Тъмната вещица

6*

Айона пристъпи по-близо и се загледа в жената, която бе малко над трийсетте, на гърба на строен червеникаво-кафяв кон и в дребничкия мъж в работни джинси, който направляваше ездачката и коня в тренировката.

- Това е нашият Мик. На младини е бил жокей и има неизчерпаем запас от истории за онези славни дни.

- Бих искала да ги чуя.

- Непременно ще ги чуеш, ако се задържиш поне пет минути наоколо. - Мийра сложи ръце на кръста и се загледа в Мик за момент, оставяйки време на Айона също да го огледа. - Паднал лошо в едно състезание в Роскомън и така приключила тази част от кариерата му. Сега преподава и тренира другите, а учениците му събират сините лентички за победители.

- Вие сте късметлии, че е при вас.

- Така си е. Имаме и друг \1а^ж в голямата конюшня, недалеч оттук, за скокове и майсторска езда. Приемаме заявки и от местните хора както за уроци, така и за някоя и друга разходка с гид. По това време на годината обикновено не е особено натоварено, но има достатъчно работа за вършене. Общо разполагаме с двайсет и два коня в тази и другата конюшня. Помещението с такъмите е насам.

Погледна към Айона.

- Яздим с английско седло, така че ако си свикнала с американското, ще трябва да се нагодиш.

- Мога и с двете.

- Много добре. Бойл много държи да се поддържат такъмите в изряден вид - продължи тя, докато подканяше Айона да влезе в помещението. - Всички, които работим тук, вършим каквото е нужно. Поддържаме такъмите, приемаме заявки за турове, ринем тор, грижим се за конете, храним ги - има табелка с диетата и часовете за хранене на всеки кон на вратата на отделението му. Някога била ли си гид на туристическа обиколка?

- У дома, да.

- Тогава знаеш, че става дума за нещо повече от придружаване на клиентите. Трябва да можеш да прецениш как

82

Родът О’Дуа0ър

се справят с ездата, с коня, а и повечето, които резервират разходка с кон, искат малко колорит, ако ме разбираш, малко обяснения за района, за историята му, дори за флората и фауната.

- Ще се подготвя. Всъщност вече понаучих доста. Обичам да знам къде се намирам.

- Трудно е намериш верния път, ако не знаеш.

- Готова съм за изненади тук.

Заобикаляха я познати миризми - на кожа и сапун за седлата. На повечето хора помещението с такъмите сигурно щеше да им се стори разхвърляно и претрупано, но тя забеляза основния модел за подредбата - вещи за ежедневна употреба, за ремонт, за поддръжка.

Юздите висяха окачени на една стена, седлата бяха разположени на стелажи до другата. На третата имаше етажерки за сбруята, с множество куки и закачалки за дребни неща и подложките за седлата, различни полици за това и онова, парцали и четки, сапуни за седлата и масла. Имаше и нещо като ниша за метли, вили, гребла, шила за копитата и отново куки за кофите. Забеляза и стар хладилник.

- Вътре са лекарствата - обясни й Мийра. - Подръка, когато имаме нужда. Правим каквото можем, за да поддържаме всичко в приличен вид, а веднъж-дваж годишно, когато не сме особено натоварени, правим основно почистване. Имаш ли си собствени такъми?

- Продадох ги. - Това беше болезнено. - Всичко освен ботушите ми за езда, работните ботуши и каската. Не знаех дали ще има къде да ги държа или дори дали ще ги използвам за известно време. Трябват ли ми собствени такъми?

- Не, не ти трябват. Е, добре, сигурно искаш да видиш конете, които държим тук. Грижим се също и за чужди коне, но в голямата конюшня. Тук държим работните коне за езда и ги сменяме с други от голямата конюшня, когато се наложи.

Тъмната вещица

83

Мийра вървеше и обясняваше, дългите й крака в стари очукани ботуши правеха големи крачки, докато водеше Айона към отделенията.

- Имаме запазен час за езда за четирима тази сутрин, както и още два часа след обяд - двама души за първия и шестима за втория. Имаме и уроци по езда през целия ден, така че сме плътно ангажирани.

Спря да погали по главата набита дореста кобила с бяло петно на челото.

- Това е Маги, най-милата кобила на света. Много е добра с деца или с плашливи клиенти. Много е търпелива нашата Маги и си пада по спокойния живот. Нали така, миличка?

Кобилата побутна с нос рамото на Мийра, после наведе глава към Айона.

- Каква красавица. - След’к5то получи погалване и почесване, Маги зарови нос в джоба на Айона, с което я разсмя. - Нямам днес. Непременно ще ти донеса ябълка другия път. Тя е… - Айона замлъкна под въпросителния поглед на Мийра. - Какво?

- Странно. Маги много обича ябълки. - Сменяйки темата, Мийра махна с ръка. - А това е Джак. Той е голямо момче и обича да подремва - и ще се опита да пасе, докато е на разходка с клиенти, затова му е нужна твърда ръка.

- Обичаш да похапваш и да спиш, така ли? Че кой не обича? Обзалагам се, че какъвто си голям и силен, можеш да носиш поне сто и петдесет килограма, без да ти мигне окото.

- Може. А тук е Спъд. Той е млад и буен, но се справя добре.

- Скрит талант. - Айона се приближи и погали черната му грива. - Със слабост към картофите. - Отново улови въпросителния поглед на Мийра и се усмихна. - Името му. Спъд*.

*Spud (англ.) - картоф. - Б. пр.

84 ►

Родът О’Дуа0ър

- Така да бъде. А това тук е Куин Бий, която се смята за кралица. Командори останалите при всеки удобен случай, но обича дългите разходки.

- И аз бих искала дълга разходка. Има ли някакъв проблем с предния десен крак?

- Малко го поразтегна преди около седмица. Вече е напълно здрав. Ако тя твърди обратното, значи си търси симпатии.

Разколебана, Айона направи крачка назад, пъхна ръце в джобовете си.

- Няма да се притесня, ако някой почне да си споделя с конете - отбеляза Мийра. - Особено ако този човек е кръвен роднина на 0’Дуайър.

- Много ме бива в общуването с тях. С конете - уточни Айона, докато галеше нежно наперената Куин Бий. - Надявам се да почна да се разбирам добре и с братовчедите 0’Дуайър.

- Конър е добра душа и си пада по красиви лица. Ти имаш такова. Брана е справедлива и това е достатъчно.

- Приятели сте.

- Така си е, още от пелени, затова ми е ясно, че Брана

- която е справедлив човек - нямаше да те прати тук, ако не си подходяща.

- Много ме бива. Това е нещото, в което съм най-добра.

- Всичко, помисли си тя, в което изобщо беше добра.

- Ще се наложи. Прекарала съм целия си живот с тях

- отвърна Мийра на въпросителния поглед на Айона. - Затова знам, че именно онзи, който общува с конете, допълва тройката.

Айона си спомни за погледите на сервитьорите, докато вечеряше предната нощ.

- Всички ли знаят?

- Какво знаят хората, в какво вярват, какво приемат? Това са много различни неща, нали? Е, както и да е, понеже Бойл закъснява, можем да… - Тя прекъсна изречението си и извади от джоба си телефона, който бе издал сигнал

Тъмната вещица

85

за получено съобщение. - А, добре, вече идва насам. Просто ще излезем да го посрещнем, ако нямаш нищо против.

Бъдещият й нов шеф, помисли си Айона.

- Някакви съвети?

- Запомни, че Бойл също е справедлив човек, макар често да е пестелив на думи и избухлив.

Мийра махна на Айона да я последва и пъхна обратно телефона си.

- Язди насам последната придобивка на Фин. Той е съдружник на Бойл и пътува, когато реши да купува коне или соколи, или каквото там му хрумне.

- Но Бойл - господин Макграт - ръководи конюшнята.

- Така е - по-скоро и двамата управляват бизнеса, но Бойл е повече ангажиран с ежедневната работа. Фин е намерил този жребец в Доцег^Д и го е изпратил насам, докато самият Фин още скита. Планирал е да го използва за разплод по-нататък през годината, а Бойл е твърдо решен да го научи на обноски.

- Фин или жребеца?

Мийра се разсмя гръмко и от сърце, докато излизаха навън.

- Добър въпрос и вероятно става дума и за двамата, макар че съм готова да се обзаложа, че ще има повече късмет с коня, отколкото с Финбар Бърк.

Кимна към пътя.

- Прекрасен екземпляр е, въпреки всичко - с дяволски нрав.

Айона се обърна. Не беше сигурна дали Мийра говори за коня, или за мъжа, който го яздеше. Първото й впечатление бе за великолепие и буен нрав и у двамата.

Конят, едър и красив, и поне метър и шейсет висок, изпробваше уменията на ездача с някой и друг подскок и извиване на шия, а и дори от разстояние се виждаше гневният пламък в очите му. Тъмносивата му козина бе леко запотена, макар утрото да бе хладно, а ушите му бяха упорито дръпнати назад.

86

Родът 0’Дуайър

Но мъжът, също едър и красив, владееше положението. Айона чу гласа му, предизвикателния му тон, макар да не можеше да различи отделни думи, докато удържаше коня в тръс.

И нещо вътре в нея се пробуди само от звука на гласа му. Нерви, вълнение, каза си тя, защото този мъж държеше бъдещето й в ръцете си.

Но докато разстоянието помежду им се стопяваше, тръпката се превърна в приятна възбуда. Привличането се стовари върху й с двойна сила - усети го в сърцето и в стомаха си, о, да, той наистина бе великолепен като коня. И също толкова привлекателен за нея.

Косата му бе с цвета на тъмен карамел - не точно кафява, но и не съвсем червена - и се развяваше от лекия ветрец. Беше с грубо яке, избелели джинси, изтъркани ботуши - които отлично подхождаха на суровото му, грубо изсечено лице. Строгата линия на челюстта и устните му, които й се сториха също толкова упорити, колкото и конят, който яздеше, напълно отговаряха на коравия му характер и гнева, който той едва сдържа, когато конят отново изви гръб.

Тъничък белег като светкавица прорязваше лявата му вежда. По неясни причини това предизвика доста приятна малка буря от страстно желание вътре в нея.

Каубой, пират, конник от диво племе. Как е възможно три от най-страстно жадуваните й фантазии да бъдат представени в един едър и дързък екземпляр?

Бойл Макграт. Произнесе мислено името му и си каза: „Можеш да ми донесеш неприятности, но пък аз адски си падам по неприятности“.

- О, нашият Бойл е в лошо настроение. Е, по-добре свиквай с това, ако ще работиш тук, защото Бог ми е свидетел, че се случва често.

Мийра пристъпи напред и повиши глас.

- Май изпитва волята ти, а?

- Опита се да ме захапе. На два пъти. Хулиган. Ако се опита още веднъж, лично ще го скопя с тъпия нож.

Тъмната вещица

87

Когато Бойл дръпна юздите, конят тръсна глава, подскочи и се опита да се вдигне на задни крака.

Големи длани с ожулени кокалчета - също като веждите и ботушите - усмириха коня.

- Може да убия Фин заради този тук.

Сякаш предизвиквайки ездача, конят отново опита да се вдигне на задни крака. Айона инстинктивно пристъпи към него, стисна здраво юздата.

- Стой настрани - сопна се Бойл. - Хапе.

- И преди са ме хапали. - Тя говореше директно на коня, вперила очи в неговите. - Но предпочитам да не се случва, затова просто спри. Ти си прелестен - галено му заговори тя. - И толкова ядосан. Най-добре да престанеш и да видиш какво те очаква.

Вдигна за миг очи към Бойл. Той не хапеше, помисли си тя, но подозираше, че има дру*н начини да се разправи с всеки противник.

- Сигурно и ти щеше да си раздразнен, ако някой те грабнеше и отведеше от дома ти, а после те оставеше с куп непознати наоколо.

- Раздразнен? Изрита един от общите работници и ухапа коняр - и то само тази сутрин.

- Престани - повтори Айона, когато конят опита да освободи главата си от хватката й. - Никой не обича грубияните.

Със свободната си ръка тя го погали по шията.

- Дори и красавци като теб. Само е ядосан, това е, и иска да е сигурен, че всички го знаем - обърна се тя към Бойл.

- О, това ли било? Е, всичко е наред тогава. - Слезе от коня, скъси повода му. - Сигурно си американската братовчедка, която Брана ми изпраща.

- Айона Шиън и сигурно ти причинявам същото неудобство като жребеца. Но разбирам от коне, а този тук никак не е щастлив, че са го откъснали от всичко познато. Тук всичко е различно. Усещането ми е познато - каза тя на коня. - Как се казва?

88

Родът О’Дуа0ьр

- Фин го е нарекъл Аластар.

- Аластар. Ще намериш мястото си тук. - Тя отпусна юздата и конят трепна с уши. Може и за миг да бе поискал да я ухапе, но после си смени мнението и небрежно извърна поглед.

- Нося си автобиография - подхвана Айона. Работа, работа, работа, напомни си тя. И стой далеч от неприятности. Извади от джоба си флашкартата, която бе взела сутринта. - Яздя от тригодишна и съм работила с коне - като коняр, общ работник, водач на далечни преходи и гид на туристически обиколки. Давала съм уроци — както индивидуални, така и групови. Разбирам от коне - повтори тя.

- И съм готова да върша каквото е нужно, за да ми дадете шанс да работя тук.

- Разведох я наоколо - обади се Мийра, после взе флашката от Айона. - Ще я оставя на бюрото ти.

Бойл стискаше здраво юздите в ръка, а очите му - като старо злато със зелени точици - бяха вперени в нейните.

- Автобиографиите са само някакви думи на хартия, нали? Не вършат работа. Мога да ти дам работа да ринеш тор. Ще видим дали знаеш какво означава добрата грижа за един кон, преди да ти позволя да го правиш. Но пък винаги има такъми за лъскане.

Нужно й беше да направи първата стъпка, напомни си

тя.

- Тогава ще рина тор и ще чистя.

- Ще изкарваш повече, ако се разходиш до замъка и потърсиш работа там. Като сервитьорка, камериерка, секретарка.

- Не става дума за пари. А за това да върша онова, което обичам и за което съм родена. То е тук. Нямам нищо против оборския тор.

- Тогава Мийра може да ти покаже откъде да почнеш.

- Той грабна флашката от Мийра и я пъхна в джоба си. - Ще се погрижа за документите, след като настаня този хубавец.

Тъмната вещица

89

- Ще го затвориш в някое отделение.

- Няма да го настаня в хотела.

- Той иска… не може ли още малко да се раздвижи? Тъкмо е загрял.

Бойл повдигна вежди, привличайки погледа й към тази с белега - ужасно секси белег.

- Вече почти час се боря с него тази сутрин.

- Свикнал е да бъде водачът на групата - нали така, Аластар? А после се появяваш ти и… ти си предизвикателство за него. Каза ми, че автобиографията не върши работата. Нека свърша нещо. Мога да го разведа в заграждението.

- Колко тежиш? Четиридесет и пет килограма с мокри дрехи?

Беше й дал работа, напомнили тя. А и в сравнение с него - даже и спрямо Мийра тя вероятно изглеждаше дребничка и слаба.

- Не знам колко се очаква да тежа, но съм силна и опит-

на.

- Ще ти откъсне ръцете, а после ще те хвърли от гърба си като досадна муха.

- Не мисля. Но пък ако стане така, ще се окажеш прав.

- Тя погледна назад към коня. - Помисли за това - каза тя на Аластар.

Бойл обмисли предложението. Малката красива фея явно искаше да се докаже, затова щеше да й позволи да опита. После можеше да лекува насиненото си дупе - или глава - зависи кое първо щеше да се удари в земята.

- Една обиколка на манежа. Вътре - каза той и посочи.

- Ако успееш да се задържиш отгоре му толкова дълго. Дай й каска, Мийра, моля те. Може да предпази главата й от удара, когато се приземи на нея.

- Той не е единственият ядосан тук. - Вече по-уверена, Айона се усмихна на Бойл. - Трябва да скъся стремената.

- Вътре - повтори той и поведе коня. - Надявам се, че знаеш как да падаш.

90

Родът 0’Дуайър

- Знам. Но няма да падна.

Тя скъси стремената бързо и умело. Знаеше, че Бойл я наблюдава - това беше добре, даже чудесно. Щеше да се примири и да приеме с благодарност работа, която включваше и само чистене на отделенията и лъскане на такъмите.

Но, господи, как само искаше отново да язди. И искаше

- от цялото си сърце - да язди този кон. Да го усети под себе си, да сподели силата му.

- Благодаря. - Сложи си и закопча каската, която Мийра й донесе, и понеже тя бе донесла една от подложките за качване на коня, Айона я използва.

Аластар потрепери под нея. Тя стисна колене и протегна ръка за юздите.

Сега той премисляше решението си - четеше се в жълто-кафявите му очи.

- Брана ще ми се сърди, ако се озовеш в болницата.

- Не се боиш от Брана.

Тя пое юздите. Може би никога не бе имала увереността, че принадлежи някъде, но винаги - още от първия миг

- се бе чувствала като у дома си на седлото.

Айона се наведе напред и прошепна в ухото на Аластар:

- Не ме излагай, става ли? Хайде да се похвалим какво можем и да му натрием носа.

Той тръгна послушно - цели четири стъпки. После ритна със задни крака, клекна, вдигна се рязко.

Престани. Можем да си поиграем така друг път.

Тя го накара да завие на една страна, смени посоката, накара го да направи кръг на другата страна, после отново смени посоката, преди да го подкани да тръгне в тръс.

Когато конят затанцува настрани и се опита отново да ритне, тя се засмя.

- Може и да не тежа колкото онзи едър мъж, но няма да падна.

Позволи му да препусне в лек галоп - господи, как красиво се движеше - после отново забавиха до тръс.

И се почувства жива.

Тъмната вещица

91

- Тя е много повече от някакви си думи на хартия - измърмори Мийра.

- Може и да е. Добра стойка, стабилни ръце - и по някаква причина този дявол явно я харесва.

Помисли си, че изглежда така, сякаш е била родена върху коня, сякаш може да язди през бури и гори и направо да полети над хълмовете.

После пристъпи от крак на крак, подразнен от собствените си фантазии.

- Можеш да я вземеш с теб - но не и на този дяволски кон - да видиш как се справя като водач.

- От него ще стане чудесен кон за разплод, знаеш го. Фин е прав за това.

- Фин рядко греши. Но когато се случи, е катастрофал-но. Все пак тя ще се справи. Докато може. Кажи й да заведе Аластар в заграждението-найън. Ще видим дали ще остане там.

- А ти?

- Аз ще се погрижа за документите й.

- Кога искаш да започне работа?

Бойл я наблюдаваше как преминава с лекота в галоп.

- Мисля, че вече е започнала.

Не стигна до селото. Плановете й се промениха във възможно най-добрата посока и тя прекара остатъка от сутринта в чистене на тор, търкане на конете, подписване на документи и изучаване на правилата и ежедневния ритъм в конюшнята с Мийра.

А най-хубавото бе, че се включи в една от разходките с коне. Темпото бе толкова спокойно, че чак мързеливо, но все пак яздеше върху гърба на доволния Спъд. Стараеше се да запомни забележителностите, докато минаваха бавно по отъпканата пътека, през гъстата зелена гора и покрай ромолящата река.

Стар заслон, белязан бор, купчина скали.

Слушаше с удоволствие мелодичния глас на Мийра, докато тя забавляваше клиентите - немска двойка на крат

92

Родът 0’Дуайър

ка екскурзия - и се наслаждаваше на смесицата от акценти.

Това беше тя, Айона Шиън, яздеща из горите на графство Мейо - вече назначена на работа - заслушана в ирландски и немски гласове, галена от хладния и влажен бриз и омаяна от играта на слънчевите лъчи, пронизващи облаците и дърветата.

Беше тук. Всичко бе истинско. И тогава осъзна с внезапна и кристална яснота, че никога няма да се върне назад.

От този ден насетне, помисли си тя, това бе домът й. Който тя щеше да създаде сама за себе си. Това бе нейният живот и тя щеше да го изживее както пожелае.

Ако това не бе магия, какво друго?

Чу други гласове, весел и заразителен смях, който бе толкова привлекателен, че я накара да се усмихне.

- Това е Конър - обясни й Мийра. - Излязъл е на разходка със сокол.

След малко завиха и тя го видя напред по пътеката, застанал с друга двойка. Един ястреб бе кацнал върху облечената в ръкавица ръка на жената, докато спътникът й правеше снимки.

- О, това е страхотно! - Забележително, помисли си Айона. И някак си извън това време. - Не е ли страхотно?

- Двамата с Ото сме запазили час за утре - сподели с нея германката. — Чакам го с нетърпение, голямо.

- Много ще се забавлявате. Трябва и аз да опитам. Това е братовчед ми - добави тя с нескрита гордост. - Соколарят.

- Много е красив. Имате братовчед, но не сте излизали на разходка със сокол?

- Пристигнах едва вчера. — Тя засия, когато Конър вдигна ръка и намигна закачливо на нея или на Мийра, вероятно и на двете.

- Това е мишелов на Харис - обясни Мийра. - И понеже сте запазили час за разходка утре, добре е да отделите време и да разгледате школата. Обзалагам се, че излетът със сокол ще бъде едно от най-страхотните преживявания от престоя ви в Ашфорд и ще бъде още по-пълноценно,

Тъмната вещица

93

ако видите и другите соколи и ястреби и научите малко повече за тях.

Ястребът литна и кацна върху един клон наблизо. Двете групи се поздравиха любезно, докато се разминаваха.

- Добър ти ден, Конър. - Поздрави го Мийра, докато минаваше край него.

- И ка теб. Да пояздиш ли си излязла, братовчедке?

- Работя.

- Е, това е страхотно - после можеш да ми купиш хал-ба бира, за да отбележим случая.

- Дадено.

А сега, помисли си Айона, имаше уговорка да пийне бира с братовчед си след работа. Наистина беше магия.

- Съжалявам. Моят английски понякога не е добър.

- Отличен е - възрази Айона и се обърна да погледне жената на коня. ~’ >

- Това е твой братовчед. Но ти не си ирландка.

- Американка с ирландско потекло. Току-що се преселих тук. Буквално.

- Дошла си вчера? Не и преди?

- Не, никога преди. Всъщност съм отседнала в замъка за няколко дни.

- О, значи си на гости.

- Не, сега живея тук. Дойдох вчера, днес започнах тази работа, а следващата седмица ще се преместя да живея при братовчедите си. Мисля, че всичко е просто прекрасно.

- Просто така си дошла от Америка, за да живееш тук? Мисля, че си много смела.

- Мисля, че е повече въпрос на късмет. Тук е много красиво, нали?

- Много. Ние живеем в Берлин и работим там. Много е напрегнато. Тук е тихо и… не е напрегнато. Приятна ваканция.

- Да. - И още по-приятно място за живеене, помисли си Айона. Нейният дом.

94

Родьт 0’Дуайьр

Тя изтърка добре Спъд след разходката, прибра такъмите си, запозна се с останалите служители на смяна в конюшнята този ден - Мик с вечната му усмивка, чиято най-голяма дъщеря се оказа сервитьорката, която й бе поднесла вечерята предната нощ - след това помогна да нахранят и напоят конете и сметна, че е прекалено късно да навести Конг или школата за соколи.

Отиде при Мийра.

- Не съм много сигурна какво е работното ми време.

- Ами, да видим. - Мийра отпи голяма глътка от бутилката „Фанта портокал“. - Сигурно не си очаквала да работиш цял ден днес, както се оказа. Готова ли си да дойдеш утре?

- Разбира се. Естествено.

- Бих казала, че осем е добре за начало, но най-добре се разбери с Бойл, за да си сигурна, защото може вече да ти е направил график. Мисля, че можеш да го потърсиш сега, тъй като Мик и Пати се справят отлично тук, а аз имам частен урок в голяма конюшня.

- Ще го намеря и ще разбера как стоят нещата. Благодаря, Мийра, за всичко.

Въодушевена от изминалия ден, тя сграбчи Мийра в прегръдка.

- За мен е удоволствие, но не съм направила нищо - даже по-малко от обикновено, тъй като ти свърши повечето черна работа.

- Отрази ми се добре. Тук се чувствам добре. Ще се видим утре.

- Почини си и предай поздравите ми на Брана и Конър, когато ги видиш.

Айона провери на манежа, после и в стаичката, която Бойл наричаше свой офис, върна се обратно, заобиколи отзад и го намери в заграждението, където двамата с Аластар се гледаха вторачено.

- Мисли си, че не го харесваш.

Бойл я погледна през рамо.

Тъмната Вещица

95

- Значи, има страхотна интуиция.

- Но ти го харесваш. - Тя се повдигна и се настани върху оградата. - Харесваш вида му и борбения му дух и се питаш как да огладиш острите ръбове на характера му, без да прекършиш духа му.

Тя се усмихна, когато Бойл се приближи към нея.

- Ти си отдаден на конете. Няма истински влюбен в конете човек, който може да погледне това великолепно животно и да не си помисли това, което казах. Дразните се взаимно, но това е само защото и двамата сте големи и прекрасни, и със силна воля.

Стъпил здраво на земята с разтворени крака, Бойл пъхна палци в предните си джобове.

- И стигна до това заключение след толкова кратко познанство?

- Да. - Радостта й от изминалия ден я озаряваше като слънчеви лъчи. Струваше й се, че може просто да си седи там с часове в прохладния и влажен следобед в компанията на мъжа и коня. - Предизвиквате се един друг, което значи, че се уважавате взаимно - но и двамата кроите планове как всеки да надделее над другия.

- Тъй като аз ще яздя него, а не обратното, мисля, че това вече е решено.

- Не съвсем. - Тя въздъхна, загледана в Аластар. - Когато бях малка, си мечтаех да имам такъв кон - голям, буен жребец само за мен, който само аз да мога да яздя. Предполагам, че повечето малки момичета минават през този етап на мечти. Аз така и не надживях своя.

- Яздиш добре.

- Благодаря. - Тя го погледна отвисоко и осъзна колко е добре, че седи на оградата, иначе като нищо можеше да се хвърли и да го прегърне, както бе сторила с Мийра. - Заради това получих работата.

- Вярно е.

Замълча, когато Аластар се приближи. Много небрежно и без да му отдели грам внимание, почти зарови нос в ли

96

Родът О’Дуа0ър

цето на Айона. Конят, помисли си Бойл, гледаше тази жена, сякаш тя знаеше всичко.

- Беше чудесен ден за двама ни, нали? - Тя погали гладката му страна, после и мускулестата му шия. - Това място е много хубаво. Просто трябва малко да свикнем.

И тогава конят, който същата сутрин бе оставил следа от захапката си върху бицепса на опитния коняр в голямата конюшня, сякаш също въздъхна. И направи крачка напред, леко привел глава над рамото на Айона, за да може тя да погали дългата му шия.

Аз ще се грижа за теб - увери го тя. - Както и ти за мен.

- Със сигурност си една от тях - измърмори Бойл. - 0’Дуайър от глава до пети.

Загледана в коня, Айона отвърна разсеяно:

- Баба ми по майчина линия.

- Няма значение по чия линия, важна е кръвта във вените. Трябваше да се досетя от начина, по който укроти този звяр още първия път.

Облегна се с гръб на оградата и огледа дълго и внимателно Айона.

- Не приличаш на тях двамата, на Брана и Конър, с тази светла коса и дребна фигурка, но носиш тяхната плът и кръв.

Понеже смяташе, че го разбира, отново я обзе нервност.

- Надявам се и те да мислят така, след като ми дават подслон. А и Брана ми помогна да си намеря тази работа, за да не се налага да търся друга, в която вероятно изобщо няма да ме бива. Както и да е, аз…

- Според легендата най-малката дъщеря на първата тъмна вещица говорела с конете и те говорели с нея. И дори съвсем малка можела да язди и най-страшния боен кон. А понякога нощем, под светлината на луната, когато й се приискало, политала върху коня си над дърветата и хълмовете.

- Аз… вероятно трябва да проуча местните легенди заради туристическите обиколки.

Тъмната вещица 97

7»

- О, убеден съм, че тази я знаеш отлично. Историята за Кеван, който страстно желаел и копнеел за Сърха, за красотата и силата й. И за тримата, които я наследили и взели нейната сила, както и товара, който носела. Плът и кръв - повтори той.

Гърлото й пресъхна заради начина, по който я гледаше, сякаш виждаше в нея нещо, което тя сама не разбираше докрай. Усетил тревогата й, Аластар потръпна, присви уши назад и извърна глава към Бойл.

Айона внимателно плъзна пръсти под юздата му, за да го успокои.

Грешката е моя - каза тя на Аластар. - Не знам какво да кажа, как да реагирам все още.

- Баба ми разказваше много истории. - Знаеше, че увърта, но докато не го опознаеше, това й се струваше най-си- гурно. - Както и да е, освен *аК(?не искаш да свърша още нещо, мислех да си тръгвам. Имам среща с Брана и вече закъснявам. Мийра каза, че мога да приключвам за днес и да дойда утре в осем?

- Чудесно.

- Благодаря, че ме взе на работа. - Погали за последен път Аластар, преди да слезе от оградата. - Ще бъда много старателна.

- О, ще гледам да е точно така, не се съмнявай.

- Е, добре. - Сега ръцете й бяха толкова изпотени, че й се щеше да ги потърка в джинсите си. - Ще се видим утре.

- Поздрави от мен братовчедите си.

- Добре.

Гледаше я как се отдалечава бързо, сякаш да избяга от нещо лепкаво на земята.

Красиво момиче, помисли си той, макар да беше най-добре да не обръща внимание на това. Красиво и слънчево, и с вид на богиня от приказките върху коня.

Това определено трябваше да го забрави. Реши обаче, че ще му е доста по-трудно да забрави факта, че току-що е наел на работа вещица.

98

Родът СГДуаОър

- Тъмна вещица, последната от тримата. Сега всички са тук заедно с кучето, ястреба и коня, за бога. - Изгледа намръщено Аластар. - Ти несъмнено си част от плановете на Фин. И какво, по дяволите, означава всичко това?

Запита се и какво точно Фин - негов приятел, съдружник и близък почти като брат - таи в мислите и сърцето си.

Сякаш за да изрази категорично мнението си за Фин, както и за Бойл впрочем, Аластар вдигна опашка и натори поляната.

Бойл успя да отскочи встрани, преди мнението на коня да се стовари върху ботушите му. След като го изпепели с поглед обаче, той отметна глава и се разсмя.

Тъмната вещица

99

ШЕСТА ГЛАВА

Уверена, че знае къде отива, Айона забърза през гората. Видя млада двойка, излязла на разходка - хванати за ръце. Помисли си, че вероятно са гости на хотела, може би на меден месец. Туристи, които се възползваха от сухото време и оскъдните слънчеви лъчи.

Тя също щеше да е гост в хотела още няколко дни, но вече не беше турист. Беше имидрант.

Звучеше й странно и някак очарователно, макар и да миришеше на коне и може би малко на оборски тор. Но тъй като вече малко закъсняваше, не искаше да губи време, за да се отбие през стаята си, да си вземе душ и да се преоблече.

Трябваше да си направи някакъв примерен план, каза си тя, в който да включи посещението в школата за соколи и отиването до Конг. Може би щеше да е възможно да го направи в обедната си почивка на следващия ден - стига да имаше такава. Ако Конър имаше желание, би могла да го почерпи бира в селото след урока й с Брана, може би дори щяха да вечерят заедно.

И нямаше търпение да прати имейл на Нан, за да й разкаже за работата, как е минал денят й и какво е научила от Брана. Животът й, толкова разпилян и безрадостен само допреди няколко дни, сега бе пълен с възможности.

Сега това беше нейният път - до работата, до дома. Никакво чакане в задръствания, докато се прибере в малкия си апартамент. Никакво бленуване на приключения, защото сега изживяваше такова наистина.

Повече нямаше да се чуди какво точно й липсва, че хората толкова лесно си тръгваха от живота й. Този път тя

100 -

Родът 0’ДуаОър

си бе тръгнала. Не, поправи се тя, беше пристигнала. Това бе далеч по-важно.

Сега само от нея зависеше да го изпълни със смисъл.

Когато стигна до изкорененото дърво, усети онова притегляне, онзи копнеж и чу примамливо прошепнато името си. Спря за миг и се огледа, но не видя никого.

Но го чу отново - тихо и почти нежно прошепване на името й.

Поколеба се - не се ли виждаше някаква светлинка, слаба и далечна, примигваща отвъд преградата от клони? Като светлина в прозорец на уютен дом?

Макар да си напомни, че вече закъснява и че Брана й е казала да не се помайва там, да не минава нататък, тя нап— рави крачка напред.

Само за минутка, колкото да надникне.

Още една крачка и всичко доби някакъв приказен оттенък. Светлината стана по-ярка, шепотът - по-настоятелен, а някаква сънливост я приласка в топлите си прегръдки и се просмука във вените й.

У дома, помисли си тя отново. Толкова дълго бе мечтала за дом. А това…

Когато пръстите й докоснаха зелените лиани, въздухът сякаш запулсира като ударите на сърце, светлината помръкна и стана призрачна.

Зад нея кучето излая рязко и я стресна.

Тя потрепери като човек на ръба на пропаст и направи няколко крачки назад, докато застана редом с кучето, опряла длан върху красивата му глава.

Собственото й дишане така отекваше в главата й, че едва можеше да чуе мислите си.

- Щях да премина отвъд. Струваше ми се, че трябва да го направя, и го исках повече от всичко на света. Радвам се, че се появи, и съм сигурна, че не е било случайно. Тръгваме. Предполагам, че тя ни чака и двамата.

Вятърът се усили, когато тръгнаха да се отдалечават. Преди да стигнат края на гората, заваля и дъжд - от еднич

Тъмната вещица

101

кия облак в небето, доколкото можеше да види Айона, тъй като слънцето продължаваше да сияе нежно.

Двамата с Кател забързаха крачка. Макар да се бе запътила към вратата на къщата, зърна Брана в ателието и смени посоката.

Както и предния път, в ателието ухаеше прелестно - на пушек и билки, и на восък. Брана се изправи, косата й бе свита на кок, а пуловерът й с цвета на зрели сливи стигаше почти до ханша. Сложи бяла саксия на работния плот, добави бяла купа, голяма бяла свещ и бяло перо.

- Закъснях. Съжалявам, но…

- Оставила си ми съобщение на телефона, че ще закъснееш. Няма значение. - Загледа се в Айона, докато Кател отиде и се отърка в краката й. - Поздравления. Добре ли мина първият ти ден?

- Страхотно. Прекрасно. Благодаря ти. Много ти благодаря. - Докато говореше, Айона изтича през стаята и прегърна силно Брана.

- Добре, добре. - Брана лекичко я потупа по гърба. - Все пак Бойл те е назначил на работа.

- Ти ми даде шанс да прекрача прага. - След още едно притискане Айона отстъпи назад. - Това е всичко, което бих могла да искам. Почувствах се… на мястото си от първия миг-разбираш ли какво имам предвид? Всичко сякаш се намести. А Мийра - познаваш Мийра.

- Познавам я. - С привична лекота Брана се обърна и сложи чайника. - Моя много добра приятелка и човек, на когото можеш да разчиташ.

- Веднага ми допадна, сигурно и това е част от цялото. Разведе ме наоколо, преди Бойл да се появи, а после се запознах и с Мик - вероятно и него познаваш.

- Така е.

- Толкова е забавен и знае безброй истории. Вече съм малко влюбена в него.

- Има жена и четири деца, а вече очаква и първото си внуче.

102 ►

Родьт 0’Дуайър

- О, нямах предвид… шегуваш се. Както и да е, беше страхотно, просто страхотно. Въпреки че Бойл беше в лошо настроение.

- Случва му се. - Брана сложи курабийки в една чиния -днес бяха шоколадови.

- Появи се,’яхнал кон - като на кино - той и онзи великолепен кон. И двамата толкова ядосани и красиви, и… хм, корави. Той проклинаше коня. Почти съм сигурна, че и конят му отвръщаше подобаващо. Съдружникът му - Фин, нали - го купил и го изпратил на Бойл. Направо е смайващ.

- Конят, предполагам.

- Да. Е, и Бойл не е за изхвърляне. Аз дори за няколко минути… - Тя лекичко потупа с длан сърцето си. - Само докато го гледах. Много жалко, че изпада в мрачно настроение, защото наистина си го бива. - Тя се усмихна широко, вдигна очи към тавана и размаха ръка пред лицето си. После очите й се разшириха. - О, боже, ти и Бойл да не сте заедно?

- Имаш предвид романтична връзка? Не. - Брана се засмя, развеселена, и се зае да запарва чая. - Двамата с Конър са приятели от деца и по тази причина с него сме приятели, откакто се помня. Чудесен човек е, с гореща кръв, но също както на Мийра, и на него може да се разчита в добро и лошо.

- Хубаво е да го знам, а и истината е, че днес имаше основание за лошото си настроение. Аластар му играеше по нервите и вече бе ухапал един от работниците в конюшнята. Изритал друг и мисля, че…

- Чакай. - Брана сграбчи ръката на Айона, за да спре потока от думи. - Аластар ли каза? Конят е Аластар?

- Да. Какво има? Какво не е наред?

- Фин е купил коня и го е изпратил тук?

- Да. Мийра каза, че Фин още обикаля, но е изпратил коня преди няколко дни.

- Така. - Брана си пое дълбоко въздух и за миг опря длани на плота. - Той знае.

- Кой и какво? Плашиш ме, Брана.

Тъмната вещица

103

- Фин. Знае, че си тук. Или знае, че тримата сме заедно. Че се очаква да започне. Аластар, казват, било името на коня на Тийгьн. Той бил първият й водач.

- Аластар. Не знаех, но… с него сякаш се разпознахме един друг. Имаше някаква връзка, но реших, че просто усещам, че той се нуждае от мен, нуждае се от някого, който го разбира. Аластар. Конят на Тийгьн. Не мислиш, че е просто съвпадение.

- Ти дойде, а сега и този кон. А и Бойл ти го е довел тази сутрин, нали така? Много ясно, че не мисля, че е съвпадение, а като добавиш и Финбар Бърк, няма място за съмнение.

- Откъде би могъл да знае за мен или името на коня на Тийгьн?

Брана остави чашите и те изтракаха върху масата.

- У него има сила. ^

- Като нас ли е? Фин?

- Той не е като никой друг, но също носи кръвта, както и ние. Потомък е на Кеван, черния магьосник.

- Чакай малко. Чакай. - Опита се да приеме казаното, дори притисна с длани слепоочията си, сякаш да задържи всичко в главата си. - Това нали е злият магьосник, онзи, когото Сърха е убила - или почти убила? Този Фин е негов потомък?

- Така е. - С блеснали очи и мрачно изражение Брана нетърпеливо напъха обратно в косата си една разхлабена фиба. - Носи знака - а именно Тийгьн е белязала Кеван. У него има сила и е от кръвта на Кеван.

- Зъл ли е?

С нетърпелив жест Брана махна с ръка във въздуха, после наля чай.

- Със сигурност няма прост отговор на подобен въпрос. Не е навредил никому, а аз бих разбрала, ако се е случило. Но той е от кръвта на Кеван, а времето наближава. Изпратил е коня, за да знаем.

- Но нали да имам Аластар до себе си, е предимство за мен? За всички нас? За нашата страна в битката?

104

Родът 0’Дуайър

- Ще видим какво ще стане.

- Не разбирам. - Понеже й бяха подръка, Айона си взе от курабийките и размаха една във въздуха. - Той е съдружник на Бойл и негов приятел - това го разбрах. Не разбирам как може да е опасен, ако…

- На този въпрос е по-лесно да се отговори. Фин е опасен и винаги е бил такъв.

- Но щом Бойл е толкова добър човек, как може да са приятели?

- Животът е загадка.

- Сега поне ми е ясно как Бойл разбра, че съм… нали знаеш.

С въздишка Брана вдигна чаша към устните си.

- „Вещица“ не е лоша дума, Айона. Ти си такава.

- В моето ежедневие не се е говорило често за това. Полека-лека свиквам с факта. Трябваше да ти го кажа преди, веднага. Той знаеше. Не съм му казвала - защо да го правя - но той разбра. Не изглеждаше особено притеснен от това, но след като е приятел с магьосник…

- Фин е като нас - вещица.

- Правилно. Просто ми звучи много момичешко.

- Имаш много да учиш, братовчедке. - Подаде на Айона чая й.

- Първо трябва да ти кажа още нещо. Никога не нарушавам дадена дума. За мен е важно. Но днес, докато се връщах от конюшнята, тръгнах да минавам през преплетените клони и лиани. Нямах намерение да го правя, но ми се стори, че видях светлина и чух името си - отново и отново. Беше почти като в съня ми. Почувствах се извън тялото си и притеглена натам. Сякаш трябваше да премина към онова, което ме чака отвъд. Кател ме спря отново. Аз не нарушавам обещанията си, Брана. И не лъжа.

- Никога ли? - Брана отпи глътка от чая си.

- Никога. И бездруго изобщо не ме бива, така че защо да се мъча? Но щях да се върна там, ако Кател не беше се появил. Сама не бих могла да спра.

Тъмната вещица

105

- Той те изпитва.

- Кой?

- Кеван или онова, което е останало от него. Ще трябва да бъдеш по-силна и по-умна. След като това стане, двамата с Конър ще те заведем там, както обещахме. Е, добре, хайде да видим с какво разполагаме като начало.

Прекалено развълнувана, за да пие, Айона побутна чая си настрани.

- Ще ме научиш ли да правя някое заклинание?

Брана отново се засмя и поклати глава.

- Препусна ли в галоп още първия път, когато се качи на кон?

- Искаше ми се.

- Днес ще вървиш бавно, и то с водач. Кажи ми какво ти е казвала баба ти за най-важното нещо в твоята сила, в Занаята? **

- Да не вреди никому.

- Добре. И никой да не страда. Това, което носиш в себе си, е толкова неразделна част от теб, колкото и цветът на очите ти или формата на устните ти. Онова, което ще правиш с него, е въпрос на избор. Избирай разумно.

- Вече направих избора да дойда тук, при вас.

- И се надявам, че няма да съжалиш. Добре, елементите са четири. - Тя махна към работната маса. - Земя, въздух, вода, огън. Призоваваме ги, използваме ги с голямо уважение. Не ги покоряваме със силата си, а сливаме нашата сила с тяхната. Огънят почти винаги е първият елемент, който изучаваме.

- И последният изгубен - вметна Айона. - Баба казваше така.

- Вярно е. Запали свещта.

Доволна, че може да покаже нещо, Айона пристъпи напред. Укроти дишането си, фокусира съзнанието си, представи си как събира силата вътре в себе си, а после я освобождава с една дълга и тиха въздишка.

Фитилът на свещта проблесна, после се запали.

106

Родът 0’Дуайър

- Много добре. Вода. Нуждаем се от нея, за да живеем. Тя тече в телата ни, владее света, в който живеем.

Махна към бялата купа, пълна с вода.

- Сега е бистра и спокойна. Неподвижна. Но тя се движи като морето, изригва в гейзери, блика като фонтан. Нейната сила й моята.

Айона видя как водата се раздвижи и вътре в купичката се надигнаха леки вълнички, които плиснаха в стените. Издаде приглушен вик, когато водата изригна към тавана, потрепери като водно копие, а после се разтвори като цвете и се изсипа обратно в купичката, без да се разплиска и капчица навън.

- Това беше много красиво.

- Красив трик, но много полезно умение. Раздвижи водата, Айона. Почувствай я, виж я, помоли я.

Също като пламъка на свещта, каза си тя. Трябваше да се съсредоточи и да събере силата си. Отново успокои дишането си, опита да стори същото и с мислите си, с пулса си. Вторачи се във водата, мъчейки се да си представи как малките вълнички се плискат на повърхността й.

И не успя да направи дори една вълничка.

- Не правя каквото трябва.

- Не. Липсва ти търпение.

- Имам този проблем. Добре, отново.

Загледа се решително във водата, напрегна всички сили, докато накрая очите я заболяха.

- На някои им е нужно повече време. Къде е центърът на силата ти? Къде я усещаш да се надига? - попита Брана.

- Тук. - Айона притисна длан към стомаха си.

- При Конър е тук. - Брана тупна леко сърцето си. - Извади я, изтласкай я навън. Използвай ръката си за насочване. Нагоре, навън. Представи си го, съсредоточи се, помоли.

- Добре, добре. - Разкърши рамене, отметна коси, зае нова стойка. Искаше да раздвижи тази проклета вода. Искаше да се научи как да я запраща нагоре като копие. Може би беше прекалено плаха. Затова…

Тъмната вещица

107

Пое си въздух, притегли силата, вдигна ръка от стомаха си и я изпъна рязко към купата.

Едва сдържа вика си, когато водата излетя към тавана.

- Мили боже! Аз просто… Опа!

Отново се спусна надолу като мощен поток. После спря и замръзна във въздуха точно над плота.

- Предпочитам да си спестим чистенето - каза Брана и само с едно помръдване на пръст изля водата отново в купата.

- О, ти си била. Мислех, че съм аз.

- Ти я изпрати нагоре, изгуби концентрация. Спестих ти обирането с парцал.

- Аз ли го направих? - Развълнувана, тя затанцува на място. - Браво на мен. Уха, това е велико. Никак не е уважително - довърши тя с лека гримаса.

- Няма причина да не е изпъдено с радост и възторг. Нали е магия все пак? Направи го отново. Но бавно. Гладко. Не губи контрол.

- Също като да яздиш кон - измърмори Айона.

Издигна водата само няколко сантиметра над купата

този път и представяйки си малък фонтан, го направи. Бавно-бавно тя завъртя струята, така че да закръжи над ръба. Танцът на водата я изпълни с радост и възторг.

- Вътре в теб дреме голяма сила - увери я Брана.

Доволна, горда, очарована от себе си, Айона остави

водата да се излее обратно в купата.

- Хайде да я събудим.

Когато Конър влезе, тя караше едно перце да лети. Не танцуваше грациозно като перцето на Брана, но все пак летеше във въздуха.

Той намигна, после завъртя пръст и накара перцето да се завърти и да я погъделичка по брадичката.

- Самохвалко - каза тя, но се засмя и сама завъртя перцето. - Все едно съм в забавачката за вещици. Направих пламък, раздвижих водата, вдигнах перце във въздуха и направих това.

108

Родът О’Дуа0ър

Посочи към бялата саксия и красивия гербер, който цъфтеше в нея.

- Много добре. - Впечатлен, той се приближи към работната маса.

- Аз направих това - поясни тя, сочейки малкото зелено стръкче до разкошния цвят. - Брана сътвори цветето.

- И все пак браво. Страхотен ден си имала, братовчедке. - Той я прегърна през рамо. - А аз идвам да си потърся бирата. Стига толкова уроци, не мислиш ли така, Брана? Минава шест и половина, а аз умирам от глад.

- Магията е в сърцето му, но нашият Конър мисли с корема си. Или с онова под него.

- И не се срамувам нито от едното, нито от другото. Да вървим в бара. Айона ми е обещала халба бира, а вечерята е от мен. Сделката си я бива, откъдето и да я погледнеш.

- Защо не? - реши Брана. - Имаме да говорим за много неща, а малко бира и храна ще ми дойдат добре, докато приказваме.

Измъкна фибите от косата си, разтърси я и накара Айона да въздъхне завистливо.

- Хайде, Кател. Връщам се след пет минути - каза тя.

- Ще минат поне двайсет - поясни Конър. - Ще се видим там - извика той и се пресегна да хване ръката на Айона.

- Нямам нищо против да почакам.

- Ще реши да се преоблече, после да си оправи лицето. Мога вече да пия бира, докато приключи, а ти ще ми разказваш за деня си.

- Най-невероятният ден в живота ми. Имам много за разказване.

- А аз имам много време, стига да вървим към халбата и вечерята ми.

Може би заради остатъчната енергия от силата, която бе упражнявала, в комбинация с вълнението от новата работа, но Айона имаше чувството, че може да тича през целия път до селото.

Тъмната Вещица

109

Конър бе на друго мнение и затова вървяха бавно по криволичещия път. Знаеше, че бъбри прекалено - но пък той сам бе попитал, а и слушаше внимателно, смееше се и подхвърляше коментари.

Когато му каза за Аластар, Конър повдигна вежди, наведе глава настрани. Очите му, които бяха развеселени преди миг, сега се избистриха и съсредоточиха рязко.

- Виж ти, това е интересно развитие на нещата, нали?

- Брана се разстрои.

- Ами Фин успява да я разстрои почти винаги, а да изпрати точно този кон тук? Това е послание от негова страна специално за нея.

- Предупреждение?

Той се усмихна кротко на Айона.

- Тя може да го приеме като |Щсова.

- Ти не си разстроен.

- Скоро ще се случи - каквото и да е. Знаехме го още щом застана на прага ни.

Той погледна встрани, към гората, и Айона си помисли, че очите му се взират в нещо, което тя не можеше да види.

- Това е само следващата стъпка—каза й той, - а аз бих отбелязал, че да имаш добър кон, е хубаво нещо.

- Но той е на Фин, а Фин е част от… не знам… от про-тивната страна…

- Не е.

- Но… Брана каза…

- Кръвни връзки, проклятия и дяволски знаци. - Конър тръсна рамене, сякаш да отхвърли всичко това като старо сако от гърба си.

- Не е ли потомък на Кеван?

- Такъв е. Ще ми се да попитам кой няма черно петно в родословието си. Това, че си нечий потомък, не определя кой си. Имаш избор, нали така? Ти си направила своя. Фин прави своя, а Бог ми е свидетел, че нашата Брана също избира сама. Сестра ми е и е по-важна за мен и от въздуха. А Фин ми е приятел и е бил такъв през целия ми живот.

110 -

Родът 0’Дуаиър

Затова балансирам между двамата и имам късмет, че умея да пазя равновесие.

- Не смяташ, че той е зъл.

Конър поспря за миг, колкото да я придърпа към себе си и да докосне с устни косите й в израз на обич, която я стопли вътрешно.

- Мисля, че злото има най-различни проявления. Фин не е сред тях. Колкото до това, че Аластар бил негов? Да купиш нещо, не означава, че то е твое, тъй като можеш да го задържиш, да го изгубиш или подариш. Ти си тази, която има връзка с коня, нали?

- Май си прав. Ти му имаш доверие, разбирам го. Но Брана - не.

- Може да се каже, че е раздвоена, което се случва изключително рядко. Той ще се върне, когато реши, и тогава ще можеш сама да прецениш и да си съставиш мнение.

- Израснали сте заедно, нали? Ти, Фин и Бойл.

- Още растем.

Тя се засмя, но изпита и тъпа болка.

- Нямам никакви приятели от детинство. Преместихме се да живеем на друго място, когато бях на шест, после родителите ми се разделиха, когато бях на десет, и последва ново местене, както и често пътуване между двамата, както и допълнително местене, когато всеки от тях се ожени повторно. Мисля, че е много хубаво да имаш приятели, с които си израснал.

- Приятелите са си приятели, когато и да ги намериш.

- Прав си. Това ми харесва.

Той отново я хвана за ръка и посочи със свободната си към нещо в далечината тъкмо когато влизаха в селото.

- Там са руините на абатство Конг. Мястото си го бива и много туристи идват, за да го посетят, но повечето се тълпят в Конг заради „Тихия човек“.

- Баба много обича този филм. И аз го гледах отново, преди да дойда тук,

- През септември организираме фестивал в негова чест. Голямо събитие. Самата Морийн 0’Хара дойде на него

Тъмната Вещица

- 111

преди две години. Още е голяма красавица. Величествена и много земна в същото време.

- Видя ли я отблизо?

- За миг. Определено запомнящ се миг. Не си се разходила до селото днес?

- Не, но има много време. Имам чувството, че съм била тук. Заради разказваното от баба ми — обясни тя — и нейните снимки, както и туристическата брошура. Всичко е както си го представях.

Красивите магазини, барове и ресторанти, малкият хотел, цветята в саксии и в сандъчета на первазите, които сякаш й кимаха по пътя, който водеше към руините на абатството. Макар магазините да бяха затворили вече, баровете работеха, а по тесните тротоари се разхождаха туристи.

- Къде е магазинът на Брана?

- Зад ъгъла, ей там, малко по-надолу, до магазина за чай. Сега е затворен, но имам ключ, ако искаш да го разгледаш.

- Няма нужда. Сигурно ще имам почивен ден - поне се надявам.

- Естествено, че ще имаш почивен ден. Бойл ще те кара да работиш много, но не и непрекъснато.

Продължиха напред, изкачиха се леко по пътя и тя повдигна лице, щастлива да усети хладния въздух върху него.

- Това не е ли… на торф ли ми мирише?

- Разбира се. Няма нищо по-хубаво от запален торф в огнището вечер - и една халба бира в добавка. Ето тук ще намерим и двете.

Отвори вратата и я побутна да влезе вътре.

Леко сладникавата миризма на пенливата бира, която наливаха от кранчетата, се смесваше със землистия аромат на торфа, който гореше в огнището—да, помисли си Айона, нямаше нищо по-хубаво. Имаше хора, насядали около бара, както и други, които вече седяха по масите и похапваха. Гласовете им звучаха приглушено над звъна на чашите.

112

Родът О’Дуа0ър

Половин дузина редовни клиенти поздравиха Конър още щом прекрачи прага. Той също поздрави шумно познатите си, махна им, после заведе Айона до бара.

- Добра ти вечер, Шон. Това е братовчедка ми Айона Шиън от Америка. Внучка е на Мери Кейт 0’Конър.

- Добре дошла. - Барманът със стряскащо бяла коса и червендалесто лице я изгледа със светнали сини очи. - Как е Мери Кейт?

- Много добре, благодаря.

- Айона работи за Бойл в конюшнята. Днес беше първият й ден.

- Така ли било? Значи, си ездачка?

- Точно така.

- Иска да ме почерпи халба бира, за да отбележим случая. За мен „Гинес“. Ти какво обичаш, Айона?

- Нека са две.

- Брана идва насам, така че ги направи три. Само да си намерим маса. Ето я и Фани. - Конър целуна по бузата една красива блондинка. - Запознай се с братовчедка ми Айона от Америка.

И така се почна. Айона сметна, че се е запознала с повече хора само за десет минути на крачка от бара, отколкото обикновено й се случваше за цял месец. Докато се отдалечат оттам, в главата й вече беше бъркотия от лица и имена.

- Всички ли познаваш?

- Повечето наоколо - да. А ето двама, които и ти познаваш.

Забеляза Бойл и Мийра, седнали на маса, отрупана с халби и чинии. Конър зае една от съседните до тях.

- Как сте?

- Бива. Хей, Айона, явно си решила да опиташ нощния живот в селото, така ли? - попита я Мийра.

- Празнуваме новата ми работа. Благодаря отново - обърна се тя към Бойл.

- Тъкмо уточнявахме графика - осведоми я Мийра - и твоят почивен ден е в четвъртък, ако искаш да си правиш някакви планове.

Тъмната вещица

- 113

- Точно сега само това и правя.

- Айона ми каза, че Фин ти е пратил нов кон. Аластар, нали така - бил много темпераментен.

- Друг път. - Бойл надигна халбата си и изпи останалото в нея. - Опита се да закуси с ръката на Кевин Лийри сутринта, след като срита здраво Мууни.

- Теб захапа ли те?

- Още не, но се опитва непрекъснато. Държа се като истински джентълмен с братовчедка ти.

Айона се усмихна над халбата си.

- Просто се чувства неразбран.

- Много добре си го разбирам.

- Чудим се какво е намислил Фин с този юнак. - Мийра си гребна от супата, без да откъсва очи от Конър. - Аластар не е обикновен кон за ^зда, това е сигурно. Може и да става за разплод, но Фин не каза, че е тръгнал да търси жребец за тази цел, когато замина.

Конър небрежно сви рамене.

- Никой не знае какво е намислил Фин, освен самият той, а много често и сам не знае. И като заговорихме за това, ето я и Брана.

Той вдигна ръка и улови погледа й.

- Това вече е цяло парти - отбеляза тя, приближавайки се до масата. Потърка с длан рамото на Мийра и се усмихна на Бойл. - Да не би да караш приятелката ми да работи даже и на вечеря?

- По-скоро е обратното - възрази Бойл. - Тя е безмилостна. Канех се да се отбия при теб утре. Мехлемът, който ни приготви, почти свърши.

- Имам още от него. Ще ти пратя сутринта по Айона. - Седна и взе бирата си. - Е, наздраве за Айона и новата й работа, както и за теб, задето имаше благоразумието да я наемеш.

Чувстваше се леко замаяна просто като си седеше. Сред братовчеди, шефа й, колега от работата - и си поръча телешко задушено с ечемик по препоръка на Конър.

114

Родът 0’Дуайър

Като за първи работен ден в Ирландия, не можеше да мине по-добре.

А после стана още по-хубаво.

Конър се измъкна от масата. Върна се след малко с цигулка.

- Конър - възкликна Брана.

- Аз плащам вечерята, така че ти поне можеш да ни посвириш.

- Свириш на цигулка?

Брана погледна към Айона и вдигна небрежно рамене почти като брат си.

- Когато съм в настроение.

- Винаги съм искала да се науча да свиря на някакъв инструмент, но съм безнадежден случай. Моля те, няма ли да ни посвириш?

- Как можеш да откажеш? - Конър подаде цигулката и лъка на сестра си. - Изпей ни някоя песен, Мийра, скъпа - нещо весело в тон с вечерта.

- Не си платил моята вечеря.

Той й намигна едновременно дръзко и закачливо.

- Винаги можем да си вземем десерт, ако имаш апетит.

- Една песен. - Брана изпробва лъка. Конър вече го бе смазал, забеляза тя, уверен, че ще я убеди да свири. - Знаеш, че няма да се откаже, докато не изпълним желанието му.

Тя извъртя стола си, отново изпробва лъка, струните. Гласовете наоколо заглъхнаха, Брана се усмихна и затропа лекичко в такт.

Музиката се понесе весело, както бе пожелал Конър, бързо и ритмично. Брана се обърна засмяна към Мийра и Айона отбеляза колко дълбоко и искрено е приятелството помежду им, когато Мийра се засмя и кимна.

- „Ще кажа на мама, когато се прибера, че момчетата не оставят момичетата на мира.“

И това беше магия, помисли си Айона. Тази искряща и радостна музика, дълбокият и закачлив глас на Мийра,

Тъмната вещица

115

смехът по лицето на Брана, докато свиреше. Сърцето й, което вече бе опиянено, политна още по-високо, докато тя се стараеше да запомни с точност всичко - звуците, погледите, дори въздуха наоколо.

Никога нямаше да забрави този миг и чувствата си точ-но сега.

Улови погледа на Бойл, който я наблюдаваше с развеселено изражение. Сигурно му изглеждаше като някоя заслепена от блясъка на звездите глупачка, но й беше все едно.

Когато избухнаха аплодисменти, тя усети, че направо подскача на стола си.

- О, това беше страхотно! И двете сте невероятни.

- Веднъж дори спечелихме награда, нали, Брана?

- Вярно е. Първа награда в Щруто за таланти на Ханигън - бързо изчерпало се събитие, напълно подхождащо на кратката ни кариера.

- И двете бяхте великолепни - както тогава, така и сега, но сме благодарни на Мийра, че не хукна да става звезда на сцената. - Бойл я потупа по ръката. - Нуждаем се от нея в конюшнята.

- Предпочитам да пея за удоволствие, а не за да си изкарвам прехраната.

- Не искаш ли да се позабавляваш още малко? - Айона побутна Мийра по рамото. — Изпей ни още нещо.

- Гледай само какво ни причини - обърна се Брана към брат си.

- Ти не свириш достатъчно за удоволствие. Винаги съм искал да го правиш по-често. - И когато докосна с длан страната й, Брана само въздъхна.

- Толкова си сладкодумен и го знаеш.

- Айона не е единствената американка тук тази вечер. Забелязах още няколко. Изпейте им „Волния скитник“ и ги изпратете със спомена за двете красавици в бара на Конг.

- Какъв си ласкател само - повтори тя и се засмя. Отметна глава назад и вдигна цигулката.

116

Родът О’Дуа0ър

Айона забеляза как усмивката й помръкна и веселието се изпари от тъмносивите й очи. Нещо друго се появи в тях, толкова бързо се появи и изчезна, че не можеше да го определи точно. Копнеж? Гняв? Комбинация от двете.

Но тя отновр свали инструмента в скута си.

- Съдружникът ти се върна - обърна се Брана към Бойл.

Тъмната Вещица

117

СЕДМА ГЛАВА

Всичко в него сякаш бе рязко. Скулите, челюстта му, дори и дръзкият зелен поглед - както и блясъкът в очите му.

Влезе с полъх на вятъра, който накара кротко тлеещия торф да пламне изведнъж.

Както по-рано с Конър, неколцина от клиентите в бара го поздравиха. Но Конър бе приветстван с непринуденост и топлота. Посрещането на Фийбар Бърк бе израз и на уважение, граничещо, помисли си Айона, с предпазливост и лека тревога.

Носеше черна кожена наметка, стигаща до коленете. Дъждът, който явно бе завалял, докато тя седеше на топло и сухо, се стичаше на капки по нея, както и по дългата му черна коса.

Самата тя леко притеснена, Айона извърна очи към Брана. Сега по лицето на братовчедка й не бе изписано нищо, сякаш онова мигновено завихряне на емоции бе само илюзия.

Фин си проправи път навътре и както Брана бе направила с Мийра по-рано, сложи длан на рамото на Бойл и на това на Конър. Но погледът му, отбеляза Айона, се спря на Брана.

- Не искам да ви прекъсвам.

- Ето го и него, най-сетне се завръща от дългите битки. - Конър се ухили дръзко. - И точно навреме, за да почерпи всички.

- Някои от нас са на работа утре - напомни Брана на брат си.

118

Родът 0’Дуайър

- Голям късметлия съм, че шефът ми е разбран и великодушен човек. За разлика от твоя - добави Конър с намигване към Брана, - който определено е голям тиранин.

- Готов съм да почерпя - обади се Фин. - Добър вечер, Мийра, как е майка ти? Чух, че не се чувствала много добре - добави той, когато тя само примигна насреща му.

- По-добре е, благодаря. Беше хванала бронхит и малко се залежа. Докторът я натъпка с лекарства, Брана - със супа, така че отново е добре.

- Радвам се да го чуя.

- Донесъл си ни дъжд - отбеляза Бойл.

- Явно. Брана. Изглеждаш чудесно.

- Добре съм. Май си съкратил пътуването си?

- Шест седмици ми стигат. Липсвах ли ти?

- Не. Никак.

Той й се усмихна - светкавично и отново рязко, после извърна яркозелените си очи към Айона.

- Ти сигурно си американската братовчедка. Айона, нали така?

- Да.

- Фин Бърк - каза той и протегна ръка над масата. - Тези тук явно нямат достатьчно добри маниери, за да ни представят един на друг.

Тя автоматично пое ръката му и усети топлината, рязкото парване на силата. Все така усмихнат, той повдигна вежда, сякаш искаше да каже: „Какво друго си очаквала?“.

- Още една халба „Гинес“ за теб? - предложи той.

- О, не, въпреки разбраните и великодушни шефове, това ми е лимитът. Благодаря все пак.

- Бих изпила един чай, преди да изляза на дъжда - обади се Мийра. - Благодаря, Фин.

- Чай да бъде. Още една халба, Бойл?

- С камиона съм, така че приключих.

- Аз съм пеша - вметна Конър, - затова ще изпия още една.

Тъмната вещица

- 119

- Ще ти правя компания. - Фин едва се озърна и сервитьорката им побърза да се приближи. - Здрасти, Клеър. Дамите ще пият чай. С Конър искаме бира. „Гинес“ тази вечер.

Намери стол и го придърпа.

- Няма да обсъждаме работа по време на партито - каза той на Бойл. - Ще поговорим по-късно за това, макар че смятам, че и двамата сме наясно с всичко. Както и ти, Конър.

- Става. Изведох Мерлин на разходка няколко пъти, докато ти скиташе, а и Мийра също - осведоми го Конър.

- А и той самичък излиташе нанякъде, когато си поиска. Ще минеш ли през школата утре?

- Ще се постарая, както и през конюшнята.

- Гледай да размениш няколко думи с Кевин и Мууни.

- Бойл вдигна халбата си. - Най-новото ти попълнение изтормози и двамата.

- Има огнен нрав и желязна воля. Теб измъчи ли те?

- Старае се. Харесва нея. - Бойл кимна към Айона. Вперил поглед в очите на Айона, Фин потропа с пръсти

по масата, сякаш отмерваше някакъв такт.

- Така, значи.

- След като зверски се постара да ме хвърли чак в съседната околия, тази американка тук го яхна и го поведе из манежа, сякаш е послушно пони.

Фин бавно се усмихна.

- Наистина ли? Значи, си добра ездачка, Айона?

- Истина е и е добра ездачка - отговори му Бойл. - Сега работи за нас, за което те осведомявам лично.

- Радвам се, че си при нас. Значи, си решила да поработиш по време на ваканцията?

- Аз… ще живея тук. Тоест вече живея тук.

- Ами, тогава добре дошла у дома. Надявам се, че баба ти се чувства добре. Госпожа О’Конър, нали?

- Много е добре. Благодаря. - За да ги укроти, Айона стисна здраво ръце под масата. - Имах нужда от работа и Брана помоли Бойл да се срещне с мен. Работила съм за

120

Родът 0’Дуайър

„Лоръл Райдинг Академи“ в Мериленд. Имам препоръки, работна автобиография. Тоест сега са у Бойл, ако искаш да ги видиш.

„Млъкни, млъкни вече“, заповяда си тя мислено, но нервността й надделя.

- Имате страхотна конюшня. Мийра ме разведе наоколо. И си напълно прав. Аластар има буен нрав и силна воля, но не е лош. Не му е в природата. Просто е ядосан и несигурен, озовал се е на непознато място, сред хора и коне, с които не е свикнал. Сега трябва да се докаже, особено пред Бойл. Слава богу - възкликна тя, когато чаят пристигна. Можеше да го използва, за да си затвори устата.

- Притесняваш я. - Развеселена, Брана се обърна към’ Фин. - Има навик да бъбри неспирно, когато е нервна.

- Така е. Съжалявам.

- И непрекъснато се извинява. Наистина трябва да престанеш с това, Айона.

- Да. Защо си купил Аластар? - подхвана тя. После вдигна ръка. - Съжалявам. Не ми влиза в работата. Освен това вече каза, че не искаш да говориш за бизнес.

- Красив е. Имам слабост към красотата и силата, и… магията.

- Той притежава всичко това - съгласи се Мийра. - И всеки, който поне малко разбира от коне, ще ти каже, че не е роден, за да разхожда туристи на гърба си ден след ден.

- Не, роден е за друго. - Погледна към Брана. - Нужен е за друго.

- Какви ги приказваш? - измърмори тя.

- Той ми проговори. Ти ме разбираш - обърна се той към Айона.

- Да. Да.

- Затова сега е тук, а на път насам е най-красивата кобилка в западните графства. Също с буен нрав, двегодишна и красива като принцеса. Казва се Аня - като кралицата на феите. Ще ги сватосаме, Бойл, когато тя съзрее доста-

Тъмната вещица

121

тъчно. Дотогава ще се справя добре с прескачането на препятствия, дори и с неопитни ездачи, мисля.

- Не казвай, че си мислиш само за разплод. - Брана побутна чая си настрани.

- О, скъпа, това винаги е в мислите ми.

- Знаел си, че е дошла и какво означава това. Вече е започнало.

- Ще поговорим за това. - Фин сложи длан върху тази на Брана над масата. - Но не в бара.

- Не, няма да е в бара. - Тя издърпа ръката си изпод неговата. - Знаеш повече, отколкото казваш, и искам да чуя цялата истина.

В очите му проблесна раздразнение.

- Никога не съм те лъгал, сърце мое. Нито веднъж през живота си и ти го знаеш. Дори и когато една лъжа можеше да ми даде най-желаното на свет$г.

- Да оставиш недоизказани неща, е като да излъжеш направо. - Тя стана. - Имам още работа. Бойл, закарай, моля те, Айона до хотела й с камиона си. Не искам да минава нощем през гората.

- О, но…

- Ще се погрижа. - Бойл спокойно прекъсна възраженията на Айона. - Не се тревожи.

- Ще ти пратя онзи мехлем сутринта. А с теб ще се видим утре след работа, Айона. Имаме да вършим още много.

- Да го вземат мътните - въздъхна Конър и понечи да стане, след като Брана си тръгна.

- Не, остани и си изпий бирата. - Мийра разтри рамото му, сякаш да прогони напрежението, докато ставаше. - Аз ще ида с нея. И бездруго е време да вървя. Благодаря за чая, Фин, и добре дошъл у дома. Сигурно ще се видим пак утре.

Мийра грабна якето си и го нахлузи, докато бързаше към вратата на бара.

Конър потупа ръката на братовчедка си.

- Ще трябва да свикнеш с това.

122 ►

Родът О’Дуа0ър

- Самата истина - измърмори Фин, после с престорена небрежност се облегна назад и се усмихна. - Често предизвиквам лошо настроение у Брана. Е, кажи ни, Айона от Америка, какво видя и направи в Ирландия?

- Аз… - Как можеха да продължат с приятелските закачки, когато въздухът направо искреше от ярост и болка?

- Ами… нищо особено. И същевременно страшно много, предполагам. Дойдох да се запозная с Брана и Конър и да си намеря място за живеене, работа. Вече намерих. Но още не съм имала време да видя каквото и да било наоколо. Толкова е красиво, че това ми стига.

- Ще трябва да те поразходим и да ти покажем забележителностите. Казваш, че си намерила място за живеене,’ така ли? Бързо действаш.

- Отседнала съм в замъка Ашфорд за няколко дни.

- Това вече е истински лукс.

- Така е. После ще живея с Брана и Конър. - Забеляза как очите му блясват, присвиват се и бързо се местят към Конър. - Това проблем ли е?

В отговор Фин се наведе над масата и продължи да я пронизва с поглед.

- Познала те е. Тя протяга ръка на мнозина, но малцина държи близо до себе си. Домът е нейното убежище. Ако нейният дом е и твой, значи те е познала. Грижи се за тях

- измърмори той към Конър. - В името на всичко свято.

- Не се съмнявай в това.

- Като стана дума за недоизказани неща. - Объркана, Айона се озърна от единия към другия, после и към Бойл, който седеше, без да отрони и дума. Нямаше да изкопчи нищо от тях, не и в този ден и час. - Трябва да вървя. Благодаря за вечерята, Конър, а на теб за чая, Фин. Няма нужда да ме караш с камиона си до хотела, Бойл.

- Тя ще ме одере жив, ако не го направя, и може да го направи съвсем буквално. Ще те видя у дома - подхвърли той на Фин.

- Скоро се прибирам.

Тъмната вещица

123

Айона нямаше какво да стори, освен да тръгне към вратата. Хвърли поглед през рамо и забеляза, че Фин е надвесен мрачно над халбата си, докато Конър се е привел напред и му говори нещо бързо и тихо.

Излезе навън във вятъра и дъжда и в крайна сметка изпита благодарност, че ще я закарат с кола.

- Заедно ли живеете с Фин?

- Имам си лично местенце над гаража и се възползвам от къщата му, когато реша, тъй като той по-често отсъства, отколкото е там. Удобно е и за двамата да живеем близо до голямата конюшня.

Отвори вратата на стар пикап с избеляла червена боя и пресягайки се вътре, избута разпилените по седалката неща.

- Съжалявам за това. Не очаквах да имам пътник.

- Не се притеснявай. Истинско облекчение е да видя, че още някой е разпилян като мен.

- Ако е така наистина, считай се за предупредена. Събирай си боклука и разтребвай след себе си. Брана е много подредена и ще те преследва като куче, ако зарязваш наоколо вещите си.

- Ясно.

Покатери се и се настани сред папки с твърди корици, опаковки, стара хавлия, разни парцали, както и една плитка картонена кутия, в която имаше шило за копита, рингове за юзди, няколко батерии и отвертка.

Той се качи от другата страна и пъхна ключа в стартера.

- Почти нищо не каза вътре.

- Тъй като съм приятел с всички засегнати в спора, смятам, че е най-добре да стоя настрани като цяло.

Камионът подрусваше, а дъждът трополеше над главите им, когато Айона се облегна назад.

- Те са двойка.

- Кои?

- Брана и Фин. Или са обвързани, или са били преди. Сексуалното напрежение беше толкова осезаемо, че ушите ми още бучат.

124

Родът О’Дуа0ър

Той се размърда и се намръщи, загледан в пътя.

- Няма да клюкарствам за приятели.

- Не е клюкарстване. А просто наблюдение. Сигурно е сложно и за двамата. И е ясно, че трябва да знам какво става. Ти знаеш повече от мен, а аз съм замесена в това.

- Сама си отговорна, доколкото виждам.

- Може и така да е. И какво от това? Как разбра, че съм като тях?

- Познавам ги открай време, бил съм част от живота им. Видях същото у теб, когато беше с коня.

Тя свъси вежди и се извърна с лице към него.

- Повечето хора нямаше да са толкова спокойни. Ти защо го приемаш толкова леко?

- Познавам ги открай време - повтори той.

- Не разбирам как може да е толкова просто. Мога да правя това. - Изпъна ръка и съсредоточавайки се, успя да запали мъничък пламък в дланта си.

Беше жалко пламъче в сравнение с онова, което можеше Брана, но Айона се бе упражнявала от време на време.

Той едва й хвърли бегъл поглед.

- Много удобно, ако си на излет и изгубиш кибрита.

- Хладнокръвен си - възхити се тя. - Ако бях спретнала този номер на мъжа, с когото излизах, щеше да мине право през вратата, оставяйки дупка с очертанията на силуета си като в анимационен филм.

- Сигурно не си е падал много по излетите.

Тъкмо щеше да се засмее, но забеляза мъглата да се надига отпред на пътя като стена. Ръцете й се свиха в юмруци, когато камионът нагази в нея, а после ги стисна още по-здраво, когато мъглата ги обгърна отвсякъде.

- Чуваш ли това? Можеш ли да го чуеш?

- Какво да чуя?

- Името ми. Все повтаря името ми.

Макар да бе принуден да се движи едва-едва, Бойл стискаше здраво волана.

- Кой повтаря името ти?

Тъмната Вещица

125

- Кеван. В мъглата е. Може той самият да е мъглата. Не го ли чуваш?

- Не. - И досега никога не бе го чувал. Нямаше нищо против това да си остане така. - Мисля, че е добре утре пак да работиш заедно с Мийра.

- Какво? Какво?

- Искам тя да одобри, преди да изведеш сама клиенти на разходка. - Говореше спокойно, шофираше бавно. Можеше да мине по този път и със затворени очи и сега усещането бе почти същото. - И искам да видя как се справяш като инструктор. Там ще работиш заедно с Мик или с мен от време на време. Умееш ли да скачаш?

Знаеше, че го е правила и има достатьчно победни ленти и трофеи, за да го докаже, както и удостоверение, че има право да преподава. Беше чел автобиографията й.

- Да. Състезавам се от осемгфщшна. Исках да се пробвам за олимпийския отбор, но…

- Прекалено голям ангажимент?

- Не. Искам да кажа, да. В известен смисъл. За такъв тип тренировки е нужна голяма подкрепа от семейството. Както и финансова помощ. - Докато очите й шареха наляво и надясно, тя прокара длан от гърдите към шията си, после отново я свали. - Чу ли това? Господи, не го ли чуваш?

- Това го чух. - Дивият вой предизвика студени тръпки по гръбнака му. А това, помисли си той, беше нещо ново - поне за него. - Предполагам, че не му е приятно да го заглушаваме.

- Защо не те е страх?

- Нали се возя с вещица? От какво да ме е страх?

Тя се засмя задавено, помъчи се да успокои пулса си.

- Днес се научих да вдигам перце във въздуха. Не мисля, че ще имам голяма полза от това.

А той си каза, че има двата си юмрука, както и джобния нож в джинсите, ако се наложи.

- Аз и толкова не мога. Виж там, мъглата се вдига и пред нас е Ашфорд.

126

Родът О’Дуа0ър

И наистина беше там - великолепният приказен замък в цялата му прелест, с грейнали в златисто прозорци.

- Върнали са се там. Първите трима. Върнали са се обратно години след като майка им ги е отпратила, за да ги спаси. Останали са в замъка, били са в гората. Сънувах как най-малката дъщеря се връща, яхнала коня си както по-рано като малка. Яздела кон на име Аластар.

- Ясно. Не знаех името на коня. Това обяснява нещата, нали?

- Не знам какво обяснява. Не знам какво се очаква да направя.

- Каквото е нужно.

- Каквото е нужно - прошепна тя, когато той спря пред входа на хотела. - Добре. Добре. Благодаря, че ме докара и че си поговори с мен, докато минавахме през онова странно място.

- Няма проблем. Ще те изпратя до стаята.

Тя понечи да възрази. Беше само на няколко крачки от вратата. Но спомнила си за гласа в мъглата, промени решението си. Хубаво беше да я придружава едър и силен мъж. Нямаше нищо срамно в това.

Заедно влязоха в топлото и пищно фоайе, отрупано с цветя. И бяха посрещнати с усмивка от жената, която бе дежурна на рецепцията.

- Добър вечер, госпожице Шиън. Бойл, радвам се да те видя.

- До късно ли работиш, Бриджит?

- Да. И добре че е така, защото пак заваля. Ето ключа Ви, госпожице. Надявам се, че денят Ви е бил приятен.

- Да, благодаря. И на теб благодаря отново, Бойл.

- Ще те изпратя до стаята ти.

- О, но…

Той просто взе ключа от ръката й и погледна номера.

- В старата част е, нали? - С тези думи хвана Айона за ръка и я поведе нататък по коридора.

- Сега насам. - Айона зави в правилната посока.

Тъмната вещица

127

- Това място е като лабиринт.

- Част от очарованието му. - Опита се да не се тревожи, че момичето от рецепцията може да си помисли, че са двойка.

Той спря пред вратата й, отключи я. След като я отвори, огледа вътре много внимателно.

- Да, доста си разпиляна.

- Както вече споменах. - Очите й се разшириха, когато той прекрачи прага решително. Едва ли си мислеше, че…

Бойл взе химикалката с логото на хотела от нощното шкафче, надраска нещо на едно листче.

- Това е мобилният ми телефон. Ако се притесниш, звънни ми. Най-добре се обади на Брана, но аз съм само на няколко минути оттук, ако има нужда.

- Много… много мило.

- Не се впечатлявай толксШа.^Току-що те наех на работа, нали - вече подписах всички документи. Няма да те оставя да хукнеш обратно към Америка. Заключи вратата и право в леглото! Пусни си телевизора, ако ти се струва прекалено тихо тук.

Отиде до вратата и я отвори.

- И не забравяй - каза той, загледан в нея. - Можеш да държиш в дланта си пламък, който сама си сътворила.

Затвори след себе си. Тя тъкмо се усмихна, когато силното му тропане я накара да подскочи.

- Заключи проклетата врата!

Тя се втурна натам и я заключи. Остана заслушана в стъпките му, които заглъхваха по коридора.

Сключи сделка сама със себе си. На работното си място щеше да мисли само за работа. Не можеше и не биваше да допуска онова, срещу което трябваше да се изправи, да й попречи да си изкарва прехраната.

Когато приключи с работата си, ще използва колкото време можеше да й отдели Брана. Щеше да учи, да се упражнява, да проучи всичко.

128

Родът О’Дуа0ър

Но щеше да настоява да получи отговори.

Затова се зае да рине тор, да чисти, търка, да мъкне кофи с вода, да храни и пои животните. И се постара да стои далеч от Бойл. Споменът за прибирането към хотела и паниката й я караше да се чувства неловко. Тя беше тази, която имаше специална сила, колкото и необработена да бе все още, а беше се огънала и разтреперила, беше оставила той да се грижи за нея.

Още по-лошото бе, че само за миг - може би два или три мига - когато бе влязъл в стаята й, тя бе останала с грешно впечатление за намеренията му. Крайно тъжен факт, който бе принудена да приеме, когато се измъкна от прегръдката на съня. И този път не бе сънувала зли магьосници и сенки в мрака, мислеше си тя, докато сресваше гривата на Спъд.

Беше сексуален сън, при това много приятен, в който бяха двамата с Бойл насред поле с макове като в историята за магьосника от Оз.

И съвсем не бяха сънени при това.

Това подсъзнателно откритие добавяше доста тежест към усещането за неловкост.

Мийра надникна в отделението. Днес бе с яркозелена шапка с козирка, а косата й бе вързана на дълга опашка отзад.

- Направила си плитки в гривата на Куин Бий.

- О, да. Аз само… ще ги разплета веднага.

- Не, недей. Изглежда очарователно и направо се кипри с новата си прическа. Само не го прави с гривата на някой от жребците. Бойл ще се намуси и ще каже, че ги глезим, все едно са за показ, а не най-обикновени ездитни коне. Такъв си е нашият Бойл.

- Забелязах. Двамата се допълвате.

- Е, надявам се да е така. Небето се изясни, така че следобедната разходка остава. Смениха си часа за три с надеждата за по-хубаво време и изглежда, че ще е такова. В групата са четирима - две приятелски двойки от Амери

Тъмната бещица 129