи се бе разделила с няколко хилядарки. Но й беше все едно. Важното бе, че си прекарваше страхотно. Отпи от мартинито и окуражи Кери, защото бе негов ред да играе.

Времето се изнизваше неусетно и постепенно светът се завъртя в пъстроцветен калейдоскоп. Заровете подскачаха около ръба на масата. Греблото се плъзгаше по зеленото сукно. Жетоните потракваха. Внезапно всичко й се стори красиво, дори и Брам Шепърд. Някога двамата създаваха магия върху малкия екран. Със сигурност това означаваше нещо. Тя притисна буза към рамото му.

— Вече не те мразя.

Той я прегърна през раменете и призна с тих, щастлив шепот:

— Аз също не те мразя.

Изтече още една прекрасна минута и той внезапно се отдръпна и отдалечи. Тя искаше да протестира и да го извика да се върне, но й беше прекалено хубаво и спокойно, за да се помръдне.

С крайчеца на окото си го видя да приближава към червенокосата. Изглеждаше ядосан. Как можеше да се сърди в такава прекрасна нощ?

Заровете продължаваха да потракват. Брам отново се появи до нея.

— Трябва да се махаме от тук.

Това беше последното, което Джорджи си спомняше следващия следобед, когато допусна грешката да се събуди.

4

Джорджи простена. Главата й пулсираше, в устата си имаше вкус на батерия с протекла киселина, а на мястото на стомаха й се бе настанила септична яма. Сви колене към корема и усети как дупето й докосна бедрото на Ланс. Кожата му беше топла и…

Неее!

Отвори окото, което не беше заровено във възглавницата.

Безмилостното острие на следобедния слънчев лъч се врязваше през пролуките на завесите, осветявайки сутиена й, захвърлен на килима в спалнята на апартамента й в „Беладжио”. Носът на едната от обувките, с които беше снощи, се подаваше изпод някакви мъжки джинси.

Моля те, ох, моля те, нека тези джинси да са на онзи сладур, баскетболиста.

Зарови лице във възглавницата. Ами ако не бяха? Какво ще стане, ако са на…

Не можеше да бъде. Тя и баскетболистът… Кери – да, името му беше Кери… Двамата флиртуваха неудържимо край игралната маса. Толкова беше приятно да флиртува на воля. Какво от това, ако той е по-млад от нея?

Добре де, беше гола и това бе неловко. Затова пък Ланс вече не беше последният мъж, с когото бе спала, а това все пак беше някакъв напредък, нали? Стомахът й се разбунтува неприятно. Отново отвори око. Няколко пъти бе страдала от махмурлук, но никой не можеше да се сравни със сегашния. Нищо не помнеше от снощи.

Мъжкото бедро се потърка в дупето й. Мускулесто, стегнато, определено беше на спортист. Но колкото и да се напъваше да се съсредоточи, последното, което си спомняше, беше как Брам я измъква от купона.

Кери сигурно я е последвал. Да, сигурна беше, че си спомняше как той я задига от Брам. Двамата дойдоха тук и си приказваха до зори. Той я разсмиваше, уверяваше я, че за пръв път среща жена с такава сила на духа. Твърдеше, че е умна, талантлива и много по-красива, отколкото хората я смятат. Заяви, че Ланс е пълен идиот, след като е зарязал такава жена като нея. Дори започнаха да обсъждат бъдещите си деца – прелестни дечица от смесена раса, за разлика от хлапето с белезникаво лице, което би могла да роди от Ланс. Споразумяха се да продадат снимките на красивото им бебе на този, който плати най-много, и да дарят парите за благотворителност, което щеше да бъде особено трогателно, особено след като клюкарският сайт „Дръдж Рипорт” пуснеше новината, че Джейд Джентри пръснала с лека ръка всички пари, събрани за благотворителност, за да си купи яхта. Тогава Джорджи ще спечели „Оскар”, а Кери – Суперкупата.

Добре де, в баскетбола нямаше Суперкупа, но главата я цепеше, стомахът й се бунтуваше, а коравото мъжко коляно се опитваше да издълбае дупка в задника й.

Трябваше веднага да направи нещо, но това изискваше да се обърне и да се справи с последствията от онова, което ще се разкрие пред очите й. Искаше вода. И тиленол. Цяло шишенце.

Започна да проумява, че алкохолът не може да е причина за такава пълна забрава. Не беше обикновен махмурлук. Била е дрогирана. И знаеше, че само един човек е толкова покварен, че да дрогира жена.

Ръгна го с лакът в гърдите с цялата сила, която й беше останала.

Той изохка от болка и се завъртя, като повлече чаршафа със себе си.

Джорджи зарови лице във възглавницата. Усети как матракът се разлюля. Значи бе станал. Чу приглушен шум от стъпките му, когато се завлече към тоалетната. Щом вратата хлопна зад гърба му, тя опипа наоколо за завивката и се застави да се надигне и да седне. Стаята се залюля пред очите й. Стомахът й се преобърна. Джорджи се уви с чаршафа, изпълзя от леглото и се заклатушка към втората тоалетна, където се облегна на умивалника и зарови лице в шепи.

Какво би сторила Скутър, ако я бяха дрогирали и на сутринта се събудеше гола в леглото с непознат? Или с познат? Скутър нищо не би направила, защото никога нямаше да я сполети такъв кошмар. Лесно е да си преливаща от енергия и оптимизъм, когато около теб се върти цял екип от сценаристи на пълен работен ден, за да те опазват от всичките гадости, които реалният живот ти запраща в лицето.

Джорджи отпусна ръце. От огледалото насреща й се звереше физиономията й, ужасяваща като на младата Къртни Лав. Тъмнокестенявата й коса с махагонови отблясъци, разрошена като на вещица, не можеше да скрие червенината по врата от търкането на мъжка брада. Петната от размазаната спирала около очите й навяваха мисли за жабунясал вир, пълен със зелени водорасли. Ъгълчетата на широката й уста бяха провиснали, а кожата й бе придобила цвета на развален йогурт. Насили се да изпие чаша вода. Всичките й тоалетни принадлежности бяха в другата баня, но тя си изми лицето и се изжабури с хотелската вода за уста.

Все още не можеше да се изправи пред това, което я очакваше от другата страна на вратата, затова отметна косата от лицето си и приседна върху мраморния край на ваната. Искаше й се да се обади на някого, но точно сега не можеше да безпокои Саша. Не можеше да се свърже с Мег, а още не беше готова да сподели падението си с Ейприл, която толкова щеше да се разочарова от нея. Някогашната рокендрол групарка се бе превърнала в неин морален компас. Колкото до баща й… Никога.

Изправи се и пристегна чаршафа под мишниците. Спалнята се оказа празна, но надеждите й се попариха, като видя дрехите му още разхвърляни по пода. Джорджи се затътри по килима и влезе в дневната.

Той стоеше до прозорците, с гръб към нея. Беше висок. Висок, но не чак колкото баскетболист от НБА. Най-лошият й кошмар.

— Нито дума, преди да са донесли кафето – предупреди я, без да се обръща. – Говоря сериозно, Джорджи. Точно сега не ми е до теб. Освен ако ти се намира цигара.

Тя едва не се задави от ярост. Грабна една възглавница от дивана и я запрати по разчорлената златисто-бронзова глава на Брамуел Шепърд.

— Ти си ме упоил!

Той се наведе и възглавницата се удари в прозореца.

Тя понечи да се нахвърли отгоре му, но когато Брам се обърна към нея, тя се препъна в чаршафа и той се смъкна до кръста й.

— Покрий се. Прелестите ти и без това вече ни навлякоха достатъчно неприятности – предупреди я Брам.

Но Джорджи вече бе грабнала една от обувките му, захвърлени на пода, и този път имаше по-голям късмет. Уцели го в гърдите.

— Ох! – Брам разтърка удареното място. Дори имаше нахалството да изглежда ядосан. – Не съм те упоил! Повярвай ми, ако трябваше да упоявам някоя жена, нямаше да си ти.

Тя пристегна чаршафа под мишниците си и се огледа за нещо по-голямо, с което да го замери.

— Лъжеш. Бях дрогирана.

— Да, беше. И двамата бяхме. Но не от мен. А от онази Мередит, Мерилин, Мери някоя си.

— За кого говориш?

— За червенокосата от снощи. Помниш ли онези питиета, които ни донесе? Взех едната чаша и ти връчих другата – онази, която тя бе приготвила за себе си.

— Че защо ще се дрогира?

— Защото обожава усещанията, които й дават наркотиците!

Джорджи внезапно изпита смътното подозрение, че Брамуел Шепърд – навярно за пръв път в живота си – може би казва истината. Освен това си спомни как бе отишъл да се разправя с жената и колко ядосан изглеждаше. Пристегна чаршафа, преди да се спусне към него.

— Ти си знаел, че в онези питиета има наркотици? Знаел си и не си й попречил?

— Не знаех. Не и докато не изпих своето и не осъзнах, че за пръв път щом те погледна, не изпитвам обичайното отвращение!

На вратата се почука и един глас обяви, че е румсървисът.

— Върви в спалнята! – изсъска Джорджи. – И ми дай твоя халат! Таблоидите имат шпиони навсякъде. Побързай!

— Да не си посмяла да ми нареждаш!

— Моля те, побързай, кретен такъв!

— Повече ми харесваше като пияна. – Той смъкна халата, метна го върху ръката й и изчезна.

Тя захвърли чаршафа зад дивана, нахлузи халата и на път към вратата завърза набързо колана.

Сервитьорът вкара количката и подреди чиниите върху масата за хранене, разположена под позлатения полилей. Джорджи чу шуртенето от душа в банята. Всички ще разберат, че не е прекарала сама нощта. За щастие, никой не знаеше с кого точно е била, така че това можеше да се обърне в нейна полза.

Сервитьорът най-сетне излезе. Тя си наля чаша кафе, сетне запреплита крака към прозореца, опитвайки се да се окопити. Долу туристите се събираха, за да наблюдават величествения фонтан, изригващ хиляди литри вода в минута. Какво се бе случило миналата нощ в тази спалня? Джорджи не помнеше нищо. Само първия път…

Деня, когато се срещнаха. Тя беше на петнайсет, а той – на седемнайсет. Красотата му я остави безмълвна и потресена, едва смогна да си поеме дъх, но той я удостои само с презрителна гримаса и скучаещия поглед на арогантните си лавандулови очи. Съвсем естествено, тя бе напълно покорена.

Предупрежденията на баща й само засилваха увлечението й по него. Брам беше надменен, капризен, недисциплиниран и великолепен – неустоима съблазън за едно романтично петнайсетгодишно момиче – но по време на първите два сезона той изобщо не й обръщаше внимание, освен по време на снимки. Тя може и да беше по кориците на десетките тийнейджърски списания, но си оставаше мършаво хлапе с яркозелени очи, кръгли румени бузи и голяма жабешка уста. Заради грима по кожата й постоянно избиваха пъпки, а ситните оранжеви къдрици на сирачето Ани я правеха да изглежда още по-малка. Няколкото срещи със симпатични млади актьори не успяха да повдигнат самочувствието й, тъй като бяха уредени от баща й с рекламна цел. През останалото време Пол Йорк държеше дъщеря си под ключ, по-далеч от пороците на Холивуд.

Ослепителната красота на Брам, самоувереността, нахалството и непукисткото му държание на хулиган още повече разпалваха въображението й. За пръв път срещаше толкова непокорен и безпардонен младеж, който не се съобразяваше с никого и пред никого не угодничеше. Смееше се гръмко, за да привлече вниманието му. Купуваше му подаръци – нов компактдиск, скъпи шоколади, тениски със забавни надписи, които той нито веднъж не облече. Запомняше най-смешните вицове, за да му ги разкаже, съгласяваше се с всяко негово мнение и правеше всичко, за да му се хареса, но щом камерите преставаха да работят, тя ставаше невидима за него.

Контрастът между бедното момче с ужасни маниери, израснало на улицата, и отличника с безупречно възпитание и произход, който Брам играеше, я очароваше безкрайно. Джорджи се опитваше да узнае колкото се може повече за него от разпасаните му бъбриви приятели, които вечно се мотаеха на снимачната площадка.

Брам беше отраснал в „Саут Сайд” в Чикаго. Когато бил на седем, майка му починала от свръхдоза и момчето било принудено да се грижи само за себе си. Безотговорният му баща, бояджия, рядко се хващал на работа и измъквал пари от приятелките си, за да си купи халба бира. Умрял, когато Брам бил на петнайсет. Не след дълго Брам напуснал училище и започнал да скита из улиците, прехранвайки се с малки кражби. Един ден богата четирийсетгодишна вдовица, занимаваща се с благотворителност, го забелязала в кухнята за бедни и го взела под крилото си – може би и в леглото – Джорджи така и не го узна със сигурност. Жената бе поизгладила острите му ръбове и го убедила да стане модел. След като един от скъпите магазини за мъжка мода го направил лице на кампанията си, той зарязал благодетелката си, взел няколко уроци по актьорско майсторство и получил две роли в един от местните театри, което го бе довело и на кастинга за „Скип и Скутър”.

Беше започнал четвъртият сезон на сериала. Джорджи се бе зарекла да докаже на Брам, че вече не е глупава и безинтересна досадница, а привлекателна осемнайсетгодишна девойка. Снимките започнаха в Чикаго, през юли. Един от приятелите безделници на Брам спомена, че той е наел яхта за съботен круиз по езерото Мичиган. Щеше да бъде нощ на див купон, с много алкохол и жени. Възползвайки се от това, че баща й бе заминал в Ню Йорк за уикенда, Джорджи реши да се появи на яхтата.

Дълго избира какво да облече и накрая се спря на рокля с презрамка през врата в леопардов десен и сандали с малка платформа. Когато стъпи на палубата, забеляза, че повечето жени бяха по къси шорти и горнища на бански. Ар Кели гърмеше от уредбата на борда. Жените бяха двайсетинагодишни, с лъскави коси, дълги крака и секси тела, но Джорджи блестеше с ореола на славата и когато яхтата напусна пристанището, те постепенно зарязаха приятелите на Брам, за да си поговорят с нея.

— Може ли да получа автограф за племенницата си?

— Вземаш ли уроци по актьорско майсторство и тям подобни?

— Голяма си късметлийка, че работиш с Брам. Той е най-сексапилният мъж на планетата.

Джорджи се усмихваше и раздаваше автографи, като погледът й постоянно шареше из тълпата за Брам.

Най-после той излезе от каютата си. Носеше омачкани шорти и кафява тениска. От двете му страни се бе увесила по една красавица, в ръката си държеше чаша, а от устните му висеше цигара. Джорджи го желаеше толкова силно, че изпитваше физическа болка.

Изгря луната и купонът се развихри с пълна сила – тъкмо от подобни сбирки я предпазваше баща й. Едно от момичетата свали горнището си. Мъжете закрещяха и задюдюкаха одобрително. Две от жените започнаха да се целуват. Джорджи нямаше да се впечатли, ако бяха лесбийки, ала те не бяха. Повдигаше й се само при мисълта, че го правят единствено за да направят пошло представление на мъжете. Когато започнаха да си опипват гърдите, тя се измъкна в салона, където неколцина от гостите висяха на бара, а други се бяха полуизлегнали върху белия кожен диван във формата на подкова.

От климатика духаше студена струя към глезените й. Беше лелеяла толкова много надежди за тази вечер, а Брам дори не й бе проговорил. Неприятните крясъци и свиркания над главата й станаха още по-силни. Мястото й не беше тук. Всъщност мястото й не беше никъде другаде, освен пред камерата.

Вратата се отвори и Брам заслиза лениво по стълбите. Този път беше сам. Когато се отпусна в креслото недалече от нея и я огледа от главата до петите, в гърдите й избуя надеждата, че може би я е последвал. Съчетанието от спретнатата прическа на Скип, златистата набола брада и новата татуировка, обвиваща слабия му бицепс точно под ръкава на трикотажната тениска, я изпълваше с трепетно вълнение. Той преметна крак през страничната облегалка на креслото и отпи от чашата, без да сваля поглед от Джорджи.

Тя се опита да каже нещо остроумно, но успя да изстиска само:

— Страхотно парти.

Той се намръщи отегчено, запали нова цигара и се взря в нея през дима с присвити очи.

— Ти не беше поканена.

— И въпреки това дойдох.

— Което означава, че татенцето не е в града.

— Невинаги правя това, което той ми нарежда.

— На мен не ми се струва така.

Джорджи сви рамене и се опита да си придаде непукистко изражение. Той тръсна цигарата върху килима. Тя така и не разбра с какво бе заслужила неприязънта му. Хрумваше й единствено, че е заради по-високия й хонорар, ала вината не беше нейна.

Брам посочи с чашата към тавана.

— Май купонът стана твърде див за теб?

Искаше да му обясни, че не може да наблюдава как момичетата горе се унижават, но той и без това я смяташе за лицемерна моралистка.

— Съвсем не.

— Не ти вярвам.

— Ти не ме познаваш. Само така си мислиш. – Опита се да си придаде загадъчен вид и сигурно се бе получило, защото той я изгледа така, като че ли я виждаше за пръв път.

От влагата рижавите й къдрици бяха разрошени, но гримът й изглеждаше добре. Беше си сложила бронзови сенки на клепачите и светлобежово червило върху устните, за да не подчертава голямата си уста. Скутър Браун никога не би облякла рокля с леопардов десен и за да изтъкне различието между героинята и себе си, Джорджи беше сложила подплънки в сутиена си. Но когато погледът на Брам се спря върху гърдите й, имаше чувството, че той се досеща за измамата й.

Той издуха тънка струйка дим.

— Хващам се на бас, че още си девствена.

Тя завъртя очи.

— Аз съм на осемнайсет. От две години не съм девствена. – Сърцето й се разтуптя тревожно заради лъжата.

— Щом казваш.

— Той беше по-голям от мен. Ти го познаваш, но няма да ти кажа името му.

— Лъжеш.

— Пада си по властни жени и затова скъсах с него. – Харесваше й колко опитно и светски прозвуча, но подигравателната му усмивка не беше особено окуражаваща.

— Татко Пол няма да позволи на по-възрастен мъж да се доближи до теб. Той никога не те изпуска от поглед.

— Но тази вечер съм тук, нали?

— Да, така е. – Той пресуши чашата си, угаси цигарата и се изправи. – Да вървим тогава.

Тя се втренчи недоумяващо в него. Цялата й самоувереност мигом се изпари.

— Да вървим?

Той кимна с глава към вратата с резбована котва върху дървото.

— Там.

Джорджи го погледна нерешително.

— Аз не…

— Тогава забрави. – Той сви рамене и понечи да си тръгне.

— Не! Идвам.

И отиде. Просто така. Без да попита нищо, тя го последва в първата каюта.

Върху двойното легло се въргаляше полуоблечена двойка. Вдигнаха глави, за да видят кой ги безпокои.

— Изчезвайте! – изкомандва Брам.

Те побързаха да се изнесат навън.

Трябваше да излезе с тях, но не го стори. Остана да стърчи насред каютата в глупавата леопардова рокля и сандалите с платформа, подръпвайки острите рижи къдрици, вперила поглед в затварящата се зад тях врата. Не се запита как така изведнъж той се заинтересува от нея. Не помисли каква цена ще плати, задето го последва безропотно. Просто стоеше там и му позволи да я притисне към вратата.

Той опря длани върху стената от двете страни на главата й. Палците му се плъзнаха в косата й и се заплетоха в къдриците. Тя потрепна и леко се намръщи. Брам наведе глава и я целуна. Миришеше на алкохол и цигарен дим. Джорджи отвърна на целувката с цялата страст на сърцето си. Наболата му брада ожули бузата й. Зъбите му изтракаха върху нейните. Нали точно това искаше тя – да види жената в нея, а не момичето, което според сценария на сериала той постоянно измъкваше от неприятности.

С един замах Брам сграбчи роклята за подгъва и я вдигна нагоре. Тя беше с миниатюрни полупрозрачни бикини. Ципът на джинсите му одраска голия й корем. Той прекалено бързаше и Джорджи искаше да го помоли да забави малко темпото. Ако на негово място беше някой друг, тя щеше да го отблъсне и да му заповяда да я отведе у дома. Но това беше Брам, а домът й бе далече. Позволи му да пъхне пръсти в бикините й и да я докосва където пожелае.

Преди тя да успее да се опомни, той свали бикините й и я дръпна към леглото.

— Лягай – заповяда кратко.

Джорджи приседна на ръба на леглото. През тънкия плат на роклята усети вибрациите от двигателите в машинното отделение и си каза, че точно за това мечтаеше. Той затършува в джоба си и извади презерватив. Наистина щеше да се случи.

Въпреки студа от климатика в каютата, Джорджи цялата бе плувнала в пот от нерви. Наблюдаваше мълчаливо как Брам изрита джинсите си, като се опитваше да не зяпа пениса му, но той беше напълно възбуден и тя не можа да отвърне поглед. Брам изхлузи тениската през глава, разкривайки гърдите си с изпъкнали ребра, с малки руси косъмчета. Тя се взираше упорито в тавана, докато той си слагаше презерватива.

Леглото беше високо, така че не му се наложи да се протяга надалече, за да придърпа бедрата й към ръба. Джорджи падна по гръб и се опря на лакти, а полата на роклята се събра под нея. Той раздалечи грубо коленете й и застана между тях. Лицето му беше напрегнато, а очите – замъглени, докато се взираше надолу към нея. Тя никога в живота си не се бе чувствала по-уязвима, безпомощно изложена на показ пред него.

Брам плъзна ръце надолу по бедрата й и ги повдигна. Стана й по-трудно да се опира на лакти. Вратът й я заболя от неудобната поза. Усещаше мириса на латекс от презерватива и неговата миризма на бира и тютюн, примесена с лекия аромат на женски парфюм. Пръстите му се забиха в дупето й, докато той проникваше в нея. Заболя я и тя потрепери от болка. Яхтата се разклати и той нахлу още по-надълбоко. Главата й се блъсна в стената, когато Брам започна да се движи в нея. Джорджи изви врата си, но това не помогна. Той влизаше и излизаше. Отново и отново. Джорджи гледаше идеално симетричните черти на бледото му лице, сенките, падащи върху страните му. Накрая по тялото му преминаха конвулсии.

Лактите й отмаляха и тя падна по гръб. Миг по-късно той излезе от нея и пусна краката й на килима. Бедрата й бяха толкова вцепенени, че не можа да ги доближи едно до друго. Той изчезна в малката баня на каютата. Джорджи смъкна роклята надолу и си каза, че все още не е късно и всичко може да се оправи. Сега той може би щеше да я види в друга светлина. Двамата ще разговарят. Ще бъдат повече време заедно.

Тя прехапа устни и някак си успя да се изправи върху треперещите си крака. Той излезе от банята и запали цигара.

— До скоро – промърмори и вратата се хлопна зад гърба му.

В мига, в който ключалката щракна, всичките й фантазии се разбиха на пух и прах и девойката най-сетне проумя що за човек беше мъжът, в когото толкова време беше влюбена – груб, безчувствен, самовлюбен и егоцентричен негодник. Видя и себе си – глупава, копнееща за любов наивница. Срамът я събори на колене, в гърдите й се разгоря омраза към самата нея. Тя не знаеше нищо за хората, за живота. Умееше единствено да прави глупави физиономии пред камерата.

Жадуваше за отмъщение. Искаше да забие нож в черното му сърце. Да го изтезава и накрая да го убие, да го нарани така, както той я бе наранил. Как изобщо е могла да си въобрази, че е влюбена?

Следващият сезон беше непоносим. Извън снимачната площадка за Джорджи той все едно беше невидим. Ала по някаква ирония на съдбата, измъчващото я напрежение породи толкова мощно сексуално привличане на екрана, че рейтингите на сериала скочиха до небесата. По време на снимките Джорджи се стараеше да е заобиколена от приятелите си в снимачния екип или учеше в караваната си – правеше всичко възможно да избягва него и сквернословните му приятели, които вечно се мотаеха наоколо. Постепенно ненавистта й се превърна в солидна обвивка, достатъчно твърда, за да я предпазва.

Сезоните следваха един след друг и в началото на шестия изцепките на Брам започнаха да влияят отрицателно върху рейтинга. Пиянски оргии, безразсъдно шофиране, слухове за злоупотреба с наркотици. Феновете на доброто момче Скип Скофийлд бяха разстроени, но Брам не обръщаше внимание на предупрежденията на продуцентите. И когато в края на осмия сезон се появи порно видео с негово участие, всичко рухна.

Всъщност записът беше доста банален, но не достатъчно, за да се потули случващото се. Пресата пощуря и всички опити да се повлияе върху общественото мнение останаха безуспешни. Шефовете на канала решиха, че им е писнало от дивотиите на Брам Шепърд. „Скип и Скутър” беше спрян.

— По дяволите!

Джорджи подскочи стреснато, когато Брам се появи. За миг не можа да свърже сексуално разпасания, хилав млад негодник с пращящия от здраве, пораснал негодник, който вървеше към нея. Беше облякъл хотелски халат и косата му беше мокра от душа. Повече от всякога й се прииска да отмъсти за някогашното осемнайсетгодишно момиче.

Той изглеждаше необичайно мрачен, когато пристегна по-здраво колана на халата. Часовникът показваше два, което означаваше, че половината от този отвратителен ден вече е изтекла.

— Случайно да си видяла презервативи в кошчето за боклук?

Горещото кафе плисна върху ръката й и сърцето й спря. Джорджи хукна към спалнята и започна да претърсва кошчето, но откри само гащичките си. Върна се тичешком в дневната. Той насочи чашата си с кафе към нея.

— Надявам се, че си се изследвала след последния път, когато си спала с онзи боклук – бившия ти съпруг.

— Аз ли? – Искаше да запрати по него обувката си, но не можа да я открие. – Ти си този, който се чука с когото му падне. Проститутки. Стриптийзьорки. Секси момчета, които чистят басейните! – Осемнайсетгодишни девственици с глупави фантазии.

— Никога в живота си не съм се чукал със секси момчета, чистещи басейните.

Брам беше пословично хетеросексуален, но имайки предвид хедонистичната му природа, Джорджи беше сигурна, че това е само временен пропуск.

Той тутакси мина в контранастъпление.

— Затова пък поддържам инструмента си в идеално работно състояние и чист като сълза. Освен това никога не съм спал с Ланс Загубеняка или с някой от онези зализани женчовци, с които си го заменила.

Джорджи не вярваше на ушите си.

— Аз ли съм уличница? И това го казваш ти, който от четиринайсетгодишен нито една вечер не е спал сам в леглото си.

— А аз се обзалагам, че твоето често е празно. На трийсет и една. Ходила ли си на психиатър?