Капризите на сърцето

11

Моли бе нагласила алармата на часовника, донесен от Кевин, да звънне в пет и половина, а в седем часа уханието на боровинкови кексчета се носеше из долния етаж на пансиона. Върху бюфета в трапезарията се издигаше купчина от жълти порцеланови чинии, всяка от които бе украсена в средата с красиво зелено листо. Тъмнозелени салфетки, водни чаши от пресовано стъкло и прибори за хранене от различни комплекти придаваха особено очарование на трапезата. Кръглите кифлички със стафиди, които бе открила във фризера, се печаха в печката, а върху мраморния плот се мъдреше кафява керамична тава, пълна с дебели резени хляб, накиснати в разбити яйца, подправени с ванилия и канела.

За пръв път от месеци насам Моли умираше от глад, но нямаше време да хапне. Да приготвиш храна за къща, пълна с гости, плащащи за нощувка и закуска, си беше истинско предизвикателство, съвсем различно от това, да направиш палачинки за децата на семейство Кейлбоу. Тя отмести тетрадката с рецепти на леля Джудит по-далеч от купата с панировката за филиите и се опита да събуди у себе си предишното негодувание към Кевин, който още спеше на горния етаж, но не успя. Признавайки бебето им миналата нощ, той й бе направил истински подарък.

Вече не носеше сама товара на преживяното нещастие и когато тази сутрин се събуди, възглавницата й не бе мокра от сълзи. Мъката й нямаше да изчезне изведнъж, ала в душата й вече бе започнала да се прокрадва надеждата, че отново може да бъде щастлива.

Кевин се дотътри в трапезарията, след като бе сервирала втората порция панирани филии на Джон Пиърсън. Очите му бяха зачервени и подпухнали и целият му вид бе като на мъж, страдащ от силен махмурлук.

— Твоят питбул се опита да ме сгащи в ъгъла.

— Той не те харесва.

— Вече го забелязах.

Моли осъзна, че нещо помежду им липсва, ала й бе нужна минута, за да проумее какво бе то. Неговата враждебност. Гневът, който изпитваше към нея, най-сетне бе започнал да отшумява.

— Извинявай, че се успах — промърмори той. — Снощи ти казах да ме изриташ от леглото, ако не ме завариш в кухнята.

За нищо на света! Нищо не можеше да я накара да влезе в спалнята му, особено след като съпругът й вече не гледаше на нея като на смъртен враг. Кимна към празните бутилки в кошчето за смет.

— Изглежда, че миналата нощ е имало голям купон.

— Всички искаха да обсъдят преминаването на млади играчи в професионалната лига, а темите във футбола са безкрайни. Но едно ще кажа за това поколение: умеят да пият.

— Явно снощните алкохолни подвизи не са се отразили на апетита на господин Пиърсън.

Той погледна към филията, добиваща златистокафяв цвят в тигана.

— Мислех, че не можеш да готвиш.

— Обадих се на Марта Стюарт28. Обаче ако някой от гостите поиска бекон или наденица, ти ще трябва да ги изпържиш.

— Заради прасенцето Бейб?

— Именно. И ще обслужваш масите. — Тикна му кафеника и обърна филията.

Кевин се втренчи унило в каната с кафе.

— Десет години в НФЛ, и ето докъде го докарах.

Въпреки оплакванията си, той остана изненадан колко бързо мина следващият час. Наливаше кафе, разнасяше пълните и празните чинии, забавляваше гостите и успя да отмъкне за себе си няколко от палачинките на Моли. Тя беше страхотна готвачка и Тъкър на шега й подхвърли, че е решил да я назначи за постоянно. Очите й заискриха гневно, ала мъжът бе доволен да види отново блясък в тях.

Явно разговорът им от миналата нощ бе разсеял част от мрачното й настроение и у нея отново се бе разгорял онзи живец, който помнеше от вилата в окръг Дор. Самият Кевин се беше взирал до сутринта в тавана на спалнята. Никога вече нямаше да може да мисли за бебето като за нещо далечно. Миналата нощ то получи име. Сара.

Младият мъж примигна и грабна кафеника, за да долее отново чашите.

Шарлот Лонг надникна, за да провери как се справя новоизпечената готвачка, и изяде две кексчета. Кифличките със стафиди бяха малко прегорели, но панираните филии бяха страхотни и никой не се оплака. Моли тъкмо дояждаше на крак закуската си, когато се появи Ейми.

— Извинявай, че закъснях — промърмори момичето. — Миналата нощ си тръгнах чак в единайсет.

Моли забеляза нова смучка на шията й, този път малко над ключицата. Засрами се от себе си, когато я бодна ревност.

— Свършила си добра работа. Къщата вече изглежда много по-добре. Защо не се заемеш с онези чинии?

Ейми се запъти към мивката и започна да зарежда миялната машина. Косата й бе прибрана с малки розови шноли във формата на морски звезди. Беше си сложила очна линия, сенки и спирала на миглите, но или бе подминала червилото, или Трой вече го бе изблизал.

— Съпругът ти наистина е супер. Не гледам много футбол, но дори аз го познавам. Много готин спорт. Трой каза, че е третият най-добър куотърбек в НФЛ.

— Най-добрият. Само трябва да има малко повечко самоконтрол.

Ейми се протегна с такова задоволство, че горнището й се вдигна до пъпа, а шортите й се смъкнаха под изхвръкналите кокалчета на таза.

— Разбрах, че и вие сте младоженци. Не е ли велико?

— Направо сбъдната мечта — промърмори Моли сухо. Очевидно момичето не беше чело „Пийпъл“.

— Ние сме женени от три месеца и половина.

Точно колкото и те. Само дето с Кевин не се натискаха през всяка свободна минута.

Ейми се зае отново със съдомиялната машина.

— Всички казват, че сме прекалено млади — аз съм на деветнайсет, а Трой на двайсет — но повече не можехме да чакаме. И двамата сме християни и не приемаме секса преди брака.

— Значи сега си наваксвате?

— Толкова е жестоко — ухили се Ейми и Моли й се усмихна разбиращо.

— Може би все пак ще е по-добре, ако не се опитвате да си наваксвате в работно време.

Момичето изплакна една купа.

— Предполагам, че си права. Обаче е толкова трудно.

— Надзирателят на робите навярно ще те провери днес, така че защо не се заемеш със спалните, след като привършиш тук?

— Да… — въздъхна изтощената новобрачна. — Ако видиш някъде навън Трой, ще му кажеш ли, че го обичам и всичко останало?

— Едва ли ще е много уместно.

— Да, предполагам, че е доста незряло. Сестра ми казва, че трябва да бъда по-сдържана и хладна, ако не искам да ме приема за даденост.

Моли си представи младежкото лице на Трой, грейнало от обожание.

— Не мисля, че засега трябва да се тревожиш за това.

Когато Моли приключи работата си и кухнята, Кевин бе изчезнал. Навярно се опитваше да се справи с махмурлука. Тя си направи чай с лед, после се обади на Фийби, за да й каже къде се намира. Както очакваше, сестра й я засипа с въпроси, но не можеше да й обясни как съпругът й я бе изнудил да замине с него, заплашвайки в противен случай да разкаже на близките й за физическото и емоционалното й състояние. Вместо това набързо скалъпи, че Кевин имал нужда от помощ, а тя искала да се махне за известно време от града. Фийби започна да кудкудяка точно като кокошката Силия и Моли побърза да сложи край на разговора.

Чувстваше се капнала от умора, когато изпече най-сетне любимия плодов кекс на леля Джудит за следобедния чай, ала не можа да устои на изкушението да освежи малко салона. Докато подреждаше изсушени цветя и билки в кристалната купа, Ру започна да лае. Тя излезе навън, за да види какво става, и видя една жена да слиза от прашен тъмночервен лексус и да се оглежда наоколо. Запита се дали Кевин е проверил в компютъра колко още гости се очакват. Май трябваше да подобрят организацията.

Моли огледа светлосивата туника на непознатата, три четвъртите панталони в меднокафяв цвят и елегантните сандали. Всичко в тази жена беше стилно и скъпо. Тя се извърна и младата жена тутакси я позна: Лили Шърман.

През годините Моли бе срещала доста знаменитости, затова рядко питаеше благоговение пред звездите, но Лили Шърман я накара да занемее. Тя излъчваше особено очарование. Явно бе свикнала да я зяпат с обожание и младата жена нямаше да се изненада, ако от боровите дървета наскачат папараци, въоръжени с камери и микрофони.

Стилните слънчеви очила, вдигнати на главата й, прибираха назад разкошната кестенява коса — нейна запазена марка. Косата й бе по-къса, отколкото когато се въплъщаваше в Джинджър Хил, но все още й придаваше някогашния небрежен сексапил. Кожата й бе бяла и гладка като порцелан, а тялото — с пищни и чувствени извивки. Моли си помисли за всички онези болезнено кльощави момичета, които познаваше. В не толкова далечното минало жените са мечтаели за фигура като на Лили и навярно са имали право.

Когато актрисата приближи по пътеката към къщата, Моли забеляза, че очите й притежават необикновен зелен оттенък, много по-дълбок и ярък, отколкото на телевизионния екран. Около ъгълчетата им се виждаше едва забележима мрежичка от ситни бръчици, но като цяло не изглеждаше на повече от четирийсет. Огромният диамант върху лявата й ръка проблесна, когато се наведе, за да погали Ру. На Моли й бе нужна цяла минута, за да осъзнае, че самата Лили Шърман почесва коремчето на нейния пудел.

— Дяволски трудно се добира човек до това място. — Леко дрезгавият гърлен глас на актрисата напомни на Моли за някогашната Джинджър Хил, но сега съдържаше по-чувствени нотки.

— Да, лагерът е малко изолиран.

Лили се изправи и пристъпи по-близо. Гледаше по-младата жена с онази безлична учтивост, тъй присъща на знаменитостите, когато искаха да държат феновете си на разстояние. Сетне погледът й се изостри, а очите й добиха ледено изражение.

— Аз съм Лили Шърман. Бихте ли изпратили някого да вземе куфарите ми?

Охо. Явно я бе познала от статията в „Пийпъл“ и очевидно не бе приятелски настроена.

Моли отстъпи настрани, докато Лили се изкачваше по стълбите към верандата.

— В момента се преустройваме и донякъде цари безпорядък. Имате ли резервация?

— Едва ли бих изминала целия този път дотук, ако нямах. Преди два дни говорих с госпожа Лонг и тя ми каза, че имате свободна стая.

— Да, навярно имаме. Просто не съм сигурна къде точно. Между другото, аз съм ваша ревностна почитателка.

— Благодаря. — Прозвуча толкова студено, че Моли съжали, че го е споменала.

Лили погледна към Ру, който се опитваше да я впечатли с презрителната си усмивка а ла Брус Уилис.

— Котката ми е в колата. Госпожа Лонг каза, че не би било проблем да я доведа, но кучето ви ми се струва малко свирепо.

— Само така изглежда. На Ру може и да не му се понрави котешката компания, но няма да нарани любимката ви. Ако желаете, запознайте ги, докато отида да проверя стаята ви.

Звездата на Лили Шърман може и да бе позагубила от блясъка си, но все още светеше. Моли очакваше да се възмути, задето я карат да чака, ала актрисата не каза нищо.

Когато влезе вътре, младата жена се запита дали Кевин знае за пристигането й. Дали са били любовници? Лили изглеждаше твърде умна, да оставим настрана безупречния й английски. При все това…

Забърза нагоре по стълбите и откри Ейми, наведена над една от ваните. Тесните черни шорти се бяха опънали съблазнително върху стегнатото й дупе.

— Току-що пристигна една гостенка и не зная къде да я настаня. Да не би някой да си тръгва?

Ейми се изправи и изгледа Моли донякъде учудено.

— Не, но разполагаме и с таван. Засега още никой не е настанен там.

— Таван?

— Да, там е много приятно.

Моли не можеше да си представи, че Лили Шърман ще се съгласи да живее на тавана.

Ейми приседна на пети.

— Ъъъ… Моли, ако искаш да поговориш, нали се сещаш, за някои неща с мен, можеш да…

— Неща?

— Искам да кажа, че когато чистих стаята на Кевин, забелязах, че миналата нощ не си спала там.

Моли реши, че е доста дразнещо да бъде съжалявана от една тийнейджърка, чиято шия е осеяна със смучки.

— Ние сме разделени, Ейми. Няма защо да се тревожиш за мен.

— Наистина много съжалявам. Искам да кажа, ако става дума за секс или каквото и да е, бих могла да ти отговоря на някои въпроси, сещаш се, нали? Или пък да ти дам някой съвет.

Това наистина беше върхът! Да бъде обект на снизходително поучение от една деветнайсетгодишна Доктор Рут29.

— Не е необходимо.

Моли забърза нагоре по стълбите към тавана. Остана приятно изненадана от просторната стая, въпреки скосения таван и капандурите. Старинните мебели бяха в чудесно състояние, а матракът на двойното легло с четири колони изглеждаше удобен. В дъното на стаята беше добавен голям прозорец, за да влиза повече светлина. Тя го отвори, за да влезе свеж въздух, после влезе да огледа малката старомодна баня в другия край. Не беше кой знае какво, но поне беше отделна, а ако Лили Шърман не я хареса, можеше да си замине.

При тази мисъл настроението й се подобри.

Помоли Ейми да приготви стаята и хукна към долния етаж. Кевин все още не се виждаше наоколо и Моли се върна на предната веранда.

Лили стоеше близо до перилото и милваше огромната рижава котка, сгушена в ръцете й, а Ру, явно сърдит, се бе сврял под един от дървените люлеещи се столове. Когато младата жена отвори вратата, той изскочи от убежището си, изгледа я обидено и се оттегли в къщата. Тя си придаде любезно и приветливо изражение.

— Надявам се, че котката ви ще бъде мила с него.

— Двамата запазиха дистанция. — Лили потърка с палец брадичката на животното. — Това е Мармалад, позната още като Марми.

Дългокосместата котка беше почти с размерите на енот, със златисти очи, огромни лапи и голяма глава.

— Здравей, Марми. Ще бъдеш мила с Ру, нали?

Котката измяука снизходително.

— Боя се, че единствената свободна стая се намира на тавана. Доста е приятна и уютна, но банята е много малка. Може би ще се откажете от престоя си тук или навярно бихте могли да се настаните в някое от бунгалата. Все още не всички са заети.

— Предпочитам да съм в къщата. Сигурна съм, че стаята ще ми хареса и всичко ще е наред.

След като цялото същество на Лили лъхаше на редовна посетителка на „Фор Сийзънс“30, Моли трудно можеше да си представи как стаята ще й хареса и всичко ще е наред. Все пак възпитанието си беше възпитание и тя нямаше да се изяви като някоя грубиянка.

— Аз съм Моли Съмървил.

— Да, познах ви. Вие сте съпругата на Кевин.

— Ние сме разделени. Само му помагам за няколко дни.

— Разбирам — отрони гостенката, макар че изражението й показваше точно обратното.

— Докато чакате, ще ви приготвя чай с лед.

Моли се втурна да прави чая и тъкмо се връщаше на верандата, когато зърна Кевин да прекосява моравата на път за къщата. След закуската се бе преоблякъл в избелели джинси и бе обул чифт изтъркани маратонки. Отгоре бе навлякъл стара черна тениска, чиито ръкави бяха отпрани, така че мускулестите му ръце бяха изцяло открити. От джоба му се подаваше чук, което означаваше, че или махмурлукът му бе преминал, или издържаше много на болка. Като си припомни ударите и травмите, които бе получил през последните години, Моли реши, че второто е по-вероятно. След като той не харесваше това място, младата жена се запита защо си дава труд да ремонтира каквото и да било. Подозираше, че е от скука или може би се дължеше на чувството за дълг, вкоренено му от баща му, свещеникът, което продължаваше да усложнява живота му.

— Хей, Дафни! Искаш ли да дойдеш с мен до града, за да купим някои провизии?

Тя се усмихна, когато я нарече отново Дафни.

— Имаме нов гост.

— Страхотно — откликна той без всякакъв ентусиазъм. — Тъкмо това ни липсваше.

Люлеещият се стол се удари в стената, Моли се извърна и видя, че Лили се е изправила. Надменната и самоуверена телевизионна звезда бе изчезнала и на нейно място се бе появила смутена жена с пребледняло лице. Моли остави чашата със студения чай.

— Добре ли сте?

Жената поклати едва доловимо глава. Кракът на Кевин стъпи на най-долното стъпало и той вдигна глава.

— Мислех си, че можем да… — Замръзна.

Очевидно двамата са имали връзка. Сега вече Моли бе сигурна в това. Въпреки разликата във възрастта, Лили беше красива — косата й, изумителните зелени очи, чувственото тяло. Беше дошла при куотърбека, защото искаше да си го върне. Ала младата жена още не беше готова да се откаже от него. Мисълта я порази. Нима онова старо идиотско увлечение се бе завърнало?

Той стоеше като закован.

— Какво правиш тук?

Лили дори не трепна от явната му грубост. Сякаш я очакваше.

— Здравей, Кевин. — Ръката й помръдна нерешително, сякаш искаше да го докосне, но не посмя. Погледът й не се откъсваше от лицето му. — Дойдох на почивка. — Гърленият й глас прозвуча задъхано и много несигурно.

— Няма да стане.

Моли наблюдаваше актрисата, която се опитваше да запази самообладание.

— Имам резервация. Ще остана.

Тъкър се завъртя на пети и се отдалечи от къщата.

Лили притисна пръсти към устните си и размаза тъмното си червило. В очите й блестяха сълзи. На Моли й дожаля за нея, ала реши, че дамата не би приела нечие съчувствие. И се оказа права. Звездата се извъртя към нея и просъска:

— Аз оставам!

Младата жена погледна нерешително към моравата, ала Кевин бе изчезнал.

— Добре.

Трябваше да знае дали са били любовници, но не можеше да попита направо.

— Изглежда, че двамата не се разбирате.

Актрисата се отпусна на люлеещия се стол, а котката тутакси скочи в скута й.

— Аз съм му леля.

Облекчението на Моли мигом бе последвано от странното желание да защити съпруга си.

— Явно не сте в добри отношения.

— Той ме мрази. — Лили внезапно заприлича на малко беззащитно момиченце, а не на звезда. — Той ме мрази, а аз го обичам повече от всичко на света. — Взе разсеяно чашата със студения чай. — Майка му, Мейда, беше моята по-голяма сестра.

От напрегнатия й тон по гърба на Моли пробягнаха студени тръпки.

— Кевин ми каза, че родителите му са били възрастни.

— Да. Мейда се е омъжила за Джон Тъкър в същата година, в която аз съм се родила.

— Имали сте голяма разлика във възрастта.

— Тя ми беше като втора майка. Докато растях, живеехме в един град, всъщност врата до врата.

Моли имаше чувството, че Лили й разказва всичко това не защото искаше съпругата на племенника й да го знае, а за да има време да се съвземе. Любопитството й надделя и тя продължи разговора.

— Спомням си, че четох някъде, че сте били много млада, когато сте заминали за Холивуд.

— Мейда напусна града, когато Джон бе преместен в църквата в Гранд Рапидс. Двете с майка ми не се разбирахме и много скоро положението стана нетърпимо, така че избягах и накрая се озовах в Холивуд.

По-възрастната жена замълча.

Ала Моли искаше да узнае още.

— Справили сте се много добре.

— Отне ми известно време. Бях доста дива и необуздана и направих много грешки. — Облегна се назад. — Някои от тях непоправими.

— Мен също ме е отгледала по-голямата ми сестра, но се появи в живота ми чак когато станах на петнайсет.

— Може би и за мен така би било по-добре. Не зная. Предполагам, че някои от нас просто са родени по-буйни и постоянно създават неприятности.

Моли искаше да узнае защо Кевин се държа толкова враждебно, ала Лили извърна глава и точно в този миг Ейми излезе на верандата. Тя или бе твърде млада, или прекалено погълната от собствените си преживявания, за да разпознае прочутата гостенка.

— Стаята е готова.

— Ще ви покажа стаята. Ейми, ще донесеш ли от колата куфара на госпожа Шърман?

Когато Моли заведе Лили на тавана, очакваше актрисата да се възмути от скромното помещение, но тя не каза нищо. Моли отиде до прозореца и посочи навън.

— Покрай езерото има много красива пътека. Чудесно място за разходки, но сигурно ви е известно. Предполагам, че сте били тук и преди?

Лили остави чантата си на леглото.

— Не са ме канили.

Моли се почувства още по-неловко. Веднага щом Ейми се появи с куфара, тя се извини и побърза да излезе.

Вместо да се запъти към бунгалото си за кратка дрямка, влезе в музикалния салон. Докосна старата автоматична писалка върху бюрото, стъкленицата с мастило, писмените принадлежности от слонова кост, върху които бе гравирана емблемата на пансиона „Уинд Лейк“. Накрая й писна да се суети наоколо и седна, за да помисли.

Когато малкият позлатен настолен часовник отбеляза, че е изминал един час, реши да потърси Кевин.

Отиде на плажа, където завари Трой да поправя някакви дъски на кея, които се бяха разхлабили. Когато го попита за Тъкър, той поклати глава и я погледна със същото жално изражение, с което я изпращаше Ру, когато излизаше от къщи без него.

— От известно време не се е мяркал наоколо. Виждали ли сте Ейми?

— Тя довършва с оправянето на спалните.

— Ами ние, ъъъ… се опитваме да приключим днес по-бързо с работата, за да се приберем у дома.

„Където несъмнено ще си разкъсате дрехите и ще се метнете в леглото“, помисли си Моли.

— Добре сте го решили, сигурна съм, че няма да има проблем.

Момчето я погледна с такава благодарност, че тя едва се сдържа да не го почеше под брадичката.

Насочи се първо към ливадата, а сетне се отклони към задната част на лагера, откъдето се чуваха гневните удари на чук. Носеха се от бунгалото с претенциозното име „Рай“. Кевин бе клекнал на покрива и изкарваше яда си на дървените летви.

Младата жена пъхна палци в задните джобове на шортите си, чудейки се как да подхване разговора.

— Все още ли смяташ да ходиш до града?

— Може би по-късно — изръмжа той и спря да блъска с чука. — Тя замина ли си?

— Не.

Чукът се стовари върху нещастната летва.

— Не може да остане тук.

— Госпожа Шърман има резервация. Не бих могла да я изхвърля.

— По дяволите, Моли! — Бам! — Искам да… — Бам! — … се отървеш от нея! — Бам!

Грубиянското му поведение никак не й се понрави, но в сърцето й все още се спотайваше онова топло чувство към него, останало след вчерашния им разговор, и тя реши да бъде мила.

— Би ли слязъл долу за малко?

Бам!

— Защо?

— Защото вратът ме заболя да гледам нагоре, а бих искала да поговорим.

— Ами не гледай нагоре! — Бам! Бам! — Или не говори!

Моли седна на купчината летви. Целият й вид подсказваше, че няма намерение да ходи никъде. Той се опита да не й обръща внимание, но накрая не издържа, изруга ядно и остави чука.

Тя го наблюдаваше, докато слизаше по стълбата. Стройни, мускулести крака. Страхотен задник. Какво толкова привлекателно имаше в мъжките задници? Когато стъпи на земята, мъжът й метна свиреп поглед, но изглеждаше по-скоро раздразнен, отколкото враждебен.

— Е?

— Ще ми разкажеш ли за Лили?

Кевин присви невероятните си зелени очи.

— Не я харесвам.

— Това вече го разбрах. — Подозрението, което я глождеше, не й даваше мира. — Да не би да е забравяла да ти изпраща подаръци за Коледа, когато си бил малък?

— Не я искам тук, това е всичко.

— Но тя явно няма намерение да си заминава.

Той сложи ръце на кръста, а лактите му застрашително щръкнаха.

— Това си е неин проблем.

— След като не я искаш тук, изглежда, че е и твой проблем.

Кевин отново пристъпи към стълбата.

— Не можеш ли днес сама да сервираш проклетия чай?

Онова безпокойство отново я обзе и космите на тила й настръхнаха. Нещо никак не беше наред.

— Кевин, почакай…

Той се извърна и я изгледа нетърпеливо.

Беше си повтаряла, че не е нейна работа, ала не можа да се сдържи.

— Лили ми каза, че е твоя леля.

— Да, и какво?

— Когато тя те погледна, изпитах нещо странно.

— Изплюй камъчето, Моли. Чака ме още доста работа.

— Гледаше те с такъв копнеж.

— Дълбоко се съмнявам в това.

— Тя те обича.

— Тя дори не ме познава.

— Може да е странно, но струва ми се, че разбирам защо си толкова разстроен. — Младата жена прехапа устни. Внезапно й се прииска да не бе започвала този разговор, но някакъв мощен инстинкт я подтикваше да продължи: — Според мен Лили не е твоя леля, Кевин. Мисля, че тя ти е майка.