Перверзни игри

Емоции до припадък

Имах задачата да съм в апартамента точно в 10 часа сутринта. Много се чудих дали да тръгна без гащички. В крайна сметка си обух. Облякох рокля в черно и червено. Висок ток. Устни и нокти – също в червено. Трябваше да повървя малко пеша.

Крачех нетърпеливо, с малки бързи крачки се приближавах към тайното местенце, в което се случваха несравними перверзии и изживявах неописуеми емоции.

Пристигнах малко запъхтяна и с мокри гащички. Беше отключено и директно влязох. Минах коридора. Той седеше пред отворен лаптоп – много свеж, усмихнат и сладък като шоколад. Направо го връхлетях с целувка.

– Закъсняваш….

– Да, извинявай.

– Имаш късмет, че си толкова красива…

Как да не се трогне човек. Жените винаги се разтапят от комплименти. Правете ги, драги мъже! Дори и да лъжете, нямаме против от красиви лъжи.

Целувахме се така – аз бях приведена към него, а той пъхна ръка под роклята ми и доволно изръмжа от обилната влага там. Набързо смъкна гащичките и те паднаха в глезените ми. Изохках в устата му, когато бръкна в мокрото ми котенце. Задвижи пръсти, имитирайки чукане, а това винаги ме разтичаше и напрягаше силно – до степен на пълна готовност да отдам отворите си. Господарят стана, вмъкна се в стаичката и ми каза да го чакам. Върна се, държейки в ръце много дълъг кожен колан – изкуствен и мек.

Мина зад мен. Какво ли беше намислил? Да ме опакова добре и да се чувствам като облепена с черно тиксо?! Чуденето ми се прекрати от тъмнината пред очите ми.

Сър Д. сложи колана на очите ми, омота го два пъти около главата ми и го върза отзад.

Абсолютно нищо не виждах.

Не само това – коланът лепкаше по кожата ми като гумена маска, която плътно прилепва. От опит знаех колко ме влудява липсата на зрение, неизвестността, неочакваното. Сетивата се обострят и всичко се усеща по-силно.

Сърцето ми заби учестено.

Усетих ръката му, която се обви около китката ми и ме поведе. Бях ужасно несигурна и го помолих да свали обувките ми. Пръстите му около глезените ми, изхлузването от крачетата, допирът му изобщо, ме наелектризираха в тази на вид съвсем безобидна ситуация.

Изправи се до мен, пак ме хвана и ме поведе. Минахме в другата стая. Той ме остави на едно място и се движеше някъде отляво. Потропваше.

Тракането, допирането на предмети един в друг, звуците, които чувах, без да мога да виждам, както и очакването, въздействаха и усещах пълзящата отвътре влага, бавно отлепваща се от недрата ми, гъделичкаща нежно стените и срамните ми устни.

Сър Д. постави нещо на едната ми гърда – настръхнах от допира на пластмаса. Лекичко ме побутваше, сякаш монтираше нещо. Вакуум. Мощното дърпане на зърното ми ме накара да изстена. Същото се повтори и с другото.

Той отпусна малко – харесваше ми средна степен напрежение – нито свръхизсмукващо и деформиращо зърната и ареолите, нито съвсем слабо.

След това отново се отдръпна и чувах тракане и подрънкване като от метал.

Дишах тежко.

Чувствах се безпомощна и зависима, очакваща неочакваното. Гърдите ми тръпнеха. Звуците ме изпълваха с трепет. Не знаех дали ме съзерцава, приготвяйки ми разни малки мъчения. Не знаех какво ми е намислил.

Перверзно незнание.

Влагата между краката ми не стихваше – незнанието и чакането оголваха инстинкта ми, жаден за запълването на дупките ми.

Сър Д. приближи. Клекна пред мен. Настръхнах. Нещо голямо разпъна срамните устни, отвори ги властно настрани. Бавно нахлуваше навътре. Беше мазно, ужасно твърдо, вероятно силиконово. Заедно с разтварянето на путката ми чувах звън на метал. Застенах като кучка, защото ме разцепваше – затъваше в мен, опъваше ме силно и изведнъж ме заболя.

Наложи се да мръдна с крака, без да искам. Побутнах с крак метална пръчка. Очевидно дебелият инструмент беше монтиран на някаква метална стойка. Плътното проникване ме караше да се навеждам напред. Изведнъж започна да вибрира.

Устата ми се отвори в стенание.

Някаква машинарийка ме ебеше и отделях секрети, а когато забърза, усетих, че ми прилоша – замахнах с ръце инстинктивно и напипах нещо. Беше от кожа. Може би каиш, висящ от тавана, нямам идея.

Кръвното ми падна, започнах да потъвам и щях да се просна на земята, ако не се бях вкопчила в кожения плат.

Помолих за вода. Не исках да казвам, че ми е зле, за да не спра играта. Стъклото опря устните ми и свежата течност се вля ободрително в мен. Трябваше ми още – пих и ми стана по-добре. Господарят извади дебелия вибратор в мен.

– Целият е в бяла течност. Изпразнила си се хубаво – констатира той.

Никак не се изненадах. Потъването в другото измерение съвпадна с натиска в зоните ми отвътре и емоцията ми дойде в повече. Коленете ми трепереха.

Вкопчих се в спасителния каиш, защото не бях сигурна дали няма да ми призлее пак.

Но Господарят имаше други намерения. Хвана ръцете ми, изви ги назад и ми сложи метални гривни. Щрак. Заключи белезниците. Изпитах страх.

Може би заради липсата на зрение или заради прилошаването. Но той предвидливо побутна кожата до ръката ми и аз я улових здраво. Почувствах се малко по-сигурна. Обливаха ме горещи вълни и треперех – сякаш бях в някаква свръхеуфория.

Тъмнината се вряза в мен – плътната превръзка ме ограничаваше твърде интересно, за да засили емоцията ми до върховна степен, да ме накара да полетя по различен начин и да свършвам в мрак, гърчеща се в спазми.

Сър Д. рязко пъхна нещо в мазния ми отвор. Трепнах от изненада.

Можеше да ме плясне, да ме одраска, да ме убоде, стисне, върже, чука, лиже. Каквото пожелае. Нямах идея кога, къде и колко. Затреперих цялата и се смаях, докато не разбрах, че ми е пъхнал пак вибриращо яйце.

– Държа дистанционно – уточни той.

Спря. Пусна. А аз пъшках, отделяйки хлъзгав секрет.

Честно казано, толкова бях ошашавена (не ми идва по-подходяща дума), толкова възбудена, толкова пленена и желано притисната, че дори не подскочих от удара на камшик, който мина през бедрата ми. Не беше силен, но беше изненадващ. Както всичко впрочем.

Включи отново яйцето – то раздрусваше недрата ми, натискаше матката и дразнеше стените.

Получих камшичен удар по гърба. Извиках. Стисках кожата като единствена опора в живота си. Железните гривни стягаха нежната ми кожа. Яйцето спря и почна, разтърсваше ме отвътре и ме разтреперваше.

Господарят ме обикаляше. Чувах стъпките му. Боже, тази неизвестност! Зад мен, пред мен, отляво, отдясно. Не знаех къде ще ме прореже змийският език.

Пляс по задника.

След малко махна вакуумиращите приставки и ги отлепи от кожата ми. Отдъхнах си с облекчение. Неочаквано облиза едното ми зърно. Езикът му бавно мина по кожата около него, после се плъзна между гърдите и се изкачи по другата гърда, смукна второто зърно.

Спря яйцето и прокара камшика по гърдите ми – меката кожа деликатно лазеше по мен, учудващо нежна. Защото всичко зависеше от боравенето с нея – можеше да боли, можеше да гали.

Получих плясване през коремчето. Свих се инстинктивно, като стиснах каиша и притиснах белезниците в кожата си, а яйцето забръмча на бързи обороти. И още по-бързи. Разтреперах се. Той мина зад мен, наведе ме напред и ме прониза.

Извиках.

Нанизванията му бяха груби и ритмични, а като натискаше виброяйцето, то се забиваше в меките ми вътрешни органи и ги раздрусваше силно. От множеството стимулации изливах мазни сокчета и изведнъж застинах – дълбоко ръмжане се отрони от гърлото ми, а путката ми започна да го стиска и отпуска, да лепка още повече и да пулсира. Тъмнината разливаше в мен различни нюанси.

Стисках каиша и усещах, че потъвам.

Поисках вода. Какво ми ставаше днес?!

Сякаш ума и тялото ми бяха в потъващи пясъци и просто губех представа за време, място и пространство. Ръцете ми изтръпнаха – хиляди иглички запълзяха по тях и бодежите ставаха все по-силни и по-силни, наложи се да споделя.

Той ме откопча. Свали и каишката от шията ми. Сложи ме да легна.

Сякаш се връщах от друг свят.

Подобно цялостно и всеобхватно изтръпване на мозъка и плътта не бях изпитвала. Оргазмът ме довърши. Не можех да се държа на краката си.

Лежах така, в тъмното, с разтворени бедра встрани. Не знаех къде е той – ушите ми бяха заглъхнали.

След няколко минутки се поосвестих.

– Добре ли си?

– Да – отговорих.

Усещах се изпотена и уморена като след свръхинтензивна тренировка.

Сър Д. нежно плъзна някакъв инструмент в мен – студен и адски твърд. Беше метален вибратор. Кожата ми настръхна за кой ли път… Навътре-навън, играчката ме чукаше под командата на ръцете му, а аз охках и усещах нова вълна влага. Бях солиден производител на вагинални течности, извираха от мен.

Господарят го напъха до дъното ми – чувствах го как ме е опънал и как се е настанил в мен, разпъващ стените ми и натискащ яйцето вътре.

След като запълни предните ми отвори, той ме обърна по корем. Стана, отиде до някъде и чух неясни звуци. Разбрах, че е омазал пръстите си в лубрикант, когато ми напъха един от тях. Бавно го измъкна и бързо заби два пръста. Зачука ме с бързи движения. Прецени, че може да нахълта с дебелия си хуй.

Напъха го властно, наведнъж, до дъното. Извиках, но бързо ме прекъсна, защото запуши устата ми. Това вече беше като изгаряне на фитилчето.

Експлоадирах.

Запушена уста и затворени очи. Пълна путка. Пълен задник.

Исках да викам, да стена, да охкам, но се чуваше само приглушено ръмжене. Звуците напираха отвътре с всичка сила и невъзможността да излязат „ги връщаше“ навътре, като раздрусана бутилка шампанско, която ще гръмне. Задният ми отвор се „разчекна“ от нахлуващия дебел чеп, а металната играчка изпадна под мен.

Завладяха ме аналните свивания и не спирах да ръмжа. Колкото повече стискаше устата ми, толкова повече ми се искаше да крещя. Дочух и неговото тихо ръмжене в ухото си. Той го гризна и започна да ме пълни – топлата сперма ме заливаше и успокояваше пулсациите ми. Последните му леки тласъци шлюпваха в собствената му сметана, бях потна и едва дишаща.

Той се дръпна и легна до мен, като ме придърпа да легна на опънатата му ръка. Чувствах се ужасно слаба и изцедена – състояние, присъщо за мъжете с мен.

Сега разбирах истински какво им причинявах и защо ме искаха пак.

– Ти ще ме убиеш – казах аз.

– Не, предпочитам те жива – отвърна той.

Засмяхме се.

След известно време се изправи и ми подаде ръка. Махна превръзката от очите ми едва пред банята. Изглеждах като минала центрофугата на пералня. Изкъпа ме нежно: втри гел, размаза го и ме изми с вода. Аз още потрепвах и не се чувствах много добре. Стъпвах неуверено и определено имах нужда от вода, кафе и шоколад. Седнахме с всичко необходимо за „възстановяването“ ми. Попитах го за какво съм се държала през цялото време, какъв бе онзи кожен каиш.

– Ще видиш следващия път. Изненада...