Аз преди теб

„ДА СЕ ПРОЧЕТЕ САМО В КАФЕНЕ «МАРКИЗ», РЮ ДЕ ФРАНК БУРЖОА, С КРОАСАНИ И ГОЛЯМО КАФЕ СЪС СМЕТАНА НА МАСАТА.“

„Кларк,

Когато четеш това писмо, вече ще са минали няколко седмици. Съмнявам се, че дори предвид новопридобитите ти организационни умения би успяла да отидеш в Париж преди началото на септември. Надявам се, че кафето е добро и силно, а кроасаните — пресни, и че времето все още е достатъчно слънчево, за да седнеш отвън на тротоара в някой от ония метални столове, които винаги лекичко се клатят. Бива си го «Маркиз». И пържолите са добри, ако решиш да се върнеш за обяд. А ако погледнеш от лявата си страна, ще видиш парфюмерията «Л’Артизан», където, след като прочетеш писмото, трябва да идеш да пробваш парфюма, чието име беше нещо от рода на «Папийон Екстрем» (не си спомням точно). Винаги съм си мислел, че на теб ще ухае страхотно.

Окей, инструкциите свършиха. Има няколко неща, които исках да кажа и трябваше да ти ги кажа лично, но ти щеше много да се разстроиш и нямаше да ме изслушаш докрай. Винаги говориш много.

Та ето какво: чекът, който получи в първия плик от Майкъл Лолър, не беше пълната сума, а само малък подарък, за да си помогнеш през първите седмици и да отидеш в Париж.

Когато се върнеш в Англия, занеси това писмо на Майкъл в лондонския му офис и той ще ти даде съответните документи, за да имаш достъп до сметката, която той е открил на твое име. В тази сметка има достатъчно да си купиш сносно жилище и да платиш таксата за университета и останалите неща по време на редовното ти обучение.

Родителите ми знаят всичко. Надявам се, че това, както и правните документи, изготвени от Майкъл Лолър, няма да позволят да имаш проблеми.

Кларк, почти те чувам как започваш да дишаш тежко. Не изпадай в паника и не се опитвай да раздадеш парите: не са достатъчно да се излежаваш до края на живота си. Но ще ти купят свободата както от това клаустрофобично градче, което двамата наричаме дом, така и от бъдещето, което досега си мислела, че трябва да имаш.

Не ти давам парите, защото искам да се чувстваш тъжна или да си ми задължена, или да си мислиш, че е някакъв вид напомняне за мен.

Давам ти ги, защото не е останало почти нищо, което да ме прави щастлив, но ти въпреки това успяваш.

Съзнавам, че нашето познанство ти е причинило болка и страдания, и се надявам един ден — когато няма да си толкова сърдита и разстроена — не само да осъзнаеш, че постъпих правилно, но и това да ти помогне да имаш наистина добър живот, по-хубав, отколкото ако не ме беше срещнала.

За известно време ще се чувстваш неудобно в новия си свят. Винаги е странно, когато те изтръгват от навиците ти. Но се надявам да се чувстваш и малко въодушевена. Лицето ти, когато се върна от гмуркането онзи път, ми каза всичко; в теб има глад, Кларк. Неустрашимост. Просто си я заровила дълбоко, както правят повечето хора.

Не ти казвам да скачаш от високи сгради или да плуваш с китове, или нещо подобно (макар че тайничко бих се радвал, ако го направиш), а да живееш смело. Приемай предизвикателствата. Носи гордо чорапогащника на райета. Ако все пак решиш да се събереш с някой смешник, първо се увери, че някъде си скътала нещо от това. Да знаеш, че пред теб все още има възможности, е вид лукс. Да знам, че съм ти ги предоставил, за мен е вид облекчение.

Е, това е. Ти спечели сърцето ми, Кларк. Направи го от първия ден, когато влезе вкъщи, с твоите абсурдни дрехи, недодяланите ти шеги и пълната ти неспособност да криеш мислите си. Ти промени живота ми много повече, отколкото тези пари ще променят твоя.

Не мисли за мен твърде често. Не искам да тъжиш. Просто живей добре.

Просто живей.

С обич — Уил“