Светът е пълен с женени мъже

10

Линда се обади на Пол в работата веднага щом децата заминаха на училище и Дейвид отиде в офиса. Той беше нетърпелив да я види.

— Дори не мога да си го представя — отклони настойчивата му молба тя.

Но той продължи да я увещава и накрая тя се съгласи да се срещнат през обедната му почивка.

Беше прохладен слънчев ден. Срещнаха се в „Грийн Парк“24. Никога не беше го виждала в костюм и изглежда той не му отиваше много. Реши, че е купен от конфекцията. Костюмите на Дейвид винаги бяха шити по поръчка.

Разхождаха се спокойно, ръка за ръка, но Линда беше притеснена. Чувстваше се натруфена в своя изискан тоалет, в комплект с обувки и чанта от крокодилска кожа. Знаеше, че изглежда съвсем неуместно да се разхожда с Пол Бедфорд в „Грийн Парк“. Не се чувстваше стара или поне по-голяма от него, но имаше усещането, че все едно обикаля от любопитство в квартал за бедни.

— За какво си мислиш? — попита той. — Нещо притеснява ли те?

— Не знам, Пол. Всичко е толкова нелепо. Аз просто не съм такъв тип жена, която да се увлече в любовна връзка. Имам своите деца и своя дом и чувствам, че трябва да се стремя към нормални отношения със своя съпруг. Не мога просто така да зарежа всичко и да се обвържа с теб. Не е справедливо.

Той се раздразни:

— Но какво има, Линда? Страхуваш се да загубиш сигурността си, ако Дейвид разбере ли?

— Не. Боя се да не загубя своето самоуважение.

Продължиха без да проговорят известно време, после той каза:

— Какво се опитваш да кажеш?

— Опитвам се да ти кажа, че не мога да водя два живота. Искам да спра преди да е станало късно.

— Не искам да ме напускаш — каза той с безрадостен глас. — Толкова чаках да срещна някой като теб. Ти имаш толкова сърдечен характер. Нуждая се от човек с добро сърце. Няма да ти поставям никакви искания, само искам да те виждам, когато си свободна.

— Това не е достатъчно и за двама ни — каза тя тихо. — Не мисля, че трябва да се виждаме отново. — Отдръпна ръката си от неговата.

Настроението му се промени:

— Ти си точно като всички останали. Трябваше да разбера, че си закоравяла кучка в сърцето, уплашена да не загуби всичките си домашни удобства. Всички жени имате сърца на жестоки, дяволски сметачни машини.

— Съжалявам, Пол, не искам да споря, но всичко свърши.

— Точно това ли искаше да ми кажеш? — попита той със стегнато гърло.

— Да, това.

— Е, беше дяволски лесно парче, и не беше лоша в кревата за такава дърта врана — каза той презрително.

Тя се обърна с гръб и започна да се отдалечава с бързи крачки.

— Кой ще те чука сега, еблива кучко! — извика той гневно подире й.

Тя почувства как червенина залива лицето й и започна да бяга, докато стигна до колата си. Прибра се в къщи. Студени сълзи се стичаха по цялото й лице.

Семейство Гросман седяха в бара на техния хотел — Лори с хладната си поза, сребриста коса с изкусни къдри, сресана назад, облечена в бледолилава шифонова рокля с ниско спускащо се деколте, което подчертаваше две гладки като сатен бели гърди.

Семейство Купър пристигна да се срещне с тях точно навреме. Линда беше в черна копринена рокля и бледобежова наметка от норка. Дейвид — конвенционален в тъмносин костюм, бяла риза, синя вратовръзка и големи сапфирени копчета на ръкавелите.

Изпиха по една чаша и отидоха в „Савой Грил“.

Джей оживяваше вечерта с развлекателни истории за Холивуд. Дейвид бъбреше дружески за бизнес и политика. Двете жени почти не проговаряха. Лори очевидно беше разочарована, че принцеса Маргарет не беше тук. Пак се оплака, че липсва лед в напитките и често проверяваше грима си.

Накрая Джей каза:

— За Бога, стига си гледала в огледалото, всички знаем, че си красива, и това е причината, поради която се ожених за теб.

Тя се нацупи след думите му и остана дълго време така.

Когато преминаха към кафето, Дейвид каза:

— Хей, какво ще кажете да се отбием на партито, което Конрад дава тази вечер. Обещахме, че ще отидем.

— Аз съм уморена — каза Линда с извинителен тон. — Днес беше първият ден на децата в училище и имах толкова грижи, докато ги подготвя, че се чувствам наистина изтощена.

— Хайде, Линда — каза весело Дейвид. — Ще отидем само за час. — Чувстваше се доста доволен от себе си, поради факта, че беше успял да не се обади на Клаудия цял ден. Малката курвичка — ще й даде той добър урок. А като се обади посред нощ у тях да го накара да ревнува? Щеше да й каже. Щеше да я накара да дойде да се моли за прошка.

— Да, Линда, трябва да дойдеш — каза Джей. — Ще падне истинска веселба, обещавам ти.

— Добре, но само за час — каза тя с неохота.

Тя придружи Лори до тоалетната. Докато си слагаше пудра и руж, Лори каза провлечено:

— Тоя кучи син си мисли, че съм тъпа идиотка. Ще разбере той кой е идиот, когато му взема половината от всичко, което притежава.

— Извинявай? — попита вежливо Линда.

— Такъв е законът в Калифорния — знам добре, че е такъв калифорнийският закон. — После Лори замлъкна и продължи с нанасянето на пореден слой гланц за устни.

Когато пристигнаха на партито, то беше в разгара си. Имаше шейсет-седемдесет души и продължаваха да пристигат още. Огромни маси с храна заемаха едната страна на залата; имаше три бара, разположени стратегически, и състав от шест души, под чиято музика хората танцуваха.

Пробиха си път до най-близкия бар и си поръчаха пиене. Оказа се, че Джей познава доста от присъстващите. Запозна приятелите си с тях и скоро Дейвид беше увлечен настрани в един разговор.

— Ела с мен да намерим Конрад — каза Джей на Линда. — Трябва да му кажа, че съм се появил за малко.

Откриха Конрад седнал на маса да яде шоколадов сладолед и да пие чист бърбън. Клаудия беше до него — облечена в яркочервена набрана рокля с безброй изкуствени диаманти.

Конрад раздаде щедри поздравления и ги покани да седнат.

— Помниш ли мисис Купър — Линда? — попита Джей.

— Да, да, какво ще кажете за партито? Знам как се правят такива неща, а?

— Определено знаеш — каза Джей с възхищение.

— Здрасти, мисис Купър — рече Клаудия, завалявайки думите си. От няколко часа пиеше обилно. — Тук ли е мистър Купър?

— Защо? Да — каза Линда. — Искате ли да се видите с него за нещо?

— Да, всъщност искам. — Неочаквано бутна без да иска чаша върху масата. Тъмния алкохол направи голямо мокро петно върху покривката. — Искам да му кажа какво може да направи с оная скапана реклама за „Красивата Девойка“. Да си я навре в задника — ето това може да направи с нея. — Хлъцна.

Линда заби в нея студен поглед.

— Ще се погрижа да получи съобщението, скъпа — рече тя и се обърна да разговаря с Джей.

Клаудия стана.

— Мисля, че сама ще му предам това гадно съобщение — изфъфли тя и се отдалечи с несигурна, лъкатушеща походка.

— Какво й става? — попита Линда.

Джей вдигна рамене.

— Не знам. Какво й става на твоята приятелка, Кон?

Конрад се засмя:

— Тая май се е побъркала. Обещах й малко участие в един филм. И сигурно си е внушила разни неща.

— Какво участие?

— Какво ще кажеш за една полугола мацка, застанала до надписите — нещо като робиня с разкъсана рокля. Тая хлапачка има страхотно тяло и ако излезе достатъчно фотогенична, ще я ползваме. К’во ш’каеш?

— Чудесно — каза Джей усмихнат. — Звучи, като че ли има много висока класа!

Линда стана от масата.

— Извинете ме за минута — каза тя. Обиколи залата, търсейки Дейвид, но не можа да намери нито него, нито момичето. Въздъхна. Вероятно няма нищо особено, помисли си тя, тая тъпанарка беше просто пияна.

Зърна Лори, наобиколена от група мъже обожатели, и се приближи. Лори говореше:

— Там, откъдето идвам, към жените се отнасят като към дами. Виждате…

— Виждала ли си Дейвид? — прекъсна я Линда.

— Да-а — хвърли едва забележим поглед към Линда. — Излезе на терасата.

Глупаво е, помисли си Линда, не трябваше да го търся така, изглежда много детински. Отиде на терасата и видя, че е пуста.

Точно като се връщаше обаче, чу ниско гърлено хихикане. Огледа се пак из терасата и видя в другия ъгъл двойка, вкопчила се в гореща прегръдка.

Използвайки прикритието на близките сенки се приближи до тях. Момичето дърпаше главата на мъжа надолу към гърдите си, които напираха да изхвръкнат от роклята й. Галеше го интимно.

— Ти си най-щурата, Клаудия — избоботи той. — Най-добрата на всички времена. — Сега той дръпна роклята й надолу и тя се смъкна на кръста й. — Толкова ми липсваше. Една нощ без теб беше като истинско убийство.

Шокирана и слисана Линда се отдръпна от тях. Това беше Дейвид. Нейният неверен, лъжлив съпруг.

Успя да намери сили да се върне в салона и зашеметена се насочи към входната врата.

Джей я сграбчи за ръката.

— Какво има? Изглеждаш ужасно, какво се е случило?

Тя го погледна, но очите й не виждаха.

— Трябва да се махна оттук — смотолеви тя, оттласквайки ръката му, и се отправи отново към вратата.

Той отново я хвана здраво под ръка и я отведе до най-близкия бар.

— Дамата желае едно голямо бренди, бързо — каза той. — Сега, кажи ми какво се е случило. — Стисна я за ръката. — Кажи ми — повтори той с по-мек тон.

Тя го погледна. Погледът й беше изпълнен с уплаха.

— Подозирах, че изневерява — може би понякога, по време на командировките си — но сега, когато съм съвсем до него… Просто е ужасно.

Сервитьорът й подаде брендито и тя отпи големи глътки.

— Аз, аз търсех Дейвид. Исках да го предупредя за оная пияна уличница. Лори ми каза, че е на терасата. Излязох и той беше там с нея. Натискаха се — роклята й беше наполовина съблечена. Говореха си едни такива неща…

— Ох, Господи — каза Джей. — Тоя тъп кучи син. Виж какво, момичето беше пияно. Навярно той се е опитвал да се отърве от нея.

Погледът на Линда се изпълни с презрение.

— С думи като „една нощ без теб беше като истинско убийство“ ли?

— Какво искаш да направиш? — попита Джей. — Да те закарам ли у вас?

Тя поклати глава отрицателно:

— Какво мога да направя? Това е край за мен. Свърших с него. Искам развод. — Гласът й трепереше. — Никога повече не искам да разговарям с него.

— Виж какво… не е добре да вземаш решения, когато си разстроена. Нека те заведа у вас. Веднага ще се върна обратно тук и ще разговарям с Дейвид. Ще му кажа да не се прибира довечера.

Тя се засмя горчиво:

— Кажи му въобще да не се прибира в къщи. Кажи му да си върви с неговата „най-добра за всички времена“ малка курва. Кажи му, че може да прави каквото си иска, защото вече не ми пука. — Отпи още една голяма глътка бренди. — След миг ще започна да плача, моля те, изведи ме оттук.

Взеха такси до хотела. Линда се притесняваше да не би Лори или Дейвид да забележат, че ги няма, и Дейвид да се втурне да я търси у дома, но Джей я успокои:

— Ще се върна на партито след час и ако той е забелязал, че те няма, може да си сигурна, че само ще се оглежда наоколо. А Лори — тя дори няма да разбере, че съм отсъствал.

Когато пристигнаха у дома й, Линда въздъхна:

— Толкова съм притеснена — да те занимавам със себе си, да ти досаждам и всичко останало. Цялата ситуация е толкова ужасна.

— Не се притеснявай. — Хвана я за ръката утешително. — За твое успокоение и аз самият се озовах веднъж точно в същата ситуация. В Холивуд, на едно страхотно парти, първата ми жена, Джени, изчезна. Претърсих навсякъде и накрая я намерих в леглото с домакина. Както виждаш, наистина те разбирам.

— И какво направи?

— Постъпих глупашки. Дадох й още един шанс. Веднъж се прибрах един ден по-рано и я намерих да се друса с момчето, което разнася стоки по домовете.

Продължиха да седят, без да проговорят още известно време, след което Джей каза:

— Предполагам, че за някои хора една жена или мъж са достатъчни, но не за всички хора, които аз познавам. Мисля, че човек получава в живота това, което заслужава. Аз съм женен три пъти — всеки път за красиво момиче с мозък, колкото на заек. Това трябва да е някакво мое заболяване — все се женя за красиви, но глупави жени.

Линда се поколеба:

— Аз… аз тази седмица изневерих на Дейвид. За първи път от единайсет години. Толкова се срамувам сега за това. Беше с едно момче… двайсет и две годишно момче — не знам защо… — Гласът й постепенно заглъхваше. — Дейвид не беше ме докосвал от месеци. Бяхме толкова отчуждени, въобще не се прибираше в къщи. Случи се просто така. Предполагам, че съм толкова виновна, колкото и той.

— Никога не се чувствай виновна. Какво може да ти помогне това? Сега заспи спокойно, без да мислиш за нещата и виж как ще се чувстваш сутринта. Имаш малки деца, така че не вземай прибързани решения.

— Лека нощ, Джей… Благодаря ти за всичко.

— Линда, ще ти се обадя утре. Почини си спокойно, всичко ще се оправи.

Клаудия намери Дейвид в групата, сред която беше Лори. Промъкна се с тихи стъпки отзад и притисна тялото си до гърба му. Закри очите му с ръце и профъфли с глас на Мерилин Монро:

— Познай кой е, бейби!

Тялото не можеше да бъде сгрешено. Той се изненада и се възбуди силно. Тя му въздействаше най-невероятно; просто трябваше да знае, че е тук и да я очаква.

Обърна се бавно. Очите му оглеждаха наоколо да види дали Линда не е наблизо. Не беше.

— Здравей, Клаудия.

— Здравей Клаудия — имитира тя неговия глас. — Не мога ли да получа по-добър поздрав от този? Между другото, можеш да си напъхаш твойта реклама за „Красивата Девойка“ в задника.

Всички от групата се вслушаха, включително Лори. Той стисна Клаудия за ръката, причинявайки й силна болка.

— Да отидем да намерим Линда — каза той, отдалечавайки се и дърпайки я с него.

— Да отидем да намерим Линда?! — повтори тя думите му недоверчиво, без да усеща никаква болка в ръката. — Трябва да се шегуваш!

Той я изведе с решителна крачка на терасата и намери пуст, тъмен ъгъл. Веднага, щом я пусна, тя обви ръце около врата му и го целуна.

— Липсвам ли ти? — прошепна тя. — Така щях да ти се ядосам, но не можах. — Изкикоти се. — Чувствам се смазана, както знаеш.

— Ти си една кучка, да ме зарежеш на масата в оня ресторант, да ми се обадиш посред нощ. Щяла да ми се ядоса. Ами аз?

Тя захапа ухото му и започна да трие тялото си о неговото. Роклята й се държеше на две тънки презрамки. Той ги свали и я съблече до кръста. Отдолу нямаше нищо. Жадно насочи уста към гърдите й.

В този миг разумът му изчезна напълно. Той беше с Клаудия и трябваше да я има. Нямаше значение, че бяха на обществено място. Че неговата жена беше някъде тук. Че някой можеше да се появи.

Беше тъмно. Той я повали на студения бетон и вдигна роклята й. Нямаше никакво бельо.

Облада я бързо. Всичко свърши за една минута.

— Господи! — измърмори той доволен. — Господи!

Тя лежеше, кикотейки се, роклята й беше събрана на кръста. Той я дръпна за ръката и изправи, огледа се наоколо и с облекчение видя, че никой не ги е забелязал. Тя беше безразлична.

— Трябва да се върнем вътре поотделно.

— Да ти го начукам! — отвърна тя.

— Току-що го направи. — Оправи вратовръзката си и избърса лицето си с носна кърпичка, за да заличи всякакви следи от червило. — Ще ти се обадя утре. Ще се измъкна рано от офиса и ще дойда при теб. Имам изненада за теб.

— Винаги имаш изненада за мен. Ти си мъжът с постоянно надървен кур! — Засмя се. — Ама че ще стане за заглавие за телевизионен сериал… чакай да помисля: „Мъжът с перманентно надървения“, в главната роля Дик Хемптън.

Той я целуна.

— Ти влез първа, иди право в дамската тоалетна, изглеждаш цялата раздърпана.

— Благодаря ви, любезни сър. Сигурен ли сте, че сте свършили с мен.

— Тръгвай, бъди добро момиче. Ще се опитам да ти се обадя по-късно.

Тя изплези език и го завъртя неприлично, после с бавна, спокойна походка прекоси френските прозорци25 съвсем невъзмутимо.

Той пое дълбоко дъх — какво момиче! След като изчака пет минути за по-сигурно, я последва. Партито продължаваше на пълни обороти. Грабна чаша пиене от преминаващия сервитьор и започна да се оглежда за Линда. Да се сблъсква с Клаудия на партита се превръщаше в опасен навик.

Забеляза Лори да танцува с някакъв опърпан актьор. Движеше ханша си с ритмични тласъци и се въртеше. Определено знаеше как да се движи.

Приближи се до нея.

— Виждала ли си Линда?

Тя погледна безизразно.

— Последният път, когато я видях, отиваше на терасата да те търси.

— Терасата ли? — каза той слисан.

— Терасата, миличък. — Отдалечи се от него с въртеливи движения.

Той започна да търси Линда по-сериозно. Проправи си път през салона, през групи хора, които се смееха и бъбреха весело. Някакво момиче го сграбчи за ръката. Беше слаба и хубава. Спомни си, че беше приятелката на Клаудия от ресторанта.

— Здрасти, сладичък — изкука тя. — Готино ми е да те скивам тука.

— Здрасти — огледа се за нейния голобрад приятел.

— О, Джеръми отиде да ми донесе още едно пиене. — Не пусна ръката му. — Партито е супер, но не очаквах да те видя тук.

— Защо не? — каза той спокойно. Беше доста слаба за него, за да я счита привлекателна.

— Доколкото знам, всички сме модерни и тъй нататък, но ти ме шашна като ревнив тип.

— За какво говориш? — тръсна ръката си и се освободи.

— В края на краищата това парти се дава от Конрад Лий за Клаудия, и не мислех, че ще дойдеш. Искам да кажа, че човек не бива да бърка бизнеса с удоволствието, а той е по бизнеса. — Усмихна се лукаво. — Ето, идва Джеръми с пиенето ми. До скоро — и се отдалечи.

Той остана на място, разгневен. Клаудия не беше споменала за Конрад Лий или за факта, че партито е за нея. Кучка! Кучка! Не преставаше да му се слага.

Забрави съвсем за издирването на Линда и започна да търси Клаудия. Искаше да си изясни някои факти.

Джей се върна на партито. Беше замислен. Ситуацията беше сложна — да кажеш на друг мъж, че не може да се прибере у дома при собствената си жена. Това би могло лесно да свърши с кроше по носа. Видя Дейвид в другия край на залата да разговаря с някакво момиче. Дейвид Купър. Симпатичен мъж, едър и мургав. Жените всичките си падаха по него. Лори бе казала, че мисли, че той вероятно е фантастичен в леглото, но от разговора с Линда не остана с такова впечатление. Лори имаше навик да казва, че повечето мъже са фантастични в леглото, което беше неин похват да дава на Джей да разбере, че тя не мисли, че той е.

Приближи се бързо до Дейвид. Беше решил, че най-добре е да свърши бързо, като му каже цялата истина.

Когато Джей започна, Дейвид остана подобаващо объркан и угнетен. Опита се да отрече, но когато Джей му разказа дума по дума какво беше казала Линда, той бе принуден да признае.

— Ти си идиот — каза Джей. — Имаш страхотна жена. Ако искаш да ебеш наляво и надясно, защо трябва да го правиш под носа й?

— Какво възнамерява да прави тя? — попита разтревожен Дейвид.

— Спомена развод.

— Това е нелепо. Тя няма никакви доказателства. Целунал съм момиче на парти — какво доказва това. Прибирам се у нас. Нямам намерение да бъда изритан от собствения си дом.

Джей сви рамене:

— Не мога да те спра, мога само да ти предложа съвет. Тя е в състояние на шок и ако се прибереш тази вечер у вас само ще усложниш нещата. Ако изчакаш до сутринта, съм сигурен, че и двамата ще ги видите много по-ясни.

— Благодаря много за съвета. Но аз познавам Линда. Сега е разстроена. Когато й обясня всичко, ще й мине.

Джей му хвърли святкащ поглед.

— Обещах й, че тази вечер ще стоиш далеч.

Дейвид го погледна със святкащ поглед.

— Въпреки това, приятелю, отивам си у нас.

Задържаха погледите си няколко секунди, докато

Джей каза:

— Лека нощ, смотаняко. Не забравяй да кажеш лека нощ на твоята приятелка. Навярно ще я намериш да целува задника на Конрад.

Тук се разделиха.