Бебето е мое

17

Ръцете на Джейн трепереха, докато мажеше лосион с аромат на бадеми по всеки сантиметър от трийсет и четири годишното си тяло. През прозореца на спалнята й струеше слънчева светлина, а в съседната стая куфарът на Кал беше отворен върху леглото, готов за полета му до Остин в късния следобед. Беше се престрашила тази сутрин и сега искаше да го направи, преди да е изгубила кураж.

Разреса косата си, докато заблестя, а после се взря в голото си тяло, отразено в огледалната стена зад хидромасажната вана. Опита да си представи как ще се стори то на Кал, ала единственото, за което мислеше, бе как няма да изглежда. Нямаше да изглежда като тялото на двайсетгодишна манекенка, слязла от страниците на някое списание.

С отвратено възклицание се върна в стаята си, грабна най-красивия халат, който имаше — копринен, с цвят на праскова и украсен по ръба и ръкавите с наситенозелени лаврови листа — и рязко напъха ръце в него. Та тя беше физик, по дяволите! Преуспяла в професията си жена! Откога мереше стойността си според това колко голям беше ханшът й?

И откога можеше да уважава мъж, който гледаше на нея само като на тяло? Ако мерките й не отговаряха на стандартите на Кал, значи бе крайно време тя да го разбере. Между тях не можеше да има продължителна връзка, ако той се интересува единствено как изглежда съпругата му гола.

Джейн искаше истинска връзка повече от всичко, което бе желала някога. Твърде много се боеше, че силните чувства, които изпитва, са само от нейна страна. Необходимо бе да престане да отлага и да открие дали между тях съществува нещо трайно, или тя е само поредният тъчдаун в кариерата на Кал Бонър.

Чу лекото бръмчене, с което се отваряше вратата на гаража, и сърцето й се качи в гърлото. Беше се прибрал. Обзеха я най-различни опасения. Трябваше да избере някой по-подходящ ден, не такъв, в който той се готвеше да прелети половината страна, за да отиде на голф турнир. Можеше да изчака, когато ще е по-спокойна, по-уверена в себе си. Вероятно…

Отврати се от собственото си малодушие и устоя на почти неустоимия порив да измъкне всички дрехи от гардероба и да се натъпче в тях, докато по размер не заприлича на полярна мечка. Днес щеше да направи първата стъпка към това да открие дали бе дарила сърцето си напразно.

Пое си дълбоко дъх, завърза колана на халата на панделка и излезе в коридора с боси крака.

— Джейн?

— Тук съм.

Когато спря на най-горното стъпало, сърцето й биеше толкова силно, че почти й се зави свят.

Кал се появи във фоайето на долния етаж.

— Познай кой… — Така и не довърши, когато вдигна поглед и я видя, застанала там посред бял ден, облечена само в лъскав копринен халат. Усмихна се и напъха ръка в джоба на дънките си. — Определено знаеш как да посрещнеш един мъж.

Джейн не би могла да каже каквото и да било, дори да искаше. С разтуптяно сърце вдигна ръка към колана на халата си, изричайки безмълвна молитва.

„Моля те, нека да ме желае заради самата мен, а не защото ме смята за предизвикателство. Моля те, нека ме обича поне мъничко.“

Пръстите й подръпнаха несръчно колана и очите й се впиха в неговите, когато ефирната дреха се разтвори. Едно движение на раменете и коприната се плъзна по нея и се свлече на купчинка в краката й.

Топла слънчева светлина окъпа тялото й, разкривайки всичко: малките й гърди, закръгления корем, огромния й ханш и съвсем обикновените й крака.

Кал изглеждаше зашеметен. Тя сложи ръка на парапета и бавно пое по стъпалата, обгърната единствено в деликатен воал от лосион с аромат на бадеми.

Устните му се разтвориха, а погледът му се премрежи.

Джейн стъпи на последното стъпало и се усмихна.

Той облиза устни, сякаш изведнъж бяха пресъхнали, а когато проговори, гласът му беше дрезгав:

— Обърни се, Ит.

— За нищо на света.

Тя вдигна рязко глава и ахна, когато видя преподобния Итън Бонър, застанал на прага, точно зад Кал.

Той я изучаваше с нескрит интерес.

— Надявам се, че не съм дошъл в неподходящ момент.

Със задавен стон Джейн се обърна и се втурна нагоре по стълбите, като прекрасно осъзнаваше каква гледка им предоставя. Грабна халата си от пода, притисна го до себе си и изтича в спалнята. Затръшна вратата и се подпря безсилно на нея. Толкова унижена не се бе чувствала никога в живота си.

Стори й се, че минаха броени секунди, когато чу леко почукване.

— Мила? — В гласа на съпруга й се долавяха предпазливите нотки на човек, който си дава сметка, че разполага само с няколко минути, за да обезвреди тиктакаща бомба.

— Няма ме. Върви си.

Сълзи опариха очите й. Беше мислила за това толкова дълго, отдаваше му такова значение, а ето че всичко бе свършило катастрофално.

Вратата се разтресе зад гърба й.

— Отдръпни се, миличка, и ме пусни да вляза.

Джейн се подчини, прекалено потисната, за да спори. Все така притискайки халата пред себе си, тя долепи голия си гръб до съседната стена.

Кал влезе предпазливо, като войник, стъпващ в минно поле.

— Добре ли си, миличка?

— Престани да ме наричаш така! Никога не съм преживявала по-голям позор.

— Няма защо да се срамуваш, скъпа. Горкият Ит дълго няма да забрави този ден. Нито пък аз.

— Брат ти ме видя гола! Стоях на стълбите както майка ме е родила, излагайки се като абсолютна глупачка.

— Ето къде грешиш. Нямаше нищо глупаво в голотата ти. А сега дай да закача този халат, преди да си го съсипала.

В отговор Джейн още по-здраво притисна дрехата до себе си.

— Той ме е гледал през цялото време, а ти не каза нито дума! Защо не ме предупреди, че не сме сами?

— Е, ти ме хвана неподготвен, миличка. Не бях в състояние да мисля трезво. А Ит нямаше как да не те види. От години не е зървал красива гола жена от плът и кръв. Щях да се тревожа, ако не беше гледал.

— Та той е свещеник!

— Беше благословено събитие. Сигурна ли си, че не искаш да закача този халат?

— Опитваш се да обърнеш станалото на шега.

— Ни най-малко. Само един безчувствен задник може да сметне нещо толкова травмиращо за смешно. Знаеш ли какво? Още сега ще сляза долу и ще го убия, преди да се е измъкнал.

Джейн отказваше да се усмихне. Вместо това реши да се нацупи. Беше нещо, което открай време искаше да направи, но до този миг все не й се беше удавало. Сега обаче то сякаш й дойде отвътре.

— Току-що претърпях шока на живота си, а ти се държиш така, сякаш всичко е голям майтап.

— Аз съм задник. — Той я отдръпна лекичко от стената и прокара ръце по голия й гръб. — Ако бях на твое място, щях да си кажа да се разкарам оттук, защото не заслужавам да дишам един и същ въздух с теб.

— Точно така си е.

— Миличка, наистина започвам да се тревожа за този чудесен халат. Притиснат между нас по този начин, направо ще го съсипем. Не мислиш ли, че ще е най-добре да го взема?

Джейн притисна буза до гърдите му, наслаждавайки се на топлите милувки на ръцете му по гърба й. Все още обаче не беше приключила напълно с цупенето.

— Никога вече няма да мога да го погледна. Той бездруго ме смята за някаква езичница. Това напълно ще затвърди мнението му.

— Вярно е, но Итън открай време има слабост към жени, на които грехът им е в кръвта. То е нещо като неговия трагичен недостатък.

— Не може да не е забелязал, че съм бременна.

— Ако го помоля, ще си държи устата затворена.

Тя въздъхна и се отказа от цупенето.

— Май ще трябва да довърша започнатото, а?

Той докосна бузата й с длан и нежно прокара палец по челюстта й.

— Почти съм сигурен, че стигна до мястото, от което няма връщане назад, в мига, в който застана на върха на стълбите.

— Май е така.

— Но ако нямаш нищо против, след като чака толкова дълго, задръж още няколко секунди, докато дръпна пердетата докрай и вкарам малко повечко светлина тук.

Кал се насочи към прозореца, а Джейн въздъхна.

— Нямаш намерение да ме улесниш, нали?

— Ни най-малко. — Дръпна пердетата настрани, оставяйки ярката следобедна светлина да нахлуе в стаята.

— А Итън?

— Брат ми не е глупак. Отдавна си е тръгнал.

— Ти се съблечи пръв.

— Как ли пък не! Виждала си ме гол безброй пъти. Сега е мой ред.

— Ако мислиш, че ще се съблека, докато ти лежиш с всичките си дрехи…

— Точно това си мисля. — Той отиде до леглото й и струпа възглавниците до таблата за главата. След това си свали обувките и се изпружи, облягайки глава на ръцете си като някой, който се кани да се наслади на интересен филм.

Джейн усети, че е едновременно развеселена и подразнена.

— Ами ако съм размислила?

— И двамата знаем, че си прекалено горда, за да се откажеш сега. Кажи ми, ако искаш да затворя очи.

— Сякаш наистина би го сторил!

Защо бе направила толкова голям въпрос от това? За някой с нейния брилянтен ум, беше пълна идиотка. Дяволите да го вземат и него! Защо просто не издърпа халата от ръката й и не сложи край на тази история? Но не. Би било твърде лесно. Вместо това си лежеше там, а в сивите му очи проблясваха предизвикателни искрици и Джейн знаеше, че изпитва решителността й. Раздразнението й се усили. Това беше тест за него, не за нея. Той бе този, който имаше нещо за доказване и бе време да му даде възможност да го стори.

Джейн затвори очи и пусна халата.

Мъртвешка тишина.

Десетки мисли запрепускаха в главата й, всички до една ужасни: тялото й му беше противно, сигурно е припаднал при вида на ханша й, издутият й корем го отвращаваше.

Последната мисъл запали фитила на гнева й. Той беше червей. По-долен от червей! Кой мъж се отвращава от тялото на жената, която носи детето му? Той бе най-низшата форма на живот.

Тя отвори очи.

— Знаех си! Така си и мислех, че тялото ми ще ти е противно. — Сложи ръце на хълбоците си, отиде до леглото и го изгледа свирепо. — Е, за твоя информация, господинчо, всички онези сладки секси котенца от миналото ти може и да са имали съвършени тела, но те не могат да различат лептон от протон, и ако си мислиш, че ще стоя тук и ще те оставя да ме съдиш по размера на ханша ми и по това, че коремът ми не е плосък, ти предстои неприятна изненада. — Тя размаха пръст пред лицето му. — Ето как изглежда една истинска жена! Това тяло е било създадено от Бог, за да върши работа, а не да го зяпа някакъв спортист с бушуващи хормони, който се възбужда само от момиченца, играещи си все още с кукли Барби.

— По дяволите! Ще трябва да ти запуша устата. — С едно движение той я придърпа върху леглото, покри тялото й със своето и впи устни в нейните.

Целувката му беше дълбока и ожесточена. Започна от устата, а после се спусна към гърдите й, към корема, сгъвките на коленете й, с няколко вълнуващи спирки по пътя. Раздразнението й се стопи за миг, изместено от копнеж.

Не беше сигурна кога точно си е свалил дрехите, защото самата тя бързо се изгуби в насладата да усеща това силно, едро тяло между ръцете и устните си. За мъж на действието, той никога не бързаше, когато правеше любов, и днес не беше изключение. Под ярката светлина, обливаща телата им, той задоволяваше любопитството си, като изследваше всеки сантиметър от нея, обръщаше я ту насам, ту натам, към светлината встрани от светлината, докато тя не му се примоли:

— Моля те… не мога повече.

Устните му тъкмо си играеха със зърното й и горещият му дрезгав дъх опари влажната й кожа.

— Ще трябва да понесеш още много, преди да приключим.

Наказа го, задето я измъчваше, със собствено изтезание, използвайки устата си по начин, който знаеше, че той обожава, ала това възпламени и нейното желание, така че когато Кал най-сетне достигна до ръба, Джейн също беше там. Той я покри с тялото си и тя достигна върха в мига, в който проникна в нея.

— Видя ли сега какво направи — оплака се тя, когато отново се върна на земята.

Очите му имаха наситеносивия цвят на пролетна буря, гласът му бе пропит с най-прекрасната заплаха, докато потъваше още по-дълбоко в нея.

— Горкичката ми! Май ще трябва да започна отначало.

— Вече не ми е интересно.

— Тогава затвори очи и си мисли за нещо друго, докато аз приключа.

Тя се засмя, той я целуна и много скоро отново се изгубиха един в друг. Никога досега не се бе чувствала толкова свободна. Захвърляйки дрехите си, се бе отърсила и от последните защитни прегради, които бе издигнала около себе си.

— Обичам те — прошепна тя. — Толкова много те обичам.

Кал целуна устните й, сякаш се опитваше да изпие думите й.

— Сладката ми… Толкова си сладка… Така красива…

Телата им откриха ритъма от древни времена и заедно те преодоляха всички бариери, които ги разделяха. Докато я любеше с тялото си, тя знаеше, с непоколебима увереност, че я обича и със сърцето си. Не можеше да бъде другояче и тази мисъл я запрати на върха. Заедно се докоснаха до сътворението.

Прекараха следващите няколко часа, наслаждавайки се на голотата си. Той й позволи да си обуе чифт сини сандали. Джейн му разреши да носи черната хавлия, но настоя да я преметне около врата си.

Обядваха късно следобед в леглото, където си измисляха сексуални игри със сочни парчета портокал. След това, докато си вземаха душ заедно, тя коленичи пред него и го люби под топлата струя, докато и двамата изгубиха контрол.

Бяха ненаситни. Джейн имаше чувството, че е създадена, само за да дарява с наслада този мъж и на свой ред да получава удоволствие единствено от него. Никога не се бе усещала толкова обичана, така сигурна в женствеността си. Чувстваше се великолепна и силна, нежна и щедра, напълно задоволена и макар той да не беше изрекъл думите, знаеше с цялото си същество, че я обича. Толкова дълбоки чувства не можеше да бъдат едностранни.

Кал тръгна за летището, чак когато не му оставаше почти никакво време. Докато гледаше как джипът се носи с огромна скорост по алеята, Джейн се усмихна и обви ръце около тялото си.

Всичко щеше да бъде наред.

Най-добрата кънтри група в Телароса свиреше бърза мелодия, ала Кал отклони две покани да танцува — от мажоретка на „Далас Каубойс“ и от една страхотна мадама от хайлайфа на Остин. Биваше го на дансинга, но тази вечер не беше в настроение и то не само защото по-рано през деня беше изиграл една доста скапана партия голф. Обземаше го депресия, гъста и мрачна като планинска нощ.

Част от причината за това негово състояние се доближи до него с много по-весел вид, отколкото един мъж отказал се от футбола, би трябвало да има. Русокосо момиченце, което дори толкова мъничко даваше всички признаци, че когато порасне, ще разбива мъжките сърца, бе сгушено в сгъвката на ръката му, на същото място, което някога беше заемано от футболната топка. Доколкото Кал можеше да прецени, единствените моменти, в които Уенди Сюзън Дентън не беше в обятията на баща си, бяха когато Боби Том размахваше стика за голф или когато майка й я кърмеше.

— Грейси показа ли ти пристройката на къщата? — попита Боби Том Дентън. — Сега, с бебето, решихме, че искаме повечко място. Пък и откакто Грейси я избраха за кмет на Телароса има нужда от кабинет и вкъщи.

— Показа ми я, Би Ти.

Кал се огледа наоколо, търсейки път за бягство, но така и не откри такъв. Хрумна му, че да прекара няколко минути насаме с жената на бившия уайд рисийвър, Грейси Сноу-Дентън, беше едно от малкото удоволствия, които бе изпитал този уикенд. По същото време Боби Том бе зает да очарова спортните журналисти и да разнася Уенди насам-натам, така че за мъничко Бомбардировача не беше принуден да гледа крехкото шаващо вързопче в ръцете му и да вижда собственото си бъдеще.

За своя изненада, страшно беше харесал майката на Уенди, въпреки че кметицата Грейси изобщо не беше от онзи тип мадами, за които някой би очаквал жива легенда като Боби Том да се ожени. Той винаги се бе движил сред поразяващо красиви сексбомби, докато Грейси беше по-скоро сладка и определено миловидна, откровена и искрено я беше грижа за другите. Приличаше на неговата професорка, само дето нямаше нейния навик да се отнесе някъде по средата на разговора, потънала в мисли за теория, която само тя и още около дузина души на света бяха в състояние да схванат.

— С Грейси доста се позабавлявахме, докато правехме проекта на пристройката към къщата. — Боби Том се ухили и побутна широкополата си шапка назад.

Кал си помисли, че Би Ти би могъл да даде няколко урока на Итън за това как да бъде красив като филмова звезда, макар че по лицето му имаше повече бръчки, отколкото по това на преподобния. Въпреки това, той беше адски добре изглеждащо копеле.

— А каза ли ти за тухлената улица, която купих от онзи град в Западен Тексас? Грейси научи, че се канят да изкъртят тухлите и да ги заменят с асфалт, така че отидох и се спазарих с тях. Нищо не може да се мери по красота с използвани тухли. Непременно поогледай къщата и виж какво сме направили с нея.

Боби Том продължи да бърбори за стари тухли и широкодъсчени подове, сякаш това бяха най-важните неща на света, докато бебето се гушеше блажено в сгъвката на лакътя му, смучеше юмручетата си и правеше мили очи на баща си, който не можеше да й се нарадва. Кал имаше чувството, че ще се задуши.

Два часа по-рано беше чул разговора, който великият уайд рисийвър беше провел с Фийби Кейлбоу, собственичката на „Чикаго Старс“, за кърмене! Би Ти явно не беше сигурен, че Грейси го прави както трябва. Не смяташе, че го приема достатъчно сериозно. Боби Том, който никога не бе вземал на сериозно нищо друго, освен футбола, се бе държал така, сякаш кърменето на едно бебе беше най-важната тема на света!

Дори сега мисълта за това караше Бомбардировача да се препоти. Досега бе твърдо убеден, че всичко е просто фасада и Боби Том само се преструва, че животът му е прекрасен, но сега знаеше, че наистина го мисли. Той сякаш не забелязваше, че нещо не е наред. Фактът, че най-великият уайд рисийвър в историята на професионалния футбол се бе превърнал в мъж, чийто живот се въртеше около едно бебе и широкодъсчен паркет, беше ужасяващ! Кал никога не би повярвал, че легендарният Боби Том Дентън би могъл да забрави кой е, ала именно това се бе случило.

За негово облекчение в този миг се появи Грейси и отведе съпруга си нанякъде. Точно преди двамата да се отдалечат, Би Ти погледна жена си с изражение на пълно и абсолютно щастие, от което Кал изпита чувството, че са го изритали в стомаха.

Допи бирата си и се опита да увери сам себе си, че никога не беше гледал професорката по този начин, но работата беше там, че нямаше как да е сигурен. Напоследък тя правеше с него каквото си поиска и кой знае какво глупашко изражение се появяваше върху лицето му, когато беше близо до нея.

Ако само не му беше казала, че го обича, може би нямаше да е обзет от такава паника. Защо й трябваше да изрича тези думи? Когато ги чу, всъщност му стана приятно. Имаше нещо удовлетворяващо в това да спечели любовта на една толкова интелигентна, забавна и сладка жена като професорката. Ала тази лудост се бе изпарила, когато пристигна в Телароса и се сблъска с живота на Боби Том Дентън след оттеглянето му от футбола.

Би Ти може и да беше щастлив от руслото, в което бе навлязло ежедневието му, но Кал знаеше, че самият той не би могъл да бъде. Извън футбола не го очакваше нищо, никаква благотворителна организация, която да ръководи, никаква почтена работа, на която би искал да се отдаде.

Как можеше един мъж да бъде истински мъж, ако не работи? Боби Том си имаше фондацията „Дентън“, ала Бомбардировача знаеше, че самият той не притежава този талант да кара парите да се умножават. Вместо това оставяше авоарите си да си седят в няколко сметки и да трупат лихви. За Кал нямаше достоен живот, който да го очаква от другата страна на голлинията.

Там не го очакваше нищо, освен Джейн. Предишния ден, когато се беше сбогувал с нея, той знаеше, че за разлика от него, тя вече не смята нещата само в краткосрочен план. Тя мислеше за паркети и кърпи за баня с монограм, и за това къде щяха да се установят, когато остареят. Ала Бомбардировача изобщо не беше готов за нещо такова и не искаше жена му да му казва, че го обича! Утре като нищо щеше да поиска от него да разглежда мостри на боя и да избира килими. Сега, когато бе изрекла тези думи, щеше да очаква от него да направи нещо по въпроса, а той въобще не беше готов за това. Още не. Не и когато единствената работа, която умееше, бе да хвърля футболна топка. Не и сега, когато му предстоеше най-тежкият сезон в живота му.

Докато Кал играеше голф в Тексас, Джейн правеше дълги разходки в планината и мечтаеше за бъдещето. Мислеше си за места, където биха могли да живеят и как да промени работната си програма, та от време на време да пътува с него. В неделя следобед свали грозните тапети с металическите червени рози от стените на кътчето за закуска и направи цяла тенджера пилешка супа с фиде.

Когато в понеделник сутринта се събуди от шума на душа, разбра, че Кал се бе прибрал по някое време, след като тя заспа снощи и остана разочарована, че не се беше пъхнал в леглото й. През последните няколко седмици бе свикнала да му прави компания, докато се бръсне, но днес вратата на банята си остана затворена и го видя едва когато слезе в кухнята за закуска.

— Добре дошъл у дома — меко каза тя и зачака мига, в който щеше да я вземе в обятията си. Вместо това той измърмори нещо неразбираемо. — Как се справи с голфа? — попита Джейн.

— Отвратително.

Това обясняваше лошото му настроение.

Кал отнесе купичката от закуската на мивката и я напълни с вода, а когато се обърна, посочи с пръст една от голите стени, от които Джейн беше смъкнала тапетите.

— Не ми е приятно, като се връщам у дома да откривам, че домът ми е изтърбушен.

— Не ми казвай, че онези отвратителни рози са ти харесвали.

— Няма значение дали са ми харесвали, или не. Трябваше да говориш с мен, преди да се заемеш да сменяш интериора на къщата ми.

Нежният любовник, за когото си беше мечтала през целия уикенд, се бе изпарил и Джейн усети как по тялото й плъзва тревога. Беше започнала да мисли за това ужасно място, сякаш бе и неин дом, ала очевидно той не смяташе така. Пое си дълбоко дъх, опитвайки се да мисли трезво.

— Реших, че няма да имаш нищо против.

— Е, имам.

— Добре. Може да изберем нови тапети. С удоволствие ще ги сложа.

По лицето му се изписа неприкрит ужас.

— Аз не избирам тапети, професоре! Никога! Нито пък ти, така че забрави това.

Кал грабна ключовете на колата си от кухненския плот.

— Искаш стената да си остане така?

— И още как.

За миг Джейн се поколеба дали да му каже да върви на майната си, или да остави да му се размине. Въпреки че беше наранена, се спря на второто. Винаги можеше да го изпрати по дяволите и по-късно.

— Направих пилешка супа. Ще си дойдеш ли за вечеря?

— Не знам. Ще се видим, когато се върна. Не се опитвай да ме ограничаваш, професоре. Няма да го допусна.

И с тези думи той изчезна в гаража.

Джейн приседна на един от кухненските столове и си заповяда да не драматизира случилото се току-що. Той беше уморен от часовата разлика и ядосан, задето се беше представил зле на турнира пред приятелите си, и това го правеше кисел. Нямаше причина да смята, че дистанцираността му има нещо общо с онова, което бе станало между тях в деня на заминаването му. Въпреки грубиянското си държание тази сутрин, Кал беше добър човек. Нямаше да се обърне срещу нея, само защото тя се бе съблякла посред бял ден и му беше казала, че го обича.

Насили се да изяде половин препечена филийка, докато всички причини, поради които не беше искала да се съблече пред него, се завърнаха в ума й. Ами ако страховете й се бяха оправдали? Ами ако сега, когато беше престанала да бъде предизвикателство за него, той вече не я искаше в живота си? Преди два дена беше напълно уверена, че я обича, но сега не беше толкова сигурна. За нищо.

Даде си сметка, че е изпаднала в мрачни мисли, и се изправи, но вместо да се залови за работа, започна да се разхожда безцелно из къщата. Телефонът иззвъня, два бързи тона, които означаваха, че обаждането е на бизнес линията на Кал, която Джейн никога не вдигаше.

Докато минаваше покрай вратата на кабинета му, телефонният секретар се включи и тя чу глас, който помнеше твърде добре.

— Кал, Брайън е. Слушай, трябва да говоря с теб веднага. Докато бях на почивка, измислих как да го направим. Нищо не размърдва мозъчните клетки така, както плаж, покрит с бял пясък. Както и да е, през уикенда се срещнах с един човек, за да съм сигурен, че може да бъде свършено и по всичко изглежда, че ударихме джакпота. Но ако ще го направим трябва да действаме незабавно. — Той спря за миг и понижи глас. — По очевидни причини не исках да използвам факса ти, затова в събота ти изпратих доклад с експресна поща. Би трябвало да го получиш тази сутрин. Обади ми се веднага, щом го получиш. — Той се изкиска. — Честита годишнина!

Джейн прекрасно си спомняше адвоката на Кал, Брайън Делгадо: алчни очи, арогантна стойка и надменно държание. Нещо в обаждането му я обезпокои, навярно злорадата нотка, която беше доловила в гласа му. Ама че неприятен мъж.

Погледна си часовника и видя, че е станало девет. Тази сутрин вече беше пропиляла твърде много време в тревожни мисли и нямаше намерение да добави и обаждането на Брайън Делгадо към списъка с притесненията си. Върна се в кухнята, сипа си чаша кафе и я отнесе в стаята си, където включи компютъра.

Датата проблесна насреща й и тя усети как косъмчетата на тила й настръхват. За миг не беше сигурна защо, ала след това най-сетне осъзна какво вижда и я осени прозрение. Пети май. С Кал се бяха оженили точно преди два месеца.

„Честита годишнина!“

Тя притисна пръсти до слепоочията си. Съвпадение ли беше? Припомни си ехидния глас на Делгадо: „По очевидни причини не исках да използвам факса ти…“. Какви очевидни причини? Това, че тя би могла да прочете загадъчния доклад преди Кал да го е видял? Скочи от стола си и отиде в кабинета, където седна зад бюрото и се заслуша в съобщението, мислейки усилено.

Малко преди десет пристигна куриерът. Тя се разписа, за да получи пратката, отнесе я в кабинета на Кал и я отвори, без дори да се поколебае.

Докладът беше дълъг няколко страници и беше пълен с печатни грешки, което говореше, че Делгадо най-вероятно го беше съставил собственоръчно. В което нямаше нищо чудно. Сърцето на Джейн се късаше от болка, докато четеше всяка съкрушителна подробност от предложението на Делгадо и се мъчеше да асимилира факта, че през цялото време, докато беше правил любов с нея, Кал беше планирал отмъщение.

Мина повече от час, преди да се насили да се качи на горния етаж и да си събере багажа. Обади се на Кевин и го помоли да дойде. Когато видя куфарите й, той се опита да възрази, но тя отказа да го слуша. Едва когато заплаши сама да свали компютъра си на долния етаж, Тъкър отстъпи и го натовари в колата й. След това го отпрати и седна да чака Кал. Старата Джейн би се измъкнала незабелязано, ала новата Джейн искаше да се изправи срещу него за последен път.