14

От деня, когато се нахвърли върху Клаудия, Дейвид се чувстваше потиснат. Не че беше искал да остане, но ситуацията беше невъзможна. Клаудия се беше оказала, че е стопроцентова немарлива и разпусната жена. Все се излежаваше, четеше списания по цял ден и единствено си даваше труд за външния си вид, когато щяха да излизат. Лежеше в леглото до обяд и никога не пипаше нищо из апартамента. Единственото нещо, на което изглежда беше способна, беше непрекъснатия секс и докато преди той беше винаги готов, сега, когато живееше с нея, просто не можеше да спре. Тя беше ненаситна и постоянно искаща, никога задоволена. Дейвид винаги беше възгордявал себе си заради своя сексуален апетит, но сега ставаше нелепо.

Остана доволен, че имаше извинение да се махне. Но последва депресия, защото вместо да изчисти цялата бъркотия и мръсотия от съзнанието си и се прибере у дома при жена си и децата си, той се озова в положението на немил-недраг, който нямаше къде да отиде, освен в студенината на хотелската стая. Никакъв домашен уют, само четири безлични стени, празно легло и табелка „Не ме безпокойте“.

Върна се на работа. Започна да обмисля възможността да се събере пак с Линда. Счете, че тя трябва да го вземе при себе си. В края на краищата, трябваше да мисли за децата си. Те би трябвало да го искат при тях. Всичко би могло да бъде както беше преди, само че този път той нямаше да е такъв глупак да се хваща на въдицата на някаква си курва като Клаудия. Щеше да е по-внимателен, по придирчив — само отделни, случайни любовни връзки, нищо такова, което Линда да открие.

Обади се до бившия си дом и прислужницата го информира, че Линда и децата са в провинцията при нейните родители. Остана зарадван. Нека стои там, помисли си той, така тя щеше да има повече време да преживее всичко. Тя беше чувствителна жена, Щеше да разбере, че е настъпило време да се съберат заедно.

Първата събота, през която беше свободен, отиде с колата да я види.

Тя изглеждаше изненадващо свежа и добре, въпреки че отношението й към него беше хладно. Дай й още време, помисли си той, тя сама ще дойде при него.

Държа се очарователно с нейните родители. Разбра, че те пак са на негова страна.

След това се върна в Лондон и се обади на една стара приятелка. Тя постоянно се кикотеше и беше малко тъпичка, но имаше страхотно тяло.

Отидоха на кино и после в нейния дом. В леглото беше съвсем скапана. Нямаше френетичната лудост на Клаудия или спокойствието на Линда. Той си тръгна след час.

Неделя сутринта се събуди рано и нямаше какво да прави. Импулсивно тръгна и отиде в офиса си. Имаше куп писма и друга работа, за които все не намираше време през седмицата. След час разбра, че му е нужна неговата секретарка. Горката, простовата мис Фийлд. Тя винаги беше налице, беше такъв тип човек, който никога не си правеше никакви планове за нищо. Обади й се.

Гласът й, както винаги, беше плах:

— Ало.

— Мис Фийлд, мистър Купър е.

— Ох! — Гласът й стана напрегнато писклив, като че ли я беше уплашил, улавяйки я да върши нещо, което не би направила.

— Мис Фийлд, какво ще кажете да поработите малко днес?

— Ох, мистър Купър… ох, наистина ли?

— Няма да имам нищо против, ако нямате възможност.

— Ох, не… Ох, мистър Купър, разбира се, мога.

— Добре. Елате бързо тук.

Тя пристигна само след половин час, пребледняла и притеснена.

— Изглеждате много хубава днес, мис Фийлд — каза той с вежлив тон.

Тя беше сресала с четка твърдата си кестенява коса право надолу, вместо да я прихване отзад, както щеше да е по-добре за нея, и си беше сложила крещящо аленочервено червило върху тънките си безцветни устни. Неделното й облекло се състоеше от кафява рокля и синя вълнена жилетка. Беше картина на простотата.

Работиха ефективно, нонстоп през целия ден, докато светлината навън започна да изчезва и Дейвид внезапно разбра, че става късно.

— Май е по-добре да си тръгваме — каза той, прозявайки се. — Сигурно си гладна.

— Мистър Купър… — гласът й беше колеблив, напрегнат, — навярно ще искате да дойдете на една малка вечеря при мен. — Ярка червенина се разля по лицето й чак до горния край на челото. — Станало ми е като задължение всяка неделя да приготвям в къщи cordon-bleu37 — едно от моите малки хобита, и ще бъда много зарадвана да го опитате. — След това добави бързо — Boeuf Stroganoff38 вечеря, с прясна зелена салата, последвано от лимонов пай със запечени разбити белтъци със захар.

Звучеше добре. Освен това нямаше къде другаде да отиде. Тя продължи да се изчервява и той изпита съжаление към нея.

— Много добра идея, мис Фийлд. Бих дошъл с удоволствие.

Тя живееше в мъничка гарсониера. Легло и канапе, грижливо украсено, с бродирани възглавнички, очевидно отнели много труд.

Тя извади половин бутилка шери, което се оказа доста сладко. Той седна и се загледа в телевизора, докато тя се суетеше шумно в кухнята.

Накрая тя приготви извънредно вкусна вечеря, с която пиха скъпо испанско вино.

— Донесох си го, когато бях там по време на отпуската ми миналата година. — каза тя гордо.

След вечерята тя очевидно бе леко пийнала.

— Обикновено не пия — каза тя, кикотейки се тихо.

Той също се почувства леко пиян, след като беше изпил половината бутилка вино и повечето от шерито преди вечерята. Вниманието му се прикова отново към телевизионния екран. Даваха рекламата за „Красивата Девойка“ и видя Клаудия във ваната. Почувства рязко, познато надигане в слабините.

— Ох, мистър Купър, нашата реклама. — Мис Фийлд седна бързо до него на канапето.

Той почувства близостта на крака й до неговия и отпусна ръка върху бедрото й. Тя изпищя и преди той да се осъзнае ръцете й бяха около врата му и започна да го притегля към нейните тънки червисани устни. Целунаха се, но щом Клаудия изчезна от екрана, желанието му изчезна с нея. Но вече беше твърде късно. Мис Фийлд вече беше преминала към действие.

Само за няколко секунди тя скочи, изгаси лампата, съблече и захвърли жилетката си и отново се озова до него.

— Най-мили мой, твоя съм — каза тя. — Чакала съм този миг толкова дълго.

Той не можа да повярва на очите и ушите си. Всичко изглеждаше толкова смешно.

Тя легна по гръб, тръпнеща от очакване.

Какво можеше да направи той? Беше добра секретарка и не искаше да я губи. Не искаше да наранява чувствата й.

Тя ставаше нетърпелива.

— Дейвид, най-мили мой, ела при мен. Не се страхувам.

Той пое дълбоко дъх и прокара неуверено ръце по гърдите й. Нямаше никакви гърди! Тя каза свенливо:

— Знам, че не съм много надарена, но чувствам огън в слабините си.

Ох, мили Боже! — помисли си той. В какво се забърках?

Уморена от очакване тя сключи ръце зад главата му и я придърпа да го целуне по устните.

Проклет кошмар, помисли си той. Но когато езикът й заработи в устата му, тялото му започна да реагира и скоро той беше готов.

Тя беше ръбеста и костелива и изненадващо силна. Успя да събуе панталоните и гащетата му, след което устата й започна да пътува надолу по тялото му. Започна да целува малкия Дейвид и той внезапно свърши с мощен, разтърсващ пристъп на страст. Той изкрещя, но тя не спря докато не го подлуди. Накрая и тя се разтърси от страст и после всичко утихна.

Останаха легнали в тишината. Тялото й беше разперено върху неговото под нрав ъгъл. Той едва можеше да повярва какво се бе случило. Кротката, плаха мис Фийлд Стеснителната определено знаеше какво прави.

След няколко секунди той стана и се заключи в банята. Тялото му беше покрито с червени белези, където пръстите й се бяха впивали в него. Ама че палава кучка се оказа!

Когато се върна в стаята, тя беше облякла жилетката си и пъргаво миеше съдовете в кухнята. Не обърна поглед към него, когато той обу гащетата и панталоните си.

— Ще пиете ли едно кафе преди да си тръгнете, мистър Купър? — попита тя. Гласът й беше спокоен; само по страните й се забелязваше лека руменина, показваща какво току-що се е случило.

— Ъ, не благодаря ви, мис Фийлд. — Разбра намека й и каза — Наистина трябва да си тръгвам.

— Надявам се, че ще го направим пак — каза тя с равен глас.

— Да — колебливо каза той. — Е, довиждане. До утре в офиса.

— Довиждане, мистър Купър, до утре.

На улицата той повдигна рамене, пое дълбоко дъх и изпусна силна въздишка. Трябваше да се отърве от нея. Да бъде всеки ден в офиса му, да работи с него, щеше да бъде ужасяващо напомняне за случилото се. Щеше да си вземе хубава секретарка — просто с надеждата, че някога може пак да изпадне в ситуация на преживяване, като това.

Помисли си за Линда с горчива тъга. Беше готов да се прибере. Ох, Господи, как беше готов.


— Линда, мила! Изглеждаш положително зашеметяваща! Толкова елегантна, толкова млада! Този развод ти се отразява много добре. — Моника въведе Линда във всекидневната. — Тази вечер имаме интересна компания — няма женени двойки. Джак и аз решихме, че така ще е по-забавно. А сега, нека те представя.

Имаше около дванайсет души, седнали и прави. Линда позна брата на Моника, дизайнер на облекло. Той беше с някаква ниска, тумбеста жена, облечена със съвсем неподходящ копринен костюм тип пижама.

— Тази с Родни е принцеса Лоренц Алваро — прошепна Моника. — Вълнуващо, нали?

Линда никога не беше чувала за принцеса Алваро и не видя какво вълнуващо има в това, тъй като Родни беше педи.

Скоро започна да си бъбри тихо с един лекар. Той беше висок и приятен мъж. Преди да са изпили чашите си с мартини той я покани на вечеря на следващата вечер и тя си помисли — защо не? Така че прие. Той беше открито привлекателен и изглежда тя му беше много симпатична. Определено хубав мъж, въобще не типа на Дейвид.

Дойдоха още хора и Линда се намери притисната в ъгъл, а лекарят й разказваше дълга увлекателна история за един свой пациент с жълтеница. Историята й беше отегчителна. Тя се усмихваше вежливо и си мислеше, че не трябваше да приема поканата му за вечеря. Лекар или не, той имаше извънредно неприятен дъх.

Огледа се разсеяно из стаята. Изведнъж забеляза Джей Гросман и стана. Приглади роклята си и докосна косата си. Той не беше я видял. Разговаряше с Родни и принцеса Алваро и към тях се присъедини русото момиче, което беше във фоайето на „Дорчестър“ в деня, когато бяха обядвали. Блондинката сега изглеждаше още по-хубава в белия си костюм и прическа кок с бяла панделка. Джей я прегърна и тя му се усмихна.

Линда извърна поглед. Лекарят продължаваше скучната си история с монотонен глас.

Моника обяви, че в другата стая студеният бюфет е готов.

— Гладна съм — каза Линда многозначително.

— Мили Боже — каза лекарят. — Трябва да съм те отегчил доста. Да отидем да похапнем. — Хвана я покровителствено за лакътя и я поведе в другата стая, където тя налетя право на Джей.

Той балансираше две чинии с храна, които едва не паднаха.

— Линда! — Изглеждаше зарадван.

— Джей — каза тя, отвръщайки със същия тон.

— Къде се губиш?

— В провинцията с децата.

— Изглеждаш страхотно.

А преди да не изглеждах ужасно? — попита се тя.

— Благодаря ти. — Не можа да не се усмихне глупаво.

Останаха прави един до друг, усмихнати, и тогава ръката на лекаря я стисна по-силно и той каза:

— По-добре да отидем да си вземем храната.

— О, да. — Сърцето на Линда биеше бързо.

— Ще се видим след минутка — каза Джей. — Намигна й и имитира английския акцент на лекаря — По-добре си вземете храната!

Когато Джей беше достатъчно далеч, за да не ги чуе, лекарят каза:

— Тези американски филмови типове са все едни и същи.

— Нима?

— Знаеш ги какви са — нахални, вулгарни, мислят само за себе си.

— Познавате ли Джей Гросман? — попита Линда сърдито.

— Да кажем, че имаме общ приятел.

— Кой? — попита тя веднага с грубоват тон.

— Ни чул, ни видял съм.

— Какво? — Внезапно намрази лекаря.

Той се усмихна тайнствено:

— Всъщност, познавам една от бившите му жени.

— А. — Опита се да изглежда безразлична.

— Прекрасна жена — продължи лекарят. — Вярвам, че е живяла ужасно с него. Просто се омъжи за друг.

— Лори? — попита Линда хладно. Лекарят остана изненадан.

— Да. Лори е в Лондон с новия си съпруг. Той е извънредно богат.

— Колко интересно — каза тя със саркастичен тон и бързо хапна от храната, след което отиде в другата стая. Лекарят я последва отблизо.

Нямаше къде да седнат.

Джей беше седнал с блондинката на дивана.

— Линда — извика той, — седни тук.

— Извинете ме — каза тя на лекаря.

Джей стана и тя седна. Блондинката й хвърли бърз, раздразнен поглед.

— Сюзън — каза Джей, искам да се запознаеш с една моя много добра приятелка, Линда Купър.

— Здравейте — усмивката на Сюзън беше едва забележима.

Лекарят клекна пред тях, хапвайки усърдно от препълнената си чиния. Джей се отдалечи бавно и се спря в другата страна на стаята.

Изведнъж Сюзън стана и каза на Линда:

— Навярно твоят приятел би искал да седне. — И тя прекоси стаята и отиде при Джей. Лекарят седна бързо до Линда. Тя беше здравата вързана, тъй като той очевидно нямаше никакво намерение да се отдалечи от нея.

— Мога ли да те откарам у вас след това? — попита той.

— Съжалявам, с моята кола съм.

— Жалко. — Поклати глава разочарован. — Навярно ще мога да те последвам, просто да съм сигурен, че ще се прибереш в къщи невредима — изхихика със затворена уста.

Искаше й се да изкрещи — той се оказа ужасна досада! Не се потруди да му отговори. Стана бързо. И той стана.

— Извини ме — каза тя с решителен тон. — Трябва да отида до тоалетната.

Качи се горе. В спалнята на Моника беше тихо. Тя седна до тоалетката и прибра няколко паднали косъма от косата си. Дали Моника щеше да си помисли, че е много грубо от нейна страна, ако напуснеше сега? Въобще не й пукаше. Огледа се за сакото си сред палтата на леглото. Какво прахосничество беше, че си купи нова черна шифонова рокля, която беше облякла.

Намери сакото си, слезе долу и се измъкна тихо. Щеше да се обади на Моника утре и да й обясни, че е имала главоболие и е решила да не досажда на останалите с много сбогувания. Моника вероятно щеше да се обиди и да не я кани повече, но какво от това? Беше по-приятно да си седи в къщи с децата.

Прибра се в къщи, съблече се бавно, чудейки се на себе си защо преди три часа така старателно си беше слагала грим и очаквала с нетърпение гадното събиране на Моника. Какво бе очаквала? Навярно Вълшебния Принц. Но не и досаден лекар с лош дъх.

Почувства се потисната. Момичета като Сюзън сега задаваха темпото със своите малки тела. Приеми истината с открито лице, Линда, помисли си тя, ти имаше вече своите най-добри години, даде ги на Дейвид. Имаш две деца. Разведена си. Трябва да се подготвиш да намериш втори най-добър след Дейвид.

Дълго време през нощта не заспа. Чувстваше се самотна. В един момент през съзнанието й премина мисълта да се обади на Пол, но здравият разум надделя. Май сгреши, че се разведе с Дейвид. Май трябваше да му даде шанс. Но не, беше права — така беше по-добре, отколкото да живее в лъжа с Дейвид.

Накрая заспа в мъчителен сън.

Час по-късно телефонът я събуди.

— Ало — обади се тя със сънлив глас.

— Да не се опитваш да ме избегнеш?

— Какво? — Умът й все още бе полусънен.

— Оставих бележка за теб и не ми отговаряш на обажданията. Тази вечер ме отбягна и после просто избяга. Искам да вечерям утре с теб и не приемам никакви извинения.

— Добре, Джей. — Гласът й беше слаб.

— Ще мина да те взема в осем и дотогава не ми се обаждай, че не можеш да дойдеш. Търсих те три пъти.

Тя не знаеше какво да каже.

— Значи, разбрахме се, утре в осем — каза той след кратка пауза — и си облечи онази черна рокля, която беше сложила тази вечер — изглежда страхотна.

Внезапно всичко отново й просветна. Джей Гросман не беше определено втори най-добър.


Накрая Конрад се върна. Беше отсъствал час и половина и Клаудия, отегчена от списанията и от факта, че беше заставена да чака, се чувстваше малко сприхаво. Прикри раздразнението си с усмивка.

Беше пиян. Сграбчи я. Дебелите му ръце опипаха тялото й през тънката рокля.

Тя си изви и отскубна. Не беше планирала да бъде така.

— Няма ли да се качим горе? — попита той. Дъхът му — смесица от силен чесън и скоч — я обгърна. Той продължи:

— Добре де… добре. Просто искам малко предварителна подготовка. — Напъха грубите си ръце в деколтето й и сграбчи гърдите й.

— Причиняваш ми болка — оплака се тя. — Хей, късаш роклята ми. — Отблъсна се от него ядосана, че скъса роклята й, но продължи да се усмихва провокиращо. — Да отидем горе, любими — изгука тя. Да си направим една чудесна сцена горе.

— Първо съблечи дрехите си. Искам да огледам стоката, която взимам — каза той с настойчив тон.

Беше очевидно, че няма никакъв смисъл да спори. Щеше да се разбере с него, когато легнеха в леглото.

Бавно съблече бялото жарсе на сексапилни гънки. Отдолу имаше само жартиерен колан и бели чорапи. Дългите й крака бяха подчертани от обувките с много високи токчета.

Той скочи към нея, падна на колене и я прегърна през кръста. Захапа я по корема и заби силно зъби.

Тя изпищя от болка и го ритна.

— Ах ти, кучи син!

Той се засмя със силен гърлен тътнещ смях.

Тя потри корема си. Очите й блестяха заплашително, устата беше стисната в стегната усмивка. Значи той искал да си поиграе с нея, а? Е, и тя знаеше някои игрички.

— Хайде, ела — каза той и тръгна с тромава походка към вратата. Тя го последва. Той я избута нагоре по стълбите пред себе си, галейки краката й и опитвайки се да я опипва между тях.

Влязоха в спалнята. Беше много тъмна, вътре едва се виждаше.

— Качи се на леглото — изкомандва той.

Тя се качи на голямото кръгло легло, замислена мрачно колко различни ще бъдат нещата утре, когато този грамаден простак изтрезнее.

Той включи светлините — ярки, силно светещи лампи, които бяха насочени към леглото под различни ъгли. Тя забеляза голямо огледало на тавана над леглото.

Той се качи върху нея, без дори да се опита да се съблече, а само разхлаби панталоните си.

— Разкрачи се, бейби — каза той, — да си направим малко секс.

Той действаше с нея брутално — набута й го безцеремонно и започна да се друса грубо. След това поиска тя да му застава под всякакви възможни ъгли.

Тя действаше усърдно. Трябваше да го прави така, че той да запомни добре. Щеше да бъде забавно наистина — когато станеше знаменита, всеки щеше да казва, че е била открита само за една нощ. Колко прави щяха да бъдат хората!

Накрая той свърши. Тялото й я болеше от тежестта му. Беше цялата в синини и се чувстваше изтощена. Легна, разперила ръце и крака, немощна да направи каквото и да е движение.

Той беше изненадващо изпълнен с живот.

— Имам малка изненада за теб — рече той. — Просто стой, където си.

Стана от леглото и натисна бутон до вратата. Огледалото над леглото се раздели на две части, които започнаха да се отместват настрани, оставяйки след себе си голям отвор в тавана. Кръг от смеещи се лица надничаше към нея от зеещия отвор. Тя седна в леглото ужасена.

— Просто няколко от моите приятели — каза Конрад с небрежен тон. — Тия подвижни огледала са страхотна джунджурия да се направи партито да върви с гръм и трясък! — Изсмя се силно. — Избери кой ще ти хареса след мен.

Лице на жена, гротескно гримирано и старо, побърза да се предложи:

— Какво ще кажеш да бъда аз, Конрад? Мога ли да съм следващата с нея? Тя изглежда знае за какво е цялата тая работа.

Мъжки глас каза:

— Не, аз ще съм следващият, оставете ме да й направя едно истинско чукане.

— Ох, Господи! — Клаудия скочи от леглото.

— Какво има? — попита Конрад. — Не искаш ли да си в моя филм?

Тя заби поглед в него. Всеки инстинкт я предупреждаваше да се махне.

Но да напусне сега — каква полза щеше да има? Това нямаше да я изведе на сребърния екран.

— Добре — каза тя накрая. — Добре. Ще остана, но този път го направи както трябва.

— Правя го — каза ласкаво той.

Загрузка...