Тъмната вещица

- В мрака нося светлина. Срещу черното изправям белота. С кръвта си призовавам огъня да пламне, да се разгори високо и още по-високо. Наяве или насън, силата ми е свободна. Както казах, тъй да бъде.

Едно валмо от мъглата се промъкна напред и се приближи. Бойл се хвърли пред Айона и замахна с юмрук.

Тъмната вещица

255

Усети рязка болка в кокалчетата на пръстите си. После и мъглата, и пепелта изчезнаха и останаха само огънят и светлината.

Видя как кръв обагря ръката на Бойл.

И внезапно се събуди.

Беше утро, забеляза тя, сияещо с мека перлена светлина в прозореца.

Сън, просто един сън, пое си дълбоко въздух, за да се успокои. Когато Бойл се надигна да седне до нея, тя посегна да улови ръката му.

И видя кръвта.

- О, господи.

- В гората. Бяхме заедно. - Пръстите му стиснаха нейните здраво. - Така ли беше?

Тя кимна.

- Нещо като астрална проекция - така мисля. Двамата сме тук, но бяхме и там. Сигурно съм те привлякла с мен. Ти… ти удари с юмрук мъглата.

- Получи се и се почувствах много добре при това, макар че твоят огън свърши повече работа.

- Не, да. Не знам. Ти го удари и сякаш проби дупка в мъглата за миг. Аз… Но ти кървиш.

- Само драскотина е.

- Не, направена е от него. Не съм сигурна, че е просто драскотина. - Трябваше да се обади на Конър или Брана, но усещаше, просто знаеше, че това е нейна работа. - Аз трябва да се погрижа.

- Само една промивка и малко мехлем, щом настояваш.

- Не става така. - Сега сърцето й биеше толкова ускорено, по-бързо дори отколкото в съня, осъзна тя.

Той кървеше и Кеван бе пролял кръвта му.

- Това не е обикновена рана. Повярвай ми, проучвала съм въпроса.

Тя сложи длан върху недълбоката драскотина, затвори очи. И видя ръката му - силна, едра, загрубелите му и ожулени от боксьорските дни кокалчета. И кръвта, а после

256

Родът 0’Дуайър

и по-дълбоко, потърси в дълбочина и видя тънката черна линия на отровата на Кеван.

Точно както се бе опасявала.

Трябваше да я изтегли навън, каза си тя. Навън и надалеч. Бяло срещу черно. Светлина срещу мрака. Навън и надалеч, преди да е проникнала по-дълбоко, преди да се разпростре.

Усети я как се отцежда лека по лека, как изгаря. Усети по сковаването му, че изпитва болка. Но сега раната бе чиста. Бавно и внимателно се зае с изцеряването на драскотината. Сега болката - леки и остри убождания - бе само нейна. Но после избледня и изчезна.

Само една драскотина, както бе казал той, след като отровата бе премахната.

Отвори очи и откри неговите, вперени в нея.

- Бледа си.

- Нужни ми бяха доста усилия - това е първият ми опит в подобно нещо. - Леко й се виеше свят, а и стомахът й сякаш се преобръщаше бавничко.

Но раната бе чиста и затворена. Огледа внимателно ръката му, доволна от свършеното.

- Използвал е отрова. Не знам доколко би ти навредила, но можеше да се разпространи. Не беше много, но вече я няма. Може да помолиш и Конър да я погледне.

Бойл не откъсваше очи от нея, докато свиваше и разтваряше пръсти.

- Според мен се погрижи достатъчно.

- Не знам дали е очаквал да те привлека в съня със себе си. И не знам как съм го направила. Но ти ми каза какво е нужно да се направи. Огънят. Каза ми за него и беше прав.

- Направи го на пепел.

- Е, не е за първи път и много се съмнявам, че е за последен.

- Не, не е за последен.

- Бих казала, че съжалявам, че те въвлякох, но съм безкрайно доволна, че беше до мен.

- Определено бе преживяване за мен.

Тъмната вещица • 257

17*

Което го бе разтърсило и още повече го бе озадачило. През цялото време се бе чувствал съвсем спокоен и имаше абсолютната вяра, че тя ще направи каквото е нужно.

- Приличаше на сън — продължи той - заради известна мудност в реакциите и това, че странностите не те учудват.

- Ще направя заклинание за леглото - или по-добре да накарам Брана да направи такова. Би трябвало да помогне.

- Аз го нараних. - Бойл отново сви пръсти в юмрук. — Не очакваше юмручен удар явно. Знам кога ударът е улучил точното място и този беше такъв. И си мисля, че отровата беше за теб. Бих ли могъл да те издърпам обратно, така както ти си ме привлякла? Знаеш ли дали мога? И ако го бях направил, дали щях да стигна до Конър навреме, за да изцеди той отровата, стига да се бях сетил, разбира се?

- Ти знаеше какво да направиш. - Тя инстинктивно вдигна ръце да разтрие раменетйЧиу, усети колко са сковани. - Знаеше, че имаме нужда от огън, и остана толкова спокоен. Имах нужда от спокойствието ти. Вярвам, че ще знаеш какво да направиш, когато ни нападне отново.

Тя въздъхна дълбоко.

- Умирам от глад. Ще ида да приготвя закуска.

- Аз ще ида. Ужасна готвачка си.

- Абсолютно вярно. Добре, ти сготви. Ще се обадя на Брана, ще й разкажа всичко за всеки случай. Остават ли плановете ни за разходка днес?

- Не виждам какво променя случилото се.

- Страхотно. Ще си взема душ, после ще звънна на Брана. Още е рано, а петнайсет минути сън повече ще й се отразят добре на настроението.

- Ще сложа чайника.

Но първо взе телефона си и докато тя беше под душа, набра номера на Фин. Искаше да чуе какво има да каже Фин за случката, преди да се захване с бекона.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Това бе страната на предците й, на кръвта й, а докато наблюдаваше нежните извивки на хълмовете и поляните през прозореца на пикапа, Айона осъзна, че сърцето й също принадлежи тук.

Красотата на околността я сгряваше като глътка уиски-в студена нощ, топла и утешителна. Зелени хълмове се простираха под синьо небе с къдрави и перести облачета, струпани едно върху друго като ленени платна. Слънцето струеше в пролуките между тях и сякаш завихряше пресечени спирали от бляскаво като опал синьо. Охранени крави и пухкави овце изпъстряха тук-таме изумрудените поля, пресечени с рошави зелени плетове или сребристосиви каменни зидове.

Големи фермерски къщи, плевни, красиви малки къщички изпъстряха пейзажа с очарованието на пощенска картичка, докато пътуваха по криволичещия път. Цветните градинки пред входовете копнееха за пролетта с дръзко наперени сини, огненооранжеви и нежнобели цветове, както и с вирнатите нагоре тръбички на нарцисите.

Щеше да посрещне пролетта в Ирландия, помисли си Айона, за първи път. И също като дръзките цветя и тя бе решена да разцъфти.

Понякога пътят извиваше и се промушваше като в тунел между много високи и пищни плетове от дива фуксия, които сякаш притискаха всяка извивка и завой в прегръдка, а цветовете им бяха като капки кръв. А после отново се откриваше прекрасна гледка към хълмовете, полята и величавите сенчесГи планини в далечината.

Тъмната веицица

259

- Как понасяте всичко това? - възкликна Айона. - Очите ти не са ли постоянно заслепени, не оставаш ли без дъх всеки път, не те ли заболява сърцето?

- Това е домът ми - простичко отвърна Бойл. - Няма друго място, където бих предпочел да бъда. Тук ми е добре.

- О, на мен също. - И най-сетне, помисли си тя, се чувстваше достойна да бъде тук.

Вятърът се усили и лек дъждец плисна по предното стъкло на пикапа, а веднага след това грейна слънце и превърна капките в мънички дъги.

Магия, помисли си Айона, простичка и тайнствена.

Като абатството Балинтъбър.

Изчистените линии на силуета му придаваха сдържано достойнство на старата сива постройка. Беше разположено сред красива местност - сред поля, в които пасяха овце, в подножието на надвисналите скалисти планини.

Простичко величие, мислено отбеляза тя, понеже окси-моронът идеално описваше древната сграда и живота, който си течеше наоколо. Слезе от колата, за да се разтъпче по алеите, да разгледа градините, които не се плашеха от последните студове на зимата, и се усмихна, когато чу ветрецът да донася далечното блеене на овцете.

Каза си, че би могла да седне на тревата и да прекара цял ден в щастливо съзерцание и мълчание.

- Сигурно би искала да научиш историята на мястото.

Беше прочела малко за абатството в туристическата

брошура, но би искала да чуе версията на Бойл.

- Много бих искала.

- Било е построено от Кончобир - Кател Мор с винената ръка от клана О’Конър, значи, е от твоя род.

- О. Разбира се. - Колко далеч назад във времето течеше кръвта й тук, помисли си тя. Не беше ли прекрасно? - Също като Ашфорд, преди родът Бърк да го спечели.

- Точно така. В далечната хиляда двеста и шестнайсета година. Знам годината, защото в момента реставрират

260

Родът СРДуаОър

източното крило в подготовка за отбелязването на осем-стотингодишнината. Легендата гласи - или поне една от тях - че макар Кател да бил син на крал Търлок, бил прогонен от кралицата и принуден да прекара известно време в изгнание и страдания, преди да се възкачи на трона. Тогава срещнал един човек, който се отнесъл добре с него, и Кател, след като вече станал крал, поискал да му се отплати за добрината. Човекът, вече старец, поискал църква в Балинтъбър и Кател наредил да я построят.

Вървяха по алеята, докато той разказваше историята, гласът му се носеше с напевна интонация, а далечният хор на овцете служеше за фон. Изключително щастлива, Айона го хвана за ръка, за да се свържат заедно и да запечатат мига.

- Минали години и кралят отново видял стареца, който го укорил, задето не е спазил обещанието си. Явно църквата била построена навреме, но в Роскомън.

Айона се разсмя и вдигна лице към него.

- Малка грешница.

- И така може да се каже. Но Кател наредил да построят нова църква, която впоследствие станала абатство Балинтъбър.

- Кралят удържал на думата си.

- Такава е легендата.

- Приятно е да знаеш, че сред предците ти има благороден и достоен крал.

- И наследството му оцеляло през вековете. Твърди се, че това е единствената църква в Ирландия, построена от ирландски крал, в която още се служи на Бог.

- Мисля, че това е прекрасно. Хората много често събарят старото, за да построят нещо ново, вместо да ценят наследството си.

- Онова, което е било преди, е важно - простичко каза той. - Преди няколко години Пиърс Броснан се ожени тук и това донесе нова слава на мястото. Преди това бе известно като началото на Торчър Фадрейг.

Тъмната вещица

261

- Пътят на поклонението към планината на Свети Патрик. Чела съм за него.

- Казват също, че Шон на Сагарт, нечестивият ловец на свещеници, е погребан в гробището. Там. - Бойл вдигна ръка и посочи едно голямо дърво. - Така казват.

- Мястото е хубаво. Чисто и силно. И някъде дълбоко в себе си го усещам познато, близко. Не е ли странно?

Той само вдигна рамене.

- Твоите кръвни предци са го построили.

- Затова ме доведе най-напред тук. - Тя се усмихна и облегна глава върху рамото му. - Благодаря. - Погледна надолу и забеляза стар, очукан камък и гравираните в него букви. - Коронясването?

- Ами комплексът включва не само абатството и гробовете. Това е част от Пътя към кръста. Добавен е впоследствие, както и Молитвената-аяея, а ей там има и малка пещера, която е направена като обор, за да представи рождението на Христа. Малко е странно.

- Прекрасно е. - Тя го задърпа за ръка и заедно продължиха по пътеката, за да открият и другите белязани камъни сред спретнато подредените и красиви лехи на градината. - Това е много абстрактно, напълно съвременно и създава чудесен творчески контраст с античното наследство.

Поспря за миг до малко поточе, чийто бряг бе засаден с нискостеблени зелени храсти, които се гушеха в подножието на грубо издялани камъни. Отгоре стояха три кръста, за да представят мястото на разпъването на кръста.

- Би трябвало да навява тъга и благоговение. Но е по-скоро… завладяващо. А виж тук. - Тя пристъпи в малката пещера, за да погледне статуите на Дева Мария, Йосиф и бебето Исус. - Прелестни са - толкова мили и малко кичоз-ни. Мисля, че Кател би харесал направеното след него.

- Не ми е известно да е възразил досега.

Влязоха вътре и Айона почувства смиреното благоговение.

262

Родът О’Дуа0ър

- Следовниците на Кромуел подпалили мястото - продължи разказа си Бойл. - Можеш да видиш следите от пожара в руините извън манастира и останките от каменните стени и колони. Но църквата оцеляла и все още стои. Тази част, където се извършва ритуалът по кръщаването,

е на близо хиляда години, така се говори.

- Утешително е да знаеш, че съграденото от нас може да оцелее във времето. Красиво е тук. Витражите, каменните стени.

Отекването на стъпките им в тишината допълнително

подсилваше атмосферата.

- Знаеш доста - отбеляза тя. - Специално ли се подготви?

- Нямаше нужда. Един от чичовците ми работеше тук,

докато течаха разни ремонтни работи.

- Значи, моите предци са я построили, а твоите помагат,

за да остане тя за поколенията. Още нещо общо между нас.

- Вярно. Освен това двама братовчеди и мои приятели са се женили тук, така че съм влизал няколко пъти.

- Хубаво място за сватба. В него има приемственост, грижа и уважение. Както и романтика - легенди за крале и ловци на свещеници, за хората на Кромуел и за Джеймс

Бонд.

Той се засмя, но тя само леко изви устни в усмивка. Усещаше нещо тук. Близост, разпознаване, а сега и увереност.

Беше идвала тук преди, осъзна тя, или предците й бяха идвали.

Да поседнат, може би, в тихо съзерцание.

- Свещи и цветя, светлина и ухания. И музика. Жени в красиви рокли и хубави мъже. - Тя отново закрачи наоколо, докато мислено рисуваше картината. - Някой успокоява капризно бебе, тихичко пристъпва напред-назад. Радост, очакване и размяна на обети за любов. Да, хубаво

място за сватба.

Тъмната вещица

263

Искаше и нейната да е тук, където се срещаха миналото и настоящето като свидетелство за оцеляването.

Застана до него и отново улови ръката му.

- Обетите, разменени тук, ще са тържествени и ще устоят на изпитанията, ако онези, които ги дават, вярват в тях.

Излязоха отново навън и тя обиколи руините, погали с пръсти старите камъни, мина през гробището, където почиваха отдавна заминалите си от този свят.

Направи снимки, за да отбележи деня, и макар той да мърмореше сърдито, убеди Бойл да позира заедно с нея за една снимка с телефона.

- Ще я пратя на баба ми - каза му тя. - Страшно ще се зарадва да види…

- Какво има?

- Аз… светлината. Виждащ, лц? - Подаде му телефона, за да погледне.

На екрана беше снимката с двамата, на която тя леко бе склонила глава върху рамото му. Усмихваше се радостно, а Бойл бе по-сериозен.

А светлината, бяла като восък, ги обгръщаше.

- Може би е от ъгъла. Отблясък от слънцето.

- Знаеш, че не е.

- Не, не е - призна той.

- Заради мястото е - прошепна тя. - Създадено е от моите предци, твоите роднини го пазят - и това е една от причините. Добро и силно място. Безопасно. Мисля, че са идвали тук тримата в началото. И други, които са наследили кръвта. А сега и аз. Чувствам се… добре дошла тук. Това е добра светлина, Бойл. Добра магия.

Тя хвана ръката му и се загледа внимателно в опакото на дланта му, където тъмната магия бе проляла кръв.

- Конър каза, че е чиста - напомни й той.

- Да. Светлината прогонва сенките. Мийра беше права за това. - Все така стиснала ръката му, тя се вгледа в очите му. - Но както в дадените обети, в светлината трябва да има вяра.

264 -

Родът 0’Дуайър

- Ти вярваш ли?

- Да. - Вдигна свободната си ръка към лицето му, надигна се на пръсти и докосна с устни неговите.

Вярваше в това. Дълбоко вътре в себе си таеше вяра и решимост. И сърцето й прие онова, което бе осъзнала, докато вървеше с него по алеите и пътечките, сред спретнато подредените цветни лехи, напъпили с обещанието за пролетта, сред духовете на миналото и легендите, сред обетите, дадени от други тук.

Обичаше го. Най-сетне. Обичаше така, както винаги си бе мечтала да обикне. Той бе нейният единствен избраник. С него трябваше да се научи на търпение - и да се уповава само на тази вяра. Вярата, че той също ще я обикне, както’ тя го обича.

Озари го с най-сияйната си усмивка.

- Какво следва?

- Ами, отиваме към абатство Рос. Всъщност е мъжки манастир. „Рос Ерили“. Не е далеч и сигурно ще ти хареса да се разходиш из него.

- Хайде да вървим.

Озърна се през рамо, докато вървяха към пикапа, и бе твърдо уверена, че ще се върне. Може би за да мине по Пътя към кръста или само да постои под ласките на ветреца, докато се наслаждава на гледката към полята.

Щеше да се върне тук, както се бяха връщали предците

й.

Но сега, докато пикапът се отдалечаваше, щеше да гледа напред.

Най-напред го зърна от пътя, внушителния му силует с остри покриви и кулата, масивните стени. Под надвисналото небе приличаше на излязъл от стар филм, в който страховити създания на мрака се тьтрузеха и крояха коварни планове.

Нямаше търпение да го зърне отблизо.

Пикапът подскачаше по изровения черен път, от едната страна на който имаше красиви малки къщички с цветни

Тъмната вещица

- 265

градинки, дръзко грейнали в студа. От другата му страна се простираха поля, изпълнени с крави и овце.

В далечината, отвъд спретнатата пасторална картинка, се издигаха руините.

- Не съм се подготвил специално - каза той. - Но знам, че е стар, разбира се, не колкото абатството, но много стар.

Тя закрачи към него, заслушана в свистенето на вятъра край покривите и назъбените каменни стени, в плясъка на птичи криле и далечното блеене на стадата.

Централната кула се извисяваше над полусъборените стени без покрив над тях.

Пристъпи под една арка и под краката й захрущя чакъл. Мина край гробници или само надгробни плочи, поставени направо върху земята.

- Мисля, че британците изгонили оттук монасите, както им бил обичаят, а после ‘хврата на Кромуел по своя обичай довършили делото им. Ограбили и изгорили манастира.

- Огромна е. - Тя пристъпи под една арка и вдигна очи към кулата и черните птици, които кръжаха край върха й.

Във въздуха се усещаше особена тежест - явно скоро щеше да завали, помисли си тя. Вятърът духаше през сводовете на прозорците, свиреше надолу по тясното извито каменно стълбище.

- Тук сигурно е била кухнята. - Не й харесваше как гласът й отекна глухо, но се приближи още малко и надникна в нещо, което приличаше на дълбок и сух кладенец. - Застани ей там. - Махна му да иде до огромна камина, в която можеше да бъде опечен цял вол.

Той пристъпи от крак на крак, изгледа я измъчено.

- Не си падам много по снимките.

- Направи го заради мен. Камината е огромна. А ти си едър мъж.

Тя направи снимките си.

- Сами са отглеждали и колели животните, садили са зеленчуци, смилали са зърно за брашно. Държали са ри

266

Родът О’Дуа0ър

бата в онзи кладенец. Францисканските монаси. - Продължи нататък и въпреки невисокия си ръст се наложи да се наведе, за да мине под арките към едно открито пространство.

Следваше друга поредица арки, надгробни плочи, трева.

- Галерията покрай вътрешния двор. Смирени мисли, дълги роби и скръстени ръце. Изглеждали са толкова набожни, но някои са имали чувство за хумор, други са били амбициозни. Таели са завист, алчност, похот дори и тук.

- Айона.

Но тя продължи напред и спря в подножието на някакви стълби, където в каменната арка бе гравирана фигурата на Исус.

- Символите са важни. Християните са последвали езичниците тук, гравирали са и са изрисували единствения си бог, както хората в стари времена са гравирали и рисували многото си богове. Никой не е разбирал, че единственият е част от многото и многото са част от единствения.

Вятърът разроши косите й, когато пристъпи върху тяс-на балюстрада. Бойл стисна здраво ръката й.

- Загинала съм тук, или по-скоро моя предшественичка е умряла. Чувството е същото. Спряла тук по обратния път към дома, твърде стара и болна, за да продължи. Някои биха изгорили вещицата, такова било времето, но силата й вече била стихнала и затова я приели тук. Тя носела символа, но те не знаели какво означава. Медният кон.

Ръката на Айона стисна амулета й.

- Но той знаел. Надушвал слабостта й. Чакал, но трябвало сам да дойде при нея. Тя не можела да довърши пътя си. А тя го усещала да приближава, алчен за онова, което й било останало. Той вече имал по-малко сила отпреди, но достатъчно. Все пак достатъчно. Вече нямала избор. Не можело да бъде направено на мястото, откъдето черпела сила от първоизточника. Той шепне. Чуваш ли го?

- Хайде, ела насам.

Тя се обърна. Очите й бяха станали почти черни.

Тъмната вещица

267

- Не било свършено, а трябвало да се направи. Имала внучка - толкова се обичали двете, а силата кипяла дълбоко в младата жена. Тя предала онова, което носела, както го направила първата, както сторил и баща й с нея, а заедно със силата предала и символа. Като товар, като камък върху сърцето. Той винаги бил такъв за нея, никога не познала радост, която да го балансира. Затова предала силата и символа с тъга. Враните пляскали с криле. Вълкът виел от хълма. Мъглата плъзнала по земята. Тя изрекла последните си думи.

Гласът на Айона се извиси и се понесе с вятъра - на староирландски. Над къдравите облачета нещо затътна и загърмя — може би гръм, а може би пробудена сила. Кръжащите над кулата птици се разпиляха с уплашени крясъци и останаха само небе и камъни.

- Камбаните звънели, сякаш знаели - продължи тя. - Макар девойката да плачела, почувствала как силата се надига в нея - гореща и бяла. Силна, млада, жизнена и жестока. И той отново не получил желаното от него. А после пак и пак.

Очите на Айона се обърнаха навътре. Когато залитна, Бойл я дръпна силно към себе си.

- Трябва да се махна оттук - немощно изрече тя.

- И още как.

Грабна я на ръце, понесе я надолу по тесните и виещи се стълби, под арките, където трябваше да се приведе почти до кръста, за да мине отдолу, и отново я изведе навън, под ръмящия дъжд.

Влагата бе като нежна ласка върху лицето й.

- Добре съм. Само леко замаяна. Не знам какво се случи.

- Имаше видение. Виждал съм Конър, унесен в такова.

- Виждах ги съвсем ясно - старицата и девойката, която нежно миеше лицето на баба си. Имаше треска, беше толкова гореща, сякаш изгаряше отвътре. Чувах ги, както и него. Усещах как той се опитва да стигне до нея, да из

268

Родът 0’Дуайър

тегли силата й. Почувствах болката й - физическа и емоционална. Тя искаше от все сърце да може да спести на момичето, което толкова обича, опасността и отговорността. Но нямаше избор и нямаше време.

Той леко я премести в ръцете си, за да отвори вратата на пикапа, и я намести вътре, учуден, че ръцете му не треперят в такт с разтрепереното му сърце.

- Говореше на ирландски.

- Така ли? - Айона прокара пръсти в косата си. - Не мога да си спомня точно. Какво казах?

- Не съм напълно сигурен, че разбрах всичко. „Ти си една, но трябва да сте трима.“ И мисля, че… - Той се помъчи да намери превод. - „Тук свършва за мен, но започва за теб.“ Нещо подобно и още нещо, което не разбрах. Очите ти станаха черни като гарваново крило, а кожата ти - бледа като смъртта.

- Очите ми.

- Сега са с нормалния си цвят - увери я той, докосвайки нежно бузата й. - Сини като лято.

- Нужна ми е повече подготовка. Все едно да се мъчиш да се състезаваш в Олимпийските игри, докато още се учиш как да сменяш посоката и скоростта на коня. А това е много могъщо място, пълно с енергия и сила.

И преди беше идвал тук, без да усети друго, освен леко любопитство. Но този път, с нея…

- Сякаш се вкопчи в теб - реши той. - Или ти в него.

- Или пък тя, старицата. Погребана е там, вътре. Някой ден трябва да се върнем, когато всичко това свърши, и да оставим цветя на гроба й.

В момента той не бе склонен да я върне тук никога повече. Но докато заобикаляше пикапа, за да се качи от другата врата, дъждът спря.

- Виж. - Хвана го за ръка и с другата посочи към дъгата, която проблясваше над руините. - Светлината побеждава.

Усмихна се и повярва в думите си, и с тази мисъл се наведе да го целуне.

Тъмната вещица

- 269

- Умирам от глад.

Той изобщо не можеше да мисли, вместо това я придърпа към себе си и я зацелува, докато представата как тя се полюшва на ръба, не избледня в главата му.

- Знам едно място наблизо, където има чудесна риба и картофки. Господ ми е свидетел, че имам нужда от халба бира.

- Точно каквото ни трябва. Благодаря - добави тя.

- За какво?

- За това, че ми показа две забележителни места и че ме хвана, преди да падна.

Хвърли последен поглед назад към манастира, черните птици и дъгата. Животът й се бе променил завинаги, помисли си тя. Но за разлика от своята предшественичка, тя смяташе това за дар от съдбата.

В уютната кухня, с хрътката, полегнала в краката й, и огън в огнището, Айона разказа всичко на братовчедите си.

- Имала си интересен ден - отбеляза Конър.

- И още как.

- Това са три отделни събития, да ги наречем така, в един-единствен ден. - Брана, чиято коса още бе вдигната високо след работния ден, се взираше в чая си. - Но само едно, свързано с Кеван.

- И последното - напомни й Айона. - Тя усещаше приближаването му.

- Видение от миналото. Независимо дали е твоето, или на другиго, все пак е в миналото. Съмнявам се, че би се осмелил да стигне толкова далеч сега. - Брана погледна към Конър.

- Не и сега, едва ли, а и защо да го прави? Кажи ми какво чувстваше - преди, по време на и след като видението отмина?

- За преди това не съм сигурна. Имах усещането, че съм била там и преди, както и с абатството, но не така…

270 • — Родът 0’Дуайър

светло и радостно. Беше мрачно и ами, тъжно. Знаех къде е разположено всичко, какви са нещата наоколо, но сега осъзнавам, че е била тя, нашата предшественичка. В главата ми бяха нейните мисли, някои - ужасно горчиви. Знаела е, че умира, но повече от смъртта е ненавиждала мисълта, че ще предаде амулета, силата и отговорността на внучката си. Не помня как съм се качила по стълбите. Изглежда, просто се озовах там. Старата жена лежеше в леглото, сивата й коса бе изпъстрена с бели кичури. Лицето й също бе сиво и лъщеше от пот заради треската. А девойката седеше до нея и нежно миеше лицето й. Имаше дълга червена коса. Еймиър! Мисля, че нарече девойката Еймиър.

- Не си ли спомняш какво си казала на староирландски?

- попита Конър.

- Не, само каквото Бойл ми каза, че е разбрал или мисли, че е разбрал от него. Спомням си тъгата и страха, а после светлината сякаш избухна в стаята. За миг усетих силата

- неукротима и всепоглъщаща. Като, ами, като наистина разтърсващ оргазъм. После всичко стана сиво и се завъртя пред очите ми. Чувствах се замаяна, слаба, неориентирана, а когато това премина, гладна.

- Замайването ще отслабне с времето - увери я Конър.

- Хубаво е, че не си била сама, когато си получила първото си видение. Ти явно не си очаквала да се случи? - попита той Брана.

- Не, още не. Не толкова рано. Искам да отбележа, че тя… че ти — поправи се тя и се обърна направо към Айона

- ускоряваш развитието си. Мисля, че е заради мястото и хората, с които си заобиколена. Вече сме заедно тримата, затова онова, което е заложено в теб, съзрява много по-бързо, отколкото би станало иначе. Това е хубаво. Ще бъдеш по-силна и по-малко уязвима.

- Да очаквам ли още изненади?

- Ще ги посрещнеш, когато се появят.

- Да се върнем малко назад. Сънят. Заради това, че бяхме заедно, ли сънувахме един и същи сън с Бойл?

Тъмната бещица

271

- Заради секса. - Конър се облегна на стола си и протегна крака напред. - Той е много силна връзка. Или може да бъде.

- Значи, ако правя секс с Бойл, той може да бъде въвлечен в съня с мен? Но той го нарани. Ръката му. Отровата.

- За която си се погрижила добре. Отличен инстинкт.

- Но другия път може да е по-лошо.

- Ще посрещнеш всяко нещо с времето си - напомни й Брана. - Кеван го е наранил, но Бойл също е наранил Кеван. Усетил е удара - човешки удар, и то в съня - което е много интересно за мен.

- Беше черна, смесена с кръвта на Бойл. Виждах я ясно. Ако се беше разпростряла, преди…

- Не е - рязко я прекъсна Брана. - Важно е само какво е станало наистина. Не бива да замъгляваме нещата с вероятности и емоции. ” **

- Тя го обича. - Конър погали ръката на Айона, когато тя се сепна. - Любовта замъглява и в същото време грее над всичко.

- Не съм казвала, че… Как така знаеш нещо, което самата аз открих съвсем скоро?

- Толкова силно се излъчва от теб, че няма как да не го видя. - Отново погали леко ръката й. - Нямам намерение да надничам през вратата, но тя е широко отворена.

- Не съм му казала нищо. — Не можеше и не биваше да казва, помисли си тя и си напомни решението си да бъде търпелива. - Само се наслаждавам на чувството. Толкова отдавна го търся и се опитвам да го усетя. А с Бойл не се налага да опитвам или да го търся. Просто е там.

- Това е много хубаво, а и съм съгласна, че Бойл е прекрасен човек. Но не бива да допускаш заложеното в теб да бъде замъглено от сиянието на любовта - предупреди я Брана.

- Двамата сме на различно мнение по този въпрос - намеси се Конър. - Аз вярвам, че любовта само подсилва способностите ни. Мястото е важно - каза той на Брана.

272

Родьт 0’Дуайьр

- И това, че е с нас. Но мисля, че чувствата й са още една причина тя да напредва толкова бързо. Как иначе щеше да знае, че отровата е вътре в Бойл, и как би могла да я изтегли толкова чисто, след като никога не е правила нещо подобно?

- Няма да споря. За всеки е различно, нали? Любовта, магията и как виждаме и възприемаме света. Различен е и изборът, който правим във всяко отношение. Само казвам, че си тук от съвсем скоро, както и с него, за да мислиш за любов и за избора, който е свързан с нея.

- Разбрах го още в първия миг, в който го видях. Може би и това е било някакво видение. Не знам. Но усетих онзи трепет. - Тя притисна длан до корема си. - И сякаш политнах. - Плъзна ръка към сърцето си. - Привличане, казах си, защото той изглеждаше толкова красив, яхнал Аластар. Но беше нещо повече. Казах си, че не бива да вървя в тази посока, защото, ами, отначало си мислех, че е с Мийра.

Само повдигна вежда, когато Конър се разсмя гръмко.

- Никак не ми се струва смешно. Двамата са страхотна двойка. Високи и стройни, зашеметяващо красиви. И имат особена връзка - веднага я усетих.

- Разбира се, като мен и Брана, защото са близки като родни брат и сестра и винаги е било така. Но ти си мислела, че са нещо повече, затова си потиснала онова, което си почувствала или би могла да чувстваш. Много благородно от твоя страна. Малцина биха го направили. Самият аз не съм сигурен дали бих постъпил така.

- Любовта от пръв поглед я има само в приказките - твърдо заяви Брана.

- Аз обичам приказки. - Айона се засмя и подпря лакти на масата, облягайки лице на юмруците си. - Реших, че е просто физическо привличане и няма нищо лошо в него, след като Мийра ми обясни как стоят нещата. Мислех си, че просто искам да спя с него, но никога не съм изпитвала това, което изпитвам към него. Знам точно какво е и знам, че започна още в мига, когато го видях върху гърба на

Тъмната вещица • 273

18»

Аластар - и двамата толкова свирепи и ядосани. Влюбих се и в двамата в същия този миг. Опитвам се да бъда търпелива, което изобщо не ми е в природата. Аластар разбра, че ме обича. Сега просто трябва да изчакам и Бойл да го разбере.

- Сигурна ли си, че ще го направи? - попита я Брана.

- Не може просто да се надяваш на щастливия край. Трябва да вярваш в него. После да свършиш нужното, да поемеш риска. Да убиеш дракона - макар че според мен драконите са ненужно очернени - да целунеш принцесата или жабока, да победиш злата вещица.

- Е, победата над злата вещица е достатъчно щастлив край за мен.

Не би трябвало да е достатъчно, помисли си Айона, но Конър леко стисна ръката й, преди да го каже гласно.

- Имаме да свършим някой Задачи, но по-късно, след вечеря - продължи Брана, - отново ще се упражняваме. Конър ще ти помага да овладееш виденията, лекуването. Слънцестоенето наближава с всеки изминал ден, а имаме още много работа.

- Имаш ли план какво ще правим?

- Каза, че Бойл го е наранил в съня само с юмрука си. Можем да използваме много повече от гол юмрук.

- Трябва да се върна до школата и да се погрижа за няколко новоизлюпени птици. Но ще се върна след около час.

- Ще дойда с теб - обади се Айона. - Искам да пораз-тъпча Аластар дори и да са само обиколка-две из манежа за скокове.

- Тогава на връщане ще мина оттам и ще те придружа обратно до дома.

- Сигурно ще намеря кой да ме върне обратно, но ако не - ще ти пратя съобщение.

- Добре тогава, вървете и двамата и ми дайте малко време да помисля. - Брана стана от масата. - Каза ми, че Фин щял да направи заклинание за защита на леглото на

274

Родът 0’Дуайър

Бойл. Гледай да го е направил, преди двамата отново да го използвате.

- Добре.

- Следващия път, когато ти или някой от нас се озове в подобен сън, искам това да е по наше желание и ние да сме тези, които дърпат конците.

Тъмната вещица

275

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Айона си обу ботушите за езда и отдели десет секунди, за да си сложи гланц за устни, в случай че се натъкне на Бойл. И двамата бяха заети тази вечер - той с документи, тя със заклинания - но се надяваше да се уговорят да пояздят заедно след работа на следващия ден, може би да хапнат нещо навън, а после да прекарат спокойна вечер у дома в неговия дом.

Излезе навън и улови Конър ‘йод лакътя. Вятърът бе хладен и влажен, но във въздуха се долавяше уханието на пролетта и подканяше трънката да разцъфти.

- Някога бил ли си влюбен? - попита го тя.

- Разбира се, много пъти, но никога по начина, за който питаш. Макар сърцето ми да е било улучвано от стрели, никога не е било разбивано.

- И аз съм била улучвана от някоя и друга стрела, понякога съм страдала. Когато бях в гимназията, даже си мечтаех да ми разбият сърцето само за да знам какво е усещането. Винаги съм искала да изпитам тези дълбоки чувства, нали разбираш? Замайващото издигане в небето и пропадането след това. При мен беше по-скоро равен път. Задоволявах се с някого, за когото знаех, че се задоволява с мен. Това те кара да се чувстваш посредствен.

- А сега?

- Сега се чувствам силна, целеустремена. - Тя описа кръгче с пръсти и малки пламъчета затанцуваха във въздуха. - Радостна.

- Заслужаваш всичко това.

- Ти искаш ли? Да се влюбиш?

276

Родът СКДуайър

- Естествено, някой ден. Тя ще влезе в стаята, красива и ослепителна, сексуална богиня с гениален мозък и ангелски нрав. Ще може да готви като леля ми Фиона, която е ненадмината готвачка, ще пие колкото мен в бара и най-много от всичко на света ще харесва разходките ни със соколи.

- Не искаш много.

Очите му, зелени като хълмовете, проблеснаха закачливо.

- Защо да не искаш всичко, след като и бездруго не знаеш какво ще ти донесе животът?

- Добре казано - съгласи се тя и отново накара пламъчетата да затанцуват.

В конюшнята Бойл търкаше с четката тялото на Дарлинг, колкото от грижа за нея, толкова и за да се успокои самият той. Днес бе изпратил работниците си да се прибират по-рано, защото му се искаше да остане малко сам. Сега, в компанията на кротката кобила в притихналата конюшня, можеше да се вгледа внимателно в мислите, които се въртяха в ума му цял ден.

Имаше сметки за плащане и поръчки за правене, но щеше да се заеме с тях по-късно, нали така? Ако беше нужно, имаше цяла вечер на разположение.

Така искаше, поправи се той.

Един мъж имаше нужда от лично време и пространство, без жената непременно да очаква внимание от негова страна.

Затова нямаше да си мисли колко му се иска да я грабне и да я пренесе в личното си време и пространство.

След като приключеше с документите в офиса си, би могъл да отдели малко време да помисли за всичко, случило се по-рано през деня.

Трябваше да разкаже всичко на Фин, естествено, което и щеше да направи, когато Фин се прибереше. Щяха да го обсъдят на халба бира, така че нямаше време за Айона, дори и да искаше компанията й.

Тъмната вещица

277

А той я искаше през цялото време, по дяволите.

Какво, за бога, означаваше, когато един мъж не можеше да се отдели от една жена дори за малко, камо ли да я избие от мислите си?

Беше омагьосан от сините й очи и ведрия й смях, както и от тялото й, от което не можеше да откъсне ръце. Както и от абсолютната й вяра в доброто и щастието, която бе дълбоко вкоренена в нея, макар той все повече да разбираше колко малко и от двете бе изпитвала през живота си.

Осъзна, че иска той да й донесе това добро и щастие, и мисълта доста го притесни. Нима не бе планирал целия ден с единствената цел да я зарадва? Не се бе получило точно така, поне в някои отношения, предвид тъмните видения и страха, който почти го бе парализирал. Но все пак бе планирал деня, съобразявайки се с нея.

Винаги бе в мислите му. ~’ **

Беше време да си припомни, че това, от което един мъж се нуждае в крайна сметка, е собствена стая, работа, добър кон и халба бира след тежък ден.

- Така е редно, нали, Дарлинг? Имаме си всичко, което ни е нужно.

Но в съседното отделение Аластар изпръхтя и духна шумно през нос.

- Сега не говоря с теб, нали? Злонравен звяр такъв.

- Добре се познавате — обади се Фин иззад гърба му. - Какви мрачни мисли са те налегнали, братко?

Този човек можеше да изненада всекиго в гръб, помисли си Бойл, стъпваше леко като дим.

- Кой казва, че са мрачни?

- Аз. - Фин се пресегна и погали Дарлинг по врата. - Изпратил си работниците да се прибират по-рано, така ли?

- Малко по-рано. Всичко, което трябва да се свърши за днес, вече е направено.

- Мислех, че още ще скиташ с Айона.

- Наскитахме се на воля, че даже и отгоре.

- Имали сте неприятности? От лично или магическо естество?

278

Родът 0’Дуайър

- И двете, струва ми се. Започна се рано призори, както знаеш, когато двамата с нея бяхме в съня заедно и се наложи да ударя с юмрук проклетия звяр.

- Още нещо ли е станало?

Фин стисна-здраво рамото му, но Бойл само продължи да прокарва четката по хълбоците на коня.

- Нищо сериозно или важно. Ще ти разкажа и за останалото.

Както и направи, започвайки от началото, чак до момента, когато бе изнесъл Айона на ръце от манастира. Само изръмжа, когато Фин сграбчи дланта му.

- Казах ти, че тя се погрижи, а и Конър също я погледна.

- Искам сам да се уверя. - След като погледна, Фин кимна и пусна ръката му. - Каза, че си го наранил. Сигурен ли си в това, след като вече е минало известно време и си имал време да го обмислиш?

Бойл сви юмрук.

- Знам кога ударът е попаднал в целта, приятелю.

- Вярно е. - Фин закрачи напред-назад. - Мислих доста над това и ще можем да го използваме. Ще трябва още да помисля, но определено ще го използваме. Имам и предпазен амулет за теб, преди да си легнеш тази вечер. Тя ще идва ли?

- Не, няма. Имам нужда да остана сам една вечер, нали? Имам си работа, а и сам трябва да помисля, без да ми се мотаят в краката.

Фин повдигна вежда, изненадан от тона му.

- Скарахте ли се?

- Не сме. След като я изнесох на ръце от проклетия манастир, тя се нахвърли върху риба с картофки като умиращ от глад в пустинята. Заведох я и до залива Клу, понеже искаше да види океана, после видя още руини, друго гробище, из което обиколи, но там нямаше нищо специално за нея, не и както на предишните места. Което си беше голямо облекчение.

Тъмната вещица

279

- Тя го понася добре за човек, който навлиза в нещата по-късно от повечето други.

- Предполагам, доста й се струпа за преглъщане въпреки големия й апетит. Това ме кара да се чудя.

Фин махна подканващо.

- Слушам те.

- Искам да е тук дори и когато не искам. Или си мисля, че не искам, а после го искам. - Казаното звучеше като лудост дори в собствените му уши, но след като вече бе почнал, не можеше да се спре. - А и никога не ми е било приятно да има жена у дома, защото те обичат да се суетят или да оставят разни свои неща наоколо, или да донасят дреболии, да се опитват да променят нещо в подредбата.

- Хм. А тя?

- Тя не го прави, а това е подозрително, нали? - Бойл вдигна решително показалец, сякаш бе отбелязал важна точка.

- Значи, ако прави така, се натрапва. Ако не го прави, изглежда подозрително? Братко мой, здравата си загазил.

- Не съм. - Засегнат, Бойл се нахвърли върху приятеля си. - Не съм глупак само защото се чудя дали не е скроила някакъв план. Тя ми говори за сватби, представи си. Сватба в абатство Балинтъбър.

- С което то е прочуто. Да не би да ти е предложила, докато минавахте по Пътя на кръста? Не виждам халка на пръста ти, нито в носа ти.

- Смей се, щом искаш, но все пак се чудя. Мисля за нея прекалено много. Това е притеснително. Когато сме в леглото, усещането е… като никога преди. Като с никоя друга. Затова оставам през цялата нощ или тя остава при мен, а после закусваме заедно, отиваме на работа. Имам си работа, нали така? А тя е в мислите ми дори и тогава. Адски досадно звучи сега, като го казвам на глас.

- Разбирам. Сигурно е истинско изпитание за теб жена, свежа като пролетно утро, мила и добра, да отнема времето и вниманието ти.

280

Родът 0’Дуайър

- Имам си свой живот, нали? - сопна се Бойл, защото всяка изречена от Фин дума го караше да се чувства като пълен идиот. - Имам право да харесвам живота си, какъвто е - какъвто беше преди.

- Сигурен съм, че веднага бих се сменил с теб, стига да можех, за да имам жена в мислите и сърцето си, която е доволна и щастлива да ме приеме в своите. Но ти, разбира се, имаш пълното право да си живееш живота без мила и красива жена в него.

- Тя е много повече от това, както отлично знаеш. Виждал съм и други като нея, виждал съм теб, Брана и Конър. Но когато тя е в силата си, нищо не може да се сравни с нея. Оставя ме без дъх. Не знам какво е това.

- Имам предположение.

Бойл на свой ред повтори репликата на Фин.

- Слушам те.

- Звучиш ми като влюбен в нея.

- О, да, много ми помагаш. - Бойл с мъка се въздържа да не захвърли четката, и то само защото щеше да изплаши Дарлинг. - Казвам ти, че тя се настани в мислите ми, в живота ми, в леглото ми и вече нямам и минутка спокойствие. Взех си почивен ден, което не е в стила ми, както знаеш, за да я развеждам из забележителностите на графство Мейо и Голуей. Не мога да се отърва от нея дори и когато спя. Мисля, че ме е омагьосала.

- О, господи, Бойл.

Но Бойл вече бе загрял по темата.

- Тя е осъзнала късно способностите си, както сам каза, и сега силата е във вихъра си. Явно е направила заклинание за любов, за да ме обвърже по този начин.

- Глупости. Дори и да имаше подобно желание, а аз не го вярвам, Брана никога не би го позволила.

- Брана не знае всичко - измърмори Бойл и погледна мрачно към Аластар, който изрита стената на отделението си. - За нея всичко е ново, за Айона, сега опипва почвата, тъй да се каже. Изпробва силите си върху мен, затова се

Тъмната вещица

281

озовах зает с обиколки на забележителности, разходки напред-назад с нея, приготвяне на закуска, след като цяла нощ е била плътно обвита около мен. Така че, ако е направила любовно заклинание, искам да го развалиш.

- Така ли си мислиш? — Много тихо Айона пристъпи до отделението. - Съжалявам, но беше прекалено зает да викаш и не ме чу да влизам. Какво високо мнение имаш за себе си, Бойл, и колко ниско - за мен.

- Айона…

Тя отстъпи крачка назад и вирна брадичка.

- Наистина ли смяташ, че съм толкова слаба, нещастна и жалка, че да искам мъж, който не ме желае по своя воля? Че бих използвала магия, за да те подмамя да прекарваш времето си с мен, да изпиташ чувства към мен?

- Не. Само полагам усилията разбера.

- Полагаш усилия. - Сълзите, изпълнили очите й, го пронизаха дълбоко, но останаха непролети. - Да, знам, че са нужни много усилия, за да ме обикне човек. Затова ще те улесня. Няма нужда и няма никакво заклинание. Изпитвам прекалено голямо уважение към онова, което ми е дарено, за да го използвам по такъв дребнав и егоистичен начин. И те обичам прекалено много, за да те използвам по какъвто и да е начин.

Всяка дума се забиваше като кинжал в сърцето му.

- Ела с мен горе и ще поговорим.

- Нямам какво повече да кажа и определено не искам да говоря с теб сега. - Извърна се преднамерено настрани. - Фин, би ли ме закарал до дома?

- Аз ще те закарам - обади се Бойл.

- Не, няма. Няма да ме закараш. Не искам да съм с теб. Ще се обадя на Конър, ако ти не можеш, Фин.

- Разбира се, че мога.

- Не можеш просто да си тръгнеш, след като…

- Само гледай.

Тя го изгледа с толкова болка и разочарование, че той не каза нищо повече, когато тя се обърна и се отдалечи.

282

Родът 0’Дуайър

- Остави я на мира засега - тихо каза Фин - и използвай част от това твое прословуто лично време, за да се научиш как да молиш за прошка на колене.

- О, да ме вземат мътните.

- На място казано.

Фин побърза да настигне Айона и се пресегна да й отвори вратата на колата.

- Той никога не е изпитвал подобни чувства към никого - подхвана Фин.

- Не се опитвай да изгладиш отношенията ни, моля те. Направи ми услуга и не казвай нищо. Абсолютно нищо. Искам само да се прибера у дома.

Той направи точно това, за което го помоли, и не проговори по време на краткото пътуване. Усещаше болката й. Тя сякаш пулсираше от нея, така разсичаше въздуха в колата, че беше цяло чудо как не е бликнала кръв.

Любовта, както сам отлично знаеше, можеше да те разреже на парчета и да не остави видими белези.

Спря пред къщата. От комина се извиваше пушек, в сумрака на градината проблясваха невероятно красиви цветове. А някъде вътре беше Брана, недостижима като луната.

- Да вляза ли с теб?

- Не. Благодаря, че ме докара.

Когато тя понечи да слезе, той просто докосна ръката й.

- Не са нужни никакви усилия, за да те обикне човек, малка сестро, но за някои хора любовта е непозната и трънлива пътека.

- Може да внимава къде стъпва. - Макар устните й да потрепваха, тонът й остана равен. - Но не може да вини другиго за това къде се е озовал.

- Права си. Съжалявам, че чу казаното…

- Не се извинявай. По-добре да видиш и да знаеш, че си глупак, отколкото да си останеш със затворени очи и да продължиш да се държиш като такъв.

Тя слезе бързо. Фин изчака да се прибере в къщата, преди да потегли с колата. Защо не можеше той самият да

Тъмната Вещица

283

е влюбен в нея и да й покаже какво означава да бъдеш обичан?

Но тъй като това не бе възможно, а и вероятно не бе много разумно да се върне у дома и да разбие твърдата като камък глава на Бойл, реши да иде да вземе Конър от работа. Щяха да поседнат с бутилка уиски - само тримата - и като добри приятели да напият Бойл до забрава.

Айона влезе в къщата с решителна крачка. Нямаше намерение да плаче на рамото на Брана или на когото и да било другиго. Изобщо нямаше намерение да плаче. Възнамеряваше да остане гневна и така да преодолее най-лошото.

Затова влезе решително и се запъти към кухнята, където завари Брана да седи до масата пред огромната си книга със заклинания с гравирани и добре поддържани корици от тъмнокафява кожа, с айпад fr тетрадка, както и няколко отлйчно подострени молива.

Брана вдигна поглед и въпросително наклони глава.

- Какво стана, отиде, врътна се на пети и тръгна обратно ли?

- Да. Ще си сипя пълна чаша вино - каза тя и отиде до шкафа. - Искаш ли и ти?

Сега веждите на Брана се сключиха.

- Няма да откажа. Какво се е случило? Отново ли се сблъска с Кеван?

- Не всичко на този свят е свързано с Кеван и древното зло проклятие. - Вярна на думата си, тя си сипа догоре вино в чашата, после наля по-скромно на братовчедка си.

- Виж ти, това настроение е съвсем ново, няма и двайсет минути, откакто излезе. Да не би конят ти да не е бил особено щастлив да те види?

- Изобщо не стигнах до Аластар, което е още една причина да съм ядосана. Така и не видях коня си и не по-яздих. - Тя подаде чашата на Брана и чукна своята в нея. - Наздраве, мътните го взели.

Айона се отпусна вяло на стол до масата, а Брана отпи глътка вино и загледа братовчедка си над ръба на чашата.

284

Родът 0’Дуайър

Гняв, да, но имаше и болка в нея. Нарочно се постара тонът й да остане небрежен.

- Не е Кеван, нито конят, значи, какво остава? Да видим, може ли да е Бойл?

- Може и е точно така. Влязох в конюшнята точно когато се оплакваше на Фин колко притеснен бил, задето все съм била наоколо, навлизала съм в личното му пространство. Все съм пред очите му, в леглото му. Обвила съм се около него, така каза.

- Той е глупак и се надявам, че добре си го подредила. Мъжете са противни същества. Особено като се съберат заедно.

- О, има и още, сякаш и това не е достатъчно ужасно.. Решил е, че след като съм успяла да се промъкна в живота му, в мислите му и в леглото му, значи, съм му направила любовно заклинание.

- Пълни глупости! - Съчувствието, което Брана се опитваше да изкаже, внезапно се превърна в гневна обида. - Сигурно се е шегувал, просто са се занасяли с Фин, който най-вероятно го е провокирал с нещо.

- Не се шегуваше, Брана. Беше бесен, крещеше. Даже не ме чу да влизам. Когато се приближих, той тъкмо казваше - на много висок глас - че вече едва му остава време за себе си, след като съм се натрапила в живота му и съм го омагьосала. Била съм нова в магията и съм изпробвала силите си, решила съм била да ги опитам с любовно заклинание над него. Помоли Фин да го развали.

- И двамата са тиквеници.

- Не знам какво означава това, но звучи обидно, така че съм съгласна. Само че Фин не е. И той каза, че това са пълни глупости.

- Радвам се да го чуя. Значи, него няма да го превърнем в гол охлюв и да го удавим в бира.

Айона се опита да се засмее, но все й присядаше в гърлото.

- „Глупости“ е чудесна думичка и ще почна да я използвам по-често. Глупости, глупости, глупости.

Тъмната вещица

285

Очите й се наляха, гърлото й запари. Затова тръсна глава, пийна от виното си.

- Не, не, не. Няма да плача. Трябва да остана ядосана, за да не заплача.

- Поговори ли с Бойл, или просто превърна мъжкото му достойнство в изкорубен и покрит с брадавици чеп?

- Казах му някои неща. - Айона избърса ядно едничката сълза, която се търкулна по бузата й. - Осведомих го, че изпитвам прекалено голямо уважение към себе си, за да си позволя да използвам магията, за да накарам някого да ме харесва. Да ме обича. Той се опита да си намери оправдания, но това са глупости, нали така? Помолих Фин да ме докара и той го направи. Беше мил.

Можеше да бъде такъв, помисли си Брана, невероятно мил. За някои хора.

- Тогава се радвам, че е бил^там. Няма да търся никакви извинения за Бойл. Казаното от него е груба и незаслужена обида за хората като теб и мен. И още повече е тежко, защото ти имаш дълбоки чувства към него. Ще кажа само, че макар понякога да е избухлив и по природа да е, ами суров, меко казано, на моменти, никога не съм била свидетел да е наранявал някого по този начин. Мисля си, че той самият е бил доста изненадан от чувствата си към теб.

- Той не ги иска. Няма да плача за мъж, който не желае да има чувства към мен. Може да се понапия тази вечер, но няма да плача.

- Разумно решение. - Телефонът на Брана звънна. - Конър е. Дай ми минутка. И къде си сега? - каза тя в слушалката вместо поздрав. - Тук е, да. Да, можем да минем и без твоята компания, понеже си мъж в крайна сметка. Така е най-добре, чудесно. И ако искам мъдрите ти съвети, ще ги потърся. Върви, направете се на магарета с приятел-четата ти и кажи на Бойл, че може да се смята за късметлия, ако не превърна това в действителност.

Тя затвори.

- Фин е минал през школата да вземе Конър. Казах му, както си се досетила, да върви с него, понеже мъжете само

286

Родьт 0’Дуайър

объркват всичко. Мисля си да звънна на Мийра, освен ако ти не си против. Ще си поседим тук, ще пийнем още вино и ще обсъждаме многото недостатъци на мъжете, без някой от тях да е наоколо.

- Би било страхотно. Наистина. Но ти работиш.

- Ще продължа после.

- Явно ти е мъчно за мен.

- Каква приятелка бих била, ако не ми беше мъчно? Но съм и много ядосана също като теб - заради теб, заради мен самата и всяка уважаваща себе си вещица и жена. Любовно заклинание, мътните го взели.

Когато Конър и Фин влязоха в дома на Фин, завариха, Бойл да крачи напред-назад из всекидневната.

- Какво те забави толкова, по дяволите - подхвана той, после забеляза Конър. - О, супер. Преди да ми скочиш на врата, трябва да знаеш, че изобщо нямах представа, че тя е наблизо, и просто си изказвах мислите на висок глас. Имам право да си покрещя в собствената конюшня.

- Само един въпрос, преди да продължим нататък. - Конър вдигна един пръст. - Наистина ли си мислиш, че Айона е използвала магия, за да те впримчи, че ти е направила любовно заклинание?

- Казах го, както си чул вече, но не го твърдя. Само се опитвах да си подредя мислите, това е. Предимно това.

- Вярваш ли, че е използвала магия върху теб?

- Не, не и когато аз…

- „Не“ ми стига засега - прекъсна го Конър. - То означава, че не съм длъжен да забия юмрук в лицето ти, в резултат на което ти ще ме размажеш от бой, а аз предпочитам да изпия една бира с теб. Да те вземат мътните, Бойл, знаеш какви сме и какво е недопустимо за нас. Трябва да ти е ясно, че това важи и за Айона.

- Ясно ми е. Но просто… по дяволите, удари ме! Няма да ти отвърна, защото си го заслужих.

- Няма никакво удоволствие при това условие.

- Аз ще те ударя - предложи си услугите Фин.

Тъмната вещица

- 287

- Ти не си й братовчед - отвърна му сопнато Бойл, после вдигна ръце. Вирна брадичка. - Давай, удари ме.

Фин само се усмихна.

- Ще си запазя правото за друг път, когато най-малко го очакваш.

- Защо и аз не се сетих за това? - Конър свали якето си.

- Искам си бирата, а после можеш да ми кажеш как си намислил да оправиш отношенията си с Айона.

- Ако тя прояви малко здрав разум…

- Това не е начинът, братле. - Конър се отпусна тежко на големия кожен диван. - Има ли и чипс за бирата?

- Аз ще донеса. Имаме пържоли, а Бойл може да се погрижи за приготвянето им след малко - предложи Фин.

- За да се упражнява в скромност и смирение.

- Вижте какво. - Бойл седна и се наведе напред. - Попитахте ме дали съм го мислел-сйриозно, нали така? Казах, че не съм, и толкова. Разумно поведение.

- И очакваш същото от нея?

- Само си подреждах мислите и си изкарвах яда - настоя Бойл. - Когато се поуспокои, ще й кажа, че просто съм - как се нарича - освобождавал напрежението и не съм го мислел наистина. Това е.

Конър не каза нищо за момент, после се обърна към Фин, който се появи с няколко бири и пакет чипс.

- Знам, че е бил в компанията на жени и преди - небрежно подхвана темата Конър. - С очите си съм го виждал и дори съм се запознавал с някои от тях. Но ако не беше така, бих се заклел, че този човек току-що е изпълзял от някоя пещера, където е расъл досега, без да има допир с нито една жена.

- О, я върви по дяволите.

- Ще трябва да пълзиш на колене. - Фин метна една бира на Конър, една на Бойл, седна на дивана и вдигна крака на масивната ниска масичка, която бе намерил при едно от пътуванията си.

- Няма начин.

288 ►

Родът 0’Дуайър

- Братко мой, готов съм да се обзаложа, че ще го направиш, преди всичко да приключи. Залагам стотачка, че ще паднеш на колене. Луд е по нея - обясни той на Конър.

- И това е още една причина да оплете конците.

- Трябва да поговоря с нея веднага и да приключим с недоразумението.

- Не бих те посъветвал. - Конър напълни шепата си с чипс. - Тя е с Брана, а сестра ми не е особено доволна от теб в момента. Предполагам, че ще включи и Мийра в групичката и тогава и трите ще пращат негативните си мисли по твой адрес, най-малкото.

- Господи, не мога да изгладя отношенията ни, ако тя не говори с мен, а сега е пазена от вещица и жена с остър като бръснач език.

- Примири се, че ще се гърчиш в угризения тази вечер, а вероятно и още ден-два - обади се Фин. - След това… не вярвам да се размине само с цветя.

Конър преглътна чипса с бира.

- Нашата Айона е романтична душа, но цветята са дребна работа, предвид обидата.

- Не съм я обиждал - възрази Бойл, преди да изругае горчиво и да отпие голяма глътка бира. - Добре де, ясно. Признавам си, че е било така. Да си признаеш грешката и да се извиниш, трябва да е достатъчно.

Фин се плъзна надолу и се облегна по-удобно на дивана.

- Принуден съм да се съглася с теб, Конър, колкото и да ми е мъчно, относно онази пещера. Тя не е мъж, братле, и не можеш да оправиш всичко само с едно „извинявай, приятел, ще те почерпя бира“. Цветя като начало, понеже е романтична по душа, а и нещо бляскаво, за да й покажеш, че разбираш сериозността на грешката си.

Слисан, Бойл скочи от мястото си.

- И какво, да й купувам бижута само защото съм казал непреднамерено нещо, което тя изобщо не е трябвало да чува? Няма да стане. - Имаше си гордост и свободна воля, нали така? - Това си е чист подкуп.

Тъмната вещица

19*

289

- Приеми го по-скоро като инвестиция - посъветва го Фин. - Господи, човече, никога ли не си стъпвал накриво в отношенията си с някоя жена, така че да се налага да оправиш нещата?

Бойл стисна устни.

- Ако съм сгрешил, просто казвам, че е така. Ако не е достатъчно, нейна си работа. Никога не съм бил с жена, която да е била толкова важна, че…

- А тя е. Важна - довърши Конър.

- Би трябвало да е очевидно. - Загледа се мрачно в бирата си. - Няма да хукна да й купувам цветя и дрънкулки само за да замажа положението. Ще се извиня, защото безкрайно съжалявам за израза върху лицето й. Гнева го разбирам. Човек може да се развика и с него е приключено. Но аз я нараних и затова съжалявам.

Надигна се от мястото си?’

- Ще се погрижа за пържолите.

- Луд е по нея - обади се Фин, когато Бойл излезе от стаята.

- И доста изплашен от това, което би било забавно за гледане, ако не беше станало така. Тя ще му прости, защото има нежно сърце и също е луда по него. Но няма да си върне блясъка в очите, докато той не й отвърне с онова, което тя с такава готовност му дава.

- И какво е то?

- Любов, дарена свободно и безусловно. Цветята и дрънкулките ще върнат усмивката й - когато е готова да ги приеме. Но той ще трябва да й отдаде себе си, преди тя да засияе в целия си блясък отново.

- Това кара всички ни да сияем - отбеляза Фин.

Във всекидневната на дома си, осветена от свещи и пламъчетата на огъня в камината, Айона седеше, сгушена в ъгъла на дивана. Мийра бе дошла и бе донесла със себе си предостатъчно пица и сладолед.

- Пица, сладолед с бисквитки, вино и приятелки. - Айона вдигна чашата си за тост. — Най-хубавото нещо на света.

290

Родът 0’Дуайър

- Държа пица и сладолед във фризера си точно за подобни спешни случаи.

- Идеално. Трябва всички да сме лесбийки.

- Говори само за себе си. - Развеселена, Мийра си взе второ парче от пицата.

.- Мисля, че амазонките почти сигурно са били лесбийки. Или поне някои от тях. Така си помислих, когато те видях за първи път.

Мийра се задави с пицата си и преглътна с малко вино.

- Погледнала си ме и си си казала: „Ето една лесбийка“?

- Амазонка. Не бях се замислила за сексуалната ти ориентация, а после ви видях заедно с Бойл и реших, че сте двойка, но сбърках. Амазонка - повтори Айона. - Ви-‘ сока и прекрасна, с невероятно тяло. Малко съм пияна. - Усмихна се на Брана. - Благодаря.

- О, моля, пак заповядай.

- Можем всички да сме амазонки.

- Ти си малко нисичка - изтъкна Мийра.

- Сигурно е имало и някое и друго изтърсаче сред тях.

- Говори се, че е дребна, но много силна - добави Брана.

- Адски си права! Искаш ли да видиш какво мога? - Огнена топка заподскача леко над дланта й.

- По-добре не си играй с огъня, или с магията, когато си леко пияна - посъветва я Брана.

- Добре. - Тя угаси пламъка. - Но мога да го направя, това е важното. Мога да се грижа за себе си. Ще си купя кола и когато искам да обикалям някъде, сама ще си карам. Имам своята сила и цел в живота. Не ми е нужен мъж.

- Щом ще бъдем амазонки, ще ги използваме само за секс или каквото друго ни хрумне, а после ще ги прокудим или ще ги убием.

Айона кимна към Мийра.

- Съгласна. Не и с убийството, то е малко крайно. Но за секса и останалото. Наистина ми харесва сексът.

- Да пием за него. - Мийра вдигна чаша, отпи, после погледна към Брана.

Тъмната вещица

291

- Ти няма ли да пиеш за секса?

- Ще пия за него, тъй като това е единственият ми досег с него от доста време.

Айона въздъхна малко разколебана.

- Можеш да правиш секс с когото си поискаш. Толкова си прекрасна.

- Много благодаря, но никой не ме привлича в момента.

- Тя е капризна в това отношение - добави Мийра.

- Аз също, или поне така беше. Мисля да престана да съм толкова придирчива. Сексът с Бойл беше фантастичен.

- Моля те, разкажи - подкани я Мийра. - Наистина ще те изслушам. Имам адски много време.

Айона се разсмя и пийна още вино.

- Див, необуздан и страстен. Сякаш светът ще свърши всеки момент и просто трябвала вземете всичко един от Друг.

- О, по дяволите, аз също не съм попадала на точно такъв секс от доста време.

- Свърши вече. - Айона махна с ръка във въздуха. - Време е за здравословна доза цинизъм, защото любовта не струва. На кого му е нужна изобщо, щом си има пица и сладолед, и приятелки, както и много, много вино?

- Винаги съм смятала, че тя е глазурата.

При тези думи Айона вирна пръст към приятелката си.

- От глазурата се пълнее и се развалят зъбите.

- Има го и този риск, разбира се, но… Ами, все пак трябва да си опечеш кейка, нали? Да го опечеш добре, така че да ти харесва на теб. А после може да решиш да му сложиш и глазура или пък не.

- Любовта като избор? - Не, каза си мислено Айона. Не. Любовта просто те грабва и те помита. - Но как можеш да избереш? Изпекла си този кейк и вече е готов, казваш си, че е доста хубав и напълно достатъчен за теб. После, докато мигнеш, и изневиделица върху него се появява прекрасна глазура.

Мийра сви рамене.

292

Родът 0’Дуайър

- Можеш да я остържеш.

- Можеш - съгласи се Брана. - Но така и част от кейка се остъргва и никога не успяваш да махнеш цялата глазура.

- Толкова е жалко. Звучи вярно - измърмори Айона - и тъжно. Не бивала сме тъжни. Не съм съгласна. Нужна ни е музика - реши тя. - Ще ни посвириш ли, Брана? Обичам да те слушам, докато свириш.

- Защо не? - Брана се изправи. - В настроение съм. Ще си взема цигулката, а ти, Мийра, си подготви гърлото.

Айона стана да разбърка жаравата в огнището, когато Брана излезе.

- Знам какъв е отговорът за Брана, защото съм ги виждала заедно с Фин и чух историята им. Но ти била ли си-истински влюбена?

- Ами, ако продължим с темата за кейка, мога да кажа, че съм топвала пръст в глазурата и съм опитвала залък-два, но нищо повече. - Мийра помръдна неловко в ъгъла на дивана, където се бе сгушила. - Искам да кажа, че Бойл понякога е голям идиот.

- Брана го нарече тиквеник.

- Това също е вярно, както и за повечето мъже. С огромно съжаление трябва да призная, че и нашият пол има моменти, когато прави грандиозни грешки. Трябва също да отбележа, че го познавам от много време и никога досега не съм го виждала да гледа някоя друга жена така, както гледа теб.

Това го вярваше. Чувстваше го. Но…

- Иска ми се да беше достатъчно. Проблемът ми е, че винаги искам повече.

- Защо да е проблем?

- Такъв е, когато не го разбираш.

Тя отново седна на дивана, когато Брана се върна с калъфа с цигулката си.

- Той е навън - каза Брана.

- Бойл? - Айона усети как сърцето й подскочи, за бога.

- Не. Кеван.

Тъмната вещица

293

Този път нервите й се опънаха до скъсване и двете с Мийра едновременно скочиха от дивана.

- Навсякъде около къщата има мъгла, притиснала е прозорците ни като някакъв надничащ крадец.

- Какво да правим? - Сега и Айона забеляза сивата пелена, когато застана с приятелките си до прозореца. - Трябва да направим нещо.

- Така е. Ще посвирим и попеем. Той не може да пробие щита, с който съм предпазила къщата - отбеляза Брана, докато спокойно изваждаше цигулката и лъка. - Затова ще пийнем още вино, ще се насладим на музиката. И ще му натрием носа междувременно.

- Значи, нещо по-весело. - Мийра показа среден пръст към прозореца, преди да се обърне. - Музика за танци. Да видим дали мога да науча Айона на някои стъпки.

- Много бързо се уча - кззадя, надявайки се да я чуе и онзи, който се навърташе отвън.

294

Родът О’Дуа0ър

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Събуди се с махмурлук - едно ритмично туптене в слепоочията, което повтаряше ритъма на силното бучене вътре в черепа й.

Беше имала и по-лоши случаи, каза си Айона, но и този си го биваше.

Замисли се дали да не дръпне завивките над главата си и да си доспи, но не можеше и не искаше да пропусне работата си в конюшнята. Предпазливо отвори очи и веднага ги присви под светлината, идваща през прозореца на всекидневната.

Не беше в леглото си, осъзна тя, а на дивана, завита с красиво одеяло в преливащи тонове на мораво и лилаво. Тогава си спомни. Беше полегнала тук да си почине, след като бе останала без дъх от танците и песните с приятелките си.

Нямаше техните богати гласове, но знаеше думите благодарение на баба си и можеше да следва мелодията.

Освен това беше забавно, помисли си тя. И дръзко да пеят, докато мъглата навън се виеше под прозореца.

Беше си пийнала, хапнала, беше се посмяла, а после бе танцувала и пяла, докато отшуми онзи първи прилив на съкрушаваща болка. А сега имаше махмурлук, който да я разсейва, и така беше най-добре.

Не беше плакала - само една-две сълзи - а това бе още по-хубаво.

Сега щеше да изпие няколко литра вода, флаконче-две аспирин, да хапне нещо. После щеше да си вземе няколкочасов душ. За всеки случай.

Тъмната вещица

295

Останалото щеше да заглуши с работа.

По някое време - между първата и последната чаша вино, беше решила, че ще иде в конюшнята както обикновено. Нямаше да се предаде и да напусне работата си, която много обичаше, само защото шефът й - нейният любим - бе разбил прекалено крехкото й сърце.

Ако той искаше тя да се махне, щеше да се наложи да я уволни.

Стана и се затътри до кухнята. Преглътна с малко вода таблетка аспирин и тъкмо се чудеше дали може да сдъвче малко препечен хляб, когато се появи Мийра - ужасно свежа и бодра на вид.

- Май те мъчи главата тая сутрин, а?

Айона се помъчи да изгледа злобно Мийра, доколкото й бе възможно.

- А теб защо не те мъчи? ~^

- О, моята глава е като скала, а стомахът ми е от желязо - весело обясни тя, докато слагаше кафето. - Не помня някога да ми е било зле на сутринта, след като съм пийнала вечерта.

- Мразя те.

- Кой може да те вини за това? Оставихме те, където заспа снощи, понеже ни се стори най-разумно. И тъй като си бях взела дрехи за преобличане, в случай че останем до късно, аз спах в твоята стая. Трябва ти малко кафе и храна в стомаха. Овесена каша, препоръчвам ти я.

Айона потръпна.

- Сериозно ли?

- Добра и здравословна храна. Ще ти я приготвя аз, тъй като Брана едва ли ще се надигне скоро.

- И тя ли има глава като скала и стомах от желязо?

- Бих казала, че да. Но пък и внимава какво и колко пие. Винаги запазва самообладание, винаги. Ето, заповядай. - Мийра й сипа кафе. - Когато стане, помоли я да ти приготви отвара за главоболието. Има една, с която е прочута наоколо.

296

Родът 0’Дуайър

- Радвам се да го чуя. Искам главата ми да е наред, когато отида на работа.

- Значи, оставаш? - Мийра леко я бутна по рамото в знак на одобрение. - Браво на теб.

- Няма да се лиша от работата, която обичам, нито да се свия в ъгъла и да се муся. Нуждая се от тази работа, затова ще измислим начин да се държим цивилизовано, освен ако не ме уволни.

- Никога няма да го направи. Не е толкова жесток,

Айона.

- Не, не е. Освен .това днес може да грее слънце, но винаги може да се появи мъгла. При положение че трябва да се изправим срещу това зло, трябва да оставим другото-настрани. Никакви слаби брънки в кръга, нали така?

- Куражлийка си. - Този път Мийра лекичко разтри рамото й.

- Ако наистина се каниш да ми правиш овесена каша, ще се кача горе да измия част от махмурлука си под душа и да се облека за работа. - Поколеба се за миг, после разтвори длани и сграбчи Мийра в прегръдка. - Двете с Брана ме спасихте в тежък момент.

- Е, хайде сега, за какво друго са приятелите?

След като си взе душ, пулсирането и бученето вече бяха спаднали с няколко нива. Но един внимателен поглед на отражението в огледалото я увери, че има нужда от допълнителна помощ. Вместо обичайното небрежно нанасяне на лек грим за работа, сега тя отдели повече време и положи усилия. Не искаше Бойл да си мисли, че бледите й страни и тъмните кръгове под очите са заради него - макар че непряко си беше така, защото бе прекалила с виното, за да заглуши мъката си.

Доволна, че е направила най-доброто, на което беше способна, тя се облече и слезе да опита овесената каша.

Завари Брана, сънена и по пижама, да пие кафе в компанията на Мийра, която си тананикаше, докато мажеше с масло препечена филийка.

Тъмната Вещица

29 7

- Ето я и нея самата, леко посъвзела се.

- Толкова ли е зле?

- Никак не е зле - категорично заяви Мийра и й сипа овесена каша.

- Определено можем и по-добре. - Брана сви пръст. - Наведи се насам, понеже явно няма да го направиш сама за себе си. - Тя нежно прокара ръце върху лицето на Айона. - Само мъничко, тъй като не искаме да си мисли, че специално си се постарала заради него.

Това я накара да се усмихне.

- Четеш ми мислите.

- Логично е, затова едно малко заклинание ще ти помогне достатъчно. Ние, жените, както и вещиците, се държим една за друга. Мийра ми каза, че те боли глава.

- Вече е по-добре.

- Изпий това. - Докосна т’гфъст чаша, пълна с бледо-зелена течност.

- Какво е?

- Ще ти се отрази добре. Има билки и треви, и още нещо. Няма смисъл да отиваш на работа, ако не се чувстваш в отлична форма и не изглеждаш подобаващо. Показваш силна воля, като се изправяш срещу обстоятелствата, така че заслужаваш награда.

- Овесена каша. - Мийра остави три купички на масата, върна се за препечените филийки, после седна.

- Добре тогава. - Айона реши да го приеме като лекарство и изпи отварата, но установи, че има приятен и свеж вкус с лек дъх на мента. - Хубаво е.

- Не е задължително нещо полезно да е неприятно. Хапни, освен това ще ти помогне допълнително.

- И двете се грижите за мен. Обещавам ви, че ако на някоя от вас не й провърви в любовта, аз съм насреща.

- Много утешително - измърмори Мийра и гребна от кашата си.

Махмурлукът полека се разсейваше като дъждовни капки, плъзгащи се по прозореца - сякаш някаква мекота

298

Родът 0’Дуайър

бавно изчезваше и Айона се почувства отпочинала и свежа.

- Можеш да направиш цяло състояние, като продаваш само тази отвара - каза тя на Брана, докато си обличаше якето. - Истищско чудо е.

- Не е точно така, а и трупането на богатство не е толкова хубаво нещо, колкото се смята. Ще работим заедно довечера, братовчедке, двойно повече, за да наваксаме за снощи.

- Ще бъда готова. Знам, че не обичаш много прегръдките - добави тя, докато притискаше за миг Брана. - Но аз ги обичам. - Тя излезе навън с Мийра. - Подозирам, че Кеван не е харесал музиката ни.

- Надявам се, че още звъни в главата му. Ще поговорим после - обърна се към Брана, после тръгна към пикапа си. - Не ми е приятно да го кажа - продължи тя, щом Айона седна до нея, - но не бъди прекалено сурова с него. О, несъмнено си го е заслужил глупакът му с глупак, но мъжете понякога са толкова непохватни.

- Не искам да съм сурова с него. Само искам да загърбим случилото се.

- Тогава го направи.

Той не я очакваше да се появи на работа и му тежеше, че не би могъл да я вини за това. Преди да се захване със сутрешното почистване и хранене, поене на животните и даването на лекарства, той се приведе над седмичния график. Осъзна, че в сравнително кратък срок е поверил на Айона толкова много задачи, ученици и задължения, че щяха да са му нужни сериозни размествания и замени, за да компенсира липсата й.

Адски досадна история, а и като се замисли човек логично, нямаше причина тя толкова да се афектира, че да захвърли работата си по дяволите заедно с останалото.

Само ако можеше да поговори разумно с нея, със сигурност щеше и самият той да си върне благоразположението й.

Тъмната вещица

299

Ако жените приличаха повече на мъжете, животът несъмнено би бил много по-лесен.

Продължи да се ядосва, пренареди графика със задачите, намръщено размести часовете на учениците. Тъкмо бе станал от мястото си и вадеше телефона от джоба си, за да почне да се обажда на когото е нужно, когато чу пристигането на пикапа на Мийра. Нейният двигател мъркаше като ягуар, вместо задавеното хъркане на стар лъв с бронхит, както звучеше моторът на Мик.

Излезе навън с намерението да й прехвърли задачата с телефонните обаждания, както и да разбере нещичко, съвсем заобиколно, разбира се, за Айона, след като знаеше, че е останала да преспи у Брана.

И остана слисан, когато Айона скочи от мястото до шофьора, облечена за работа.

- Добро утро - поздрави гр цресилено ведро Мийра и мина решително покрай него, за да влезе в конюшнята.

Той започна с:

- Хм…

- Тук съм, за да работя - прекъсна го Айона със студен тон, който не я бе чул да използва досега, спирайки на крачка разстояние от него. - И само толкова. Имам нужда от тази работа, обичам я и съм добра в нея. Ако възнамеряваш да ме уволниш…

- Да те уволня ли? - Шокиран и отново изваден от равновесие, той само я изгледа слисано. - Естествено, че нямам намерение да те уволня. Защо…

- Добре. Значи, това е всичко.

- Почакай малко, трябва да поговорим за…

- Не трябва. - Отново го прекъсна със същия тон - студен и пренебрежителен. - Знам какво чувстваш и мислиш и до известна степен те разбирам. Имаш право да чувстваш това, което чувстваш, а аз сама съм отговорна за собствените си чувства. Затова отношенията ни ще са само служебни, Бойл, и ти трябва да уважиш това.

Обърна му гръб и тръгна към конюшнята. Можеше да я спре, просто да я вдигне на ръце и да я отнесе някъде,

300

Родьт 0’Дуайър

където да останат сами и да обсъдят всичко от начало до край. За миг бе готов да постъпи точно така, после я остави да го подмине.

Пъхна ръце в джобовете си, остана навън в хладното утро и мислено се прокле, че не е взел цветя.

Опита по нейния начин. Тъй като той бе оплескал нещата, беше длъжен да й даде време и свобода, както бе пожелала.

Тя се зае със задълженията си, но съвсем не ги вършеше сковано и стриктно, както бе очаквал. О, напротив, приказваше си охотно с Мийра, Мик и останалите, смееше се с тях, разпитваше ги за едно или друго. Но с него не разменяше и една-едничка дума, ако не бе абсолютно неизбежно.

Успяваше да се държи едновременно приветливо и

дистанцирано.

Вбесяваше го, но когато ядът му отминеше, го налягаха

угризения.

- Подлудяваш го. - Мийра наблюдаваше как Айона оседлава Спъд за разходка с клиенти.

- Само си върша работата и оставям настрани личните

отношения.

- И точно това го влудява. Понеже е мъж, още повече нашият Бойл, би казал, че логичното в такава ситуация е да се отдели работата от личните чувства, но понеже ти постъпваш точно така, не може да си намери място. Чуди се дали да скочи, или да се свие на топка.

- Явно посланието ми е ясно. - След като затегна стремената, Айона си сложи каската на главата. - Това е важното. Но не мога да кажа, че съжалявам, задето страда.

Поведе групата клиенти - двама възрастни и две тийн-ейджърки от Америка, които се възползваха от пролетната си ваканция - като ги остави да си приказват помежду си. Но хвърли поглед през рамо и нямаше как да отрече задоволството си, когато забеляза Бойл да я наблюдава как се отдалечава.

Тъмната бещица

301

Когато завиха към гората, тя погали с пръсти амулета, който носеше, после докосна леко и джоба, в който бе сложила защитен амулет, направен от нея сутринта.

Не се страхуваше от гората, каза си тя. Не се страхуваше от онова, което предстоеше. И не се страхуваше да изживее живота си сама, ако такава бе съдбата й.

Усмихна се професионално приветливо, завъртя се на седлото и погледна към семейството.

- Е, харесва ли Ви ваканцията засега?

Денят минава бързо, когато имаш много работа, за което тя бе благодарна. Съзнанието, че постъпва точно така, както бе длъжна, не облекчаваше задачата й. Искаше й се да се усмихне на Бойл и да види в отговор неговата усмивка. Искаше да има право да го докосва - ръка в ръка, допир до рамото - и да знае, че той-също знае, че има такова право.

Искаше й се отношенията им отново да са непринудени. Дори и ако не можеха да са любовници, дори и ако се налагаше да намери начин да затули светлината на любовта си към него, тя все пак искаше да е част от живота й.

Нуждаеше се от него, поправи се тя, докато почистваше голямата конюшня след урока си със Сара. Докато Кеван не бъде унищожен, докато започнатото толкова отдавна от Сърха не бъде довършено, всички те се нуждаеха един от друг.

Онова, срещу което бяха изправени, бе много по-важно от наранено сърце и засегната гордост.

Щяха да намерят начин. Щом Брана и Фин можеха да работят заедно, тя определено щеше да се разбере с Бойл. Сигурно щеше да отнеме известно време да намерят верния път, да изгладят неравностите, а и непременно трябваше да поговорят, призна си тя.

Но не още. Прекалено болезнено беше.

Прегърна Аластар през врата и се зарадва, когато той я бутна с муцуна.

302

Родьт 0’Дуайър

- Имам теб, нали така? Моят водач, приятел и партньор. Имам си семейство и близки, които ме обичат и разбират. Имам и дом, мястото, където принадлежа. Всичко това е много повече, отколкото някога съм имала.

Дръпна raajga назад и целуна коня по носа.

- Затова няма да се оплаквам, няма да се самосъжаля-

вам. Ще се видим утре.

Излезе навън и забеляза, че отлично е преценила момента, когато зърна Конър да върви към конюшнята, подсвирквайки си весело.

Идеалната ирландска картинка, помисли си тя, красив и строен мъж с върлинесто тяло и лице на паднал ангел, напъхал ръце в джобовете на грубия си работен панталон-, крачещ по кафява пътека, на фона на тучнозелената гора

зад гърба му.

- Приключи ли за днес? - подвикна той.

- Тъкмо свърших. А ти?

- Готов съм да придружа красивата си братовчедка до дома и да видя дали нашата Брана е опекла нови бисквитки днес. Отворил ми се е апетит, а и тъй като според Брана ще работим тази вечер, явно ще си ги заслужа.

- Готова съм за магия. - Тя разкърши пръсти. - И да науча нещо ново.

- Нещо ново, така ли?

- Астрална проекция. Правя го в сънищата си - дали сама, или под влиянието на Кеван, не съм сигурна. Но нямам контрол над него. Искам да го имам.

- Добър избор на атака. И така… как мина с Бойл днес?

- Може би малко неловко и напрегнато на моменти, но го преживяхме някак. Би трябвало да е по-лесно нататък.

- Той се чувства адски зле от цялата история.

Нямаше да си позволи да злорадства, може би само

мъничко. И нямаше да го съжалява или поне щеше да го

пренебрегне засега.

- Той чувства каквото чувства и затова сме тук сега. Твой приятел е. - Тя стисна леко ръката на Конър. - Съжа

Тъмната беицица

303

лява, че ме е наранил. Ти му съчувстваш, защото той се чувства зле. Всички трябва просто да го преодолеем и да не забравяме какво ни чака.

- Можеш ли да го направиш?

- И преди съм имала сърдечни разочарования. - Каза го небрежно, налагаше се, понеже бе засегната толкова дълбоко. - Мисля, че на някои от нас просто не им е писано да се свържат по този начин.

- Не е вярно. - Той улови дланта й и я стисна окуражително. - Изобщо не вярваш в това.

- Мисля - по-внимателно подхвана тя, - че в мен има нещо, което пречи на другите да установят дълбока интим-на връзка с мен.

- Пълни глупости - прекъсна я той, но тя поклати глава.

- За собствените ми родите^ беше трудно. В тях ли е причината, или в мен? Кой знае, но ако те не могат, а преди Бойл не е имало друг, с когото да съм искала от цялото си сърце да установим такава връзка, и него не мога да го виня. Ако аз съм виновна, трябва да поработя върху себе си. И го правя. Аз съм класически пример на творение в развитие.

- Грешиш в това за връзката или че нещо в теб е причината. Толкова е лесно човек да те обикне - като лят-но утро. Ако не бяхме братовчеди, сам бих се оженил за теб.

Това я разсмя и трогна. Отправи му зноен поглед изпод миглите си.

- Далечни братовчеди.

- Но все пак братовчеди. - Той метна ръка през раменете й. - И всичко е прекалено чудато и оплетено.

- Много жалко, защото си красавец.

- Същото важи и за теб.

Отвори вратата на ателието и престорено ентусиазирано размаха ръка, за да я покани вътре. После подуши въздуха.

304

Родът 0’Дуайър

- Джинджифилови бисквитки - прекрасно посрещане у дома.

- Вземи си и пийни чай, защото ни чака работа.

Застанала до плота, Брана сипваше бял течен восък в

прозрачен буркан, в който вече бе закрепен дълъг бял фитил. Айона се зачуди как Конър изобщо надушва джинджифила през лятното ухание на хортензия.

- Е, как мина денят? - попита Брана, докато вдигаше внимателно съда с восък и минаваше към следващия буркан.

- Първият ден мина и не беше чак толкова зле.

- Мисли си, че е трудно да я обича човек. - Конър говореше с пълна уста.

- Глупости.

- Не съм казала така, не го мисля. Имах предвид… няма значение. - Грабна една бисквитка и за себе си. - Имаш ли нужда от помощ за тези?

- Почти съм готова, но можеш да ми помогнеш с етикетите и подрязването на фитилите после. Направих няколко дузини, понеже сме ги привършили, а туристите винаги са повече през пролетта, отколкото през зимата. Изпий си чая. Днес ще работим двойно повече, за да наваксаме пропуснатата вечер снощи.

- Готова съм.

- Намислила е да изучи астралната проекция - вметна Конър.

- Така ли било? - Брана стисна устни и изгледа Айона. - Не бях предвидила това, но защо пък не? И това е полезно умение.

След като напълни и последния буркан, тя ги остави да изстиват на етажерката, свали бялата кухненска престилка, която си бе сложила, за да предпази огненочервения си пуловер от капки и петна.

- Не е съвсем същото като активното сънуване, което си правила, но не е и толкова различно. Упражнява ли напоследък медитация?

Тъмната Вещица • 305

20*

Айона сви устни.

- Вероятно не колкото е нужно. Умът ми все блуждае някъде.

- Тренирането на ума е част от занаята. Тренирането, укротяването и както казах, фокусирането. Ела, донеси си чая до огъня. Трябва да си спокойна и тялом, и духом.

Айона се подчини, а Кател се пробуди от дрямката си и сложи лапа върху крака й за поздрав.

- Само гледай огъня, пий си чая. Наслади се на вкуса му, на бисквитката. Кротко вдишване. Вдишай, задръж, издишай, задръж. Можеш да усетиш миризмата на торфа в огъня, свещите, които преди малко сипах в бурканчета, билките, които са провесени да се сушат.

- Особено розмарина.

- Той определено ми е любим. Можеш да чуеш вдишването и издишването си, лекота тупване по пода от опашката на Кател, припукването на огъня и моя глас. Успокояващо е, всичко е толкова успокояващо. Докосването на ръката ми и лапата на Кател. Всичко е спокойно, затова можеш да се унесеш леко, да полетиш за миг. Тихо и спокойно.

- Но аз…

- Довери ми се. Аз ще съм до теб този първи път, ще те водя първия път. Виж къде искаш да идеш най-много на света, виж го в огъня, виж го в ума си.

- Кухнята на баба - мигновено осъзна Айона. - Липсва ми. Тя винаги ме е обичала и е вярвала безрезервно в мен. Единствено тя го е правила толкова дълго време. Аз съм това, което съм, заради баба.

Брана погледна към Конър, който дойде и седна от другата страна на Айона.

- Дълго пътуване за първи път - промърмори тя.

- Сърцето й я води там.

- И ние ще я водим. Виждаш ли я, кухнята на баба ти, в огъня, в ума си?

- Като твоята е. Имам предвид като усещане, иначе не изглежда така. По-малка е, няма огнище. Виждам стените

306

Родът 0’Дуайър

с цвят на зряла праскова и шкафчетата, които са тъмни, тъмнокафяви. Има стара правоъгълна дървена маса. Когато седнех там, можех да й кажа всичко. Каза ми каква съм, разказа ми за първата тъмна вещица, докато седяхме на тази маса и пиехме чай с курабийки - бисквити. Както сега. На перваза на прозореца има саксии с билки, а на масата стои синьозелената глинена купа, която й подарих за рождения ден преди много години. В нея имаше червени ябълки в деня, когато ми разказа всичко, не само отделни късчета, а цялата история. Лъскави червени ябълки в синьозелената купа. Очите й са като моите - същият цвят, същата форма. И когато ме гледат, вярвам.

- Фокусирай се върху купата, цветовете и формата й. Освободи се и се отдай на желанието да идеш там, където искаш. Дишай бавно, укроти ума си, съсредоточи се спокойно. Вдигни се. Понеси се. Полети.

Тя се вдигна и се понесе сякаш в безтегловност. Въздухът, светлината пулсираха в синьо — бавно, успокояващо. И когато усети първото надигане на силата в нея, тя полетя.

Бързо, свободно, понесе се над зелените хълмове, замъглени в нежно синьо, над водата - синя под синевата.

Гласът на Брана прозвуча в главата й:,Дишай. Не губи фокус“.

- Невероятно е! Толкова красиво. - Протегна ръце настрани и се разсмя в изблик на чиста радост.

„Задръж сега. Кухнята на Нан. Виж я.“

Тя я видя в мислите си, а после просто се озова там. Стоеше до старата дървена маса със синьозелената купа. Днес в нея имаше зелени и жълти лимони, помисли си Айона, леко замаяна.

Появи се и Нан, прекрачи прага на задната врата, събу градинарските си ботуши и свали от главата си широкопола сламена шапка.

Дребничка и с деликатни черти, каквато беше и внучката й. Спретната и красива в джинси и леко яке. Косата

Тъмната вещица

307

й, боядисана в мек нюанс на златисточервеното, бе оформена в стилно каре около лицето й. Лек, дискретен грим. Нан никога не би излязла в градината, преди да се погрижи за външния си вид.

Тъкмо се запъти към хладилника, но спря. После се обърна много бавно.

Ръката й се вдигна към сърцето й и с широко разтворени очи тя възкликна тихичко:

- Айона! Ти си тук. О, о, Брана и Конър също. О, виж се само, бебчето ми. Колко много си научила вече.

- Можеш да ме видиш!

- Естествено, че те виждам, нали стоиш пред мен? Колко си хубава. Седнете, сядайте и тримата и ми разкажете всичко.

- Можем ли да седнем? - зачуди се Айона.

- В тази стая има достатъчно енергия, че да освети петдесет километра околовръст. - Брана си взе стол и седна. - Разбира се, че можем да седнем.

Айона извика тихичко и се втурна да сграбчи Нан в прегръдка.

- Мога да те пипна. Да те усетя. Липсваше ми.

- Този път не можем да останем дълго, братовчедке. - Брана им се усмихна. - Доста далечно разстояние е за първия й път.

- Първи ли? - Нан се засмя и в погледа й блесна удивление, преди отново да прегърне внучката си. - О, тогава няма да е дълго. Но достатъчно, за да кажа колко съм горда и щастлива.

- Ще дойдеш ли? Каза ми, че ще дойдеш в Ирландия.

- И ще го направя, когато дойде време. Ще разбера. Ти си щастлива, но… има и нещо не особено радостно.

- Имаше… леко недоразумение - поясни Конър. - С Бойл.

- О, ясно. Съжалявам, защото и аз самата съм привързана към него. Ако връзката ви е силна, всичко ще се оправи.

308

Родът О’Дуа0ър

- Той не ми вярва. Няма значение.

- Разбира се, че има.

- Имам предвид точно в този миг. Искам да знам ти как

си.

- В чудесна форма, както виждаш. Днес посадих теменужките, защото те могат да издържат на хладния въздух, а тази пролет е прохладна. И малко зеле, разбира се, както и разни други неща. Ти си добър учител за нея, Брана, както ми каза. И ти, и Конър.

- Тя е добра ученичка. И имаме нужда от нея. - Брана се пресегна и улови ръката на Нан. - Искам да ти кажа, че беше права да я изпратиш, да й дадеш амулета. Благодарна съм ти.

- Няма нужда. Длъжни сме да го направим. В кръвта ни е.

- Така и ще бъде сторено. Той е по-силен сега, когато тримата сме заедно, но ние сме още по-силни. Съжалявам, че не можем да поседим повече. - Брана се изправи. - Но тя едва започва да овладява това умение.

- Дори и само миг е истинска наслада. Пази се, момичето ми. И остави сърцето и ума си отворени, Айона. Тогава идват най-хубавите неща.

- Ще го запомня. - Тя целуна баба си по бузата, прегърна я силно. - Ще дойда пак, ако мога. - Импулсивно грабна един лимон от купата. Усети грапавата му кора в дланта си, а когато го вдигна към лицето си, вдъхна аромата му. - Знам, че е глупаво, но мога ли да го взема с мен? Възможно ли е?

- Да видим. - Брана я хвана за ръка, а след като Айона пъхна лимона в джоба си, Конър я хвана за другата.

- Липсваш ни в родината, братовчедке Мери Кейт - каза й Конър.

- И вие ми липсвате. Някой ден ще ме заведеш на разходка със сокол, нали Конър?

- За мен ще е удоволствие.

- Кажи на майка си и на нейната майка, когато ги видиш, че с нетърпение чакам да си поприказваме на живо с тях.

Тъмната вещица

309

- Ела в „Тъмната вещица“ - покани я Брана. - Ще те чака горящо огнище и топъл чайник.

- Ще се възползвам от поканата, благодаря. Любовта ми ще ви следва навсякъде, както и всичките ми надежди.

- Довиждане, Нан. Обичам те.

И отново се издигна, понесе се. Литна.

310

Родът 0’Дуайър

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Чувстваше се страхотно, но въпреки това Брана настоя да изпие отварата.

- Беше ти за първи път. Най-добре е да укрепиш силите си сега.

- Може ли пак да го направя?

Брана повдигна вежди, докато Конър само си взе още бисквитки.

- Сега ли?

- Не, нямам предвид веднага. Искам да кажа мога ли аз да го направя? Способна ли съм? Самичка?

- Двамата с Конър само ти правехме компания по пътя, може да се каже. - Брана отиде да погледне свещите си. - Помогнахме ти да се приготвиш, после те придружихме да видим как се справяш.

- Все едно съм шофирала с инструктор ли?

- Моля?

- Както когато се учиш да караш кола - наистина трябва да си намеря кола. Все не ми остава време, но… Малко съм замаяна - призна си тя и изпи отварата.

- Както се учиш да шофираш. - Конър се замисли, кимна. - В известен смисъл е точно така, да. Някой трябва да те наглежда, докато се научиш сама да се справяш.

- Поне единият от нас трябва да е с теб, когато опиташ отново.

- Вие сякаш ме хипнотизирахте.

- Само ти помогнах да постигнеш нужното мисловно състояние, това е. Имаш много активен ум и ти е нужна практика в укротяването му.

Тъмната вещица

311

- За мен беше много важно, че успях да я видя. Наистина да я видя. — Айона бръкна в джоба си и извади оттам лимона, който бе взела от синьозелената купа. Поднесе го към лицето си, за да вдъхне аромата му.

- Семейството е коренът на всичко, сърцето. Виж сега какво можеш да направиш с това. - Брана отвори едно чекмедже и извади оттам напечатан списък.

- Жезъл с розов кварцов кристал на върха - прочете Айона. - Сребърна кама, гравирана с келтския символ на триединството, сребърна чаша на богинята на огъня Белис-ма, меден амулет пентаграм.

Намръщена, Айона вдигна очи.

- Четирите инструмента на елементите?

- Много добре, жезълът е за въздуха, ножът за огъня, и така нататък. Продължавай да четеш.

- Добре, меч с кървав яспиеЗш дръжката и по ножницата, копие с остър връх от хематит, щит с гравиран пентаграм и украсен с хематит, аметист, слънчев камък и червен яспис и котле със символа на огъня. Четирите съответни оръжия.

- Научила си доста. Сега направи заклинание за търсене и ги намери.

- Нещо като търсене на скрити съкровища ли?

- Може да се каже, да, нещо такова.

- Добре, обичам забавните игри.

- Това не е игра - поправи я Конър. - А тренировка, и то много важна. Ще трябва да го намерим, когато сме готови да се изправим срещу него веднъж и завинаги.

- Ще имаме предимство, ако знаем кога и как ще се появи - добави Брана.

- Защо не го потърсим сега? Сигурно си има някакво леговище. Можем да…

- Не сме готови и ако го потърсим, той може да усети. Има сила и ако не успеем да го блокираме, той ще ни види. Но когато сме готови, ще искаме да види онова, което желаем да му покажем. Когато дойде времето - продължи

312

Родът 0’Дуайър

Брана, - тримата ще го потърсим и открием, сливайки силата си, защото ние сме тримата.

- А Фин?

- Аз…

- Фин е този, който трябва да го потърси и намери. - Конър се обърна към сестра си и задържа погледа й упорито. - Той е от същата кръв и задачата ще бъде негова.

- Имаш му прекалено голямо доверие.

- А ти - прекалено малко. Негова е задачата, Брана. Знаеш го, както и аз.

- Добре, ще говорим за това, когато е време. Сега нека се заемем с това. Ти трябва да го направиш, Айона. Направи заклинанията - всяко по реда си, намери каквото търсиш, и донеси всяко от нещата по реда им тук.

- Добре. - Хвърли още един поглед на списъка, после го прибра в джоба си. Затвори очи и се опита да си представи жезъла. - Онова, което виждам в мислите си, ще потърся и ще го намеря. Покажи го пред очите ми сега и аз ще ида там, където се намира. Силен и строен, той ме вика. Както казах, тъй да бъде.

Видя го съвсем ясно да проблясва под лъчите на късно-то следобедно слънце върху малката масичка до прозореца в музикалната стая.

- Веднага се връщам.

Конър се облегна на плота, където Брана педантично надписваше етикетите на охладените вече свещи в бурканчета.

- Боли те, знам. - Гласът му бе стаен, както и изражението в очите му. - Но ако не приемеш какъв е Фин, такъв какъвто е наистина, и не повярваш в него, в предаността му, това спъва всички ни.

- Опитвам се. Мога да загърбя болката, или поне в повечето дни е така. Доверието е по-сложно нещо.

- Би дал живота си за теб.

- Не го казвай - сопна се тя. - Мислиш ли, че го искам? Искам само да направя онова, което трябва да бъде сторе

Тъмната бещица

313

но. И ще го направя. Прав си, че той трябва да бъде този, който ще търси и намери. Прав си. Остави така нещата засега.

- Добре, ще ги оставим така. - После се усмихна леко, за да я успокои. - Искаш ли да й засичаме време?

- Не е нужно да бърза. - Брана сви рамене, облекчена, че той не продължи темата, че спря заради нея. - Някои са по-лесни, за да повярва в силите си. За други ще й е нужно повече време.

- Чудесно, готов съм за халба бира. Искаш ли и ти?

- Хм. Чаша вино е добре. И не пипай свинския бут, който пека във фурната.

- Свински бут?

- Остави го на мира, както и останалото в тавата. Направила съм заклинание за готовност на цялото ястие, тъй като не знаех колко ще се забавйМ. Донеси ми бутилката, моля те, както и чаша за Айона. Може да пийне вино, когато свърши.

Айона се втурна в стаята, зачервена и тържествуваща, размахала жезъла.

- Ето го.

- Чудесно, остави го тук и намери следващото в списъка.

- Добре. Ти надписваш етикети. Щях да ти помагам.

- Ще има достатъчно и за теб. Кинжалът.

- Точно така. - Айона си пое дълбоко въздух и почна отначало.

Конър изпи бирата си и поигра с кучето на дърпане на въже, докато Брана приключи с първата партида от свещите. Айона влизаше и излизаше, носейки изброените в списъка вещи.

- Господи, това копие. - Вдигна го, имитирайки свиреп воин, докато влизаше в стаята. - Отне ми толкова време да го намеря, колкото за всички останали неща общо.

Не чак толкова, отбеляза мислено Брана, но доста.

314

Родът 0’Дуайър

- Можех да го видя, както и дървото, на което го бе облегнала навън, но не знаех кое дърво. Затова направих второ заклинание за него, след като известно време се лутах навън.

- Добро решение. Ще поработим допълнително, така че да бъдеш по-точна в търсенето по-нататък.

Айона кимна към нещата, които бе подредила върху плота.

- Всички са толкова хубави. Така, само още две.

Щитът толкова дълго й убягваше, че почти бе решила

да мине към котлето, но Брана й бе казала да търси всяко нещо по реда му, затова прочисти съзнанието си - истинско предизвикателство, докато бе толкова напрегната - после-направи наново заклинанието.

Откри щита - господи, каква майсторска изработка, - окачен в ухаещата на билки и рохкава пръст оранжерия.

- Справи се отлично - отбеляза Конър, докато разтриваше кучето с крака си, след като бяха приключили с играта. - В тежки условия.

- Така е, не беше лесно. Тя ще става още по-добра, а условията - още по-тежки.

- Винаги си оптимистично настроена, Брана.

- Реалистка съм. - Когато завършените напълно свещи бяха опаковани в кашон за транспортиране до магазина й, Брана се зае с онези, които бе отделила по рафтовете.

- Намерих го. - Айона донесе и котлето. - В малкото таванско помещение над твоята стая, Брана - а дори не знаех, че има такова.

- Не се използва особено. И вече имаш всичко.

- Всяко нещо по реда си. - Айона остави котлето при другите. - Всяко от нещата е красиво и уникално.

- Така е. Може да са просто инструменти, но защо да не са красиви, освен че са практични и удобни. Сега са твои.

- Моля, какво? - Понеже мислите й пак препускаха, Айона просто се вторачи в Брана.

Тъмната вещица

- 315

- Сега са твои. - Брана й наля чаша вино, подаде й я. - Двамата с Конър ги избрахме за теб от онова, което ни е било дадено или сами сме намерили, или сме получили от другаде, след като ти дойде при нас.

- Но… - Изумена, тя не можеше да намери думите, които иначе толкова често се търкулваха от мислите й направо в устата.

- Всяка вещица трябва да има своите инструменти - продължи Брана. - А тези са едни от най-важните. Ти сама ще намериш и избереш други за себе си след време.

- С огъня ти е най-лесно. - Конър стана и отиде при тях. - Затова тези символи са твои. Както и кинжалът, символът на триединството за тримата вътре в теб и за нас трима ни.

- На жезъла има розов кварц, защото, изглежда, че твоята сила идва от инстинктите- - от стомаха ти, а после минава през сърцето. Кървав яспис на меча за сила.

- Камъни за защита - физическа и психическа, за щита. Хематит на върха на копието ти за увереност в уменията си с въздуха. - Конър го докосна с пръст. - И пентаграм от мед - предпочитаният метал от Сърха.

- Не знам какво да ви кажа.

- Мечът и щитът се предават в рода от поколение на поколение - обясни й Брана. - Чашата намерих в един магазин, който много харесвам, а Конър намери пентаграма в друг магазин. Така че тук имаме смесица между старо и ново.

Сълзите, които бе отказала да пролее предната вечер, сега напираха да бликнат от сърцето й. В израз на чиста благодарност.

- Благодаря ви, не мога да изкажа с думи колко съм ви благодарна. Давате ми толкова много, струва ми се прекалено.

- Не е - поправи я Брана. - Трябва да си въоръжена за онова, което предстои.

- Знам. Меч. - Предпазливо го извади от ножницата. - Не знам как да го използвам.

316

Родът 0’Дуайър

- Ще се научиш. Неговата сила ще се прелее в теб.

- Отчасти - съгласи се Конър. - И Фин ще ти покаже как да го въртиш, Мийра - също. Много я бива с меча. Аз или Брана ще ти помогнем с копието, но мисля, че ще откриеш как всеки инструмент и оръжие пасват идеално в ръката ти.

- След като ги пречистиш и заредиш наново - добави Брана. - Това не е наше задължение. Мисля, че вече е време да хапнем. Добре ще ни се отрази малко почивка и вкусна храна. После ще се погрижиш за тях.

- Ще ги пазя като съкровища. Благодаря ви. Благодаря - повтори тя, при което улови ръката на Брана, а също и на Конър, свързвайки тримата в едно. - Вие изпълнихте живота ми с толкова много.

- Ти си част от нас. Хайде, ела да хапнем. Приготвила съм специална вечеря, понеже знаех, че ще се представиш отлично тук. Вземи и чашата си с вино, която още е пъл-на.

- Някой ден ще ви се отплатя за всичко, което правите за мен.

- Не е направено заради отплатата и не може да става дума за такава.

- Права си. Грешна дума използвах. Баланс. Някой ден ще намеря баланса.

Започна, като сложи масата и заяви на Конър, че той няма да участва в разчистването на кухнята след вечеря. Той не оспори. Настроението й, което бе приповдигнато след срещата с Нан и подаръците, се повиши още повече, когато опита вкусната гозба на Брана.

- Господи, толкова е вкусно! Знам, че съм гладна, но храната е просто фантастична. Заклевам се, че направо можеш да отвориш собствен ресторант.

- Това е нещо, което няма да направя скоро или дори никога. Готвенето, също като инструментите, е необходимост. Няма причина да не го правим добре.

- Ще ми се и аз да можех. Наистина трябва да се науча.

Тъмната вещица

317

- Имаш предостатъчно време, но сега трябва да учиш много по-важни неща. Конър, Франи от магазина ми разказа как Фъргюс Райън се напил като казак и влязъл в къщата на Шийла Доутъри, мислейки си, че е неговата, съблякъл се, както го е майка родила, и заспал като заклан на дивана във всекидневната й. Където го заварила на сутринта не особено щастливата от ситуацията Шийла Доутъри, която е на седемдесет и осем и зла като усойница. Ти какво знаеш за случката?

- Знам, че Фъргюс е с насинено око и цицина на тила от удара с бастуна на госпожа Доутъри. И чух, че успял да си вземе само ботушите и болната глава, докато се опитвал да се защити, така че хукнал навън, а старата жена го преследвала и замеряла с гневни думи и каквото там й падне подръка.

- Знаех си, че си чул негцЪ?1-Брана си взе виното. - Разкажи всичко.

И така разговорът се завъртя около местните клюки, работата, разни случки. Вечеря, каквато Айона рядко бе споделяла в детството си, мислеше си тя, докато разчистваше чиниите и съдовете, и сигурно затова й бе още помила и скъпа.

Затова, също като подарените й инструменти на занаята, тя щеше да я цени и пази като съкровище - нея и всички други, които щяха да дойдат.

Засега се опита да се наслади на тишината, докато Брана и Конър бяха на горния етаж и се занимаваха с лични дела. Предстоеше й още работа. Пречистването беше за тази вечер. А на следващия ден щеше да зареди и вдъхне нови сили на онова, което вече бе нейно.

Денят бе минал добре, поздрави се сама. Бе отишла на работа, бе се сблъскала лице в лице с Бойл за първи път и бе излязла от положението, без да се унижи.

Браво на нея.

И бе прелетяла до кухнята на Нан, което бе страхотно постижение в личен план.

318

Родът О’Дуа0ър

После бе правила заклинания за търсене и бе получила

безценни награди за това.

И за капак бе вечеряла с братовчедите си сред много

приказки и смях.

А на следващия ден щеше да посрещне каквото и да я

очакваше.

За да сложи началото на постигане на баланс, тя почисти кухнята до блясък. Следващия път, когато Брана влезе, направо ще ослепее, каза си тя, докато я оглеждаше критично.

Доволна от себе си, тя понечи да мине в задната част и да отиде в ателието, където да се заеме с последната си задача за деня, когато почукване на входната врата я накара да спре.

Обикновено би се зарадвала на идеята за компания, но сега много искаше да започне работа с инструментите си. Сигурно беше някой от приятелите на Конър или потенциална приятелка за вечерта, помисли си тя. Още не бе срещнала човек, който да не обича Конър или да не го потърси, когато иска да се забавлява или пък му е нужно

рамо за опора.

Когато отвори вратата, приветливата й усмивка помръкна, след като видя на прага да стои Бойл с огромен и ярък

пролетен букет.

Тя успя само да възкликне приглушено.

Изглеждаше толкова секси, токова привлекателен с големите си, загрубели ръце, стиснали цветните стъбълца, с леко зачервено лице, с очи, в които се четеше смутена решителност.

А когато пристъпи от крак на крак, почти прекърши волята й.

- Съжалявам. Трябва да ти кажа, че много съжалявам. За теб са.

- Красиви са. - Толкова по-добре щеше да е за нея, ако можеше просто да го изпрати да си върви по пътя. Но не можеше да го направи, не и когато и бе донесъл цветя и

Тъмната вещица

319

искрено извинение. — Благодаря ти — каза тя вместо това и взе букета. - Наистина са прекрасни.

- Заслужих ли да ме пуснеш да вляза само за минутка-две?

- Добре. Разбира се. Искам да ида да ги натопя. - Тръгна пред него към кухнята, използвайки всеки трик, който бе научила, за да запази ума и сърцето си спокойни, уравновесени.

- Тук направо блести от чистота - отбеляза той.

- Опитвам се да постигна баланс в нещата. - Намери голяма красива ваза в тъмнозелено, взе кухненската ножица за цветя на Брана и подхранващата смес, която братовчедка й сама приготвяше. После се зае за работа.

- Съжалявам, Айона, задето те разстроих и нараних. Изобщо не съм го искал.

- Знам. - Цветята, които бяхатолкова красиви и ухаеха толкова силно, й помагаха сама да намери вътрешен баланс. - Не съм ти ядосана, Бойл. Вече не.

- Би трябвало. Заслужавам си го.

- Може би. Но имаше и известна доза истина в онова, което каза на Фин. Наистина бях настоятелна и се настаних в личното ти пространство.

- Не съм човек, който може да бъде притиснат да направи нещо, което не иска. Айона…

- Ти изпитваше привличане към мен. Използвах това. Никога не съм използвала магия.

- Знам. Сигурен съм. — Бойл се мъчеше да намери думите, точните думи, и зарови пръсти в косата си. - Не съм свикнал с всички тези чувства вътре в мен. Изгубих опора под краката си и ти се появи точно преди отново да стъпя здраво. Дай ми шанс, моля те, да поправя грешката си.

- Не става дума за това, не само.

Баланс, помисли си тя отново. Нямаше да го намери, без да е напълно честна със себе си и с него.

- Всичко в теб ме връхлетя толкова внезапно, че аз просто се оставих на течението. Скочих върху коня и мисля, че се вкопчих прекалено силно. Не исках да ми се изплъз

320

Родът 0’Дуайър

не. Винаги съм искала да изпитвам това, което сега кипи вътре в мен. Копняла съм за това повече от всичко на света. Затова се появих в живота ти, в леглото ти и не исках да се замислям какво може да се обърка.

- Няма защо да се обърка. Не се е объркало - каза той и я хвана за раменете.

- Но и не е правилно. - Внимателно тя се дръпна настрани, така че той да не я докосва. - Искаш ли бира? Дори не те попитах дали…

- Не искам никаква бира, за бога. Искам теб.

Очите й, сини и красиви, макар и пълни с тъга, се вдигнаха към неговите.

- Но ме искаш против волята си. Това все още е така; А аз не мога да продължавам да го приемам, да се задоволявам с това само защото винаги съм го правила досега. Цял живот е било така, Бойл. Родителите ми дори не забелязваха, когато ме нямаше, нито ги беше грижа дали съм с тях, или не. И още по-ужасното бе, че не забелязваха, че аз го осъзнавам.