Бебето е мое

9

— Казал си на семейството си, че имам грип? — повтори Джейн, докато пътуваха надолу по склона. По-лесно й бе да говори за тази малка измама, отколкото за голямата.

— Проблем ли имаш?

— Очаквах да се запозная с родителите ти. Мислех, че затова ме доведе тук.

— Ще се срещнеш с тях. Когато реша да те представя.

Арогантността му й подейства като искра, докоснала прахан. В което нямаше нищо чудно, при положение че през последните няколко седмици беше командвал единствено той. Време бе Джейн да сложи край на това.

— Гледай да го решиш възможно най-скоро, защото няма да ти позволя да ме държиш затворена там още дълго.

— Какво искаш да кажеш с това „затворена“? Положих толкова усилия, за да можеш да работиш, без цял куп хора да ти се пречкат, а ти пак се оплакваш.

— Да не си посмял да се държиш така, сякаш ми правиш някаква услуга!

— Не знам как би могла да бъде наречена другояче.

— Какво ще кажеш за затворничество? Пленничество? Пълна изолация? И за да не ме обвиниш, че го правя зад гърба ти, отсега ти заявявам, че утре мисля да се измъкна от ареста, за да помогна на Ани да насади градината си.

— Какво ще правиш?

По-добре да мисли за бабката и бахчата й, каза си тя, а не за това че детето й щеше да бъде различно, отхвърлено от другите. Свали очилата си и се залови да ги бърше с една кърпичка толкова съсредоточено, сякаш решаваше сложна задача.

— Ани иска да оправи градината си. Ако картофите не бъдат засадени през следващите няколко дни, ще се родят дребни. Освен това ще посадим лук и цвекло.

— Няма ти да й оправяш градината. Ако й се иска, ще наема Джоуи Нийсън да й помогне.

— Той не струва.

— Та ти дори не го познаваш.

— Просто повтарям това, което чух. Нищо не може да бъде свършено, защото тя не иска чужди хора в къщата си.

— Е, много жалко, защото и ти няма да го направиш.

Джейн отвори уста, за да подхване нова словесна атака, но преди да успее да каже каквото и да било, той натисна главата й надолу така, че бузата й се опря в бедрото му.

— Какво правиш?

Тя опита да се изправи, но Кал я задържа наведена.

— Майка ми. Излиза от магазина за обувки.

— Аз не съм единствената, която откача! Напълно си си изгубил ума!

— Няма да се виждаш със семейството ми, преди аз да съм решил!

Докато я държеше здраво, помаха, управлявайки колата с помощта на другото си коляно. По дяволите! Не можеха ли родителите му да останат извън града малко по-дълго… като например още два месеца? Знаеше, че трябва да ги запознае с професорката, но се бе надявал да го отложи възможно най-дълго. А сега старата му жена бе провалила всичко със сутрешния си поход в планината.

Погледна надолу. Бузата й беше притисната до бедрото му, косата й — мека под пръстите му. Винаги бе толкова спретната, но сега френската й плитка почти беше предала богу дух. Копринени руси кичури се бяха разсипали по ръката и върху избелелите му дънки. Определено имаше красива коса, дори и както бе украсена с клонки и късчета изсъхнали листа. Ластичето, което придържаше плитката, едва се държеше, и Кал трябваше да потисне желанието да го дръпне и да разплете меките кичури с пръсти.

Знаеше, че скоро ще трябва да я пусне да се изправи — беше освирепяла като оса и започваше да беснее, но някак си му харесваше главата й да е в скута му, дори и да бълваше змии и гущери. Забеляза, че не носи почти никакъв грим и все пак, без очилата беше сладка. Почти като седемнайсетгодишно момиче със зрелостта на двайсет и пет годишна жена. Може би все още би могъл да я представи за…

Сякаш тя щеше да му позволи. Мамка му! Наистина беше страшно твърдоглава. Спомни си колко пъти му се беше искало Кели да не беше чак толкова мила. Бившата му приятелка бе красиво момиче, но с нея изобщо не можеше да се скара качествено, което означаваше, че никога не можеше да се отпусне напълно. С професорката нямаше такъв проблем. На съпругата му трябваше да й се признае едно — определено знаеше как да вдигне скандал.

Кал се намръщи. Да не би чувствата му към нея да омекваха? Как ли пък не! Той имаше отлична памет и никога нямаше да забрави как го беше изиграла. Просто заслепяващата ярост, която го беше поддържала през първите две-три седмици, бе избледняла. Може би този гняв най-сетне бе изтлял, когато я видя да обляга глава на дървото и я чу да казва, че ще отведе бебето в Африка.

Като се изключеше онова, което му беше причинила, той започваше да осъзнава, че навярно е добър човек. Прекалено сериозна и голяма сухарка. Но пък работеше усилено, което се доказваше от всички онези уравнения, които ръсеше из къщата като пътечка от трохи, и бе успяла да си извоюва място в един мъжки свят. Това, че искаше да помогне на баба му, говореше добре за нея, макар че усложняваше двойно нещата за него. Може би чувствата му все пак бяха поомекнали мъничко. Като видя колко се бе разстроила, когато откри, че не е глупакът, за когото го бе смятала, дори я съжали мъничко. Баща й очевидно здравата я бе прецакал в главата.

Отново погледна надолу и видя, че един рус кичур се бе измъкнал от плитката й и се бе навил като осмица около ципа му. Едва не простена на глас. Втвърди се веднага, щом натисна главата й в скута си. Дори по-отдавна, ако броеше онова сборичкване на земята в двора на Ани. Ала вместо да се върне към нормалното си състояние, положението се влошаваше и ако тя обърнеше глава, несъмнено щеше да види издутината под ципа му. Схватката му с професорката го беше възбудила и той започваше да си мисли, че трябва да направи нещо по въпроса. Досега този брак му беше причинил само неудобства; време бе да се възползва от единственото му предимство.

— Ох! Мамка му! — Дръпна ръка от главата й и я почеса в бедрото си. — За втори път ме ухапа! Не знаеш ли, че човешката слюнка е сто пъти по-опасна от животинската?

— Предполагам, че си го научил, докато си получавал дипломата си по биология, summa cum laude! — Тя се изправи с усилие и си сложи очилата. — Надявам се да хванеш гангрена и да ти направят ампутацията без упойка. Като използват резачка.

— Ще проверя дали къщата има таван, където да те заключа, както са правели едно време с лудите жени.

— Обзалагам се, че ако бях на осемнайсет, вместо на трийсет и четири, и през ум нямаше да ти мине да ме заключваш. Щеше да ме натъпчеш с дъвки и да ме показваш из целия град! Сега, когато знам, че си умник, слабостта ти към деца е още по-необяснима.

— Нямам слабост към деца!

Той сви по алеята, отвеждаща до къщата.

— Определено не изглеждаш уверен в способността си да се справиш със зряла жена.

— Кълна се, Джейн… По дяволите!

Натисна рязко спирачките и посегна, за да натисне главата й надолу за втори път, но бе твърде късно. Баща му вече я бе забелязал.

Бонър изруга и неохотно свали стъклото на прозореца.

— Какво става, татко? — извика, докато спираше зад твърде окаляния червен шевролет „Блейзър“.

— Ти как мислиш? Отвори проклетата порта и ме пусни да вляза.

„Страхотно — помисли си Кал с отвращение. — Направо страхотно.“ Чудесен завършек на този отвратителен ден. Натисна копчето, което управляваше портата, кимна на баща си и натисна газта, профучавайки покрай червената кола твърде бързо, за да може баща му да види Джейн добре.

Поомекналите чувства, които изпитваше към нея допреди броени секунди, се изпариха. Не искаше да я запознава с родителите си. Точка по въпроса. Надяваше се, че на баща му няма да му хрумне да спомене някои от дейностите, които поглъщаха толкова голяма част от времето му. Колкото по-малко знаеше съпругата му за личния му живот, толкова по-добре.

— Води се по мен — каза й той. — Каквото и да правиш, не издавай, че си бременна.

— Той рано или късно ще научи.

— Е, нека да е по-късно. Много по-късно. И свали тези проклети бифокални очила!

Стигнаха до къщата и я избута вътре, преди да се върне и да поздрави баща си.

Джейн го чу да затръшва вратата и разбра, че е сърдит. Чудесно! Господин Summa cum laude заслужаваше да бъде ядосан. Прехапа устни и отиде в кухнята. Когато стигна там, сложи ръка върху корема си.

„Съжалявам, малкото ми. Не знаех. Толкова съжалявам.“

Извади няколко изсъхнали листа от разрошената си коса. Трябваше да се пооправи, преди бащата на Кал да влезе, но просто не бе в състояние да събере енергия за нещо повече от това да побутне очилата на носа си, докато се чудеше как щеше да отгледа гений.

Гласът на Кал достигна до ушите й:

— … и понеже днес Джейн се чувстваше много по-добре, отидохме да видим Ани.

— Струва ми се, че след като е пооздравяла, би могъл да я докараш в града, за да се запознае с родителите ти.

Джейн остави якето си на един от столовете до кухненския плот и се обърна към мъжете, които тъкмо влизаха.

— Татко, снощи на вечеря вече го обсъждахме с теб и мама. Обясних ви…

— Забрави. — Баща му спря, когато я съзря.

Представата, която тя си бе изградила за него — за весел възрастен мъж със закръглен корем и рошава бяла коса — се разсея, когато го съгледа до портата. Сега имаше чувството, че пред себе си вижда по-възрастна версия на Кал.

Баща му имаше същото внушително излъчване — беше едър, излъчваше сурова красота… и изглеждаше страхотно в червената си памучна риза, омачкани панталони и поодраскани кожени ботуши. В гъстата му черна коса, която бе малко по-дълга и рошава от тази на сина му, проблясваха няколко сребърни кичура, но не изглеждаше на повече от петдесет и няколко години — прекалено млад и представителен, за да има трийсет и шест годишен син.

Очите му я обхождаха преценяващо и на Джейн не й беше никак трудно да различи прямия, безкомпромисен поглед, който бе виждала у Кал. Докато отвръщаше на изпитателния поглед, тя знаеше, че ще трябва да се докаже. Въпреки това той й се усмихна топло и й протегна ръка.

— Аз съм Джим Бонър. Приятно ми е най-после да се запознаем.

— Джейн Дарлингтън.

Усмивката му изчезна, а веждите му се сбърчиха. Той пусна ръката й.

— Повечето жени по тези места приемат фамилията на съпруга си, когато се омъжат.

— Аз не съм от тук и името ми е Дарлингтън. Освен това съм на трийсет и четири.

Зад гърба й се разнесе задавен звук. Джим Бонър се засмя.

— Не думай!

— Напротив. На трийсет и четири съм и остарявам с всяка изминала секунда.

— Достатъчно, Джейн. — Предупредителната нотка в гласа на Кал я съветваше да не издава други тайни, но той спокойно би могъл да си спести усилието.

— Не ми изглеждаш болна.

— Защото не съм. — Тя усети как нещо я докосна по гърба и разбра, че ластичето, придържащо плитката й, е паднало.

— Почувства се по-добре преди няколко часа — добави съпругът й. — Явно все пак не е било грип.

Джейн се пообърна, достатъчно, за да му отправи леко съжалителен поглед — нямаше намерение да подкрепя лъжите му, но той се престори, че не забелязва.

Джим взе един комикс за „Х-Мен“ от кухненския плот и го погледна въпросително.

— Клуб „Книга на месеца“?

— Жена ми ги чете за разпускане. Искаш ли една бира, татко?

— Не. Тръгнал съм към болницата.

Тревога пропъди язвителната забележка, която Джейн се канеше да подхвърли за комикса.

— Нещо не е наред ли?

— Ами сандвич? — прекалено бързо се обади Кал. — Джейн, направи по един сандвич за мен и татко.

— С удоволствие ще приготвя сандвич на баща ти. Ти и сам можеш.

Едната вежда на Джим подскочи и той отправи на сина си поглед, който според Джейн означаваше нещо като: „След всички тези години, това ли е най-доброто, което успя да намериш?“.

Само че тя отказваше да бъде сплашена.

— Някакви изследвания ли ще си правите? Надявам се, че не сте болен.

Кал се спусна напред.

— Имаш малко кал по лицето, миличка, от разходката до къщата на Ани. Може би ще е най-добре да се качиш на горния етаж и да се пооправиш.

— Няма нищо тайно — каза Джим. — Лекар съм и имам пациенти, които трябва да прегледам.

В продължение на един дълъг миг тя не бе в състояние да помръдне, връхлетяна наново от огромните размери на грешката, която беше допуснала. Обърна се рязко към Кал.

— Баща ти е лекар! Колко срамни тайни криеш още?

Нейното сърце сякаш се късаше, а той изглеждаше развеселен.

— Знам, че се надяваше на някой, който вари контрабандно спиртни питиета, миличка, но днес просто не ти е ден. Макар че като се замисля… татко, нали веднъж ми спомена, че прадядо ти имал спиртна фабрика някъде в планината?

— Така съм чувал от баща си. — Джим я погледна изучаващо. — Защо те интересува?

Кал не я остави да отговори и по-добре, защото буцата в гърлото й беше прекалено голяма, за да й позволи да изрече каквото и да било.

— Джейн е нещо като почитателка на южняшките планинци. Самата тя е градско чедо, но страшно си пада по всякакви селяшки истории и беше ужасно разочарована, когато установи, че носим обувки.

Джим се усмихна.

— Предполагам, че бих могъл да се събуя.

Откъм фоайето се разнесе мек женски глас с южняшки акцент.

— Кал, къде си?

Той въздъхна.

— В кухнята, мамо.

— Минавах насам и видях, че портата е отворена.

Също като баща му, жената, която се появи на прага, изглеждаше прекалено млада, за да има трийсет и шест годишен син, както и прекалено изискана, за да е дъщеря на Ани Глайд. Красива, добре поддържана и елегантна, тя бе оформила светлокестенявата си коса в къса, модерна прическа, която се извиваше зад ушите й и подчертаваше ясносините й очи. Вероятно имаше тук-таме сиви кичури, но ги бе прикрила с боя в естествен цвят. Високата й фигура беше подчертана от тесен черен панталон и широко сако от мек вълнен плат с цвят на грозде, на чийто ревер имаше абстрактна сребърна брошка. В сравнение с нея Джейн се почувства като някое бездомно просяче с изцапаното си лице и разпиляната коса, в която имаше листа.

— Ти сигурно си Джейн. — Жената пристъпи напред, протегнала едната си ръка. — Аз съм Лин Бонър. — Поздравът й беше топъл, но когато пое дланта й, снаха й изпита усещането за дълбока резервираност. — Надявам се, че се чувстваш по-добре. Кал каза, че си болна.

— Добре съм, благодаря.

— На трийсет и четири е — обяви Джим от мястото си до кухненския плот.

Лин сякаш се сепна за миг, а после се усмихна.

— Очарована съм.

Джейн усети, че започва да изпитва симпатия към майката на съпруга си. Баща му се настани на един от столовете до плота и изпружи крака.

— Кал каза, че си падала по южняшките селяни. Значи страшно трябва да те хареса, Амбър.

Джейн видя сина да отправя озадачен поглед към баща си, не й убегна и едва забележимото безочие, промъкнало се изведнъж в тона на Джим Бонър. Жена му обаче изобщо не реагира.

— Кал несъмнено ти е казал, че току-що се върнахме от почивка, съчетана с медицинска конференция. Наистина съжалявах, че не се чувстваше достатъчно добре, за да се присъединиш към нас на снощната вечеря. Но ще поправим пропуска в събота. Джим, ако не вали, може да запалиш скарата.

Джим кръстоса глезени.

— О, Амбър, след като Джейн толкова харесва южняшките традиции, не е ли по-добре да забравим за скарата и ти да й приготвиш някой от специалитетите на семейство Глайд? Например боб със сланина или пък малко от онази пача, дето майка ти я приготвяше. Някога опитвала ли си пача, Джейн?

— Не, мисля, че не съм.

— Не мога да си представя, че Джейн би поискала нещо такова — хладно каза Лин. — Вече никой не яде пача.

— Може отново да я върнеш на мода, Амбър. Защо не кажеш на всичките си шикозни приятелки следващия път, когато отидеш на някоя от онези големи благотворителни събирания в Ашвил.

Кал се взираше в родителите си така, сякаш ги виждаше за първи път.

— Откога наричаш мама Амбър?

— Това й е името — отвърна Джим.

— Ани го използва, но никога не съм чувал ти да се обръщаш към нея така.

— Къде пише, че човек трябва да прави нещата по един и същи начин цял живот?

Кал погледна към майка си, ала тя не каза нищо. С очевидно неудобство той се извърна и отново отвори вратата на хладилника.

— Наистина ли никой не иска сандвич? Мамо?

— Не, благодаря.

— Пачата е част от наследството на семейство Глайд. — Джим явно нямаше намерение да се откаже току-така от тази тема. — Нали не си го забравила, Амбър?

Той прониза жена си с толкова студен поглед, че Джейн усети пристъп на съчувствие към майката на съпруга си. Знаеше точно какво е да попаднеш под прицела на подобен поглед. Без да изчака отговор, Джим се обърна към нея:

— Пачата е като наденица, Джейн, но се прави от свинска глава без очите.

Лин се усмихна малко сковано.

— Направо отвратително. Не знам защо майка ми изобщо я приготвяше. Преди малко се чухме по телефона — именно от нея разбрах, че се чувстваш по-добре. Изглежда, че доста те е харесала.

— И аз я харесвам. — Джейн искаше да сменят темата също толкова силно, колкото и новата й свекърва.

Не само че подмолните течения на напрежението между родителите на Бомбардировача я караха да се чувства неудобно, но и напоследък стомахът й не беше особено предсказуем и никак не й се искаше да рискува с разговори за очни ябълки и свински глави.

— Кал ни каза, че си физичка — рече Лин. — Истински съм впечатлена.

Джим се изправи от стола.

— Жена ми не завърши гимназия, така че понякога се смущава в присъствието на високообразовани хора.

Лин изобщо не изглеждаше смутена и Джейн почувства, че Джим Бонър започва да й става неприятен с далеч не толкова деликатните си подигравки. Съпругата му може и да бе готова да пренебрегне държанието му, но не и тя.

— Няма абсолютно никаква причина за смущение — заяви тя с равен глас. — Някои от най-големите глупаци, които познавам, са с висше образование. Но защо ли ви го казвам, доктор Бонър? Сигурна съм, че и сам сте го виждали.

За нейна изненада той се усмихна. След това пъхна ръка под яката на жена си и разтърка врата й с фамилиарността на някой, който го правеше от близо четири десетилетия насам. Жестът беше толкова интимен, че Джейн изведнъж почувства, че е нагазила във води, които бяха прекалено дълбоки за нея, и й се прииска да си бе държала устата затворена. Каквито и проблеми в брака си да имаха тези двамата, очевидно съществуваха от години и не й влизаха в работата. Животът й бе наситен с предостатъчно собствени брачни противоречия, за които да се тревожи.

Джим се отдръпна от жена си.

— Трябва да вървя или ще закъснея за визитация. — Обърна се към снаха си и я стисна приятелски за ръката, след което се усмихна на сина си. — Приятно ми беше да се запознаем, Джейн. Ще се видим утре, Кал.

Бащинската му обич беше очевидна, ала Джейн забеляза, че докато излизаше, дори не погледна съпругата си.

Кал сложи пакет с колбаси и сирене върху кухненския плот и когато чу външната врата да се затваря, се обърна към майка си.

Тя отвърна на погледа му със съвършено самообладание и Джейн усети, че невидимата бариера, издигала се около нея до този миг, изчезна в секундата, в която съпругът й си отиде.

Бомбардировача изглеждаше разтревожен.

— Защо те нарича Амбър? Не ми харесва.

— В такъв случай ще трябва да говориш с него, не е ли така? — Тя се усмихна на Джейн. — Като познавам Кал, едва ли ще му мине през ум да те заведе другаде, освен в „Планинаря“. Ако искаш да разгледаш някои от местните магазини, с удоволствие ще те разведа. След това може да обядваме заедно.

— Много би ми харесало.

Кал пристъпи напред.

— Хайде, Джейн, не е нужно да се опитваш да бъдеш любезна. Мама разбира. — Той прегърна майка си през раменете. — Точно сега Джейн не може да отдели никакво време, но не иска да нарани чувствата ти. Прие поканата ти, въпреки че би искала да откаже.

— Напълно разбирам. — Изражението на Лин красноречиво говореше, че изобщо не схваща. — Естествено, че работата ти е по-важна от това да излизаш по срещи. Забрави, че попитах.

Джейн бе ужасена.

— Не, наистина…

— Моля те. Не е нужно да ми обясняваш. — Обърна й гръб и прегърна сина си. — Имам работа в църквата. Да бъда майка на свещеника се превръща в същинска професия. Ще ми се Итън да се ожени. — Тя хвърли хладен поглед през рамо към Джейн. — Надявам се да можеш да отделиш малко време за нас в събота вечерта.

Джейн почувства неизречения укор.

— За нищо на света не бих го пропуснала.

Кал изпрати майка си до вратата, където двамата поговориха малко, а след това се върна в кухнята.

— Как можа да го направиш? — попита го тя. — Изкара ме същински сноб пред майка ти!

— Какво значение има?

Той изпъна крак, за да извади ключовете на колата от десния джоб на дънките си.

— Значение? Това беше недвусмислена обида към нея.

— Е, и?

— Не мога да повярвам, че си толкова тъп.

— Сега схванах. — Той сложи ключовете върху кухненския плот. — Искаш да бъдеш горещо обичаната снаха. Това е, нали?

— Просто искам да бъда любезна.

— И защо? За да започнат да те харесват, а после, когато разберат, че се развеждаме, да бъдат съкрушени?

В стомаха й се сви кълбо от тревога.

— Какво точно се опитваш да кажеш?

— Те вече оплакаха загубата на една снаха — тихо отвърна той. — Няма да допусна да го преживеят отново. Когато научат, че се развеждаме, искам да отворят бутилка шампанско, за да отпразнуват, че най-големият им син се е отървал най-сетне от един лош брак.

— Не разбирам.

Ала всъщност разбираше.

— Тогава нека ти го обясня съвсем простичко. Ще ти бъда много задължен, ако се погрижиш родителите ми да те намразят.

Ръцете й затрепериха и тя ги стисна пред себе си. До този миг и сама не си бе давала сметка, че подхранваше далечната, но въпреки това силна надежда да се почувства част от семейството на Кал. За някой като нея, мечтал цял живот да намери мястото си, това бе най-жестоката ирония.

— Значи аз съм нарочената за злодей.

— Не ме гледай така! Влезе в живота ми неканена и го обърна надолу с главата. Не искам да ставам баща точно сега и определено не желая да бъда съпруг. Но ти не ми остави никакъв избор и сега ще компенсираш поне част от стореното. Ако имаш и зрънце състрадание в сърцето си, няма да причиниш болка на родителите ми.

Джейн се извърна и примига няколко пъти. Не би могъл да поиска от нея нещо, което да я разстрои повече от това. За пореден път щеше да бъде аутсайдерът и се зачуди дали това ще бъде нейната роля до края на живота й. Дали винаги щеше да стои встрани и да гледа семействата на другите, връзките, които сякаш се удаваха така лесно на всички останали? Ала този път, ако Кал успееше да се наложи, тя нямаше да бъде просто странна и различна. Този път щяха да я ненавиждат.

— Голяма част от живота ми е тук, в Салвейшън — продължи той. — Приятелите ми. Семейството ми. Ти ще останеш тук само няколко месеца, а после ще изчезнеш.

— Оставяйки след себе си единствено лоши спомени.

— Длъжница си ми — тихо каза Кал.

В онова, което искаше от нея, имаше усещане за справедливост, която бе почти плашеща в своето съвършенство. Това, което му бе причинила, беше неморално, затова месеци наред се измъчваше от чувство на вина. А ето че сега имаше възможност да изкупи греховете си. С нищо не бе заслужила място в семейството му. И наистина му беше длъжница.

Той си играеше с ключовете върху плота и Джейн си даде сметка, че се чувства неловко. Странно бе да го види без обичайната му самоувереност и й трябваше миг, преди да разбере. Боеше се, че тя няма да изпълни това, което искаше от нея, и се чудеше как да я убеди.

— Може и да си забелязала, че в момента между родителите ми има напрежение. Не бе така преди смъртта на Чери и Джейми.

— Знам, че са се оженили като тийнейджъри, но са дори по-млади, отколкото очаквах.

— Било е подаръкът на баща ми за завършване на гимназията. Мама е била на петнайсет, когато е забременяла. На шестнайсет ме е родила.

— О!

— Изхвърлили я от училище, но Ани ни е казвала, че стояла под стадиона по време на церемонията по завършването му, облечена в най-хубавата си рокля, въпреки че никой не можел да я види. Само и само да чуе прощалното му слово по случай завършването28.

Джейн се замисли за трийсетгодишната несправедливост. Амбър Лин Глайд, бедното планинско момиче, било изгонено от училище, защото забременяло, докато богатото момче, заради което е изпаднала в това състояние, стояло на подиума, обсипвано с овациите на общността.

— Знам какво си мислиш — каза Кал. — Но и на него не му се разминало без нищо. Изобщо не му е било лесно. Никой не очаквал да се ожени за нея, но той го сторил и трябвало да издържа семейство, докато следвал медицина.

— С помощта на родителите си, обзалагам се.

— Не и в началото. Мразели майка ми и заявили, че ако се ожени за нея, няма да му дадат и цент. Удържали на думата си в продължение на около година, но после се появил Гейб и те най-сетне започнали да плащат за образованието му.

— Родителите ти сякаш имаха някакъв проблем.

Кал начаса зае отбранителна позиция. Джейн разбра, че беше едно той да говори за неприятностите им, а съвсем друго — да го прави тя.

— Просто са разстроени, това е всичко. Никога не са демонстрирали чувствата си, но с брака им всичко е наред, ако за това намекваш.

— Нищо не намеквам.

Той грабна ключовете от плота и се отправи към вратата, отвеждаща в гаража, но Джейн го спря.

— Кал, ще направя каквото поискаш — ще се държа с родителите ти възможно най-отвратително… но не и с Ани. Тя така или иначе почти се досети за истината.

Изпитваше привързаност към старицата и искаше да има поне един приятел. В противен случай щеше да полудее. Съпругът й се обърна и я изгледа. Тя изпъна рамене и повдигна глава.

— Това мога да ти предложа. Ти решаваш.

Той кимна бавно.

— Приемам.