Нишките на съдбата

Бележка на автора

Условността на академичния живот, с който съм свързана от близо двайсет години, изисква от авторите да посочват източниците си систематизирано и точно. Поради тази причина реших да посоча по-значителните източници, ползвани от мен при написването на романа, в обособена библиографска справка. Но голяма част от сведенията, на които се спрях, за да пресъздам обстановката, да обрисувам някои герои и да развия последователно интригата, излизат отвъд рамките на напечатаните страници. За да остане някакво свидетелство за тях, искам да ги спомена в тази благодарствена бележка.

За да възкреся атмосферата в колониален Тетуан, използвах многобройните сведения, събрани в бюлетините на Дружеството „Ла Медина“ на бившите жители на испанския протекторат в Мароко. Благодаря на изпълнените с носталгия негови членове и на ръководителите му Франсиско Трухильо и Адолфо де Паблос за любезното съдействие. Не по-малко полезни и незаменими бяха спомените за Мароко на майка ми и на лелите ми Естреля Винуеса и Пакита Морено, както и богатата документация, предоставена от Луис Алварес, въодушевен от този проект почти колкото мен. Много ценна беше също така библиографската справка, извършена от преводача Мигел Саенс относно едно необичайно произведение, част от което се намира в Тетуан и от което се вдъхнових за двамата второстепенни герои на тази история.

При пресъздаването на противоречивия житейски път на Бейгбедер незаменима роля изигра информацията, предоставена от мароканския историк Мохамед ибн Азуз, ревнив пазител на наследството на Хуан Луис Бейгбедер-и-Атиенса. Благодаря за съдействието на Ахмед Мгара, Абдеслам Шашо и Рикардо Барсело, които организираха срещата ми с него в седалището на Дружеството „Тетуан-Азмир“ бившата красива сграда на Канцеларията по въпросите на местното население. Благодаря също на Хосе Карлос Каналда за биографичните данни за Бейгбедер; на Хосе Мария Мартинес-Вал за консултациите относно книгата му „Ще пристигне късно в Андай“, в която министърът се появява като действащо лице; на Доминго дел Пино, който с една своя статия ме насочи към мемоарите на Розалинда Фокс решаващи за сюжетната линия на романа, както и към Майкъл Бруфал де Мелгарехо, който ми помогна да тръгна по неясните й следи в Гибралтар.

Искам да отбележа също и отзивчивостта на Патрисия Мартинес де Висенте, дъщеря на активен участник в нелегалната дейност и авторка на „Ембаси, или разузнаването на Мамбру1“. Тя ми предостави данни от първа ръка за Алън Хилгарт, за британските тайни служби в Испания и за „Ембаси“ като място за конспиративни срещи. Признателна съм и на професор Дейвид Месинджър от Университета на Уайоминг за статията му за дейността на УСО в Испания.

Накрая искам да благодаря на всички, които по един или друг начин участваха в процеса на създаването на тази история — на всички, които четяха всичко или отделни части, които насърчаваха, поправяха, отхвърляха или одобряваха, или просто бяха до мен в тези дни. На родителите ми за безусловната им подкрепа. На Маноло Кастелянос, моя съпруг, и на децата ми Барбара и Хайме, които всеки ден ми напомняха със своята неизчерпаема жизненост кои са истински значимите неща. На многобройните ми сестри и братя и семействата им, на роднините ми, на приятелите in vino amicitia2 и на скъпите ми колеги от англофилския crème3.

На Лола Еулиас от Литературна агенция „Антония Кериган“, защото първа повярва в написаното от мен.

И особено на моята издателка Ракел Жисберт за невероятния професионализъм, вяра и енергия, както и за това, че изтърпя настроенията ми с непоклатим хумор и стоицизъм.

На майка ми — Ана Винуеса.

На семействата Винуеса Лопе и Алварес Морено за годините в Тетуан и носталгията, с която винаги си спомняха за тях.

На всички бивши жители на Испанско Мароко и на мароканците, с които са съжителствали.