Перверзни игри

Детство

Всичко се корени в детството, независимо че се променяме и сме способни да бъдем различни в последователните етапи от живота.

Детството ми беше типичният низ от хубави и лоши моменти. Сред тях се откроява едно – болезнената липса на бащина любов. Баща ми никога не ме погали, никога не ме прегърна, никога не ми каза, че ме обича. Проявите му на нежност бяха винаги в пияно състояние и се изразяваха в грубо мачкане, стискане и несвързани опити да се изрази някакво чувство. Може би не можеше другояче, а може би щеше да опита по друг начин, ако знаеше колко дълбока нужда имах от това...

Израснах без мечтаната бащина грижовност, която да ми даде усещането за обич, топлина и закрила. Не се научих как да изградя самочувствие и вяра в себе си. Грубостите и простащините от негова страна обаче изградиха мирогледа ми в напълно противоположната посока. Надявам се да не прозвучи самохвално, но притежавах природна интелигентност, любопитство, както и дълбока чувственост и чувствителност. Съумях да се превърна в личност, коренно различна от средата, в която живеех, или поне имах щастието да взема пример от правилния човек – майка ми.

Тя беше жена с добра душа, много мил, деликатен и интелигентен човек. Беше моя опора и защитник в острите конфликти с баща ми. Наистина беше загадка как се бе обвързала с такъв абсолютен кретен – умствено ограничен простак, властен, ревнив, примитивен егоист. От друга страна, трябва да отчета, че майка ми беше и малко безлична като характер, ленива, склонна да се подчинява, без воля и амбиции. Беше се оставила изцяло на неговите желания.

За щастие, родителите на баща ми бяха добри хора и растях със страхотни баба и дядо. Прекарвах доста време с тях и те ме възпитаваха – учеха ме на важни неща, разговаряха с мен за всичко, обясняваха ми житейски ситуации, етикет и норми, глезеха ме много и най-важното – обожаваха ме. Те бяха проекция на така нужните за всяко дете любящи родители.

Първият ми досег до сексуалното беше именно при баба и дядо – в банята им.