50 нюанса по тъмно

9

Не можех да сдържа ликуването си. Подсъзнанието ми ме зяпаше смаяно. Взирах се в измъчените очи на Крисчън с копнеж.

Неговата тиха изповед ме докосна дълбоко и първично, сякаш той търсеше опрощение — трите му думи бяха като манна небесна за мен. Очите ми отново се наляха със сълзи. «О, да, обичаш ме. Знам.»

Това откритие беше невероятно освобождаващо, сякаш от плещите ми се смъкваше мелничен камък със смазваща тежест. Този красив измъчен мъж, когото бях смятала за свой романтичен герой — силен, самотен, загадъчен — наистина притежаваше всички тези черти, ала в същото време бе раним, отчужден и изпълнен с ненавист към себе си. Сърцето ми преливаше от радост, но и от мъка за неговите страдания. И в този момент знаех, че сърцето ми е достатъчно голямо и за двама ни. _Надявах_ се да е достатъчно голямо и за двама ни.

Вдигнах ръка, погалих скъпото му, красиво лице и нежно го целунах, като вложих цялата си любов в това едничко сладостно докосване. Искаше ми се да го погълна под горещата вода. Крисчън изстена и ме грабна в обятията си, притисна ме към себе си, като че ли бях въздухът, от който се нуждаеше, за да диша.

— О, Ана, желая те, но не тук — дрезгаво простена той.

— Да — трескаво прошепнах в устата му аз.

Крисчън затвори душа, изведе ме от кабината и ме загърна в халата ми. Взе един пешкир и го уви около кръста си, после с друг, по-малък, внимателно изсуши косата ми. Когато остана доволен, го омота на главата ми: в голямото огледало над мивката изглеждах като с тюрбан. Крисчън стоеше зад мен и очите ни се срещнаха в огледалото, опушеносиво и яркосиньо, и това ми даде една идея.

— Може ли да ти се отплатя със същото? — попитах.

Той кимна, макар че се навъси. Взех друг пешкир от купчината до тоалетната масичка и като се изправих на пръсти пред него, започнах да суша косата му. Крисчън се наведе напред, за да ме улесни, и когато от време на време зървах лицето му под пешкира, виждах, че се е ухилил като момченце.

— Отдавна никой не ми е сушил косата. Много отдавна — промълви той, после се намръщи. — Всъщност май не ми се е случвало никога.

— Грейс не може да не го е правила! Не ти ли е бърсала косата като малък?

Крисчън поклати глава, с което затрудни работата ми.

— Не. Още от първия ден уважаваше личното ми пространство, въпреки че за нея беше мъчително. Като малък бях адски самостоятелен — добави тихо.

Все едно някой ме ритна в ребрата, когато си представих меднорусото дете, грижещо се само за себе си, защото няма кой друг да го прави. Тази мисъл страшно ме натъжи, ала не исках моята меланхолия да ни лиши от нашата разцъфваща интимност.

— Е, за мен е голяма чест — подразних го нежно.

— Така си е, госпожице Стийл. Или пък честта е моя?

— Това се разбира от само себе си, господин Грей — отвърнах язвително.

Свърших с косата му, взех друг пешкир и минах зад него. Очите ни отново се срещнаха в огледалото и неговото напрегнато въпросително изражение ме окуражи.

— Може ли да опитам нещо?

Той се поколеба, после кимна. Предпазливо и много нежно спуснах меката тъкан по лявата му ръка, като попивах капките вода по кожата му. Вдигнах поглед към лицето му в огледалото. Крисчън примига, впил пламтящите си очи в моите.

Наведох се напред, целунах го по бицепса и устните му едва забележимо се разтвориха. По същия начин избърсах и другата му ръка, покривайки с целувки бицепса му, и на лицето му заигра лека усмивка. Предпазливо изтрих гърба му под червената линия, която едва си личеше. Още не бях стигнала дотам, че да му го измия.

— Целият гръб — тихо каза той. — С пешкира. — И когато енергично започнах да го бърша, като внимавах да го докосвам само с хавлията, рязко си пое дъх и стисна клепачи.

Имаше невероятно красив гръб — широки изваяни плещи, на които изпъкваха ясно и най-малките мускулчета. Наистина се поддържаше. Единствено белезите загрозяваха прекрасната гледка.

С усилие откъснах поглед от тях и сподавих непреодолимото си желание да ги целуна един по един. Когато свърших, Крисчън въздъхна. Наведох се напред и го възнаградих с целувка по рамото. После проврях ръце отпред и избърсах корема му. Очите ни за пореден път се срещнаха в огледалото и видях, че лицето му е весело, но и предпазливо.

— Вземи. — Подадох му един по-малък пешкир за лице и той се намръщи неразбиращо. — Спомняш ли си как в Джорджия ме накара да се докосвам с твоите ръце?

Лицето му помръкна, но аз не обърнах внимание на реакцията му и го прегърнах изотзад. Гледах ни в огледалото — неговата красота, голотата му и себе си с увитата в тюрбан коса — и реших, че имаме почти библейски вид, сякаш бяхме от барокова картина на старозаветна тематика.

Посегнах за ръката му — той с готовност ми я подаде — и я насочих нагоре към гърдите му, като бавно ги бършех с пешкира. Един път, още веднъж — и после пак. Крисчън стоеше абсолютно неподвижно, вцепенен от напрежение, само очите му следваха ръката ми, стискаща неговата.

Подсъзнанието ми ме наблюдаваше одобрително и обикновено свитите му устни се усмихваха. Аз бях главният кукловод. Тревогата на Крисчън се излъчваше на вълни от гърба му, ала той не откъсваше поглед от мен, макар че очите му потъмняваха, ставаха по-опасни… може би разкриваха тайните си.

Наистина ли исках да стигна дотам? Исках ли да се изправя пред неговите демони?

— Мисля, че вече си сух — прошепнах и отпуснах ръка, вторачена в дълбините на очите му в огледалото. Дишането му се беше ускорило, устните му бяха разтворени.

— Имам нужда от теб, Анастейжа — промълви той.

— И аз имам нужда от теб. — И докато изговарях тези думи, се изумих колко истина има в тях. Не можех да си представя да съм без Крисчън, никога.

— Позволи ми да те любя — дрезгаво каза той.

— Да! — Обърнах се и Крисчън ме привлече в обятията си, устните му потърсиха моите, умоляваха ме, боготворяха ме, желаеха ме… обичаха ме.

Той прокарваше пръсти по гръбначния ми стълб, докато се гледахме един друг, наслаждавайки се на пълното блаженство след акта. Лежахме заедно, аз по корем, прегърнала възглавницата си, той на една страна. Опиянявах се от нежната му милувка. Знаех, че в момента има нужда да ме докосва. Аз бях лечебен балсам за болката му, източник на утеха, и как можех да му го откажа? Изпитвах абсолютно същите чувства към него.

— Значи си можел да бъдеш нежен — прошепнах.

— Хмм… така изглежда, госпожице Стийл.

Усмихнах се.

— Първия път, когато… хм… го правихме, не беше особено нежен.

— Така ли? — Крисчън се ухили. — Когато отнех девствеността ти?

— Не си я отнел! — изсумтях надменно. «Аз да не съм ти някоя безпомощна девица?!» — Струва ми се, че ти се отдадох съвсем свободно и доброволно. И аз те желаех, и ако си спомням вярно, изпитах огромно удоволствие. — Свенливо му се усмихнах, прехапвайки долната си устна.

— И аз така си спомням, госпожице Стийл. На вашите услуги — провлачи той и лицето му стана сериозно. — Което означава, че си моя напълно. — Докато се взираше в мен, от очите му изчезна всякаква веселост.

— Твоя съм — потвърдих. — Исках да те попитам нещо.

— Питай.

— За биологичния ти баща… знаеш ли кой е? — Тази мисъл ме гризеше от известно време.

Крисчън се намръщи и поклати глава.

— Нямам представа. Не е животното, което й беше сводник. И добре, че не е.

— Откъде знаеш?

— От нещо, което ми каза баща ми… което ми каза Карик.

Погледнах господин Петдесет нюанса въпросително и зачаках.

— Страшно си жадна за информация, Анастейжа — въздъхна той и поклати глава. — Сводникът открил трупа на проститутката наркоманка и позвънил в полицията. Обаче чак след четири дни. Затворил вратата, когато излизал… оставил ме с нея… с трупа й. — Очите му се замъглиха от спомена.

Рязко си поех дъх. Клетото момченце — ужасът беше невъобразим.

— По-късно го разпитали в полицията. Категорично отрекъл да имам нещо общо с него и според Карик изобщо не приличал на мен.

— Спомняш ли си го?

— Не мисля често за тази част от живота си, Анастейжа. Да, спомням си го. Никога няма да го забравя. — Лицето му помръкна и стана сурово, изсечено, очите му се вледениха от гняв. — Може ли да говорим за нещо друго?

— Извинявай. Не исках да те разстроя.

Крисчън поклати глава.

— Това е стара история, Ана. Не ми се мисли за нея.

— Тогава каква е тази изненада, за която ми спомена? — Трябваше да сменя темата преди отново да се е превърнал в господин Петдесет нюанса.

Лицето му моментално грейна.

— Какво ще кажеш да излезем на въздух? Искам да ти покажа нещо.

— Разбира се.

Както винаги, се удивих на бързата му промяна. Крисчън ми отправи своята безгрижна момчешка усмивка и сърцето ми се качи в гърлото. Виждах, че се отнася за нещо, което е взел присърце. Той шеговито ме плесна по дупето.

— Обличай се. Най-добре по дънки. Надявам се Тейлър да ти е сложил дънки в багажа.

Стана и си обу боксерките. О… цял ден можех да го гледам как се мотае из стаята.

— Хайде — смъмри ме той, властен както винаги. Наблюдавах го ухилена до уши.

— Просто се наслаждавам на гледката.

Докато се обличахме, забелязах, че се движим със синхрона на хора, които се познават добре, които усещат присъствието на другия и разменят ту усмивка, ту нежно докосване. И ми хрумна, че това е също толкова ново за него, колкото и за мен.

— Изсуши си косата — изкомандва Крисчън, щом се облякохме.

— Тиранин както винаги. — Засмях се и той се наведе и ме целуна по косата.

— Това никога няма да се промени, бебчо. Не искам да се разболееш.

Извъртях очи и ъгълчетата на устните му весело се повдигнаха.

— Знаете ли, госпожице Стийл, още ме сърбят ръцете.

— Радвам се да го чуя, господин Грей. Вече започвах да си мисля, че губите способностите си.

— Веднага мога да ви докажа противното, ако желаете. — Измъкна от чантата си голям кремав плетен пуловер и го преметна върху раменете си. С бялата си тениска и дънките, разрошената си коса и сега с пуловера сякаш слизаше от страниците на някое скъпарско модно списание.

Изглеждаше невероятно. И не знам дали се дължеше на мимолетното разсейване от съвършения му вид, или защото знаех, че ме обича, но заплахата му вече не ме изпълваше с ужас. Това беше моят господин Петдесет нюанса и той си бе такъв.

Докато взимах сешоара, в мен разцъфна нова надежда. Щяхме да намерим средно положение. Просто и двамата трябваше да научим потребностите на другия и да ги задоволяваме. «Мога да го направя, нали?»

Погледнах се в огледалото на тоалетката. Носех бледосинята риза, която ми беше купил и сложил в куфара Тейлър. Косата ми беше в безпорядък, лицето ми бе зачервено, устните ми подути. Докоснах ги, спомнила си изгарящите целувки на Крисчън, и не можах да сдържа усмивката си. «Да, обичам те» — бе казал той.

— Къде точно отиваме? — поинтересувах се, докато чакахме във фоайето портиерът да докара колата.

Крисчън ми се усмихна заговорнически. Виждах, че полага отчаяни усилия да скрие радостта си. Честно казано, това изобщо не беше в стила на господин Петдесет нюанса.

Изглеждаше по същия начин, когато летяхме с безмоторния самолет — може би пък тъкмо това щяхме да правим. Усмихнах му се широко. Той ме изгледа по онзи свой начин с кривата си усмивка. После се наведе и нежно ме целуна.

— Имаш ли представа колко щастлив ме правиш?

— Да… определено. Защото и ти ме караш да се чувствам по същия начин.

Ухилен до уши, портиерът се появи с колата на Крисчън. Божичко, днес всички бяха щастливи.

— Страхотна кола, господине — каза той, докато му подаваше ключовете. Крисчън му намигна и му даде неприлично голям бакшиш.

Намръщих му се. Честно.

Докато летяхме по улиците, Крисчън беше потънал в дълбок размисъл. От тонколоните се носеше глас на млада жена с приятен богат тембър и аз се изгубих в тъжната сантиментална мелодия.

— Налага се да се отклоним за малко. Няма да се забавим много — разсеяно каза той, откъсвайки ме от песента.

«О, защо?» Гризеше ме любопитството да разбера каква е изненадата. Богинята в мен подскачаше като петгодишно момиченце.

— Разбира се — отговорих аз. Нещо не ми изглеждаше както трябва. Крисчън изведнъж се бе намръщил.

Той отби в паркинга на една голяма автокъща, спря, обърна се към мен и каза:

— Трябва да ти вземем нова кола.

Зяпнах го.

«Сега?» В неделя? Какво ставаше, по дяволите? Освен това бяхме в представителство на сааб.

— Няма ли да е ауди? — Не ми хрумна да кажа нищо друго и — виж ти! — той се изчерви.

Крисчън засрамен? Сигурно му се случваше за пръв път!

— Реших, че може да искаш друга кола. Явно се чувстваше неловко.

«О, моля те…» Идеален момент да го подразня.

— Сааб ли?

— Да. Девет-три. Ела.

— Какво толкова им харесваш на чуждите коли?

— Немците и шведите произвеждат най-безопасните коли на света, Анастейжа.

«Така ли?»

— Мислех, че вече си ми поръчал ново ауди А3.

Крисчън ми отправи мрачно развеселен поглед.

— Мога да го откажа. Ела. — Слезе, заобиколи от моята страна и ми отвори вратата.

— Дължа ти подарък за завършването — каза и ми подаде ръка.

— Наистина няма нужда да го правиш.

— Има. Моля те. Ела. — Гласът му показваше, че не бива да си играя с него.

Примирих се със съдбата си. Сааб? Исках ли сааб? Аудито много ми харесваше. Беше си много яко.

Естествено, сега се намираше под цял тон бяла боя… Потреперих. И _тя_ още бродеше някъде наоколо.

Хванах Крисчън за ръка и влязохме в шоурума.

Трой Търниански, консултантът, се залепи за Крисчън като дъвка. Надушваше продажба. Акцентът му звучеше странно, навярно бе от североизточните щати или пък от Великобритания? Не можех да определя.

— Сааб ли, господине? Втора ръка? — Той радостно потри ръце.

— Нов — отсече Крисчън.

«Нов!»

— Имате ли предвид конкретен модел, господине?

— Спортен седан девет-три.

— Отличен избор, господине.

— Какъв цвят, Анастейжа? — попита Крисчън.

— Хм… Черен? — Свих рамене. — Наистина няма нужда да го правиш.

Той се намръщи.

— Черното не се вижда лесно нощем.

«О, за бога!» Устоях на изкушението да извъртя очи към тавана.

— Ти имаш черна кола.

Той ми се навъси.

— Тогава яркожълт. — Пак свих рамене.

Той направи физиономия — яркожълтото явно не му харесваше.

— Какъв цвят искаш да избера? — попитах го, сякаш е дете, каквото всъщност беше в много отношения. Тази мисъл ми бе неприятна — едновременно тъжна и отрезвяваща.

— Сребрист или бял.

— Тогава сребрист. Знаеш ли, предпочитам аудито — прибавих.

Усетил, че ще изгуби сделката, Трой пребледня.

— Може би искате кабрио, госпожо? — И въодушевено плесна с ръце.

Подсъзнанието ми презрително потръпна, отвратено от цялата процедура по купуване на кола, но богинята в мен го тушира на пода. «Кабрио ли? Брутално!»

Крисчън намръщено се вторачи в мен.

— Кабрио ли? — И повдигна вежди.

Изчервих се. Все едно имаше пряка линия с богинята в мен, каквато всъщност имаше, естествено. Това на моменти ми създаваше изключителни неудобства. Забих поглед в ръцете си.

Крисчън се обърна към Трой.

— Каква е статистиката за безопасността на кабриото?

Доловил слабото му място, консултантът се приготви да нанесе решителния си удар и го засипа с всевъзможни статистики.

Естествено, Крисчън се стремеше да осигури безопасността ми. Това беше като религия за него и какъвто си беше фанатик, внимателно слушаше опитното бръщолевене на Трой. Господин Петдесет нюанса наистина се безпокоеше.

«Да, обичам те.» Спомних си прошепнатите му задавени думи от сутринта и по вените ми потече разтопена лава, сладка като мед. Този човек, истински божи дар за жените, ме обичаше.

Улових се, че глупаво съм му се ухилила, и когато ме погледна, изражението ми хем го развесели, хем го озадачи. Искаше ми се да се прегърна сама от щастие.

— С каквото и да сте се надрусали, и аз бих желал да опитам, госпожице Стийл — прошепна ми Крисчън, когато Трой тръгна към компютъра си.

— Надрусана съм с вас, господин Грей.

— Така ли? Защото определено изглеждате друсана. — Той ме целуна. — И ти благодаря, че прие колата. Стана по-лесно от предишния път.

— Е, това не е ауди А3.

Крисчън се усмихна.

— Аудито не беше кола за теб.

— Харесваше ми.

— Господине? Открих един сааб девет-три в представителството ни в Бевърли Хилс. Можем да ви го докараме до два дни — триумфално заяви Трой.

— Нов ли е?

— Да, господине.

— Отлично. — Крисчън извади кредитната си карта. Или пък беше на Тейлър? Тази мисъл ме смути. Зачудих се как е Тейлър и дали е открил Лийла в апартамента. Разтрих челото си. Да, там беше и целият багаж на Крисчън.

— Бихте ли дошли насам, господин… — консултантът погледна името на картата — Грей.

Крисчън ми отвори вратата и ми помогна да се кача.

— Благодаря — казах му, когато се настани до мен.

Той се усмихна.

— Моля, Анастейжа.

Щом запали двигателя, музиката зазвуча отново.

— Кой пее? — попитах аз.

— Ива Касиди.

— Има прелестен глас.

— Да, имаше.

— О!

— Почина млада.

— О!

— Гладна ли си? Сутринта не си изяде цялата закуска. — Крисчън ме погледна неодобрително.

«Опа.»

— Да.

— Тогава първо ще обядваме.

Той потегли към брега и после зави на север по Аласкан Уей Ваядъкт. Беше поредният прекрасен ден в Сиатъл — през последните няколко седмици се радвахме на нетипично хубаво време.

Докато пътувахме по магистралата и слушахме сладостно сантименталния глас на Ива Касиди, Крисчън изглеждаше доволен и отпуснат. Дали някога се бях чувствала толкова спокойно с него? Не знаех.

Вече не бях толкова нервна при промяната на настроенията му, защото бях уверена, че няма да ме накаже. Той също изглеждаше по-спокоен с мен. Завихме наляво по крайбрежното шосе и спряхме на един паркинг срещу грамаден яхтклуб.

— Тук ще обядваме. Ще ти отворя вратата — осведоми ме той по начин, който предполагаше, че няма да е благоразумно да сляза сама. Проследих го с поглед, докато заобикаляше от моята страна. Дали това някога щеше да свърши?

Хванах го под ръка и се спуснахме към яхтклуба.

— Колко много яхти! — възкликнах. Стотици съдове с всевъзможна форма и размери леко се поклащаха в спокойните води. В залива Пюджит белееха десетки платна. Вятърът се беше поусилил, така че придърпах якето по-плътно около себе си.

— Студено ли ти е? — попита той и ме притисна към себе си.

— Не, просто се възхищавам на гледката.

— Мога да й се наслаждавам цял ден! Насам.

Въведе ме в голямо заведение, което гледаше към морето, и се насочи към бара. Обстановката подхождаше повече за Нова Англия, отколкото за Западното крайбрежие — варосани стени, бледосини мебели, корабни принадлежности, закачени навсякъде. Светло и весело местенце.

— Господин Грей! — сърдечно го поздрави барманът. — Какво ще обичате днес?

— Добър ден, Данте. — Крисчън ми се усмихна широко, докато се настанявахме на столчетата до бара. — Тази прелестна дама е Анастейжа Стийл.

— Добре дошли в Ес Пис Плейс. — Чернокожият хубавец Данте ми се усмихна дружелюбно. Огледа ме оценяващо с тъмните си очи и явно установи, че не ми липсва нищо. На ухото му блещукаше клипс с голям диамант.

— Какво ще пиете, Анастейжа?

Обърнах се към Крисчън, който ме гледаше въпросително. О, щеше да ме остави да избера!

— Викай ми Ана, моля те. И ще пия каквото си поръча Крисчън. — Усмихнах се на Данте, който веднага ми допадна. Господин Петдесет нюанса разбираше от вино много повече от мен.

— Аз ще пия бира. Това е единственият бар в Сиатъл, където предлагат «Аднамс Иксплорър».

— Бира ли?

— Да. — Той ми се ухили. — Ако обичаш, две бири, Данте.

Барманът кимна и постави бутилките на бара.

— Тук приготвят много вкусна супа от морски дарове — осведоми ме Крисчън.

Всъщност ме питаше.

— Супа с бира звучи страхотно — отвърнах с усмивка.

— Две супи, така ли? — попита Данте.

— Да — каза Крисчън.

Докато обядвахме, разговаряхме, както никога. Крисчън беше отпуснат и спокоен — изглеждаше млад, щастлив и въодушевен въпреки всички събития от предишния ден. Разказа ми историята на Грей Ентърпрайзис Холдинг Инк. И колкото повече обясняваше, толкова по-ясно усещах стремежа му да оздравява проблемни компании, надеждите му за новата технология, която разработваше, и мечтите му да направи земята в Третия свят по-продуктивна. Слушах го в захлас — забавен, интелигентен и красив филантроп. И ме обичаше.

На свой ред той ме засипа с въпроси за Рей и майка ми, за детството ми в тучните гори на Монтесино и кратките ми престои в Тексас и Вегас. Интересуваше се кои са любимите ми книги и филми и аз с изненада установих колко много общо има помежду ни.

Докато си приказвахме, ми хрумна, че от Алек Д'Ърбървил на Томас Харди той се е превърнал в Ейнджъл — принизяване до висшия идеал за толкова кратък период.

Когато свършихме обяда, минаваше два. Крисчън уреди сметката с Данте, който любезно се сбогува с нас.

— Страхотно заведение. Благодаря ти за обяда — казах, когато Крисчън ме хвана за ръка и излязохме от ресторанта.

— Пак ще дойдем — обеща той, докато крачехме по крайбрежната алея. — Искам да ти покажа нещо.

— Знам… и нямам търпение да го видя, каквото и да е то.

Вървяхме ръка за ръка покрай яхтклуба. Денят беше много приятен. Хората бяха излезли, за да се насладят на неделята — разхождаха кучета, възхищаваха се на яхтите, гледаха как децата им тичат по алеята.

Колкото по-нататък отивахме, толкова по-големи ставаха яхтите. Крисчън ме заведе на кея и спря пред огромен катамаран.

— Реших да излезем в морето днес. Това е моята яхта.

«Мама му стара!» Сигурно беше петнайсет метра. Два гладки бели корпуса, палуба, просторна каюта и внушителна мачта. Не знаех нищо за яхтите, но виждах, че тази е специална.

— Леле… — ахнах смаяно.

— Създадена е от моята компания — гордо ме информира той и сърцето ми се преизпълни с радост. — Проектирана е от най-добрите корабни архитекти на света и е построена тук в Сиатъл в моята корабостроителница. Има хибридни електрически двигатели, асиметрични швертове, грот с…

— Добре… Успя да ме объркаш, Крисчън.

Той се ухили.

— Страхотна яхта.

— Изглежда невероятно, господин Грей.

— Така си е, госпожице Стийл.

— Как се казва?

Крисчън ме затегли отстрани, за да прочета името: «Грейс». Изненадах се.

— На майка си ли си я кръстил?

— Да. — Той наклони глава настрани. — Странно ли ти се струва?

Свих рамене. Бях изненадана — Крисчън винаги изглеждаше неуверен в нейно присъствие.

— Аз обожавам майка си, Анастейжа. Защо да не кръстя яхтата си на нея?

Изчервих се.

— Не, не че… просто… — Мамка му, как можех да го изразя с думи?

— Грейс Тревелиан-Грей ми спаси живота, Анастейжа. Дължа й всичко.

Погледнах го и оставих благоговението в това тихо изречено признание да ме облее. За пръв път осъзнавах, че той обича майка си. Тогава на какво се дължеше напрегнатата му неувереност към нея?

— Искаш ли да се качим? — попита той с блеснали развълнувани очи.

— Да, разбира се.

Крисчън видимо се зарадва и ме хвана за ръка. Качихме се по малкия трап и застанахме под навеса на палубата.

От едната страна имаше маса и подковообразна пейка, покрита с бледосиня кожа, на която можеха да се съберат поне осем души. Погледнах през плъзгащите се врати на каютата и се сепнах, като забелязах движение. Отвътре излезе висок рус мъж, силно загорял, къдрокос, с кафяви очи, облечен в избеляла розова тениска, къси панталони и мокасини. Изглеждаше трийсет и няколко годишен.

— О, Мак! — възкликна Крисчън.

— Господин Грей! Добре дошли! — Двамата се ръкуваха.

— Анастейжа, това е Лиам Макконъл. Лиам, това е приятелката ми Анастейжа Стийл.

«Приятелката му!» Богинята в мен изпълни кратка арабеска. Още беше захилена за кабриото. Трябваше да свикна с това — не го казваше за пръв път, но когато го чувах да го произнася, пак ме обземаше вълнение.

— Много ми е приятно. — Стиснахме си ръцете.

— Казвайте ми Мак — дружелюбно рече той. Не успях да определя откъде е акцентът му. — Добре дошли на борда, госпожице Стийл.

— Ана, моля — измънках и се изчервих. Имаше бездънни кафяви очи.

— Как я намираш, Мак? — бързо се намеси Крисчън и в първия момент си помислих, че говори за мен.

— Готова е за морето, господин Грей. — Мак се ухили до уши. «А, яхтата, «Грейс». Каква съм глупачка!»

— Ами тогава да отплаваме.

— Ще я изведете ли?

— Да. — Крисчън му отправи дяволита усмивка. — Едно кръгче, Анастейжа?

— Разбира се.

Последвах го вътре. Точно пред нас имаше Г-образен диван от кремава кожа, а през грамадния заоблен прозорец над него се разкриваше панорамна гледка към яхтклуба. Наляво се намираше кухненският бокс — отлично обзаведен, всичко от светло дърво.

— Това е каюткомпанията. В съседство е камбузът. — Крисчън посочи към кухнята.

После ме хвана за ръка и ме разведе из каюткомпанията. Оказа се изненадващо просторна. Подът беше от същото светло дърво. Всичко изглеждаше модерно и лъскаво и създаваше лека, весела атмосфера, но бе и съвсем функционално, като че ли Крисчън не прекарваше тук много време.

— Баните са от двете страни — посочи той, после отвори малката врата със странна форма точно пред нас и влязохме през нея. Озовахме се в луксозна спалня. «О…»

Двойното легло от светло дърво и светлосините завивки бяха като спалнята му в «Ескала». Явно си избираше дадена тема и се придържаше към нея.

— Това е голямата каюта. — Крисчън ме погледна със сияещи очи. — Ти си първото момиче, което влиза тук, освен Мия, която не се брои.

Изчервих се под палещия му поглед и пулсът ми се ускори. Наистина ли? Поредният «пръв път». Той ме притегли в прегръдката си, пръстите му се заровиха в косата ми и ме целуна, дълго и силно. Когато се отдръпна от мен, и двамата се бяхме задъхали.

— Може да опитаме леглото — прошепна до устата ми Крисчън.

«О, в морето!»

— Само че не сега. Ела, Мак скоро ще вдигне котва. — Преодолях разочарованието си, когато ме хвана за ръка и ме поведе обратно през каюткомпанията. Пътьом посочи друга врата.

— Там е офисът, а отпред има още две каюти.

— Колко души могат да спят на борда?

— Шестима. Досега обаче съм канил само семейството си. Обичам да плавам сам. Но не и когато ти си тук. Трябва да те държа под око.

Отвори един шкаф и извади яркочервена спасителна жилетка.

— Стой мирна. — Нахлузи я през главата ми и стегна всички ремъци. През цялото време на устните му играеше лека усмивка.

— Обичаш да ме завързваш, нали?

— По всякакъв начин. — Крисчън ми се ухили похотливо.

— Ти си перверзник.

— Знам. — Той повдигна вежди и се ухили още по-широко.

— Моят перверзник — прошепнах.

— Да, твоят.

Щом свърши, Крисчън хвана двата края на жилетката и ме целуна.

— Завинаги — каза и ме пусна преди да успея да реагирам.

«Завинаги! Мама му стара!»

— Ела. — Крисчън ме хвана за ръка и ме изведе навън. Изкачихме няколко стъпала и се озовахме на горната палуба при рубката, в която имаше голям рул и седалка. Мак правеше нещо с въжетата на носа на яхтата.

— Тук ли си научил всичките си трикове с въжета? — попитах невинно.

— Моряшките възли ми се оказаха полезни. — Той ме изгледа оценяващо. — Май нещо сте любопитна, госпожице Стийл. Обичам да любопитствате. С най-голямо удоволствие ще ви покажа на какво съм способен с въже. — Ухили ми се, но аз му отвърнах с безизразно лице, сякаш ме е разстроил, и той моментално се намръщи.

— Хвана се — засмях се аз.

Устните му се извиха и Крисчън присви очи.

— По-късно може да се наложи да се разправям с теб, но сега трябва да управлявам яхтата.

Седна на пулта, натисна някакъв бутон и моторите зареваха.

Мак мина тичешком покрай нас, усмихна ми се, скочи на палубата долу и се зае да развързва някакво въже. Може би и той знаеше трикове с въжета. Тази мисъл се появи неканена в ума ми и ме накара да се изчервя.

Подсъзнанието ми ме стрелна с гневен поглед. Мислено свих рамене и погледнах Крисчън — обвинявах господин Петдесет нюанса за това. Когато Мак му извика, че сме готови да потеглим, той вдигна слушалката и се свърза с бреговата охрана.

За пореден път бях изумена от уменията му. Имаше ли изобщо нещо, което да не може да прави? И тогава си спомних добросъвестния му опит да нареже чушки в моята квартира в петък и тази мисъл ме накара да се усмихна.

Крисчън бавно изкара «Грейс» от мястото й на кея и я насочи към изхода на пристанището. Зад нас на сушата се беше събрала малка тълпа, която гледаше отплаването ни. Няколко деца махаха с ръце и аз им отговорих.

Крисчън се озърна през рамо, после ме притегли в скута си и започна да ми показва различни уреди в рубката.

— Хвани руля — нареди той, властен както винаги.

— Слушам, капитане! — засмях се и се подчиних.

Крисчън постави длани плътно върху ръцете ми, продължи да управлява яхтата и след няколко минути бяхме в открито море, в студените сини води на залива Пюджит. Отвъд защитната стена на яхтклуба вятърът духаше по-силно и морето се вълнуваше.

Не можех да не се усмихна, доловила вълнението на Крисчън — беше адски забавно. Направихме широк завой и се насочихме на запад към полуостров Олимпик, плавахме по вятъра.

— Време е да вдигнем платната — възбудено каза Крисчън. — Хайде, поеми руля. Дръж този курс.

«Какво?!»

Той се ухили на изписалия се на лицето ми ужас.

— Много е лесно, бебчо. Дръж руля и гледай хоризонта над носа. Ще се справиш чудесно, винаги се справяш. Когато вдигнем платната, ще усетиш тегленето. Просто поддържай курса. Щом ти дам знак ей така… — Крисчън направи жест с длан, сякаш си прерязваше гърлото — можеш да угасиш двигателите. С този бутон. — Посочи един голям черен бутон на пулта. — Разбра ли?

— Да — отвърнах отчаяно. Паникьосах се. «Мама му стара — нали само щях да се возя!»

Крисчън бързо ме целуна, стана и енергично тръгна към носа, където двамата с Мак се заеха да развиват платната, да развързват въжета и да въртят лебедки и скрипци. Работеха добре в екип, подвикваха си разни моряшки термини. Зарадвах се, че господин Петдесет нюанса може толкова безгрижно да си сътрудничи с някого.

Мак може би му беше приятел. Доколкото виждах, Крисчън явно нямаше много приятели, но пък същото се отнасяше и за мен. Е, поне в Сиатъл. Единствената ми приятелка правеше тен в Сейнт Джеймс на западното крайбрежие на Барбадос.

Изведнъж ми домъчня за Кейт. Моята съквартирантка ми липсваше повече, отколкото си мислех. Надявах се, че ще промени решението си и ще се прибере с брат си Итън, вместо да удължи ваканцията си с Крисчъновия брат Елиът.

Крисчън и Мак вдигнаха грота. Той се разтвори и се изду, жадно подхванат от вятъра, и яхтата рязко се наклони и се понесе напред. Усетих го в руля. «Тпру!»

Те продължиха с кливера и аз очаровано проследих издигането му. Вятърът го подхвана и го опъна.

— Дръж я стабилна, бебчо, и угаси моторите! — надвика вятъра Крисчън и ми даде уговорения знак. Едва го чувах, но въодушевено кимнах, вперила поглед в него, в мъжа, когото обичах — брулен от вятъра, ентусиазиран, вкопчен здраво заради клатенето на яхтата.

Натиснах бутона, ревът на двигателите стихна и «Грейс» се понесе към полуостров Олимпик, плъзгаше се по водата, сякаш летеше. Искаше ми се да викам и да крещя — това бе едно от най-силните преживявания в живота ми — освен навярно безмоторния самолет и може би Червената стая на болката.

Тпру! Тази яхта можела да се движи! Стоях устойчиво, здраво стиснала руля. Крисчън се върна при мен и отново постави дланите си върху ръцете ми.

— Какво мислиш? — надвика воя на вятъра и рева на морето той.

— Крисчън! Фантастично е!

Крисчън се ухили до уши. Лицето му сияеше.

— Само почакай да вдигнем спинакера. — И посочи с брадичка към Мак, който развиваше едно алено платно. Напомни ми за стените в залата за игри.

— Интересен цвят — извиках.

Крисчън ми се ухили хищно и ми намигна. А, явно беше нарочно.

Спинакерът се изду — голямо и странно елипсовидно платно — и «Грейс» направо полетя.

— Асиметрично платно. За бързина — отговори Крисчън на неизречения ми въпрос.

— Удивително — казах, тъй като не ми хрумна нищо друго. На лицето ми се бе изписала абсолютно нелепа усмивка. Докато порехме водите към величествените Олимпик Маунтънс и остров Бейнбридж, погледнах назад и видях смаляващия се Сиатъл и връх Рейниър в далечината.

Досега всъщност не бях оценявала колко красив и разнообразен е пейзажът около Сиатъл — тучна растителност, високи вечнозелени дървета, тук-там скали. В този разкошен слънчев следобед имаше някаква дива и в същото време ведра красота, която те караше да ахнеш. Неподвижността беше изумителна в сравнение с нашата бързина.

— С каква скорост се движим?

— Петнайсет възела.

— Нямам представа какво означава това.

— Малко под трийсет километра в час.

— Само толкова?! Струва ми се много по-бързо.

Той усмихнато стисна ръцете ми.

— Изглеждаш прелестно, Анастейжа. Приятно е да виждам бузите ти поруменели… и то не от изчервяване. Изглеждаш като на снимките на Хосе.

Обърнах се и го целунах.

— Бива ви да доставите удоволствие на едно момиче, господин Грей.

— На вашите услуги, госпожице Стийл. — Крисчън отметна косата ми и ме целуна по тила, пращайки приятни тръпки надолу по гръбначния ми стълб. — Обичам да те виждам щастлива — прошепна той и ме прегърна още по-силно.

Зареях поглед над сините води. Зачудих се какво ли може да съм направила в миналото, та щастието да ми се усмихне и да ми подари този мъж.

«Да, късметлийка си — изсумтя подсъзнанието ми. — Обаче работата ти ще пострада. Той няма вечно да иска този глупав конвенционален секс… ще трябва да направиш компромис.» Мислено се озъбих на наглото му подигравателно лице и притиснах глава към гърдите на Крисчън. Дълбоко в себе си знаех, че подсъзнанието ми е право, но пропъдих тези мисли. Не исках да ми провалят деня.

След час хвърлихме котва в едно уединено заливче на остров Бейнбридж. Мак слезе на брега с надуваема лодка — не знаех с каква цел, но имах подозрения, понеже веднага щом той запали извънбордовия двигател, Крисчън ме хвана за ръка и буквално ме замъкна в каютата си. Решително и категорично.

И сега стоеше пред мен, излъчвайки своята опияняваща чувственост, докато ловките му пръсти бързо развързваха ремъците на спасителната ми жилетка. Той я захвърли настрани и напрегнато впери поглед в мен. Очите му бяха тъмни, зениците — разширени.

Вече бях изгубена, а още не ме беше докоснал. Вдигна ръка към лицето ми и плъзна пръсти надолу по брадичката, гърлото и гърдите ми, изгаряйки ме с докосването си — до първото копче на синята ми риза.

— Искам да те видя — прошепна и сръчно разкопча копчето. После се наведе и леко целуна разтворените ми устни. Задъхвах се от нетърпение, възбудена от въздействащата комбинация от пленителната му красота, чистата му сексуалност и лекото поклащане на яхтата. Крисчън се отдръпна.

— Съблечи се пред мен.

«О, божичко!» Подчиних се с най-голямо удоволствие. Без да откъсвам очи от неговите, бавно разкопчах ризата, наслаждавайки се на изпепеляващия му поглед. О, беше направо главозамайващо. Виждах желанието му — личеше си по самото му изражение… и по други неща.

Оставих ризата си да падне на пода и посегнах към копчето на дънките ми.

— Стига — заповяда той. — Седни.

Седнах на ръба на леглото и Крисчън с едно-единствено плавно движение се озова на колене пред мен, развърза връзките на едната, а после и на другата ми маратонка, събу ги, после и чорапите ми. Повдигна левия ми крак, леко целуна възглавничката на палеца ми и го одраска със зъби.

— О! — простенах, усетила ефекта в слабините си. Той светкавично се изправи, протегна ми ръка и ме вдигна да стана.

— Продължавай — нареди и се поотдръпна, за да ме гледа.

Смъкнах ципа на дънките си и бавно свалих дънките към глезените си. На устните му заигра лека усмивка, ала очите му останаха сериозни.

И не знам дали бе защото сутринта ме беше любил — имам предвид, че наистина ме беше любил, нежно и сладостно — или се дължеше на пламенните му думи: «Да, обичам те…», но изобщо не се срамувах. Исках да съм секси за този мъж. Той го заслужаваше, караше ме да се чувствам секси. Добре, това беше ново за мен, но аз се учех под неговите вещи напътствия. Освен това много неща бяха нови и за него. Между двама ни нямаше особено голяма разлика всъщност.

Носех чисто нови бели дантелени прашки и сутиен в тон — маркови, струваха цяло състояние. Измъкнах се от дънките и се изправих пред него по бельо, за което беше платил той, но вече не се чувствах евтина. Чувствах се негова.

Пресегнах се зад гърба си и разкопчах сутиена, плъзнах презрамките надолу по раменете си и го пуснах върху ризата си. Бавно си събух прашките, оставих ги да паднат на глезените ми и излязох от тях с грация, която ме изненада.

Застанах пред него гола, без срам — защото знаех, че ме обича. Вече не се налагаше да се крия. Той мълчеше и просто ме гледаше. Виждах само желанието му, възхитата му дори, и още нещо, дълбочината на неговата потребност — на любовта му към мен.

Крисчън хвана кремавия си пуловер и го съблече през главата си, после и тениската си, без да откъсва дръзките си сиви очи от моите. После обувките и чорапите. Посегна към копчето на дънките си.

Протегнах ръка и прошепнах:

— Нека аз.

Устните му за миг се свиха и Крисчън се усмихна.

— Заповядай.

Пристъпих към него, вмъкнах безстрашните си пръсти в двете предни гайки и го дръпнах силно, за да се приближи. Той неволно ахна от неочакваната ми смелост, после ми се усмихна. Разкопчах го, но преди да му отворя ципа, оставих пръстите си да се поразходят и опипах еректиралия му член през мекия дънков плат. Крисчън се притисна към дланта ми и затвори очи, наслаждавайки се на докосването ми.

— Ставаш все по-дръзка, Ана, все по-храбра — промълви той, обхвана лицето ми в шепи, наведе се и ме целуна силно.

Поставих дланите си на хълбоците му — наполовина върху хладната му кожа, наполовина върху смъкнатите му дънки.

— И ти — прошепнах, докато палците ми бавно описваха кръгове по кожата му, и Крисчън се усмихна.

— Извади го.

Свалих ципа. Безстрашните ми пръсти хванаха пениса му и силно го стиснаха.

Той издаде нисък гърлен стон и отново ме целуна, много нежно. Дланта ми се движеше по члена му и около него, милваше го, стискаше го силно. Крисчън ме прегърна и дясната му длан се залепи за гърба ми с разперени пръсти, а лявата му ръка се зарови в косата ми, притисна ме към устата му.

— О, страшно те желая, бебчо — промълви той и рязко се отдръпна, за да смъкне дънките и боксерките си с бързо и ловко движение. И с дрехи, и без тях бе невероятна гледка.

Беше съвършен. «Единствено белезите оскверняват красотата му» — помислих тъжно. И те не бяха засегнали само кожата му.

— Какво има, Ана? — прошепна Крисчън и нежно ме погали по бузата с опакото на дланта си.

— Нищо. Люби ме — веднага.

Той ме притегли в обятията си, като ме целуваше и прокарваше пръсти през косата ми. Езиците ни се преплетоха и Крисчън ме насочи заднишком към леглото, нежно ме накара да легна и ме последва, отпускайки се до мен.

Зарових пръсти в косата му, а той проследи с нос линията на долната ми челюст.

— Имаш ли представа колко вълшебно ухаеш, Ана? Неустоимо е.

Думите му ми въздействаха така, както винаги — възпламениха кръвта ми, ускориха пулса ми — и Крисчън спусна нос надолу по гърлото и гърдите ми, като благоговейно ме целуваше.

— Невероятно си красива! — промълви, пое едното ми зърно в устата си и леко го засмука.

Простенах и извих гръб.

— Искам да те слушам, бебчо.

Дланта му се спусна към кръста ми. Наслаждавах се на докосването му, на допира на неговата кожа до моята — жадните му устни бяха върху гърдите ми, ловките му дълги пръсти ме милваха и галеха. Плъзгаха се по хълбоците и дупето ми, после надолу по крака до коляното ми — и през цялото време той не преставаше да ме целува и да смуче зърната ми.

Хвана ме за коляното, рязко вдигна крака ми нагоре и го прехвърли върху хълбока си. Не видях усмивката му — по-скоро я усетих до кожата си. Той се претърколи, така че да го яхна, и ми подаде презерватив.

Отдръпнах се назад, хванах члена му и просто не успях да устоя на цялата му прелест. Наведох се, целунах го и го поех в устата си, обходих го с език и после силно го засмуках. Крисчън простена и надигна хълбоци, тъй че да влезе по-дълбоко в устата ми.

«Ммм… има вълшебен вкус.» Исках го в себе си. Седнах и го погледнах — задъхан, с отворена уста и напрегнато вперени в мен очи.

Припряно скъсах опаковката на презерватива и му го нахлузих. Той протегна ръцете си към мен. Хванах едната, а с другата вкарах члена му в мен и бавно го обладах.

Затворил очи, Крисчън издаде гърлен стон.

«Усещането за неговото проникване в мен… разпъва ме… изпълва ме… — тихо простенах, — … божествено е. — Той постави ръце върху хълбоците ми и започна да ме повдига и спуска, тласкаше се към мен. — О… великолепно е…»

— О, бебчо — прошепна Крисчън и изведнъж седна на леглото, тъй че се озовахме лице в лице, усещането беше изумително, съвършено. Ахнах и се вкопчих в раменете му, а той обхвана главата ми в шепи и се вгледа в мен — в напрегнатите му сиви очи пламтеше желание.

— О, Ана! Какво ме караш да изпитвам?! — промълви Крисчън и ме зацелува с трескава страст. Отговорих на целувките му, замаяна от възхитителното усещане за дълбокото му проникване в мен.

— Обичам те — изстенах аз. Той също изстена, сякаш тези две тихи думи му бяха причинили болка, и се претърколи, понасяйки ме със себе си, без да нарушава прелестния ни контакт, така че се озовах под него и обвих крака около кръста му.

Крисчън се взираше в мен със смаяно обожание. Вдигнах ръка, за да погаля красивото му лице, сигурна, че моето изражение е същото. Той затвори очи и започна да се движи съвсем бавно, като тихо стенеше.

Лекото поклащане на яхтата, тишината и спокойствието в каютата се нарушаваха единствено от нашето тежко дишане. Крисчън бавно влизаше и излизаше от мен, толкова опитно и прекрасно… беше божествено. Той зарови едната си ръка в косата ми, а с другата помилва лицето ми, после ме целуна.

Цялата потънах в него, докато ме любеше, бавно, с безкрайна наслада. Докосвах го — като спазвах ограниченията — по ръцете, косата, кръста, по красивия задник — и дишането ми се ускоряваше, подвластно на постоянния му ритъм. Крисчън ме целуна по устата, брадичката, долната челюст, после лекичко захапа ухото ми. Чувах накъсания му дъх, рязко излизащ при всеки нежен тласък на тялото му.

Собственото ми тяло започна да трепери. «О… Това усещане, което вече познавам толкова добре… наближавам… О…»

— Точно така, бебчо… направи го за мен… Моля те… Ана — шепнеше той и тези думи ме доведоха до екстаз.

— Крисчън — извиках аз и той застена, докато двамата свършвахме едновременно.