Пролог

— Изпийте първото хапче час преди секс!

Гласът на уролога се извиси откъм дъното на коридора достатъчно ясно, така че аз и другите двайсет и пет мъже, скупчени в чакалнята, да го чуем. Замръзнах, вцепенен от прозрението: „Ето как се дозира виаграта“.

На този етап от тригодишната си кариера във фармацевтичните продажби, вече много пъти бях виждал как се нарушава тайната на пациента. Въпреки всичките си усилия да не го правят, докторите често ръсеха съвети пред другите пациенти. Ако се отнасяше за бронхити или алергии, не би било проблем, но никога преди не бях чувал лекар да съобщава на всеослушание:

— Това момче не може да го вдигне!

Виаграта наистина влудяваше хората.

Трябваше да се сетя, че идва безумието. Едно телефонно обаждане от баща ми два месеца по-рано доказваше това.

Докато растях в дома на родителите си, разговорите за секс бяха толкова чести, колкото и посещенията на папата, а също и толкова непринудени. Баща ми бе така въодушевен от „птичките и пчеличките“, че накрая майка ми трябваше да се намеси и да ми обясни всичко. Затова и съвсем естествено бях стъписан, когато в един телефонен разговор в средата на март 1998, броени дни преди виаграта да получи одобрение от ФДА, баща ми шеговито подхвърли, че прави с-е-к-с.

През януари същата година, заедно с други 120 търговски представители, бях поканен в новия урологичен отдел на компанията Пфайзер, създаден специално, за да продава Виагра на специалистите, които най-често лекуваха еректилна дисфункция. Бяхме използвали предишните два месеца, за да създадем контакти с новите клиенти. Да се срещнеш с някой лекар за първи път и веднага да започнеш да обсъждаш как пенисът се пълни с кръв, можеше да се окаже неловко, а трябваше да се продадат и останалите три продукта от портфолиото на нашия отдел. Уролозите не искаха и да чуят за лекарствата ни, които лекуват инфекции на простатата или помагат на мъжете да не пикаят толкова често през нощта. Всичко, което искаха да знаят, беше кога вълшебното хапче ще се появи на пазара. Знаейки това, бях казал на баща ми, че очаквам с нетърпение срещата за представянето на продукта Виагра.

— Знам, че този продукт на Пфайзер ще предизвика фурор — оптимистично заяви той.

„Разбира се, татко“, кимнах по телефона по начина, по който всички синове в някакъв момент го правят, когато говорят с бащите си.

Ако тогава бях затворил, може би никога нямаше да проведем „онзи разговор“. След кратка пауза, баща ми продължи със странен, пресилен смях, който щеше да ми стане добре познат през следващите няколко месеца.

— Ха-ха, Джейми, дали да не пратиш на стареца малко мостри, когато получиш? Ха-ха.

С баща ми бяхме провели успешен разговор за секс само веднъж. Бях десетгодишен и в коледната нощ двамата бяхме седнали на първия етаж, след като и последният гост си бе отишъл. Сред шума, който издаваше съдомиялната машина, се чуваше как майка ми снове между стаите, за да пренесе безбройните чаши и чинии. Баща ми се огледа из стаята и кимна със задоволство. Очите му бяха изцъклени от коледна омая и половин дузина коктейли уиски сауър. Двамата просто седяхме и се наслаждавахме на следпразничния момент. Никога нямаше да имам по-добър шанс да подхвана темата, която ме тормозеше от няколко дни. Наруших тишината като пресилено се изкашлях. Той разклати леда в питието си и ме изгледа с вдигнати вежди. Окрилен, аз го попитах какво би станало, ако пенисът на мъжа се заклещи във вагината на жената, докато правят секс. (За десетгодишен хлапак, не можех да си представя някой да се окаже в по-затруднено положение.) Той ми отговори без всякакво колебание:

— Ще бъде щастлив!

Уви, по-нататъшните ни разговори за секс не бяха нито толкова запомнящи се, нито толкова непринудено преживяване за никого от нас. Затова и мълчаливо приехме да не ги водим повече.

И ето сега той бе на телефона и ми говореше за секс с мама. Уф! Мисълта, че родителите ми правят секс, че все още, в средата на петдесетте си години правят секс, ме накара да потръпна. Не бях толкова наивен да мисля, че родителите ми никога не са го правили. Знаех, че са. Поне три пъти. Защото имаха три деца за доказателство — Джейми, Патрик и Ан-Мари. По-скоро бих коленичил за половин час върху метални шипове, отколкото да се пошегувам с баща си, че прави секс. Трябваше да се предприеме нещо този разговор никога да не се повтаря.

— Знаеш ли, татко — подхванах аз, тъй като той продължаваше да ликува от абсурдната идея, че има нужда от Виагра — странно е.

— Кое?

— Мама ми се обади преди два месеца и ме помоли да ти изпратя Виагра.

Неловката тишина бе последвана от бърза смяна на темата. Мисията изпълнена.

Въпреки това, когато преди петнайсетина години за първи път се спомена за сношение благодарение на Виагра, трябваше да се сетя, че малкото синьо хапче на Пфайзер ще промени света. Сега, два месеца по-късно, докато стоях в приемната на уролога, аз надзърнах в живота С. В. — След Виагра.

— Изпийте първото хапче час преди секс!

Мигове по-рано, докато си проправях път към рецепцията, два пъти мислено бях проверил дали наистина е петък. Също като хората, занимаващи се с продажбите във фармацевтичните компании, пациентите обикновено се стремяха да избегнат посещението в кабинета на лекаря в късния следобед на последния работен ден. В крайна сметка, никой не искаше уикендът му да започне при доктора. През пролетта на 1998 г. много мъже си записваха час при уролозите си за петък или за който ден от седмицата успееха да се вредят. След одобряването на виаграта от ФДА2, уролозите, също като американските заводи за стомана през Втората световна война, щяха да работят по 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата и пак нямаше да насмогват на търсенето.

Докато си бъбрех през прозорчето на рецепцията в този импровизиран офис с няколко души от персонала, гласът на уролога постепенно се извиси до викане. Очаквах някоя от сестрите да изтича да види какво става, но вместо това те си размениха заговорнически погледи и се захилиха. Когато докторът изкрещя инструкциите си за дозиране на виаграта, пребледнях при мисълта как всички в чакалнята щяха да научат, че този човек се нуждае от Виагра. Тогава не осъзнавах, че човекът просто нямаше за какво да се тревожи.

Ако тази вечер не проработи, утре изпийте две хапчета!

Минута по-късно вратата се отвори и лекарят закрачи към нас. Той свали очилата си, потърка основата на носа си и поклати глава с широка усмивка. Скоро след това вратата се отвори отново и пак щеше да се затвори, ако нещо не я беше задържало. Щях да падна, когато видях какво е.

Първо се появи долната част на алуминиевите крака. После се показа и останалата част от проходилката, но на собственика й му отне малко повече време да влезе в полезрението ни. Трябваше да призная, че не е лесно да използваш проходилка и в същото време да влачиш след себе си бутилката с кислород. Беше най-малко на седемдесет, но заради тръбичките, излизащи от ноздрите му, изглеждаше още по-възрастен. Това „момче“ взема Виагра?

Доколкото си спомням, урологът ни уверяваше, че точно този пациент е солиден кандидат за лекарството.

— Знам, че изглежда така, сякаш след десет минути ще е клиент на погребалното бюро — каза докторът, леко преувеличавайки ефекта от появата на пациента — но той наистина е в добра форма. Няма проблеми със сърцето и не се нуждае от кислорода, а проблемите му са повече психологически, отколкото реални.

Човекът се „разходи“ из чакалнята докато останалите пациенти смаяно го зяпаха. Мислите им бяха съвсем ясни — има надежда за всеки от нас.

Обърнах се към персонала за обяснение как толкова възрастен мъж би могъл все още да прави секс, как въобще все още би могъл да желае секс.

— На всеки му се иска! — отвърна сестрата, като вдигна рамене.

Малкото синьо хапче щеше да му помогне да го получи.

Стоях в препълнената приемна на уролога със зяпнала уста, отворена сякаш за молитва, макар и при необичайни обстоятелства, а молитвата ми беше:

— Господи, позволи ми и след седемдесетата си годишнина все още да правя секс!

Докато вървях към паркинга, ми стана смешно на какво шантаво място ме доведе животът, затова се запитах:

— Как, по дяволите, се озовах тук?

Загрузка...