Перверзни игри

Първият голям развратник

В популярен столичен клуб се запознах с един изключителен мръсник. Бях вече на осемнадесет години и без свян участвах и спечелих конкурс от програмата на заведението. Докато ме награждаваха с лента, коронка и бутилка алкохол, забелязах, че един тип от съседна маса ме наблюдава дръзко. Не след дълго ми донесоха питие от него. Благодарих му и се заговорихме.

Беше журналист – готин, нахакан, интересен, малко особен, властен и напорист, общуваше със замах и увличаше. Различните мъже ме привличаха неудържимо. Беше видно, че има купища жени, но ми призна, че излъчването ми го е провокирало и държи да се опознаем.

Започнах да излизам с него.

Срещите ни бяха малко шантави – звънеше ми, уговаряхме се, взимаше ме отнякъде и тръгвахме, без да ми е казал къде ще ходим и с кого ще се срещнем. Движенията му бяха самоуверени, излъчваше сигурност и покоряваща дързост. Обикновено ме водеше в популярни заведения, където сядахме в компанията на известни лица.

Харесваше му да ме чука неочаквано – в хотели, в обществени сгради, на два пъти в тоалетна, докато сме на парти. Беше властен, малко луд, непостоянен и склонен към необмислени постъпки. Случваше се на маса с много хора да изцепи, че съм перверзна, че имам супер цици или яка путка. Казваше го и на други жени – някои се сепваха, втори се смееха, трети го поглеждаха ледено и изчезваха.

Направи обаче една грешка – опита се да ме пробута на шефа си – цяла вечер ме тласкаше в него, после ме остави сама в апартамента му и изчезна. Шефът му, популярна обществена личност, постоянно говореше каква гладка и мека кожа имам, опитваше се да ме докосва, а когато останахме насаме, се нахвърли да ме целува и съблича.

Аз обаче се притесних – бях все още доста наивна, не разбирах какво се е случило и изпаднах в тъпо недоумение, преминаващо в страх. Мислех, че имам връзка, а се оказах предоставена срещу някаква изгода.

Шефът му се оказа свестен човек – видя, че не го желая, спря и просто ми викна такси. Тази случка ме отрезви и прекратих срещите с „колекционера“, макар да ме чукаше здраво, хладнокръвно, властно и мощно. Провали се само в опита си да ме изчука отзад, нямаше подход и не се получи.

Този мъж обаче ми показа, че дори бохемския и бляскав начин на живот си има минуси и че не е добре да се залита в крайности. Още си спомням за него понякога; и си мисля, че ако чуя, че е умрял, ще си кажа – тъжно, но той си поживя добре...