Джейми Райди Любовта е опиат

На родителите ми, Рич и Лорета

Те ми дадоха чувството за хумор и смелостта да повярвам, че някой иска да чуе моите разкази.

Винете тях.

Благодарности

За никъде не съм без подкрепата на брат ми Патрик и сестра ми Ан-Мари. Благодаря им, че не смущаваха съня ми.

През лятото на 1990 година Джо Милети ми написа писмо с основни насоки, в което ми казваше: „От теб ще излезе добър писател, когато му дойде времето, Джейми“. Той вероятно дори не си спомня за това, но аз никога няма да го забравя. Благодаря, че беше първият, татко Джо.

Понякога егоцентристите имат нужда от сурова любов, за да видят истината. В това отношение благодаря на Шели (Гилбаулт) Къри, че напълно заслужено ме срита по задника.

Благодаря на киносценариста Тед Грифин, че ме убеди да дам друго заглавие на „Трудната продажба“.

След като безсрамно се възползвах от желанието им многократно да прочетат тази книга, съм невероятно задължен на Морийн Линч, Керъл Кигли и Стив Игън за насърченията, критичния поглед и бързото убеждаване. Надявам се следващия път, когато се видим, всички вие да продължавате да работите за едната почерпка.

Благодаря на Адам Дюриц, че ми позволи да използвам цитата на „Каунтинг Кроуз“1, с който започва тази книга, и на Никол Дюриц, че убеди по-големия си брат да го направи.

Все още замаян от четенето на договора за издаване, искам да благодаря на Патрик Суини, прекрасен адвокат и още по-прекрасен приятел.

Издадох книгата, без да имам агент. Наистина. Дължа го на Ед Трифоне, чието настояване да използва контактите си, за да стигне книгата до Андрюс Макмийл, направи необходима тази секция с благодарности. Еди, ние сме възпитаници на Университета Нотр Дам.

Вечно ще съм благодарен на редакторката ми Крис Шилиг, която видя нещо в един спонтанно оставен от някого върху бюрото й ръкопис. Благодаря, че повярва в мен, Крис, и че ме накара да изглеждам по-добър, отколкото съм всъщност.

Без нестихващия оптимизъм на моя фен номер едно и непрестанните усилия по редактирането, аз никога нямаше да стигна дотук. Имам предвид вас, доктор Мери Хардър.

И накрая, към мъжете и жените, с които работих в Пфайзер (особено на екипите „Вайпърс“, „Ел Ниньос“ и „Бриклейърс“) — благодаря ви за смеха, за уроците, за разказите. Успешни продажби!

Загрузка...