Преродена любов

27.

Троу се събуди в безтегловност. Не виждаше, не чуваше и не чувстваше тялото си, като че обгръщащата го тъмнина го беше превела във вечността.

О, значи, това било Дънд, помисли си. Пълната противоположност на окъпаното от светлина Небитие. Сенчесто място, където прегрешилите на земята биваха заключвани завинаги. Това беше Адът на Омега и наистина беше горещо. В корема му бушуваше пожар...

— Не, грешиш. Онзи лесър беше прострелян и отгоре. На полесражението трябва да е имало и още някой.

Сетивата на Троу бързо се пробудиха и изтласкаха празнотата, като че ли слънце огря пейзажа, но той внимаваше да не променя ритъма на дишането си и да не помръдва — мъжът не беше никой от побратимите му.

Същото важеше и за втория, който се обади.

— За какво говориш?

— Когато отидох, за да го наръгам и да го пратя обратно при Омега, той беше надупчен от много куршуми, някои от които биха могли да са изстреляни единствено от високо. Казвам ти, че темето и раменете му бяха направени на нищо.

— Някое от момчетата да е било там горе?

— Не, доколкото знам.

Намеси се и трети глас.

— Не. Всички бяхме долу.

— Някой друг е свършил работата. Тор го простреля няколко пъти, но това със сигурност не беше достатъчно.

— Тихо. Гостът ни се събуди.

След като разкриха преструвката му, Троу отвори очи. О, да. Не се намираше в Дънд, но беше близо — покрай стените на помещението, в което лежеше, се беше подредило цялото Братство на черния кинжал. С тях имаше и други, очевидно войници, както и онази жена, която уби Блъдлетър.

Присъстваше и великият Сляп крал.

Троу се съсредоточи върху Рот. Мъжът носеше тъмни очила, но въпреки това унищожителният поглед зад стъклата им беше силно натрапчив. Най-важният вампир на планетата беше страховит боец: притежаваше умения на изкусен стратег и хладнокръвие на палач, а тялото му беше достатъчно силно, че да му служи и за двете.

Славата му не беше случайна.

Кор си бе избрал много опасен противник.

Кралят пристъпи към леглото.

— Хирурзите ми спасиха живота ти.

— Не се съмнявам в това — произнесе дрезгаво Троу. Най-скъпа Скрайб Върджин, гърлото го болеше ужасно.

— Както аз виждам нещата, при нормални обстоятелства един достоен мъж би проявил благодарност. Но като се има предвид на кого сътрудничиш, нормалните правила не важат.

Троу преглътна няколко пъти.

— Предан съм първо... и... единствено на семейството си.

— Чудно семейство — промърмори Вишъс.

— Говоря за кръвните си роднини. За моята. обичана сестра.

— Мислех, че тя е мъртва.

Троу хвърли гневен поглед към боеца.

— Така е.

Кралят се намеси помежду им.

— Дрън-дрън. Ето каква е договорката. Когато си достатъчно добре, ще бъдеш освободен да си вървиш и да уведомиш света, че аз и момчетата ми сме състрадателни и справедливи като Майка Тереза, без значение кой е шефът ти.

— Беше.

— Без значение. Важното е, че няма да те разкъсаме на парчета.

— Освен ако не вършиш простотии — намеси се Ви.

Кралят стрелна брата с поглед.

— стига да се държиш подобаващо. Дори ще ти доведем някой да те нахрани. Колкото по-скоро си тръгнеш оттук, толкова по-добре.

— А ако пожелая да се бия редом с вас?

Вишъс се изплю на пода.

— Не приемаме предатели.

Рот се извърна рязко.

— Ви, затваряй си проклетата уста. Или ще те изхвърля в коридора.

Вишъс, син на Блъдлетър, не беше от мъжете, към които някой можеше да се отнася така. Очевидно с изключение на Рот. В този случай братът с татуировки по лицето, репутация на перверзник и смъртоносна ръка изпълни точно каквото му се каза. Замълча.

Което говореше много за авторитета на Рот — цели томове. Кралят се обърна отново към Троу.

— Не бих възразил да науча кой те намушка.

— Кор.

Рот разшири ноздри.

— И те остави да умреш?

— Да — в известен смисъл все още не му се вярваше. Което го правеше глупак. — Да... Точно така постъпи.

— Тази ли е причината изведнъж да станеш лоялен на кръвните си роднини?

— Не. Така е открай време.

Рот скръсти ръце пред гърдите си.

— Истината ли говориш?

— Винаги.

— Добре е, че ги напускаш в този момент, синко. Шайката копелета разритват гнездо на стършели и последствията от това няма да им се разминат.

— Честно, аз. няма какво да кажа, което вече да не знаете.

Рот се засмя леко.

— Дипломат.

Вишъс отново не се стърпя.

— По-скоро мърша.

Рот вдигна рязко ръка и черният диамант на кралския пръстен проблесна.

— Някой да изведе този устатник от тук или аз ще го сторя.

— Тръгвам си, по дяволите.

След като братът излезе, кралят потърка чело.

— Добре. Достатъчно приказки. Изглеждаш ужасно. Къде е Лейла?

Троу поклати глава.

— Не се нуждая от кръв.

— Глупости. Няма да умреш, докато си под нашите грижи, та Кор да ни обвини в убийството ти. Няма да му предоставя такъв вид оръжие — кралят се обърна към вратата, а Троу чак сега забеляза, че до него седеше куче с повод, който Рот хвана, преди да тръгне. Наистина ли беше сляп? — Не е нужно да казвам, че процесът ще бъде наблюдаван. О, здравей, Избранице.

Мозъкът на Троу напълно отказа да функционира заради видението, влязло в помещението. Истинско. видение. Висока, със светли очи и коса и облечена в бяла роба. Истинска Избраница.

Каква красавица само, помисли си. Слънчев изгрев, който живееше и дишаше. Чудо.

И не беше сама, както подобаваше на такова съкровище. До нея Фюри, син на Агъни, представляваше истинска защитна стена, а лицето му беше така намръщено и напрегнато, сякаш тя му принадлежеше. Дори държеше в ръка черен кинжал, макар че той беше дискретно притиснат към бедрото му — без съмнение, за да не бъде забелязан от жената и тя да се притесни.

— Ще ви оставя — обяви Рот. — Но на твое място бих мирувал. Момчетата ми си падат малко нервни.

След като великият Сляп крал излезе заедно с кучето си, Троу остана сам с братята, войниците... и жената.

Когато пристъпи в помещението, усмивката й беше като извор на покой и женственост, попаднал в свирепия капан на войната и смъртта. И ако не лежеше, той би паднал на колене в знак на благоговение.

Мина толкова време, откакто за последно се беше озовавал близо до такава жена. Вярно, че вече беше привикнал към уличниците и проститутките, с които се отнасяше като с дами просто по навик, а не по друга причина.

Очите му се насълзиха. Напомняше му за сестра му, каквато би била.

Фюри пристъпи пред нея, с което закри гледката, наведе се и долепи устни до ухото му. Стисна бицепса му, докато болката не стана нетърпима, и произнесе бавно:

— Възбудиш ли се, ще те кастрирам в мига щом тя излезе.

Е. От това по-ясно казано, здраве му кажи. Бърз оглед на стаята показа, че Фюри не е единственият, готов да му скочи. Останалите братя щяха да се боричкат за парчета от мъртвото му тяло, ако се възбудеше.

След като се изправи в пълния си ръст, Фюри се усмихна на жената, сякаш не се бе случило абсолютно нищо тревожно.

— Този войник е много благодарен, задето му даряваш кръвта си, Избранице. Нали така?

«Загубеняко» остана неизказано. А хватката, стегнала се отново около ръката над лакътя на Троу, беше прикрита и болезнена.

— Изключително благодарен съм — потвърди той.

При тези му думи Избраницата се усмихна на Троу и спря дъха му.

— Ако мога да съм от полза поне мъничко на достоен мъж като вас, значи, съм благословена. Няма по-велико дело в полза на расата ни от преследването на врага.

— Мога да се сетя поне за още едно — промърмори някой под нос.

Фюри й направи знак да се приближи към леглото, а Троу беше в състояние единствено да се взира нагоре към нея. Сърцето му не можеше да реши дали да продължи да бие, или да спре напълно. И докато се мъчеше да си представи какъв би бил вкусът й, се постара да не облизва устни. Със сигурност това би се причислило към списъка със забранени действия. Също така настоятелно напомни на члена си да остане отпуснат, ако не искаше да изгуби двамата си най-добри приятели.

— Не съм достоен за теб — прошепна Троу.

— Абсолютно вярно — изръмжа някой.

Избраницата се намръщи през рамо.

— О, не може да не е. Всеки, вдигнал смело кинжал срещу лесърите, е достоен — тя отново погледна към него. — Господине, готов ли сте за мен?

О... По дяволите.

Думите й повлияха директно на члена му. Той мигом се вдигна и поиска своето. Троу затвори очи и се помоли за издръжливост. И за лошо прицелване от страна на братята. Но за никое от двете нямаше голяма вероятност.

Китката й се намираше близо до устните му. Успяваше да я подуши.

Отвори рязко очи и зърна деликатната вена достатъчно близо, че да може да впие зъби в нея. Дано милостивата Скрайб Върджин го спасеше, но единствената мисъл в главата му беше да протегне ръка и да погали гладката кожа на лицето й.

Острието на черен кинжал принуди ръката му да се върне на мястото си.

— Без докосвания — нареди мрачно Фюри.

Е. Ако само това беше разтревожило брата, очевидно проблемът под кръста не беше засечен. Но надали би го укрил при докосване.

Така че без докосване го устройваше напълно.

Легнал в леглото. Тор се събуди с мисълта, че е малко рано за сън. Не беше ли редно да е навън и да се бие? Защо.

— Незабавно доведете Лейла — прозвуча мъжки глас. — Не можем да оперираме, докато кръвното налягане е толкова високо.

За какво ли ставаше дума, зачуди се Тор. Чие кръвно налягане бе с лоши показатели.

— Ще дойде възможно най-бързо — прозвуча далечен отговор. За него ли говореха? Не, нямаше начин.

Отвори очи и висящата право над лицето му лампа изясни нещата. Не се намираше в спалнята си; лежеше в клиниката на тренировъчния център. И наистина говореха за него.

Изведнъж си припомни всичко. Как излезе иззад контейнера за боклук. Тялото му бе надупчено от куршуми, докато вървеше напред към дъжда от куршуми. Самият той не спря да стреля, докато не се озова пред строполилото се вонящо тяло на убиеца. След това се олюля напред-назад като прът, забит плитко в земята.

После всичко около него изчезна.

Със стон се помъчи да се надигне, но дланите му се плъзнаха по носилката.

Красивата мутра на Манело се появи в полезрението му и замести ярката светлина. Виж му само изражението. Мръсникът изглеждаше, сякаш току-що някой му е подарил билет за Дисниленд. Изненада!

— Не би трябвало да си в съзнание.

— Толкова ли е зле?

— Може би малко по-зле. Не се засягай, но къде ти беше умът, по дяволите? — добрият хирург се обърна, втурна се към вратата и подаде глава в коридора. — Лейла ни е нужна тук. Незабавно!

Последва някакъв разговор, но той не успя да долови и дума от него. Въпреки силната болка тялото му имаше непоколебимо мнение по въпроса кой трябваше да го храни и според него независимо колко прекрасна беше Избраницата, това нямаше да е тя.

Шокира се, когато осъзна защо.

Желаеше Ноуан. Макар да не беше честно...

— Аз ще го направя. Аз ще се погрижа за него.

При звука на гласа й Тор стисна зъби и почувства как го изпълва вълнение. Обърна глава и хвърли поглед над масата на колелца с подредени върху нея инструменти. И. Ето я и нея, застанала напълно неподвижно в далечния ъгъл с вдигната качулка и ръце, скрити в ръкавите на робата.

В мига щом я зърна, кучешките му зъби се удължиха, а тялото му сякаш изпълни собствената му кожа, остатъчната вцепененост изчезна и отстъпи място на какви ли не усещания: болка встрани на шията му, в ребрата и под мишницата; напрежение във върховете на кучешките му зъби, като че вече ги беше впил; глад в стомаха — за нея. Копнеж в члена — за нея.

По дяволите.

Бързо прикри ерекцията си, като дръпна хирургическия чаршаф и го разстла върху таза си.

— Добре, едва ли ще ти е възможно да седнеш — промърмори

Мани.

Така ли? О, хей, виж това. Дойде време за втората изненада за лекаря. Симпатяга, но се държеше като истински тъп човек, щом опреше до хранене. При толкова силен глад за тази определена жена Тор се беше превърнал в Супермен, способен да повдигне хамър от лежанка, докато със свободната си ръка жонглира с някой и друг смарт.

Единствено се тревожеше за Ноуан. Последния път провалът беше катастрофален. Но тя само му кимна от другия край на помещението, като че беше наясно точно какво го тревожи и въпреки това готова да направи нужното.

По някаква причина куражът й предизвика парене в очите му.

— Остави ни насаме — поръча на хирурга, без да го поглежда.

— И не пускай никого, преди да съм ви повикал.

Ругатни. Сумтене. Които той пренебрегна. И когато най-накрая чу вратата да се хлопва, си наложи да поеме твърд контрол над инстинктите си. Осъзнаването, че е насаме с нея, слагаше юзди на потребността му да се храни: нямаше да допусне отново да я нарани или уплаши. Точка по въпроса.

Тънкият глас на Ноуан наруши тишината.

— Кървиш ужасно много.

О, боже, явно още не го бяха почистили.

— Изглежда по-зле, отколкото е.

— Значи, трябва да си мъртъв.

Той се засмя леко. После по-силно и предположи, че кръвозагубата бе причината за цялото това кикотене, защото нямаше абсолютно нищо смешно.

Потърка лице и уцели открита рана, което го принуди да легне обратно, а това го накара да се запита дали не беше наистина в беда. Колко ли куршума имаше в тялото му? Колко близо бе до смъртта?

Не се засягай, но къде ти беше умът, по дяволите?

Разтърси глава, за да прогони тези мисли, протегна ръка и я призова. Докато тя се приближаваше, накуцването й беше особено ясно изразено и щом достигна масата, опря хълбок в ръба й, като че кракът й създаваше проблеми.

— Нека ти подам стол — предложи той и понечи да стане. Деликатната й ръка го спря.

— Сама ще си взема.

Докато я наблюдаваше как куцука към другия край на помещението, стана му повече от ясно, че тя изпитва болка.

— Колко дълго стоя права?

— Известно време.

— Трябваше да си тръгнеш.

Ноуан избута една табуретка на колелца до него и въздъхна, когато тя пое тежестта от краката й.

— Не и преди да се убедя, че си у дома в безопасност. Казаха... че си излязъл насред дъжд от куршуми.

Боже, щеше му се да можеше да види очите й.

— Не е първият случай, при който постъпвам глупаво.

Нима това правеше нещата по-приемливи? Идиот.

— Не искам да умираш — прошепна тя.

Дявол да го вземе. Прочувствените й думи го накараха да изпита объркване.

В отново обгърналата ги тишина той се вгледа в сянката,

която хвърляше качулката й, замислен за онзи миг, когато напусна прикритието на контейнера за боклук. После потъна още по-дълбоко в спомени.

— Знаеш ли какво? Бях ти бесен с години — тя явно се стресна и той смекчи тона си. — Просто не можех да повярвам какво си причини сама. Ние тримата стигнахме толкова далече — ти, аз и Дариъс. Превърнахме се в един вид семейство и струва ми се, винаги съм мислил, че по някакъв начин ни предаде. Но сега. след като изгубих всичко, което имах. разбирам причината. Наистина я разбирам.

Тя наведе глава.

— О, Тормент.

Той се протегна и обгърна дланта й със своята. Но в следващия миг забеляза, че е окървавен и мръсен, ужасяващ контраст спрямо чистотата на нейната кожа. Когато понечи да отдръпне ръка, тя го спря и я задържа в своята.

Тор прочисти гърло.

— Да, струва ми се, че разбирам защо постъпи така. В онзи момент не си можела да видиш никого освен себе си. Целта ти не е била да нараниш околните. С това си сложила край на своето собствено страдание, защото просто не си можела да го понесеш и минута повече.

Настъпи дълъг миг на тишина и после тя промълви тихо:

— Когато излезе насред летящите куршуми тази нощ, какво се опитваше да...

— Беше свързано единствено с битката.

— Наистина ли?

— Да. Просто си вършех работата.

— Ако се съди по реакцията на братята, те явно мислят, че това не представлява част от задълженията ти.

Той вдигна нагоре очи и долови отраженията им в неръждаемата стомана по периферията на операционната лампа, той — на легло и кървящ, тя — свита и скрита под качулка. Телата им бяха изкривени, нагънати, усукани и безформени заради неравната повърхност, но образите им бяха точни в много отношения — съдбата бе превърнала и двама им в гротескни фигури.

Интересно, но ръцете им се сключваха точно на мястото, където отражението беше най-ясно и реалистично.

— Мразех се заради онова, което ти причиних снощи — изломоти той.

— Знам. Но това не е причина да се самоубиваш.

Наистина. Нещо друго му даваше достатъчен повод за такова нещо.

Внезапно Ноуан свали качулката си и той мигом устреми поглед към шията й. Дявол да го вземе, копнееше за вената й, онази, минаваща толкова близо до повърхността на кожата.

Времето за бъбрене приключи. Гладът се върна и не ставаше дума само за биология. Искаше отново да се притисне към плътта й, да поглъща от нея не просто за да излекува раните си, а защото харесваше вкуса й и усещането за кожата й до устните му и начина, по който зъбите му проникваха дълбоко и му позволяваха да поеме част от нея в себе си.

Добре, може би малко послъга за дъжда от куршуми. Наистина се мразеше искрено, задето я нарани, но с това не се изчерпваше причината да се изложи на цялото това олово. Истината беше, че тя пробуждаше нещо у него, а тези чувства задействаха механизъм, който беше ръждясал и разнебитен заради липсата на употреба.

Това го ужасяваше. Тя го ужасяваше.

И въпреки това сега, докато наблюдаваше напрегнатото й лице, изпитваше задоволство, че се прибра жив от онази пряка.

— Щастлив съм, че още съм тук.

Последвалата въздишка показа искреното й облекчение.

— Присъствието ти е утеха за не един и съществуването ти на този свят е важно. Изключително значим си.

Той се засмя стеснително.

— Надценяваш ме.

— Ти се подценяваш.

— И аз чувствам същото — прошепна той.

— Моля?

— Знаеш отлично какво имам предвид — той подсили думите си, като стисна ръката й, а когато тя не отвърна, добави: — Радвам се, че си тук.

— Аз се радвам, че ти си тук. Това е истинско чудо.

Да, вероятно беше права. Нямаше представа как му се размина. Не носеше бронезащитна жилетка. Може би в късмета му настъпваше обрат.

За съжаление, малко късно.

Вперил поглед в нея, той обхождаше с очи прекрасните й черти, от гълъбовосивите й очи до розовите устни... и елегантната шия, и пулса под фината й кожа.

Внезапно погледът й се отправи към устата му.

— Да — произнесе тя. — Сега ще те нахраня.

В тялото му закипя необуздана сила, тласна таза му нагоре и чак прекали с решаването на проблема на хирурга с кръвното налягане. Но все така съществуваше забранена територия. Онази част от него, която желаеше разни неща от Ноуан, неща, които тя не би се чувствала комфортно да върши с когото и да било. такива, свързани със стореното от него под душа и в леглото му в дневните часове. нямаше да излезе на повърхността тук.

И бездруго съзнанието и душата му не проявяваха интерес към нищо от това, което беше още една причина тя да е подходяща за него. Лейла сигурно би се погрижила и за другите нужди на тялото му, докато Ноуан не би сторила такова нещо.

Съществуваха и по-лоши начини, по които можеше да предаде своята шелан, от това, да желае нещо недостижимо. Поне фактът, че беше с Ноуан, и благодарение на неговия самоконтрол, тези импулси щяха да си останат само фантазия. Безобидна неосъществена фантазия, включваща мастурбация, която нямаше по-голямо значение за него от порното в интернет.

Господ да ти е на помощ, обади се вътрешен глас, ако някога тя също те пожелае.

Наистина. Но всичко у нея подсказваше, че това със сигурност нямаше да се случи.

Той произнесе гърлено:

— Не бързам. И знай едно. Този път осветлението ще остане включено и ще поема от китката ти само количеството, което си склонна да ми предоставиш.