Перверзни игри

Финални думи

Човек трябва да се приеме такъв, какъвто е, и да успее да намери баланса в себе си.

Много усилия ми костваше, много време, размисли и осмисляне, докато съумея да опозная истинската си същност и да заживея добре в кожата си. Както стана ясно, нищо не се случи лесно и безболезнено. Но за награда получавах неземна наслада.

С историите и анализите си исках да покажа колко специална, безценна и неповторима е моята сексуалност. Как ме изпълва, запълва, допълва и дори препълва. И как се нуждае от любов и обгрижване, от храна и вода.

Тя е свръхсилата на живота ми, движеща ме напред – по трънливи гъвкави пътеки, осеяни с мрак и страх, неизвестни пътеки, но и изпълнени със засищащи оргазми, вълнения, влудяващи емоции, удоволствия.

Често съм се питала дали извънредната ми страст за секс и перверзии е нещо, което мога да… подмина, т.е. да потисна, пренебрегна, да не отприщвам. Един вид да си самозабраня, да сложа „запор“ на фантазиите и да насоча енергията си в други посоки, не по-маловажни в живота.

Да, можех.

И го правех.

Но винаги до време и само за известен период.

Рано или късно похотливото червейче започваше да гризка съзнанието ми като сладка ябълка и колкото повече се въздържах, толкова по-лакомо ставаше то.

И ето че аз отново се прераждах – обръщах се към себе си, насочвайки внимание към ненаситните желания в мен. Свалях кожата си като змия и намирах истинския си Аз, влизайки в някой перверзен сюжет и изживявайки докрай емоцията.

Драмите, безсънните нощи, вътрешната борба секнаха именно когато разбрах, че това съм Аз и че не само не мога да избягам от развратната си природа, ами е напълно излишно, безсмислено и битката би могла да ми поднесе само коварни капани, от които измъкване няма. Защото неудовлетвореността и задържането са до един момент и просто изведнъж гръмваш, но не знаеш в каква посока ще се взривиш и дали няма да е в по-грешна или дори фатална.

С всичко написано не се стремя да получа нечие одобрение или неодобрение. Исках да покажа различните лица на сексуалните емоции, множеството аспекти на чувствата, които ни носи сексът, и най-вече какво отключва, предизвиква и освобождава дълбоко вътре в нас, особено в несъзнаваната ни зона.

Защото чукането на мозъци и тела не е това, което изглежда.

То е много повече. Извънредно повече.

Нима е било случайно четенето на приказки с отвлечени от змейове моми като дете и буквалната завист, която изпитвах към героинята? Нима не са отключвали нещо дълбоко в мен? И нима всеки от нас няма подобни изживявания от ранна възраст?!

Както вече споменах, перверзията е онова човешко състояние, което показва истинската ни същност, неподвластна на възпитанието, задръжките, нормите и цензурата.

Ние всички изпитваме оргазъм, но важното е как се случва това, по какви начини го осъществяваме, по какви пътища стигаме до „малката смърт“. И ако се замислим именно за тези особености, ако успеем да разберем какво ни тласка – ще се познаваме, ще сме удовлетворени и хармонични.

Колкото повече опознавах похотливите си влечения, толкова повече съзнавах границите си и се чувствах свободна и пълноценна. Благодарение на тази пълноценност, както и на натрупания опит (интелектуален и сексуален), аз съумях да напиша тази книга.

Скоро тя ще заживее свой живот – всяко книжно тяло е една отделна вселена със свои послания. Иска ми се словото ми да е въздействащо. Да успея да накарам мисълта да се раздвижи, да се огъва и размества. Като месенето на тесто – женските ръце го подхващат, държат го и направляват, стискат, мачкат, деформират, а накрая го оставят гладко, да втасва.

Ще ми се да съм съумяла да предам красивите усещания, които пробужда в мен еротиката – да ги поднеса по естествен начин, неподправено, безсрамно и истински. Как да кажа… стремя се винаги да виждам естетика в изживяванията си.

Естетически изпипан интелектуален разврат.

Хубава формулировка, нали?

Само като се замисля колко много перверзни вариации бих могла да изживея... и ми става горещо. Като се замисля колко съм изживяла вече – пак ми става горещо.

Не може да се очаква завършеност от моя текст. Няма начало и край в обичайния смисъл. Той просто отразява части стихийност, случили се в даден момент, емоционално преминали през мен като буря. И оставили тръпчив вкус, незабравим и напомнящ за отминалото събитие.

Тайният ми сексуален живот имаше свой собствен път и никога не можех да знам какво ми предстои, с кого или как. Нямах представа какво ще искам утре, нито с какъв човек ще бъда близка. Срещах хора, сбъдвах фантазии, играех роли, реализирах сюжети… И книгата ми е част от този път… Надявам се да е стойностен, интересен и дълбок.