Светът е пълен с женени мъже

3

Беше четири часа след обед, когато Дейвид и Клаудия се върнаха в апартамента й. Тя живееше в къща, която представляваше постройка, приспособена за живеене, отзад на „Найтс Бридж“9, цялата съвсем нова и модерна. Заемаше апартамент на последния етаж, чието предимство беше една малка градина на покрива.

Дейвид често се улавяше, че се чуди как тя можеше да си го позволи. Всичките й мебели бяха нови и очевидно скъпи и имаше огромен гардероб от дрехи. Беше актриса и модел и това, което той знаеше за двете професии беше, че, ако нямаш изключителен успех, не можеш да спечелиш много пари. За него нейните приходи бяха определено недостатъчни да поддържа начина си на живот. Беше размишлявал върху този проблем и не беше достигнал до никакво задоволително заключение. Накрая беше решил, че тя трябва да има богат баща, въпреки че това в действителност не съвпадаше с откъслечните факти от биографията й, които той знаеше.

Според Клаудия тя беше напуснала дома си петнайсетгодишна и пристигнала в Лондон преди пет години, решена твърдо да стане филмова звезда. Сега беше на двайсет, много красива и искряща като шампанско. Но не беше никаква филмова звезда.

Познаваше я само от три седмици и я беше виждал дванайсет пъти. Тя беше винаги на разположение; изглежда нямаше друг мъж в кадъра. Прие факта, че той бе женен и не му натякваше за това, както биха сторили повечето жени. Никога не спомена за пари пред него. Той беше видял, че тя се представи добре в рекламния клип „Красивата Девойка“, но извън това не беше работила нищо. Той реши, че трябва да открие повече неща за нея. Навярно тя се нуждаеше от пари и се притесняваше да го спомене. Реши да постави този въпрос пред нея.

Когато влязоха в апартамента, Клаудия се втурна из него и с бързи непохватни движения започна да оправя леглото и да подрежда по-важните неща. Въобще не си падаше по домошарството и наемаше чистачка ежедневно, с изключение на уикендите. Когато отиде при мръсните съдове в кухнята, издаде стон на отвращение „Уф!“.

Дейвид я последва в кухнята.

— Ще ти купя миячна машина — каза той, обгръщайки я с ръце през кръста.

Тя се обърна засмяна:

— Шегуваш се, естествено. Миячна машина! Какъв ужасен подарък. Ще си взема нещо по-романтично от нея, благодаря!

— Какво искаш? Утре ще отидем да пазаруваме.

— Искам… Чакай да помисля. Искам „Ферари“, две палта от норка, много диаманти, красив апартамент на покрива на някой небостъргач в Ню Йорк и вила на Ривиерата10! — Започна да се смее. — Можеш ли да си го позволиш за мен?

— Говоря сериозно. Съгласна ли си на едно късо палто от норка? Иди и си го поръчай утре.

Тя впери поглед в него и облиза устни.

— Ще бъде страхотно. Но ако искаш да го имам, по-добре ме изненадай, не ми приказвай за някакви си поръчки. Аз обичам изненадите.

Той се ухили:

— Тогава ще бъде изненада.

Попита се дали момента беше подходящ да повдигне въпроса за финансовото състояние, но реши да не го прави. По-късно, когато щяха да са в леглото.

— Кога тази вечер ще се превърнеш в Пепеляшка? — попита изведнъж тя.

— Трябва да си тръгна към осем и половина — погали косата й. — Но винаги мога да удължа времето си, зависи каква е основната атракция.

Тя се засмя тихо и съблече пуловера си.

— Сега започва вторият номер в програмата. Ще видиш, че основната атракция ще бъде наистина много интересна!

След известно време, когато Дейвид погледна часовника си, остана изненадан, че отдавна е минало девет.

Клаудия лежеше заспала до него, дългата й коса беше разпиляна в безпорядък, гримът й — размазан. Изглеждаше много млада. Дрехите й бяха разхвърляни из спалнята, очертаващи пътека по пода от кухнята. Като че ли почувствала погледа му върху себе си, тя отвори очи, прозя се, протегна се и издаде звуци на задоволство.

— Като котка си — каза той, — понякога невинна като котенце, понякога най-дивата, най-мръсната улична котка.

— Това ми харесва. Представям си как след години казвам на някого: „Имаше един тип, който ми казваше, че съм като котка; понякога…“.

Той постави ръка върху устата й.

— Замълчи. Няма да има други типове, само аз. Обичам те и искам да се оженя за теб. — Сам се изненада от думите си, но те сами излязоха от устата му.

— Знаеш ли, удивително е — каза тя, — колко е лесно на женените мъже да правят предложения. Предполагам, че им е доста лесно да го кажат, защото в действителност са напълно сигурни и обезпечени и знаят, че могат ей тъй да си издрънкат тия приказки, без да се надяват, че самите ще попаднат в капан. „Омъжи се за мен, мила моя, само гледай жена ми да не разбере!“

Той се ядоса. Защото в действителност не бе го помислил. Поправка — беше го помислил, но както каза тя, беше уверен, че това е невъзможно. Обаче фактът, че тя го разбра, го вбеси. Защо жените винаги толкова силно прозираха в нещата, които мъжете казваха?

— Мога да се разведа — предложи той.

— Ще го направиш ли? — отвърна тя хладно.

— Не знам. — Притегли я към себе си. — Не сме само аз и Линда, и двете деца също трябва да се имат предвид. Но аз наистина те обичам и един ден, когато децата пораснат — е, тогава всичко ще бъде о’ кей. Междувременно мога да се грижа за теб. Не искам да работиш. Стига вече ходене по интервюта. Ще ти давам пари.

Тя вдигна големите си зелени котешки очи и го погледна в лицето:

— Радвам се, че си пресметнал всичко. — Погали го по гърба и той почувства, че желанието у него отново се надига. Трябваше само да го докосне и той я пожелаваше. — Само че има един малък проблем. Аз не искам да се омъжа за теб. Не, дори да беше свободен и да можехме сега да се втурнем и да го направим. — Извъртя се, освободи се от него и стана от леглото. Изправи се, погледна го съвсем гола, и продължи — Искам да правя това, което аз искам да правя, и когато аз поискам. Никакви обвързвания, никакви въжета. Не искам брак, той не означава нищо за мен, така че не ми го предлагай, като че ли е някакъв златен обръч — просто няма да скоча през него. Обичам те днес, но утре, кой знае? Такава съм аз, не се преструвам на друга, така че защо и ти не направиш същото.

Той не можа да овладее задушаващата го възбуда, която усети да се надига у него. Думите й нямаха никакво значение. Завлече я обратно в леглото и освободи яростта и безсилието си. Тя се опита да се съпротивлява, но той я смаза под себе си, докато съпротивата й замря и те се сляха в едно.

За Дейвид това беше опустошително. Когато беше с Клаудия, винаги беше така. Всеки път сексът ставаше все по-силен — емоционално и физически.

— По-добре стани. Отдавна мина вълшебния час и женичката ти ще те чака — протегна се тя вяло.

— Не се дръж като кучка. Въпреки всичко, мисля да остана.

Тя го целуна. После двамата телефонираха на Линда, като Клаудия се престори на телефонистка, така че разговорът да изглежда междуградски.

След това тя каза:

— Никое копеле не може да разговаря с мен по такъв начин и да се отърве безнаказано. Изпитвам съжаление към жена ти.

— Така ли? — попита той лаконично. Дразнеше се, когато тя обсъждаше Линда.

— Да, така, въпреки че тя сама си е виновна.

— Какво искаш да кажеш с това?

— С какво съм по-интересна за теб, отколкото тя? Това, че не съм ти омръзнала, че съм по-млада и по-хубава ли? По-хубава ли съм?

— Да, по-хубава си.

— Но ти не трябваше да се оглеждаш наоколо за друга. Тя трябваше да бъде дяволски сигурна, че винаги ще бъде нова за теб. Повечето жени като че ли се омъжват и след това спират да се опитват да бъдат интересни. Хванали сме рибата и сега давай да захвърлим стръвта и да я слагаме само при специални случаи. Не казвам, че би отишъл да чукаш чуждо от време на време. Повечето мъже го правят, дори най-щастливите от женените. Но това трябва да е всичко, не би трябвало да има любовни връзки като с мен, не би трябвало да има нужда от тях.

— Благодаря ви, брачен консултант Паркър, но имам чувството, че не съветвате когото трябва.

— С жена ти ли трябва да говоря? Какво да й кажа: „Мила, само между нас да си остане, аз чукам твоя съпруг. Това въобще не е необходимо. Но ако ти не беше толкова скучна, той можеше отново да те хареса. Освежи се малко и той ще се върне при теб.“

И двамата започнаха да се смеят.

— Ти наистина си една мръсница. Дали заради това те обичам?

— Не — изкикоти се тя. — Добре знаеш защо ме обичаш.

Станаха и тя отиде в кухнята да приготви сандвичи, а Дейвид започна да се разхожда из апартамента, мислейки отново как да повдигне въпроса за нейните финанси. Беше го раздразнила с критичната си реч за нежеланието си да се омъжва. Но в действителност не беше чак толкова раздразнен, защото, замисляйки се отново, реши, че тя го беше казала само за да се защити. Тя знаеше, че не могат да се оженят, така че за да запази самоуважението си вероятно беше убедила себе си, че въобще не иска никакъв брак. Премисляйки отново всичко, дори и последствията, той остана почти зарадван, тъй като това щеше да го постави в завидното положение също да може да има пай от тортата на удоволствията и да го изяжда. Наистина не искаше да напуска Линда. Обичаше я по свой собствен начин, въпреки и че тя беше престанала да го привлича сексуално скоро след като се бяха оженили. Компенсираше това с множество различни извънбрачни връзки през годините и за Линда той беше материално повече от щедър. Тя беше съвършеният образ на съпруга. Прекрасна домакиня и майка.

Не, определено не желаеше да напусне Линда. Не се чувстваше особено виновен, че не й е верен. А дали тя винаги му е била вярна… Но не, това беше немислимо. Самата мисъл Линда да му изневерява беше нелепа.

В кухнята Клаудия облизваше пръстите си. Беше облякла розово кимоно и беше закрепила косата си отзад.

— Изглеждаш на около петнайсет — каза той.

— А ти на около петдесет. Какво ти се върти из главата? Да не би да си изпаднал в мрачни размишления, защото отхвърлих галантното ти предложение?

— Искам да говоря с теб сериозно. Донеси сандвичите, ела и седни.

Тя го последва във всекидневната и седна на пода до краката му, дъвчейки сандвич.

— Какво те безпокои, Дейвид?

— Виж какво, мила, много размишлявах за теб.

Тя се засмя:

— Бих се радвала да е така.

— Говоря сериозно — продължи той. — Притеснявам се за теб как успяваш да се оправиш финансово. Този апартамент не може да е евтин и аз искам да ти окажа помощ. Искам да кажа, честно, откъде вземаш парите си?

Тя притихна безмълвно. Очите й засвяткаха заплашително. Въпреки това обаче успя да запази приятния си тон.

— Миличък — каза тя с мил глас, — какво те кара да искаш да знаеш?

Той не забеляза заплашителните сигнали:

— Естествено, искам да знам. Да не би баща ти да ти отпуска редовни суми, или нещо подобно?

— Хайде пък ти, не съм виждала семейството си от пет години и не ми пука дали въобще ще го видя пак. Моят старец не иска да ми даде и пени да отида на баня. — Продължи да седи неподвижно и Дейвид разбра, че няма никакво намерение да му отговори.

— Клаудия, искам да знам — каза рязко той.

Тогава тя стана и започна гневно:

— Не искам да ме разпитват, не те моля за нищо. Не искам нищо от теб. — Започна да крещи — Остави ме на мира с въпросите си. Какво си мислиш? Откъде мислиш вземам парите си? Да не мислиш, че съм проститутка? Добре, ако бях, нямаше ли да ти искам пари? — Разплака се и той остана потресен, че е предизвикал такъв гняв. — Моя работа си е откъде вземам парите си и ако така не ти харесва, просто го забрави — извика тя.

Той се ядоса от гневното й настроение и каза студено:

— Добре, ще го забравим — отиде с енергична крачка в спалнята и се облече. Тя не го последва.

Когато излезе, тя седеше на дивана, четеше някакво списание и не повдигна поглед.

Той застана до нея, колебаейки се дали да си тръгне или не.

— Ще ми кажеш ли? — попита настойчиво той. Тя продължи да чете и не му отговори.

— Довиждане — каза той и излезе.

В коридора пред входната й врата веднага изпита съжаление, че е постъпил така. Не можеше да се прибере у дома сега и обмисли възможността да се помири с Клаудия, но това не можеше да стане. Ако сега й отстъпеше, трябваше да се признае за победен, а той не признаваше поражение пред никоя жена. Не, реши той, ще я остави да се пържи в собствен сос и тя скоро ще се върне тичешком при него. Те всички правеха така.

Слезе долу и отиде до колата си, взел решение да прекара нощта в някоя турска баня. Беше озадачен защо Клаудия криеше толкова ревностно източника на своите доходи. Това можеше да означава единствено, че беше въвлечена в нещо, което той нямаше да хареса. И в такъв случай, когато тя му кажеше, щеше да го пресече, каквото и да беше то, и тогава щеше да е зависима от него, което беше точно това, което той искаше.

Отиде с колата до турските бани на „Джърмин Стрийт“ и след като мина през баните с гореща и студена вода и масаж, се почувства достатъчно щастлив, за да може да се отпусне в малката си бяла кабинка, където бързо заспа. Утре щеше да уреди всичко.

Сега Пол изглеждаше по-млад, отколкото си го спомняше Линда. Беше облечен с черен пуловер и тесни черни панталони. Тя беше решила да си облече синя рокля, след като се отказа последователно от няколко други тоалета. Двамата се срещнаха на предварително уговорено място. Пол й помогна да слезе от колата и каза, че той ще кара, тъй като знае пътя.

— Радвам се, че промени решението си. Кое те накара, моят невероятен чар ли? — ухили се той.

— Не знам. — Многото вино, което бе изпила, и суетнята да се подготви, накрая я бяха уморили. — Май не трябваше да идвам. Наистина не знам защо съм тук.

Той я погледна:

— Радвам се, че си тук. Не мисля, че ще съжаляваш, че дойде. Всъщност, обещавам ти го.

Изминаха кратко разстояние по „Хийт“11 и Пол зави и навлезе в паркинга пред една стара, несиметрично построена къща. Прозорците й пламтяха от светлини и пресиления, дрезгав глас на Соломон Бърк12 крещеше от стереото. Някаква двойка спореше за нещо на отворената входна врата, и когато те пристигнаха, се показаха още няколко души, които се бутаха през вратата със смях и глъчка. Пол паркира колата и те влязоха.

Гледката, която посрещна погледите им, беше меко казано дива. Входната врата водеше към малък коридор с големи стаи от двете страни и голямо стълбище по средата. Стълбището беше изпълнено с различни хора — много мъже с бради, момичета, седнали и прави. Всеки от тях къркаше здравата. Стаята отдясно беше изпълнена с двойки, танцуващи или просто седящи или прегръщащи се. Като че ли нямаше никакви мебели, само едно почти разнебитено стерео балансираше рисковано на перваза на прозореца. В стаята отляво основната фигура беше едно слабо момиче с гъста, твърда, червена коса, което събличаше дрехите си под ритъма на бонго13, удряни от някакъв жител на Карибските острови, облечен единствено в къси бели панталони. Никой не им обърна особено внимание. Повечето бяха съсредоточили вниманието си върху едно русо момиче в другия край на стаята, което седеше на стол, чисто голо, и рецитираше някаква нецензурна поема.

Пол стисна Линда за ръката.

— Ела — рече той и я поведе по стълбището, поздравявайки хората по него, докато се изкачваха. — Свали палтото си и после ще пийнем нещо.

На втория етаж имаше още стаи, също така лишени от мебели. Пол я въведе в стая с легло, скърцащо под тежестта на безброй палта. Две момичета в ъгъла се гледаха втренчено в очите, а трето беше или заспало или припаднало в долния край на леглото.

Линда свали палтото си и се почувства прекалено натруфена в елегантната си синя рокля. Пол каза, че изглежда страхотно и двамата слязоха долу в стаята отляво. Червенокосата беше зарязала стриптийза си и беше седнала на пода, покрила се с нечий пуловер. Тя сграбчи крака на Пол, когато той мина покрай нея.

— Ало, секси, искаш ли да го направим? — Говореше завалено. — Имам страхотно тяло. К’во ще кажеш за себе си?

Линда се почувства отделена от Пол, така че се отправи към една маса, откъдето изглежда идваше пиенето.

Някакъв дебел мъж й връхлетя неочаквано отзад:

— Изглеждаш много хубава — каза той. — Коя си ти? — По лицето му имаше безброй капчици пот, а в дъха му се усещаше комбинация от лук и прокиснала бира. — Какво ще кажеш за едно пиене?

— Да, моля — отговори тя, опитвайки се да се отдръпне от наситените пориви на неговия дъх.

Той й наля много голям скоч в пукната чаша. Тя отпи припряно голяма глътка.

— Хайде да отидем да танцуваме — рече той и я подхвана с ръка през кръста. Тя можа да почувства как силната топлина на ръката му прониква през роклята до нейната кожа.

— Не точно сега — каза тя, опитвайки се да се освободи.

Той облиза дебелите си устни и тогава се появи Пол.

— Здрасти, Бруно. Виждам, че си се запознал с Линда.

Дебелият мъж отдръпна ръката си.

— О, тя била твоя, така ли? — рече примирено той. — Не знам какво намират в теб. — Обърса устата си със закръглената си розова длан и се отдалечи с бавна походка.

Пол се засмя.

— Не му обръщай никакво внимание — каза той и после изведнъж стана сериозен. — Страхотна си, знаеш ли? — Хвана я за ръка.

— Благодаря — каза тя. Никога не можеше да приема комплиментите лесно. Бързо пресуши чашата си. — Бих искала още една чаша.

Той й наля голямо уиски, което тя изпи бързо, усещайки изгарящия му ефект почти мигновено.

— Мисля, че трябва да се прибирам в къщи — каза тя със слаб глас, — както виждаш, почти съм пияна.

— Виждам. — Бутна я до стената, където тя опря гърба си, наведе се към нея и започна да я целува.

Тя затвори очи, когато почувства интимността на неговия език, който проникваше в устата й. Устните му бяха настойчиви и жадни. Почувства, че трябва да го отблъсне от себе си, но нямаше сили и в крайна сметка не искаше да го стори. Беше изминало много време, откакто не бе целувана по този начин. Дейвид вече не я целуваше и бе забравила колко вълнуващо можеше да бъде това.

— А, значи тука сме — хленчещият глас звучеше познато със специфичната нотка на гняв, която не можеше да бъде сгрешена. Пол се изправи. До тях беше застанала Мелъни, жълтата й коса се спускаше права, от двете страни на слабото й, зачервено лице. — Мислех, че ще се върнеш за мен. — Хвърли свиреп поглед към Линда. — Или май си бил толкова зает, че не си могъл да ме намериш.

— Съжалявам, Мел, но май ти казах, че ще се видим тук.

— О, не си го казал. — Гласът й стана писклив. — И как е мисис Купър? Оправила се е, както виждам.

— Зарежи тия приказки — каза рязко Пол, отвеждайки я по-далеч от Линда в коридора. — Виж какво, съжалявам, но така се получи.

— Така се получи ли? — Унилите й очи се изпълниха със сълзи.

— Беше страхотно с теб, но двамата с теб отдавна сме тръгнали към раздяла и е най-добре да забравиш всичко. Все още те харесвам и тъй нататък, но, е… знаеш как е…

— Не, не знам. А между другото, какво виждаш в тая дърта крава там? — Започна да плаче. — Мразя те, Пол.

— Виж какво, малката, ти си на седемнайсет, ще имаш още безброй мъже. Скоро ще ме забравиш. Ние не сме…

— Не сме какво? — прекъсна го гневно тя. — Господи, колко те мразя!

Той сви рамене и отново се върна в стаята. Линда пак беше започнала задълбочен разговор с дебелия мъж.

— Искаш ли да си тръгваш? — попита Пол.

— Не — очите й блестяха. Беше много пияна. — Бруно ще ме учи на нов танц.

— Бруно може да си намери друго момиче. Аз ще те науча на всичко, което искаш да знаеш. — Предупреди с поглед Бруно да не се приближава повече, отведе я в другата стая, където танците бяха започнали, и я прегърна много силно. — Искам да спя с теб — прошепна той.

— И аз искам да спя с теб — отвърна тя. — Искам да кажа, че не искам, но ще бъде хубаво, но аз… Ох, Господи, мисля, че ще е по-добре да си поема малко въздух.

Той я целуна отново. Този път и тя го целуна и устните им се сляха взаимно. Бяха застанали сред танцуващите, захвърлени сред своя собствен малък свят. Езикът му обходи устата й — тя изпита внезапно силно желание към него. Той я притисна още по-силно и после я освободи.

— Почакай тук — рече той. — Ще ти донеса палтото.

Тя изчака спокойно, главата й бе силно замаяна от алкохола, който беше изпила. Въобще не можеше да разсъждава, чувстваше се не на себе си и просто искаше пак да е в сигурните ръце на Пол.

От коридора се чу някаква врява и тя отиде там.

Двама мъже се биеха. Единият беше дебелият, а другият — жителят на Карибските острови, който беше на бонгото преди това. Двамата крещяха оскърбителни, неприлични думи и се търкаляха по пода. Никой не се опитваше да ги спре.

— Защо се бият? — попита тя едно момиче, което стоеше до нея.

— О, мила, Бруно винаги трябва да се сбие с някого — каза момичето. — Няма да е Бруно, ако не го направи.

Носът на жителя на Карибските острови започна да кърви обилно. На Линда изведнъж й прилоша. Излезе през входната врата. Студеният въздух й подейства леко и отрезвяващо. Отиде до колата и седна вътре.

Накрая Пол пристигна.

— Притесних се за теб, помислих си, че си тръгнала демонстративно заради мен. — Седна до нея и я прегърна. Тя се отдръпна. — Какво има? — попита той.

— Чувствам се ужасно. Мисля, че ще припадна.

— Тогава да се връщаме вътре и ще те заведа горе в банята.

— Не, не искам да се връщам там.

— След минута ще се почувстваш по-добре. — Отново я прегърна и този път тя не се отдръпна. Целуна я, а ръцете му опипаха тялото й.

Тя се почувства отмаляла, със замаяна глава, и когато затвори очи, всичко се завъртя край нея. Усещаше как Пол я докосва, как устните му са върху нейните, но всичко изглеждаше като че ли ставаше някъде другаде.

Изведнъж той я остави и запали двигателя. Стори й се, че пътуват безкрайно дълго, но всъщност беше съвсем кратко. После той й помогна да слезе от колата. Двамата изкачиха безброй стъпала и се озоваха в стая, където той я бутна на някакво легло.

Тя не оказа съпротива, когато той свали ципа на роклята й и я съблече, защото за нея това не беше реалност.

Целуна я бавно. Леглото беше меко и тя се чувстваше много удобно. Ръцете му бяха силни и топли, дланите и пръстите му създаваха фантастична възбуда. Обърна я по корем и тя почувства как той разкопчава сутиена й.

— Не съм тук — прошепна тя. — Намирам се на друга планета. Много съм пияна, не трябваше да се възползваш от неизгодното ми положение. Аз всъщност съм в изгодно положение… — започна да се кикоти.

Той започна да я целува по гърба и тя изведнъж се отдаде на буйната страст, която сякаш я завладяваше завинаги.

— Обичам те — каза единият от тях.

— Обичам те — каза другият.

И да бяха го искали, нямаше да бъде толкова хубаво.

Линда се събуди в пет часа сутринта. Усети изсушаваща жажда и тежест в очите, а лицето й беше като изстъргано с шкурка. Огледа се наоколо и не повярва на очите си. Откри, че се намира в малка, разхвърляна стая, а Пол се беше проснал на другия край на леглото и спеше.

Тя седна в леглото и потърси нещо да се покрие. Главата й сякаш щеше да се пръсне, ако се задвижеше много бързо. Предпазливо придърпа покривката на леглото, уви я около себе си и стана.

Пол не помръдна, докато тя пипнешком търсеше пътя към вратата. Озова се в тесен коридор, в който бяха нахвърляни безразборно безброй вещи. Проправи си път до банята, която също беше малка, занемарена и студена. Включи лампата — тя беше гола крушка, а когато пусна студената вода, през мивката пренебрежително претича голям черен паяк. Почти изпищя.

Изпи бързо четири пълни канчета с вода. Канчето миришеше леко на паста за зъби, но се почувства малко по-добре.

Взря се с печален поглед в отражението си в огледалото, закачено над мивката. Гримът й беше размазан по цялото лице. Косата й беше разрошена и сплъстена. Изглеждам, като че ли тук ми е мястото, помисли си тя, изпълнена с безсилие. Върна се с леки тихи стъпки в спалнята и потърси дрехите си. Когато ги намери, се облече бързо. Погледна към Пол, който продължаваше да спи дълбоко. Втренчи продължително поглед в него и след това, откривайки палтото си, излезе.

На улицата беше студено и тихо. Колата й започна да кашля и да се запъва и тя си помисли, че никога няма да я запали. Накрая успя и потегли към къщи по пустите улици.

Влезе тихо в къщата и отиде право в банята. Всичко изглеждаше чисто и ново. Взе си гореща вана и се строполи на леглото, където остана да лежи и мисли. Господи, чувстваше се виновна и ядосана на себе си, че позволи всичко това да се случи. Да, беше пияна, но беше ли това някакво правдиво извинение? Никога не се беше представяла в ролята на невярна съпруга и това не беше нещо, което можеше да приеме лесно.

Какво ли щеше да каже Дейвид?

Защо първата й мисъл беше винаги за Дейвид?

Най-после заспа, знаейки, че сутринта трябваше да го погледне в лицето, което нямаше да бъде лесно.

Мяташе се и се въртеше в съня си. Нощта беше дълга и неспокойна.