Прелестно изкупление

Лена Да започнеш отначало

Другите хора сънуват как летят. Аз сънувам единствено падането. Но не моето. Не мога да говоря за това, но и не мога да спра да мисля за него.

За това как Итън пада.

Обувката на Итън се търкаля на земята секунди по-рано.

Сигурно е паднала от крака му, когато той…

Чудя се дали знае.

Дали е знаел.

Виждам тази черна, кална гуменка да пада от върха на водната кула всеки път, щом затворя очи. Понякога се надявам да е сън, надявам се, че ще се събудя и той ще ме чака на алеята, пред „Рейвънуд“, за да ме закара на училище.

Събуждай се, сънливке. Вече съм почти при теб.

Това ще ми прошепне чрез Келтската нишка. Ще чуя кошмарната музика на Линк да звучи през отворения прозорец на колата, преди още да видя Итън зад волана.

Така си го представям.

И преди съм сънувала кошмари, свързани с това падане… хиляди пъти…

Преди да познавах човека, или по-скоро — преди да знаех, че ще бъде Итън.

Но не стана, както го виждах в кошмарите си.

Това не биваше изобщо да се случва. Животът му не биваше да свършва така. Моят живот не биваше да свършва така. Тази черна кална гуменка не биваше да пада.

Животът без Итън е много по-ужасен от всеки кошмар.

Защото е реален.

Толкова реален, че отказвам да го повярвам.

Сякаш моят живот свърши, когато той… когато всичко това се случи.

Животът ми се разби на хиляди малки парченца.

Когато той падна на земята.

Не мога да гледам дневника си. Не мога да пиша повече поезия, боли ме дори когато препрочитам старите си неща.

Всичко е толкова вярно.

Най-важният човек в живота ми умря, скачайки от водната кула на Съмървил. Знам защо го направи, но от това не ми става по-добре.

Даже се чувствам още по-ужасно, защото осъзнавам, че го направи заради мен.

Понякога си мисля, че светът не го заслужаваше.

Не заслужаваше да бъде спасяван.

Понякога си мисля, че и аз не го заслужавах.

Итън смяташе, че постъпва правилно. Знаеше, че е лудост и не искаше да го прави, но все пак трябваше.

Итън си бе такъв.

Дори това да му струваше живота.

Спаси целия свят, но разби моя, в който той бе всичко.

И сега какво?