Първата дама

Епилог

Нийли никога не беше изглеждала така красива в очите на Мат, както в деня, когато беше застанала пред Капитолия86 на Съединените щати и слънцето проблясваше в косите й. Вятърът беше подхванал единия край на шала й в цветовете на американското знаме, наметнат върху вълненото й палто, и сега той се ветрееше зад нея, давайки още една възможност на фотографите да заснемат кадър, пълен с многозначителна символика.

Цялото семейство се беше събрало около нея. Бътън държеше за ръка по една малка сестричка от двете си страни. Вече беше на девет, но продължаваше да проявява същата силна воля, каквато беше демонстрирала още като бебе и позволяваше да я наричат Бътън само в домашна обстановка. За останалия свят беше избрала да се нарича Трейси и това беше нейният начин да се справи с такова сериозно име като Биатрис. Дългата й руса коса се развяваше от бриза, когато тя извръщаше глава, за да наглежда четиригодишната Холи, която проявяваше склонност към непредвидими реакции при струпване на много и непознати хора. От другата й страна беше шестгодишната Шарлот. И макар тя сега да се държеше както подобава, Мат знаеше много добре, че това няма да трае дълго. И двете момичета бяха с черни коси като неговата и със сини очи като на майка си.

Луси — голямата сестра, която и трите момичета идолизираха, беше застанала точно зад тях, край нея бяха Бъртис, Чарли, повечето от сестрите му и старият козел, дядо й, който я беше хванал за ръка. Най-голямата му дъщеря, вече станала на двайсет и две години и току-що сдобила се с диплома по социални науки, гореше от желание да промени света. Макар и да се мръщеше, когато й заговореше за политика, беше твърдо убеден, че няма да мине много време и тя ще се впусне по стъпките на майка си. Толкова беше горд с всички тях, че дори не можеше да намери думи да го изрази.

Нийли извърна глава към него, погледите им се срещнаха и той имаше чувството, че чува мислите й. Очаква ни ново приключение, любов моя. Готов ли си за него?

Очакваше го с най-голямо нетърпение. Бяха преминали през толкова много приключения заедно. Помисли си за изминалите осем години на радост и смях, но и на дълги часове тежка работа, на разгорещени дискусии и на още по-разгорещено любене. Толкова много щастие…

Не че и те не бяха имали тежки моменти. Най-тежкият момент беше, когато изгубиха любимата си детегледачка Тамара заради скоротечна пневмония, но дори и тогава се беше открил мъничък повод за радост. Сърцето му се изпълни с гордост, когато спря поглед на единствения им син, осемгодишния Андре.

Създаването на повечето семейства се основаваше на срещата между яйцеклетките на майката и спермата на бащата, но неговото семейство беше създадено не съвсем по обикновения начин и в него се беше смесила аристократична синя, обикновена селска червена и черна негърска кръв. Ако семействата се класифицираха по породи, тяхното щеше да попадне в графа американска смесена.

Даде си сметка, че е време вече да изпълни ролята си и той с гордост вдигна старичката Библия, притежание на рода Джорик. Ръката, която Нийли положи върху нея, не трепереше. Беше абсолютно спокойна на кормилото на държавния кораб.

Моментът беше тържествен и сериозен, но той не можа да сдържи усмивката си, когато тя заговори.

— Аз, Корнелия Личфийлд Кейс Джорик…

След всички тези години заедно той още не можеше да повярва, че тя беше приела фамилията му.

— … тържествено се заклевам…

Той затаи дъх.

— … че вярно ще изпълнявам…

По дяволите, наистина щеше да го стори.

— … задълженията на президент на Съединените американски щати…

Президент на Съединените американски щати. Неговата съпруга най-накрая поемаше работата, за която беше родена.

Страната имаше късмет с такъв президент като нея. В допълнение към интелигентността си тя притежаваше и далновидност, опит, почтеност и наистина смайваща липса на егоизъм. Много важен беше и фактът, че по време на работата й в Конгреса тя беше демонстрирала рядко срещаната способност да сближава хората и да помирява дори дългогодишни политически врагове. Излъчваща ведро спокойствие, придобито, след като се беше научила как едновременно да бъде и обществена личност, и да остане вярна на себе си.

— … и с всички свои сили…

Той доста беше размишлявал над новото си положение като първия в републиката първи съпруг и беше стигнал до решението да действа твърдо и открито. Беше човекът, комуто предстоеше да създаде прецеденти, които всички след него щяха да следват, и много добре си даваше сметка за приоритетите си в качеството си на своеобразен техен предшественик. Едновременно с промяната в положението на Нийли на дневен ред беше излязъл и въпросът за положението на петте му деца. След като вече бяха известни резултатите от президентските избори, в ежедневната си рубрика във вестника беше написал, че новият президент и той са родители на деца, които понякога се държат като ангелчета, понякога като зверчета, а често като нещо по средата. Президентът беше отговорен пред целия американски народ, беше писал той, но не и децата на президента. И всеки несъгласен с тази теза би могъл да си каже мнението, като гласува за друг кандидат на следващите президентски избори, а после да понесе и последствията от това свое решение.

— … да спазвам, браня и отстоявам принципите на Конституцията на Съединените американски щати.

Изпитваше страхопочитание от мисълта, че жена му от този момент се превръщаше в бранител на този най-ценен документ на страната. И ако тя дори и за миг забравеше за високата отговорност, която беше поела, той щеше да бъде до нея и да й я припомни. Беше вече време и един топжурналист да получи роля на вътрешен човек в дебрите на историята, затова гражданинът Матиас Джорик беше решил, че няма по-достойна роля за първия съпруг от тази да бъде застъпник на народа пред своя президент.

Следващите няколко часа изминаха като насън и дойде време за специалния парад при встъпването на президента в длъжност. Двамата с Нийли бяха решили да преминат целия маршрут пеша и сега тръгнаха един до друг, хванати ръка за ръка, а децата ги последваха. Не след дълго обаче Андре и Шарлот се сдърпаха и се наложи да ги помиряват и разделят. Холи беше твърде малка, за да върви толкова дълго, и се наложи Мат да я вземе на ръце. Но тогава и Шарлот поиска да я носят и той предаде Холи в прегръдките на Луси.

Андре привличаше вниманието на насъбралите се хора и Мат започна да се безпокои дали той и Нийли не бяха прекалили с разясненията си за мястото му в историята като първото дете от африкано-американски произход на президент на Съединените щати. Двамата се спогледаха усмихнати, виждайки как осемгодишният им син поздравява хората с вдигната в юмрук ръка.

Ръцете на Луси отмаляха и Мат отнесе Холи в лимузината, която ги следваше, с Джейсън Уилямс и Тони Делука в ролята на почетни стражи. След което и Шарлот поиска от него да я отнесе в колата. Андре издържа почти до края на маршрута, преди да реши, че вдигнатият му юмрук би изглеждал още по-впечатляващо през отворения прозорец на президентската лимузина. Само след минута сестрите му окупираха отсрещния прозорец, за да демонстрират и те солидарността си с африкано-американската общност.

Най-накрая бяха останали отново само четиримата, като преди осем години. Нийли вървеше малко пред тях, наслаждавайки се на големия момент в своя живот, като махаше на дошлите да я приветстват. След нея вървеше Луси от едната страна на Мат и Бътън от другата.

Той ги прегърна и се усмихна при мисълта колко отчаяно навремето се беше борил, за да си възвърне семейството. Сега беше най-очевидно семейният мъж в свободния свят.

Красивата му най-голяма дъщеря също го прегърна.

— Беше едно голямо и много особено пътуване, нали, татко?

— Не бих се отказал от него за нищо на света.

— Аз също — каза Бътън.

После моментално притисна глава до гърдите му и той отправи малка молитва благодарност за това, че някога най-големият му кошмар — да се сдобие със семейство, се беше сбъднал. После свали ръце от раменете на дъщерите си, за да заеме мястото си до съпругата си.

Блесналите очи на новия капитан на републиката се извиха и погледнаха право в неговите.

— Като си помисля само, че някога рискувах всичко, за да напусна Белия дом…

— Това е второто ти най-добро решение след решението да се омъжиш за мен.

Тя се усмихна.

— Казах ли ти, че те обичам?

— Каза ми.

И тогава, точно по средата на Пенсилвания авеню, пред очите на целия свят той залепи една продължителна целувка върху устните на президента на Съединените американски щати.