Скандална връзка

Седма глава

Грант разглеждаше бърканите яйца, които бе набол на вилицата си, и каза замислено.

— Ти дори не попита.

Шели завъртя глава и го погледна въпросително.

— За кое?

Той бавно сдъвка хапката си, преглътна, отпи от кафето и отвърна:

— Нито веднъж не ме попита за Миси Ланкастър и мен.

Тя хвърли поглед към своята празна чиния. Не си спомняше откога храната не й се бе струвала толкова вкусна или откога не бе чувствала такъв глад. След като си бяха взели душ заедно, Шели се бе увила в неговия син хавлиен халат, който на Грант му стигаше до средата на бедрото, а на нея — до коленете. Тя го бе убедила да си облече само долнището на пижамата.

Сега, когато за пръв път закусваха заедно, тя го погледна и отново бе поразена от красотата му. Косата му беше още влажна от душа. Бузите му бяха гладки, защото се бе бръснал скоро. Косъмчетата по тялото му се къдреха и извиваха по начин, който продължаваше да я очарова, въпреки че ги бе изучавала безброй пъти през нощта със сънени пръсти и унасящи се очи. Тя си спомни точно соления вкус на тънката пелена от пот, която го покриваше всеки път, щом се любеха. Езикът й я изтриваше от кожата му, докато той й шепнеше любовни думи и прекарваше пръсти през косата й.

Погледът, който отправи към него сега, бе топъл и замечтан заради връхлетелите я спомени.

— За мен не беше важно да знам. Нищо, което си направил или би могъл да направиш, не би променило чувствата ми към теб. Мислех си, че ако искаш да знам, сам ще ми кажеш, без да трябва да питам.

Той остави бялата си чаша в чинийката и се протегна през масата, за да покрие ръцете й със своите.

— Нямам представа каква любовница е била Миси Ланкастър. Аз никога, никога, Шели, не съм бил неин любовник. Тя бе влюбена в друг.

Шели преглътна бавно.

— Ти беше ли влюбен в нея? — Обръчът на ревността се сключи около нея и започна да я притиска. Тя не искаше да знае, но трябваше да го научи.

Той се усмихна леко и поклати глава.

— Не. Никога не сме били нещо повече от приятели. Хиляди пъти съм си пожелавал да не й бях толкова добър приятел. Може би, ако не бях, тя щеше да е жива.

Виждайки обърканото изражение на лицето й, Грант каза:

— Нека ти обясня. Миси имаше връзка с един конгресмен. Той беше млад, хубав, известен, с амбиции в политиката… и женен, с три малки деца.

Намръщената физиономия на Шели показваше ясно мнението й за този неназован конгресмен.

— Точно така — каза Грант, имайки предвид изражението й. — Аз смятах, че не е влюбена в когото трябва, но тя бе луда по него. Както и да е — въздъхна той, — когато аз се присъединих към екипа на сенатор Ланкастър и се запознах с Миси, помежду ни възникна приятелство. Веднъж аз се съгласих неохотно да я придружа на един прием, където трябваше да се срещне с любовника си. След като онзи бе уредил някой да закара жена му вкъщи, „защото възникнало нещо спешно“, той се измъкна с Миси, за да прекарат заедно далече от хорските очи.

— И това им стана навик — предположи Шели интуитивно.

— Точно така. Аз попаднах в положението да ухажвам една от най-красивите млади и необвързани дами във Вашингтон заради удобството на любовника й. Или я прибирах от техните срещи и я изпращах до дома й в ранните часове, или тя си извикваше такси. Във всички случаи хората си правеха заключението, че момичето се среща с мен, а не с конгресмена с очарователната съпруга и трите деца.

Презрението на Грант към този мъж бе очевидно. Очевидно бе и презрението му към собственото му поведение.

— Какво се случи? — попита Шели внимателно. — Защо Миси се самоуби?

— Обичайното. Тя забременя и конгресменът побесня, когато му го съобщи. През цялото време тя наивно се е надявала, че той ще напусне жена си заради нея. Аз я бях предупреждавал от месеци, че надеждите й са напразни, но Миси не ме послуша. Обади ми се от тайния им апартамент. Когато пристигнах там, тя бе неутешима. Той й бил казал, че ще уреди един таен аборт, но че това е всичко, което може да очаква от него. Когато я оставих в дома й, я посъветвах да си легне и да поспи. На следващата сутрин тя беше мъртва.

Шели постави ръката си върху неговата.

— Защо не каза на никого истината, когато бе несправедливо обвинен и уволнен от работа? Ако бе отишъл при сенатора и му бе разказал, нямаше ли да ти повярва?

— Може би. Не знам. Ако не бях назовал виновника, сенаторът можеше да си помисли, че съм си измислил цялата история, за да се защитя. А ако му бях казал кой бе другият мъж, той вероятно щеше да му обяви война. Щях да се радвам да видя как подлецът си получава заслуженото, но не исках да съсипвам жена му и децата. Те бяха единствените наистина невинни в цялата бъркотия. Дори Миси бе достатъчно голяма, за да знае, че се плаща за всичко.

— Малцина биха постъпили като теб, да поемат вината за нещо, което не са извършили.

Грант се засмя дрезгаво.

— Не ме обкичвай с медали, Шели. В онзи момент действията ми се ръководеха от апатия, не от лоялност. Беше ми писнало от двуличието и сплетниченето. Ако колегите ми смятаха, че мога да съм толкова коравосърдечен, то аз не исках да имам нищо общо с тях. Те бяха готови, дори нетърпеливи да повярват във вината ми, че съм съсипал живота на момичето. Аз просто изобщо не се интересувах какво си мислят за мен. — Той спря за момент, а тя го гледаше трогната. — Когато отидох във Вашингтон, летях в облаците, почти фанатично уважавах правителството и личностите, които се включваха в него. Не след дълго открих, че те са хора точно като всички останали, с всички слабости на човешката природа. Когато си тръгнах, чувствах, че съм над всичко това. — Той впери сиво-зелените си очи в нея и добави: — Но и аз не съм по-добър от тях.

Грант я издърпа да се изправи и да заобиколи малката маса, за да застане пред него. Хвана и двете й ръце в своите.

— Ако се бе появила на лекциите ми като омъжена жена, пак се съмнявам, че това би имало значение за мен. Като те видях след десет години раздяла, зряла и по-красива отвсякога, не бих позволил на никой съпруг да ми попречи да те имам. Бих направил всичко, бих казал всичко, за да предизвикам това, което се случи между нас снощи.

Тя докосна посребрелите коси на слепоочията му. Гласът й трепереше от вълнение.

— Нямаше да ти се наложи да полагаш големи усилия. Слава богу, че не бях поставена в ситуацията да избирам между теб и съпруга си. И не съм сигурна, че моралът би повлиял на решението ми.

— Съпругът ти не е оценил каква жена си, Шели. Разбрах това. Усетих го по изненаданите ти реакции снощи.

Тя се усмихна мило на мъжката му суетност.

— Ако имаш предвид, че не ме е любил хубаво, прав си. Той никога не целуваше гърдите ми със страст. Понякога ги целуваше, но не така, както ми се искаше, не така, както го правиш ти. — Шели така и не разбра откъде се взе този нехарактерен за нея изблик на смелост, но не се притесни, че му казва тези неща. — Той не гъделичкаше с език сгъвката зад коленете ми, никога не ми говореше, докато се любехме, не ме гушкаше след това. Не можа да ме доведе до пълно удовлетворение, но и не ми прости за това. Ти успя. През цялата нощ.

Той грабна ръката й, поднесе я към устните си и пламенно целуна дланта й.

— Благодаря ти, че ми каза това, Шели. Боже, толкова ми се искаше да е точно така. Така ми си стори от учудената ти реакция. Толкова се надявах. Аз съм един проклет егоист, но ако не можех да имам девствеността ти, исках поне това.

Тя нежно прокара пръст по устните му.

— Отнемането на девствеността ми не означаваше нищо за мен. Болеше ме, беше акт без любов и нежност. Снощи беше… — Очите й се плъзнаха по стените на кухничката сякаш абстрактната идея, която се опитваше да назове, бе някъде на стената. — Раждане. Аз станах жена.

Очите му се изпълниха от вълнение.

— Обичам те.

— Обичам те. — Тя нежно повтори думите. После, защото ги бе потискала в себе си десет години, ги повтори отново, по-силно.

Той я притегли към себе си и положи чело на гърдите й. Ръцете й обгърнаха главата му и я притиснаха към себе си. Останаха в тази поза дълго, наслаждавайки се на изречените обяснения в любов. Когато Грант повдигна глава, очите му излъчваха недвусмислена покана.

— Всички тези приказки за целувки по коленете и така нататък ме… хъм…

С умели движения той развърза колана на халата от фината й талия. Страните на хавлията се отпуснаха и му разкриха голото й тяло. Ръцете му галеха задната страна на бедрата й под халата, докато той сведе глава и притисна устни към пъпа й. Езикът му се стрелна в малката вдлъбнатинка и той промърмори доволно.

— Мислиш ли, че може да ти дойде подходящо настроение?

Устата му, гореща, влажна и настойчива, беше достатъчно убедителна. Дланите му обхванаха дупето й и започнаха да го мачкат нежно.

— Трябва да ти призная нещо — промърмори тя. — Помислих си го още преди теб.

— Не бъди сигурна.

— Хайде да се качим горе.

— Хайде да останем тук.

Той я изненада и преди тя да осъзнае какво става, вече я бе придърпал в скута си.

— Грант — прошепна тя с широко отворени очи. — Аз никога…

Той примигна закачливо, доста доволен от себе си, докато развързваше връзката на пижамата си.

— Ти винаги си била… хъм, Шели… отлична ученичка, винаги си… усвоявала бързо — се напрегна да каже Грант през зъби, докато тя показваше очевидна склонност към нововъведения.

— Ти си… добър… учител.

Сухото скучно съдържание на учебника по финанси, който тя четеше, не достигаше до съзнанието й. От един час се опитваше да осмисли фактите от текста, но мислите й бяха много надалече и очите й като с магнит постоянно се връщаха на мъжа, който седеше в другия край на стаята и се бе задълбочил в книгата, която лежеше в скута му.

Толкова го обичаше, просто любовта не можеше да се побере в тялото й. Сексуалната привлекателност на Грант и нейната собствена реакция към сексуалното му излъчване я поразяваше. Даръл, макар и добре запознат с механиката на човешката сексуалност, си нямаше и представа от романтичност, от техниката на любенето. Той не би разпознал в жената, която без притеснения се бе любила с Грант по всевъзможни начини, същата жена, която бе лежала безучастна и неподвижна под него. Щеше да се побърка, ако разбереше колко лош любовник е бил. Тази мисъл я радваше по някакъв перверзен начин.

— Ти само гледаш отнесено. — Тихите думи на Грант я извадиха от замаяността и я накараха да го погледне, когато той повдигна поглед от книгата си.

— Уча.

— Ъхъ. — Отвърна той очевидно неубеден.

— Ще съм ти благодарна, ако не ме прекъсваш повече — каза Шели официално.

Мъжът се усмихна, преди да се върне към четивото си.

Времето, което все още беше студено и дъждовно, ги бе насърчило да си останат вкъщи. Бяха се върнали в леглото, след като разчистиха кухнята след закуска. Малко поспаха и се освежиха, но решиха да помързелуват до края на деня. И двамата ревниво кътаха това скъпоценно време заедно и не искаха нещо да го помрачи.

С неохота тя му беше признала, че трябва да учи за изпита по финанси. Тъй като той пък трябваше да подготви лекциите си за следващата седмица, се съгласиха да прекарат два часа поотделно, за да учат. Те застанаха в средата на стаята и сцената, с която се разделиха, бе точно като извадена от някой сърцераздирателен филм.

— Хайде да седнем заедно на канапето. — Той целуна ухото й и с език проследи очертанието му.

— Не. Нищо няма да научим и само ще удължим мъчението си.

— Обещавам да не те докосвам.

— Но аз не мога да обещая. — Тя плъзна ръце под ризата му и притисна длани към гърдите му.

— Но така ще седя чак там — оплака се Грант. — Ще ми липсваш.

— Няма да стане. — Тя въздъхна, разкопча ризата му и го обсипа с целувки.

— Страхуваш се, че ще те разсейвам ли? Че ще правя нещо такова? — Той сведе глава и близна зърното на гърдата й с език.

Тя бе облякла една негова стара риза. Той я бе убедил, че и сама не иска да облече тесния си костюм. Освен ризата, на която бе навила ръкавите до лактите си, бе облякла бели спортни шорти, които й стигаха точно до под коленете. Ризата стигаше до средата на бедрата и поне малко я прикриваше.

Когато Грант се отдръпна, мекият памучен плат беше мокър, там, където устата му бе оставила следа.

— Или нещо разсейващо като това?

Пръстите му се плъзнаха по корема й, скриха се под ризата и стигнаха до тъмния триъгълник, където се събираха бедрата й.

— О, Грант, — простена тя и с върховно усилие на волята го отблъсна. — Тръгвай.

— Сухарка — измърмори той, но отиде до другия край на стаята и потъна в креслото.

Сега, почти час по-късно, тя все още не знаеше повече за изпита, отколкото преди да започне. Дори от такова разстояние той продължаваше да я разсейва. Единственото, върху което можеше да се концентрира, бе споменът за това как я любеше, начинът, по който устните и ръцете му можеха до я доведат до такъв връх на сексуалната възбуда, какъвто никога не си бе представяла. Тя би трябвало да се досети, че между тях двамата ще се получи така. Не беше ли й подсказала целувката отпреди десет години, онази забранена целувка, която отказваше да се изтрие от съзнанието й, че никой мъж няма да я люби като него?

Шели с умиление си мислеше за миналото. За бъдещето изобщо не се замисляше. То я плашеше. Защото накъде щяха да тръгнат оттук нататък? Тя го желаеше, но да се посвети на един мъж бе нещо, което се бе заклела да не прави никога повече. Презираше жената, в която се бе превърнала, когато се ожени за Даръл, защото бе изгубила индивидуалността си. Бе станала бледа сянка, съществуваше без живец, без душа. Никога нямаше да допусне това да се случи отново.

Грант й бе казал, че я обича. Но докога? Той не бе говорил за обвързване. Дали тя не беше само като освежителна напитка, която му бе необходима, за да се възстанови след бурите във Вашингтон? Щом се почувстваше по-добре, какво ли щеше да изпитва към нея?

— Сега вече се взираш и се мръщиш — подразни я той.

Тя примигна, докато погледът й се фокусира и мръщенето й се превърна в доволна усмивка. Ако за тях нямаше бъдеще, Шели не искаше да се занимава с този факт в момента. Нямаше да пропилява времето, което имаха сега, като премисля какво може да се случи.

— Извинявай — каза тя, като окончателно се предаде и затвори учебника си. — Просто си мислех за ужасната оценка, която ще получа на този изпит и как това ще е изцяло по твоя вина.

След като нетърпеливо бе очаквал и най-малката покана от нейна страна, Грант скочи от стола си и дойде да се опъне до нея на канапето.

— Може би ще трябва да се примириш с една петица. — Той потърси устата й с жарка целувка.

— Ти подготви ли си лекциите? — успя да попита тя, когато най-после устните й бяха освободени.

Той не й обърна внимание и започна да обсипва с целувки врата й. Вратът й се изви красиво и го улесни.

— Мислех си, че мога да си сменя предмета и да започна да преподавам анатомия и физиология. Ще си прекарваме страхотно, докато правим разни изследвания. Ще имаш само шестици.

— Така ли? — попита тя с много плътен и нисък глас.

Той бе разкопчал ризата и нежно милваше гърдите й. Обхвана едната, леко я повдигна и сключи устни около кафеникавото зърно.

— Ъ-хъ — изсумтя, без да отлепя устни, като сладко и нежно смучеше зърното й.

Ръцете й се плъзнаха по гърба му и обгърнаха стегнатия от дънките ханш. Насърчен от нея, той се намести между бедрата й. С малко непохватни пръсти тя започна да се бори с колана на дънките му.

— Грант?…

— Да, любов моя, да…

И двамата замръзнаха, когато звънецът силно иззвъня.

Той допря чело до нейното и изпусна една дълга въздишка. Звънецът иззвъня повторно. Грант я погледна с извинително изражение.

— Не мърдай — нареди той, надигна се от канапето и закопча колана си на път за вратата. Открехна я само няколко сантиметра.

— Да? — почти изръмжа Грант.

Прелъстителен кикот изпревари появата на Пру Цимерман в стаята.

— Така ли се посреща… приятел?

Тя се завъртя към вцепенения Грант, преди да забележи Шели, която се сви в ъгъла на канапето, подви крака под себе си и забързано закопча ризата си, въпреки че платът се бе увил около бедрата й доста многозначително.

Грант не бе успял да закопчае ризата си и Пру предизвикателно прекара пръсти нагоре и надолу по линията на илиците, докато казваше:

— Отбих се да попитам за някои допълнителни материали за четене. Не се представих на теста така добре, както очаквах.

Шели не можеше да повярва, че момичето е толкова безцеремонно. Гърдите й очевидно не бяха стегнати от сутиен и зърната й ясно прозираха през плетения пуловер. Тя се доближи до Грант с олюляване и изви главата си по начин, който явно смяташе за неустоим. Когато ръката й се плъзна в отворената му риза, Шели изпита дива ревност и ядосано извика.

В същото време пръстите на Грант се стегнаха като менгеме около китката на момичето и яростно избутаха ръката й.

Пру рязко се извърна и срещна гневните сини очи на Шели. Тя забеляза, че е не съвсем облечена от пръв поглед. Устните й се разтеглиха в тънка ивица от яд и раздразнение, а очите й се присвиха преценяващо.

— Мис Цимерман, най-учтиво ви моля повече да не идвате тук и да не се обаждате. Всичко, което се наложи да обсъдите с мен, може да бъде обсъдено в учебната зала. — Грант се държеше строго. Шели предположи, че ако той се изпуснеше от контрол, щеше да удуши младата жена.

— Не бъдете смешен, мистър Чапмън. Знаете много добре защо съм тук.

— В такъв случай намирам поведението ви не само грубо, но и обидно. Не е необходимо да ви напомням, че сте само моя студентка, нищо повече.

— Точно като нея — изпищя Пру и посочи с обвиняващ пръст Шели, която едва се сдържаше да не се втурне към момичето и да му издере очите. С радост би я удушила, защото бе докоснала Грант по този начин. — Какво прави тя тук разсъблечена, удобно полегнала на кушетката ви?

— Това изобщо не е твоя работа — разгорещено отвърна Грант. Той я сграбчи за рамото и я повлече към вратата. Отвори с една ръка, а с другата я избута навън.

— Добре, аз ще се погрижа ректорът Мартин да научи, че спите с една от студентките си — заплаши тя, преди Грант да затръшне вратата и решително да заключи.

— Вярваш ли й? — извика Грант, като нервно прокара ръка през разбърканата си коса. — Аз… Шели?

Той се обърна и видя пребледнялото и напрегнато лице. Вместо да трепери от гняв, както преди секунди, тя се бе свила уплашено.

— Какво има? — втурна се той към нея.

Тя преглътна.

— Нищо, Грант. Мисля, че трябва да ме откараш у дома. — Тя започна да се надига, но ръцете му я възпряха.

Той повдигна главата й, за да я накара да го погледне в очите.

— Погледни ме — настоя, когато тя се опита да извърне глава. — Защо? Защо искаш да те отведа вкъщи? Защо, по дяволите?

— Защото… защото… тя е права, Грант. Аз не би трябвало бъда съм тук. Хората ще си помислят…

— Изобщо не ми пука какво ще си помислят хората — изръмжа той.

— На мен пък ми пука — извика тя в отговор.

— Шели… — Ръцете му обгърнаха раменете й така здраво, че тя изохка. Той леко отпусна хватката си.

— Научил съм, че независимо колко предпазлив си, хората няма да пропуснат шанса да те посочат с пръст. Хората обичат да заклеймяват другите, защото това им дава усещане за морално превъзходство. До никъде не стигаш, ако се опитваш да угодиш на всички. Безполезно е, невъзможно е. Трябва да се съобразяваш само със себе си.

— Не, Грант. Много отдавна са ме научили, че трябва да живеем според правилата, независимо дали ни харесва или не. Ние с теб нарушаваме правилата. Аз съм живяла по един начин двадесет и седем години. Не мога сега да започна да се променям. — С цялото усилие на волята си тя го погледна и добави: — Ако не ме закараш до университета да си прибера колата, ще отида пеша.

Той ядосано изруга.

— Добре. Качи се горе и се облечи.

Тръгнаха след минути. Грант излезе заедно с нея навън, заключи зад себе си, без да обръща внимание на дъжда, помогна й да се качи в колата и даде назад по алеята.

— Колата ми е паркирана зад Хейууд Хол — обясни тя, когато той подкара в посока, противоположна на университета.

— Гладен съм. Бях планирал да те изведа на вечеря днес.

— Защо? Като възнаграждение за услугите ми?

Мъжът рязко извърна глава и тя уплашено се сви под гневните искри, които изскачаха от очите му.

— Приемай го, както искаш — изръмжа той.

Шели предпочиташе да й бе ударил плесница. Тогава поне щеше да я боли само бузата. Сълзите замъглиха погледа й точно като дъжда, който трополеше по предното стъкло. Тя извърна глава, за да не види той ефекта от словесния дуел, и гордо стегна рамене.

Той караше към покрайнините на града, към един ресторант, където предлагаха вкусни пържоли. Очертанията на сградата, построена в селски стил, се появиха в далечината, през размазания воал на дъжда.

— Надявам се, че обичаш пържоли?

— Върви по дяволите — отвърна Шели, рязко отвори вратата и се втурна през дъжда към вратата на ресторанта. Ако той си мислеше, че трябва да следва етикета и да я заведе на ресторант, тя искаше само това да стане по-бързо, така че да може да се прибере вкъщи и да ближе раните си.

Шели още повече се затвори в себе си, щом видя буреносното изражение на лицето му, когато той дойде при нея на закритата веранда и отвори вратата. Ръката му се движеше рязко като пружина.

— Влизай — каза й напрегнато.

Тя му отвърна с един яростен поглед, преди да премине покрай него.

Една сервитьорка ги настани на маса близо до камината.

— Да ви предложа нещо от бара? — попита тя.

— Не. Да — отвърнаха те едновременно.

— За мен нищо — заяви Шели с подчертано достойнство.

— Наливна бира, моля — каза Грант.

Сервитьорката остави менютата и Шели се задълбочи в своето, докато жената се върна с бирата на Грант, за да им вземе поръчката.

— Шели? — попита той учтиво.

— Само салата. Със сос винегрет.

— И една пържола за нея. Средно препечено филе. И печен картоф с всички гарнитури. За мен ребърца, средно препечени и печени картофи. Сос „Хиляда острова“. — Той затвори менюто, подаде го на озадачената сервитьорка, а очите му предизвикваха Шели да му се противопостави.

Тя само повдигна рамене, извърна глава и се взря в огъня. Решително остана мълчалива през цялото време, като учтиво отговаряше на въпросите му, но не подхвана никакъв разговор. Ако това не бе нищо повече от отплата, проклета да е, ако му позволи да се забавлява.

Когато се върнаха в колата, той включи на скорост и потегли по излъсканото от дъжда шосе. Нарастващият му гняв само подхранваше нейния. Нежният любовник от предишната нощ бе изчезнал, на негово място беше един сърдит, огорчен мъж, когото тя не познаваше.

На няколко пресечки от университета той зави по нейната улица.

— Колата ми…

— Знам. При Хейууд Хол е. Не искам да караш в това време.

— Мога да се погрижа за себе си — извика тя.

— Сигурен съм, че можеш — отвърна й той на висок глас. — Използвай ме!

Пред къщата й Грант настъпи спирачките и хвана ръката й, преди тя да отвори вратата.

— Недей — само промълви той, но и тази едничка дума бе достатъчна. Само с малко безразличие и доста повече страх Шели му се подчини и го изчака да заобиколи колата и да й отвори.

— Благодаря ти за всичко — каза тя престорено мило, вкара ключа в ключалката на вратата и го превъртя.

— Не бързай толкова! — Той задържа с крак вратата отворена и бързо влезе след нея. — Няма да те пусна сама в празна къща, след като не си била тук предната нощ. Не ме интересува колко добре можеш да се грижиш за себе си. — Грант затвори вратата и светна.

Внимателно провери цялата къща, докато тя продължаваше да стои изправена и изпитваше нарастващо раздразнение. Когато той се върна в стаята, очевидно никак не бързаше да си тръгне — бе съблякъл якето си и го държеше с един пръст, преметнато през рамо. Тя кратко изрече:

— Лека нощ.

С лукава усмивка Грант остави якето си на един стол.

— Пожеланията за лека нощ обикновено се правят в спалнята, Шели.

Тя стоеше няма и недоумяваща, когато той се приближи и я прегърна, обвивайки едната си ръка около кръста й като стоманен обръч. Другата му ръка се зарови в косата й.

— И обикновено се придружават от целувка.

— Не — едва успя да изрече Шели, преди устните му да се долепят до нейните. Целуваше я безмилостно, като варварин. Тя се бореше и извиваше, но той с лекота я повдигна и я понесе към спалнята, макар че Шели продължаваше да рита.

Така я стовари върху леглото, че й излезе въздухът. Грант я последва незабавно, като я притисна под себе си.

— Пусни ме. — Сълзи от безсилие и отчаяние се смесиха, докато тя безполезно го налагаше с юмруци по гърдите.

— Нямаш никакви шансове. — Той стисна двете й ръце в юмрука си. После преодоля съпротивата и на копчетата на блузата й и за втори път в това денонощие издърпа сребристото комбинезонче и оголи гърдите й. — Кажи ми, че не ти харесва това. Че не го искаш. Че нямаш нужда от него. — Със свободната си ръка той я галеше. Докосваше я нежно, напълно противоположно на силата, с която я държеше неподвижна.

— Не, моля те, недей — изстена тя, когато тя почувства бунтовната реакция на собственото си тяло. Главата й се мяташе по възглавницата, но битката бе загубена и Шели го знаеше. Усилията й да се откъсне не стихваха, но вече не бяха толкова решителни. Протестите й се сведоха до накъсани молби, когато езикът му се плъзна по кожата й. Преминаваше от едната й гърда към другата с милувка като докосване от крилата на пеперуда.

При първите признаци на съгласие от нейна страна, Грант пусна ръцете й. Те се заровиха в косата му и трескаво го притиснаха, сега уплашени, че той може да пожелае да си тръгне.

— Шели, Шели.

Усещаше дъха му върху корема си, докато той издърпа полата и свали чорапогащника й. Той го проклинаше, както и собствената си непохватност. За да не я ужаси със силата на желанието си, Грант се принуди да поспре и да се поуспокои, но нетърпеливите й ръце върху раменете му бяха трескави и настоятелни. Той долепи устни до нейните, а пръстите му само потвърдиха това, което бе предположил. Тя бе готова за него, отстъпчива и влажна.

Той забързано се освободи от дрехите си и се намести върху нея. Обхвана с длани лицето й и потърси очите й.

— Мислиш ли, че ще позволя на едно глупаво момиче да застане помежду ни? След десет нещастни години и за двама ни, мислиш ли, че ще позволя на нещо или на някого да ни лиши от това щастие?

Тя поклати глава, сълзи от любов се стичаха по бузите й и намокриха ръцете му.

— Нали ти казах, че ако си моя за една нощ, няма да мога да те пусна да си отидеш — продължи той. — Но ще си тръгна, ако ме помолиш. Ще си тръгна. Сега. Но ти трябва да ме помолиш.

Пръстите й се сплетоха зад главата му и тя го придърпа надолу. Прошепна:

— Не, Грант. Не тръгвай.

— За вечерята. Нямах предвид това, което казах…

— Нито пък аз. Беше глупаво да го кажа.

— Аз бях груб. Аз те нараних.

— Не, не — прошепна тя. — Но сега ме люби.

Тялото му потъна в нейното, твърдо и решително, и запълни празнината, която отсъствието му бе създало и която само той можеше да запълни. Когато жизнената му сила започна да пулсира в нея, той каза:

— Нищо вече няма да ни раздели.

И тя му повярва.

Събуди се в неговата прегръдка. Усещаше полъха от равномерното дишане на Грант в косата си и разбра, че той спи дълбоко. Леко се измъкна, зави го и отиде до дрешника, за да наметне една вълнена роба.

Обви се в нея и тихо се придвижи към кухнята с намерението да направи кафе и да му го занесе, когато се събуди. Разсъждавайки над съблазнителните перспективи за това какво ще се случи, след като кофеинът ги съживи, тя не осъзна веднага, че на входната врата се чука. Озадачена кой може да идва толкова рано сутринта, отиде да провери.

Надникна през малкото прозорче отстрани на вратата и сърцето й се качи в гърлото.

— Даръл — прошепна тя отчаяно.