50 нюанса по тъмно

18

Минавахме покрай едноетажни добре поддържани дървени къщи. Деца играеха баскетбол, караха колела или тичаха по улицата. Кварталът изглеждаше богаташки, хаотично застроен, с къщи, сгушени сред дърветата. Може би отивахме на гости? На кого?

След няколко минути направихме остър завой наляво и се озовахме пред близо двуметрова стена от пясъчник с орнаментиран бял метален портал. Крисчън натисна бутона на електрическия прозорец, който с тихо жужене потъна във вратата, въведе някакъв номер на клавиатурата и порталът гостоприемно се отвори.

Крисчън се обърна към мен. Лицето му изглеждаше променено — неуверено, дори нервно.

— Какво има? — попитах. Не успях да скрия тревогата си.

— Една идея — тихо отвърна той и потегли напред.

Движехме се по обточена с дървета алея, широка колкото да се разминат две коли. От едната страна дърветата всъщност си бяха гъста гора, а от другата зад тях имаше огромен участък, който трябваше да е някогашна нива, оставена на угар, сега обрасла с трева и диви цветя, които придаваха на мястото идиличен селски вид. Привечерният вятър пращаше леки вълни по повърхността на тревата и късното слънце позлатяваше цветята. Прелестна, абсолютно ведра картина — и изведнъж си се представих легнала в тревата, вперила очи в ясното синьо лятно небе. Тази мисъл ме развълнува и в същото време, кой знае защо, ме изпълни с носталгия. Странно.

Алеята зави към дъговидна отбивка пред внушителна къща от розов пясъчник в средиземноморски стил. Приличаше на дворец. Всички лампи светеха, всички прозорци сияеха ярко в здрача. Пред четириместния гараж беше паркирано готино черно беемве, но Крисчън спря пред портика.

Хмм… зачудих се кой живее тук и защо му отиваме на гости.

Крисчън ме погледна нервно, угаси мотора и ме попита:

— Ще се опиташ ли да подходиш непредубедено?

— Крисчън, опитвам се да подхождам непредубедено, откакто се запознах с теб — отвърнах малко намръщено.

Той се усмихна иронично и кимна.

— Точна забележка, госпожице Стийл. Да вървим.

Тъмната дървена врата беше отворена. На прага ни чакаше жена с тъмнокестенява коса, искрена усмивка и ярколилав костюм. Добре че бях облякла новата си синя рокля, за да направя впечатление на доктор Флин. Е, не бях на супервисоки токчета като нея, но пък не бях и по дънки.

— Добър вечер, господин Грей. — Жената се усмихна любезно.

— Добър вечер, госпожице Кели — учтиво я поздрави Крисчън. Ръкуваха се.

Госпожица Кели ми се усмихна и ми подаде ръка. Стиснах я. Забелязах, че се е изчервила и хвърля на Крисчън замечтани погледи, сякаш казващи: «Страхотен е, ще ми се да беше мой».

— Олга Кели — представи се тя.

— Ана Стийл — отвърнах. Каква беше тази жена? Тя се отдръпна настрани и ни покани вътре. Когато влязох, ме очакваше поредният шок. Къщата бе празна — съвсем празна. Намирахме се в голямо външно антре. Избелелите стени бяха светложълти, с петна, показващи къде са висели картини. Бяха останали само старомодните кристални полилеи. На пода имаше овехтяло дюшеме. От двете ни страни имаше затворени врати, но Крисчън не ми даде време да проумея какво става.

— Ела — каза той, хвана ме за ръка и ме поведе през сводестия портал пред нас в по-голям вътрешен вестибюл. В центъра му се издигаше вито стълбище с разкошен железен парапет. Крисчън обаче продължи към дневната, в която имаше само един голям избелял златист килим — най-големият, който бях виждала. А, имаше и четири кристални полилея.

Но неговото намерение ми се изясни, когато пресякохме стаята и излязохме през отворения френски прозорец на голяма каменна тераса. Под нас се ширеше морава колкото половин футболно игрище, ала истинската гледка се разкриваше зад него. «Леле-мале!»

Безкрайната панорама беше поразителна, дори зашеметяваща — здрач над Залива. В далечината тъмнееше остров Бейнбридж, а още по-нататък в тази кристалноясна вечер бавно потъваше залязващото слънце и хвърляше кървави и огненооранжеви отблясъци отвъд националния парк «Олимпик». В осеяното с опали и аквамарини синьо небе се разливаха яркочервени багри и потичаха заедно с по-тъмните лилави оттенъци на редките пухкави облачета и сушата оттатък Залива. Природата в най-красивия й вид, зрителна симфония, изпълнявана в небето и отразяваща се в дълбоките неподвижни води на Залива. Буквално се удавих в гледката, докато се стараех да попия цялата й красота.

Установих, че благоговейно съм затаила дъх и Крисчън още ме държи за ръка. Когато неохотно извърнах очи от панорамата, той ме наблюдаваше тревожно.

— Да се насладя на гледката ли ме доведе? — прошепнах.

Крисчън кимна сериозно.

— Зашеметяваща е, Крисчън. Благодаря ти — промълвих и оставих очите си да й се възхитят отново. Той пусна ръката ми и попита тихо:

— Какво ще кажеш да й се наслаждаваш през остатъка от живота си?

«Моля?!» Рязко обърнах лице към него: сепнати сини очи, срещащи замечтани сиви.

— Винаги съм искал да живея на брега. Плавам из Залива и си мечтая за тези къщи. Този имот е отскоро на пазара. Искам да го купя, да разруша къщата и да построя нова — за нас — прошепна той. Очите му сияеха от надежди и мечти.

«Мама му стара! — Не знам как запазих равновесие. Виеше ми се свят. — Да живея тук?! В този рай? През остатъка от живота си…»

— Това е просто една идея — предпазливо прибави Крисчън.

Обърнах се към къщата. Колко ли струваше? Трябваше да е… пет-десет милиона долара. Нямах представа. По дяволите! Отново се обърнах към него.

— Защо ще я разрушаваш?

Лицето му се напрегна. «О, не!»

— Искам да използвам най-новите екологично чисти технологии. Елиът може да построи къщата.

Отново погледнах назад. Госпожица Олга Кели стоеше в отсрещния край на дневната, до вратата. Тя беше агент на недвижими имоти, естествено. Забелязах, че стаята е огромна и двойно по-висока от нормалното, малко напомняше дневната в «Ескала». Горе имаше мецанин — това трябваше да е площадката на втория етаж. Имаше огромна камина и френските прозорци се отваряха към терасата. Къщата притежаваше някакво старомодно очарование.

— Може ли да разгледаме вътре?

Крисчън примига и озадачено сви рамене.

— Естествено.

Щом влязохме в дневната, лицето на госпожица Кели грейна като коледна елха. С удоволствие щеше да ни разведе и да ни изнесе урока си.

Къщата се оказа огромна: хиляда и сто квадрата на повече от двайсет и четири декара земя. Освен голямата дневна имаше трапезария — не, цяла банкетна зала! — с кухня и втора дневна, музикална стая, библиотека, кабинет и за мое огромно изумление, вътрешен басейн и фитнес център със сауна и парна баня.

В мазето имаше кино — божичко! — и игрална зала. Хмм… какви игри можехме да играем там?

Госпожица Кели подчертаваше всевъзможни детайли, но самата къща наистина беше красива и се усещаше, че някога е била щастлив семеен дом. Сега изглеждаше позапусната, но това можеше да се поправи с малко нежни грижи.

Докато следвахме госпожица Кели по разкошното централно стълбище към втория етаж, едва сдържах вълнението си… къщата си имаше всичко, за което можеше да мечтае човек.

— Не можеш ли да направиш _тази_ къща по-екологична?

Крисчън примига слисано.

— Трябва да питам Елиът, той е специалистът.

Госпожица Кели ни въведе в голямата спалня, чиито френски прозорци се отваряха към балкон, също с невероятна гледка. Можех да си седя на леглото и по цял ден да зяпам яхтите и променящото се време.

На този етаж имаше още пет спални. «Деца!» Припряно оставих настрани тази идея. И без това вече трябваше да обмислям прекалено много неща. Госпожица Кели задълбочено обясняваше на Крисчън, че в имението можели да се построят конюшни. «Коне!» Пред очите ми преминаха ужасяващи сцени от няколкото ми урока по езда, но Крисчън като че ли не я слушаше.

— Конюшнята ще е там, където сега е моравата, така ли? — попитах аз.

— Да — оживено потвърди госпожица Кели.

На мен лично моравата ми изглеждаше като място, където да лежиш във високата трева и да си правиш пикници, а не да препускат някакви четирикраки дяволски изчадия.

Когато се върнахме в голямата дневна, госпожица Кели дискретно изчезна и Крисчън отново ме изведе на терасата. Слънцето вече беше залязло и светлините на градчетата на Олимпийския полуостров блещукаха от отсрещната страна на Залива.

Крисчън ме притегли в прегръдката си и повдигна брадичката ми с показалец.

— Прекалено много за осмисляне, а? — попита ме с неразгадаемо изражение.

Кимнах.

— Исках да се уверя, че ти харесва, преди да я купя.

— Гледката ли?

Беше негов ред да кимне.

— Гледката е невероятна и къщата ми харесва както си е.

— Наистина ли?

Усмихнах се.

— Ти ме спечели още с моравата, Крисчън.

Устните му се разтвориха и той рязко си пое дъх, после на лицето му грейна широка усмивка, пръстите му изведнъж се заровиха в косата ми и устата му покри моята.

На връщане Крисчън беше в много по-добро настроение.

— Е, ще я купиш ли? — попитах аз.

— Да.

— И ще обявиш «Ескала» за продан, така ли?

Той свъси вежди.

— Защо?

— За да платиш за… — Ох, естествено. Изчервих се.

Крисчън ми се подсмихна.

— Мога да си го позволя, повярвай ми.

— Харесва ли ти да си богат?

— Да. Покажи ми някой, на когото не му харесва — отвърна той малко навъсено.

Я по-добре да сменим темата.

— И ти ще трябва да се научиш да си богата, Анастейжа, ако ми кажеш «да» — тихо каза Крисчън.

— Никога не съм се стремила към богатство, Крисчън.

— Знам. Затова те обичам. Но пък и ти никога не си гладна — простичко прибави той. Думите му ми подействаха отрезвяващо.

— Какво ще правим сега? — попитах нарочно весело, за да сменя темата.

— Ще празнуваме. — Крисчън се отпусна.

«О!»

— Какво ще празнуваме, купуването на къщата ли?

— Вече успя да забравиш, така ли? Твоето назначаване за изпълняващ длъжността главен редактор.

— А, да! — Засмях се. Колкото и да е невероятно, наистина бях забравила. — Къде?

— Нависоко в моя клуб.

— В какъв твой клуб?

— Един от всичките.

Майл Хай Клъб се намираше на седемдесет и шестия етаж на Кълъмбия Тауър, по-високо дори от апартамента на Крисчън. Много модерно заведение, от което се разкриваше шеметна гледка към Сиатъл.

— Шампанско «Кристал», мадам? — Той ми подаде чаша изстудено шампанско, когато се настаних на един от столовете на бара.

— О, благодаря ви, _сър_ — кокетно наблегнах на обръщението, като му пърхах с клепки.

Крисчън ме погледна и очите му потъмняха.

— Да не би да флиртувате с мен, госпожице Стийл?

— Да, господин Грей, познахте. И какво ще направите?

— Със сигурност ще измисля нещо — тихо отвърна той. — Ела, масата ни е готова.

Докато отивахме към масата, Крисчън ме спря с ръка на лакътя и ми нареди:

— Иди си събуй бикините.

«О?» По гърба ме полазиха тръпки на очакване.

— Върви — тихо изкомандва Крисчън.

Майчице мила, какво беше намислил? Не се усмихваше — изглеждаше абсолютно сериозен. Всички мускули под кръста ми се напрегнаха. Подадох му чашата си, рязко се обърнах и тръгнах към тоалетната.

Мамка му. Какво се канеше да прави?

Тоалетните бяха върхът на модерния дизайн — всичко в тъмно дърво, черен гранит и конуси светлина от стратегически разположени халогени. Подсмихвах се, докато се избавях от бельото си, усамотена в кабината. И отново се благодарих, че съм със синята рокля. Струваше ми се подходящо облекло за срещата с добрия доктор Флин — но не бях очаквала събитията да вземат такъв неочакван обрат.

Вече бях възбудена. Защо Крисчън ми оказваше такова въздействие? Малко негодувах срещу лекотата, с която попадах под неговата магия. Вече знаех, че няма да прекараме вечерта в обсъждане на всичките ни проблеми и неотдавнашните събития… но как да му устоя?

Погледнах се в огледалото — очите ми блестяха и се бях зачервила от възбуда. «Проблеми-мроблеми.»

Дълбоко си поех дъх и излязох от тоалетната. «Тъй де, да не би за пръв път да съм без бикини?» Богинята в мен се беше увила в розова боа с пера и цялата накичена с диаманти, си развяваше оная работа на високи токчета.

Когато стигнах до масата, Крисчън любезно се изправи. Изражението му продължаваше да е непроницаемо. Както обикновено, изглеждаше съвършен, хладнокръвен, спокоен и уравновесен. Естествено, знаех, че външният му вид лъже.

— Седни до мен — каза той. Настаних се и той също седна. — Вече ти поръчах. Надявам се, че не възразяваш. — Подаде ми преполовената чаша шампанско, като се взираше в мен, и под погледа му кръвта ми отново се разгорещи. Той отпусна длани върху бедрата си. Напрегнах се и леко се разкрачих.

Сервитьорът донесе поднос стриди върху натрошен лед. «Стриди!» Спомних си как двамата бяхме обсъждали неговия договор в частната трапезария в «Хийтман». О, божичко! Оттогава изминахме дълъг път.

— Мисля, че предишния път стридите ти харесаха — тихо и съблазнително рече Крисчън.

— Опитвала съм стриди само тогава. — Задъхвах се, гласът ми ме издаваше. На устните му плъзна усмивка.

— О, госпожице Стийл, кога най-после ще се научите?

Взе една стрида от подноса и вдигна другата си ръка от бедрото си. Потръпнах от очакване, но той се пресегна за резенче лимон.

— На какво да се науча? — Божичко, пулсът ми препускаше бясно. Неговите дълги опитни пръсти леко изстискаха лимона върху стридата.

— Яж — каза той и поднесе черупката към мен. Отворих уста и Крисчън внимателно опря черупката върху долната ми устна. — Бавно наклони главата си назад — измърмори той. Подчиних се и стридата се хлъзна по гърлото ми. Крисчън не ме и докосна — само черупката.

Той също изяде една стрида, след това ми подаде втора. Продължихме това мъчително упражнение, докато се справихме и с дванайсетте. Кожата му нито веднъж не се допря до моята. Това ме влудяваше.

— Още ли обичаш стриди? — попита Крисчън, докато преглъщах последната.

Кимнах изчервена, копнееща за неговото докосване.

— Добре.

Зашавах на стола си. Защо беше толкова възбуждащо?

Той небрежно постави дланта си върху собственото си бедро и аз започнах да се топя. Веднага. Моля те. Докосни ме. Богинята в мен стоеше на колене, само по бикини — и умоляваше. Крисчън прокара дланта си нагоре-надолу по бедрото си, вдигна я и отново я върна там.

Сервитьорът напълни чашите ни с шампанско и отнесе чиниите ни. След секунди се върна с ордьоврите: морски костур — «Не мога да повярвам!» — с аспержи, картофи соте и сос холандез.

— Любимо ястие ли, господин Грей?

— Определено, госпожице Стийл. Макар да ми се струва, че в «Хийтман» беше треска. — Дланта му се плъзгаше нагоре-надолу по бедрото му. Дишането ми се ускори още повече, но той продължаваше да не ме докосва. Действаше ми невероятно разсейващо. Не можех да се съсредоточа върху разговора.

— Като че ли си спомням, че тогава бяхме в една частна трапезария и обсъждахме договори.

— Щастливи дни — подсмихна се Крисчън. — Надявам се този път да успея да те чукам. — Той вдигна ножа си.

«Ха!»

Той отхапа от костура си. Правеше го нарочно.

— Не разчитай — промърморих нацупено и Крисчън ме погледна развеселен. — Като стана дума за договори — споразумението за конфиденциалност.

— Скъсай го — простичко отвърна той.

«Леле-мале!»

— Моля? Наистина ли?

— Да.

— Сигурен ли си, че няма да изтичам с репортаж в «Сиатъл Таймс»? — подразних го аз.

Крисчън се засмя — прекрасен смях! Изглеждаше невероятно млад.

— Да. Имам ти доверие. Ще те смятам за невинна до доказване на противното.

О! Усмихнах му се и отвърнах:

— Подобно.

Очите му заблестяха.

— Много се радвам, че носиш рокля — прошепна той изкусително. И бам — желанието потече по и без това врящата ми кръв.

— Защо тогава не ме докосваш? — изсъсках.

— Липсва ли ти моето докосване? — Крисчън се ухили. Забавляваше се… копелето му с копеле.

— Да — кипнах аз.

— Яж — заповяда ми той.

— Значи няма да ме докоснеш, така ли?

— Няма. — Крисчън поклати глава.

«Какво?!» Ахнах.

— Само си представи как ще се чувстваш, когато се приберем — тихо каза той. — Нямам търпение да се приберем.

— Ти ще си виновен, ако се възпламеня тук, на седемдесет и шестия етаж — изскърцах със зъби аз.

— О, Анастейжа! Ще намерим начин да угасим огъня. — Крисчън ми се ухили похотливо.

Ядосано забих вилицата в костура. Богинята в мен лукаво присви очи и потъна в размисъл. И ние можехме да играем тази игра. Бях усвоила правилата по време на вечерята в «Хийтман». Отхапах от рибата и тя буквално се стопи в устата ми. Затворих очи от наслада. Когато отново ги отворих, започнах да съблазнявам Крисчън Грей, като изключително бавно надигах роклята си и разкривах бедрата си.

Той за миг се вцепени и вилицата му увисна във въздуха.

«Докосни ме.»

Крисчън обаче продължи да яде. Лапнах още една хапка костур, без да му обръщам внимание. После оставих ножа си и прокарах длан по вътрешната страна на долната част на бедрото си, като леко почуквах по кожата си с върховете на пръстите си. Действаше разсейващо даже за самата мен, особено защото копнеех да ме докосва. Крисчън отново замръзна. После каза тихо и дрезгаво:

— Знам какво правиш.

— Знам, че знаете, господин Грей — прошепнах. — Тъкмо това е смисълът. — Избрах една аспержа, погледнах го изпод клепки, после натопих стръка в соса холандез и започнах да въртя връхчето му вътре.

— Няма да си разменим местата, госпожице Стийл. — Крисчън се пресегна и взе аспержата от ръката ми — и за мое огромно изумление и досада отново успя да не ме докосне. Не, не беше честно, това не вървеше по плана. «Ха!»

— Отвори си устата — заповяда той.

Губех този сблъсък на воли. Отново го погледнах и видях, че сивите му очи пламтят. Съвсем лекичко разтворих устни и прокарах езика си по долната. Крисчън се усмихна и очите му потъмняха още повече.

— По-широко — каза той и също разтвори устни, за да видя езика му. Вътрешно простенах и прехапах долната си устна, после направих каквото ми казваше.

Чух го рязко да си поема дъх — и той не беше железен. Добре, най-после пробивах защитата му.

Без да откъсвам очи от него, поех аспержата в устата си и засмуках края й леко… деликатно… Сосът напълни устата ми със слюнки. Захапах стръка и тихо простенах.

Крисчън затвори очи. «Да!» Когато пак ги отвори, зениците му бяха разширени. Това ми оказа моментално въздействие. Изпъшках и се пресегнах да докосна бедрото му. За моя изненада той ме сграбчи за китката с другата си ръка.

— О, не, недейте, госпожице Стийл. — Вдигна ръката ми към устата си и леко докосна кокалчетата на пръстите ми с устните си. Заизвивах се на стола си. Най-после! Още, моля те!

— Без докосване — тихо ме смъмри Крисчън и върна дланта ми върху моето коляно. Адски досадно — този кратък контакт беше абсолютно незадоволяващ.

— Не играеш честно. — Нацупих се.

— Знам. — Той вдигна чашата си с шампанско в наздравица и аз го последвах.

— Поздравявам ви с повишението, госпожице Стийл. — Чукнахме се.

— Да, случи се доста неочаквано. — Изчервих се, а Крисчън се навъси, сякаш през ума му минаваше неприятна мисъл.

— Яж — изкомандва той. — Няма да се приберем вкъщи, докато не си изядеш всичко. Тогава наистина ще го отпразнуваме. — Изражението му беше толкова секси, толкова похотливо, толкова властно, че се разтопих.

— Не съм гладна. Искам друго.

Крисчън поклати глава. Забавляваше се неимоверно, но въпреки това ме изгледа с присвити очи.

— Яж, иначе още сега ще те преметна през коляното си и ще направим шоу на другите гости.

Думите му ме накараха да се заизвивам на мястото си. Нямаше да посмее! Той и неговата сърбяща го длан! Силно стиснах устни и се вторачих в него. Той взе една аспержа и потопи върха й в соса.

— Изяж я — прошепна тихо и съблазнително.

С готовност се подчиних.

— Наистина не се храниш достатъчно. Отслабнала си, откакто се познаваме. — Гласът му звучеше нежно.

Не ми се мислеше за теглото ми. Всъщност ми харесваше да съм слаба. Преглътнах аспержата.

— Искам само да се приберем и да се любим — казах тъжно.

Крисчън се ухили.

— Аз също. Яж.

Неохотно насочих вниманието си към чинията и започнах да ям. Честно, бях си събула бикините и така нататък. Чувствах се като малко дете, на което са отказали сладкиши. Той беше страшно възбуждащ, прелестен, секси, палав — и само мой.

Крисчън ме заразпитва за Итън. Оказа се, че имал бизнес с Кейт и бащата на Итън. Хмм… светът е малък. Изпитах облекчение, че не споменаваше за доктор Флин и къщата, тъй като не можех да се съсредоточа върху разговора. Исках да се прибираме.

Сексуалното очакване между нас се усилваше. Адски го биваше в това. Караше ме да чакам. Подготвяше декорите. Между хапките поставяше длан на бедрото си, съвсем близо до мен, но все още не ме докосваше, само за да ме възбуди още повече.

Копеле! Накрая изядох храната си и оставих ножа и вилицата в чинията.

— Добро момиче — измърмори Крисчън и тези две думи съдържаха огромно обещание.

Навъсих му се.

— А сега какво? — Коремът ме присвиваше от желание. О, желаех го този мъж!

— Сега ли? Тръгваме си. Струва ми се, че имате известни очаквания, госпожице Стийл. Които възнамерявам да удовлетворя, доколкото ми позволяват силите.

«Охо!»

— Доколкото… ти позволяват… силите ли? — изпелтечих аз. «Мама му стара!»

Той се ухили и се изправи.

— Не трябва ли да платим?

— Аз съм член на клуба. Ще ми го пишат на сметката. Хайде, Анастейжа, след теб, моля. — Той се отдръпна настрани и аз също станах от мястото си, съзнавайки, че съм без бикини.

Крисчън впи в мен потъмнелите си очи, сякаш ме събличаше с поглед, и плътското му одобрение ме изпълни с наслада. Почувствах се невероятно секси — този красив мъж ме желаеше. Винаги ли щях да се възбуждам от това? Нарочно спрях пред него и пригладих роклята на хълбоците си.

— Нямам търпение да се приберем — прошепна в ухото ми той, ала продължаваше да не ме докосва.

На излизане каза нещо за колата на салонния управител, но аз не го слушах. Богинята в мен беше нажежена до бяло от нетърпение. Божичко, можеше да освети цял Сиатъл.

Докато чакахме асансьора, към нас се присъединиха две двойки на средна възраст. Когато вратата се отвори, Крисчън ме хвана за лакътя и ме въведе в дъното на кабината. Огледах се — бяхме заобиколени от тъмни опушени огледала. Другите двойки също влязоха и един мъж с доста грозен кафяв костюм поздрави Крисчън.

— Добър вечер, Грей.

Крисчън мълчаливо му кимна в отговор.

Двойките застанаха пред нас с лице към вратата. Явно бяха приятели — жените си бъбреха шумно, възбудени и ентусиазирани след вечерята. Стори ми се, че всички са подпийнали.

Когато вратата се затвори, Крисчън за кратко приклекна до мен, за да си завърже връзките на обувката. Странно, те не бяха развързани. Той дискретно постави ръка на глезена ми, с което ме сепна, и докато се изправяше, дланта му бързо се понесе нагоре по крака ми, плъзгайки се възхитително по кожата ми чак догоре. «Охо!» Трябваше да сподавя изненаданото си ахване, когато пръстите му стигнаха до дупето ми. Крисчън мина зад мен.

«О, божичко!» Зяпнах хората пред нас, вторачена в тиловете им. Нямаха и представа какво се каним да правим. Крисчън обви свободната си ръка около кръста ми, притегли ме към себе си и ме притисна здраво, докато пръстите му продължаваха да шарят. «Мама му стара… тук в асансьора?!» Кабината плавно се спускаше, спря на петдесет и третия етаж да прибере още някакви хора, но аз не обръщах внимание. Бях се съсредоточила върху всяко движение, което описваха неговите пръсти. Обикаляха… сега се плъзгаха нагоре, търсеха, докато се отдръпвахме назад.

Отново сподавих стона си, когато пръстите му намериха своята цел.

— Винаги сте готова, госпожице Стийл — прошепна той, докато пъхаше пръста си в мен. Аз се заизвивах и ахнах. Как можеше да го прави в присъствието на всички тези хора?

— Не мърдай и пази тишина — предупредително промълви в ухото ми Крисчън.

Бях зачервена, потна, изпълнена с желание, приклещена в асансьор със седем души, шест от които не подозираха какво става в ъгъла. Пръстът му влизаше и излизаше от мен, после пак и пак. Дишането ми… Божичко, ужасно се срамувах. Искаше ми се да му кажа да престане… и да продължава… и да престане. Облегнах се на него и той ме прегърна още по-здраво, притискайки еректиралия си пенис към хълбока ми.

Отново спряхме на четирийсет и четвъртия етаж. «О… докога ще продължава това изтезание? Вътре… вън… вътре… вън…» Започнах лекичко да се търкам в упорития му пръст. След като толкова дълго не ме докосваше, беше избрал точно сега! Тук! И това ме караше да се чувствам ужасно… развратна.

— Шшт — прошепна той, привидно безразличен, когато в асансьора се качиха още двама души. Започваше да става претъпкано. Крисчън отстъпи още назад и се оказахме притиснати в ъгъла. Той продължи изтезанието и зарови нос в косата ми. Бях сигурна, че приличаме на млади влюбени, които се натискат в ъгъла, ако някой изобщо си дадеше зор да се обърне да види какво правим… Крисчън пъхна в мен още един пръст.

Простенах — добре че хората пред нас продължаваха да си приказват в пълно неведение.

«О, Крисчън, какво правиш с мен?!» Отпуснах глава на гърдите му, затворих очи и се предадох на безмилостните му пръсти.

— Недей да свършваш — прошепна той и като наклони дланта си към корема ми, лекичко го натисна, без да прекъсва сладостното си мъчение. Усещането беше изключително.

Накрая асансьорът стигна до първия етаж. Вратата се отвори с остър сигнал и пътниците почти незабавно започнаха да се изсипват навън. Крисчън бавно измъкна пръстите си от мен и ме целуна по тила. Обърнах се към него и той ми се усмихна, после пак кимна на мъжа с грозния кафяв костюм, който му отговори, докато слизаше от асансьора с жена си. Почти не им обърнах внимание — трябваше да се съсредоточа, за да остана изправена и да овладея дишането си. Божичко, чувствах се измъчена и незадоволена. Крисчън ме пусна и ме остави да стоя сама на краката си, без да се облягам на него.

Обърнах се към него. Изглеждаше хладнокръвен и невъзмутим, както обикновено. Хмм… Не беше честно.

— Готова ли си? — Очите му дяволито блестяха, когато лапна първо показалеца, а после и средния си пръст и ги засмука. — Адски гот, госпожице Стийл — прошепна Крисчън.

За малко да свърша на място.

— Не мога да повярвам, че го направи — промълвих. Направо се разпадах по шевовете.

— Ще се изненадате на какво съм способен, госпожице Стийл. — Той се пресегна и отметна кичур коса зад ухото ми. Леката му усмивка издаваше, че е развеселен.

— Искам да се прибираме, но може би ще успеем само да стигнем до колата. — Крисчън ми се ухили, хвана ме за ръка и ме изведе от асансьора.

«Какво? Секс в колата?!» Не можехме ли да го направим направо тук, на студения мраморен под на фоайето… моля?

— Ела.

— Да, с удоволствие.

— Госпожице Стийл! — с престорен ужас ми се скара той.

— Никога не съм правила секс в кола — измърморих. Крисчън спря и постави същите онези два пръста под брадичката ми, повдигна главата ми и впери очите си в моите.

— Много се радвам да го чуя. Трябва да отбележа, че много щях да се изненадам, да не кажа, че щях да побеснея, ако не беше така.

Изчервих се и примигах. Естествено — нали бях правила секс само с него. Намръщих се.

— Не исках да кажа това.

— А какво искаше да кажеш? — неочаквано сурово попита той.

— Просто така е думата, Крисчън!

— Да, всички просто час по час повтарят: «Никога не съм правила секс в кола». Направо ти се изплъзва от езика.

«Какъв му е проблемът?»

— Казах го, без да се замислям, Крисчън. За бога, ти току-що… ъъъ… направи онова нещо с мен в асансьор, пълен с хора. В главата ми е пълен хаос.

Той повдигна вежди и ме попита предизвикателно:

— Какво съм направил с теб?

Навъсих се. Искаше да го кажа.

— Възбуди ме невероятно силно. А сега ме заведи вкъщи и ме чукай.

Крисчън ме зяпна, после изненадано се засмя. Изглеждаше млад и безгрижен. О, обожавах смеха му, защото не се смееше често.

— Вие сте родена романтичка, госпожице Стийл.

Той ме хвана за ръка, излязохме от сградата и се насочихме към изправения до моя сааб камериер.

— Значи искаш секс в кола — измърмори Крисчън, докато палеше.

— Честно казано, щях да съм доволна и на пода във фоайето.

— Повярвай ми, Ана, аз също. Обаче няма да ми е приятно да ме арестуват по това време на нощта, а не искам да те чукам в тоалетната. Е, поне не днес.

«Моля?»

— Искаш да кажеш, че е имало такава възможност?!

— О, да.

— Да се връщаме.

Той се обърна да ме погледне и се засмя. Това ми подейства заразно и скоро двамата се заливахме в смях — прекрасен, пречистващ, разтърсващ смях. Крисчън се пресегна, постави длан на коляното ми и леко започна да го милва с опитните си пръсти. Престанах да се смея.

— Търпение, Анастейжа — прошепна Крисчън и потегли по сиатълските улици.

Той паркира сааба в гаража на «Ескала» и угаси двигателя. Изведнъж атмосферата в колата се промени. Погледнах го с похотливо очакване, опитвайки се да овладея бясното биене на сърцето си. Крисчън се обърна към мен, облегна се на вратата, опря лакът на волана и хвана долната си устна с палец и показалец.

Устата му ме разсейваше. Исках я върху себе си. Той ме наблюдаваше напрегнато с потъмнели очи. Гърлото ми пресъхна. Крисчън ми се усмихна бавно и възбуждащо.

— Ще се чукаме в колата по време и място, които ще избера аз. Сега искам да те имам на всяка свободна повърхност в апартамента ми.

Все едно говореше на онази моя част, която се намираше под кръста ми… богинята в мен изпълни четири арабески и па дьо баск.

— Добре. — Божичко, задъхвах се, отчаяно го желаех.

Той леко се наведе напред. Затворих очи в очакване на целувката му, като си мислех: «Най-после». Ала не се случи нищо. След няколко безкрайни секунди вдигнах клепачи и видях, че се взира в мен. Не можех да отгатна какво си мисли, но преди да успея да кажа каквото и да е, Крисчън отново отвлече вниманието ми.

— Ако сега те целуна, няма да стигнем до апартамента. Ела.

«Ха!» Този мъж не можеше да е по-вбесяващ!

Пак чакахме асансьора и тялото ми тръпнеше в очакване. Крисчън ме държеше за ръка и ритмично прокарваше палеца си по кокалчетата на пръстите ми. Всяко негово движение отекваше в мен. О, исках ръцете му върху цялото ми тяло. Стига ме беше изтезавал.

— А къде отиде моменталното задоволяване? — измърморих, докато чакахме.

— То не е подходящо във всяка ситуация, Анастейжа.

— Откога така?

— От тази вечер.

— Защо ме измъчваш така?

— Каквото повикало, такова се обадило, госпожице Стийл.

— Как съм те измъчвала?

— Струва ми се, че знаеш.

Погледнах го. Изражението му беше неразгадаемо. «Той иска да му отговоря… това е.»

— И аз си падам по забавеното задоволяване. — Свенливо му се усмихнах.

Крисчън неочаквано ме дръпна за ръката и изведнъж се озовах в прегръдката му. Той сграбчи косата на тила ми и нежно изтегли главата ми назад.

— Какво да направя, за да те накарам да кажеш «да»? — попита трескаво, с което отново ме свари неподготвена. Примигах пред прелестното му, сериозно, отчаяно лице.

— Дай ми малко време… моля те — промълвих. Той изпъшка и най-после ме целуна, дълго и силно. И после се озовахме в асансьора, кълбо от ръце, усти, езици, устни, пръсти и коса. По вените ми течеше желание, гъсто и силно, което замъгли разума ми. Крисчън ме притисна към стената, прикова ме с хълбоците си, заровил едната си ръка в косата ми, а с другата хванал брадичката ми.

— Аз съм твой — прошепна той. — Съдбата ми е в твоите ръце, Ана.

Думите му бяха опияняващи и в моето разгорещено състояние ми се искаше да разкъсам дрехите му. Смъкнах му сакото и когато кабината спря на неговия етаж, се измъкнахме във фоайето.

Крисчън ме прикова към стената до асансьора, сакото му падна на пода, дланта му се плъзгаше по крака ми. Устните му не се откъсваха от моите. Той надигна роклята ми.

— Първата свободна повърхност — промълви Крисчън и рязко ме повдигна. — Обвий ме с крака.

Подчиних се и той се завъртя и ме подпря на масата, така че застана между краката ми. Усетих, че обичайната ваза с цветя липсва. «А?» Крисчън бръкна в джоба на дънките си, измъкна станиолово пакетче и ми го подаде, докато разкопчаваше ципа си.

— Знаеш ли колко ме възбуждаш?

— Какво? — попитах задъхано. — Не… ами…

— Възбуждаш ме постоянно — каза той и издърпа пакетчето от ръцете ми. О, бързаше ужасно, но след всичките му изтезания го желаех веднага. Крисчън ме гледаше, докато си нахлузваше презерватива, после подложи длани под бедрата ми и ме разкрачи още повече.

След това се намести и спря.

— Искам очите ти да са отворени. Искам да те виждам — прошепна и като хвана двете ми ръце със своята, бавно потъна в мен.

Опитвах се, наистина се опитвах, но усещането беше невероятно силно. Бях го чакала много дълго. «О, пълнотата, това чувство…» Простенах и надигнах гръб от масата.

— Отвори си очите! — изръмжа Крисчън, стегна ръцете ми и проникна в мен толкова рязко, че извиках.

Примигах и отворих очи. Той се взираше в лицето ми ококорен. Бавно се измъкна и отново потъна в мен, устата му беше отворена и напрегната… но безмълвна. От възбудата му, от реакцията му към мен аз пламнах, кръвта закипя във вените ми. Сивите му очи прогаряха дупки в моите. Крисчън ускори ритъма и аз изпитвах върховна наслада, блаженство, докато се гледахме един друг и едновременно се разпадахме на частици.

Извиках, когато изригнах около него, и Крисчън ме последва.

— Да, Ана! — възкликна той и се стовари отгоре ми, пусна ръцете ми и положи глава на гърдите ми. Краката ми още бяха обвити около него и под търпеливите майчински очи на многобройните Богородици аз притиснах главата му към себе си и се опитах да успокоя дишането си.

Крисчън вдигна глава и ме погледна.

— Още не съм свършил с теб.

И ме целуна.

Лежах гола в леглото на Крисчън, просната върху гърдите му, задъхана. Мама му стара — имаше ли свършване неговата енергия? Той прокарваше пръсти по гърба ми.

— Задоволена ли сте, госпожице Стийл?

Измърках утвърдително. Не ми бяха останали сили да говоря. Повдигнах глава, насочих разфокусирания си поглед към него и се насладих на топлите му нежни очи. Съвсем бавно наведох главата си към него, за да разбере, че се готвя да го целуна по гърдите.

В първия момент той се напрегна и аз леко целунах космите на гърдите му, вдишвайки неповторимото му ухание, примесено с пот и мирис на секс. Направо ми се зави свят. Крисчън се претърколи на една страна и ме погледна.

— Сексът такъв ли е при всички? Изненадана съм, че хората изобщо излизат от домовете си — измърморих и изведнъж се засрамих.

Той се ухили.

— Не знам за всички, но с теб е адски специален, Анастейжа. — Наведе се и ме целуна.

— Защото вие сте адски специален, господин Грей — съгласих се аз, усмихнах се и го погалих по лицето. Той примига слисано.

— Късно е. Заспивай. — Целуна ме, после легна и ме притегли към себе си.

— Не обичаш да те хвалят.

— Заспивай, Анастейжа.

Хмм… Но той наистина беше адски специален. Божичко… защо не можеше да го проумее?

— Къщата ми хареса — прошепнах аз.

Известно време той не отговори, но усетих, че се усмихва.

— Обичам те. Заспивай. — Крисчън зарови нос в косата ми и аз се унесох, отпусната на сигурно място в обятията му. Сънувах залези, френски врати, широки стълбища… и едно меднокосо момченце, което тичаше по моравата, заливаше се в смях и се кикотеше, докато играеше на гоненица с мен.

— Трябва да вървя, бебчо. — Крисчън ме целуна точно под ухото.

Отворих очи — беше сутрин. Обърнах лице към него, но той се надвесваше над мен вече облечен, свеж, прекрасен.

— Колко е часът? — «О, не… не искам да закъснявам.»

— Не се паникьосвай. Имам среща за закуска. — Крисчън потърка носа си в моя.

— Ухаеш чудесно — измърморих и се протегнах под него. Чувствах крайниците си приятно тежки и вдървени от снощните ни подвизи. Обвих ръце около врата му.

— Не отивай.

Той наклони глава настрани и повдигна вежди.

— Госпожице Стийл, да не би да се опитвате да попречите на един човек честно да си изкара прехраната?

Сънено му кимнах и Крисчън ми отправи новата си срамежлива усмивка.

— Колкото и да ме изкушаваш, трябва да тръгвам. — Целуна ме и се изправи. Носеше адски готин тъмносин костюм, бяла риза и синя вратовръзка и приличаше точно на президент на фирма… секси президент.

— До после, бебчо — прошепна той и излезе.

Погледнах часовника и установих, че вече е седем — бях проспала алармата. Е, трябваше да ставам.

Под душа ме осени вдъхновение. Мислех си за друг подарък за рождения ден на Крисчън. Изключително трудно е да купиш нещо на човек, който има всичко. Вече му бях връчила главния си подарък и ми оставаше втората изненада, която му бях купила от сувенирния магазин, но това сега всъщност щеше да е за мен. Само трябваше да го приготвя.

В дрешника си облякох тъмночервена тясна рокля с доста ниско правоъгълно деколте. Да, това ставаше за работа.

«А сега за подаръка на Крисчън.» Затършувах в неговите чекмеджета в търсене на вратовръзките му. В най-долното открих избелелите оръфани дънки, които носеше в стаята с играчките — и с които изглеждаше адски секси. Леко ги погалих с цяла длан. О, божичко, платът наистина беше много мек.

Под тях намерих голяма плоска черна картонена кутия. Веднага ме загложди любопитство. Какво имаше вътре? Докато я зяпах, отново ме обзе чувството, че навлизам в чуждо лично пространство. Извадих я и я разклатих. Тежеше като че ли вътре има хартия или ръкописи. Не успях да устоя и вдигнах капака — и веднага отново го затворих. Мама му стара — снимки от Червената стая. Шокът ме накара да седна върху петите си, докато се мъчех да изтрия образа от паметта си. «Защо отворих кутията? Защо ги е запазил?»

Потреперих. Моето подсъзнание ми се навъси. «Това е било преди теб. Забрави ги.»

Имаше право. Когато станах, забелязах, че вратовръзките му висят в края на релсата му със закачалки. Намерих любимата ми и бързо излязох.

Онези фотографии бяха ПА — преди Ана. Подсъзнанието ми одобрително кимна, но аз се насочих към дневната с натежало сърце. Госпожа Джоунс любезно ми се усмихна, но после по лицето й мина сянка.

— Всичко наред ли е, Ана?

— Да — измърморих разсеяно. — Имате ли ключ за… ъъъ… стаята с играчките?

Госпожа Джоунс се вцепени за миг от изненада.

— Да, разбира се. — Тя откопча малка връзка ключове от колана си. — Какво искате за закуска, мила? — попита и ми подаде връзката.

— Само мюсли. Няма да се бавя.

Вече се колебаех за този подарък, но само заради откриването на онези снимки. «Нищо не се е променило!» — отново ми се сопна моето подсъзнание, вторачено над половинките си очила. «Единствената снимка, която видя, беше секси», обади се и богинята в мен и аз мислено й се навъсих. «Така е — прекалено секси за мен.»

Още какво криеше от мен Крисчън? Бързо прерових скрина с «музейните» чекмеджета, взех каквото ми трябваше, излязох и заключих вратата. Нямаше да е добре, ако Хосе откриеше всичко това!

Върнах ключовете на госпожа Джоунс и седнах да си изям закуската. Чувствах се странно в отсъствието на Крисчън. Сцената от фотографията танцуваше в ума ми неканена. Зачудих се коя е жената. Може би Лийла?

На път за работа се замислих дали да кажа на Крисчън, че съм открила снимките му. «Не!» — изпищя подсъзнанието ми, надянало маската си на Едвард Мунк. Съгласих се с него.

Когато седнах на бюрото си, блакберито ми изпиука.

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Повърхности

__Дата:__ 17 юни 2011, 08:59

__До:__ Анастейжа Стийл

«Пресметнах, че могат да свършат работа поне 30 повърхности. С нетърпение очаквам да ги опитаме всичките. После пък идват подовете, стените — и да не забравяме балкона.

След това моят кабинет…

Липсваш ми.»

х

@ Крисчън Грей

@ Надървен Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

Неговият имейл ме накара да се усмихна и всичките ми предишни съмнения се изпариха. Сега той искаше мен и спомените от снощните ни сексуални лудории нахлуха в ума ми… «в асансьора, във фоайето, в леглото». Надървен биваше. Разсеяно се зачудих за женския аналог на думата.

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Романтика?

__Дата:__ 17 юни 2011, 09:03

__До:__ Крисчън Грей

«Господин Грей,

Вие имате еднопосочен ум.

Липсваше ми на закуска.

Но госпожа Джоунс беше много услужлива.»

@ А. х

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Заинтригуван

__Дата:__ 17 юни 2011, 09:07

__До:__ Анастейжа Стийл

«Какво ти е услужила госпожа Джоунс?

Какво сте намислили, госпожице Стийл?»

@ Крисчън Грей

@ Любопитен Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

Как се беше досетил?

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Не си ври носа

__Дата:__ 17 юни 2011,09:10

__До:__ Крисчън Грей

«Почакай и ще видиш — това е изненада.

Трябва да работя… остави ме на мира.

Обичам те.»

@ А. х

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Раздразнен

__Дата:__ 17 юни 2011, 09:12

__До:__ Анастейжа Стийл

«Не мога да понасям да криеш нещо от мен.»

@ Крисчън Грей

@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

Втренчих се в екранчето на блакберито. Страстта в думите му ме изненада. Защо се чувстваше така? Аз не криех еротични снимки на бившите си.

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Ще се смиля над теб

__Дата:__ 17 юни 2011, 09:14

__До:__ Крисчън Грей

«За рождения ти ден е.

Още една изненада.

Не бъди толкова кисел.»

@ А. х

C$

Той не отговори веднага и ме повикаха на заседание, така че нямах време дълго да разсъждавам за това.

Когато имах възможност отново да погледна блакберито си, с ужас осъзнах, че е четири следобед. Къде беше излетял денят? Нямах нови имейли от Крисчън и реших да му изпратя един.

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Привет

__Дата:__ 17 юни 2011,16:03

__До:__ Крисчън Грей

«Не ми ли говориш?

Не забравяй, че с Хосе набързо ще излезем да пием по нещо и че той ще пренощува вкъщи.

Моля те, помисли си дали не искаш да дойдеш с нас.»

@ А. х

C$

Крисчън не отговори и започнах да се тревожа. Надявах се, че е добре. Позвъних му, но се включи телефонният секретар и Крисчън лаконично каза: «Тук Грей — моля, оставете съобщение».

— Здрасти… ъъъ… аз съм. Ана. Добре ли си? Обади ми се. — Запънах се по средата на съобщението. Никога не му бях оставяла войс имейл. Изчервих се и затворих. «Той естествено знае, че си ти, идиотке!» — наруга ме подсъзнанието ми. Изкушавах се да позвъня на асистентката му Андреа, но реших да не прекалявам. Неохотно се върнах към работата си.

Джиесемът ми неочаквано иззвъня и сърцето ми трепна. «Крисчън!» Но не — обаждаше се Кейт, моята най-добра приятелка, най-после!

— Ана! — извика тя, откъдето и да се обаждаше.

— Кейт! Прибра ли се? Липсваш ми.

— И ти на мен. Имам много да ти разправям. На летището сме с мъжа на живота ми — изкиска се тя по възможно най-нетипичния за нея начин.

— Супер. И аз имам много да ти разправям.

— В квартирата ли ще се видим?

— Ще излизам на по чаша с Хосе. Ела с нас.

— Хосе в Сиатъл ли е? Непременно! Прати ми есемес къде сте.

— Добре.

— Добре ли си, Ана?

— Да, бива.

— Още ли си с Крисчън?

— Да.

— Добре. Хайде, чао засега!

Леле-мале! Кейт се беше прибрала. Как да й разкажа за всичко, което се бе случило? Трябваше да го запиша, за да не забравя нещо.

След час служебният ми телефон иззвъня. «Крисчън?» Не, обаждаше се Клер.

— Само какъв мъж пита за теб на рецепцията! Откъде ги познаваш всичките тия секси пичове, Ана?

Трябваше да е Хосе. Погледнах си часовника — шест без пет. По тялото ми пробягаха леки тръпки на възбуда. Не го бях виждала цяла вечност.

— Хей, Ана! Изглеждаш страхотно. Станала си истинска жена!

Само защото носех тази рокля… божичко!

Хосе ме прегърна и измърмори изумено:

— И колко си висока!

— Това е заради токчетата, Хосе. И ти не изглеждаш зле.

Носеше дънки, черна тениска и фланелена риза на черно-бяло каре.

— Ще си взема нещата и можем да тръгваме.

— Супер. Ще те почакам тук.

Взех две бири от претъпкания бар и тръгнах към масата, на която седеше Хосе.

— Успя ли да намериш апартамента на Крисчън?

— Да. Не съм влизал вътре. Оставих снимките при сервизния асансьор. Взе ги някой си Тейлър. Мястото изглежда голяма работа.

— Да. Трябва да видиш какво е вътре.

— Нямам търпение. Salud, Ана. Сиатъл ти се отразява добре.

Изчервих се и се чукнахме с шишетата. Всъщност добре ми се отразяваше Крисчън.

— Salud. Разкажи ми как мина изложбата.

Той засия и се зае да ми разправя надълго и широко. Не успял да продаде само три от снимките си — изплатил целия си студентски заем и дори му останали малко пари.

— И получих поръчка за няколко пейзажа от Портландското бюро по туризма. Супер, а? — гордо завърши Хосе.

— О, това е чудесно! Но няма ли да ти попречи на ученето?

— Ами… След като вас вече ви няма, плюс три от момчетата, с които често излизахме, ми остава повече време.

— И не си ангажиран с някоя секси мацка, така ли? Когато се видяхме предишния път, около теб се навъртаха половин дузина мадами.

— Не, Ана. Никоя от тях не е жена за мен — изперчи се той.

— А, естествено. Хосе Родригес — големият мачо! — Изкисках се.

— Ей, и аз си имам звездните мигове, Стийл. — Изглеждаше някак наранен. Скастрих се наум и се опитах да го успокоя.

— Разбира се, че имаш.

— Е, как е Грей? — попита Хосе с внезапно охладнял глас.

— Добре е. Добре сме.

— Та значи е сериозно, викаш?

— Да. Сериозно е.

— Не е ли прекалено стар за теб?

— О, Хосе. Знаеш ли какво казва майка ми — че съм родена възрастна.

Той кисело сви устни.

— Как е майка ти? — И с тези думи ние напуснахме опасната зона.

— Ана!

Обърнах се и видях Кейт и Итън. Тя изглеждаше великолепно: изрусяла от слънцето светлорижа коса, златист тен, сияйнобяла усмивка и адски стройна в бялата си фланелка и тесни бели джинси. Всички погледи бяха вперени в нея. Скочих от стола и я прегърнах. О, колко ми липсваше тази жена!

Кейт ме отблъсна от себе си и ме задържа на една ръка разстояние, за да ме огледа внимателно. Изчервих се под оценяващия й поглед.

— Отслабнала си. Много си отслабнала. И ми се струваш променена. Пораснала. Какво става? — майчински закудкудяка тя. — Роклята ти ми харесва. Добре ти стои.

— Откакто замина, се случиха страшно много неща. Ще ти разправям по-късно, когато останем сами. — Просто още не бях готова за инквизицията на Катрин Кавана.

Тя ме изгледа подозрително.

— Добре ли си?

— Да. — Усмихнах й се. Макар че щях да съм по-спокойна, ако знаех къде е Крисчън.

— Супер.

Обърнах се към брат й.

— Здрасти, Итън.

Той ме прегърна и Хосе му се намръщи.

— Как мина обядът с Мия? — попитах.

— Интересно — загадъчно отвърна Итън.

«О?»

— Итън, познаваш ли Хосе?

— Срещали сме се веднъж — измърмори Хосе, преценявайки го с поглед, докато двамата се ръкуваха.

— Да, у Кейт във Ванкувър — каза Итън и му се усмихна любезно. — Хубаво, а сега кой иска нещо за пиене?

Отидох в тоалетната. Докато бях там, пратих есемес на Крисчън къде сме, в случай че иска да се присъедини към нас. Нямах пропуснати обаждания и имейли от него. Това не беше в негов стил.

— Какво става, Ана? — попита Хосе, когато се върнах на масата.

— Не мога да се свържа с Крисчън. Надявам се, че е добре.

— Разбира се, че е добре. Искаш ли още една бира?

— Да, благодаря.

Кейт се наведе към мен.

— Итън ми каза, че някакво побъркано бивше гадже влязло с пистолет в квартирата.

— Ами… да. — Извинително свих рамене. О, божичко, точно сега ли трябваше да говорим за това?

— Ана, какво се е случило, по дяволите? — Кейт внезапно млъкна и си погледна телефона.

— Здрасти, бебчо — каза, след като прие обаждането. «Бебчо!» После се намръщи и се обърна към мен. — Елиът е… иска да говори с теб.

— Здравей, Ана. — Тихият глас на Елиът звучеше мрачно и изведнъж ме побиха тръпки.

— Какво има?

— Крисчън. Не се прибра от Портланд.

— Какво?! Какво искаш да кажеш?

— Хеликоптерът му е изчезнал.

— Чарли Танго ли? — прошепнах аз и дъхът ми секна. — Не!