Уорд

ГЛАВА 12

Новото стадо пристигна два дни по-късно.

— Всички мъже в ранчото ще бъдат заети с него и няма да са в състояние да мислят за нищо друго — каза Изабел на Марина — Ще започнат да дамгосват животните, ще стане неописуема бъркотия — мучащи крави и крещящи мъже, навред ще се стеле прах, ще мирише на пот и изгоряла козина. Ужасно е, но като ги гледа, човек би си помислил, че са свършили най-трудната работа на света.

— А Уорд какво прави? — попита Марина.

— В ранчото няма по-добър от него, когато трябва да се уловят животните с ласо. Всъщност той се оказва всред най-големия хаос.

— Може би не трябваше да позволявам на Танър да отиде.

— Не би могла да го задържиш тук, освен ако не го вържеш.

Не бе необходимо да й се напомня, че с всеки изминал ден Танър ставаше все по-труден за контролиране. Всеки път, когато се опитваше да го предупреди да не се привързва прекалено много към Уорд, той се сърдеше.

— Но аз го харесвам повече от Бъд! — извика й той същата сутрин — Бих искал Уорд да ми е баща.

Танър се бе втурнал веднага навън, а Марина бе преглътнала страха и гнева си. Вместо да събере багажа им и незабавно да се отправят към Сан Антонио, тя отиде да потърси Уорд.

Бе се опитала да убеди самата себе си, че никога повече не иска да го вижда, но това не бе истина. Младата жена неволно се усмихна. Все още го смяташе за много красив. Ако трябваше да бъде съвсем честна — искрено се надяваше да не й се налага да признае това пред някого другиго — все още изпитваше силно физическо привличане, когато бе близо до него. Той можеше да си мисли, че Танър прилича на Рамон, но тя откриваше в сина си с всеки изминал ден все по-голяма прилика с Уорд.

Уорд не притежаваше красотата на Рамон. Челюстта му бе силна, но не и идеално оформена. Брадичката му бе волева, дори прекалено. Веждите му бяха твърде широки, носът — правилен, но не съвсем. И все пак всичко си пасваше идеално. Лицето на Уорд бе много характерно, то отразяваше същността, душата на своя притежател.

Кого се опитваше да измами? Чувствата й към Уорд нямаха нищо общо с Танър. Но всичко се свеждаше до привличане, а не до любов. Не трябваше да се опасява, че това би могло да означава нещо повече. В края на краищата, напълно споделяше мнението, че Рамон е изключително красив, но в същото време безкрайно го презираше.

Марина не попита къде работеха мъжете, но не бе възможно да подмине мястото. Трябваше само да следва шума и облаците прах.

Безпорядъкът в мястото, където се слагаше клеймо на животните, бе по-ужасен, отколкото си бе представяла. Всичко наоколо бе в постоянно движение. Смесицата от цветове — черно, кафяво, сиво-кафяво, бяло и всички нюанси между тях — се движеха пред погледа й като многоцветен калейдоскоп.

На всеки няколко минути Уорд хващаше с ласото си някое младо животно и го завличаше при една от двете групи, които извършваха дамгосването. Две момчета хващаха животното и го събаряха на земята. Някое от малките момчета подаваше на Джейк или Бък нагорещеното желязо и клеймото биваше поставяно на единия хълбок на добичето. След това то бе освобождавано и отвеждано във второ стадо.

Всичко това се повтаряше отново и отново, мъжете работеха бързо и точно.

Шумът беше оглушителен Марина можеше да се закълне, че всяко едно от тези хиляда животни мучеше колкото му глас държи. Онези, които бяха хванати и дамгосани, ревяха най-силно. Мъжете крещяха или цепеха въздуха с пронизителни изсвирвания. Но най-лошото бе миризмата. От вонята на обгорено месо и козина започна да й се гади.

След като се приближи още повече Марина забеляза, че мъжете правеха разрез на ушите на телетата, също така кастрираха мъжките животни. Марина си помисли, че всеки момент ще повърне. Насочи вниманието си към Танър и Дрю. Те обикаляха наоколо с купа, пълна с някакво вещество, подобно на катран, и мацваха по малко от нея върху повалените животни където им попаднеше.

Детето й участваше в тази отвратителна работа и изглеждаше по-щастливо отвсякога.

Джейк се изправи. Нощния ястреб зае мястото му. Очевидно момчето бе дамгосало животното така, че Джейк бе останал доволен. Той направи разрез на ухото. За щастие, не се наложи кастриране, тъй като телето бе женско — и го пусна. Пит и Уил го закараха във второто стадо.

— Много ни липсват момчетата, които заминаха за Абилийн — заяви Джейк, след като се приближи до Марина. — Работата върви много по-бързо, когато и те са тук. Следи внимателно цвета на желязото! — извика той към Нощния ястреб. — Сега е прекалено горещо. — След това отново се обърна към Марина. — Благодаря, че позволи на Танър да дойде. Той ни е от голяма помощ.

Внезапно Танър се шмугна между животните, заедно с четката и купата в ръка, сложи знака на няколко от тях и още по-бързо се отдалечи.

— Но какво прави той? — попита Марина, на която сърцето се бе качило в гърлото от страх.

— Слага лекарство на някои животни. Някои от тях имат рани, а мухите месарки снасят яйцата си в тях. Ларвите, които се излюпват след това, могат да съсипят животното. Танър и Дрю слагат лекарство върху всяка рана, която видят.

— Опасно ли е? — Поне така изглеждаше.

— Може да пострада, ако бъде ритнат.

Марина преглътна мъчително. Нищо подобно не се случваше, когато Танър бе с Бъд.

— Танър искаше да улавя животни с ласо като Уорд — продължи Джейк. — Казах му, че ще трябва да почака, докато порасне още малко.

— Благодаря — Марина се зачуди на какви ли други опасности синът й очакваше с нетърпение да се изложи.

— Не благодари на мен — отвърна Джейк — Когато му казах, че не може да ги хваща с ласо, бе готов да се опита с голи ръце да ги повали на земята. Уорд го убеди, че поставянето на лекарство против ларви е много важна и отговорна работа.

Марина се запита каква лудост я бе прихванала изобщо да си помисли, че е добра идея да доведе Танър тук.

— Не бихме свършили и половината от тази работа, ако Уорд не ловеше животните — казваше Джейк. — Той върши това толкова умело и бързо, че, както виждаш, никой не остава без работа.

— Уорд е израснал в ранчо.

— Който го е обучавал, е свършил чудесна работа.

— Харесваш ли го? — попита внезапно тя. — Искам да кажа, наистина да го харесваш, да му се възхищаваш, да си помислиш, че от него би излязъл чудесен баща?

— Защо ме питаш за това?

— Изабел казва, че той се е променил, че трябва да опозная мъжа, в който се е превърнал сега, преди да реша какво да правя с него и Танър.

— Да, харесвам Уорд. Няма човек, на когото да се възхищавам повече. Помолих го да остане, защото имах нужда от опитен човек. Сега искам да остане, защото не искам да загубя един наистина добър приятел.

— Какво ще кажеш за другото?

— От него би излязъл чудесен баща. Уорд не позволява на момчетата да кръшкат или да си намират извинения. Кара ги да се изправят лице в лице с проблема, както правя и аз, но го прави но свой начин. Танър много го хареса и започна да се привързва към него. Това трябва да ти говори нещо.

Наистина беше така, но й говореше за неща, които не би искала да знае.

Без предупреждение Джейк извика към момчетата.

— Така не се държи едно теле! — Той се отправи с бързи крачки към тях. — Ако не внимавате, ще свършите със сцепени глави, така да знаете.

Марина продължи да наблюдава Джейк, който обясни грешката на момчетата и операцията по дамгосването продължи с предишните бързи темпове. Постепенно вниманието й се насочи към Уорд.

Мислено се върна години назад, като се опитваше да си спомни какво в него я бе привлякло от самото начало. Когато за пръв път го видя — мръсен, покрит с прах, каубой, той олицетворяваше за нея свободата, в ярък контраст с пълния с ограничения начин на живот, който родителите и обществото й бяха наложили. Той излъчваше просто, неприкрито чувство, бе чужд на всяко лицемерие. Харесваше я заради самата нея, а не заради името или богатството й. С него тя се чувстваше като пълноценен човек, с правото на свои предпочитания, мнения и желания. Цялото у внимание бе насочено към нея. Уорд никога не се бе тревожил за собствената си външност, никога не бе очаквал от нея да му се възхищава. Тя бе харесвала откровения му поглед, честното му лице. Предполагаше, че точно заради това бе наранена толкова дълбоко, когато той не й повярва. Бе рискувала всичко, като бе тръгнала против желанието на семейството си. А той не бе готов да рискува толкова много.

Докато го наблюдаваше, застанал уверено на седлото, мятащ ласото с непогрешима точност, водещ коня си и уловеното теле с неподправено умение, а мускулестото му тяло с лекота понасяше трудната и изтощителна работа, Марина почувства, че я обзема същото чувство, както някога, когато разбра, че се влюбва в неподходящия брат.

Марина с усилие отклони поглед. Нямаше да си позволи да повтори същата грешка. Щеше да говори с него, щеше да направи всичко, което бе по силите й, за да го опознае, но щеше да го направи заради Танър, а не заради себе си. Нямаше да си спомня за целувките му, за страстта му, когато я любеше, за сладостното чувство, когато се намираше в прегръдките му. Уорд беше мъж като всички останали и тя имаше намерение да се отнася с него по този начин.

Уорд не бе мъртъв и това бе неоспорим факт. Танър рано или късно щеше да научи, че истинският му баща е Уорд. Трябваше да реши как и кога бе най-подходящо да му каже.

Джейк бе казал, че имат на разположение трийсет минути. Всички бяха отишли да пият вода или да си починат на сянка. Уорд се насочи към къщата, за да потърси Марина.

Продължаваше да си повтаря, че не би трябвало да я вижда, нито да говори с нея. Казваше си, че това, което трябваше да направи, бе да и даде развод и да я изпрати незабавно за Сан Антонио. Казваше си, че всъщност не го бе грижа за нея, интересуваше се само от Танър. Казваше си, че животът на двамата вече не бе свързан, че раздялата е била пълна и окончателна още преди години.

Уорд трябваше да обмисли три неща, можеше да започне още сега. Семейството му го бе лъгало. Това болеше повече, отколкото бе могъл да си представи, но вече бе недопустимо да пренебрегва очевидното.

След като веднъж прие факта за измамата на семейството си, Уорд нямаше причини да се съмнява в думите на Марина, че Рамон се бе опитал да я изнасили. Никога не бе мислил, че брат му е способен на такова нещо, но Рамон никога не бе отблъскван от жените, а бе отхвърлен от жена, която той считаше за своя.

След като повярва в предателството на Рамон, трябваше да изхвърли от ума си мисълта, че Марина го бе измамила. Не можеше да продължава да обвинява жена, за която бе разбрал, че самата тя е била предадена и измамена.

И накрая оставаше Танър. Ако Марина никога не се бе любила с Рамон, това означаваше, че момчето наистина е негов син!

Уорд намери Марина да копае земята непосредствено до стълбите на верандата.

— Какво правиш? — попита той.

— Роуз Рандолф изпрати на Изабел семена и готови за разсаждане растения. Тя не е в състояние да се наведе, за да подготви лехите. Всеки друг е зает с дамгосването, затова с тази работа се заех аз.

— Чакай, остави на мен. Ти не би трябвало да го правиш.

Марина вдигна поглед към него.

— Не, Уорд, ти си имаш своя работа.

Той я наблюдаваше търпеливо, докато тя внимателно поставяше растението в изкопаната преди това дупка, запълваше я с пръст и я поливаше с вода Това растение бе последното.

— Трябва да говоря с теб.

— Давай — отвърна тя, без да прекъсва работата си. — Мога да говоря, докато правя редовете за семената.

Ако искаше да получи отговор на въпросите си, трябваше да започне от самото начало. Уорд би предпочел да има цялото й внимание, но може би беше по-добре, ако не се гледаха постоянно в очите.

— Защо дойде тук? — попита той.

Марина застина за момент, но не вдигна поглед към него.

— Защо питаш? Ти не вярваш на нищо от това, което ти казвам.

— Знам, и трябва да призная, че не бях прав. Ако искаме да изясним нещата, трябва да започнем от самото начало.

Този път Марина вдигна глава, измервайки го с преценяващ поглед. По израза на лицето й Уорд не можеше да отгатне какво си мисли в момента. Добре. Не искаше да знае. Още не.

Очевидно доволна от това, че той бе искрен. Марина отново се захвана с работата си.

— Какво искаш да знаеш?

— Ако не си обичала Рамон, защо тогава отиде да гостуваш в ранчото?

Марина въздъхна, като че ли освободила се от дълго потискано напрежение.

— Семействата ни решиха, че ние с Рамон трябва да се оженим. Нашето положение в обществото напълно отговаряше на вашето богатство. Бях поласкана, но все още не исках да се омъжвам.

— Мога да предположа, че на майка ми това изобщо не се е харесало.

— Нито пък на моята. Тя реши, че удоволствията, които предлага Сан Антонио, са виновни затова и ме изпрати в ранчото, където да не виждам никой друг, освен Рамон. Надяваше се, че по този начин веднага ще се съглася да се омъжа.

— И защо не го направи?

Марина прекъсна за момент работата си.

— Срещнах теб и разбрах, че съм открила в теб всичко онова, което липсва у Рамон. Всичко се случи много бързо, все едно да се събудя и да разбера, че съм се влюбила в човек, когото никога преди не съм виждала.

По същия начин се бе почувствал и той. Все още не можеше да забрави шока, който изпита, когато разбра, че тя го обича, часовете, които прекара, убеждавайки сам себе си, че Марина говори искрено, че не си е въобразил.

— Това не те ли изплаши?

— Да, но ме и опияняваше в същото време. Бях твърде млада, за да си дам сметка за риска, който поемам.

— Защо не каза на родителите си, че Рамон се е опитал да те изнасили?

Марина започна усилено да копае с малката градинарска лопатка.

— Баща ми щеше да използва това обстоятелство като извинение, за да ме принуди да се омъжа за него.

— Ами моето семейство?

— И кой в ранчото щеше да ми повярва? Майка ти ли? Или ти?

Те не й бяха повярвали — нито един от тях.

— Ако бях обвинила Рамон публично, щях да бъда напълно разсипана. Майка ти беше бясна, защото се намесих в плановете й, но сметна за непростимо това, че предпочетох теб пред Рамон. Беше решена на всяка цена да ни накаже и двамата.

— Ако е така, успяла е повече, отколкото си е мислела.

Марина започна да копае малки лехи за семената.

— Тя ме презира, но теб те мрази. Предполагам, че си наясно с това, нали?

Уорд не можеше да приеме това. Винаги бе знаел, че майка му предпочита Рамон. Но да мрази собствения си син? Не, невъзможно.

— След всичко, което се случи с теб, не съм изненадан, че мислиш по този начин — каза той.

— Никога няма да можеш да видиш семейството си такова, каквото е в действителност.

Уорд вече бе приел факта, че го бяха излъгали, но не можеше да приеме злобата и отмъстителността им.

— Защо ме накара да се оженим толкова набързо? — попита той.

Марина се пресегна за едното пакетче със семенца, но не започна да ги засажда. Още веднъж вдигна поглед към Уорд.

— Страхувах се, че ще ни разделят.

— Не можеха да направят това.

Марина отвори пакетчето и започна да пуска равномерно семената в лехите.

— Ние се оженихме и въпреки всичко ни разделиха, нали?

Уорд не можеше да оспори това.

— Защо не ми каза какво се е опитал да ти стори Рамон?

— Не виждах смисъл да ти казвам. Ти вероятно нямаше да ми повярваш. Ако беше го направил, щеше да те заболи прекалено много. При това, мразех самата мисъл да знаеш, че Рамон ме е докосвал.

Между тях се настани напрегната тишина. Марина продължаваше да засажда леха след леха. Уорд не бе сигурен, е тя ще заговори отново. Накрая не можа да се стърпи и попита:

— Защо не остана в ранчото?

Ръката й затрепери толкова силно, че семената се разпръснаха извън лехите.

— Майка ти ме нарече мръсна уличница и веднага ме изхвърли.