Пъклен

и

желания


Ариана се отдръпна ужасено.

– Не – прошепна тя, сигурна в невъзможността на предложението. – Никога не бих могла.

Сините очи на Тес я умоляваха с яростна сила.

– Можем да прекратим тайната си връзка и да я оповестим пред вселената.

Начинът, по който прогърмя гласът й, отеквайки от гредите на обора, изпълни Ариана с нервност.

– Не искаш ли това? – извика Тес. – Не искаш ли да бъдем заедно, да разчупим тираничните окови, които ни пречат да бъдем наистина себе си?

Ариана поклати глава. Това беше нечестно. Тес си бе изгубила ума. Тя имаше най–великолепната душа, която Ариана беше виждала, но този път беше стигнала твърде далече. Ако изобщо я беше грижа за Ариана, Тес щеше вече да знае какъв ще бъде отговорът на любимата й.

Но после…

Ариана се поколеба, позволявайки си за миг да види ситуацията от гледната точка на Тес. Разбира се, че Ариана искаше да обича Тес открито. Винаги щеше да иска. Какво друго трябваше да направи, за да го докаже?

Не! Как можеше Тес да иска това от нея? Да избере Ада пред Рая? Това не беше любов. Беше безумие.

– Може би правилата са прави – каза Ариана предпазливо. – Може би ангелите и демоните не бива…

– Какво? – прекъсна я рязко Тес. – Кажи го.

– Луцифер никога не би го позволил – каза накрая Ариана уклончиво, като се извърна от Тес и закрачи из обора мина покрай конете в яслите им. Кравите в кошарата. Всичко си имаше място. Погледна през обора към Тес и се почувства по–далече от всякога от душата, която обичаше най–много.

– Луцифер може и да го позволи… – поде Тес.

– Знаеш какво смята за любовта! – изсъска Ариана. – От както… – Но млъкна, без да довърши. Онази стара история нямаше значение, не и точно сега.

– Ти не разбираш. – Тес се изсмя престорено, сякаш Ариана не успяваше да проумее нещо толкова просто като една аритметическа задача. – Каза, че ако те доведа с мен…

– Кой каза? – Ариана рязко вдигна глава. – Луцифер?

Тес отстъпи, сякаш изплашена, и за миг на Ариана й се стори, че видя нещо в гредите на обора. Каменна статуя, гаргойл. Той сякаш ги наблюдаваше. Но когато примигна, той беше изчезнал. Тя отново погледна в обезумелите очи на Тес и се почувства предадена.

– Казала си му?

Сега Ариана тръгна с резки крачки към Тес, спирайки точно пред гърдите на любимата си. Те се надигнаха изненадано от сблъсъка, но Тес не се отдръпна.

– Как се осмеляваш – изсъска Ариана, като се завъртя на пета.

Преди Ариана да успее да избяга от обора, Тес сграбчи китките й. Ариана се изви и се отскубна, чувствайки как пръстите на Тес се провлачиха по кожата й.

– Остави ме на мира! – изкрещя Ариана, без да го мисли наистина, но Тес и без друго не слушаше. Тя отново се нахвърли на Ариана, като дръпна ръкава на роклята й толкова силно, че платът се раздра.

– Да, казах му! – изрева Тес, крещейки право в лицето на Ариана. – За разлика от теб, мен не ме е грижа кой ще узнае!

Ариана я блъсна. Блъсна я толкова силно, че Тес падна назад във висока като кула купчина от ведра с мляко. Те се преобърнаха, падайки върху нея с трясък, като опръскаха бледата й кожа с няколко бели капки.

Тес изрита ведрата и светкавично се изправи на крака. А после – Ариана не го беше очаквала – крилете й изведнъж се разтвориха зад раменете й.

Те никога не показваха крилете си една на друга; това беше нещо, за което се бяха разбрали преди цяла вечност. Това бе твърде ясно напомняне, че любовта им не е планирана да просъществува.

Сега широките демонски криле на Тес изпълниха обора с блещукаща светлина. Имаха златистия цвят на последния миг от залеза: като високи склонове, които се издигаха високо зад раменете й подобно на два планински върха. Удряха леко отстрани до тялото й, напълно изпънати, твърди, с връхчета, извити леко навън в посоката на Ариана.

Ритуалната бойна поза.

Конете зацвилиха, а кравите започнаха да мучат, сякаш можеха да доловят напрежението, наближаването на нещо лошо.

Ариана не бе възнамерявала да прави онова, което последва – но и не можеше да го предотврати. Крилете й откликнаха на призива. Разцъфнаха от раменете й в буен изблик, който й се стори така изначално хубав, че тя нададе непредпазлив радостен вик. Но в следващия миг се задави от съжаление, когато ги видя как се диплят отстрани до тялото й.

Тес удари с големите си златисти криле и тялото й се издигна. Тя закръжи във въздуха за частица от секундата, а после се устреми надолу, нападайки Ариана. Двете се търкулнаха на пода на обора.

– Защо правиш това? – извика Ариана, като сграбчи Тес за раменете, напрягайки се да я удържи, докато се бореха.

Тес държеше в юмрук кичур от дългата коса на Ариана. Дръпна я рязко назад, за да погледне Ариана в очите:

– За да ти покажа, че съм готова да се боря за теб. Бих направила всичко за теб.

– Пусни ме! – Ариана не искаше да се бори с любимата си, но крилете й почувстваха старото магнетично привличане към вечния враг. Ариана изпищя от болка и зашлеви лицето, което винаги беше искала само да обожава.

– Присъединиш ли се към мен – изрече ожесточено Тес, приковавайки ръцете на Ариана към земята, – той ще те приеме. Ще приеме любовта ни.

Ариана поклати глава, присвивайки се под любимата си. Страхуваше се какво ще направи Тес в следващия момент, но трябваше да каже истината.

– Това е номер.

– Млъквай.

– Хитрост, за да ме отведеш там долу. Още една души, която той иска. – Ариана се бореше срещу хватката на възлюбената си, срещу собствените си натежали като олово криле, които мятаха искри всеки път, щом се докоснеха до тези на Тес. – Луцифер е търгаш – изкрещя тя, за да надвика глъчката на кавгата им, – който остава на пазара след залез–слънце, само за да направи още една последна продажба. В мига, щом се присъединя към теб…

Тес замръзна, пламналото й лице бе само на сантиметър–два над това на Ариана. Пусна косата на Ариана, освободи я от мястото на земята, където я бе притиснала. Обгърна с длан бузата на Ариана.

– Значи ще го обмислиш?

В синия поглед на Тес имаше толкова много страст, че сърцето на Ариана се разтопи.

– Спомням си първия път, когато се сбогувах с теб – прошепна Тес. – Толкова се страхувах, че няма да те видя никога повече.

Ариана потръпна:

– О, Тесриел.

Как можеше да устои на една последна целувка? Схватката се разпадна, когато главата й се повдигна към Тес: цялото лице на Тес се промени. Любовта нахлу обратно вътре, изпълвайки пространството между телата им, докато помежду им не остана пространство. Преплетоха взаимно пръсти в косите си, с преплетени крайници, и се прегърнаха плътно. Когато устните им се срещнаха, цялото тяло на Ариана се възпламени от яростна страст. Тя изпиваше любимата си; не искаше никога да се откъсне от тази прегръдка, знаейки, че когато тя свърши…

Щяха да са свършили и те.

Очите й унесено се отвориха и тя се взря в спокойното лице на своята вярна любима. Ариана никога не можеше наистина да мисли за Тес като за демон. Никога.

Щеше да я помни така.

Без да го осъзнава, устните й се бяха отдръпнали от тези на Тес. Сърцето й беше изпълнено с печал, натежало и тъжно.

Надигна се и седна бавно, после се изправи на крака.

– Не–не мога да се присъединя към теб.

Очите на Тес се присвиха и гласът й стана стряскащо студен, както в миговете, когато гордостта й беше наранена. Не се надигна от земята.

– Ти си паднал ангел, Ариана. Време е да го осъзнаеш и да слезеш от олтара си.

– Не съм такъв паднал ангел. Не съм като теб. Паднах, защото вярвам в любовта.

– Това е лъжа! Падна, защото Даниел повлече теб и мен, и всички други надолу със себе си.

Ариана трепна:

– Поне любовта като тази на Даниел не изисква от едно момиче да предаде същността си.

– Толкова ли си сигурна в това?

Въпросът увисна във въздуха. Ариана отиде до хранилката, опряна в далечната стена, и добави зоб и кофа кладенчова вода в яслите на конете. Чу Тес да въздиша.

– Вярвам в каузата на Даниел – каза Ариана. – Вярвам в Лусинда.

– Отново грешиш: ти беше прикрепена към тях. Трябва да се грижиш за тях, иначе онези идиоти от борда на Съдниците ще дойдат за теб.

– Това не значи, че не вярвам! Няма да изоставя Лусинда и Даниел.

– Вместо това би се отказала от нас? – Сега Тес плачеше седеше в средата на обора и бършеше сълзите си с калната си кърпичка. – Утре е Денят на Свети Валентин, Ариана.

– Знам. Разбрахме се да отлетим до панаира за Деня на Свети Валентин, където ще бъдат Лусинда и Даниел и всички останали. – Гласът на Ариана потрепери. – Ще бъдем весели.

– Весели? Ще се преструваме, че аз не съм твоята любов, а ти не си моята? Ще се преструваме, че търсим онова, което вече споделяме? – Тес се намръщи.

Ариана не отговори. Тес беше права. Положението им беше мъчително тежко.

Най–накрая Тес се изправи и се приближи до Ариана. Взе ведрото от ръцете й и го сложи на земята. Обгърна с длан бузата на Ариана.

– Нека Лус и Даниел си имат своя Ден на Свети Валентин. Нека и ние си имаме нашия. Отдай почит на истинската любов, като сключиш съюз с мен. Присъедини се към мен, Ариана. Можем да бъдем толкова щастливи заедно – ако наистина сме заедно.

Ариана преглътна страха, надигащ се в гърлото й:

– Обичам те, но не мога да обърна гръб на обещанията си.

Отдръпна се от хватката на Тес. Очите на Ариана бързаха да уловят всяка подробност от Тес: червената й коса, бавно полюляваща се на лекия ветрец, бледите й боси крака в грубата слама, ръката й, която рисуваше силуета на отсъстващата ръка на Ариана, сълзите, надигащи се в яркосините й очи.

Дори драматичния златист блясък на крилете й.

Това щеше да е последният път, когато щяха да се видят. Това щеше да бъде последното им сбогуване.


Загрузка...