Перверзни игри

Любов, брак и деца (... И ТАЕН СЕКСУАЛЕН ЖИВОТ)

Както в приказка, точният мъж дойде в точния момент. Той беше здравата основа, която ми беше нужна – да бъда обожавана, обгрижвана, да се чувствам единствена за някого.

Любовта му бе безусловна, безбрежна, искрена и дълбока, подобна на тази на майката към децата й.

Изведнъж забравих за всичко останало – забравих заканите си, че няма да бъда обикновена домакиня, че ще бъда различна, отказах се от претенцията, че ще имам необичайна съдба.

Любовта ме помете.

И се омъжих.

Всички, които ме познаваха дори бегло, бяха шашнати. Не знаех дали не греша, дали не ме ръководеше желанието да задоволя близките си и очакванията им. Дали не избягах от баща си, намирайки спасител?!

Или пък исках сигурност – бракът предоставя удобна маска, която се приема добре в обществото и те прави „нормален“. Имах нужда от брачния статут, за да легитимирам себе си. На събития предизвиквах страх в жените, но когато разбираха, че съм семейна и че имам деца, се успокояваха и ме приемаха за една от тях. Гледаха ме с любопитство, разпитваха ме откъде съм си купила роклята, как съм си направила косата, с какъв парфюм съм и т.н. Започвах умело да се възползвам от положението си – чрез статуса си приспивах (вярното) им усещане за мен.

В началото на брака ми сексът беше прекрасен, само като времетраене можеше да се желае още. Малко ме ядосваха традиционните схващания на любимия ми и отказът му да опитваме нещо „по-така“. Не искаше да правим нищо щуро, дори напротив – блокираше спонтанността ми, правеше груби забележки, които трябваше да „ме вразумят“ и да ме накарат да проумея, че не се държа „както трябва“.

С времето съвсем спрях дори да опитвам.

Тогава не мислех, че това е проблем.

Любовта, подкрепата и грижовността му бяха приспали моята развратност, но все пак се налагаше да потушавам похотта отвътре. Ала Фройд е прав, че желанията вътре в нас никога не изчезват. Можем да ги потъпкаме, да ги заровим дълбоко, но те пак ще се проявят рано или късно.

Успях да бъда вярна едва една година.

Осъзнавах ясно, че верността за мен беше безсмислена – фалшиво деформиране на желанията ни, грозно потъпкване на импулсите на човешката потребност. От друга страна, увереността във взаимната вярност е базисна за хармонията в семейството. Когато има силни чувства е трудно да приемеш изневярата, но с адекватен подход всичко е възможно. Ако правиш така, че любимият да е убеден в твоята безусловна обич, то секс приключенията не би трябвало да създават трагедии, а могат и да се правят заедно.

Първите ми изневери не бяха нищо особено – нито като акт, нито като значимост за самата мен. Като по-особен мога да откроя само един случай в началото на моя таен сексуален живот. Особен е, защото изпаднах в онова диво-стихийно състояние, което бях забравила. Зверчето в мен се пробуждаше – беше жадно, гладно, копнеещо. Жрицата се отърси от унеса и искаше своето.

Същевременно обаче бях забременяла.

Завладя ме чувство на обреченост – все едно трябваше да се простя с всичките си желания. Животът в мен ми носеше усещането за смърт.

Новозародилият се ембрион сякаш ме заключваше и усещах, че блокира същността ми на много нива. Да потискам сексуалността си беше като да тъпча с барут голяма пещ.

Вечер не можех да заспя, втренчвах се в тъмното с широко отворени очи и сърцето ми биеше бързо. Причуваха ми се звуци, тропане, стрясках се често.

Хормоналните промени имат влияние, разбира се, но усещах, че имам нужди, които трябва да удовлетворя.

Изчуках се с един сладур, с когото се запознах в сайт. Не беше нещо особено като акт, но за мен беше като пробуждане. Изневярата ми помогна да се чувствам отново силна, желана, притежаваща власт, очарование и магнетизъм.

Когато се прибрах обаче се чувствах жалка и откачена – бях извършила нещо подло на най-страхотния мъж, баща на бебето в мен.

Разридах се и не знаех какво точно става, нито защо го правя. Сякаш нещо натискаше копче в главата ми и действах като робот. Как беше възможно да се чувствам като кралица и като нищожество само в разстояние на няколко часа?!

Бременността ми мина чудесно.

Бях нормална млада жена с постоянно растящо коремче. Малко по малко нещата си дойдоха на място, никакви драми и напориста похот отвътре. Майчиният инстинкт ме спаси от вътрешния хаос.

Посветих се на новото си състояние – нямах елементарни познания по темата и четях много. Общувах с удоволствие с други майки. Без да разтягам разказа излишно – раждането мина бързо и лесно.

Станах майка.

Посвещаването на бебето и излишните килограми ме отдалечиха от търсенето на секс и перверзии. Чувствах се зле в тялото си – добрият външен вид за мен вървеше ръка за ръка със сексуалния ми апетит.

Над година се мина в грижи за детето – беше безвремие, което просто отчитах, че минава, без да го чувствам като такова. Малко по малко започнаха да ми липсват мъжките погледи, разсъбличащи и жадни. Заех се сериозно със себе си – мотивирана, с ясна цел и разбиране за усилията, които са нужни.

Напрегнатите тренировки и хранителният режим ме превърнаха отново в красива млада дама – когато една жена роди, излъчването й се променя, става различна. Моята визия изпъкна с още по-ярка женственост, след като свалих излишните килограми.

Заедно с видимите промени обаче се случваха и невидими – онези вътре в мозъка, осъзнати и несъзнавани. Червейчето на похотта отново се пробуди, човъркаше лека-полека отвътре.

Регистрирах се в сайтове за запознанства и започнах оживено да си пиша с доста хора, подбирайки тези, които биха ми свършили работа. Отделно продължих да се изкачвам по академичната стълбица.

Всичко беше страхотно.

Завръщах се към себе си.

Жрицата тихо шепнеше, напомняйки, че е жива и просто е била скрита за малко.

След раждането се чувствах като птица в клетка. Рано или късно щеше да се появи мъжът, който да отвори вратата и да ме пусне на свобода. И той дойде – беше впечатляващо перверзен и опитен; първият, който видя истинската ми същност под маските.