Светът е пълен с женени мъже

15

Дейвид успя да преживее първите дни на следващата седмица без особени проблеми. Мис Фийлд беше, както обикновено, съвършената, тихата и ненатрапчивата секретарка. Нито един от двамата не спомена нещо за неделята. Като че ли то никога не се беше случвало.

Дейвид почувства, че вероятно всичко това беше един лош сън, но някакво мрачно чувство за лоша поличба го предупреждаваше, че е истина. Колкото по-рано се избавеше от мис Фийлд, толкова по-добре. Междувременно, техните отношения бяха същите, както преди.

Реши да изчака няколко седмици, после да я прехвърли в някой друг отдел, вероятно с повишение. Тя нямаше да възрази на това.

Мистър Тейлър от „Фула Бийнс“ беше отново в града. На Дейвид не му харесваше, но както обикновено той беше избран да го развлича. Никога ли не се уморяваха тези провинциалисти постоянно да ходят на претъпкани нощни клубове с консумация и да се насищат на патетичните мърляви компаньонки? Изглежда не. Дейвид трябваше да го предразположи добре, този път с една едра червенокоска на име Дора. Дора се смя много и каза, че ще стане много забавно, ако Бърт Тейлър и Дейвид отидат заедно с нея в леглото й.

Но идеята не хареса и на двамата. Бърт, защото не искаше да я споделя с друг. И Дейвид, защото не искаше да знае.

Тя продължи да настоява упорито и когато Бърт Тейлър, чийто очи вече се изцъклиха от мисълта за шоуто, което тя предлагаше, започна да си мисли, че идеята няма да е чак толкова лоша, на Дейвид наистина му писна. Положи много усилия и накрая успя да ги убеди да тръгват сами и да се оправят.

Колко мразеше такъв вид развлечения. Чистачките на нощни клубове не бяха за него. Върна се в стаята си в хотела и си легна.

Седмицата се проточи бавно. В сряда следобед се обади на децата си. Току-що се бяха върнали от училище и бяха седнали за чай. Ана му каза, че мисис Купър е излязла.

Беше сигурен, че Линда няма да възрази, ако той се отбие да ги види. Навярно щеше да му позволи да остане за вечеря. С Линда всичко беше въпрос на време. Най-накрая тя щеше да разбере, че единствено разумното нещо, което следваше да направи, е да го вземе обратно.

Каза на Ана, че ще дойде веднага. Тя измрънка нещо на испански. Той успя да чуе радостните викове на децата в къщата.

Излезе от офиса си в много добро настроение и отиде в магазина за играчки „Хемли“, където напълни ръцете си с различни играчки и детски игри. Спря в „Суис Котидж“ и купи цветя. Докато пристигна в къщата, беше закъснял с два часа.

Линда отвори вратата мълчаливо, със стиснати устни, вътрешно разгневена. Препречи му пътя.

— Децата се къпят — каза тя със студен тон.

— Добре, мога да почакам. — Поднесе й цветята. Тя не ги погледна.

— Дейвид, имаме споразумение, че ще посещаваш децата само през уикенда.

— Какво значение има, щом съм дошъл? Да не би да искаш да ме накажеш защото съм дошъл да си видя децата?

Тя отстъпи назад уморено. Не искаше да бъде несправедлива, що се отнасяше до децата, тъй като, в края на краищата, той им беше техен баща.

— Влизай, но моля те, не го прави пак.

— Какво искаш да кажеш? Да не посещавам децата си ли?

— Не, Дейвид, умолявам те да се придържаш към уговореното време.

— Изненадваш ме. — Поклати глава недоверчиво. — Никога не съм си мислил, че ще използваш Джейн и Стивън като оръжие срещу мен.

Очите й се напълниха със сълзи от несправедливите думи, които той казваше.

— Но аз не ги използвам. Просто се опитвам да направя най-доброто.

Той я погледна хладно:

— И си мислиш, че е най-добре на две невинни малки деца да не им бъде позволявано да виждат своя баща?

— Изкривяваш думите ми.

— Не изкривявам нищо. Просто те повтарям. — Мушна цветята в ръцете й. — Вземи ги… или ще предпочетеш да ги хвърлиш, както би искала да изхвърлиш мен?

Тя прие цветята.

— Ще видя дали са свършили с къпането.

— Мога ли да получа разрешение да се кача горе и да ги видя в банята? — Гласът му беше язвителен.

— Разбира се.

Когато тръгна да се качва, Стивън стоеше вече на горния край на стълбите, чист и сресан, облякъл пижама на ивици.

— Татко! — извика той.

Линда чу отдолу радостния му вик. Хвърли поглед към часовника си. Беше шест часа. Изглежда трябваше да се обади на Джей и да му каже, че няма да може да спази уговорката между тях. Почувства се толкова объркана. Отношението на Дейвид към нея беше толкова несправедливо. Той постъпваше, като че ли за всичко беше виновна тя.

Той слезе долу, взел на ръце Джейн; Стивън се беше вкопчил в едната му ръка. Остави децата, отиде до колата, донесе пакетите с подаръци и децата завикаха радостно.

Линда затвори вратата на всекидневната и ги остави заедно. Качи се горе и легна на леглото. Беше си мислила, че най-болезнената част от развода е отминала, но разбра, че щом имаш деца, тя въобще не е отминала. Винаги имаше едно тънко детско гласче да пита: „Защо тати не живее вече тук? Кога тати ще се върне? Обичаш ли тати?“

Опита се да се свърже с Джей, но той беше излязъл.

След час слезе долу. Каза с пресилена усмивка:

— Хайде, време е за лягане. Утре сте на училище.

Стивън й хвърли разсърден поглед:

— Ох, мамо!

Джейн започна да плаче. Дейвид каза:

— Какво ще кажеш да остана още десет минути?

— Моля те, мамо — примоли се Джейн.

— Ох, добре… но не повече. — Отново хвърли поглед към часовника си. Минаваше седем, а Джей щеше да дойде в осем. Не искаше той и Дейвид да се срещнат. Искаше й се да открие Джей по телефона и да му каже да отложи за друг път. Не че го искаше — напротив, сега определено чувстваше, че й се излиза.

След още двайсет минути децата бяха в леглото с Дейвид, който им четеше приказки. Докато той слезе долу, стана осем без четвърт. Дейвид беше в приветливо настроение:

— Бих изпил едно пиене.

Тя се почувства напрегната. Имаше пълното право да излезе на среща, но инстинктивно знаеше, че на Дейвид няма да му хареса.

Наля му скоч.

— Знаеш ли, Стивън е много умно дете. Трябва да поговорим сериозно за неговото бъдеще.

Тя събра сили:

— Да, трябва, но не сега. Трябва да се преоблека. — Гласът й стана непокорен — Излизам.

— Добре. — Последва тишина, после той добави — Доста лек живот си водиш.

Овладя гласа си и попита спокойно:

— Моля, не те разбрах?

— Е, знаеш добре — никакви проблеми, хубава къща, аз съм глупака, който плаща издръжките и ти можеш просто да се мотаеш навсякъде, където ти харесва.

— Не се мотая навсякъде, и ти го знаеш добре.

— Зарежи ги тия. Ти си привлекателна жена, разведена. Всеки мъж ще разбере, че е надушил нещо добро — свободното парче за леглото винаги е популярно. Навярно имаш десетки предложения. Обзалагам се…

Страните й пламнаха:

— Махай се! Махай се оттук!

Той постави спокойно чашата си на масата:

— Какво става? Не се опитвай да ми кажеш, че не ги приемаш.

— Моля те, отивай си Дейвид. Веднага.

Той тръгна с бавна и спокойна походка към вратата.

— Добре, добре, не се горещи. Няма да вися тук да ти объркам срещата. Ще се върна в стаята си в хотела, не се притеснявай за мен, просто си прекарай добре.

Когато той прекоси входната врата, тя я затръшна веднага след него.

Той се качи в колата си ядосан. Безразсъдна кучка! Беше загубена като Клаудия. Всичките бяха едни и същи. Всичките бяха кучки, опитващи се да те сграбчат за ташаците и да изстискат всичко от теб.

Подкара колата, стигна до първата пресечка, но не се отклони, а зави обратно и спря колата на няколко къщи от Линда. Не можеше ли да почака и да види с кого щеше да излиза тя.

Джей закъсня няколко минути, но Линда не го забеляза. Намери я цялата в сълзи.

— Не мога да изляза — ридаеше тя.

Той я прегърна. Тя сведе глава, облегна я на гърдите му и му разказа несвързано какво се беше случило. Той се отнесе със съчувствие:

— Първото нещо, което трябва да, направиш утре, е да разговаряш с адвоката си. Можеш да си издействаш съдебно разпореждане да спре да те притеснява. Той си има определено време да вижда децата и трябва да се придържа към него.

— Просто си помислих, че ще е много подло от моя страна да не го пускам да види децата.

— Точно така той иска да се чувстваш. Май достатъчно се е наситил на чужди жени и е решил да се върне обратно. И единственият му начин да се добере до теб е чрез децата.

— Така ли мислиш?

— Така. Слушай, Линда, имам опит в тези неща. Заедно с удобствата той загуби и теб. Ти не си някоя малка тъпачка. Ти си една красива, приятна и разбрана жена и аз се обзалагам, че той иска пак да е при теб. — Спря за малко и после попита небрежно — Какво мислиш за него

Тя се замисли и каза:

— Не знам. Вече не го обичам. Но въпреки обидите му, наистина чувствам, че го съжалявам. В края на краищата имам къщата и децата, а какво има той?

— Хей, я стига, мила моя, започваш да мислиш, както той иска да мислиш. Той избра да е така, не ти.

— Прав си — кимна тя утвърдително.

— Добре, най-после започваш да разбираш, че винаги съм прав! — Засмя се. — Сега се качи горе, напудри носа си, облечи си черната рокля и да тръгваме.

Тя се усмихна:

— Слушам, Джей.

Излязоха и той я заведе в ресторант „Анабел“. Поръчаха си изискана вечеря. Джей я омайваше със забавни истории за своя филм и за Израел. Разказа й за децата си. Те бяха три — едно от първата му жена и две от втората.

— Красиви, руси калифорнийчета — каза той с лека горчивина. — Не ги виждам много често. Лори мразеше деца.

— На колко са години?

— Керълайн е най-голямата, на петнайсет години е. Невероятно щураво хлапе. Живее в Сан Франциско с Джени — първата ми жена. След нея е Лий, той е на десет. И Ланс — той е на девет. Имат си страхотен нов баща и ги виждам, когато ходя в Ел Ей39.

— Никога не съм ходила в Америка. Толкова ли е лъскаво всичко, както изглежда на екрана?

Той се засмя:

— Мисля, че може да се каже, че Холивуд е доста лъскав. Що се отнася до мен, единственото нещо, което харесвам там, е времето.

След вечерята при тях дойдоха приятели на Джей, също от филмовия бизнес.

Вечерта мина много весело и приятно. Джей откара Линда у дома й с кола на неговото студио с шофьор и я целуна по бузата.

— Какво ще кажеш да се видим в събота? — попита той.

— Добре — отвърна тя тихо.

— Ще ти се обадя утре. И не забравяй, иди първо при адвоката си.

— Ще отида.

Усмихнаха се един на друг. Тя влезе в къщата, погледна през прозореца и го видя как се качва в колата. Той й хареса.

Клаудия се зарови в леглото в апартамента си. Сви се под завивките, цялата в синини, чувстваща се използвана като предмет и уплашена да погледне който и да е в лицето.

На другия ден след погрома у Конрад се обади на своя агент и му каза, че всичко е наред, и че ще му се обадят от студиото. После се нагълта с различни хапчета и легна да спи или поне се опита да го стори.

Клаудия не беше наивна. В живота й имаше много мъже, много различни ситуации и, естествено, порнографските филми. Но никога не бе преживявала нещо по-позорно от вечерта у Конрад. Когато затвореше очи, пред нея се появяваха видения на зли, ухилени лица. Всичките неща, които й направиха, се блъскаха лудо в главата й. Още чувстваше ръцете им. Тялото й крещеше от болките на сексуалното насилие.

Остана под завивките дълго време. Не яде нищо. Не вдигаше слушалката, когато телефонът звънеше. Беше отпаднала и вцепенена няколко дни.

Никой не се сети за нея, никой не дойде. Ако беше умряла, навярно щяха да минат месеци преди да открият тялото й. Къде бяха така наречените приятели?

Накрая събра сили и стана. Беше отслабнала и бледа. Облече се и излезе. Хората по улицата я отвращаваха. Отиде да види Джайлз. Той беше заминал за Майорка40. Върна се у дома и накълца с ножицата за нокти цялата си славна пепеляворуса коса. После пак се мушна в леглото и този път заспа.

Когато се събуди на другия ден, се почувства много по-добре. Отвори си няколко консерви и се нахрани. Остана ужасена като видя какво е направила с косата си — тя стърчеше във всички посоки и беше в пълен безпорядък. Прочете вестниците и списанията, които се бяха натрупали на куп до входната врата, и се обади на агента си.

Не, още не му се бяха обадили. Попита я дали е чела, че Конрад Лий се жени.

Тя отново се нахвърли на вестниците и намери статията за него. Ето го, шейсет и две годишния Конрад Лий, известен продуцент, който се женеше за двайсетгодишната модел и известна на светското общество Шърли Шелдън.

Шърли Шелдън! Клаудия зяпна от учудване. Шърли Шелдън! Бившата годеница на почитаемия Джеръми Френсис, бившата стрийптизьорка. Просто не й се вярваше.

Шърли беше мнима светска дама; просто искаше да навлезе във висшето общество. Беше се закачила за Джеръми, защото той имаше титла. Клаудия предположи, че Шърли цели парите и славата на Конрад. Но какво, по дяволите, виждаше той в нея? Не беше чак толкова красива; имаше нескопосана фигура и беше отегчително досадна. Дъртият смотаняк навярно си мислеше, че тя е дама от обществото. Ама че смях! Все пак, навярно се беше запознала с някои хора. Спомни си как Шърли дойде на нейното парти с хубавия тен. Трябва да го е получила в Израел. Ама че отвратителна крава! И къде ли се намираше тя през онази нощ на оргията? Дали Конрад не беше въвлякъл и нейния годеник в сцените? И ако не, защо не?

Прочете статията отново. Сватбата беше днес. Просто не можеше да повярва. Кльощавата Шърли Шелдън, която не беше нито влязла в обществото, нито беше на двайсет години.

— Ха! — изсумтя тя. Беше прекалено.

С внезапен импулс се протегна към телефонния указател и потърси името на почитаемия Джеръми. Откри номера му и го набра бързо.

Той си беше у дома. След като тя се представи, той заговори, както винаги, неуверено и заеквайки:

— Ехей, Клаудия, кколко готино.

— Ще ходиш ли на сватбата на Шърли? — попита тя директно.

— Аз ббих казал сстрахотно е и не искам да я ппропускам — каза той и се изкиска радостно.

— Помислих си, че можем да отидем заедно — каза тя небрежно. — Отдавна не сме се виждали.

— Слушай, това е добра идея. Д-да дойда ли да те взема?

Тя се усмихна. Получи се лесно.

— Страхотно. Кога?

— Щом приемът ззапочва в шест, мисля, че ще дойда при теб в ппет и половина.

— Жестоко, Джеръми. — Каза му адреса си и затвори. Ама че идиот беше той.

Следобеда беше на фризьор, след което придоби съвсем нова външност. Косата й, къса като на момче, лъскава, пригладена, с дълги бакенбарди. За щастие такава беше модата за момента. Във всеки случай, всичките топмодели носеха такива прически. Отиваше й с новата, ултракъса тясна златиста рокля, която си купи.

Когато Джеръми пристигна да я вземе, остана впечатлен.

— С-сслушай, бабке, изглеждаш абсолютно ссу-пер! — каза той.

Тя му наля силно мартини и забеляза, че неприятният вид на кожата му си е пак същият. Устоя на силното изкушение да го попита дали някога е лягал с момиче.

— Значи добрата стара Шърли накрая ще направи сцената със сватбените камбани — рече тя, отпивайки от мартинито си и излагайки на показ целите си крака, сядайки на фотьойл срещу него.

Очите му се ококориха:

— Д-да, ттака е.

— Какво стана с вас двамата?

— Ами… — размаха слабите си дълги ръце — тя е сссупер момиче, много забавна и тъй нататък, но каза, че иска ннякой по-опитен. — Отпи няколко глътки от питието си; адамовата му ябълка подскачаше ритмично. — В-ввсе още сме гголеми приятели — добави той неловко.

— Много добре, че стана така — каза оживено Клаудия. — В края на краищата, тя е толкова по-голяма от теб.

— Така ли? — попита Джеръми изненадан.

— Не искам да разкривам никакви тайни. Искам да кажа, че тя се грижи за себе си много добре, но в края на краищата, докога би продължила така — да прави всички на глупаци? — Клаудия поклати мъдро глава и отвори уста неопределено. — Ще тръгваме ли? — попита тя с бодър тон, скочи на крака и приглади роклята си надолу.

— Ъ… да. — И Джеръми стана.

Той беше много висок и непохватен — истинско чудато голобрадо същество, помисли си Клаудия. Не беше изненада, че Шърли го беше зарязала заради Конрад. Конрад поне имаше определен стил на гротеска.

Джеръми имаше лъскав MG41. Той беше много неудобен. Джеръми трябваше да се сгърчи зад волана.

— Защо не си вземеш по-голяма кола? — попита тя. В края на краищата, предполагаше се, че родителите му са пълни с пари.

— Ох, не, тая ми хходи много — каза той гордо. — Не си я ддавам аз.

Не беше добър шофьор, не се справяше добре със съединителя и често се раздрусваха; врязваха се в движението пред други шофьори, без дори да ги забележи; минаваше на червено безогледно.

Клаудия почувства, че й прилошава. Почувства нужда от силно питие и мислите й се насочиха към сватбата. Какви ли физиономии щяха да направят Шърли и Конрад, когато я видеха. Каква изненада щеше да бъде!

Дейвид седеше в колата си и пушеше цигара. Не му се наложи да чака дълго — само след няколко минути лъскава черна лимузина с шофьор се плъзна и спря плавно пред неговата къща — е, пред къщата на Линда. Появи се мъж. Дейвид беше много далеч, за да го познае. Изруга тихо на себе си и придвижи колата си малко по-близо, но вече беше късно. Мъжът беше влязъл вътре.

Е, Линда определено се оправяше много добре, помисли си той. Мъжът, който и да беше той, очевидно имаше пари.

Жените бяха големи интригантки. Нямаха време да чакат. Ето я — разведена едва от няколко седмици, и Линда вече ходеше по мъже и си поживяваше. Вероятно вече беше строила тоя лапнишаран в две редици. Кучка! Не беше по-добра от Клаудия.

Продължи да чака нетърпеливо двамата да се покажат. Те очевидно не бързаха — сигурно вече се чукаха във всекидневната.

Мина му мисълта да влезе и да тресне един на мъжа — който и да беше той — по носа. Но тя най-вероятно нямаше да го пусне.

Тя щеше да си плати за това, когато я вземеше обратно. Но с това темпо, с което беше тръгнала, май нямаше да поиска да я вземе обратно.

Продължи да седи, потопен в мислите си, докато те накрая излязоха. Мъжът, копелето недно, я беше прегърнал. Шофьорът изскочи от колата и им отвори вратата. Те влязоха, шофьорът се върна в колата и потеглиха плавно.

Дейвид се впусна в преследване, поддържайки дискретна дистанция между двете коли. За нещастие на „Суис Котидж“ шофьорът предпочете да премине на жълта светлина на светофара и Дейвид, преминал след тях на червено, беше спрян от полицай на мотоциклет. Трябваше да покаже шофьорската си книжка и полицаят му изнесе лекция за рискованото каране. Разбира се, когато накрая беше свободен да продължи, тяхната кола отдавна беше изчезнала в нощта. Чувстваше болки от глад, които въобще не помагаха на настроението му. Мразеше да яде сам, без компания, но в този час изглежда нямаше друга алтернатива. Реши да отиде на някое весело място и се отправи към „Карло“.

Вътре, както обикновено, беше претъпкано. Пълно със свежи представителки на женския пол в техните най-зашеметяващи премени и с актьори, фотографи и други мъже от града, които им бяха съпровод за през нощта.

Главният сервитьор му каза с лицемерно тъжно поклащане на главата, че най-малко след два часа ще може да спретне някоя масичка за сам човек. Дейвид му мушна пари и сервитьорът стана по-оптимист за бъдещето. Помоли Дейвид да почака на бара и отиде да види какво може да направи.

Дейвид си поръча скоч с лед и огледа обстановката. Не можеше да спре да мисли за последния път, когато беше тук с Клаудия. Понита се какво ли прави тя сега, но разбра, че всъщност въобще не му пука за нея. Ако не беше тя, сега щеше да си е у дома при своята жена.

Забеляза, че някаква жена от една маса в бара го гледа втренчено. И той заби поглед в нея. Тя имаше буйна сребристо-руса коса на голям кок и беше облечена с бяло палто от норка. Лицето й изглеждаше познато. Беше с двама мъже, които бяха погълнати от разговор — двама шумни възрастни американци — единият от които с каубойски ботуши.

Жената седеше спокойно и не проговаряше. Студена, красива, не обръщаща внимание на разговора на своите компаньони.

Внезапно Дейвид си я спомни. Беше Лори Гросман. Той остави чашата си на рафта и отиде при масата й.

— Здравей, Лори — каза той. След като тя очевидно не го позна, той се опита да оживи паметта й — Дейвид Купър. Помниш ли ме?

Усмивката й беше едва забележима, чувствена. Протегна дълга снежнобяла ръка:

— Дейвид. Колко хубаво.

Двамата мъже прекратиха разговора. Тя му представи по-възрастния, без ботушите — той изглеждаше най-малко на седемдесет — който се казваше Марвин Ръфъс и беше неин съпруг.

Дейвид погледна изненадан. Какво ли се беше случило с Джей?

— Седнете, пийнете нещо — каза Марвин и веднага продължи разговора си с другия мъж.

Лори съблече важно бялото си палто от норка, разголвайки голямото, остро деколте на роклята си от черна дантела. Имаше малки, но съвършени гърди. Не носеше никакъв сутиен.

— Зарязах Джей — каза тя, като че ли в отговор на неизречения му въпрос. — Той се оказа истинско евтино копеле. — Намести приказната си диамантена гривна, обхванала тънката й китка. — Марвин знае как да се отнася с една жена… — Говореше провлечено. Светлите й, аквамаринени, студени очи се впиха жадно в неговите.

Та тя вече беше готова! Дейвид се възхити на себе си, че е толкова привлекателен за жените. Тя щеше да го изяде, даже с дрехите!

— Линда и аз сме разведени — каза той. — Просто нищо не се получи.

— Да-а, знам — провлачи тя.

— Знаеш? — каза той изненадан.

Тя се усмихна:

— Една малка птичка ми каза и аз предполагам, че ти знаеш, че моя бивш сладуран ходи с твоята бивша. Това не е ли нещо?

— Джей ходи с Линда? — Той не можеше да повярва.

— Точно така, миличък. — Тя се премести по-близо до него и той почувства как внезапно го настъпи с крак под масата. Той пусна ръка и докосна копринено бедро. Тя просто не можеше да чака!

Марвин и другият мъж продължаваха да разговарят по свои делови въпроси.

— За колко време си тук? — попита Дейвид.

— Само за няколко дни — рече провлечено Лори.

И това щеше да е достатъчно дълго. Щом Джей чукаше Линда, и той би могъл да опита от вкусното парче Лори. Тя очевидно беше готова, тръпнеща от желание.

Под масата ръката му се плъзна нагоре по бедрото й и достигна нежна, гладка кожа над края на чорапа.

— Имаш ли среща с някой? — попита тя.

Той поклати глава отрицателно.

— Тогава ела с нас в ресторанта. Марв няма да има нищо против. Той ще си разговаря за бизнеса с часове.

След няколко минути новата им маса беше готова. И точно както Лори беше казала, нейният съпруг продължи своя маратонен разговор с другия мъж, като спираше само за секунди, за да сложи нещо в устата си.

Лори ядеше като врабче. Хапваше малки късчета от пържолата си, бодваше от салатата. Засвири музика и Дейвид я покани на танц. Тя беше много висока, а птичето гнездо от коса на главата й я правеше още по-висока.

— Е? — попита той, когато стъпиха на дансинга. Изгледът да спипа това бляскаво парче високомерие го възбуди.

Тя почувства възбудата му и се притисна по-близо до него.

— Когато си тръгнем оттук, Марв ще поиска да отиде малко да поиграе хазартни игри. Аз ще кажа, че съм доста уморена и ти ще предложиш да ме отведеш до хотела. Ние имаме отделни апартаменти. Той няма да ни обезпокои.

Той я притисна силно до себе си. Почувства всяка клетка от плътта й, когато тя започна да кълчи тялото си под такта на музиката.

— Ами ако не стане? — попита той.

— Ще стане — засмя се с тих смях. — Винаги преди е ставало.

Джей се обади на Линда в четвъртък и петък, както беше обещал. Да го чува всеки ден пораждаше у нея чувство за благополучие. Караше я да се чувства отново изпълнена с живот и привлекателна.

Втурна се по магазините да си купи подходяща рокля, с която да прикове вниманието му събота вечерта. Но всичко изглежда беше направено за плоскогърди седемнайсетгодишни. Накрая се спря на един съвсем обикновен тоалет от бял креп, който беше доста скъп, но чудесно скроен.

Прекара деня, заета с децата, като ги изведе на дълга разходка из обширните поляни на Хамстед и им позволи да се качат на магарета. Обичаше децата и сега, когато Джей влезе в живота й, сякаш ги обичаше още повече.

Времето й премина в подготовка за срещата с него — продължителна, гореща, ароматизирана вана, бяла рокля от креп, малко, но хубави бижута. Не можеше да спре да си представя как той се люби с нея.

Дали той искаше? Очевидно я харесваше много. Дали щеше да й се пусне тази нощ? Дали щеше да й се пусне — каква детинска мисъл. Та тя бе разведена жена с две деца, а не тийнейджърка на втора среща. Дали щеше поиска да спи тази нощ с нея? Така звучеше по-подобаващо. Тя го желаеше, изпитваше нужда от него. Беше минало достатъчно време.

Накрая се приготви и той, както обикновено, дойде навреме.

— Изглеждаш много добре — каза той. — Имаш ли нещо напротив да се отбием на едно парти за няколко минути? По работа.

Партито беше в Белгрейвия, в елегантна къща, построена в предвикториански стил, с домакин и прислужница на вратата.

Линда веднага се смути. Хвърли поглед из луксозната всекидневна и видя няколко добре познати лица. Тук сякаш бе пълно със звезди и млади красиви момичета. Джей познаваше всички. Той се движеше между тях, поздравяваше ги, а тя го следваше унило, чувствайки се не на място и прекалено обикновена.

Като връх на всичко, ослепителна блондинка, в която тя разпозна Сюзън Стендиш, го прегърна интимно и му прошепна достатъчно силно, за да чуе и тя:

— Копеле такова! Как посмя да си тръгнеш преди да се събудя тази сутрин!

Джей отблъсна момичето и се засмя безгрижно.

Линда се обърна и прекоси стаята. Никой изглежда не прояви интерес да разговаря с нея. Това беше едно от онези партита, където всеки беше „нещо“ във филмовата индустрия, и ако не си „нещо“ или поне млада изгряваща звездичка, никой не ти обръща внимание.

Намери си стол и седна. Каква глупачка беше. Джей не се интересуваше от нея, а вероятно просто я съжаляваше. Все пак беше голям филмов режисьор и можеше да избира от всички момичета в Лондон. Какво можеше да му предложи тя, та да не го оплете някоя друга?

Забеляза го да идва към нея и си наложи ярка усмивка. Не трябваше да му позволи да забележи, че е разстроена — да го притесни. За какво? Между тях нямаше нищо.

— Защо избяга? — попита той, а в очите му се четеше лека радост. — Остави ме в обятията на тези мними звезди — винаги преследващи нас, горките режисьори. Защо не остана да ме защитиш?

Искаше й се да каже: „Снощи си спал с нея, какво друго очакваш?“ Вместо това се усмихна и каза:

— Не зная. Поисках да поседна за малко.

— Ще тръгваме след минута. Трябваше да се появя тук, иначе Джан щеше все да ми го напомня. — Посочи поразително красива жена на четиридесет и няколко години, тяхната домакиня.

Малко след това си тръгнаха. Отидоха в един малък френски ресторант в Челси, където седнаха да вечерят. Преди да са преполовили храната той я попита какво не е наред.

Линда трудно скриваше чувствата си и държанието й към Джей беше станало почти неестествено.

— Нищо. — Необяснимо защо почувства, че очите й се изпълват със сълзи.

Той смени темата на разговора.

— Хайде да изведем децата утре. Нетърпелив съм да се запозная с тях.

Тя не можа да измисли извинение:

— Добре — кимна сковано. — Имаш ли нещо против сега да се прибера у дома? Боли ме главата

Той остана изненадан, но не я попита нищо. Плати сметката и излязоха.

По пътя за Финчли почти не разговаряха. Присъствието на шофьора, седнал отпред с гръб към тях, възпираше Линда.

На входната врата тя подаде ръка на Джей. Той я пое и я погледна сериозно в очите:

— Утре ще дойда да взема теб и децата около дванайсет. Ще ги заведем на обяд.

Тя кимна с безразличие. На сутринта щеше да му позвъни и да отмени срещата.

На сватбения прием беше пълно с хора.

— Заведи ме на бара, искам да изпия едно питие — каза изведнъж Клаудия.

— В-ввиж какво, нне трябва ли първо да ги намерим? — заекна Джеръми, оглеждайки се с блуждаещ поглед наоколо.

— Не, нека първо да пийна.

Запътиха се право към бара. Клаудия изпи на един дъх чаша шампанско и се почувства по-добре. Огледа тълпата, която беше смес от псевдосветски приятели на Шърли и група американци, занимаващи се с кино.

— Тълпата е ужасна — изкоментира тя остро. Джеръми я изгледа неопределено.

Келнер мина край тях с поднос с много canapes42 и тя успя да грабне няколко.

— Уф! Отвратителна храна! — намръщи се тя. — Със старо, изсъхнало месо, също като младоженеца! — Изкикоти се и отпи здравата от шампанското.

Две високи, слаби подобия на Джеръми с малко по-малко акне от него се приближиха до тях.

— Джей Френсис, старче — обърна се със силен глас към Джеръми единият от тях, хвана го и го стисна за рамото и огледа Клаудия. — Как сме днес?

— О, зздрасти, Робин.

Робин освободи рамото на Джеръми.

— Коя е твоята прекрасна лейди?

Джеръми размаха ръце край себе си:

— Ъ, Клаудия П-паркър… това е Робин Хъмфрийз.

— Лорд Хъмфрийз, старче. Нека момичето знае с кого разговаря. — Усмихна се на Клаудия, разкривайки низ криви, потъмнели от никотин зъби.

И тя му се усмихна. Вече пиеше четвъртата си чаша шампанско.

Другият млад мъж пристъпи нетърпеливо напред:

— Аз съм Питър Фоърфитц Гибънс — каза той.

— Слушай, К-клаудия — Джеръми се вмъкна между нея и Робин и Питър, — наистина трябва да отидем и да потърсим Ш-ш-шърли и нейния съпруг.

— Както кажеш, любими. — Намигна на двамата. — До скоро. Не спирайте да дерзаете!

Те размениха озадачени погледи.

— Весело момиче, а? — каза Робин.

— Трябва да е весело, щом е с Джеръми — съгласи се Питър.

Продължиха да я гледат, докато тя залиташе из залата.

— Не бих се отказал да опитам — рече Робин.

— Да — съгласи се Питър.

Клаудия забеляза Шърли. Бързо се приближи, дърпайки Джеръми, и застана в непоклатима поза пред нея:

— Шърли! Ах, ти, тиха вода ненапита! — С едната си ръка Клаудия държеше чаша шампанско, с другата беше хванала Джеръми под ръка.

Шърли не трепна. Усмихна се вежливо:

— Клаудия, мила, каква изненада! Толкова съм щастлива, че ви виждам теб и сладурана Джеръми. — Повдигна се на пръсти и я целуна лигаво по бузата. — Божествено е, че ви виждам двамата.

— Къде е младоженецът? — попита Клаудия, леко завалвайки думите си.

— Тук някъде е — каза Шърли бодро. — Много ми харесва прическата ти, мила, иска ми се и аз да мога да си позволя такава необичайна прическа.

Клаудия се усмихна:

— Сигурна съм, че ще можеш.

Джеръми заекна:

— Жестоко гготино шоу е ццялата тая работа.

Двете момичета не му обърнаха внимание.

— Конрад ми каза за веселбата, която сте си направили оная нощ — каза Шърли със сладникав глас.

Клаудия я погледна остро:

— Да, мислех, че и ти си била там. Шърли се изкикоти тихо:

— Защо да съм там, когато мога да видя филма.

— Какъв филм? — Гласът на Клаудия стана напрегнат.

— Ох, Конрад винаги заснема на филм такива събития. — Шърли се усмихна триумфиращо. — Ти не знаеше ли? В действителност, това е негово хоби. Трябва да дойдеш у нас някоя вечер и ще ти го пуснем.

Клаудия заби поглед в нея, а в стомаха си почувства ужасяващо присвиване. Знаеше, че Шърли не лъже.

— Е, мила — продължи Шърли, — ти наистина каза, че искаш да си в неговия филм. — Засмя се звънко и се извърна настрани да поздрави друг свой гост.

Клаудия остана абсолютно неподвижна и онемяла. В нея накипяваше ярост; изгаряше отвътре. Ах тая мръсна кучка!

— Слушай, бабке, ввсичко ли е ссупер? — попита Джеръми.

Тя рязко протегна ръка към него.

— Млъкни, гъз такъв.

— Какво? — издърдори той, поглеждайки обидено.

— Нищо. — Изпи останалото в чашата си и му я подаде. — Ще ми донесеш ли още?

Точно когато той се отдалечи, тя забеляза Конрад Лий. Лий се шегуваше и смееше с една по-възрастна двойка.

Тя се отправи към тях, полюшвайки се.

— Хей, човече — каза тя силно, — моите поздравления!

Пронизителният му поглед я огледа цялата без интерес. Шърли пристигна и го хвана защитно под ръка.

Клаудия се усмихна на Шърли:

— Много е скапан в леглото… но май чух, че и ти си такава, така че сте квит.

По-възрастната двойка размениха погледи и тихо се отдалечиха. В този момент се появи Джеръми с нова чаша шампанско.

Клаудия го взе и го повдигна пред тях:

— Наздраве за двойката разнебитени дърти ебачи! Хората наоколо се обърнаха и втренчиха погледи. Конрад каза с нисък, спокоен глас:

— Махай се от тука, путко.

Клаудия се усмихна:

— Удоволствие е за мен, духач такъв! — Хвана стъписания Джеръми под ръка. — Хайде, да изчезваме от това погребение.

Джеръми, който се изчерви силно, излезе с нея. Отвън тя започна да се смее:

— Не беше ли забавно? Не беше ли страхотно?!

Джеръми беше напрегнат и притеснен:

— С-слушай, Клаудия, ккак можа…

— Как можах какво, човече? Всичко беше просто една смешка. — Внезапно протегна ръце към него, прегърна го и го целуна, разтваряйки схванатите му устни с езика си. — Хайде да се върнем у нас и да се повеселим истински.

Джеръми не искаше да отива и тайно си мислеше да се върне на сватбения прием и да се извини. Но Клаудия настоя:

— Ще ти покажа за какво става дума, миличък — прошепна тя. — Ще направя с теб едно пътешествие, което никога няма да забравиш.

Щом се върнаха в апартамента, тя наля две чаши чисто уиски и пусна грамофона да свири с пълна сила. Джеръми седеше на дивана, скован и неуверен в себе си, докато тя танцуваше из стаята, фръцкайки се и събличайки дрехите си.

Тя не му обръщаше много внимание, тъй като беше погълната и отнесена от музиката. Танцуваше и галеше гърдите си и после изведнъж, готова за него, се приближи и започна да съблича дрехите му.

Той се възпротиви.

— Какъв си ти, да не си педалче? — извика тя.

Той стана, хукна към вратата, отвори я рязко и тичешком се спусна по стълбите като подплашено магаре.

Клаудия тръгна след него по стълбите и започна да му крещи обидни думи, но той не се върна. Въпреки че беше пияна и замаяна, тя остана удивена. За първи път в живота й мъж й беше отказал. Сигурно беше „педи“, тия голобради типове обикновено бяха такива.

Върна се в апартамента си и отпи големи глътки от бутилката уиски. Скапан педераст! Как посмя да й откаже. Навярно не можеше да го направи. Изкикоти се, но почти веднага очите й се изпълниха със сълзи. Какъв смисъл имаше живота й? Къде щеше да отиде? Не изглеждаше толкова далечно. Всичко, което искаше, беше да стане звезда. Толкова ли много искаше?

Сълзи се търколиха по страните й. Усили още грамофона, после легна на пода до тонколоните. Силата на музиката я възбуждаше. Започна да пипа и милва тялото си на различни места. Щом тоя откачен мекушав педал не можеше да я задоволи, тогава тя щеше да си го направи сама.

Но преди да може да свърши докрай, тя изпадна в дълбок, пиянски сън. Хъркането й се сливаше с гласа на Джон Ленън, който пееше „Аз съм неудачник“.

Точно както Лори беше предвидила, след вечерята Марвин веднага каза, че иска да отиде да поиграе хазартни игри. Четиримата стояха на тротоара пред ресторанта.

— Искаш ли да дойдеш с мен и да ми бъдеш талисман за късмет? — попита Марвин Лори.

Тя се загърна с палтото си от норка и поклати глава отрицателно.

Мистър Каубойски Ботуши, нетърпелив да отиде да играе по-скоро, започна да потрепва неспокойно.

— Е, тогава ще отида съвсем за малко да поиграя на зарове — каза Марвин.

— Ако желаете, ще изпратя Лори до хотела — каза Дейвид, използвайки създалата се възможност.

— Много добре от ваша страна — изгърмя доволно Марвин. Целуна Лори по бузата. — Всичките спечелени пари ще са за теб, захарче. — И след кратко ръкостискане с Дейвид той и Каубойски Ботуши се отдалечиха в облак от дим от пури и резониращ тексаски акцент. Очевидно той беше доверчив съпруг, помисли си Дейвид. Или беше така или въобще не му пукаше.

Лори се засмя:

— Нали ти казах?

Тръгнаха, завиха зад ъгъла и отидоха до колата му. Лори му прошепна:

— Голям ли си? Обичам само големи мъже.

В колата му го сграбчи веднага. Започна да действа като разгонена кучка. Той беше горд с това, което можеше да предложи. Нямаше да остане разочарована. Бързо подкара колата към хотела. Тя продължи да смуче жизнените му сокове.

Прекосиха фоайето. Лори вървеше, с лека, бърза, надменна имперска походка. Бялата й норка привличаше завистливи погледи. Спря и поздрави познат актьор. Мъжът погледна Дейвид с развеселен поглед.

Апартаментът й беше на шестия етаж. Беше много луксозен, обзаведен в ярко синьо и сребристо. Тя захвърли норката си небрежно на един стол.

— Налей си пиене, мили — каза провлечено тя. — Аз само ще отида да си облека нещо по-удобно. — Говореше точно като актриса от някой холивудски филм! Той отвори бутилка шампанско, охладено в кофата с лед, и наля две чаши. Това беше животът! Хубава жена и хубава обстановка, шампанско. Какво повече можеше да поиска един мъж?

Тя се върна скоро, облечена с прав черен халат; косата й продължаваше да е на кок.

Той й подаде чаша шампанско. Тя отпи малка глътка, след което остави чашата и легна на канапето. Халатът се разтвори леко, разкривайки млечнобели бедра.

Той не се почувства съвсем готов. Тя протегна ръка към него.

— Хайде, бейби, мили — провлачи тя.

Той остави чашата си и се приближи до нея.

— В банята има копринена роба — измърка тя. — Защо не излезеш от дрехите си и се почувстваш удобно като мен.

Той се чувстваше малко притеснен. Обстановката беше прекалено изискана, за да започне веднага да захвърля дрехите си по пода.

Наведе се и я целуна по устата, вкусвайки от червилото й, след което се изправи и отиде в банята. Съблече дрехите си и облече робата, както тя беше предложила. Тя беше от мека коприна с индийски десен и навярно беше на съпруга й. Възхити се на мъжествената си фигура в огледалото. Не беше зле за четирийсетгодишен!

Тя го чакаше, излетната грациозно на канапето, приличаща на някоя от рекламите на „Вог“. Той я прегърна.

Тя пъхна ръце в робата му и подраска нежно зърната му с ноктите си на хищна птица.

Той погали тялото й. Беше много слаба, с малки твърди гърди и издължени големи зърна. Възбуждащо тяло, помисли си той, не като на Линда — меко и топло — нито пък като на Клаудия — заоблено и сексапилно. Беше по своему чувствено. Като гладка бяла змия.

Разтвори халата й. Краката й бяха извънредно дълги, короновани отгоре от малко сребърно-русо окосмяване, хармониращо съвършено с косата на главата й. Тя ги отвори бавно. Ръцете й се раздвижиха по гърба му; заби пръсти в него и го притисна към себе си.

Той с изненада установи, че все още не е готов. За да я отвлече от този факт той придвижи главата си върху гърдите й и започна да ги целува.

Тя изстена тихо и заби ноктите си още по-дълбоко в гърба му. След няколко минути стана неспокойна и ръцете й се насочиха надолу по тялото му. Очите й бяха затворени., но веднага се отвориха, когато го напипа.

— Какво има, мили? — измърка тя с лека острота в тона си. — Та това е истинско путе от Джорджия!

Притеснен, той каза бързо:

— Няма нищо, само ми дай малко време.

Раздразнена, тя отново затвори очи. Този път ръцете й започнаха да работят върху него, да дърпат, галят, масажират.

— Хайде, захарче — умолително го подкани тя, — малката палавница те очаква!

Физическата му реакция беше нулева. Чувстваше се като в кошмар, в нещо, което никога преди не беше изпитвал. Започна да изпитва паника, защото, въпреки че призоваваше във въображението си всяка еротична картина, за която можеше да се сети, не се получаваше нищо.

Нищо, абсолютно нищо.

Опита се да си спомни последния път, когато беше правил секс. Беше със Стеснителната мис Фийлд, неговата ужасяваща секретарка. Отчаяно си спомни вечерта, която прекара с нея.

Внезапно всичко се оправи. Почувства, че му се изправя и става все по-голям и все по-голям.

Лори въздъхна от задоволство:

— Ох, чудесно, миличък. — Вдигна дългите си бели крака и го обви около кръста с тях, когато започна да влиза в нея, изпълнен с мощ и енергия. Сега щеше да й покаже!

Вкара й го. Започна да блъска брутално. Тя изпищя от удоволствие:

— Ох… ох… страхотно, миличък… колко бясно… ох… не спирай… не спирай. — Но след малко гласът й изведнъж се промени. — Защо спря?

Той не отговори. От дългото притеснение беше отпаднал много и енергичният прилив на сила беше преминал бързо. Беше чувал, че такова нещо се случва и с други мъже, но с него не беше ставало.

Тя се разгневяваше все повече. Приятният й, плавен и провлечен говор премина в писклив тон:

— Какво става с теб? Ще се чукаме или не? Ако ми трябваше такова чукане, щях да си го направя с мъжа си.

Той се претърколи и отпусна до нея.

— Съжалявам.

Тя седна ядосана в леглото и изстреля:

— Той съжалявал! — Стана от леглото. Твърдите й гърди и екзотичните й зърна втренчиха обвинителен поглед в него. — Разкарай се по дяволите оттук. Ще трябва да си намеря истински мъж.

Унизен, той отиде в банята и се облече. Когато излезе, тя беше на телефона и мъркаше на някого в слушалката:

— Добре, миличък, десет минути ще е о’ кей.

Той излезе, чувствайки се засрамен. Какво ужасно нещо се случи, и защо? Харесваше я много. Вината не беше нейна. Въпреки че май беше нейна. Тя не укриваше факта, че има безброй много други мъже, освен съпруга си.

Отиде в бара и си поръча бренди. Докато го изпи, успя да убеди себе си, че цялата вина е на Лори. Крастава кучка! Беше го кастрирала с мислите си, че има безброй други мъже. Жените — те всичките бяха едни и същи. Те всичките искаха да те изкарат импотентен по един или друг начин.

Импулсивно реши да опита тази вечер още веднъж. Не с Лори, разбира се. А защо не с мис Стеснителната Фийлд? Тя беше тиха и безобидна и той скоро щеше да се отърве от нея, така че каква вреда щеше да нанесе още един сеанс с нея? Дори не я харесваше, така че щеше да е истинско доказателство за него, ако успее да го направи с нея.

Смътно си спомни къде живее тя. И тъй като беше сигурен, че тя си е в къщи, си поръча още едно бренди. Изпи го и тръгна.

Потропа силно на вратата и усети, че му се е надървил като камък.

Тя отвори вратата. Беше се наметнала и притискаше около себе си вълнен пеньоар. Права, спусната кестенява коса, бледожълто изпито лице.

— Мистър Купър! — възкликна тя. — Бях си легнала.

Той си проби път вътре покрай нея. Веднага започна да съблича дрехите си и да ги захвърля по пода.

— Събличай се — изкомандва той.

Тя извърна поглед от него, но се подчини. Той я пое лудо, опъна бясно на пода слабото й тяло и започна.

Нямаше му нищо!