Под повърхността на звяра

Глава двадесет и трета

Кабинетът се изпразни доста бързо, след думите на Тайбър, които изглежда бяха отекнали през стаята. Гласът му пулсираше от гняв и страст, изпращайки раздразнителността й до ръба, карайки кръвта да забучи във вените й. Рони не можа да разбере как бе успял да го направи. Сигурно беше този проклет хормон, с който Тайбър продължаваше да я инфектира. Би било твърде умерено да се каже, че целувката му е пристрастяваща.

— Нямаш право да ми казваш какво да правя или как да се справя със собствения си баща — каза рязко тя, затръшвайки вратата зад себе си. — И е дяволски сигурно, че не ме притежаваш, само защото си успял да ме инфектираш.

— Инфектирал съм те? — изръмжа мъжът. — Проклятие, Рони, това не е болест.

— Искаш ли да се обзаложим? — предизвика го тя, а гневът и страстта й се сливаха. — Болезнено е, Тайбър. И не ми харесва реакцията, която предизвиква — лъжата почти изгори устните й. Нямаше нищо, което да харесва повече от последиците от изгарящата възбуда, която споделяха. — И не харесвам това собственическо отношение, което изглежда, искаш да поддържаш.

— Много лошо — Тайбър скръсти ръце на гърдите си, докато яростно се взираше в нея. — Предполагам, че просто трябва да живееш с това, нали?

Очите й се присвиха опасно, а устните й изтъняха от нарастващия гняв. Сега само ако можеше да накара гърдите си да спрат да набъбват и вагината й да пресъхне, може би наистина би могла да избухне срещу него. Но бе трудно да се гневи, след като всичко, което искаше, бе да я изчукат.

— Тайбър, на път съм да изгубя търпение — Рони въздъхна рязко, прокарвайки пръсти през косата си. Мразеше чувственото усещане, когато се плъзваше по голата кожа на гърба й. Не трябваше да оставя Меринъс да я убеди да носи тази проклета рокля.

— Защо? — засмя се мъжът изненадано. — За Бога, Рони, всичко, което се опитвам да направя, е да те защитя, не да те заключвам. Щом разберем какво, по дяволите, иска той, ще ти позволя да го изриташ лично.

Тя го дари с един възмутен поглед.

— Не, не би го направил. Може да бъде прекалено опасно — Рони изрече последната дума подигравателно.

Тайбър въздъхна. Звукът убоде съвестта й.

— Толкова ли е лошо, Рони, че искам да те закрилям? — попита тихо, наблюдавайки я с горещ, изпълнен със страст поглед.

Очите й се стрелнаха към бедрата му, след това се върнаха на лицето му. Тя пренебрегна отблясъка на веселие, който видя там. Пенисът му изпълваше предната част на дънките му по такъв начин, че пулсът й се учести, а от вагината й се плъзна копринена топлина.

— В известен смисъл е — отговори най-сетне Рони, като се приближи, привлечена от него. Тялото й настояваше за докосването му. — Не го харесвам, Тайбър, не е като да имам избор.

Видя гримасата му, когато ръцете й докоснаха гърдите му. Големите му мазолести длани покриха нейните, очите му се затвориха за миг, преди да ги отвори и да й позволи да види мрачните дълбини на собствените му страхове.

— Знам, че всичко това никак не е лесно за теб — шепотът му погали нервните й окончания като чувствена коприна.

Рони позволи на пръстите си да го помилват по същия начин. Обичаше израза на лицето му, когато го галеше, когато го докосваше като любим. Очите му натежаха, устните му станаха малко по-плътни, високите му скули се зачервиха загадъчно.

— Това, че си възбуден ме побърква, Тайбър — Рони се облегна на него, притискайки твърдостта на пениса му срещу долната част на корема си. — Кара ме да искам да отхапя нещо — наведе се напред, разтваряйки устата си над плоското зърно, и позволи на зъбите си да се забият в мускула.

Стонът му разби тишината в стаята, ръцете му се спуснаха на ханша й, когато я притисна силно към себе си.

— Давай, изяж всичко, което искаш — Тайбър почти се задъха, когато езикът й се подаде и подразни твърдата малка пъпка под себе си. — По дяволите, Рони! Боже, да!

Младата жена усети как роклята се повдига нагоре по бедрата й, изтеглена от пръстите му, докато се потриваше в гърдите му. Чувстваше топлината на плътта му, излъчвана през меката памучна риза, нарастващата възбуда, която гореше точно под кожата.

— Нуждая се от теб — прошепна тя, като вдигна глава от гърдите му и облиза устни нервно. — Сега.

Един неволен стон се откъсна от гърлото й, когато ръката му обхвана голите полукълба на задничето й, стисна стегнатия мускул, повдигайки я по-близо до бедрата си. Пръстите на Рони се придвижиха по ризата му, отчаянието я прониза като бурна мълния. Не отдели време да разкопчава дрехата. Пръстите й уловиха разтворените краища и ги дръпнаха, копчетата се разхвърчаха, а платът се раздра. Тайбър изръмжа одобрително.

— Когато поискаш, бейби — прошепна той. — Както го искаш.

Избута материята на роклята й до кръста, преди пръстите му да се закачат на колана на дрехата й, разкъсвайки го небрежно. Вече нямаше преграда между плътта й и пръстите му, които се плъзнаха между бедрата й. Тя беше толкова влажна и хлъзгава от соковете, изтичащи от вагината й, че пръстът му се плъзна лесно по нежните устни. Завъртя се бавно около клитора й, ръката му около кръста й се стегна, задържайки я неподвижна за еротичните ласки. Рони се давеше във възбуда, в чувствено отчаяние.

Не можеше да усмири бедрата си, докато се опитваше да се доближи до пръстите, които я измъчваха и докарваха до лудост. Устата й се отвори в беззвучен стон от прелестно желание, преди устните му да покрият нейните, после езикът му проникна настойчиво, съедини се с нейния, безмълвно, изисквайки тя да приеме това, което й предлагаше. Устните й се сключиха около нарушителя с отчаяние, което знаеше, че би трябвало да я ужасява.

Приятната, сладка есенция на уникалния хормон на чифтосването нахлу в организма й. Можеше да го почувства. Първо я изпълни вкусът на Тайбър, след това, само за секунди, тя усети как кръвта й се сгорещява, подпалва вените й, проникна до зърната й, до чувствителната й вагина.

— Добро момиче — прошепна мъжът пресипнало, като се отдръпна от нея няколко дълги мига по-късно. Взираше се в Рони, погледът му беше горещ, два от пръстите му разтвориха долните й устни, преди да се плъзнат в стегнатите дълбини на женствеността й.

Рони се надигна на пръсти, когато дрезгаво възклицание от почти върховно удоволствие заля интимните й устни. Пръстите му се тласнаха безмилостно вътре в нея отново и отново, разтваряха я, движеха се навън-навътре с бурен, контролиран ритъм, който накара вагината й да бликне.

— Тайбър! — тя се бореше с колана му, отчаяна да освободи твърдата му ерекция от ограничаващия плат на дънките му.

Желаеше го с жажда, която не можеше да контролира, която не искаше да контролира. Силно и бързо, блъскащ се във влагалището й, докарвайки я до ръба на лудостта и над него.

— Не мога да чакам да потъна в тази стегната малка вагина — прошепна Тайбър, гласът му беше гърлен, вибриращ от животинското ръмжене, което винаги успяваше да накара вътрешността й да се свие. Направи така и сега, карайки го да простене срещу устните й, докато ги ближеше гладно. — Достигни върха за мен, бейби. Позволи ми да усетя как свършваш върху пръстите ми.

Гласът му погали сетивата й. Пръстите му проникваха в измъчените дълбини на тясната й вагина, докарвайки я до лудост с вълната на удоволствие, която разкъса тялото й.

Рони се задъха, когато почувства как горещите мускули в утробата й се стягат с конвулсивна интензивност. Бореше се за въздух, докато пръстите му я превземаха безмилостно, движещи се дълбоко, галещи нервните окончания, които пулсираха отчаяно при всеки рязък тласък.

— Тайбър, не мога да го понеса… — тя се изопна, бедрата й се движеха напред, извиваха се върху пръстите му, докато я тласкаше по-близо до ръба.

— Вземи го — той я задържа по-здраво, пръстите му се движеха в измъчената й вътрешност, а палецът му галеше набъбналата пъпка на клитора й. — Свърши на мен, бейби. Позволи ми да усетя как експлодираш, Рони.

Звуците на горещ, влажен секс изпълниха стаята. Пръстите му се потапяха в нея с плясващ звук, от гърдите й се изтръгваха стонове. Възбуждащите му думи я тласнаха над ръба така, както нищо друго не би могло.

Гърбът й се изви, когато оргазмът я заля. Електрически пипала танцуваха по кожата й, удряха утробата й, изгаряха вагината й, докато не се събраха в една светкавица от ослепително, възхитително усещане. Рони почувства как цялото й тяло експлодира, влагалището й се стяга, а Тайбър стенеше от усилието да продължи да я гали. Освобождението й се изля, тялото й потрепваше конвулсивно, докато тя самата продължаваше да се движи върху силните пръсти, нахлули в нея.

— О, да — изстена той, задържайки я по-здраво, докато тя се тресеше върху него. — Точно така, бейби. Толкова е хубаво. Толкова хубаво. Свърши върху пръстите ми като добро момиче, бейби.

Рони усети сълзите по бузите си, докато трепереше в ръцете му от порочната сила на усещанията, разкъсващи тялото й, от многократните вторични тръпки, щом почувства как той я движи. Задничето й се опря на студеното дърво на бюрото, когато малка част от здравия й разум започна да се завръща. Тя беше слаба, разтърсена от освобождение, което не би могла да очаква, срещу което не можеше да остане хладнокръвна. Погледът й бе натежал, мисълта й течеше бавно, докато Тайбър разтвори бедрата й широко и се загледа между тях с горещи, ненаситни очи.

— Толкова много искам тази сладка вагина, че не мога да мисля нормално — изръмжа той, докато се занимаваше с колана и металните копчета на дънките си. — Всичко, което има значение, е да натикам пениса си толкова дълбоко и силно вътре в теб, че и двамата да изкрещим от удоволствие.