Под повърхността на звяра

Глава деветнадесета

Рони беше красива. Нямаше други думи да се опише мекото сияние на страстта в сините й очи, руменината на желанието по бузите й, червените устни, разтварящи се над ерекцията му. Извънредно красива. Прекалено дяволски невинна и разгорещена за това, което изкушаваше. Но нямаше начин да я отблъсне от себе си.

Тайбър стискаше ръцете си върху възглавниците на дивана, клепачите му се притвориха, докато тя го гледаше с очите на съблазнителка, а тялото му се измъчваше, понеже езикът й продължаваше да примамва първичния шип, скрит точно под кожата, да се разкрие. Можеше да усети присъствието на неестествения израстък. Той туптеше, пулсираше, бореше се да се освободи, макар че Тайбър се опитваше да го задържи. Господи, искаше това да трае вечно. От съблазнителните, бавни ласки на устата й, с които тя се справяше изключително добре, много скоро шипът щеше да се появи. Нямаше неистово смукане, нямаше признаци, че Рони не се наслаждава от докосването, както Тайбър бе докосвал нея.

— О, да — простена мъжът, когато езикът й се плъзна под пламтящата главичка, галещ и проучващ, изучаващ всяка извивка и възвишение по напрегнатата плът. — Господи, бейби, толкова е хубаво.

Бедрата му се извиха, тласвайки плътта му по-навътре в устата й. Стонът й извибрира около него, пръстите й се стегнаха, когато езикът й се изви и погали, колкото се можеше повече от набъбналия пенис.

Топлината го обгърна, влажна и хлъзгава. Езикът й бе като кадифен демон, извиваше се бясно, а устните й бяха стегнато, силно удоволствие. Рай, защото никога не бе усещал нещо толкова невероятно. Ад, защото борбата да сдържи експлозията, надигаща се в скротума му, беше почти повече, отколкото би могъл да понесе.

— По дяволите, Рони — Тайбър усети как потта избива по кожата му, когато пълзящите пипала на удоволствието се обвиха около члена му и стегнаха торбичката под него. Тръпките на усещането пробягаха по гръбнака му и обгърнаха скалпа му със статична чувствителност.

Изпъшка слабо, когато устните й изтеглиха навън малка част от плътта, която държеше в устата си, погали главичката, след това го измъкна напълно и езикът й се изви по върха. Тайбър се тласна към устата й, стенейки от желание да го обгърне отново.

Малко дразнене. Зъбите на Рони го одраскаха нежно, добавяйки едно по-остро, но не по-малко приятно усещане, преди да го оближе отново. Тайбър не можеше да издържа. Пенисът му туптеше като отворена рана, скротумът му бе напрегнат, пулсиращ от нуждата да се освободи от натрупаната сперма. Шипът под главичката на члена му се огъна, отчаяно искащ да се забие в горещите дълбини на вагината й, докато се изливаше вътре.

Все още не. Тайбър не беше готов да го направи. Искаше да почувства устата й отново. Горещ, течен огън, а езикът й предизвикващ съблазнителна агония. Мъжът вдигна ръце към главата на Рони, пръстите му потънаха в косата й и уловиха копринените кичури, наслаждавайки се на надмощието от властта си над нея.

Той се взираше в предизвикателния й поглед, собствените му присвити очи бяха като на човек, доброволно предал се на животното в този единствен, неопределен миг. Рони беше негова половинка. Можеше да го предизвиква, да го изкушава, но той беше прекалено близо до ръба, за да се съобразява с малките й дразнещи игри. Пламъкът на възбудата в погледа и изражението й му показваха, че това й въздейства също толкова дълбоко, колкото и на него.

— Засмучи го — силното ръмжене бе придружено в бавното плъзгане на пениса му обратно в устата й. Тя го обгърна плътно и с желание, въпреки че се напрегна срещу хватката му, достатъчно да задоволи нуждата, която изпитваше той и да запази надмощието си.

Младата жена простена отново. Звукът отекна около частта от ерекцията, уловена в устата й, и накара цялото копие да запулсира, а скритият шип едва не се появи.

Пронизващите тръпки на удоволствие се изстреляха към тестисите му, а мускулите на корема му се свиха конвулсивно от реакция. Мили Боже! Тайбър се тласна бавно в устата й, стиснал косата й в стегната хватка, наслаждавайки се на плътното плъзгане на устните и трепетните докосвания на езика й. И през цялото време я гледаше. Наблюдаваше как очите й потъмняват, как бузите й хлътват, как устните се плъзгат по пениса му.

— О, да! Точно така, бейби — изпъшка той, поклащайки се бавно напред-назад, всеки мускул в тялото му се напрегна, докато се бореше с освобождението си. — Смучи го, Рони. Засмучи го по-дълбоко, бейби.

Той се тласна навътре, изпълвайки устата й, опитвайки се да не наруши предела на възможността й да го поеме. Езикът й се притисна още повече към пениса му, дразнеше плътта толкова прецизно, че му се искаше да изреве от удоволствие.

Протестиращият стон на Рони, когато Тайбър се плъзна още малко, го накара да се отдръпне назад със съжаление. Тя можеше да поеме още. Той знаеше, че може. Бог да му е на помощ, нуждаеше се от това.

— Дишай през носа. Отпусни се — задъхваше се мъжът, гледайки в широко отворените й очи, преценявайки дали страхът или възбудата ги кара да блестят. Молеше се да е прав и да е от възбуда.

Той усети как горещите дълбини на устата й се отпускат леко, а езикът й губи част от отчаяната си напрегнатост.

— Дааа — изсъска от наслада. — Можеш да поемеш повече, Рони. Просто се отпусни, бейби. Отпусни се — плъзна се бавно в устата й, докато повтаряше думата. Тя пое още малко. Достатъчно, за да го накара да потрепери, разтърсен от удоволствие, докато гледаше как пенисът му прониква в нея. Господи, колко още би могъл да понесе?

— Още — настоя той дрезгаво, толкова дрезгаво, че за една неизмерима секунда се бори с желанието, бушуващо в него.

Тогава потъна по-навътре, почти до входа на гърлото й. Ето така! Боже, да! Това беше. Сега не можеше да види как пенисът му чука устата й, но усещанията бяха толкова невероятни, че реши, че може да мине и без това.

Тайбър отпусна глава на облегалката на дивана, чукаше устата й с кратки, отчаяни тласъци, звуците на засмукващата влага го обкръжаваха, каращи го да пъшка при всяко вдишване, докато се бореше срещу оргазма с всяка клетка на тялото си.

— Рони — прошепна отчаяно, неспособен да задържи думите и усещанията, които го разкъсваха. — Боже, да! Смучи го! Смучи ме, бейби, точно така!

Сега можеше да помирише възбудата й. Беше толкова възбудена, сладкото земно ухание на страстта й обгръщаше сетивата му и го потапяше в него. Стоновете й бяха още една ласка върху пениса му. Пръстите й го обхващаха, галеха ствола, натискащи го отвъд границите на контрола му. Шипът беше жесток, мъчителен трепет, който знаеше, че не може да крие вечно. Но все още не. Не искаше Рони да разбира. Не искаше ужаса и отвращението й.

— Достатъчно — Тайбър я отдръпна от себе си, пренебрегвайки протестиращия й вик, борейки се със собственото си желание да се излее вътре в прекрасната й топлина. Влажната прегръдка на устата й беше рай, но той знаеше, че все още не може да й се наслади изцяло.

— Тайбър — гласът й беше един едва доловим, мъчителен звук, който накара ерекцията му да потръпне от примитивно желание.

— Чукай ме, Рони — тя целуваше корема му, езикът й го ближеше, докато той я държеше далеч от растящата сила на пениса си. — Сега. Дявол да го вземе, не мога да чакам, бейби…

Придърпа я обратно в скута си, разтвори краката й над своите, задържа я по-близо, след това я притисна безмилостно надолу към бушуващия си член.

— О, Боже! — викът му се присъедини към нейния, когато намести дебелото си копие в невероятно тесния отвор на влажната й вагина. — Гореща. Толкова гореща. Толкова сладка и хлъзгава — той се тласна по-дълбоко, задържайки я, когато тя се изви в ръцете му, опитвайки се да поеме още. Викът й отекна в сумрачната стая.

Влагалището й беше едно менгеме от хлъзгаво, мъчително удоволствие. Мускулите се стягаха около него, борещи се да го приемат, да се отпуснат около дебелината, която ги разтваряше. Никога нищо не бе било толкова еротично, толкова изпълнено със страст и бурна чувственост.

— Поеми го — изръмжа Тайбър, притискайки я по-силно, усещайки прегръдката на протестиращата тъкан и конвулсиите, докато се бореше да го приеме. — Целият, Рони. Сега. Поеми го, бейби.

Тласна се по-твърдо в нея, прониза я, усети как влагалището й се разтяга и го поема, допуска го вътре, докато не зарови всеки пулсиращ отчаян милиметър от пениса си в стегнатата като юмрук хватка на внезапно потръпналата, експлодираща сърцевина.

Това беше прекалено много. Прекалено много топлина, прекалено много нужда, която извираше вътре в него и го измъчваше. Тайбър чу как собственият му вик разкъсва въздуха, усети появата на шипа, изгарящия пулс на спермата си и едва не умря в ръцете й. Нямаше друг начин да се обясни това. Душата му се взриви от върха на пениса, изхвърляйки една емоция, една нужда, един натрапчив глад, толкова плътен, горещ и животворен, колкото спермата, изстреляна към плодовитата, жадна утроба на Рони.