Капризите на сърцето

18

— Добре е, че Кевин най-после реши да прекара повече време с теб. Може би ще се съгласи да посещавате брачен консултант — рече Ейми, като постави кекса със сладко от ягоди върху порцелановата чиния. Изгледа шефката си с познатото съчувствено изражение, от което на Моли й идеше да запищи.

— Нямаме нужда от брачен консултант — озъби й се току-що влезлият Кевин, а Марми се мотаеше в краката му. Двамата с Моли току-що се бяха върнали от вълнуващото приключение с планера и косата му още беше разрошена от вятъра. — Това, от което се нуждаем, е кексът. Часът е вече пет и гостите чакат чая.

Ейми неохотно пое към вратата.

— Може би ако и двамата се помолите…

— Кексът! — кресна й Тъкър.

Преди да изчезне, момичето изгледа Моли многозначително. Беше направила всичко според силите си, но явно шефката й беше обречена да живее без секс.

— Беше права — отбеляза Кевин. — Тази нахалница непрекъснато си вре носа в чуждите работи. Трябваше да ти направя смучка.

Това бе тема, която Моли не желаеше да обсъжда, и затова съсредоточи цялото си внимание върху подноса за чая. Нямаше време да се преоблече и да се среши, но си заповяда да не помръдва, когато съпругът й пристъпи към нея.

— В случай че се тревожиш, Даф… От онзи писък ушите ми още глъхнат. Едва сега започнаха да се отпушват.

— Ти се насочи право към дърветата. И не съм пищяла. — Побутна подноса към него. — Само леко изписуках.

— Дяволско писукане, макар да нямаше опасност да се блъснем в дърветата.

— Мисля, че дамите в салона вече са изнервени, докато очакват появата ти.

Кевин се намръщи и изчезна заедно с Марми.

Моли се усмихна. Не биваше да се учудва, че съпругът й се оказа опитен пилот, при все че трябваше да й го каже преди полета. Прекараха заедно следобеда, ала отношенията им не се подобриха особено. Той не отрони нито дума за интервютата си от сутринта, а тя не събра смелост да го попита за тях. Освен това бе доста изнервен. Веднъж случайно го докосна с лакът и Кевин подскочи като ужилен. Ако не искаше да се вижда с нея, защо я беше поканил?

Тя знаеше отговора. След трудния разговор с Лили не му се искаше да остава сам.

Точно в този миг жената, която бе причина за тревогите, влезе в кухнята през задната врата. Изглеждаше толкова неуверена и плаха, че сърцето на Моли се сви. На връщане към лагера тя се опита да заговори за Лили, но Кевин побърза да смени темата.

Младата жена си припомни какво й бе казал по-рано в бунгалото: „И сега какво — да не би от мен да се очаква изведнъж да я обикна и да се хвърля в прегръдките й? Защото няма да стане!“. Това бе още едно потвърждение, че той не се нуждаеше от близост с някого. Започваше да разбира колко умело държеше хората на разстояние. Странно, но дори Лиам Дженър, колкото и да бе обсебен на тема усамотение, не беше такъв емоционален отшелник като съпруга й.

— Съжалявам, че набърках и котката ти в тази история — промърмори Моли. — Хрумна ми изведнъж. Кевин има нужда от повече вълнения. — Плъзна разсеяно пръст по ръба на чинията от гравирано стъкло. — Не искам да продаде лагера и се опитвам да му измислям повече забавления.

Лили кимна бавно. Пъхна ръце в джобовете си, сетне пак ги извади. Изкашля се, преди да заговори.

— Кевин разказа ли ти за нашия разговор?

— Да.

— За съжаление, не мина добре.

— Но не може да се каже, че е пълен провал.

По лицето на Лили проблесна лъч на надежда.

— Надявам се, че не е.

— По-лесно му е да играе футбол, отколкото да се замисля за сложните човешки отношения.

Актрисата кимна отново и започна да върти нервно пръстените си.

— Дължа ти извинение, нали?

— Да, така е.

Този път усмивката на Лили беше по-искрена.

— Признавам, че бях несправедлива.

— Дяволски си права.

— Но се тревожех за него.

— И за това, колко жестоко може да нарани крехката му душевност една разглезена богата мъжемелачка, нали?

Лили сведе поглед към Ру, който се показа под масата.

— Помогни ми, Ру. Страх ме е от нея.

Моли се разсмя. По-възрастната жена също се усмихна, но бързо стана отново сериозна.

— Прости ми, Моли, сбърках за теб. Зная, че си загрижена за него, и не вярвам, че умишлено ще му причиниш болка.

Младата жена подозираше, че Лили отново ще промени мнението си, ако научи за обстоятелствата, довели до сватбата им. Единствено обещанието й към съпруга й я възпираше да не сподели истината с майка му.

— Ако още не си го разбрала, искам да знаеш, че съм на твоя страна — заяви тя. — Мисля, че Кевин се нуждае от теб.

— Нямаш представа колко много означават за мен тези думи. — Лили погледна към вратата. — Отивам да пия чай.

— Сигурна ли си? Гостите няма да те оставят на мира.

— Ще се справя. — Актрисата изпъна рамене и вирна гордо брадичка. — Достатъчно дълго се укривах. По един или друг начин, твоят съпруг ще трябва да свиква с мен.

— Браво на теб.

Когато Моли влезе в салона с подноса с курабийките и поредния чайник, завари Лили да си бъбри весело с гостите. От време на време хвърляше по един умолителен поглед на Кевин, но той старателно я избягваше. Сякаш се боеше, че всякаква проява на чувствата му ще го вкара в някакъв капан.

През трудното си детство Моли се беше научила да бъде предпазлива с хората, които сдържат емоциите си. Сега я потискаше предпазливостта на куотърбека. Ако беше по-разумна, още тази вечер щеше да се качи на колата и да се прибере в Чикаго.

Възрастната дама от Ан Арбър, която бе пристигнала по-рано през деня, подръпна Моли по лакътя.

— Чух, че пишете детски книги.

— Напоследък не толкова много — промърмори младата жена унило, припомняйки си за промените, които още не бе направила, и за августовската вноска за ипотеката, за която нямаше да има пари.

— Със сестра ми винаги сме мечтали да пишем книги за деца, но толкова много пътувахме, че не ни остана време за писане.

— Повярвайте ми, госпожо, че не е достатъчно само да разполагате с време — чу се гласът на Кевин. — Писането на детски книги не е толкова лесно, колкото си мислят хората. — От удивление тя едва не изпусна подноса. — Децата искат да четат интересна история. Може да е смешна или ужасна, но главното е да бъде интересна. И без да им се натрапват морални поучения. Точно това постига Моли в книгите си. Например в „Дафни се изгубва“. — С невероятна точност той продължи да описва творческите методи, чрез които Моли бе успяла да си извоюва любовта на малките читатели.

По-късно, когато съпругът й влезе в кухнята, тя му се усмихна.

— Благодаря ти, че така смело защити професията ми.

— Понякога хората са големи идиоти — обобщи Кевин мрачно. Кимна към продуктите, които Моли приготвяше за утрешната закуска. — Не е нужно да готвиш толкова много. Вече ти казах, че мога да поръчвам в пекарната в града.

— Зная, но ми доставя удоволствие.

Погледът му се плъзна по голите й рамене и дантеленото горнище. Задържа се там толкова дълго, че младата жена изтръпна, все едно бе прокарал пръсти по кожата й. Глупава фантазия, упрекна се тя. Кевин взе една курабийка от тенекиената кутия, която тя току-що бе напълнила с останалите сладкиши.

— Имам чувството, че тук всичко ти доставя удоволствие. Какво стана с лошите спомени от летните лагери?

— Винаги съм си мечтала за такъв летен лагер.

— Скучен и пълен със старчоци? — подсмихна се той и отхапа от курабийката. — Имаш доста странен вкус.

Нямаше намерение да спори с него. Реши да зададе въпроса, който цял ден не й даваше мира.

— Не каза нищо за днешните кандидати.

Кевин се намръщи.

— Не се получи така добре, както ми се искаше. Първият кандидат може да е бил някога много добър главен готвач, но сега беше пиян. А жената постави такива условия за работното време, че нямаше смисъл да я назначавам. — Моли се оживи, но надеждите й много скоро бяха попарени, когато той продължи: — Утре ще се срещна с още една кандидатка, която по телефона ми се стори много подходяща. Дори нямаше нищо против да се срещнем в неделя. Мисля, че в понеделник може да й обясним какви ще са задълженията й и да си тръгнем най-късно в сряда следобед.

— Ура — промърмори Моли унило.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че ти харесва да ставаш всяка сутрин в пет и половина?

— Трой, недей! — чу се откъм коридора кискането на Ейми.

Младоженците бяха дошли да се отчетат, преди да се приберат. Всеки ден, веднага след следобедния чай, те хукваха към апартамента си, където според Моли тутакси скачаха в леглото и шумно се отдаваха на страстни ласки, преди да се върнат в пансиона за вечерята.

— Големи сме късметлии — изсумтя младата жена. — Сега ще можем да се насладим на поученията и на двамата специалисти по брачния живот.

— Как ли пък не! — Без всякакво предупреждение Кевин я сграбчи, притисна я към хладилника и впи устни в нейните.

Тя отлично разбираше какво прави той. Може би това беше по-добро, отколкото предложението й да й направи смучка, но доста по-опасно.

Свободната му ръка подхвана крака й под коляното и го вдигна. Тя го уви около кръста му и го прегърна. Другата му ръка се пъхна под горнището й и обхвана гърдата й. С пълното право на законен съпруг.

Всичко е само представление, каза си тя. Разтвори послушно устни и езикът му се плъзна в устата й. Кевин имаше чувството, че някак си й принадлежи, на тази малка част от нея, а тя искаше целувката да продължи вечно.

Кухненската врата се хлопна, напомняйки й, че не са сами. Но нали тъкмо заради това бе целият този спектакъл. Кевин се отдръпна на няколко сантиметра, но топлият му дъх продължи да гали устните й. Очите му оставаха приковани върху устата й, а ръката му продължаваше да обгръща гърдата й.

— Изчезвайте!

Ейми ахна и вратата се затръшна. Последваха бързи отдалечаващи се стъпки.

— Струва ми се… че им дадохме добър урок — прошепна Моли задъхано.

— Предполагам — отвърна той и устните му отново се впиха в нейните в жадна целувка.

— Моли, аз… Ох! Извинете ме…

Поредното захлопване на вратата. Нови отдалечаващи се стъпки, този път на Лили.

Кевин изруга глухо.

— По-добре да се махаме оттук.

В гласа му прозвучаха същите решителни нотки, които тя помнеше от интервютата по телевизията, когато той обещаваше, че отборът му ще победи „Грийн Бей“45. Пусна крака й. Ръката му с подчертано нежелание се отдръпна от гърдата й.

Моли отново се беше забъркала точно в това, което толкова старателно се опитваше да избегне.

— Наистина не мисля, че…

— Стига си мислила, Моли. По дяволите, аз съм твой мъж, а ти отдавна трябваше да се държиш така, както е редно за една съпруга.

— Както е редно? Ти какво си…

Но Кевин, като човек на действието, я сграбчи за китката и я повлече към задната врата.

Не можеше да повярва. Той я отвличаше, за да я… За да я завлече в леглото си! Да я изнасили!

О, боже… Съпротивлявай се! Кажи му „Не“!

Тя бе научила от Опра46 какво трябва да се прави в подобни случаи. Да крещи с всички сили, да се тръшне на пода, да рита ожесточено. Опитните в такава съпротива, поканени в „Шоуто на Опра“, обясняваха, че жената може не само да изненада противника, но и да се възползва от по-силните мускули на краката.

Крещи. Падни. Ритай.

— Не — прошепна тя.

Кевин обаче не й обърна внимание. Повлече я по пътеката в градината, между бунгалото и езерото. Дългите му крака прекосяваха разстоянието с такъв устрем, както когато търчеше обезумяло преди последното изсвирване на рефера за края на мача. Ако не я държеше толкова здраво, Моли щеше да се спъне и да падне.

Крещи. Падни. Ритай. И не спирай да крещиш с цяло гърло. Много добре бе запомнила това. От теб се иска през цялото време да не спираш да крещиш, докато го риташ с всички сили.

Да се свлече на земята? Звучеше интригуващо, но нямаше смисъл. Жената не може да надвие един мъж в ръкопашна схватка. Но ако мъжът е неподвижен, а жената го изрита в топките, където той е най-уязвим… Това вече определено имаше смисъл.

— Хм, Кевин…

— Кротувай, иначе, заклевам се, ще те обладая още тук.

Да, това несъмнено беше груб секс и насилие.

Слава богу.

Моли бе толкова изтощена от безкрайните мисли, от усилието да се бори с това, което най-много желаеше. Щеше да е незряло да се самозалъгва, че единствено той е виновен за това, което ставаше сега. И недостойно да се убеждава, че Кевин е някакъв сексуален маниак. Но макар да беше вече на двайсет и седем, тя така и не бе станала жената, която мечтаеше да бъде. Когато стане на трийсет, ще е абсолютно наясно със собствената си сексуалност и сама ще избира партньорите си. Но засега нека остави Кевин да се погрижи за всичко.

Те профучаха вихрено по пътеката, задминавайки бунгалата „Най-справедливият Господ Исус Христос“ и „Ноевият ковчег“. Точно пред тях беше „Полски кремове“.

Моли си припомни недостатъците на куотърбека като любовник и се закле да не го упрекне за нито един от тях — нито докато се любят, нито след това. По природа той не беше егоист. А и откъде да знае за любовната игра, когато толкова много жени му се натискаха и го преследваха? Явно се задоволяваше само с малко „чук-чук“ и сетне „чао и благодаря, госпожо, бяхте много добра в леглото“. Онези трескави нощни видения, които я преследваха и не й даваха мира дори в сънищата, щяха най-сетне да изчезнат в светлината на грубата действителност.

— Вътре.

Той отвори със замах вратата на бунгалото и я бутна нетърпеливо.

Всъщност тя нямаше избор. Никакъв. Той беше по-голям, по-силен и всеки миг можеше да се превърне в безмилостен насилник.

Това бе прекалено дори за нейното развинтено въображение.

Не й се искаше да я пуска, но й хареса как подпря ръце на кръста си. А очите му определено изпускаха заплашителни пламъци.

— Няма да започнеш пак с обичайните дивотии, нали?

Ето това си беше проблем. Ако каже „Да“, той ще се врътне и ще си отиде. Ала ако му тръсне едно вкиснато „Не“, това той може да изтълкува като разрешение да направи нещо, на което Моли отлично знаеше, че няма да устои.

За щастие, ядът на Кевин не бе преминал.

— Защото ми писна! Ние не сме деца. Ние сме двама възрастни, които се желаят.

Защо най-после не спре да дрънка и не я завлече в спалнята? Ако не за косата, то за ръката.

— Запасил съм се с всички противозачатъчни, които ще ни потрябват…

По-добре да беше заявил, че се е запасил със зареден пистолет и ще го насочи към нея, ако не легне в леглото и не го остави да прави с нея каквото си поиска. Само дето тя не искаше просто да лежи безропотно.

— А сега ти предлагам да се размърдаш и да завлечеш малкото си задниче право в спалнята!

Думите бяха идеални и тя остана във възторг от начина, по който показалецът му посочи заповеднически към вратата. За съжаление, гневът в очите му сякаш бе стихнал, изместен от предпазливо изражение. Май беше готов да свие байрака.

Моли забърза към спалнята. Не можеше да очаква нещо кой знае какво. Не биваше да си въобразява, че става нещо важно. Тя просто беше една красива робиня, принудена да се отдаде на жестокия си, но прекрасен господар. Робиня, която трябва да свали дрехите си, преди да я нашиба с камшика си!

Съблече горнището си и застана пред него по сутиен и шорти, които въображението й вече бе превърнало в прозрачни шалвари на покорна робиня от харема. Шалвари, които той всеки миг ще разкъса, ако не побърза да ги свали.

Моли наведе глава и изрита сандалите. Сетне събу шортите — копринените шалвари — и ги захвърли. Когато вдигна глава, съзря своя повелител да стои на прага на спалнята с леко озадачено изражение. Сякаш не можеше да повярва, че всичко става толкова лесно. Ха! Лесно за него! Нали не той беше изправен пред смъртна заплаха!

Сега беше само по сутиен и гащички. Вирна брадичка и го изгледа предизвикателно. Той може и да обладае тялото й, но душата й — никога!

Кевин се овладя и пристъпи решително към нея. Увереността му се възвърна. Разбира се, че ще е уверен. И тя щеше да бъде, ако имаше на свое разположение верни стражи, строени отвън пред вратата, готови да накажат непокорната робиня, ако откаже да се подчинява.

Той се закова пред нея и сведе поглед. Зелените му очи я изпиваха похотливо. Ако не бе свалила горнището си, той щеше да го среже с кинжал… не, щеше да го разкъса със зъби.

Властните му очи я изгаряха. Какво ще стане, ако не му се покори? Такъв безмилостен господар изискваше не само послушание. Нужна му бе страст. И (току-що си припомни) той се закле да накаже най-близката й приятелка, кротката робиня Мелиса, ако остане недоволен от нея. Е, какво пък, нека гордостта й пострада, но тя ще направи всичко, за да го задоволи!

За да спаси Мелиса.

Моли вдигна ръка и притисна между дланите си красивото му лице, в отчаян опит да опитоми варварина. Наведе се леко напред и притисна невинните си устни към неговите — жестоки и… сладки.

Въздъхна и започна да го дразни с върха на езика си. Навлезе в устата му, когато той я отвори. Но какво друго й оставаше, след като трябваше да спаси живота на бедната мила Мелиса?

Ръцете му се плъзнаха по голия й гръб, към закопчалката на сутиена. Кожата й настръхна. Закопчалката се разтвори.

Той я стисна за раменете и ги покри с целувки. Сутиенът отхвърча нанякъде.

Устните му се отдръпнаха от нейните. Брадата му одраска леко бузата й.

— Моли…

Не искаше да бъде Моли. Ако беше Моли, щеше да грабне дрехите си и мигом да ги облече, защото Моли не бе склонна към самоунищожение.

Тя бе само една робиня и като такава сведе покорно глава, когато той се отдръпна и се втренчи в голите й гърди, изложени сега пред хищническия взор на изумрудените му очи. Младата жена потръпна и зачака. Памучният плат прошумоля, докато варваринът измъкваше през главата си тениската, за да я захвърли настрани. Робинята стисна очи, когато мъжът я притисна към себе си и мощната му гръд на завоевател смаза голите й беззащитни гърди.

Потръпна прималяла, когато с целувки Кевин сякаш изкова златна робска верига около шията й, сетне устните му се плъзнаха надолу към гърдите, които вече не й принадлежаха. Те бяха негови. Всяка частица от тялото й му принадлежеше! Коленете й омекнаха и се подгънаха. Толкова силно бе копняла за този миг, ала още по-отчаяно се вкопчи във фантазията си.

Господар… Робиня… Безволна играчка в жестоките му ръце, подвластна на всяко негово желание. Не биваше да събужда гнева му… Трябва да му позволи — о, да! — да обсипе с целувки корема й, бедрата, извиващия се ханш, докато палците му се подпъхват под ластика на гащичките й.

Съсредоточи се! Представи си онези жестоки устни! Онези пронизващи очи! Ужасното наказание, което ще понесе робинята, ако не разтвори покорно крака, за да плъзне той ръката си помежду им. Нейният безмилостен господар… Безжалостният завоевател на невинната й плът… Нейният…

— Имаш заек на гащите.

Дори най-смелото и развихрено въображение не би могло да устои пред този дрезгав, ехиден присмех. Моли му метна унищожителен поглед, готова да го срази с някоя язвителна реплика, но в следващия миг смущението й нарасна, когато осъзна, че той все още беше обут с панталони, а тя се кипреше насреща му само по светлосини бикини със зайче отпред.

— И какво от това?

Кевин се изправи и помилва зайчето, изпращайки сладостни тръпки по цялото й тяло.

— Нищо, просто се учудих.

— Те са ми подарък от Фийби. Изненада.

— И мен ме изненадаха. — Той зарови устни във врата й, докато продължаваше да гали зайчето. — Само тези ли имаш?

— Имам… още няколко — задъхано промълви тя.

Другата му ръка се плъзна по дупето й и бавно започна да го гали.

— Имаш ли с язовец отпред?

Наистина имаше. Бени, с неговата забавна хитра муцунка.

— Би ли престанал… да говориш… и да се заемеш отново… ммм… със завладяването.

— Завладяване? — Палецът му отново се пъхна под ластика на бикините.

— Няма значение — въздъхна тя, докато мъчително-сладкото докосване продължаваше. О, това наистина беше порочно. Тя разтвори бедра, позволявайки му да достигне мястото, което желаеше.

А той искаше да я гали навсякъде.

Преди да се усети, бикините й също изчезнаха — заедно с дрехите му. Озоваха се в леглото съвсем голи. Дори не си направиха труда да смъкнат кувертюрата.

Много скоро играта загрубя. Той стисна раменете й и я притегли върху себе си — покорната робиня трябваше да го обслужи. Извивайки се, тя се плъзна нагоре по тялото му, обхвана главата му между дланите си и започна да го целува отново, с надеждата да забави устрема му.

— Толкова си сладка — промърмори той.

Но се оказа невъзможно да го разсее. Мъчителят й я подхвана зад коленете и разтвори краката й върху бедрата си. Ето, започна се. Тя се приготви за първия му тласък и прехапа устни, за да не се разкрещи: Да не избързва, за бога, и да не препуска, сякаш реферът на мача току-що е обявил двеминутното предупреждение!

Но нали се беше заклела да не го упреква, затова само мълчаливо впи зъби в мускулестото му рамо.

Той тихо простена, може би от болезнена наслада и в следващия миг тя се озова по гръб и той се беше надвесил над нея, а невероятните му зелени очи блестяха лукаво.

— Значи, зайчето обича грубата игра?

Със сто килограма мускули? О, не мисля.

Опита се да му обясни, че иска само да отвлече вниманието му, за да не бърза с изстрелването на снаряда, но той хвана китките й и впи устни в гърдата й.

Ах… Какво мъчение! Агония. По-лошо от агония. Как можеше една уста да събужда такива усещания? Не искаше никога да спира.

Бръсна с устни едната й гърда. Захапа зърното. Повтори същото и с другата. Сетне, без никакво предупреждение, жадно ги засмука…

Тя се сгърчи и притисна към него, но той не пусна китките й, стискайки ги с една ръка. Другата я галеше.

Спусна се от гърдите към корема й, а после и още по-надолу, пръстите му разрошиха леко къдравите косъмчета, като само я подразни, преди да продължи към вътрешната страна на бедрата й.

Те се разтвориха.

Пръстите му не помръдваха.

Тя се изви като дъга, опитвайки се да избута тези пръсти мъчители от бедрата си към онази част от тялото й, която пулсираше тъй неудържимо, че й се струваше, че в следващия миг сърцето й ще спре.

Но той не разбра намека й. Прекалено бе увлечен да я измъчва, да си играе с гърдите й. Тя бе чувала, че жените могат да получат оргазъм само от това, но не го вярваше.

Оказа се, че бе грешала.

Вълната на екстаза я застигна изненадващо, помете я, извиси я до небето. Не си спомняше да е извикала, но чу вик и осъзна, че е била тя.

Кевин забави движенията си. Жената потръпна, притисната към гърдите му, опитвайки се да проумее какво бе станало с нея.

Той я погали нежно по рамото. Целуна месестата част на ухото й. Топлият му дъх погали косата й.

— Май бяхме малко бързи, а?

Лицето й пламна от срам и унижение. Донякъде. Но пък беше толкова хубаво! И толкова неочаквано.

— Беше случайно. Сега е твой ред.

— О, аз не бързам. — Той улови един кичур от косата й и го поднесе към носа си. — За разлика от някои хора.

Но потното му тяло, както и начинът, по който се притискаше към бедрата й, подсказваха, че беше по-възбуден и бързаше много повече, отколкото искаше да признае. Направо трепереше от желание и нетърпение. Странно, но първия път беше съвсем различно. Не си спомняше подобно нещо. Помнеше единствено, че я заболя. И като се замислеше сега, тогава в един миг си бе казала, че може би е твърде тясна.

Сега беше моментът да узнае истината.

Моли се намести отгоре му.

Но той бързо я обърна по гръб. Заигра се с ъгълчето на устата й. Кога най-сетне щеше да премине към съществената част? „Чук-чук“ и после „чао“?

— Защо за малко просто не полежиш спокойно и не си починеш? — прошепна Кевин.

Да си почина?

— О, аз определено не съм…

Той отново я хвана за раменете, плъзна палци в ямките на подмишниците й и започна да я целува. Само че този път устата му се придвижваше все по-надолу.

Скоро ръцете му обхванаха коленете й, разтвориха ги. Косата му погали бедрата й от вътрешната страна, станали толкова чувствителни, че тя потръпна. И тогава жарките му устни се впиха в най-съкровеното й място.

Нежно засмукване… сладки тласъци… Безволната робиня не можеше да диша. Зарови пръсти в косата му, притискайки го още по-плътно към себе си, умолявайки. Бедрата й трепереха неистово, когато отново я заляха вълните на насладата.

Този път, когато се отпусна отмаляла, той не поде отново дразнещата игра. Спря само за да вземе презерватива, за който тя напълно бе забравила, сложи си го, легна върху нея и се взря в очите й. Потната му кожа, позлатена от вечерния сумрак, й се стори неестествено гореща. Под дланите й мускулите му се напрягаха и тръпнеха. Очевидно Кевин вече едва се сдържаше. И все пак не бързаше.

Младата жена се разтвори… докрай, за да го приеме.

Да го поеме в себе си.

Той влезе в нея полека, предпазливо, като не спираше да я целува и гали. Обичаше го, задето я изпълваше толкова бавно и внимателно, с такава неочаквана нежност. Тялото й сякаш се разтягаше, за да го поеме докрай.

Но дори когато проникна дълбоко в глъбините й, той не се нахвърли върху нея с цялата страст, която го изгаряше. Излизаше и отново влизаше, бавно, с нежни тласъци.

Беше възхитително. Но не й стигаше. Внезапно осъзна, че не искаше да е толкова сдържан. Искаше да е див и неукротим. Да се наслаждава на тялото й. Да черпи удоволствие от нея. Обви краката си около кръста му и стисна бедрата му, за да го пришпори.

Кевин забрави за всякаква сдържаност и даде воля на страстта си. Гмурна се в нея. Тя изстена и пое тласъка му. Сякаш изгаряше в огъня на усещанията.

Той беше твърде голям за нея, твърде силен, прекалено вихрен. Съвършен.

Слънцето загоря все по-ярко, докато не експлодира. И двамата полетяха заедно в искрящия кристален безкрай.

Никога не се бе любил с жена със заек на бикините. Но и никога досега не беше изпитвал нещо подобно с някоя друга. Моли беше страстна, естествена, огнена… Но защо се учудваше?

Кевин плъзна ръка по бедрото й и се замисли колко хубаво им беше, при все че отначало тя се държа малко странно, като че ли искаше да убеди самата себе си, че се страхува от него. Припомни си как стоеше пред него по сутиен и гащички със зайче отпред, вирнала високо глава, с изпънати рамене. Ако зад нея се развяваше американското знаме, щеше да се получи страхотен секси плакат, с който да се призовават новобранци за Морската пехота. Неотстъпчива, горда, ужасно съблазнителна.

Моли се размърда в прегръдката му и завря нос в гърдите му, все едно бе героиня от книгите си. Но въпреки заравянето на носа и сумтенето, мръщенето на вежди и бикините с щампован заек, тя беше жена до мозъка на костите си.

А той здравата го бе загазил. Само за един следобед провали всичко, което бе постигнал, пренебрегвайки я.

Ръката й се плъзна към корема му. В косите й се появиха червеникави отблясъци от последните слънчеви лъчи, напомнящи за глазурата, с която вчера бе украсила курабийките. Насили се да си припомни всички причини, поради които досега се опитваше да се държи на разстояние. Започна с това, че тя няма още дълго време да е част от живота му, което със сигурност щеше да ядоса сестра й — собственик на отбора, за който той смяташе тази година да спечели Суперкупата.

Не му се мислеше за всички начини, по които собственичката на „Старс“ можеше да стъжни живота на всеки, дори на любимата си звезда, особено в този момент. Вместо това можеше да мисли единствено за страстта, скрита в малкото гъвкаво тяло на жената, която хем беше, хем не беше негова съпруга.

Тя отново изсумтя.

— Не си провал. Като любовник, искам да кажа.

Кевин се зарадва, че Моли не видя усмивката му. В противен случай отново щеше да започне да спори и всичко ще завърши с това, че той отново ще се гмурне в езерото с дрехите си. Наложи се да прибегне до сарказъм.

— Предусещам, че настъпва моментът на откровенията. Да донеса ли носната кърпичка?

— Исках само да кажа… Ами след онази нощ…

— Не ми припомняй.

— Само онази нощ имам за сравнение.

— За бога…

— Зная, че не е честно. Ти спеше. И не изпитваше желание към мен. Не съм го забравила.

Той я притисна по-плътно към себе си и изведнъж чу собствения си глас:

— Може би е време да го забравиш.

Моли вдигна рязко глава. По лицето й се четяха безброй емоции, ала над всички властваше една — надеждата.

— Какво искаш да кажеш?

Той разтри леко тила й.

— Искам да кажа, че всичко свърши. Забравено е. И ти е простено.

Очите й се наляха със сълзи.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се.

— О, Кевин… аз…

Той предугади, че следваше поредната й реч, но тъй като не беше настроен за разговори, отново започна да я люби.