Преродена любов

44.

В другия край на коридора Тор седеше в едно кресло до болничното легло, в което беше настанен Рот. Вероятно вече беше време да си ходи.

Всъщност отдавна трябваше да го е направил. За бога, дори кралицата вече бе заспала до хелрена си на леглото.

Добре, че Бет не възразяваше срещу присъствието му. Но пък те бяха постигнали съгласие още преди години, което само доказваше колко благотворно влияят на отношенията филмите за Годзила.

В ъгъла Джордж се изтегна в огромното си овално кучешко легло «Орвис» в бежов цвят и се загледа в своя господар. Тъй като не получи отговор, положи глава обратно и въздъхна.

— Той ще се оправи — утеши го Тор.

Ушите на кучето щръкнаха, а рунтавата му опашка потрепна два пъти.

— Да. Обещавам.

Взел пример от животното, Тор също промени позата си и потърка очи. Боже, наистина беше изтощен. Всичко, което желаеше, беше да се пъхне в леглото като Джордж и да спи цял ден.

Проблемът се криеше в това, че макар драмата да приключи, всеки път щом помислеше за онзи куршум, жлезата, отговорна за отделянето на адреналин, започваше да произвежда още. Пет сантиметра вдясно и щеше да засегне югуларната вена, а с Рот щеше да е свършено. Всъщност според Джейн и Мани мястото, на което куршумът бе попаднал по чиста случайност, било единственото «безопасно», и то при положение че си с някого, който може да ти направи трахеотомия в движещ се миниван, без да разполага с нищо друго освен пластмасова тръба и кинжал. Исусе Христе. каква нощ.

Беше благодарен на Скрайб Върджин за ангела. Ако Ласитър не се беше появил, за да поеме шофирането. Тор потръпна.

— Годо ли чакаш?

Тор бързо насочи поглед към леглото. Очите на краля бяха само леко отворени, но все пак устните му бяха разтеглени в слаба усмивка.

Емоциите завладяха Тор с пълна сила, блокираха невротрансмитерите му и отнеха гласа му.

А Рот, като че разбираше. Разтвори свободната си длан и му даде знак да се приближи, макар да не можеше да повдигне ръка.

Когато се изправи и тръгна към леглото, Тор чувстваше краката си нестабилни. В мига, щом стигна до леглото, коленичи до своя крал и пое огромната му длан в своята, завъртя я и целуна гигантския черен диамант, който блестеше на пръста на Рот.

После също като някой лигльо положи глава върху пръстена, върху кокалчетата на своя брат.

През изминалата нощ можеха да загубят всичко. Ако Рот не беше оживял... всичко щеше да се промени.

Кралят стисна ръката му в отговор, а Тор се замисли за смъртта на Уелси и почувства нов пристъп на страх. Да осъзнаеш, че има и други, които можеш да изгубиш, не беше ни най-малко успокоително. По-скоро караше бушуващата в стомаха му тревога да се усили.

Всеки би си помислил, че след смъртта на спътницата си вече няма накъде повече да потънеш в бездната на скръбта. Вместо това ставаше ясно, че се разкриваха все по-дълбоки пропасти.

— Благодаря ти — прошепна дрезгаво Рот. — Задето ми спаси живота.

Тор повдигна глава и я поклати

— Не бях само аз.

— До голяма степен беше ти. Длъжник съм ти, братко.

— Ти би сторил същото.

Дойде ред на властния тон на Рот, негова запазена марка.

— Задължен. Съм. Ти.

— Черпи ме една бира и ще сме квит.

— Искаш да кажеш, че животът ми струва шест долара?

— Не си даваш сметка колко държа на хубавата бира — една голяма кучешка глава си проправи път под мишницата му. Той погледна надолу и каза: — Видя ли? Казах ти, че ще се оправи.

Рот се засмя леко, а после направи гримаса заради болката.

— Хей, приятелю.

Тор се отмести, за да даде възможност на господаря и кучето му да се съберат отново. А после му се наложи да вдигне четирийсеткилограмовото рунтаво животно и да го настани до краля.

Рот засия истински, докато местеше поглед между спящата си съпруга и кучето, което беше готово да се превърне в негова медицинска сестра.

— Радвам се, че това беше последната ни среща навън — заяви Тор.

— Да, обичам грандиозните финали.

— Повече няма да ти позволявам да вършиш такива неща. Ясно ти е, нали? — Тор устреми поглед надолу към ръцете на своя крал и проследи с очи ритуалните татуировки, изписващи потеклото му. — Налага се в края на всяка нощ да си жив, господарю. Правилата за теб са различни.

— Чуй, и преди съм бил прострелван.

— И повече няма да се случва. Не и докато съм жив.

— Какво означава това, по дяволите? Ще ме оковеш във вериги в мазето ли?

— Ако се налага.

Рот сключи вежди, а гласът му зазвуча по-силно.

— Умееш да бъдеш ужасно досаден. Знаеш го, нали?

— Не е нищо лично. И е абсолютно необходимо, за да не се налага да си превързваш раните с долните си гащи.

— Не нося такива — кралят пусна нова усмивка. — Съвсем гол съм отдолу.

— Благодаря за информацията.

— Нали си наясно, че технически погледнато, не можеш да ми даваш никакви нареждания?

Рот имаше право, не можеш да нареждаш нищо на лидера на расата. Но когато Тор срещна невиждащия взор на вампира, той говореше не на краля, а на своя брат.

— Докато Кор не бъде неутрализиран, няма да поемаме никакви рискове по отношение на теб...

— Ако се провежда събрание на Съвета, отивам. Точка по въпроса.

— Няма да има такова. Освен ако ние не го пожелаем, а точно в този момент присъствието ти е наложително единствено тук.

— Дявол да го вземе. Аз съм кралят. — Бет се намръщи в съня си и Рот понижи глас. — Може ли да го обсъдим по-късно?

— Не е необходимо. Приключихме с темата и всеки от братята ме подкрепя по този въпрос.

Тор не отмести очи, когато към него се насочи толкова гневен поглед, че въпреки слепотата си можеше да пробие дупка в черепа му.

— Рот — произнесе ядосано. — Погледни до себе си. Искаш ли да я оставиш съвсем сама? Желаеш ли да те оплаква? Нас ни остави. Ами Бет?

Беше много подло да изиграе коза с неговата шелан, но Тор щеше да се възползва от всяко налично оръжие. Рот изруга и затвори очи.

А Тор знаеше, че е спечелил, когато мъжът зарови лице в косата на Бет и вдъхна дълбоко, като че да подуши шампоана й.

— Разбрахме ли се? — не се предаваше Тор.

— Майната ти — произнесе кралят, притиснал устни към главата на любимата си.

— Добре, радвам се, че всичко е ясно.

След миг Рот вдигна глава.

— Извадиха ли куршума от шията ми?

— Да. Всичко, което ни е нужно, е пушката, от която е изстрелян — Тор погали Джордж по главата. — И няма кой друг да е освен шайката копелета. Само Кор би посмял да извърши подобно нещо.

— Трябва да открием къде живеят.

— Потайни са. И хитри. Ще бъде истинско чудо.

— Тогава започвай да се молиш, братко мой. Започвай да се молиш.

За пореден път Тор прехвърли в главата си нападението. Дързостта на стореното беше изключителна... и само даваше да се разбере, че Кор е способен на всичко.

— Ще го убия — произнесе тихо.

— Кор ли? — когато Тор кимна в отговор, Рот отбеляза: — Струва ми се, че ще се наложи да се наредиш на опашка. Стига да можем да го свържем със стрелеца. Добрата новина е, че като главатар на бандата носи отговорност за действията на бойците си. Така че стига един от неговите войници да е дръпнал спусъка, ще можем да го заковем.

Точно когато Тор си помисли, че всичко е свършило, гнетящото усещане в стомаха му стана непоносимо.

— Каза, че си ми задължен. Е, ще ти кажа какво искам. Искам смъртта на Кор да дойде от моята ръка и от ничия друга.

— Тор. — когато не последва отговор, Рот вдигна рамене. — Не мога да ти го обещая, преди да имаме доказателство.

— Но можеш да обявиш, че ако той е отговорен за случилото се, значи, е мой.

— Добре. Изцяло твой е, стига да имаме доказателство.

Тор се замисли за израженията на лицата на братята отвън в коридора.

— Налага се да го направиш официално.

— О, хайде, ако кажа.

— Знаеш какви са. Който и от тях да се натъкне на онзи нещастник, ще му види сметката. В момента на задника му има повече мишени, отколкото ще намериш на стрелбището. Освен това едно обявление няма да отнеме много време.

Рот затвори очи за кратко.

— Добре, добре. Спри да ме убеждаваш и върви да доведеш свидетел.

Тор отиде до вратата и подаде глава навън. И с неговия късмет първият, когото зърна. беше Джон Матю.

Момчето седеше на пода срещу помещението за възстановяване заедно с угрижения на вид Блейлок, покрил главата си с ръце, сякаш в черепа му звучеше противопожарна аларма.

Но в следващия миг той го забеляза и изписа:

— С Рот всичко наред ли е?

— Да — Тор хвърли поглед към другия край на коридора, а Блей отправи благодарствена молитва. — Ще се оправи.

— Търсиш ли някого?

— Нужен ми е свидетел.

— Аз съм на линия.

Тор повдигна вежди.

— Добре. Благодаря.

Джон се изправи, при което се разнесе изпукване, като че гърбът му сам си прилагаше мануална терапия. А когато закуцука към него, Тор осъзна, че е ранен.

— Доктор Джейн прегледа ли те?

Джон се наведе и повдигна крачола на болничния панталон, който носеше. Прасецът му беше превързан.

— Куршум или острие? — попита Тор.

— Куршум. И да, запазиха го.

— Добре. Ти как си, Блей?

— Само повърхностна рана на ръката.

Само толкова ли, зачуди се Тор. Защото изглеждаше малко отнесен, но пък, от друга страна, нощта и денят бяха твърде дълги за всички им.

— Радвам се, синко. Няма да се бавим.

— Аз няма да ходя никъде.

Джон се приближи към широко отворената врата, а Тор отстъпи встрани и после го последва.

— Как си, синко? — попита Рот, когато Джон се приближи и се наведе, за да целуне пръстена.

Джон започна да обяснява с жестове, а Тор превеждаше.

— Казва, че е добре. И че ако не възразяваш, двамата с Блей знаят нещо, което мислят, че трябва да научиш.

— Да, разбира се. Казвай...

— Казва. че бил заедно. с Куин в къщата. след като ти беше прострелян и преди да пристигне подкреплението. Куин излязъл навън сам. Блей разговарял с него преди малко. И Куин му е разказал, че е влязъл в схватка с. Кор. така че. Джон, почакай, по-бавно. Благодаря. Добре, влязъл в схватка с Кор. така че да можеш да напуснеш с минивана онази къща.

Бет се размърда и отвори очи. Смръщи вежди, като че схванала насоката на разговора.

— Сериозно ли говориш? — измърмори кралят.

— Нападнал е. Кор. Лице в лице. — мили боже, помисли си Тор. Беше чул, че момчето е излязло навън, но само толкова.

Рот подсвирна под нос.

— Тук си имаме един достоен мъж.

— Изчакай, Джон, не мога да те настигна. Така че Кор, който се е спотайвал, за да нападне вана, е бил неутрализиран. Джон би искал да знае дали има някакво официално отличие. с което можеш да наградиш Куин. Нещо в знак на признание за изключителната му. служба. А що се отнася до мен — допълни Тор, — аз съм твърдо «за».

Рот остана смълчан за кратко.

— Един момент. Нека си изясня нещо. Куин е излязъл навън след пристигането на братята, нали така?

Тор се върна обратно в ролята си на преводач.

— Джон казва, че не е било така. Бил е сам, без никакво подкрепление и закрила до тяхното пристигане. Куин е смятал. че трябвало да стори всичко по силите си, за да е сигурен, че ще се измъкнеш.

— Този ненормален идиот.

— Герой по-скоро — произнесе внезапно Бет.

— Лийлан, ти си будна — Рот мигом фокусира вниманието си върху своята шелан. — Не исках да те безпокоя.

— Повярвай ми, да чувам гласа ти, е истинска благодат. Можеш да ме будиш, когато пожелаеш — тя го целуна нежно. — Добре дошъл обратно.

Джон и Тор се съсредоточиха да оглеждат пода, докато те си разменяха нежности.

После кралят насочи вниманието си обратно към тях.

— Куин не е бивало да постъпва така.

— Съгласен съм — изсумтя Тор.

Кралят се съсредоточи върху Джон.

— Да, добре. Ще направим нещо за него. Не знам какво, но. стореното е много героично. Глупаво, но героично.

— Защо не го направиш брат? — намеси се Бет.

В последвалата тишина челюстта на Рот увисна и той не остана сам в клуба. Тор и Джон го последваха.

— Какво? — учуди се кралицата. — Не го ли заслужава? Не е ли вярно, че винаги е опора на всички? И че изгуби цялото си семейство. Да, живее тук, но понякога оставам с впечатлението, че не се чувства на мястото си. Какъв по-добър начин да му благодариш и да му покажеш, че е сред свои? Знам, че никой не поставя под съмнение уменията му на бойното поле.

Рот прочисти гърло.

— Ами според Древните закони.

— Забрави за Древните закони. Ти си кралят, можеш да правиш каквото пожелаеш.

За пореден път настъпи гробно мълчание и дори вентилационната система сякаш онемя.

— Ти какво мислиш, Тор? — попита кралят.

Тор хвърли поглед към Джон и се смая колко силно желание изпитваше да дари с подобна чест момчето, което чувстваше като свой син. Но в момента те обсъждаха Куин.

— Мисля… Да, струва ми се, че идеята не е лоша — чу се да отговаря. — Куин трябва да бъде посветен. А и братята го уважават. По дяволите, това не е първата нощ, в която се проявява. Изключителен боец е, но по-важното е, че през последната година улегна изключително много. Да, мисля, че в момента може да се справи с такава отговорност, а това не е нещо, което бих казал преди.

— Добре, ще го обмисля, лийлан. Предложението ти е прекрасно — кралят обърна лице към Тор. — А сега във връзка със задължението ми към теб. Доближи се към мен, братко мой, и падни на колене. Сега имаме двама свидетели, което е още по-добре.

Тор изпълни заръката и стисна ръката на краля, а Рот оповести на Древния език:

— Тормент, син на Харм, готов ли си да поемеш върху себе си задължението за смъртта на Кор, син на неизвестен баща? Като въпросната смърт бъде дело само и единствено на твоите ръце като възмездие за смъртоносното нападение срещу мен предишната нощ, в случай че нападението бъде доказано като резултат от пряка или непряка заповед на Кор.

Тор постави ръка на биещото си сърце и отговори с цялата си сериозност.

— Готов съм, господарю.

Рот погледна своята кралица.

— Елизабет, кръвна дъщеря на Дариъс от Братството на черния кинжал, обвързана с мен, твоят крал, съгласна ли си да свидетелстваш за милостта, с която дарявам този мъж тук, и да я разпространиш сред всички останали, а също и да се подпишеш на пергамент за удостоверяването на тази прокламация? — когато тя отговори утвърдително, той насочи поглед към Джон. — Терър, кръвен син на Дариъс от Братството на черния кинжал, известен още под името Джон Матю, съгласен ли си да свидетелстваш за милостта, с която дарявам този мъж тук, и да я разпространиш сред всички останали, а също и да се подпишеш на пергамент за удостоверяването на тази прокламация?

Тор преведе отговора на Джон.

— Да, господарю, съгласен е.

— Тогава по силата на властта, предадена ми законно от моя баща, нареждам с настоящото на теб, Тормент, син на Харм, да изпълниш от мое име кралското възмездие — при условие че са налице нужните доказателства — и да ми донесеш тялото на Кор, син на неизвестен баща, в знак на вярност към твоя крал и твоята раса. Клетвата ти е чест за твоята кръвна линия — минала, настояща и бъдеща.

Тор още веднъж се наведе към пръстена, носен в продължение на поколения в рода на Рот.

— Готов съм да служа на твоите заповеди. Сърцето и тялото ми желаят единствено да се подчиняват на твоята абсолютна власт.

Когато вдигна поглед, Рот се усмихваше.

— Знам, че ще ми довлечеш онзи мръсник.

— Точно така, господарю.

— Сега се махайте от тук. Ние тримата имаме нужда да поспим.

Сбогуваха се, а после Тор и Джон се озоваха в коридора, изпаднали в неловко мълчание. Блей спеше пред другата болнична стая, но не се намираше в покой — лицето му беше изкривено в гримаса, сякаш размишляваше дори в съня си.

Докосване по ръката накара Тор да насочи вниманието си обратно към Джон.

— Благодаря ти — изписа Джон.

— За какво?

— Че подкрепи Куин.

Тор вдигна рамене.

— Решението е напълно логично, предвид безбройните случаи, в които се е хвърлял с всички сили в битките. Заслужава го и приемането в Братството не бива да става според потеклото, а по заслуги.

— Мислиш ли, че Рот наистина ще го направи?

— Не знам. Сложно е. Много бумащина стои зад всичко това... Древните закони ще трябва да бъдат редактирани. Но съм убеден, че кралят ще направи нещо за него.

В другия край на коридора Ноуан се появи от една врата, сякаш привлечена от звука на гласа му.

В мига, щом я зърна, Тор загуби контрол върху мислите си и за него имаше значение единствено облечената в роба фигура.

Дявол да го вземе... Беше твърде уязвим, за да се намира в близост до нея, твърде много жадуваше за докосвания, вдъхващи живот, ала в момента не беше в състояние да вземе правилните решения.

Бог да им е на помощ и на двамата, но ако се доближеше до нея, щеше да я има.

С ъгълчето на окото си забеляза, че Джон изписваше нещо с ръце. Струваше му целия самоконтрол да си наложи да извърне глава към него.

— Тя се тревожеше ужасно много за теб. Чакаше тук, отвън, заедно с нас. Мислеше, че и ти си пострадал.

— О... ами. По дяволите.

— Тя те обича.

Добре, не го ли караше това да свърши нещо в панталоните си?

— Не, тя просто. Тя е много състрадателна жена.

Джон прочисти гърло, въпреки че ръцете му вършеха работата на устата.

— Май не съм предполагал, че нещата между вас са толкова сериозни.

Тор се замисли колко нещастен се чувстваше напоследък Джон и само махна с ръка.

— Не. Искам да кажа, не е нищо кой знае какво. Честна дума. Знам към кого изпитвам чувства и на кого принадлежа.

Само че от това отрицание не се почувства добре, нито езикът му, нито ушите, нито пък центърът на гърдите му.

— Съжалявам за. Задето по-рано си изпуснах нервите. Просто. Уелси е единствената майка, която някога съм имал, и. Не знам. От мисълта за теб с някоя друга направо ми се повдигаше. Въпреки че това не е честно.

Тор поклати глава и снижи глас.

— Не смей да се извиняваш, задето те е грижа за нашата Уелси. А колкото до обичта, ще го повторя отново — независимо как изглежда отстрани, докато съм жив, ще обичам една-единствена жена. Без значение какво правя и с кого съм, или как изглеждат нещата отстрани. Разбрахме ли се?

Трудно му бе да понесе грубоватата прегръдка на Джон, веднъж вече го бе разочаровал и нямаше как да не се тревожи, че някой ден това отново можеше да се случи.

Освен това прегръдката беше толкова мъчителна, защото Тор бе искрено убеден в думите си. което правеше гибелта на Уелси неизбежна.

Боже, дали някога щеше да намери изход от този кошмар?

Тази ужасяваща мисъл го накара да отмести поглед и да потърси дребната и неподвижна фигура в другия край на коридора.

Зад гърба й Ласитър пристъпи навън и впери поглед в Тор, а разочарованието, изписано върху лицето му, беше очевидно. Явно някак си бе чул част от казаното.

А може би всичко.

Тор тръгна към Ноуан, а Джон се върна на малкото си парче линолеум пред стаята на Куин.

Поради някаква неясна причина не му се искаше да вижда как братът върви по коридора към онази жена. Струваше му се абсолютно нередно, сякаш някой от законите на Вселената изведнъж бе решил да действа наобратно. Ако го сравнеше със своята собствена ситуация, мисълта, че някога би могъл да има друга жена освен Хекс, му се струваше невъзможна. Въпреки че заради отсъствието й се намираше в непрестанна агония, той пак я обичаше толкова много, че беше станал асексуален.

Но от друга страна... тя беше жива.

Не можеше да отрече, че тази нова връзка се отразяваше добре на Тор. Възвърна си телосложението, което имаше при първата им среща, бе огромен и силен. Освен това от месеци не беше поемал директно към смъртта си, излагайки се на дъжд от куршуми или скачайки от мостове.

В това отношение щафетата беше поета от Куин.

Освен това беше трудно да не одобрява Ноуан. Представляваше пълната противоположност на някоя празноглава глупачка, така тиха и скромна. И не изглеждаше никак зле.

По света имаше толкова по-лоши кандидатки от нея. Търсещи облаги. Надменни представителки на глимерата. Ексцентрични лигли с големи гърди.

Отпусна глава назад и се облегна на бетонната стена, когато ги чу да си говорят. Скоро гласовете им заглъхнаха и той реши, че са си тръгнали вероятно към леглото.

Добре, нямаше да мисли за това.

Останал съвсем сам, той се заслуша в тихото дишане на Блей, като периодично се наместваше и целенасочено отклоняваше мислите си от Хекс.

Интересно, че цялото това чакане и тревогите им му напомниха за старите времена. Те двамата с Блей чакат заради нещо, свързано с Куин.

Боже, имаха късмет, че той изобщо бе жив.

В съзнанието му изплуваха образи от онази къща при реката и видя как Рот се строполява на пода, а Ви опира пистолет в главата на Асейл. Тор се хвърля да защити краля с тялото си. После двамата с Куин претърсват къщата. спорят до плъзгащата се врата. разправят се дали е добра идея най-добрият му приятел да излезе навън в нощта, незащитен и сам.

Налага се да ме оставиш да изляза и да сторя каквото мога.

Погледът на Куин беше непоколебим и в него не се четеше никакъв страх, защото познаваше способностите си, разбираше, че дори да съществува вероятност да не се прибере у дома, той е достатъчно силен и уверен в бойните си умения, че да предприеме всичко възможно да сведе този риск до минимум.

И Джон го пусна. Въпреки че сърцето му негодуваше, съзнанието му се противеше, а тялото му беше готово да блокира пътя навън. И въпреки факта, че там не се подвизаваха новоприети лесъри, а изключително добре обучени главорези, много опитни и свирепи до крайност. Въпреки че Куин беше най-добрият му приятел, мъж, имащ огромна значимост за него, някой, чиято загуба би го разтърсила до основи.

По дяволите!

Джон покри лицето си с длани и го разтърка здраво. Само че това не променяше откритието, което току-що бе направил — нежелано, но и неопровержимо.

Спомни си Хекс на срещата на Братството миналата пролет, когато тя предложи да открие бърлогата на Кор.

Аз мога да се погрижа за това. Особено ако се захвана през деня.

Погледът й беше решителен, а съзнанието ясно. Тя вярваше в себе си и в уменията си.

Имате нужда от мен да сторя каквото е по силите ми.

Когато опря до най-добрия му приятел, не му хареса, но отстъпи настрани и остави мъжа да предприеме каквото бе нужно за доброто на всички, въпреки смъртоносната опасност. Ами ако нещо му се беше случило и той беше умрял? Джон щеше да бъде съсипан... но такъв беше законът на войника, кодексът на Братството.

Кодексът на истинските мъже.

Загубата на Хекс би била нещо толкова по-лошо, защото той беше обвързан вампир. Но истината беше, че докато се мъчеше да я спаси от някаква си жестока съдба, я загуби напълно. Не им остана нищо, нито страст, нито теми за разговор, нито топлина. И всичко е само защото надделя потребността му да я брани.

Вината беше изцяло негова.

Избра си за спътница боец, а после даде на заден, когато рискът от нараняване от хипотетичен стана реален. И Хекс беше права — тя също не искаше той да пострада или да попадне в ръцете на врага, но въпреки това го оставяше да излиза да се бие всяка нощ. Позволяваше му да върши каквото е по силите му, за да е от полза. Не позволяваше на емоциите си да го спрат да изпълнява дълга си, а ако го беше сторила, той би й обяснил търпеливо и с любов, че е роден да се бие, че е изключително внимателен и.

Не бяха ли от един дол дренки?

Между другото, как би се почувствал той, ако някой погледнеше на факта, че е ням, като на причина, ограничаваща способността му да се бие? Как би реагирал, ако му заявяха, че въпреки всичките му други качества и умения, въпреки вродения му талант и инстинктите му, няма да бъде допуснат на бойното поле, защото не може да говори?

Да си жена, в никакъв случай не представляваше някаква форма на инвалидност. Но той се отнесе с нея именно по този начин. Реши, че понеже тя не е мъж, не може да участва в схватки въпреки всичките си качества и умения.

Сякаш самият факт, че имаше гърди, правеше ситуацията за нея по-опасна.

Джон отново започна да търка лицето си, а главата му запулсира от напрежението. Онова, което изпитваше като обвързан вампир, щеше да съсипе живота му. Какво ти, вече го беше съсипало. Защото не беше сигурен, че сега би могъл да си върне обратно Хекс, без значение какво щеше да предприеме.

В едно нещо обаче беше сигурен.

Изведнъж се замисли за Тор и неговия обет.

И знаеше точно какво трябва да стори.

* * *

Докато Тормент се приближаваше към Ноуан, тя остана без дъх. Масивното му тяло се поклащаше в ритъм с походката му, а пламтящият му поглед беше прикован в нея, като че я поглъщаше.

Беше готов за съвкупление, помисли си тя.

Най-скъпа Скрайб Върджин, той идваше за нея.

Искам да правя секс с теб.

Ръката й се плъзна към връзката на робата и Ноуан се шокира, че в същия този миг беше готова да разтвори дрехата си. Не тук, нареди на пръстите си. Някъде другаде обаче...

В главата й не се въртяха мисли за онзи симпат, не изпитваше тревога, че може да изживее болка или че впоследствие ще съжалява. Насред зараждащото се в тялото й желание чувстваше спокойната увереност, че тъкмо Тор бе мъжът, когото искаше. Именно това сливане беше очаквала така търпеливо.

И двамата бяха готови.

Тормент спря пред нея, гърдите му се повдигаха и спускаха учестено, а ръцете му се свиха в юмруци.

— Ще ти дам възможност да се отдалечиш от мен. На мига. Напусни тренировъчния център, а аз ще остана тук.

Гласът му звучеше деформирано, така тих и гърлен, че думите бяха почти неразбираеми.

Нейните, от друга страна, звучаха съвсем ясно.

— Няма да си тръгна от теб.

— Разбираш ли какво ти казвам? Ако не си тръгнеш. ще съм в теб след не повече от минута и половина.

Тя вирна брадичка.

— Искам те в мен.

Той нададе зловещ рев, звук, който би я ужасил, ако го беше чула в друг контекст. Но изправена лице в лице с този прекрасен възбуден мъж, тялото й отговори със смайващо отпускане, готово да го приеме с още по-голяма лекота.

Той не беше нежен, когато се наведе и я повдигна на ръце. Забърза с нея към басейна, тъй като идеята да се доберат до истинско легло в голямата къща му се струваше твърде трудно изпълнима.

Докато крачеше, стиснал я като някакъв трофей, Тор се взираше в лицето й. Веждите му бяха смръщени, а устата му беше леко разтворена и кучешките му зъби се показваха. Страните му бяха почервенели в очакване на предстоящото. Той желаеше това. Нуждаеше се от него.

И нямаше връщане назад.

Въпреки това тя не беше сигурна, че трябваше да приема като комплимент отчаянието, с което я сграбчи. Той продължаваше да е влюбен в мъртвата си шелан. Но пък наистина я желаеше и това й стигаше. С това вероятно се изчерпваше всичко, което щеше да получи, и все пак, както му бе казала, то беше много повече, отколкото изобщо някога бе очаквала.

По силата на волята му стъклената врата на преддверието към басейна се отвори широко пред тях и когато се хлопна след влизането им, тя чу ключалката да прещраква. Бързо преминаха през помещението и завиха към басейна, а топлият и влажен въздух направи тялото й още по-податливо.

Лампите над главите им последователно угаснаха, а синьозеленото осветление на басейна стана по-ярко и сиянието му хвърляше аквамаринени отблясъци върху всичко наоколо.

— Няма връщане назад — заяви Тормент, като че й даваше един последен шанс да сложи край на случващото се.

Когато тя само кимна едва забележимо, той изръмжа отново и после я постави на една от дървените пейки, като я положи да легне по гръб. Спазваше думата си. Не чака и не се поколеба; извиси се над нея и устните им се сляха, той притисна гърди към тялото й и намести крака между нейните.

Тя обгърна тила му с длани, за да го задържи възможно най-близо, докато устните му се движеха върху нейните и езикът му проникваше все по-навътре. Целувката им беше прекрасна и поглъщаща до такава степен, че тя не забеляза кога бе развързал връзката на робата й.

А после ръцете му се озоваха върху нея. През тъканта на долната риза дланите му я изгаряха, докато галеха гърдите й и си проправяха път все по-надолу. Тя още повече разтвори крака и вдигна ризата, за да получи той каквото желаеше. Пръстите му се плъзнаха към сърцевината й, разтъркаха я и я поведоха към самия ръб на насладата, но спряха дотам.

— Искам да те целувам — изръмжа той с уста, притисната към нейната. — Но не мога да чакам.

Но нали вече я целуваше.

Преди да успее да отговори, той се отдръпна от нея и се захвана с кожените си панталони с невъздържани и резки движения. И в следващия момент нещо топло и настойчиво си пробиваше път към нея... притискаше се... отъркваше се в кожата й.

Ноуан изви тяло и извика името му. и именно тогава той я взе. Когато гласът й отекна във високия таван, той превзе тялото й, навлезе в нея твърд и в същото време копринено гладък.

Тормент сведе глава до нейната, когато вече бяха слети в едно, и после напълно спря да се движи, което беше добре. Усещането от разтягането и поемането му граничеше с болка — не че тя би го заменила за нещо друго на този свят.

От гърлото му се откъсна глух стон и той започна да се движи, в началото бавно, а после по-бързо. Тазът му се оттласкваше от нейния, той сграбчи външната част на бедрата й и ги стисна. Завладени от страстта, всяко тяхно усещане стана по-интензивно, съзнанието й едновременно беше ясно и напълно погълнато от начина, по който той доминираше над нея, без да я наранява.

Ритъмът излезе от контрол и Ноуан се вкопчи в него за опора, тялото й се рееше, въпреки че беше притисната здраво към пейката, сърцето й се разпадна на миниатюрни парченца и заедно в това се превърна в едно цяло в същия миг, когато насладата внезапно достигна върха си и изригна. Достигането до кулминацията беше съвсем различно този път — по-интензивно и по-продължително. И сякаш отведе и него отвъд ръба в необуздано потръпване.

Струваше й се сякаш продължи цяла вечност, но както при всеки полет, в крайна сметка изоставиха свободата, предлагана от небесата, и се завърнаха на земята. Проясняването на ума беше като неудобно бреме, идващо постепенно.

Той още беше облечен, а също и тя. Робата й все още обгръщаше раменете и ръцете й. А дъските на пейката се впиваха в лопатките и тила й. И въздухът не беше така топъл, както преди малко.

Колко странно, помисли си тя. Въпреки че споделяха толкова емоционални преживявания, тези моменти ги раздалечаваха до крайност.

Чудеше се как се чувства той.

Тормент вдигна глава и впери поглед в нея. На лицето му не личеше конкретна емоция, нито радост, нито тъга, нито вина. Просто я наблюдаваше. — Добре ли си? — попита.

Оказа се, че гласът й явно я е изоставил, и тя кимна, макар да не беше напълно сигурна какво чувстваше. От физическа гледна точка тялото й се намираше в отлично състояние... Всъщност продължаваше да се наслаждава на присъствието му в сърцевината си. Но преди да е наясно какво изпитваше той, не би могла да каже нищо повече.

Последната жена, с която е бил, бе неговата шелан. И със сигурност именно това ангажираше ума му в напрегнатата тишина.