В името на любовта

— Зад онази арка предлагаме страхотни пособия за садо-мазо. Много красиви камшици, бухалки, лопатки за пляскане, щипки за зърна и някои много луксозни комплекти от белезници и нашийници. Ще се изненадате колко са удобни. Всичките ни секс играчки са от най-високо качество. Както сами можете да видите, разполагаме с широка гама от дилдо, вибратори, пръстени за пениси от нефрит и… – посочи към стъклената витрина – наистина великолепен асортимент от перли и мъниста.

Джорджи потръпна. Беше чувала за анални мъниста, но и понятие си нямаше как или защо някой ще поиска да ги използва.

— Това вече съм го практикувал. Макар и не с теб – прошепна Брам, когато жената се извърна към рафтовете.

Стомахът й отново се присви.

— Току-що разопаковах новата партида от меркини с диаманти – обърна се тя към Джорджи. – Използвали ли сте някога меркин?

— Бихте ли обяснили какво е това?

С малко церемониална усмивка продавачката сключи ръце отпред и поде като уредник, изнасящ лекция пред посетителите в музей.

— Първоначално меркините са били интимни перуки, използвани от проститутките, за да прикрият или оредяващото окосмяване на срамните им части, или признаците на сифилис. Модерните варианти са много по-секси и тъй като много жени премахват окосмяването, те са станали изключително популярни.

От еротична и философска гледна точка Джорджи беше против бръсненето на срамните части. Идеята да се откажеш изцяло от един от признаците на женствеността, за да приличаш на незряло момиче, твърде много й намирисваше на детска порнография. Но жената вече бе отворила витрината и извади едно триъгълно парче плат, украсено с проблясващи пурпурни, сини и тъмночервени кристали. Джорджи огледа меркина и видя малък V-образен прорез в долната част на триъгълника, очевидно предназначен да подчертае интимната цепка.

— Естествено, нашите меркини имат лепенки отстрани.

Брам взе меркина, за да го разгледа, после го върна на продавачката.

— Мисля, че ще се въздържим. Някои неща не се нуждаят от допълнителна украса.

— Разбирам – кимна жената, – макар че този модел е в комплект с изящно украсени капачета за зърната.

— Те само ще ми пречат.

Поаленялото лице на Джорджи й подсказваше, че е изпаднала в беда.

— Предлагаме фантастично бельо – продължи продавачката. – Сутиените ни с венчелистчета са много популярни. Съпругата ви може да ги носи с три разтворени венчелистчета или само със страничните. А може и всички да са затворени.

Гърдите на Джорджи изтръпнаха.

— Много изобретателно. – Брам зарови ръка в косата й и докосна тила й.

Кожата й настръхна.

— Чували ли сте за нашата вип пробна?

Джорджи си припомни нещо смътно от разговора с Ейприл и си придаде замислен вид.

— Аз, ъ, струва ми се, че една приятелка ми спомена нещо.

— Върху задната стена има шпионка – поясни продавачката. – Ако желаете, можете да я отворите. Зад стената има по-малка пробна за съпруга ви.

Брам се засмя искрено, което напоследък, след снимките на терасата, почти не се случваше.

— Ако повече мъже знаеха за това място, щяха да престанат да се оплакват от ходенето по магазините.

Продавачката стрелна Джорджи с разбираща усмивка.

— Имаме и екзотична колекция от мъжко бельо, а през шпионката може да се наблюдава в двете посоки. – Жената не можа да се сдържи повече. – Трябва да ви кажа, че бяхте неотразими в „Скип и Скутър”, направо се влюбих във вас. Всички толкова се развълнуваха от женитбата ви. Не позволявайте на тези глупави вестникарски драсканици да ви разстройват. – В магазина влязоха клиенти и тя трябваше да отиде да ги обслужи. – Ако се нуждаете от нещо, само ми дайте знак.

Джорджи я проследи с поглед.

— До довечера списъкът с покупките ни ще е качен в интернет. Струва ми се, че е най-безопасно да се задоволим с масажно масло.

— О, мисля, че можем да си позволим нещо по-възбуждащо.

— Никакви камшици и лопатки. Вече приключих със садо-мазото. Отначало може да е забавно, но след време ти омръзва да гледаш зрели мъже да циврят като малки деца.

— И никакво дилдо – усмихна се Брам, – макар да зная колко много ти се иска да си вземеш поне едно. Което не е изненадващо, след като…

— Няма ли да престанеш? Бъди над нещата.

— Над… под… – Докосна извивката на горната й устна. – Вътре…

Гореща вълна заля тялото й, заплашваща да я разтопи.

Брам я побутна към колекцията от бельо. Под приглушената светлина бяха изложени елегантни кутии с ексцентрични комплекти от сутиени и бикини, колани с жартиери, прозрачни къси нощнички с връзки отпред и цепки отстрани. Всичко бе много красиво и невероятно скъпо. Брам вдигна един сутиен с копринено шнурче над всяка чашка.

— Размерът ти е…?

— 75Е – заяви тя.

Той повдигна вежди и безпогрешно избра сутиен 75В, което не беше изненадващо, имайки предвид богатия му опит с женската анатомия. В магазина влязоха още неколцина клиенти, но засега никой не им досаждаше.

— Само за сведение – прошепна Джорджи не толкова на него, колкото на себе си, – това не е среща и шпионката ще остане затворена.

— Това определено е среща. – Брам взе едно боди от черна дантела. – Прекрасна изработка – възхити се той, докато опипваше сатенените презрамки. – Много по-меко от кожа.

— Обичам кожа.

Джорджи грабна чифт ниско изрязани кожени мъжки слипове с торбичка отпред.

— За нищо на света! – възмути се той.

Тя измъкна бодито от ръцете му.

— Жалко.

Погледите им се преплетоха. Той пръв се предаде.

— Добре. Печелиш. Да си ги разменим.

— Дадено.

Те си размениха бельото със сериозни физиономии, сякаш всичко това беше истина и двамата не бяха актьори, разиграващи сексуална сцена. Брам добави още сутиени без чашки и гащички, изрязани отпред, а тя избра за него няколко кожени слипа, но когато изрови оригинален чифт каубойски панталони, изрязани отпред на чатала, лицето му се сгърчи в толкова страдалческа гримаса, че Джорджи с неохота ги остави на мястото им. Той й върна услугата, като се отказа от един корсет, който повече приличаше на уред за изтезание. Накрая те отново си размениха бельото, а продавачката ги поведе към дъното на магазина, където се намираше вип пробната. Отключи вратата от дървена ламперия със старомоден шперц от ковано желязо. Окачи бельото на Джорджи на извита месингова закачалка, след което заведе Брам в мъжката пробна.

Младата жена остана сама, заобиколена от розови стени; високо позлатено огледало, в което можеше да се види в цял ръст; табуретка за крака с кадифена тапицерия, украсена с пискюл; и аплици по стените с розови абажури с ресни, осветяващи помещението с мека, приглушена светлина, която ласкателно подчертаваше кожата. Най-интригуваща особеност на стаята беше вратичката, намираща се на нивото на очите, с размери трийсет на трийсет сантиметра с миниатюрна дръжка във формата на полуотворена раковина с перла на върха.

Достатъчно. Дотук с играта. Край. Освен ако…

Не. Абсолютно не.

По стената се почука.

— Отвори.

Джорджи дръпна „раковината” и отвори вратичката. Лицето на Брам я гледаше през черна решетка от ковано желязо. Едва ли можеше да се нарече шпионка. Розовите стени, обрамчващи лицето му, би трябвало да му придадат женствено изражение, но той изглеждаше още по-мъжествен. Потри брадичката си.

— Срам ме е да го призная, но това място адски ме възбуди.

Не изглеждаше ни най-малко засрамен, а невероятно чувствената атмосфера на магазина бе възбудила и нея не по-малко. Тя завъртя нервно фалшивия си венчален пръстен. Мелроуз авеню се намираше само на няколко преки, но този оазис на еротиката сякаш я бе пренесъл в друг свят. Странно безопасен свят, в който недостойните за доверие мъже можеха само да гледат, но не и да докосват. Свят, в който всичко се въртеше около секса и където нямаше място за сърдечни страдания.

— Жалко, че пренебрегнахме онези пособия за садо-мазо – оплака се Брам.

Джорджи не можа да устои на съблазънта да си поиграе с огъня.

— Питам само от любопитство… Кого от двама ни искаш да завържеш?

— Като за начало… теб – изрече той с нисък, хриплив глас. – Но след като покажеш истинско покорство, може да си сменим ролите. Е, ще облечеш ли за мен онова дантелено изкушение?

Трудно можеше да се устои на съблазънта за чувствена схватка с дявола на това сексуално игрище.

— Аз какво ще получа в замяна?

— А ти какво искаш?

Джорджи се замисли за миг.

— Отстъпи малко. – Когато той се подчини, тя приближи лице към решетката и видя, че стените на по-малката мъжка пробна бяха тъмнозлатисти, а бельото, което бе избрала за него, висеше върху големите железни куки. – Онези черни кожени слипове.

— В никакъв случай.

— Жалко. – Тя затвори вратичката.

— Хей!

Джорджи изчака малко и след това отново я отвори.

— Размисли ли?

— Ако ти си първа.

— Как ли пък не! Няма да ти се вържа.

Двамата впиха очи един в друг. Лицето на Джорджи остана спокойно и погледът й не трепваше, макар че сърцето й бясно препускаше.

— Хайде, Джорджи, направи го. Имах ужасна седмица. Да пробваш няколко дрешки е най-малкото, което можеш да направиш за мен.

— Аз също имах лоша седмица, а и това не са дрешки. Това са секс пособия. Ако толкова силно го желаеш, направи го пръв.

— Какво ще кажеш да го направим заедно?

— Става.

Джорджи затвори отново вратичката. Ръцете й трепереха. Тя събу тъмносините си балеринки на бели точки.

Изминаха няколко минути, преди той да почука от другата страна.

— Готова ли си?

— Не. Чувствам се като пълна глупачка.

— Ти ли се чувстваш като пълна глупачка? Това проклето нещо има шибана торбичка за мъжката сила.

— Зная. Аз го избрах, забрави ли? И по-скоро аз би трябвало да се оплаквам. Връзките на този корсет са зашити така, че не скриват почти нищо.

— Отвори вратата. Веднага.

— Размислих.

— Ще броя до три – не се отказваше Брам.

— Трябва да отстъпиш назад, за да мога да те видя.

— Добре. Отстъпвам. Едно… две… три!

Тя отвори вратичката и погледна.

Брам зяпаше насреща й.

И двамата бяха напълно облечени.

Той поклати глава.

— Имаш сериозни проблеми с доверието.

Тя присви очи срещу него.

— Аз поне съм свалила обувките. Ти не си направил дори това.

— Предлагам нова сделка – заяви той. – Вратичката остава отворена. Ти сваляш една дреха, сетне аз свалям една. Дори ще започна пръв. – Изхлузи тениската си през глава.

Тя вече беше добре запозната с великолепните му гърди. Напоследък доста дълго им се бе любувала. Добре оформените мускули изпъкваха под кожата, но не бяха прекалено напомпани за сметка на коефициента на интелигентност, както при културистите. Защото наистина, колко секси можеше да бъде един мъж, който по цял ден се занимава само с ваенето на мускулатурата си?

— Чакам – подкани я той.

Една бърза сметка й подсказа, че тя има на себе си повече дрехи от него. Действително ли щеше да го направи? Сексът с Брам не беше гаранция, че той няма да й изневерява, ала в същото време той не беше глупав. Знаеше, че ги наблюдават едва ли не под микроскоп, и щеше да му е много трудно да се измъкне за любовна среща с друга жена. Освен това Брам винаги бе търсил лесните пътища, а в този случай такива бяха тя и парите й.

Джорджи плъзна ръка на тила и свали сребърния си медальон.

— Не е честно.

Приключението й на сексуалното игрище на дявола изискваше поне няколко хитринки, макар и не особено оригинални.

— Сваляй джинсите. Кожената торбичка те очаква.

— Аз все още съм с обувките, не помниш ли? – Той се отдръпна назад, за да го види, докато събува едната си мокасина.

— Това е истинска измама! – възмути се Джорджи, отдръпна се на свой ред и свали едната си диамантена обица.

— Виж ти кой го казва! – Втората мокасина последва първата.

— Никога в живота си не съм мамила. – Джорджи свали и другата си обица.

— Не ти вярвам. – На пода падна един чорап.

— Може би само когато играехме на отгатване на думи – призна си Джорджи и махна венчалния пръстен.

Докато сваляха едно по едно дрехите и аксесоарите си, те се бяха отдръпнали от решетката, за да могат да се виждат. Нагоре и надолу… нагоре и надолу… чувствен танц на криене и откриване.

Върху килима падна вторият му чорап.

— Интересно дали някога мъж е капал мед върху корема ти, за да го оближе?

— Десетки пъти. – Тя си поигра с горното копче на блузата, все още неуверена докъде иска да стигне това пийпшоу само за двама. – Интересно кога за последен път си бил с любовница?

— Доста отдавна. – Той пъхна палец под копчето на колана на джинсите си.

— Кога? – настоя Джорджи, като стисна червеното пластмасово копче между пръстите си.

— Не може ли да поговорим друг път за това? – Копчето на джинсите му изхвръкна от илика.

— Не, не може. – Разговорът за предишни любовници може би щеше да угаси пламъка на желанието й, но за съжаление, не се получи.

— По-късно. Обещавам.

— Не ти вярвам.

— Ако се отметна, можеш да се разходиш по голия ми гръб с високи токчета.

— Ако се отметнеш… – горното копче на блузата й сякаш само се разкопча, – никога повече няма да видиш това. – Разкопча блузата бавно, копче по копче, после я остави да се плъзне по раменете й. Носеше бял дантелен сутиен „Ла Перла” в комплект с бикини, които Брам още не бе видял.

Ръката му се придвижи към китката и Брам бавно свали часовника си – Джорджи беше забравила за глупавия часовник – така че сега той беше останал само по джинси и с… това, което беше под тях. Джорджи не смееше да си поеме по-дълбоко дъх. Отстъпи крачка назад и разкопча копчето на тъмносиния си панталон. Без да откъсва очи от неговия, тя започна да го смъква надолу.

Имаше невероятни крака – дълги, стройни и силни – крака на танцьорка. Брам прикова поглед в тях. Изтекоха няколко безкрайни секунди, преди той също да направи стъпка назад и да свали джинсите си. Под тях носеше сиви трикотажни боксерки „Енд Зоун”, плътно обгърнали внушителната му ерекция. Джорджи се втренчи в нея с пресъхнали устни.

— Сега е ред на бикините ти – подкани я Брам и отново се приближи към решетката.

Никога не се бе чувствала толкова възбудена, а двамата дори не се бяха докоснали. Джорджи разкопча сутиена. Презрамките се свлякоха по раменете й, но дланите й обвиха дантелените чашки, за да не им позволят да паднат, и тя пристъпи към решетката.

— Първо се потруди за това – прошепна.

— Този път ще трябва да ти се доверя – изрече той хрипливо, пъхна пръсти под ластика на боксерките си, смъкна ги и се изпречи пред нея с великолепното си тяло.

Тя го поглъщаше с поглед – широките загорели рамене, мускулестата гръд, тесните бедра, малко по-бледи от останалата кожа. Дори не усети как сутиенът се изплъзна от пръстите й.

— Отстъпи крачка назад – изхриптя Брам пресипнало.

Той я използваше и тя го използваше, но не й пукаше. Премести се в центъра на пробната и смъкна ефирните си бикини. Брам се взираше толкова напрегнато в нея, че кожата й настръхна. Знаеше, че е бил с много по-красиви жени, но тя не изпитваше нито капка от мъчителната неувереност, както бе с Ланс. Това беше Брам. Не й пукаше за мнението му. Интересуваше я единствено тялото му. Джорджи наклони кокетно глава.

— Дръпни се, за да мога да те разгледам отново.

Но търпението му се изчерпа.

— Играта свърши. Махаме се от тук. Веднага.

Но тя не искаше да си тръгват. Искаше завинаги да остане потопена в този свят на сексуална фантазия. Взе от закачалката синия сутиен с венчелистчетата.

— Питам се как ли ще изглеждам с това.

— Ще го облечеш?

— Трябва да проверя как ще ми стои. – Младата жена обърна голото си дупе към него и си сложи сутиена. Всяка чашка беше с три копринени листчета. Отново се обърна с лице към него и без дума да отрони, разтвори всяко венчелистче, първо страничните и накрая средните. Много бавно.

Очите на Брам се изпълниха с хищен блясък.

— Убиваш ме!

— Зная. – Грабна от закачалката и бикините от същия комплект и се отдалечи, за да може той да наблюдава, докато ги обува. Бяха с отвор отпред. – Тези са ми по мярка, не мислиш ли?

— Не мога да мисля. Ела тук.

Джорджи запристъпва бавно към прозорчето.

— По-близо – прошепна той.

Двамата притиснаха лица към решетката и устните им се срещнаха през извивките на черния метал. Само устните.

И тогава земята се раздвижи.

Наистина се раздвижи.

Или поне стената. Джорджи рязко отвори очи. Ахна смаяно, когато последното препятствие помежду им се завъртя навътре. Би трябвало да се досети, че изобретателният собственик на „Провокация” няма да пропусне да устрои такъв номер. Усещането й за безопасност тутакси се изпари.

Брам наведе глава и мина през отвора.

— Не всички имат привилегията да узнаят тайната на вратата.

Тя никога досега не бе правила секс без любов, а Брам предлагаше само мръсни наслади. Джорджи отлично знаеше колко е двуличен и независим. Не хранеше никакви илюзии. Очите й бяха широко отворени. Точно както желаеше.

— Това е едва първата ни среща.

— И то каква среща!

Той залости вратата зад гърба си и сведе поглед към голите й гърди, изложени на показ от изрязаните чашки на сутиена.

— Госпожо, вашето бельо ме подлудява.

Докосна зърната й с кокалчетата на пръстите си. Взе едно от прозрачните венчелистчета, вдигна го нагоре и го пристегна. После засмука зърното й през прозрачната преграда.

Краката й омекнаха. Той я притегли надолу върху голямата мека табуретка, така че тя да го възседне. Устните им се сляха сякаш в безкрайна целувка. Сетне той отново засмука зърното й. Тя зарови пръсти в косата му и прехапа устни, за да не закрещи. Той раздалечи с бедра краката й. Тя все още беше с бикините с отвор отпред. Брам разтвори гънките на коприната и започна да я гали, докато младата жена не затрепери от желание.

Неспособна повече да понесе това мъчение, Джорджи застана на колене на табуретката, повдигна се и бавно го пое в тялото си.

Брам дишаше на хрипливи пресекулки, но не се опита да проникне по-дълбоко в нея. Даваше й време, за да го приеме. И тя се възползва от преимуществото си. Порочно преимущество. Щом приемеше един сантиметър, тя отново се издигаше и всичко започваше отначало. Раменете му станаха хлъзгави от потта, но тя не се интересуваше от желанията му – не я бе грижа дали му доставяше удоволствие. Не й пукаше за чувствата му, фантазиите, егото му. За нея беше важно само едно – това, което той можеше да направи за нея. И ако не я задоволи – ако накрая се окаже некадърен любовник – тя нямаше да го оправдае, както правеше с Ланс. Вместо това щеше да се оплаква шумно и дълго, докато не я задоволи докрай. Но едва ли щеше да се наложи.

— Ще си платиш за това – изсъска той през стиснати зъби. Но продължи да й позволява да прави това, което тя искаше. Докато накрая Джорджи обезумя дотам, че заряза играта. Чак тогава той впи пръсти в дупето й и я притегли здраво към себе си.

Не биваше да вдигат шум. Само една тънка стена ги делеше от позорното изобличение. Брам зарови лице в гърдите й, а пръстите му галеха Джорджи там, където телата им се съединяваха. Тя се изви и се притисна към ръката му, отметна глава, вкопчи ръце в раменете му и се впусна заедно с него в дивата, безмълвна езда.

Не го обичаше. Само го използваше.

Брам потрепери. Тя отпусна глава назад.

Освобождение…

Изтекоха няколко минути, преди реалността да я изтръгне от чувствения унес. Бъркотията наоколо. Смачканото използвано бельо, за което не бяха платили. Неподходящият съпруг. Когато най-сетне се отделиха един от друг, разумът й се завърна. Трябваше да му даде да разбере, че нищо не се бе променило.

— Добре свършена работа, Скипър. – Тя протегна изтръпналите си крака. – Не си Джордж Клуни, но определено си многообещаващ.

Той пристъпи към скритата врата, но се обърна и огледа тялото й, сякаш маркираше територията си.

— Поне вече имам отговор на един въпрос.

— На кой по-точно?

Брам я дари с ленива усмивка.

— Най-после си спомних какво се случи през онази нощ във Вегас.

14

Чаз видя през прозореца как тъмносинята хонда на Арън спря в двора на мястото за коли. След малко се отвори предната врата. Наистина беше голям смотаняк. Тя изскочи в коридора, за да го посрещне, но вместо плик с понички, както очакваше, той мъкнеше само тъпия си черен сак. Явно не изгаряше от нетърпение да я види, защото понечи да я подмине само с кратко кимване, но тя препречи стъпалата.

— Какво закуси?

— Остави ме на мира, Чаз. Не си ми майка.

Икономката опря едната си ръка на стената, а другата на перилото. Той вече бе започнал да се поти, а дори още не беше горещо.

— Обзалагам се, че тя е свикнала всяка сутрин да угощава малкото си момче с пържени яйца с наденичка и камара палачинки.

— Закусих купа овесена каша.

— Казах ти, че аз ще ти приготвя закуска.

— Повече няма да се хвана на тази въдица. Последния път ми поднесе омлет от белтъци.

— И препечена филийка и портокалов сок. Престани да се държиш като малко дете. Трябва да решаваш проблемите си, а не да се опитваш да ги ядеш.

— Значи сега си станала и психиатър. – Той дръпна ръката й от стената и се промуши покрай нея. – Ти си само на двайсет. Какво, по дяволите, знаеш за живота?

Арън никога не ругаеше и Чаз се почувства доволна, че е успяла да му влезе под кожата достатъчно, за да го накара да избухне. Последва го на горния етаж.

— Я ми кажи, през уикенда видя ли Беки?

Докато стигнат до горната площадка, той вече се задъхваше.

— Изобщо не биваше да ти казвам за нея.

Беки живееше в съседния апартамент. Арън беше влюбен в нея, но Беки почти не го забелязваше, което не беше изненадващо за Чаз. Очевидно Беки беше голяма умница, също като Арън, с приятна външност, но без да е красавица, което означаваше, че Арън имаше някакъв шанс с нея, при условие че отслабне, подстриже се прилично, купи си хубави дрехи и престане да се държи като задръстеняк.

— Опита ли се да говориш с нея, както ти казах?

— Чака ме много работа.

— Опита ли се? – не го оставяше на мира Чаз. Беше го посъветвала да се държи дружелюбно, но не прекалено, което означаваше да не се смее като грухтящо прасе. И да не дрънка за видео игри. Никога.

— Не съм я виждал, ясно ли е?

— Видял си я. – Чаз влезе след него в кабинета на Джорджи. – Видял си я, но не ти е стигнало смелост да я заговориш. Толкова ли е трудно да я поздравиш и да я попиташ как е?

— Според мен може да се измисли нещо по-оригинално.

— Когато се опитваш да оригиналничиш, отстрани звучи откачено. Поне веднъж бъди по-естествен. Кажи само „Здрасти” и „Как си?”. Носиш ли си банския, както ти казах?

Той хвърли сака на един стол.

— Освен това не си ми и личен треньор.

— Носиш ли го?

— Не зная. Може би.

Чаз си каза, че все пак е постигнала някакъв напредък. Арън вече изяждаше послушно обяда, който му приготвяше, и спря да носи със себе си мазна храна, защото знаеше, че тя ще я намери и изхвърли. Бяха минали само три седмици, но Чаз беше сигурна, че коремчето му бе започнало да се прибира.

— Поплувай половин час довечера, преди да си тръгнеш. Говоря сериозно.

— Няма да е зле да отделяш повече време за себе си, вместо да досаждаш на другите. – Той се отпусна на стола пред компютъра. – Като начало се погрижи за личностното си разстройство.

— Аз харесвам личностното си разстройство. Идеално средство да държа ненормалниците по-надалече – заяви самодоволно тя. – Макар че точно в момента явно не помага особено. – Арън не беше ненормалник. Той беше порядъчен млад мъж и тя тайно се възхищаваше на ума му. Но беше отчайващо безпомощен и непохватен. И самотен. Само ако се вслушваше в съветите й, тя можеше да го шлифова достатъчно, за да си намери свястно момиче. Не някоя суперкрасавица, а добро момиче и умно като него.

— Обядът е в дванайсет и половина – оповести тя в ролята на икономка. – Не закъснявай. – Когато се извърна към вратата, Чаз видя Джорджи на прага да заснема цялата сцена с видео камерата си.

Момичето сложи предизвикателно ръце на кръста.

— Знаеш, че това е незаконно, нали? Да снимаш хората без тяхното съгласие.

— Наеми си адвокат – посъветва я Джорджи, без да отлепя око от обектива на камерата.

Чаз затрополи гневно по коридора към задната стълба. Точно в момента Джорджи беше последният човек на света, с когото искаше да говори. Вчера, когато тя се прибра с Брам, двамата се държаха странно. Джорджи имаше подозрителна червенина на врата и избягваше да гледа Брам, който й се усмихваше като котарак, докопал купичка със сметана. Чаз не разбираше какво става с тях. Те си въобразяваха, че тя не знае за отделните им спални – като че ли Джорджи можеше да оправи свястно едно легло! Така че какво се бе случило вчера?

Чаз щеше да получи купища пари, ако подшушнеше на таблоидите историята за прочутите младоженци, които спят в отделни спални. Може би щеше да го направи, ако щеше да засегне само Джорджи. Ала тя не искаше да нарани Брам.

Джорджи я последва до задната стълба.

— Защо тормозиш Арън?

На свой ред Чаз също можеше да й зададе няколко въпроса, като например: защо Джорджи тормози Брам, какво се е случило вчера и защо Джорджи и миналата нощ спа сама в своето легло? Но тя се бе научила да пази информацията за себе си, докато не се открие изгоден случай да я използва.

— Аз имам по-добър въпрос – рече на глас Чаз. – Защо досега не си се опитала да помогнеш на Арън? Той е ходещо бедствие. Когато се качва по стълбите, всеки път ме е страх, че може да го тресне някой инфаркт.

— А ти обичаш да се справяш с бедствията?

— И какво лошо има в това?

Цялата тази история с камерата беше доста шантава. Чаз не разбираше защо Джорджи продължава да я снима, нито защо тя самата не отказваше да говори пред камерата. И все пак, когато насочваше обектива към нея, Чаз неволно започваше да бъбри, без да може да се спре. Като че ли… като че ли споделянето пред камерата някак си я караше да се чувства важна. Сякаш животът й беше специален и си струваше да говори за него.

Двете стигнаха до долната площадка и Джорджи влезе след нея в кухнята.

— Разкажи ми какво се случи, след като напусна Барстоу.

— Вече ти казах. Дойдох в Лос Анджелис и наех квартира недалече от булевард „Сънсет”.

— Сигурно не си имала пари. Как успяваше да платиш наема?

— Намерих си работа. А ти какво си помисли?

— Каква работа?

— Трябва да пишкам – тросна се Чаз и се насочи към малката тоалетна до кухнята. – И там ли ще ме преследваш? – Затвори вратата и я заключи. Никой нямаше да я накара да говори за това, което се бе случило, когато пристигна в Лос Анджелис. Никой.

Когато излезе, Джорджи бе изчезнала, а Брам говореше по телефона. Чаз грабна една кърпа и затърка плота.

— Кажи на Джорджи да престане да се влачи след мен с онази камера – рече тя, когато Брам затвори.

— Доста е трудно да се заповядва каквото и да било на Джорджи. – Той извади от хладилника каната със студения чай.

— Какво й става? Защо продължава да ми досажда?

— Кой знае. Преди два дни я видях да снима чистачките. Говореше с тях на испански.

Чаз за нищо на света нямаше да го признае, но никак не й се понрави, че Джорджи снима някой друг, освен нея.

— Чудесно. Може би най-сетне ще престане да ми досажда.

Брам повъртя мобилния телефон между пръстите си.

— Направи ли го?

Чаз отвори съдомиялната и започна да я зарежда с чашите и чиниите от закуската.

— Още го обмислям.

— Чаз, зад тези стени те очаква големият свят. Не можеш вечно да се криеш тук.

— Не се крия! А сега ме извини, но ме чака доста работа. Сума ти хора ще дойдат на вечеря и имам много за вършене.

Брам поклати глава.

— Понякога ми се струва, че не ти направих услуга, като те взех на работа.

Ала той грешеше. Беше й направил най-голямата услуга в живота й и тя никога нямаше да го забрави.

Същия следобед, докато Джорджи се обличаше за срещата с папараците, не спираше да се пита защо сексът с лошо момче беше много по-възбуждащ, отколкото с порядъчен мъж? Дори и този порядъчен мъж да те зареже заради друга. Тогава защо се застави да спи в другата спалня? Защото вчера й беше хубаво. Прекалено хубаво. Твърде забавно, възхитително развратно. Толкова диво, сластно и волно, без никакви усложнения, че не й се щеше да разваля онази безумна магия, връщайки се в реалността. Искаше също Брам да разбере, че не се е превърнала в леснодостъпна сексуална играчка само защото вчера бе изпитала най-вълнуващото чувствено приключение в живота си. Но й бе потребна цялата сила на волята, за да го отблъсне, и никак не й се понрави многозначителният му поглед, когато Джорджи му заяви, че ще спи сама.

Излязоха от къщата за сутрешното кафе и обичайното позиране пред фотографите. Младата жена реши, че най-добрият начин да се върне към нормалния живот е да се заяде с Брам.

— Престани да си тананикаш! – стрелна го тя с намръщен поглед, когато се настаниха в колата. – Само си въобразяваш, че имаш слух.

— Какво те яде? Не съм аз, за съжаление.

— Отвратителен си.

— Хей, къде се дяна прословутото ти чувство за хумор?

— Ти го отнесе – сряза го Джорджи.

— Предполагам, че ме бива в това. – Той отново затананика началните тактове на „Тежкият чук на живота” от мюзикъла „Ани” само за да я дразни. – Вчера следобед беше много по-дружелюбна. Много.

— Онова беше просто животинска страст, приятел. Аз те използвах.

— И го направи дяволски добре.

Никак не й се понрави отказът му да участва в словесния двубой, толкова необходим за възстановяването на душевния й покой.

— Не биваше да твърдиш, че си си спомнил какво се е случило през онази нощ във Вегас, когато всъщност не е така.

— Методът на изключването. Гарантирам ти, че един от нас е сдал багажа, преди да стигнем до края, защото в противен случай щях да помня.

Като никога, Джорджи бе склонна да му вярва.

Папараците ги приклещиха, когато излязоха от „Кофи Бийн енд Тий Лийф”. Джорджи си помисли за безбройните снимки, които бе виждала, на знаменитости с чаши кафе или бутилки с минерална вода в ръце. Откога обезводняването се бе превърнало в професионален риск, неизменно съпътстващ славата?

— Насам! Погледнете насам!

— Какви са плановете ви за уикенда?

— Бракът ви здрав ли е?

— Като скала. – Брам преметна ръка през кръста й и прошепна: – Ако наистина си толкова корава и неотстъпчива, на каквато се правиш, снощи нямаше да избягаш, търсейки спасение в спалнята си.

Джорджи засия насреща му.

— Вече ти казах. Дойде ми.

Ответната му усмивка беше не по-малко сияйна.

— А аз ти казах, че не ми пука.

На Ланс щеше да му пука. Беше мил и разбиращ, но никога не би му хрумнало да се люби с неразположена жена. Не че в момента беше неразположена.

— Очевидно не съм се изразила достатъчно ясно – изсъска тя, продължавайки да се усмихва, напълно вживяла се в ролята на сексуална хищница, докато репортерите бясно щракаха с фотоапаратите. – Вчера, в „Провокация”, ти мина успешно прослушването. От сега нататък единствената ти функция е да ме обслужваш. Винаги когато пожелая. А в момента не желая.

Лъжкиня. Желаеше и още как, при това точно с него. Вчерашното преживяване беше толкова невероятно и неповторимо, защото беше с фантастичния развратник Брам Шепърд, който не ставаше за нищо друго, освен за безпаметен секс. За него сексът беше като ръкостискане и съзнанието за това й даваше непозната и вълнуваща свобода. Фиктивният й съпруг, навярно алкохолик, никога нямаше да има над нея такава власт като Ланс. С Брам нямаше да се измъчва и притеснява дали бельото й е достатъчно съблазнително, за да го привлече, или се налага скорострелно да изчете последното секс ръководство, за да поддържа интереса на съпруга си. Кого го бе грижа? Дори можеше да не си прави труда да си бръсне краката.

Той я целуна по върха на ухото.

— Само за да сме наясно, Скут. Не си неразположена. Просто те хвана шубето, защото се опасяваш, че не можеш да ми устоиш.

— Не е вярно.

Той помаха на фотографите и я поведе надолу по улицата, продължавайки да й говори с тих глас:

— Що се отнася до ограниченията, които се опитваш да въведеш… – Прокара кокалчетата на ръката си по гърба й. – Не смятам да им обръщам внимание.

Брам обичаше да предизвиква Джорджи – словесно и в леглото. Вчера тя дяволски го смая. В представите му Джорджи и Скутър винаги са били една и съща личност, но нямаше начин Скутър да устрои такова шоу, което изнесе Джорджи. Това, което се случи в „Провокация”, доказваше, че Загубеняка не бе успял да унищожи цялата й самоувереност, нещо, което с всеки изминал ден от последните седмици ставаше все по-очевидно. Фактът, че Ланс бе заменил Джорджи за такава студена риба като Джейд, доставяше на Брам много по-голямо удоволствие, отколкото му се искаше да признае. Когато се прибраха у дома след набезите из кафенетата, той се позабавлява с идеята да я съблече веднага – нямаше да са нужни особени усилия – но Арън съсипа плановете му, като ги посрещна още на вратата.

— Обади се секретарката на Рори Кийн. Предаде поканата й за среща в дома й на по чаша вино в пет часа.

Брам мислено подскочи до тавана. Той се надяваше, че симпатията на Рори към Джорджи ще му даде възможност да се срещне лично с шефката на студиото, а не да чака да мине през ситото на екипа й. Ухили се и раздрънка ключовете за колата.

— Обади й се веднага и кажи, че ще бъдем при нея в уреченото време.

Арън побутна нагоре очилата на носа си.

— Тя не спомена нищо за теб, Брам. Поканата се отнася само за Джорджи.

Брам стисна ключовете.

— Имала е предвид двама ни.

— Съмнявам се. Тя помоли да кажа на Джорджи да не се преоблича, тъй като ще бъдат само двете – поясни припряно Арън и побърза да се оттегли.

Брам изля гнева си в порой цветисти ругатни. Рори продължаваше да го пренебрегва. Тя харесваше сценария на „Къща на дървото”, но според вицепрезидента й по бъдещите проекти, не възнамеряваше да финансира филма, докато Брам не се откаже от желанието си да бъде продуцент и водещ актьор. Но ако го стореше, това щеше да сложи край на всичките му надежди за възраждане на кариерата му. Понякога му се искаше да си купи рекламно каре във „Варайъти” и да обяви пред света, че вече не е същият див и дързък хлапак, който не притежава достатъчно сила на характера, за да не се главозамае от успеха. Или може би едно простичко съобщение… „Какво ще кажете за шибания втори шанс?”

Само ако Рори се съгласеше да се срещне лично с него. Но досега бе успял само за кратко да се доближи до нея по време на онзи нощен инцидент в задния й двор. Няколко дни след това Брам дори се бе промъкнал през портичката, свързваща двата задни двора с бутилка шампанско, за да се извини, задето бе обезпокоил съня й, но един от слугите й взе шампанското и затръшна вратата под носа му.

Сега той изгледа кръвнишки Джорджи. Благодарение на гозбите на Чаз тя бе качила няколко килограма и зелените й очи, които гледаха изпод неравния бретон, вече не изглеждаха толкова хлътнали в орбитите, а лъскавата й кестенява коса обрамчваше позакръглени бузи.

— Чакам те в кабинета след десет минути – нареди й той.

Тя отвори уста, за да го прати по дяволите, но той беше подготвен.

— Освен ако не проявяваш интерес към сценария на „Къща на дървото”…

Знаеше, че я е хванал натясно, и се отдалечи, без да се обръща.

Тя го остави да я чака десет минути повече, отколкото й бе отпуснал. Но не използва времето, за да се преоблече, а остана със същия костюм, който носеше за сутрешната кафеена обиколка с папараците: светложълто плетено горнище със скромно кръгло деколте, къса жилетка, лека като паяжина, и широк кремавозелен панталон от памучен плат, здрав като калъф за матрак. Само жена с толкова слаба фигура можеше да си позволи да носи подобен панталон. Тоалетът й скриваше много повече, отколкото разкриваше, и това я правеше дяволски секси.

Джорджи направи първия ход в тази нова игра, която бяха започнали, като наклони глава към афиша на Джейк Коранда в ролята на каубоя Калибър.

— Ето това се казва истински мъж.

— Като го видя, непременно ще му предам. – Брам сви в юмрук гумената топка за стискане, подражавайки на Хъмфри Богарт в „Бунтът на боен кораб „Кейн”. – Но за разнообразие се нуждая малко от помощта ти.

— Какво искаш да кажеш с това „за разнообразие”? – обиди се Джорджи. – Винаги съм готова да помогна и да сътруднича. – Пльосна се на дивана. – Добре де, най-вече на сътрудничество с други хора, но все пак…

— Престани да шикалкавиш и да се правиш на интересна и ме чуй. – Той стисна отново топката и посочи с показалец към носа й. – Не ме очерняй пред Рори Кийн.

— Не бих го направила.

— Не би ли? Рори харесва всичко в проекта за „Къща на дървото” с изключение на…

— Теб? – Яркозелените й очи се разшириха насреща му. – Навярно защото имаш лоша репутация.

— Благодаря, че ми го напомни. – Брам остави топката върху бюрото. – Трябва да заснема този филм, Джорджи. Аз, а не някой друг. И ти трябва да я убедиш, че съм се превърнал в Съпруг на годината.

— Но не си.

— Престори се.

— Молиш ме за помощ? – Насреща отново го гледаха огромните очи на сирачето Ани. Но Джорджи винаги е била отборен играч и Брам предполагаше, че ще му помогне… след като първо го поизмъчи малко.

Тя притисна показалеца си към бузата.

— Ако поухажвам Рори заради теб, какво ще получа в замяна?

— Горещ секс и вечната ми благодарност.

Младата жена се престори, че обмисля предложението.

— Не. Не е достатъчно.

— Ще позволя на Мег да остане в къщата за гости.

— Мег вече се е настанила в къщата за гости.

— Нека го кажа по друг начин. Няма да я свалям, докато ни гостува.

— Ти и без това не я сваляш. Отнасяш се към нея като с дванайсетгодишна. – Джорджи най-после мина на въпроса. – Искам да прочета сценария, преди днес следобед да се срещна с Рори. Дай ми го.

— Вече ти обещах, че ще го видиш.

— Да, но не си обещал, че ще ми позволиш да го прочета.

— Значи си забелязала.

Тя протегна ръка.

Той се поколеба.

— Не може да се каже, че имаш добра преценка, що се отнася до сценарии. Нали се снима в „Лято в града”.

— Както и в „Красиви хора”, още един провал. Да не пропускаме и „Лесни неща”, който още не си гледал, но не ти го препоръчвам. – Размаха ръка пред лицето му. – Всичко това е в миналото. Сега пред теб седи една съвършено нова Джорджи Йорк. Предай се.

Тя вече не беше някогашната послушна марионетка, така че Брам нямаше избор. Извади запечатания сценарий от средното чекмедже – същото, което тя бе претърсила преди три седмици и бе намерила само един счупен телефон. Грабна го от ръцете му, преди той да е размислил, помаха му весело и се изнесе с бърза стъпка от кабинета.

Брам мразеше да моли когото и да било за помощ, особено Джорджи, затова се отпусна на стола и се потопи в мрачен размисъл. Но не можа да измъдри нищо умно и се извърна отново към компютъра. Колкото и да беше добър сценарият, все пак се нуждаеше от малко доизглаждане и Брам вече се бе заел да поправя някои сцени. Не можеше да си представи какво би казала Джорджи, ако разбереше, че някой, който не е завършил гимназия, бърника диалозите на Сара Картър. Или… нещо още по-лошо, колко ще се смее, когато открие, че той е променил финала на сценария.

Не, нямаше да се смее. За разлика от него, тя не притежаваше и капка жестокост. Дори можеше да си я представи как търси окуражаващи думи.

Мисълта го раздразни. Той не се нуждаеше от ничия фалшива подкрепа, особено от тази на Джорджи. Сам се бе издигнал от дъното, сам бе прецакал живота си и сега сам щеше да се измъкне от калта, в която бе затънал. Без ничия помощ.

Джорджи жадно поглъщаше думите и за два часа изчете сценария. Беше също толкова завладяващ, колкото книгата. Невероятна възможност… и не само за Брам.

„Къща на дървото” разказваше историята на Дани Граймс – мъж, несправедливо обвинен за сексуално насилие над дете. Предсрочно освободен за добро поведение, той е принуден заради смъртно болния си баща да се върне у дома и да се изправи срещу целия град и безскрупулната прокурорка, издигнала се сега до щатски сенатор, която е укрила ДНК експертизата, за да получи той осъдителна присъда. Дани се затваря в дома си и излиза само в краен случай, но доброволното му отшелничество е заплашено от подозренията му, че неговият съсед насилва сексуално малката си дъщеря. Сюжетът беше силен и вълнуващ, със сложни, многопластови и въздействащи характери.

Джорджи откри Брам да плува в басейна. Застана до ръба близо до водопада, като пристъпваше нетърпеливо от крак на крак, докато го чакаше да спре, за да си отдъхне. Той я видя, но продължи да пори водата. Тя взе мрежата за събиране на листа и го тупна леко по главата с нея.

— Хей! – Водата се разплиска около него, когато Брам рязко се извърна.

Джорджи пое дълбоко дъх.

— Искам да изиграя ролята на Хелън.

— Желая ти късмет. – Той се гмурна под водата и заплува към стълбичката на отсрещната страна на басейна.

Джорджи пусна мрежата, сърцето й туптеше развълнувано. Още щом прочете първата сцена, тя вече знаеше, че иска да изиграе ролята на студената и амбициозна прокурорка. Именно това беше дългоочакваната възможност. Ролята на Хелън щеше да й помогне да се отърси от дългата поредица стереотипни образи, щеше да й даде предизвикателството, от което толкова отчаяно се нуждаеше, за да докаже на зрителите, че може да се превъплъщава в сложни драматични характери. Закрачи решително към стълбичката.

— Сценарият е блестящ. Разтърсващ, сложен и проникновен. Докосва най-тънките струни на душата. Точно както ти го описа. Трябва да играя Хелън. Държа на това.

Брам излезе от басейна, водата се стичаше по тялото му.

— В случай че не си обърнала достатъчно внимание, имам малък проблем с финансирането, така че изборът на актриса за ролята на Хелън е последната ми грижа.

Джорджи грабна една хавлиена кърпа и му я подаде.

— Но ако получиш зелена светлина… Единствената причина, поради която не ме възприемат като драматична актриса, е, защото никога не съм имала шанса да покажа на какво съм способна. И не ми казвай, че публиката винаги ще вижда в нас Скип и Скутър и няма да ни възприеме в по-дълбоко и сериозно амплоа. Любовната история е между Дани и домашната медицинска сестра, не с Хелън. Зная точно какво се иска за тази роля. И ще работя много упорито и сериозно.

— Да бъдем реалисти, Джорджи. Дори и да направя този филм, ти пак няма да играеш Хелън. – Брам подсуши косата си и преметна кърпата около врата си. – Имайки предвид моята понастоящем залязла кариера, този филм се нуждае от актриса, чието участие ще донесе печалба. Нека бъдем честни: твоето лице продава много повече таблоидите, отколкото билетите за кино.

Но Джорджи не желаеше признае правотата му.

— Помисли си само каква реклама ще е за филма новината, че двамата отново ще се снимаме заедно. Цялата преса ще полудее, а хората ще се тълпят пред касите на кината, за да видят дали сме се справили с предизвикателството да изиграем съвсем различни персонажи от Скип и Скутър.

— Няма да стане. – Брам пусна кърпата на шезлонга край басейна. – Джорджи, цялата тази дискусия е преждевременна.

— Смяташ, че не мога да пресъздам по-сложен и дълбок характер? Ти можеш, а аз – не, така ли? Грешиш. Аз съм дисциплинирана и достатъчно целеустремена, за да се справя с ролята.

— Намекваш, че аз не съм?

Тя не искаше да го обижда директно, но истината си беше истина.

— Не можеш да разчиташ на обичайните актьорски номера, за да изиграеш Дани. Той е озлобен и изтерзан. Понесъл е страдания, които никой от нас не би трябвало да изживява.

— Повече от година живея с този сценарий – контрира Брам. – Зная съвсем точно как да вдъхна живот на образа, да го направя правдоподобен. А сега, вместо да спорим, не е ли по-добре да размърдаш мозъка си, за да измислиш как да убедиш Рори Кийн, че съм порядъчен холивудски гражданин и че тя трябва непременно да се срещне с мен?

Джорджи мина през портичката в задния двор. Внушителната постройка от бели тухли, изградена в нормандски стил, беше много по-разкошна от дома на Брам, но далеч не толкова уютна. Широките тераси от задната страна гледаха към басейн и идеално поддържани градини. Джорджи откри Рори на страничната тераса, седнала в сянката върху черен диван от ковано желязо, отрупан с меки яркооранжеви възглавнички. С дългата руса коса, вързана на опашка, и подвити под нея крака, Рори приличаше повече на типична „футболна майка”*. Но всъщност не беше. Дори в такава непринудена обстановка тя излъчваше хладната, почти страховита самоувереност на строг шеф на киностудио.

[* Обикновено жена от средната класа в Америка, която кара семеен ван. Децата й са „малки ангелчета”, на чието възпитание тя е посветила живота си – посещава предано мачовете им, любителските театрални постановки и се старае всячески да ги предпази от вредното въздействие на интернет и телевизията. – Б.пр.]

Когато видя Джорджи, тя остави настрани сценария, който четеше, и предложи на гостенката си чаша шампанско. Сега, когато на карта беше заложена не само кариерата на Брам, Джорджи с все сили се стараеше да обуздае нервността си, затова прие питието и се настани в съседния стол. Двете обсъдиха бокс офис класациите от последния уикенд и успеха на новия филм на Джак Блак. Накрая Рори стигна до причината за днешната покана.

— Джорджи, чувствам се малко неловко… – Съдейки по спокойния й поглед, ни най-малко не се чувстваше неловко. – Откакто се появиха онези ужасни снимки, постоянно си казвам да не си пъхам носа в чужди дела, но не мога да остана безучастна. Ако нещо се случи с теб, никога няма да си го простя.

Джорджи не очакваше подобно нещо и се смути. Скандалните слухове, подклаждани от таблоидите, постепенно заглъхваха, но очевидно Рори не можеше да бъде убедена лесно.

— Не се притеснявай за това. Честно. Всичко между мен и Брам е наред. По-добре ми разкажи за къщата. Изненадах се, когато разбрах, че живееш в къща под наем.

Рори отпи глътка шампанско и остави високата фина чаша върху масичката до дивана.

— Наета е от студиото. Това е нашата версия на Белия дом. Тук разполагам с личен апартамент, поддържаме отделно крило за специални гости – корпоративни вип персони, режисьори, продуценти, всякакви личности, които трябва да ухажваме. В момента в имението гостуват неколцина невероятно талантливи чуждестранни режисьори – част от проекта, който ръководя.

— Сигурна съм, че те са поласкани от поканата да отседнат тук.

— За тях се грижи специално нает персонал. Аз не съм задължена никого да забавлявам, особено ако не желая. – Рори изпъна крака и отново насочи към Джорджи цялата мощ на ледения си поглед. – Ако се почувстваш… неудобно, ако изпиташ нужда много бързо да изчезнеш, можеш да дойдеш тук по всяко време, без значение денем или нощем.

Джорджи не знаеше кое я подразни повече – фактът, че Рори смяташе Брам за насилник, който тормози съпругата си, или убеждението на домакинята й, че Джорджи толкова малко цени себе си, че позволява безропотно да издевателстват над нея.

— Онези снимки лъжат, Рори. Знам, че изглеждат така, сякаш се караме, но това е много далеч от истината. Честно. Брам никога не би ми посегнал. Да, той ме подлудява, признавам. Но да ме нарани физически – никога.

— Жените невинаги са способни да разсъждават трезво, когато става дума за мъже като Брам Шепърд – възрази Рори. – А след всичко, което преживя с Ланс…

— Трогната съм от загрижеността ти. Искрено съм трогната. Но няма нужда. – Джорджи не можеше да се сдържи да не попита: – Ти… и преди си се опитвала да се грижиш за мен. Аз съм ти благодарна, но винаги съм се чудила защо.

— Ти не помниш какво направи за мен, нали?

— Надявам се, че съм ти дала назаем великолепни диамантени обици, които си забравила да ми върнеш?

Рори я удостои с усмивката на снежната царица.

— За съжаление, нямаш късмет. – Вдигна чашата с шампанско и повъртя тънкото столче между пръстите си. – Докато работех за сериала „Скип и Скутър”, ти винаги се държеше много добре със снимачния екип.

Джорджи никога не бе проумявала логиката на звездите, превръщащи в ад живота на хората, чиито задължения бяха да представят същите тези звезди в най-добрата светлина. Освен това баща й никога нямаше да допусне тя да се държи като разглезена примадона. При все това любезното й отношение към екипа не беше достатъчно основателна причина за подобна свръхзагриженост от страна на Рори.

— Освен това обичам, когато порядъчните хора преуспяват. – Рори отпи нова глътка от шампанското.

В момента Джорджи не се чувстваше особено преуспяла.

— Ти беше най-добрият помощник-режисьор, който някога е работил за сериала. Съжалявам, че остана само един сезон.

— Беше трудно да се работи за този сериал. Твърде много тестостерон.

Джорджи си спомни как наскоро бе дразнила Брам, задето е тормозел Рори, задявайки я непрекъснато и вгорчавайки живота й. Но сега това никак не й се струваше забавно.

— Брам те е свалял, нали?

— Ежедневно. – Рори подръпна разсеяно диамантената си обица. – Ала истинският проблем бяха приятелите му.

— Те бяха такива нищожества. Банда паразити, които живееха на негова издръжка. Щастлива съм да ти съобщя, че се е отървал от тях. – Беше се отървал от всички, което изглеждаше странно за някой, свикнал винаги да е заобиколен от обичайната свита мерзавци.

— Те закачваха порноснимки на клипборда ми – рече Рори с хладен глас. – Опитваха се да разкопчаят сутиена ми, когато минавах покрай тях. Понякога ставаше и по-лошо.

— И Брам не ги е спирал?

— Не мисля, че той знаеше за най-големите им гадории. Но те бяха негови приятели и той настояваше да ги пускат на снимачната площадка. Когато се опитвах да поговоря с него за това, той ме съветваше да не се впрягам и да не обръщам внимание на по-солените им закачки. И тогава, един следобед, двама от тях ме приклещиха в един ъгъл.

Джорджи се изправи на стола.

— Сега си спомням. Бяхме свършили със снимките за деня, но аз бях забравила една книга на снимачната площадка. Върнах се да я взема и видях, че са те притиснали до стената. Макар да бях забравила, че си била ти.

— Да, аз бях. Ти им се разкрещя и дори ги нападна с юмруци. И при все че беше само една тийнейджърка, притежаваше много по-голяма власт от един незначителен помощник-режисьор и те ме пуснаха. Но ти не остави нещата така и отиде при продуцентите. Мръсниците начаса бяха изгонени от снимачната площадка, а Брам беше безсилен да направи каквото и да било. – Рори наклони леко глава. – Никога няма да забравя как ме защити.

— Сигурна съм, че всеки на мое място би направил същото.

— Кой знае? Работата е в това, че аз никога не забравям приятелите си.

Джорджи си помисли за Брам.

— Предполагам, че не забравяш и враговете.

По-възрастната жена повдигна вежди.

— Така е. С изключение на случаите, когато слабата ми памет може да помогне на студиото да спечели много пари.

Джорджи се усмихна, но тутакси отново стана сериозна.

— Ако я нямаше тази стара история между двама ви с Брам, щеше ли да промениш мнението си за участието му в реализирането на „Къща на дървото”?

— Студиото не инвестира само в сценария. А в цялото начинание.

— А в този случай Брам е главното действащо лице.

— Той няма опит за подобен мащабен проект като този.

Брам беше в шоубизнеса още от юношеските си години.

Проблемът не беше липсата на опит, а характерът му и Рори не се поколеба да изрази открито мнението си.

— Той си е заслужил репутацията, Джорджи. Провали сериала „Скип и Скутър”, както и работата на целия екип.

— Зная. Но… хората се променят. Никога досега не съм го виждала толкова страстно увлечен по каквото и да било.

Рори отвърна със сдържана холивудска усмивка, означаваща, че вече е взела своето решение. С баща като Пол, на Джорджи никога не й се бе налагало да бъде настоятелна, но никой освен нея не можеше да спечели тази конкретна битка. Младата жена искаше отчаяно да изиграе Хелън, а успехът на Брам бе нейният пропуск за новото поприще в актьорската й кариера.

— Мисля, че страстта означава много, когато става дума за снимането на голям и значителен филм. Целият опит на света няма значение, ако продуцентът не е отдал цялата си душа и сърце на проекта.

Искрената страст на Брам към „Къща на дървото” я бе накарала да осъзнае колко дълго самата тя не бе изпитвала подобно неудържимо желание да направи нещо. Ролята на Хелън щеше да й върне някогашния ентусиазъм.

Рори се наведе напред и се вгледа изпитателно в лицето на гостенката си.

— Ако наистина искаш да помогнеш на Брам, убеди го да се отдръпне и да ме остави аз да се заема с проекта.

— Което означава, че той няма да бъде продуцент… нито ще изпълнява главната роля.

— Брам е добър актьор, но този филм се нуждае от велик изпълнител. Неговият талант е твърде ограничен.

Ограничен. Също както и талантът на Джорджи.

— Но достатъчно сме говорили за работа. – Рори бе изказала мнението си и съзнателно смени темата. – Чух, че дъщерята на Джак и Фльор се е върнала в Ел Ей.

Джорджи разбра, че е безполезно да настоява, и заговори за приятелките си.

— Искреното женско приятелство изисква време, каквото никога не съм имала – призна Рори с хладния си маниер. – Ала всяко нещо си има цена, а аз обичам работата си и не се оплаквам.

Може би не го правеше, ала Джорджи долови в гласа й нотки на съжаление. Лично тя не би могла да си представи живота, без подкрепата на приятелите си и малко преди да си тръгне, с изненада чу собствения си глас да кани Рори на утрешната вечеря.

Смайването й беше още по-голямо, когато Рори прие.

Брам я чакаше от другата страна на портичката.

— Е, как мина?

— Добре.

По-добре утре да му съобщи, че е поканила Рори. Ако му кажеше сега, той щеше да наеме готвач от Франция и оркестър. С нейните пари.

— Колко добре?

— Казах, че няма да те очерня, и удържах на думата си.

— Искаш да кажеш, че наистина не си го направила?

— Казах й, че вече си зрял и отговорен и си страстно увлечен по проекта.

— Със сериозна физиономия?

— Да, с напълно сериозна физиономия. Господи!

Той я притегли в обятията си и я дари с дълга чувствена целувка, защото беше темпераментен мъж, но в случая се възторгваше като доберман, на който неочаквано са подхвърлили сочно парче месо. И ей така, изневиделица, Джорджи почувства, че се разтапя. И защо не? След всичко, което бе преживяла, заслужаваше колкото се може повече необвързващо удоволствие.

Дланите му обхванаха дупето й.

— Къде е Мег?

— Отиде на концерт. Искаш да направим тройка?

— Не и тази вечер.

Брам отново я целуна. И отново. Не след дълго ръцете им трескаво се търсеха и двамата не можеха да се откъснат един от друг.

Той я пусна толкова рязко, че тя едва не падна.

— Чаз! Арън! – извика Брам към терасата. – Веднага елате тук!

Наложи му се да ги повика още веднъж, преди те да се появят. Арън бе останал да работи допълнително, за да обнови оформлението на уебсайта на Джорджи. На шията му висяха слушалки. Чаз се появи със зловещо изглеждащ нож за месо в ръка. Брам им подаде две петдесетдоларови банкноти, които току-що бе извадил от портфейла си.

— И двамата сте свободни за тази вечер. Ето ви малък бонус за усърдната работа. А сега изчезвайте. Ще се видим утре сутринта.

Арън се взираше в банкнотите, сякаш никога не бе виждал пари. Физиономията на Чаз доби обичайното си смръщено изражение.

— В момента приготвям вечерята.

— Сигурен съм, че утре от нея ще се получи много вкусен обяд. – Улови ги за ръцете и ги поведе към вратата за гаража.

Чаз не спираше да протестира.

— Поне ми позволи да изключа шибаната печка, преди да си подпалил къщата до основи.

— Аз ще я изключа.

Когато Чаз и Арън си тръгнаха, Брам се върна за Джорджи. След секунди я набута в къщата и заключи вратата. След кратко отскачане до кухнята, за да изключат печката, двамата се озоваха в спалнята. Нетърпението му я възбуждаше, но тя все пак се намръщи.

— Не смяташ ли, че малко… избързваш?

— Не. – Брам превъртя ключа на спалнята. – Събличай се.

15

— Не ме карай да те моля два пъти – предупреди я Брам, когато Джорджи се поколеба.

Заплашителната нотка в гласа му бе толкова възбуждащо чувствена, че младата жена изтръпна, залята от прилив на непознато диво желание. Всичко беше толкова възхитително просто. Той искаше единствено да задоволи животинската си похот, както и тя. Най-сетне се бе отърсила от всякакви съмнения и терзания и можеше докрай да се наслади на всеки забранен миг.

— Няма. – Тя съблече горнището през глава. – Действай.

Брам се взря в гърдите й, очертаващи се под бледожълтата дантела на сутиена, и погледът му я изпълни със страстен трепет. Харесваше й да я желаят, нищо че за него беше просто жена, която в момента е на разположение.

Той стисна китката й.

— Този път искам да сме в леглото. За да мога да се насладя на всеки сантиметър от тялото ти.

Тя едва не се разтопи, направо тук, по средата на спалнята. Докато гледаше замъглените му лавандулови очи, Джорджи си напомни, че той й е прекалено безразличен, за да й причини болка. После Брам я целуна и всички мисли излетяха от главата й.

Този път нямаше бавен стриптийз. Двамата свалиха трескаво дрехите си и се нахвърлиха един върху друг. Довчера Джорджи никога не се бе любила с мъж, без да го обича, ала сега отдаваше тялото си без задръжки, с разюзданото нетърпение на зажадняла за ласки жена. Без да спира да я гали, Брам разтвори краката й и вдигна глезените й на раменете си. На свой ред Джорджи го дразнеше и изтезаваше, но не за да го възбуди повече, а защото тя го искаше, защото правеха секс за нейно удоволствие. Този път не се опитваше да се понрави или да задържи мъжа, който не я обичаше.

Брам беше земен, непринуден. Груб. Искащ и даващ. Любеше я с пръсти, с устни, с твърдата си пулсираща мъжественост. Тя изпитваше блажена, извисяваща свобода. Финалният взрив беше опустошителен.

След това Джорджи остана да лежи под него, толкова отмаляла, че едва успя да пророни няколко думи.

— О, ами… сигурна съм, че следващия път ще бъде по-добре.

Той се претърколи по гръб. Дишаше тежко и накъсано, а кожата му блестеше от потта. Устните му се извиха в ленива усмивка.

— Нека сме честни – жена като теб не може да се задоволи само с един мъж.

Тя се ухили доволно. Климатикът жужеше тихо, изпращайки хладен повей върху разгорещените им тела. Джорджи се чувстваше…

Опита се да назове емоциите, които я изпълваха, и най-сетне успя да определи една.

Чувстваше се щастлива.

Досега Брам беше единственият мъж, идвал в апартамента на Чаз, а сега Арън седеше на дивана й, слушалките все още висяха на врата му, а кабелът се люлееше от коляното му. Носеше протрити джинси и измачкана зелена тениска с шибания надпис „All your base are belong to us”*, който нямаше никакъв смисъл. Къдравата му коса стърчеше около кръглото му лице, а очилата на носа му бяха изкривени на една страна.

[* Фразата е от упътването на японска видео игра и се смята за най-лошия превод от японски на английски в историята на видео игрите; разпространява се из интернет като пример за изопачен английски. – Б.пр.]

— Не можеш да останеш тук – изсумтя Чаз. – Трябва да си вървиш.

— Вече ти казах. Ключовете за колата ми останаха в кабинета на Джорджи.

— Вземи моята.

Брам й беше купил блестяща нова хонда одисей, но Чаз рядко излизаше от къщата и използваше колата само когато ходеше на пазар. Прекарваше по-голямата част от свободното си време в своя апартамент. Брам й позволи да го обзаведе по свой вкус. Чаз избра модерни мебели в шоколадови и светлокафяви тонове, семпла черна етажерка, ъгловат въртящ се стол за четене и две черно-бели абстрактни гравюри. Идеален ред. Нищо разхвърляно. Всичко беше чисто и спретнато. С изключение на Арън.

Той се почеса разсеяно по гърдите.

— Шофьорската ми книжка е в портфейла, който също остана в кабинета на Джорджи.

— И какво от това? Аз от години карам без шофьорска книжка. – Беше се научила да шофира на тринайсет, тъй като осъзна, че представлява по-малка опасност на пътя, отколкото пияната й мащеха.

Двамата с Арън имаха ключове за входната врата, но никой не изгаряше от нетърпение да се върне в къщата точно сега. Слава богу, малкият й апартамент над гаража и голямата спалня се намираха в двата противоположни края на двора. Нямаше да понесе да слуша как Брам и Джорджи правят секс. Чаз ненавиждаше Джорджи. Не можеше да понася, когато Брам се смееше над някоя глупост, изречена от Джорджи, мразеше да ги слуша как си говорят за филми, които самата тя никога не бе гледала. Чаз искаше да бъде най-важният човек в живота му. Което беше глупаво.

Дано Брам да не е забравил да изключи печката.

— Няма да спиш тук – предупреди тя Арън.

— Кой е казал, че ще спя тук? Ще им дам малко време, а после ще се върна в къщата, за да си прибера вещите.

Арън стана и се приближи до малката библиотека, върху която имаше телевизор, готварски книги и още няколко заглавия, които Брам й беше дал, включително тези от известната Рут Райхел, която разказваше как се е увлякла по готвенето и за всичко, свързано с храненето. Това бяха най-хубавите книги, които Чаз някога бе чела.

— Трябва да престанеш да се държиш с Джорджи като истинска кучка. – Арън взе от полицата една от книгите на Райхел и я обърна, за да прочете анотацията на задната корица. – Със същия успех можеш да си окачиш около врата табелка с надпис „Аз съм влюбена в Брам”.

— Не съм влюбена в него! – извика възмутено Чаз, скочи, грабна книгата от ръцете на Арън и я напъха обратно на мястото й върху лавицата. – Привързана съм към Брам и не ми харесва как тя се държи с него.

— Само защото, за разлика от теб, тя не му целува задника.

— Не му целувам задника! Винаги му казвам какво мисля.

— Да, но още докато го ругаеш, обикаляш около него като паленце, готвиш му специални ястия и дори му гладиш тениските. Вчера те видях как скочи от мястото си, за да забършеш няколко трохи от стола, преди той да седне на него.

— Грижа се за него, защото това ми е работата, а не защото съм влюбена.

— На мен ми се струва, че е повече от работа. Изглежда, сякаш това е целият ти живот.

— Това са пълни глупости. Аз просто… съм му задължена, това е всичко.

— За какво?

За всичко.

Чаз се извърна и отиде в малката си кухничка. Арън беше прекалено глупав, за да разбере разликата между това, да обичаш някого, и да си влюбен в него. Чаз обичаше Брам с цялото си сърце, но това не беше сексуална любов. За нея той все едно беше най-добрият брат във Вселената, за когото би направила всичко.

Затършува из хладилника за „Маунтин Дю”. Арън й бе казал, че се е пристрастил към напитката още докато бил в колежа, но тя наля една чаша само за себе си. Чаз искаше да постъпи в кулинарно училище, не в колеж. След смъртта на мащехата си бе успяла да спести достатъчно пари, за да дойде в Лос Анджелис, но се оказа, че е много по-трудно да се намери работа, отколкото очакваше, особено за момиче без диплом за средно образование. Плановете й да постъпи на работа като сервитьорка в скъп ресторант и да спечели пари за кулинарното училище много скоро рухнаха. В крайна сметка се озова в евтина мексиканска закусвалня, където чистеше и миеше чинии. Ала животът в Ел Ей беше много скъп и дори да работеше по шестнайсет часа на ден, често се налагаше да прибягва до спестяванията си, за да изкара месеца.

Един ден, когато се прибра след работа, Чаз откри, че някой е нахлул в окаяната й стая под наем и е задигнал всичко, което притежаваше, заедно със спестените й пари. Заповяда си да не се паникьосва. Налагаше се да пропуска по някое ядене и да отложи за известно време купуването на кола, но щеше да успее да си плаща наема, ако работи на две места.

Може би щеше да се справи, но за беда един пиян шофьор я блъсна, докато пресичаше улицата на път към пералнята. За щастие, имаше късмет, отърва се само с няколко пукнати ребра и счупена ръка. Но изгуби и двете работи, защото не можеше да мие чинии с гипсирана китка. След месец Чаз вече живееше на улицата.

Арън влезе в кухнята след нея.

— Имаш ли нещо за ядене? От обяд нищо не съм слагал в уста.

В шкафа беше пълно с всякаква вредна храна, но нямаше намерение да му го казва.

— Само овесени ядки и плодове. – Скри чашата с „Маунтин Дю” зад тостера, където той не можеше да я види, не защото й се свидеше, а защото не беше диетична.

— Предполагам, че е по-добре от нищо – примири се Арън.

Чаз извади кутията с овесени ядки и тикна към него чиния с пресни ягоди, но той започна да ги хвърля в купата, без да ги реже, и тя не издържа и го избута настрани, за да свърши сама работата. Жалко, че имаше само „Фростид Флейкс”, а не „Спешъл Кий”, които бяха по-полезни за него.

В кухнята имаше малък вграден плот за хранене. Докато той хапваше, Чаз избърса сребърните прибори от чекмеджето. Вече бе забелязала, че Арън има отлични маниери на масата и тя си помисли, че на съседката му Беки това може да й хареса, ако изобщо някога го забележи. Издърпа купата изпод носа му, преди да е успял да преглътне последната лъжица.

— Смятам сега да те подстрижа.

— Няма да стане. Косата ми си е добре.

— Как ли пък не! Приличаш на избуял храст. Искаш ли Беки да те забележи, или не?

— Ако е толкова празноглава, че за нея да има значение само външността, тогава тя не ме интересува. – Арън огледа критично джинсите и тениската й. – Не може да се каже, че си моден експерт, нали?

— Аз имам свой стил.

— Аз също.

— Да, смотаняшки. – На свой ред Чаз огледа надписа All your base are belong to us на зелената му тениска. – Какво означава това?

Той завъртя очи, демонстрирайки изумление, че не знае нещо толкова просто.

— „Зироу Уинг”. Японска видео игра от 1989-а. Тя е историческа. Съветвам те да я потърсиш, ще останеш възхитена.

— Както и да е, няма значение – махна пренебрежително Чаз и извади ножица от чекмеджето. – Да отидем в банята. Не искам целият ми апартамент да се напълни с косата ти.

— Ако толкова ти се иска да подстригваш, заеми се със собствената си коса – изсумтя възмутено Арън и посочи към прическата й. – Не, почакай, като гледам, май вече си се подстригала.

Чаз харесваше прическата си и нескопосаната му шега я вбеси.

— В такъв случай можеш да забравиш за Беки! – тросна се тя и захвърли ножицата върху плота. – Или за която и да е друга жена… защото никоя няма да те погледне втори път.

— И защо да слушам съветите на човек, който самият няма никакъв личен живот?

— Мислиш, че нямам личен живот?

— Досега не съм забелязал някой мъж да се навърта около теб.

— Това не означава, че нямам личен живот. – Чаз не уточни, че не понася дори мисълта да бъде с мъж. Невинаги беше така. В горните класове на гимназията имаше две сериозни гаджета и с едното от тях преспа. Той се оказа мръсник, но сексът й хареса. Тогава, но вече не.

Арън я гледаше, като че ли беше неин психиатър, което толкова я разгневи, че се нахвърли отгоре му.

— Свали тези тъпи слушалки. Изглеждаш глупаво.

— Ще почакам в колата.

Той излезе от апартамента и затрополи тромаво надолу по стълбите към задния изход.

Чаз изтича до вратата и извика след него:

— Прав ти път! Аз пък имам чипс и „Маунтин Дю”.

— Радвам се за теб. – Вратата се затръшна и се възцари тишина.

Тя се отпусна на дивана и взе готварската книга, която изучаваше. Радваше се, че досадникът Арън си тръгна. И без това не го искаше в апартамента си.

Посегна към бележника, който лежеше на масата. Трябваше да направи списък на всичко необходимо за утрешната официална вечеря. Арън да върви по дяволите! Сега всичко беше така, както й харесваше. Тя беше сама в уютното си убежище.

Но бележникът се изплъзна от пръстите й, а готварската книга тупна на килима. Младото момиче закри лицето си с длани и заплака.

През цялата сутрин Брам не благоволи да се облече и към обяд Джорджи вече не издържаше. Идеше й да го плесне по съблазнителните голи гърди. Той или се мотаеше в задния двор само по бански, отпивайки от поредната си бездънна чаша с уиски, или – и това беше черешката на тортата – се катереше полугол по дълга стълба, за да почисти задръстен улук. Като че ли някой в Холивуд сам си чистеше улуците.

Наказваше я, задето се бе измъкнала от леглото, за да прекара остатъка от нощта в своята спалня. Негова си работа. Същността на отношенията им беше разюзданият секс, а не интимното среднощно гушкане.

Джорджи се опита да се скрие в кухнята, но Чаз беше непоносима, отказваше помощта й и пренебрегваше всичките й предложения. И Мег не беше по-добра. Като видя Джорджи с камерата в ръка, тя уви някакъв шал около главата си и се престори на едно от децата на Майкъл Джексън, което беше забавно, но не точно това, което Джорджи искаше да заснеме. Накрая Джорджи се затвори в стаята си, за да прочете отново сценария на „Къща на дървото” и да обмисли ролята на Хелън.

Въпреки вероятността да завали, щяха да вечерят на верандата, която оставаше суха, освен при най-силните бури. Следобед Джорджи сама подреди масата. В средата постави дълбока синя гледжосана купа с артишок, лимони и листа от евкалипт. Аранжировката беше малко асиметрична, но на Джорджи й харесваше, а яркожълтите покривчици подчертаваха кобалтовосините чинии. А след като добавеше и две широки правоъгълни свещи, щеше да стане идеално.

Усети приближаването на Брам, преди ръката му да обхване дупето й.

— Защо масата е сервирана за седем души?

— Седем? – Беше време да му съобщи новината, но Джорджи се държеше така, сякаш за пръв път чуваше това число. – Дай да пресметнем. Ти, аз, татко, Рори и Трев, Лора, Мег… Да, седем са.

Ръката му, която изследваше задните й части, застина.

— Да не би да каза… Рори?

— Хмм…

— Рори Кийн ще дойде на вечерята?

— Ти никога не слушаш, когато ти говоря. Кълна се, че всичко казано от мен влиза през едното ти ухо и излиза през другото. Все едно сме женени от сто години.

— Рори? – Той окончателно изгуби интерес към физиката й.

— Сигурна съм, че ти го споменах.

— А аз пък съм сигурен, че не си! Да не си откачила? Баща ти ме мрази и в червата. Имам на разположение само две седмици и половина, преди да изтече договорът за правата ми, и не искам Пол близо до Рори.

— Аз ще се погрижа за него.

— Както се погрижи досега?

— Мислех, че ще заподскачаш от щастие – нацупи се Джорджи, но не остана изненадана, когато той не реагира.

— Рори харесва сценария – каза той по-скоро на себе си, отколкото на нея. – Само ако можех да я убедя да ми се довери.

— От това, което тя ми каза, се опасявам, че нямаш шанс. – И докато той кръстосваше верандата надлъж и нашир, тя му преразказа накратко разговора си с Рори. Накрая додаде: – Защо доведе всички онези кретени с теб в Лос Анджелис?

Горчивината, която толкова дълго бе потискал, най-сетне изби на повърхността.

— Защото бях едно глупаво хлапе! Нямах семейство и си мислех… не зная какво съм си мислел.

Но Джорджи много добре разбираше как се е чувствал тогава.

Раменете му увиснаха и той извърна поглед.

— Момчетата ме увериха, че Рори си е измислила всичко. Аз исках да им вярвам и им повярвах, а когато най-сетне поумнях, тя вече отдавна бе напуснала сериала. По времето, когато я открих, кариерата ми потъваше с главоломна скорост и нека го кажем така… тя се усъмни в искреността на моето извинение.

— А сега тя има възможност да си отмъсти.

— Не всичко е загубено. Рори иска да получи този сценарий и ще й струва много по-евтино, ако работи с мен, отколкото, ако наддава за него, след като изтекат правата ми. – И това го казваше същият онзи развейпрах, който навремето провали три дни от снимките, за да се забавлява с дълбоководен риболов. Сега се държеше като истински бизнесмен. – Играта ни довечера трябва да е безупречна, на най-високо ниво. Тя те харесва и аз съм напълно готов да се възползвам от това. Прегръдки, целувки, нежности, пълна програма. И никакви ехидни подмятания.

— Всички ще решат, че сме болни.

— Разчитам на помощта ти да ми осигуриш малко време, за да поговоря насаме с нея. – Огледа композицията й с лимона и артишока в средата. – Погрижи се да намериш добър доставчик на цветя. Аз ще наема барман и сервитьор. Освен това трябва да се осигури и добър майстор готвач.

Джорджи вдигна ръка.

— Я се спри. Никакви доставчици на цветя, бармани и сервитьори. Чаз ще поднесе специалитета си: шишчета „приготви си сам” с пилешко, телешко и миди.

— Полудя ли? Не можем да поднесем шишчета на Рори Кийн.

— Довери ми се. Не забравяй, че имам свой егоистичен интерес да склоня Рори да финансира проекта ти. Ако прецакаш цялата работа…

— Джорджи, казах ти. Ще се проведе кастинг за ролята на Хелън…

— Я ме остави на спокойствие. Имам да върша куп неща. – Най-важното беше да му помогне да убеди Рори, че той е най-подходящият кандидат за реализирането на филма. Ако Рори види колко добре се държи напоследък, в какъв човек се е превърнал, може би ще забрави някогашните му изцепки.

За разлика от Джорджи, която не можеше забрави нищо.

След като Брам се изнесе, Джорджи се зае да подрежда свещи около терасата, но по някое време не се сдържа и грабна видеокамерата. Точно днес би трябвало да остави Чаз на мира, но това, което бе започнало като прищявка, постепенно се бе превърнало в мания. Освен интереса й към личността на Чаз, тя неусетно се бе пристрастила към самия процес на снимане, към възможността да запечата на лента живота на другите хора. Джорджи никога не бе подозирала колко по-увличащо е да си зад камерата, а не пред нея.

Откри Чаз в кухнята да приготвя марината от чесън и джинджифил. Когато видя Джорджи, икономката тръсна ядно големия нож до скилидките чесън.

— Махни тази камера от тук!

— Скучно ми е, а зная, че няма да ми позволиш да ти помогна – отвърна Джорджи, докато обективът на камерата обхождаше добре организирания хаос.

— Върви да снимаш чистачките. Изглежда, това доста те забавлява.

Дали не долавям нотки на ревност? – запита се Джорджи.

— Вярно е, обичам да говоря с тях. Соледад – тя е високата хубава жена – изпраща по-голяма част от спечелените пари на майка си в Мексико, затова е принудена да живее със сестра си. Общо са шестима в едностаен апартамент. Можеш ли да си представиш?

Чаз взе ножа и започна да кълца скилидките чесън.

— Голяма работа. Поне не спи на улицата.

— Като теб ли? – настръхна Джорджи.

Чаз сведе глава.

— Не съм казвала подобно нещо.

— Ти ми разказа за инцидента, при който си счупила ръката си и са те уволнили. – Джорджи насочи камерата към лицето й. – Зная, че са ти откраднали парите. Не е трудно да се досетя за останалото.

— По улиците има много бездомни деца. Никому не прави впечатление.

— И все пак… За теб трябва да е било особено тежко. Толкова мръсотия, която няма как да изчистиш.

— Справих се. А сега се махай от тук. Говоря сериозно, Джорджи. Трябва да се съсредоточа.

Джорджи усещаше, че трябва да си тръгне, но бурните емоции, кипящи под коравата фасада на Чаз, я привличаха още от самото начало и сякаш камерата сама настояваше да ги запечата върху лентата. Реши да смени темата.

— Чувстваш се нервна, задето се налага да приготвиш вечеря за повече от един човек?

— На практика всяка вечер приготвям вечеря за повече от един човек. – Тя изсипа нарязания на ситно чесън в купата при вече изчистения джинджифил. – И за теб съм готвила, нали?

— Но го правиш с нежелание. Кълна се, Чаз, дори десертите ти нагарчат.

Чаз рязко вдигна глава.

— Не е вярно! – възмути се момичето.

— Това е просто лично наблюдение. Брам харесва готвенето ти, както и Мег. Но ти, изглежда, харесваш Мег.

Чаз стисна плътно устни. Острието на ножа зачука припряно по дъската със зеленчуците.

Джорджи пристъпи към единия край на плота.

— По-добре внимавай с емоциите. Големите готвачи знаят, че вкусната и апетитна храна не е само смесване на отделните съставки. В ястията, които приготвяш, се отразява не само твоята същност, но и твоите настроения, както и отношението ти към другите хора.

Ритмичното барабанене на ножа се забави.

— Не вярвам в това.

Джорджи си каза, че трябва да си тръгне, но не можеше, не и когато държеше камерата в ръце и чувстваше, че трябва да продължи. Заля я вълна на състрадание, примесена със странно усещане за разбиране. И тя, и Чаз бяха открили собствен начин да се справят с един свят, който не можеха да контролират.

— Тогава защо десертите ти нагарчат? – тихо попита Джорджи. – Наистина ли ненавиждаш мен… или себе си?

Чаз пусна ножа и се втренчи в обектива на камерата с широко отворените си, очертани с черен молив очи.

— Остави я на мира, Джорджи – разнесе се от прага резкият глас на Брам. – Махни се от тук с тази камера.

— Ти си й казал! – нахвърли се Чаз върху него.

Брам пристъпи в кухнята.

— Нищо не съм й казал.

— Тя знае! Ти си й казал.

Гневът и себеомразата бяха станали неотделима част от характера на Чаз и Джорджи искаше да ги разбере. Искаше да ги заснеме на филм като предупреждение към всички млади момичета, разяждани от собствената им болка. Ала нямаше право да нахлува така в душата на някого и затова се застави да свали камерата.

— Тя знае само това, което си й казала с голямата си уста – заяви Брам.

Джорджи отново си заповяда да си тръгне, но краката й отказваха да се подчинят.

Вместо това думите сами се изплъзнаха от устата й:

— Зная, че ти не си единственото момиче, дошло в Лос Анджелис, което е било принудено да оцелява с всякакви средства.

Чаз сви ръце в юмруци.

— Не съм била курва. Това си мислиш, нали? Че съм била като онези уличници, които се чукат за дрога!

Брам метна изпепеляващ поглед към Джорджи и отиде при Чаз. Но момичето не откъсваше очи от Джорджи. Устните й се бяха отдръпнали нагоре, оголвайки зъбите й в животинска гримаса.

— Не съм го правила за дрога! – изръмжа Чаз. – Никога! Просто исках да имам подслон и прилична храна.

Джорджи изключи камерата.

— Не! – извика момичето. – Включи я! Нали толкова много искаше да го узнаеш… Включи я.

— Всичко е наред, успокой се. Аз не…

— Включи я! – настоя разгорещено Чаз. – Това е важно. Направи го важно за всички.

Ръцете на Джорджи започнаха да треперят, но тя я разбра и отново насочи камерата към Чаз.

— Бях мръсна, вечно гладна и всичките ми притежания се побираха в една раница – заговори Чаз. През обектива Джорджи видя как сълзите й преливат през мастиленочерния бент на долните мигли. – По цели дни гладувах. Разбира се, бях чула за обществените кухни за бедни, но не можех да се заставя да отида там. Постепенно започнах да изкрейзвам от глад и в един момент ми се стори, че е по-добре да продавам тялото си, отколкото да приема подаяние.

Брам се опита да я погали по гърба, но Чаз отблъсна ръката му.

— Казвах си, че ще го направя само веднъж и ще взема толкова, че да мога да преживея, докато махнат гипса от ръката ми. – Думите й летяха като стрели към камерата. – Той беше стар. Каза, че ще ми плати две стотачки. Но след като всичко свърши, ме изхвърли от колата и не ми даде нищо. Повърнах в канавката. – Устните й се свиха в горчива усмивка. – След това се научих да вземам предварително парите. Повечето случаи по двайсетачка, но не съм употребявала – никога не съм употребявала наркотици – и настоявах да си слагат презервативи, така че не бях като останалите момичета, които се продаваха, без да ги е грижа за нищо. На мен не ми беше все едно и аз не бях курва!

Джорджи отново понечи да изключи камерата, но Чаз й попречи.

— Нали това искаше? Да не си посмяла сега да спираш.

— Добре – съгласи се Джорджи тихо.

— Мразех да спя на улицата. – Сълзите се стичаха на черни вадички по бузите й. – Но най-противно ми беше да се къпя в обществените бани. Толкова ненавиждах това, че исках да умра. Но да се самоубиеш, е много по-трудно, отколкото си мислиш. – Тя грабна кутията с книжни кърпички, оставена на плота. – Малко преди Коледа се запознах с един тип, от когото купих няколко хапчета. Не за да се надрусам. Смятах да… да сложа край на всичко. – Чаз шумно издуха носа си. – Смятах да ги запазя за Бъдни вечер, като подарък за себе си. Бях решила да глътна хапчетата, после да се свия до нечия врата и да заспя завинаги.

— О, Чаз… – Сърцето на Джорджи се раздираше от мъка.

Брам привлече момичето към гърдите си и разтри раменете й.

— Трябваше само да издържа до Бъдни вечер, но бях прекалено гладна. – Тя смачка салфетката в ръката си. – Една вечер видях един мъж да излиза от някакъв клуб. Беше сам и изглеждаше наистина чист. Когато приближих и го заговорих, той ме попита на колко съм години. Много от мъжете ме питаха и отговорът зависеше от това, което искаха да чуят – понякога казвах, че съм на четиринайсет, а понякога дори на дванайсет. Но този мъж не приличаше на онези извратеняци, затова му казах истината. Той извади някакви пари, даде ми ги и се отдалечи. Бяха сто долара и аз трябваше да му благодаря, но бях полудяла от глад, затова се разкрещях, че не се нуждая от милостинята му. Тогава той се извърна и ме погледна, а аз захвърлих парите в лицето му.

Чаз се отдръпна от Брам и запрати смачканата салфетка в кошчето.

— Той се върна, събра парите и ме попита откога не съм яла. Казах му, че не си спомням, и той ме заведе в бара. Поръча хамбургер, пържени картофи и сок. Не ми позволи да отида да си измия ръцете, каза, че сигурно ще се опитам да избягам, но аз нямаше да го направя. Бях прекалено гладна. Увих хамбургера със салфетка и така го изядох, за да не го докосвам с ръце.

Тя отиде до мивката и пусна водата. Застанала с гръб към тях, изми ръцете си.

— Той изчака, докато се нахраня, а след това каза, че ще ме заведе на някое място като онези приюти за бездомници, където има социални работници. Аз му заявих, че не ми трябват социални работници, искам единствено да ме вземат на работа в някой ресторант. Макар че вече ми бяха свалили гипса, не можех да си намеря работа, тъй като нямах постоянен адрес и нямах възможност да се мия всеки ден.

Джорджи отпусна камерата и облиза пресъхналите си устни.

— И така той ти е дал работа. Прибрал е в дома си едно непознато момиче от улицата и му е дал работа.

Чаз рязко се извърна – горда, непокорна, дръзка, извила устни в презрителна усмивка.

— А той си въобразява, че е голям умник. Можех да му прережа гърлото и да го обера. Той не осъзнава колко лоши могат да бъдат хората. Сега разбираш ли защо постоянно трябва да се грижа за него и да го пазя?

— Разбирам – промълви Джорджи. – Преди не разбирах, но вече ми е ясно.

— Сигурен съм, че щях да се справя с такова дребосъче като теб – вметна Брам.

Чаз грабна една книжна кърпа и се приближи към Джорджи, без да обръща внимание на думите му.

— Сега, след като записа всичко с камерата си, може би най-после ще ме оставиш на спокойствие.

— Може би – рече Джорджи. – А може би не.

Чаз се извъртя рязко и отново се нахвърли срещу Брам.

— Сега разбра ли колко е откачена? Видя ли?

Той пъхна ръка в джоба си.

— Какво искаш да направя?

— Само… не зная. Просто й кажи, че е шибана откачалка.

— Ти си откачалка – каза той на Джорджи. – Чаз е права.

— Зная – кимна Джорджи. – Оценявам, че вие двамата ме приехте.

И изпълнена с чувството, че е свършила нещо добро, тя ги остави сами.

16

Джорджи се заключи в банята на Брам и се потопи във ваната. И тя, и Чаз бяха използвани от мъжете – Чаз, много по-ужасно, на улицата; Джорджи – на яхта, насред езерото Мичиган, а по-късно от съпруга си, обещал да я обича завинаги. Сега и двете се опитваха да намерят своя път в живота. Младата жена се запита дали Чаз щеше да й разкаже своята тъжна и болезнена история, ако нямаше камера? Това е важно. Направи го важно за всички.

Дали камерата отразяваше реалността, или я променяше? Можеше ли да промени бъдещето? Джорджи се чудеше дали записаната на лентата история ще помогне на младото момиче веднъж завинаги да загърби миналото си и да живее пълноценен живот. Нямаше ли да е удивително? А още по-удивително щеше да бъде, ако документираната от камерата история на Чаз помогнеше на самата Джорджи да преосмисли живота си и да го види в друга светлина.

Младата жена се потопи по-дълбоко във водата и се замисли за единствената част от разказа на Чаз, която искрено я бе изумила. Ролята на Брам. За Джорджи той беше разрушител, а за Чаз – спасител. Всеки ден научаваше нови неща за него и нито едно от тях не се вписваше в образа, който тя си бе изградила за него. Брам гордо заявяваше, че не го е грижа за никого и че се интересува единствено от себе си, ала това не беше напълно вярно.

Джорджи изми косата си и я издуха със сешоара, така че блестящите прави кичури да обрамчат вече позакръгленото й лице. Постави си опушен грим и сложи на устните си едно от бледорозовите червила. Облече тъмночервен стреч панталон и сребристосиво горнище в тон със сребристите пантофки, тип „балеринки”. Завърши тоалета си със сребърни обеци с абстрактна форма.

Когато слезе долу, завари Брам да кръстосва нервно преддверието, издокаран в бели панталон и риза.

— Мислех, че ще си с джинси – отбеляза тя ехидно.

— Размислих.

Той я дари с един от чувствените си погледи, които я караха да изтръпва нервно.

— Приличаш на Робърт Редфорд във „Великият Гетсби” – заключи тя. – Но си по-мъжествен и секси. Просто констатирам факт, не е комплимент, така че не е нужно да ми благодариш.

— И не смятам. – Той продължи страстния си оглед, като погледът му се придвижи от сребристите балеринки, плъзна се нагоре по краката, задържа се за миг върху гърдите й и накрая се спря върху лицето. – Ти също си много красива. Тези големи зелени очи…

— Изпъкнали като на жаба.

Негата в погледа му тутакси се смени с раздразнение.

— Очите ти не са изпъкнали като на жаба. Смятам, че много отдавна е трябвало да се отървеш от този твой комплекс за малоценност.

— Просто съм реалистка. Кръгло лице като месечина, изпъкнали очи като на жаба и голяма клоунска уста. Но започвам отново да харесвам тялото си и нямам намерение да си слагам импланти.

Младият мъж въздъхна.

— Никой не иска да си слагаш импланти, най-малко пък аз. И лицето ти не е кръгло като месечина. И кога най-после ще престанеш да криеш устата си и ще започнеш да използваш яркочервено червило, вместо да я плескаш с това безлично розово? Имах удоволствието да се запозная отблизо с тези устни и с чиста съвест мога да заявя, че са великолепни. – Плъзна длан по бедрото й. – Просто констатирам факт, не е комплимент.

Напрежението помежду им ставаше твърде взривоопасно за нея, затова Джорджи побърза да разсее нажежената атмосфера с приятелско предложение:

— Ако искаш да убедиш Рори, че си станал нов човек, смятам, че е по-добре тази вечер да се въздържаш от алкохол.

— Аз пия само студен чай.

— Да бе, повярвах ти.

Тя се запъти към кухнята, за да провери как се справя Чаз. Върху кухненския плот бяха подредени керамични купи, пълни с нарязани на едро червени чушки, смокини, манго, колелца сладък лук и дебели резени пресен ананас.

— Не забравяй да обърнеш пилешкото след четири минути – напомни Чаз на Арън, който подреждаше чаши върху един поднос. – Не повече, разбра ли?

— Разбрах още първите два пъти, когато ми го каза.

— И сложи онези клонки розмарин върху телешкото, докато се пече. – Без да обръща внимание на Джорджи, започна да мие доматите, които бе изсипала в мивката. – И залей мидите със сладък чили сос. Помни, че много бързо изсъхват, така че не ги дръж прекалено дълго на огъня.

— Не е ли по-добре сама да се занимаваш с грила, вместо постоянно да ми опяваш? – промърмори Арън под нос.

— Като че ли си нямам достатъчно друга работа.

Чаз беше в обичайното си вкиснато настроение, което беше успокояващо. Джорджи реши да не я закача и се обърна към Арън:

— Изглеждаш страхотно. Какво е станало с косата ти?

— Днес следобед го подстригах – изсумтя Чаз, а той я изгледа свирепо. – Просто му отнемаше твърде дълго време да я подсушава всяка сутрин.

Последва ново изсумтяване.

— Наистина изглежда страхотно. – Джорджи го огледа по-внимателно. Копчетата отпред на тъмнозелената му риза вече не бяха опънати до пръсване, а коремът му не преливаше над колана на панталона в цвят каки. Арън слабееше и тя подозираше кой е виновникът за това.

— Благодаря, задето помагаш на Чаз тази вечер – каза Джорджи и си открадна гъба от една купа върху плота. – Ако тя стане прекалено опасна, ти разрешавам да я неутрализираш с лютив спрей.

— По-вероятно е да го пръсне в собствените си очи – тросна се Чаз. Както винаги беше хаплива и язвителна, но Джорджи бе станала свидетел на болката й и затова сега момичето избягваше да я поглежда.

Джорджи стисна ръката на Арън.

— Напомни ми, когато свърши вечерята, да ти дам бонус за извънреден труд в опасна среда.

Мег надникна в кухнята. Беше облечена с къса резедава туника, син панталон с леопардов десен и оранжеви боти до глезените. Червената индийска точка в средата на челото й бе заменена с тясна плетена лента от юта.

— Признайте, че изглеждам фантастично! – ухили се палавницата и разпери ръце.

И наистина изглеждаше невероятно, при все че Джорджи я познаваше достатъчно добре, за да знае, че Мег не го вярва наистина. Тя можеше да носи най-предизвикателните тоалети със същата лекота като майка си, прочут бивш супермодел, ала продължаваше да се смята за грозното патенце. Но при все това Джорджи завиждаше на Мег за отношенията й с известните й родители. Независимо от сложните ситуации и недоразуменията помежду им, те се обичаха безусловно.

На вратата се позвъни и докато Джорджи стигне до преддверието, Брам вече бе поканил Тревър вътре.

— Госпожа Шепърд, предполагам.* – Подаде кошничка за подаръци, пълна със скъпи спа продукти. – Не исках да задълбочавам проблема на Брам с пиенето, затова не нося алкохол.

[* Алюзия с прочутата фраза „Доктор Ливингстън, предполагам”, с която уелският пътешественик и журналист сър Хенри Стенли се обръща към шотландския лекар мисионер и изследовател д-р Ливингстън, когато го среща в дебрите на африканските джунгли. – Б.пр.]

— Благодаря ти.

Брам отпи от чашата си със скоч.

— Нямам проблем с алкохола.

Малко след това пристигна Лора, леко задъхана, с разрошена коса и поруменели страни. Външният й вид не се вписваше в представите за влиятелен холивудски агент, но тъкмо заради това Пол я бе наел. Тя се спъна на прага и за миг загуби равновесие, но Брам навреме улови ръката й.

— Извинете, но цял ден не съм използвала тези крака, така че съм забравила как се ходи – пошегува се тя.

— Всеобщ проблем – усмихна се Брам.

— Нося страхотни новини. – Лора целуна Джорджи по бузата. – Във вторник имаш насрочена среща с Грийнбърг. – Джорджи настръхна, но Лора вече се бе извърнала към Брам. – Каква красива къща. Кой я обзаведе?

— Аз сам. Трев Елиот ми помогна.

Той поведе Лора към терасата, а Джорджи остана да зяпа смаяно след тях. Брам сам беше избрал ориенталските килими и тибетските покривки? Картините на мексиканските самобитни художници и звънчетата от остров Бали? Ами всички онези овехтели от четене книги, изпълващи лавиците на библиотеката в трапезарията?

Баща й се появи, преди да успее да смели цялата тази нова информация. Докосна бузата й с хладните си устни.

— Татко, моля те тази вечер да не се заяждаш с Брам – каза Джорджи, докато го водеше през вестибюла. – Поканили сме Рори Кийн, а Брам се нуждае от подкрепата й за своя проект. Без критични забележки и обиди. Говоря сериозно.

— Май е по-добре да дойда друг път, когато няма да е нужно да започваш с лекцията още преди да съм прекрачил прага.

— Нека тази вечер просто се забавляваме. Моля те! За мен е много важно вие двамата да се разбирате.

— Не говориш с този, с когото трябва.

Пол се отдалечи, а в съзнанието на Джорджи неочаквано изплува сцена от миналото… Майка й седи с кръстосани крака върху одеяло и се смее на баща й, който тича през тревата, понесъл Джорджи на раменете. Наистина ли се бе случило, или беше просто сън?

Когато излезе на верандата, забеляза, че Брам и баща й са застанали възможно най-далеч един от друг. Брам очароваше Лора, а баща й слушаше Трев, който разказваше за комедията, в която се снимаше понастоящем. Мег бе влязла в ролята на барман и Пол се запъти към нея. Той винаги бе харесвал Мег, което беше непонятно за Джорджи, тъй като би трябвало да презира приятелката й за лекомисления й и хаотичен начин на живот. Ала за разлика от Джорджи, Мег го разсмиваше.

Джорджи потисна изблика на неуместната ревност, когато видя Рори да приближава по задната пътека. Само Мег и Трев не се впечатлиха от неочакваното попълнение в компанията. Лора разля чашата си с вино, а баща й млъкна по средата на изречението. Брам щеше да скочи от мястото си, ако Джорджи не бе сключила пръсти около китката му, давайки му знак да не се натяга прекалено. За щастие, той схвана намека й и поздрави гостенката с по-спокоен тон:

— Дори розите бледнеят в твое присъствие.

— Съжалявам. Растенията вехнат, когато ги погледна.

— В такъв случай, позволи ми да ти налея едно питие.

Мег се впусна да ги забавлява с истории от своите неотдавнашни пътешествия и не след дълго всички се смееха, докато им описваше злополучното плаване с кану-каяк по водите на река Мангде Чу в Бутан. Арън се появи с таблите с продуктите за шишчетата и всички се скупчиха около него, за да си изберат месо по свой вкус. Рори удиви всички, когато изрита обувките си и предложи да помогне с печенето. Когато най-после се настаниха около масата с пълни чаши с вино и отрупани чинии с храна, всички, с изключение на Брам и Джорджи, се бяха отпуснали и бъбреха непринудено помежду си.

Брам събра смелост да направи първия си ход в кампанията за завоюването на симпатиите на Рори. Вдигна чашата си и устреми поглед към Джорджи, седнала в срещуположния край на масата.

— Бих искал да вдигна тост за своята забавна, умна и прекрасна съпруга. – Тонът му бе нежен и емоционален. – Жена с любящо сърце, способна да прозре истинската същност на нещата… – гласът му потрепери трогателно – и винаги готова да прости.

Баща й се намръщи. Мег смаяно зяпна, Лора въздъхна замечтано, Трев изглеждаше смутен, но изражението на Рори остана непроницаемо. Брам се усмихна на Джорджи със сърце, преливащо от любов.

Сърце, преливащо от лъжи.

Джорджи се престори, че се бори с напиращите сълзи.

— Престани, идиот такъв. Ще ме накараш да се разплача.

Всички надигнаха чашите. Лора се усмихна.

— Зная, че изразявам общото мнение, като казвам колко е прекрасно да ви видим толкова щастливи.

— И двамата се нуждаехме от време, за да пораснем – изрече Брам с най-чистосърдечния си тон. – Особено аз. Ще бъдем възпитани и ще подминем брака на Джорджи с господин Глупак. Но накрая всичко си дойде на мястото. Разбира се, все още трябва да решим някои проблеми…

Джорджи се стегна, подготвяйки се за това, което щеше да последва.

— Джорджи иска да имаме само две деца – продължи Брам, – но аз настоявам за повече. Имахме доста разгорещен спор за това.

Този мъж нямаше капка срам.

Пол остави вилицата си и за пръв път тази вечер се обърна към Брам:

— Ако Джорджи си стои в къщи по чехли, за да ражда деца едно след друго, ще е доста трудно да поддържаш настоящия си стил на живот. – Засмя се кратко – доста неубедителен опит да представи хапливия си коментар като шега.

Брам я беше предупредил, че точно това ще се случи. Но вместо да отвърне подобаващо, той се облегна на стола си и се усмихна лениво.

— Джорджи е здрава като кон. Може да я снимат до кръста. По дяволите, тя дори може да роди бебето и още на следващия ден да се върне на работа. Не си ли съгласна с мен, скъпа?

— Или може да клекна на средата на снимачната площадка и да родя направо там.

— Това се казва истински дух – смигна й Брам.

— Профсъюзите няма да го допуснат – намеси се Тревър. – Ще бъде нарушение на трудовото законодателство.

Джорджи изпъшка.

Брам бе спечелил първия рунд и баща й с мрачна физиономия заби поглед в чинията си. Трев разказа забавна история за настоящата си партньорка. Всички се разсмяха, но върху сърцето на Джорджи легна тежка сянка. Искаше й се Брам да не бе споменавал за деца. Трябваше или да се откаже от мисълта да има дете, или да намери в себе си смелостта да го роди и отгледа сама. И защо не? Ролята на бащите в живота на децата бе много преувеличена. Можеше да се обърне към банка за сперма или…

Не. В никакъв случай!

За десерт имаше лимонова торта, украсена с пресни ягоди и настърган шоколад. След като приключиха, Брам отиде да доведе Чаз от кухнята. Всички я обсипаха с комплименти, а момичето се изчерви като божур.

— Радвам се, че… че ви е харесало – смутено избъбри тя и тайно хвърли кръвнишки поглед към Джорджи.

— Превъзходен десерт – похвали я Джорджи. – Съвършен баланс между киселото и сладкото.

Чаз я изгледа подозрително.

Трев си тръгна, като се извини, че в шест часа има среща, но останалите не бързаха да се разотидат, макар че се изви вятър и във въздуха замириса на дъжд. Брам пусна джазова музика и поведе тих разговор с Рори за италианското кино. Когато Рори се извини и отиде до тоалетната, Джорджи седна до него.

— Справяш се отлично. Когато се върне, не я притискай, за да не изглеждаш отчаян.

— Аз съм отчаян. Или поне… – Втренчи се в ръката й, когато тя я вдигна, за да затъкне кичур коса зад ухото си. – Къде ти е венчалният пръстен?

Тя погледна пръста си.

— Изтървах го без да искам в канала на умивалника, докато се обличах. Чак сега ли забеляза?

— Какво си направила?

— Много по-евтино е да поръчаме друг, отколкото да плащаме за водопроводчик.

— И откога си станала толкова пестелива? – Брам се извърна към гостите и заговори спокойно, но в тона му се усещаше напрежение. – Моля да ме извините за няколко минути. Един от моите почитатели е на смъртно легло, горкият. Обещах на съпругата му, че тази вечер ще му се обадя. – И без повече да се помайва, изчезна от сцената.

Джорджи се усмихна тъжно и разбиращо, сякаш всеки ден се случваше съпругът й да звъни на умиращи фенове.

Заваля ситен дъжд и залятата от светлините на свещите тераса доби още по-уютен вид. Джорджи се измъкна незабелязана от гостите, увлечени в тихи разговори.

Откри Брам на колене, пъхнал глава под умивалника. Между краката му имаше пластмасова кофа и тръбен ключ.

— Какво правиш?

— Опитвам се да спася пръстена ти – избуча той изпод умивалника.

— Защо?

— Защото това е венчалният ти пръстен – процеди той. – Всяка жена изпитва сантиментална привързаност към венчалния си пръстен.

— Но аз не. Още повече че си купил моя за няколкостотин долара от eBay.

Той измъкна глава и се вторачи в Джорджи.

— И кой ти каза това?

— Ти!

Той промърмори нещо неразбираемо, грабна тръбния ключ и отново навря глава под умивалника.

Изведнъж в гърдите й се промъкна неприятно усещане.

— Купил си го от eBay, нали?

— Не съвсем – долетя приглушеният му отговор.

— Тогава откъде си го купил?

— Ами… от магазин.

— Кой магазин?

Той отново подаде глава.

— И откъде да помня?

— Но това беше само преди месец!

— И какво от това? – Главата му отново изчезна.

— Ти ми каза, че пръстенът е фалшив. Фалшив е, нали?

— Зависи какво разбираш под „фалшив”. – Ключът се удари в тръбата.

— Когато камъкът не е истински.

— Ами…

— Брам?

Отново се чу изтракване.

— Не е фалшив.

— Искаш да кажеш, че е истински?

— Точно това казах, нали?

— А защо не ми го каза от самото начало?

— Защото нашите отношения се основават на измама. – Той протегна ръка. – Подай ми кофата.

— Не мога да повярвам!

Ръката му зашари за кофата, докато главата му остана завряна под умивалника.

— Щях да бъда много по-внимателна! – Припомни си всички места, на които най-нехайно бе захвърляла пръстена, и й се искаше здравата да го изрита. – Вчера го оставих върху трамплина, когато влязох да плувам в басейна!

— Голяма глупост си направила. – Водата рукна в кофата. – Намерих го! – обяви той триумфално след минута.

Джорджи се свлече върху пуснатия капак на тоалетната чиния и зарови лице в шепи.

— Повръща ми се от този брак, основан на измама.

Брам изпълзя изпод умивалника с кофата в ръка.

— Ако се замислиш по-дълбоко, и двата ти брака са основани на измама. Това би трябвало да ти действа утешително.

Джорджи скочи на крака.

— Искам фалшив пръстен! Харесва ми да имам евтина имитация! Защо никога не правиш това, което се очаква от теб?

— Защото никога не мога да проумея какво се очаква от мен! – Той махна запушалката от отвора на канала и пусна водата, за да измие „фалшивия” пръстен на Джорджи. – Когато се върнем долу, ще дръпна Рори настрани. Погрижи се никой да не ни прекъсва. Става ли?

— Джорджи! – разнесе се отдолу гласът на Мег. – Джорджи, слез долу. Имаш гост.

Какъв гост можеше да има, след като пред вратите дежуреше охрана?

Брам сграбчи ръката й и плъзна пръстена на пръста й.

— Дано този път си по-внимателна.

Тя се втренчи в големия блестящ камък.

— Аз съм го платила, нали?

— Хубаво е всеки мъж да има богата жена.

Тя се шмугна покрай него и забърза надолу по коридора. Но по средата рязко спря.

Бившият й съпруг стоеше в подножието на стълбите.

17

Мег подръпна нервно кехлибарената си обеца.

— Казах му, че не бива да влиза.

Ланс изглеждаше зле, както само един физически здрав и добре поддържан мъж можеше да изглежда, озовал се в трудна ситуация. Очевидно си пускаше брада и дълга коса за новия екшън, в който участваше, защото лицето му бе покрито с неравна черна четина, а тъмната му коса висеше на сплъстени кичури около скулестото лице. Не можеше да се каже, че изглежда особено привлекателно, но всичко много скоро щеше да се поправи, щом гримьорите се заемат с него. Изплескана с кафе тениска обгръщаше мускулестата му гръд, над която той добросъвестно се трудеше по няколко часа на ден във фитнес залата. На китките му висяха тесни плетени гривни, подобни на лентата за глава, която носеше Мег, но доста по-оръфани. Краката му бяха обути в някакво грозно подобие на сандали, направени от брезентово платно и конопени връзки. Блестящите му бели зъби бяха истински шедьовър на съвременната стоматология, но Ланс не позволяваше никому да се докосва до леко кривия му нос. В едно от изявленията на пиарите му за пресата се казваше, че го е счупил в детска свада, но всъщност се бе спънал на предните стъпала на клуба на студентското братство в колежа. Ала твърде много се страхуваше от хирургическа намеса, за да позволи да го коригират.

— Джорджи, оставих ти десетки съобщения. Когато не ми отговори, се изплаших… Защо не ми се обади?

Пръстите й се вкопчиха в перилото.

— Защото не желаех.

Като повечето от холивудските мъже звезди, Ланс не беше много висок – метър и седемдесет и пет – но квадратната брадичка, мъжествената трапчинка, изразителните тъмни очи и стегнатата мускулеста фигура компенсираха този недостатък.

— Имах нужда да говоря с теб. Да чуя гласа ти, да се уверя, че си добре.

Повече от всичко на света Джорджи копнееше да го види как пълзи на колене пред нея. Да чуе разкаяното му признание, че е направил най-голямата грешка в живота си, че е готов на всичко, за да си я върне. Но по всичко личеше, че това няма да стане. Тя слезе едно стъпало по-надолу.

— Изглеждаш ужасно.

— Дойдох тук направо от летището. Току-що се върнахме от Филипините.

Джорджи си заповяда да се спусне по стъпалата до вестибюла.

— Летял си с частен самолет. Как е възможно полетът да е бил толкова тежък?

— Двама от хората ни се разболяха. Беше… – Погледна над рамото си към Мег, застанала като верен страж зад гърба му. Тя бе събула оранжевите си боти и голите й глезени се подаваха изпод синия панталон с леопардов десен. Приличаше на някой, потопен във вана с разтворени пастели. – Може ли да поговорим? Насаме?

— Не. Но Мег винаги те е харесвала. Можеш да поговориш с нея.

— Вече не – отсече приятелката й. – Смятам, че си гадняр.

Ланс не понасяше да не го харесват и в очите му се мярна обида. Чудесно.

— Пиши ми на имейла – заяви Джорджи. – Имам гости и трябва да се върна при тях.

— Пет минути. Това е всичко, за което те моля.

Изведнъж я осени тревожна мисъл.

— Наоколо е пълно с фотографи. Ако са те видели да…

— Не съм толкова глупав – прекъсна я Ланс. – Пристигнах с колата на треньора си, която е със затъмнени стъкла, така че никой не може да ме види. Някой натисна бутона на домофона и отвори външните порти.

На Джорджи не й беше трудно да се досети кой. В кухнята имаше домофон, а Чаз знаеше колко неприятна ще бъде за Джорджи появата на Ланс. Младата жена пъхна палец в джоба на панталона си.

— Джейд знае ли, че си тук?

— Разбира се. Помежду ни няма тайни и тя разбира защо трябваше да дойда. Знае какво изпитвам към теб.

— И какво по-точно? – попита Брам, слизайки по стълбите. С вълнистата си тъмноруса коса с бронзов оттенък, лавандуловите очи, помъдрели с годините, облечен целият в бяло като Гетсби, приличаше на преситен, разглезен, но потенциално опасен богат наследник на винопроизводител от Нова Англия.

Ланс се приближи към Джорджи, сякаш се опитваше да я защити.

— Това е между Джорджи и мен.

— Съжалявам, старче. – Брам бавно пристъпи в преддверието. – Ти изгуби всички шансове за разговори насаме с нея, когато я смени с Джейд. Нещастно копеле такова.

Ланс застрашително направи крачка напред.

— Млъкни веднага, Шепърд! Не намесвай Джейд!

— По-кротко. – Брам опря лакът на централната колона, подпираща перилата на витата стълба. – Изпитвам единствено уважение към съпругата ти, но това не означава, че някога бих поискал да се оженя за нея. Твърде скъпа поддръжка.

— Точно ти няма защо да се тревожиш за това – процеди Ланс.

При все че Брам беше значително по-висок от бившия й съпруг, идеалното телосложение на Ланс би трябвало да му придаде по-внушителен вид, ала убийствената елегантност на Брам го правеше непобедим в мъжките единоборства. Джорджи не можеше да не се учуди как една жена като нея е успяла да се омъжи за двама толкова впечатляващи мъже.

Тя се доближи до Брам.

— Казвай каквото имаш да казваш, Ланс, а след това ме остави на спокойствие.

— Може ли… може ли за минута да излезем навън?

— Двамата с Джорджи нямаме тайни един от друг. – Гласът на Брам се снижи до зловещия шепот на Клинт Истууд, характерен за ролите му от седемдесетте години на миналия век. – Не понасям тайните. Изобщо не ги понасям.

Джорджи се запита за миг дали да не се издигне над примитивните инстинкти, като ревност и жажда за отмъщение, но реши, че не си струва.

— Той има силно развито чувство за собственост. В добрия смисъл на думата, разбира се.

Брам сложи ръка на тила й.

— И така ще си остане завинаги.

Нечестивата радост, която изпълни сърцето й, доказваше, че твърде дълго бе живяла с дявола. Все пак това беше нейна битка, а не на Брам, и колкото и да ценеше подкрепата му, трябваше да се справи сама.

— Изглежда, Ланс няма намерение да си тръгне, затова ще е най-добре да изпълня молбата му, за да приключим по-бързо с това.

— Не си длъжна да говориш с него. – Брам свали ръката си. – Нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие от това, да изхвърля този кучи син от дома си.

— Зная, че би искал да го направиш, скъпи, и съжалявам, че ще ти разваля удоволствието, но ще ни оставиш ли за няколко минути насаме? Обещавам, че после ще ти разкажа всичко. Не съм забравила колко обичаш да се смееш на забавните истории.

Мег метна яростен поглед към Ланс и улови ръката на Брам.

— Да вървим, приятел. Ще ти налея още едно питие.

Това бе последното, от което Брам се нуждаеше, но Мег имаше добри намерения.

Брам се взря преценяващо в Джорджи и тя се досети, че той се опитва да реши колко дълго и колко страстно да я целуне. Но после мъдро предпочете да не преиграва и само леко докосна ръката й.

— Ще бъда наблизо, ако ти потрябвам.

Тя смяташе да останат в преддверието, но Ланс очевидно имаше друго намерение и я поведе към всекидневната. Заради страстта си към чисти повърхности и модерни груби правоъгълни форми бившият й съпруг навярно щеше да погледне с презрение тази прекрасна стая с кумкуатови дръвчета, тибетски покривки и красиви индийски възглавнички. И макар че домът на Брам беше просторен, целият можеше да се помести в един от ъглите на огромното имение, в което някога живееха двамата с Ланс.

Изведнъж Джорджи си припомни нещо, за което би трябвало да се сети по-рано.

— Съжалявам за загубата на бебето. Наистина съжалявам.

Той се спря пред камината, така че лозата, виеща се над полицата, изглеждаше сякаш пораснала от главата му.

— Загубата беше тежка, но плодът беше още съвсем малък, а и Джейд забременя толкова лесно, че няма да си позволим да униваме. За всичко си има причина.

Джорджи не вярваше в това. Смяташе, че понякога лошите неща се случват, защото животът е жесток.

— Все пак съжалявам.

Съдейки по свиването на раменете му, младата жена заподозря, че Ланс тайно изпитва облекчение. Чу се далечен тътен на приближаваща се буря и тя се запита как изобщо някога е могла да обича този ограничен мъж с дребна душа и повърхностни емоции. Беше проляла толкова сълзи за него, толкова се бе молила той да се върне при нея, но нито веднъж не бе дала воля на гнева си. Крайно време беше да го стори.

Направи крачка към него.

— Никога няма да ти простя лъжата, която разпространи пред света, че не искам да имам деца. Как можа да си такъв страхливец?

Той се сепна от неочакваната й атака и нервно започна да си играе с гривната на китката.