50 нюанса по тъмно

11

Крисчън удари бялата топка с грациозна лекота и тя се затъркаля по масата, целувайки черната, която съвсем, съвсем бавно се плъзна към горния десен джоб, поколеба се на ръба и накрая падна вътре.

По дяволите!

Той се изправи и изви устните си в триумфална усмивка, сякаш ми казваше: «Моя си, Стийл». После остави щеката си и небрежно тръгна мен. Не приличаше на президент на компания — приличаше на лошо момче от лош квартал. Леле-мале, адски беше секси.

— Няма да ревеш, че изгуби, нали? — каза Крисчън. Едва се сдържаше да не се захили.

— Зависи колко силно ще ме напляскаш — прошепнах, бях се подпряла на щеката си. Той я взе и я остави настрани, пъхна показалец в деколтето на ризата ми и ме притегли към себе си.

— Дайте да преброим провиненията ви, госпожице Стийл. — Започна да брои на пръсти. — Първо, накарахте ме да ревнувам от мой собствен служител. Второ, спорихте с мен за ходенето на работа. И трето, през последните двайсет минути си развявахте възхитителния задник под носа ми.

Меко сивите му очи блестяха възбудено. Той се наведе и потърка носа си в моя.

— Искам да си събуеш дънките и да махнеш тази наистина привлекателна риза. Веднага. — Залепи лека като перце целувка на устните ми, безгрижно отиде при вратата и я заключи.

Когато се върна и ме погледна, очите му пламтяха. Стоях парализирана като истинско зомби, сърцето ми блъскаше, кръвта ми бучеше в ушите и не бях в състояние да помръдна и мускул. В главата ми се въртеше една-единствена мисъл, «Това е за него», повтарях я безкрайно като мантра.

— Дрехите, Анастейжа. Като гледам, още си с тях. Съблечи ги — иначе ще го направя аз.

— Направи го ти. — Най-сетне възвърнах дар слово и гласът ми прозвуча гърлено и възбудено. Крисчън се ухили.

— О, госпожице Стийл, това е черна работа, обаче май ще приема вашето предизвикателство.

— Вие обикновено приемате предизвикателствата, господин Грей — казах и повдигнах вежди.

— Ами да, госпожице Стийл, каквото и да искате да кажете с това! — По пътя си към мен спря при малкото бюро, вградено в една от етажерките, и взе една трийсетсантиметрова пластмасова линия. Хвана я за двата края и я огъна, без да откъсва очите си от моите.

«Мама му стара — това оръжие ли си избра?» Устата ми пресъхна.

Изведнъж установих, че съм гореща и влажна навсякъде, където трябва. Единствено Крисчън можеше да ме възбуди само с поглед и огъването на линията. Той я пъхна в задния джоб на дънките си и се приближи към мен. Очите му бяха тъмни и излъчваха обещание. После, без да каже нито дума, приклекна пред мен и започна да ми развързва връзките, бързо и ловко, смъкна маратонките и чорапите ми. Опрях се на билярдната маса, за да не падна. Докато го гледах, се удивих от дълбочината на чувствата си към този човек. Обичах го.

Крисчън разкопча копчето на дънките ми, смъкна ципа, погледна нагоре през дългите си мигли и ми отправи възможно най-похотливата си усмивка, докато бавно ме събуваше. Последователно повдигнах крака и излязох от дънките, доволна, че нося красиви бели дантелени бикини. Той постави дланите си отзад на краката ми и плъзна носа си нагоре по бедрата ми. Направо се разтопих.

— Искам да си поиграя доста грубо с теб, Ана. Ще трябва да ми кажеш да спра, ако ти се види прекалено.

«О, божичко!» Той ме целуна… там. Тихо простенах.

— Кодова дума ли? — промълвих.

— Не, няма нужда от кодова дума, просто ми кажи да спра и ще спра. Разбираш ли? — Отново ме целуна, притиснал лицето си към мен. «О, страхотно е!» Крисчън се изправи и ме погледна напрегнато. — Отговори ми — заповяда ми с кадифено мек глас.

— Да, да, разбрах. — Настойчивостта му ме озадачаваше.

— Цял ден ми подхвърляш намеци и ми пращаш смесени сигнали, Анастейжа. Каза, че се боиш да не съм си загубил способностите. Не съм сигурен точно какво имаше предвид и не знам доколко говореше сериозно, обаче сега ще проверим. Не искам още да те водя в стаята за игри, затова ще опитаме тук, но ако не ти хареса, трябва да ми обещаеш, че ще ми кажеш. — Предишната му напереност се беше сменила с нажежено до бяло напрежение, дължащо се на загрижеността му.

«Моля те, не се тревожи, Крисчън.»

— Ще ти кажа. Няма нужда от кодова дума — повторих, за да го успокоя.

— Ние сме влюбени, Анастейжа. Влюбените нямат нужда от кодови думи. — Той се намръщи. — Нали?

— Навярно нямат — промълвих аз. «Откъде да знам?» — Обещавам.

Крисчън потърси на лицето ми признаци за колебание. Бях нервна, но и възбудена. Щях да го направя с много по-голямо удоволствие сега, когато знаех, че ме обича. Беше съвсем просто и в момента не исках да се задълбавам прекалено.

По устните му бавно плъзна усмивка и той започна да разкопчава ризата ми. Сръчните му пръсти се справиха бързо, въпреки че не я съблече, а се наведе и вдигна щеката.

«Уф, мамка му, какво ще прави с това нещо?» По тялото ми пробягаха тръпки от страх.

— Добре играете, госпожице Стийл. Трябва да кажа, че съм изненадан. Защо не вкарате черната топка?

Забравила страха си, аз се нацупих, зачудена защо трябва да се изненадва, по дяволите — сексапилно арогантно копеле. Богинята в мен се движеше на заден план, правеше гимнастическите си упражнения с адски широка усмивка.

Нагласих бялата топка. Крисчън заобиколи масата и застана точно зад мен, докато се навеждах, за да стрелям. Постави ръка върху дясното ми бедро и започна да плъзга пръстите си нагоре-надолу по крака, дупето и гърба ми, като леко ме милваше.

— Няма да улуча, ако продължиш да правиш така — прошепнах и затворих очи, наслаждавах се на усещането от ръцете му по тялото ми.

— Не ми пука дали ще улучиш, бебчо. Просто исках да те видя такава — разсъблечена, изтегната върху моята билярдна маса. Нямаш представа колко секси изглеждаш!

Изчервих се. Богинята в мен захапа роза между зъбите си и затанцува танго. Дълбоко си поех дъх и се опитах да не му обръщам внимание, за да се прицеля. Оказа се невъзможно. Той продължаваше да ме гали по дупето.

— Горе вляво — измърморих и ударих бялата топка. Той силно ме плесна по задника.

Направи го толкова неочаквано, че изквичах. Бялата топка удари черната, която отскочи далеч от джоба. Крисчън отново започна да ме милва по дупето.

— А, май се налага да опиташ още веднъж — прошепна Крисчън. — Трябва да се съсредоточиш, Анастейжа.

Вече се задъхвах, възбудена от тази игра. Той отиде в края на масата, отново намести черната топка и ми върна бялата. Изглеждаше толкова секси, с потъмнели от сладострастна усмивка очи. Можех ли изобщо да му устоя? Хванах топката и я нагласих, готова да я ударя повторно.

— Момент — спря ме Крисчън. — Почакай. — О, той обожаваше да удължава изтезанието. Върна се и пак застана зад мен. Затворих очи, докато ме галеше, този път по лявото бедро, после отново по дупето.

— Прицели се — заповяда ми Крисчън.

Не успях да се сдържа и изстенах от гърчещото се в мен желание. И се опитах, наистина се опитах да се съсредоточа върху това къде трябва да ударя черната топка с бялата. Леко се преместих надясно и той ме последва. Отново се надвесих над масата. Използвах и последната останала следа от вътрешна сила, намаляла значително, понеже знаех какво ще се случи щом ударя бялата топка, прицелих се и я ударих. Крисчън ме плесна силно.

«Ох!» Пак не улучих.

— О, не! — изпъшках.

— Още веднъж, бебчо. И ако този път пропуснеш, наистина ще си го получиш.

«Моля?! Какво ще си получа?»

Той за пореден път нагласи черната топка и мъчително бавно се върна, застана зад мен и отново започна да милва дупето ми.

— Можеш да го направиш.

«О… не и когато ме разсейваш така.» Притиснах задника си към дланта му и той леко ме плесна.

— Нетърпелива ли сте, госпожице Стийл?

«Да. Желая те.»

— Хайде да се отървем от това тук. — Крисчън внимателно смъкна бикините по бедрата ми и ми ги събу. Не видях какво направи с тях, но когато ме целуна по двете бузи, изпитах усещането, че съм напълно разголена.

— Хайде, бебчо.

Искаше ми се да се разрева — определено нямаше да успея. Знаех, че няма да улуча. Прицелих се в бялата топка, ударих я и в нетърпението си даже и не докоснах черната. Зачаках удара — но такъв не последва. Вместо това той се наведе над мен, като ме прилепи към масата, взе щеката от ръката ми и я претърколи до страничния борд. Усетих твърдия му член до дупето си.

— Не улучи — тихо произнесе Крисчън в ухото ми. Бузата ми беше притисната към сукното. — Постави си ръцете върху масата.

Подчиних се.

— Добре. Сега ще те напляскам и следващия път може би няма да пропуснеш. — Премести се от лявата ми страна, опрял еректиралия си пенис в хълбока ми.

Простенах и сърцето ми се качи в гърлото. Дишах плитко и насечено и по вените ми пробягваше тежка, гореща възбуда. Той нежно започна да гали дупето ми, а с другата си ръка ме хвана за косата на тила, опря лакът в гърба ми и ме притисна към масата. Бях напълно безпомощна.

— Разкрачи се — прошепна Крисчън и в първия момент аз се поколебах. Той силно ме удари — с линията! Плясъкът беше по-рязък от парването и ме изненада. Ахнах и Крисчън ме удари повторно.

— Краката — заповяда ми той. Разкрачих се, задъхана. Линията отново ме плесна. Ох — пареше, но звучеше по-страшно, отколкото се усещаше в действителност.

Затворих очи и поех болката. Не беше чак толкова зле и Крисчън вече дишаше по-тежко. Удари ме пак и после пак и аз изпъшках. Не бях сигурна още колко удара мога да понеса — но като го чувах, като знаех колко е възбуден, аз също се възбуждах още повече и бях готова да продължа. Пресичах от тъмната страна, място в душата ми, което не познавах добре, ала на което вече бях ходила в залата за игри — заедно с Талис. Линията ме удари отново. Простенах високо и Крисчън изпъшка в отговор. Удари ме пак — и пак… и още веднъж… този път по-силно… Потръпнах.

— Стига. — Думата излезе от устата ми, преди да осъзная, че съм я изрекла. Крисчън веднага пусна линията и ме освободи.

— Достатъчно ли ти е?

— Да.

— Сега искам да те чукам. — Гласът му прозвуча напрегнато.

— Да — с копнеж прошепнах аз. Той си свали ципа, докато аз лежах задъхана на масата: знаех, че ще го направи грубо.

За пореден път се удивих как съм понесла това, което правеше с мен досега — и да, какво удоволствие съм изпитала от него. Беше невероятно мрачно, но и невероятно негово съкровено…

Крисчън плъзна два пръста в мен и започна да ги движи въртеливо. Усещането беше върховно. Затворих очи и му се оставих. Чух издайническото разкъсване на станиол, после той застана зад мен, между краката ми, като ме накара да ги разтворя още по-широко.

И бавно проникна в мен. Изпълни ме. Чух го да надава стон на чиста наслада и това ме трогна. Крисчън здраво ме хвана за хълбоците, измъкна се от мен и се върна обратно с мощен тласък, който ме накара да извикам. Той спря за миг.

— Пак ли? — попита тихо.

— Да… Всичко е наред… Продължавай… отведи ме до края — произнесох задъхано.

Той простена гърлено, отново се изхлузи от мен, после мощно нахлу вътре и продължи да го повтаря безкрайно, бавно, сладостно бавно — мъчителен, брутален, божествен ритъм.

«О, божичко…» Пулсът ми започна да се ускорява. Крисчън също го усети и ускори ритъма, тласъците му ставаха все по-бързи и силни — и аз се предадох, изригнах около него в изчерпващ, опустошителен оргазъм, който ме остави абсолютно изнемощяла.

Смътно усетих, че и Крисчън свършва, впил пръсти в хълбоците ми, после се отпусна върху мен. Свлякохме се на пода и той ме сгуши в обятията си.

— Благодаря ти, бебчо — промълви той и покри обърнатото ми нагоре лице с леки като перце целувки. Отворих очи и го погледнах. Той ме прегърна още по-силно.

— Бузата ти е порозовяла от сукното. — Крисчън нежно заразтрива лицето ми. — Как беше? — Очите му бяха разширени и предпазливи.

— Потресаващо — прошепнах. — Харесва ми грубо, Крисчън, харесва ми и нежно. Харесва ми, че е с теб.

Той затвори очи и ме притисна към себе си с всички сили.

«Божичко, колко съм уморена!»

— Ти си невероятна, Ана! Красива, умна, предизвикателна, забавна, секси… всеки ден благодаря на Божието провидение, че именно ти дойде да ме интервюираш, а не Катрин Кавана. — Целуна ме по косата. Усмихнах се и се прозях, както бях с притисната към гърдите му уста. — Аз те изтощавам — продължи той. — Хайде! В банята и после в леглото.

Бяхме един срещу друг във ваната, до шия в пяна, обгърнати от сладостното ухание на жасмин. Крисчън едно по едно ми разтри ходилата. Беше толкова приятно, че чак не ми се вярваше.

— Може ли да те помоля нещо? — прошепнах аз.

— Разбира се. Каквото поискаш, Ана, знаеш го.

Дълбоко си поех дъх и седнах във ваната.

— Утре… когато отида на работа… може ли Сойър само да ме остави на входа на службата и после да ме посрещне след работния ден? Моля те, Крисчън. Моля те.

Ръцете му замръзнаха неподвижно, челото му се покри с бръчки.

— Нали се бяхме разбрали — изсумтя той.

— Моля те — продължих да упорствам аз.

— А през обедната почивка?

— Ще си взема нещо от тук, за да не се налага да излизам. Моля те.

Крисчън ме целуна малко под глезена.

— Много ми е трудно да ти отказвам — промълви той, сякаш го приемаше за своя слабост. — И няма да излизаш, така ли?

— Няма.

— Добре.

— Благодаря ти. — Застанах на колене и като разплисквах вода навсякъде, го целунах.

— Няма за какво, госпожице Стийл. Как ви е дупето?

— Наболява ме. Но не е чак толкова зле. Водата ми действа успокояващо.

— Радвам се, че ми каза да спра.

— И дупето ми се радва.

Крисчън се ухили.

Проснах се на леглото. Бях тотално изтощена. Беше едва десет и половина, ала имах чувството, че е три през нощта. Това сигурно беше един от най-уморителните уикенди през целия ми живот.

— Госпожа Актън не е ли предвидила нощници? — неодобрително попита Крисчън.

— Нямам представа. Харесва ми да нося твоите тениски — измърморих сънено.

Лицето му омекна и той се наведе и ме целуна по челото.

— Трябва да поработя. Но не искам да те оставям сама. Може ли да се логна в системата в службата с твоя лаптоп? Ще те смущавам ли, ако работя тук?

— Лаптопът и без това не е мой… — Унесох се.

Будилникът се включи и ме събуди с новините за трафика. Крисчън още спеше до мен. Разтърках очи и погледнах часовника. Шест и половина — прекалено рано.

Навън валеше за пръв път от цяла вечност и беше доста мрачно. Чувствах се уютно и приятно в този грамаден модерен небостъргач, легнала до Крисчън. Протегнах се и се обърнах към красивия мъж до мен. Очите му рязко се отвориха и той примига сънено.

— Добро утро. — Усмихнах се, погалих го по лицето и се наведох да го целуна.

— Добро утро, бебчо. Обикновено се будя преди алармата.

— Настроена е на много рано.

— Така е, госпожице Стийл. Трябва да ставам. — Целуна ме и скочи от леглото. Аз се отпуснах обратно на възглавниците. Леле, да се събудиш в работен ден до Крисчън Грей. Как се беше случило всичко това? Затворих клепачи и задрямах…

— Хайде, сънливке, надигай се. — Крисчън се беше навел над мен, избръснат, изкъпан, свеж — «Хмм, ухае страхотно» — с колосана бяла риза и черен костюм, без вратовръзка. Президентът на компания се завръщаше.

— Какво има? — попита той.

— Ще ми се пак да дойдеш в кревата.

Крисчън ме зяпна изненадано, после се усмихна — почти срамежливо.

— Вие сте ненаситна, госпожице Стийл. Колкото и да ми харесва тази идея, в осем и половина имам среща, тъй че скоро трябва да тръгвам.

О, бях спала още цял час. «Мамка му.» Скочих от леглото пред развеселения поглед на Крисчън.

Набързо взех душ и облякох дрехите, които си бях приготвила предишната вечер: тясна пола, бледосива копринена риза и черни обувки на платформи с висок ток, всичко това от новия ми гардероб. Вчесах се и грижливо си вдигнах косата, после отидох в дневната, без да знам точно какво да очаквам. Как щях да стигна до службата?

Крисчън пиеше кафе на бара. Госпожа Джоунс правеше палачинки и бекон в кухнята.

— Изглеждаш прелестно — каза Крисчън, прегърна ме с една ръка и ме целуна под ухото. С периферното си зрение зърнах госпожа Джоунс да се усмихва. Изчервих се.

— Добро утро, госпожице Стийл — поздрави ме тя, докато поставяше палачинките и бекона пред мен.

— О, благодаря. Добро утро — измънках. Божичко, май щях да свикна с това.

— Господин Грей каза, че искате да си вземете обяд в службата. Какво бихте желали?

Обърнах се към Крисчън, който полагаше всички усилия да не се подсмихне, и го изгледах с присвити очи.

— Сандвич… салата. Нямам претенции — казах на госпожа Джоунс.

— Ще ви опаковам истински обяд, мадам.

— Моля, наричайте ме Ана, госпожо Джоунс.

— Добре, Ана. — Тя се усмихна и се обърна, за да ми направи чай.

«Леле-мале… суперско е.»

Погледнах Крисчън и предизвикателно наклоних глава — хайде де, обвини ме сега, че флиртувам с госпожа Джоунс.

— Трябва да тръгвам, бебчо. Тейлър ще се върне и ще те закара на работа със Сойър.

— Само до входа.

— Да. Само до входа — отвърна Крисчън. — Само че се пази.

Обърнах се и видях Тейлър да стои на прага. Крисчън се изправи и ме целуна, като повдигна брадичката ми.

— Чао, бебчо.

— Приятна работа, мили — извиках след него. Той се обърна, отправи ми красивата си усмивка и излезе. Госпожа Джоунс ми подаде чаша чай и аз изведнъж се почувствах неловко, останала насаме с нея.

— Откога работите при Крисчън? — попитах я, като си мислех, че трябва да поведа някакъв разговор.

— От четири години — любезно отвърна тя, докато ми опаковаше обяда.

— Мога и сама — казах, засрамена, че го прави вместо мен.

— Изяжте си закуската, Ана. Това ми е работата. Доставя ми радост. Приятно е да се грижиш за още някой, освен за господин Тейлър и господин Грей. — И ми се усмихна мило.

Бузите ми се изчервиха от удоволствие и ми се прииска да засипя тази жена с въпроси. Тя сигурно знаеше много за моя господин Петдесет нюанса, но пък въпреки че се държеше дружелюбно, поведението й беше чисто професионално. Знаех, че само ще засрамя и двете ни, ако започна да я разпитвам, затова си довърших закуската в любезно мълчание, нарушавано само от нейните въпроси за общите ми вкусови предпочитания.

След двайсет и пет минути на прага на дневната се появи Сойър. Бях си измила зъбите и го чаках. С кафявата книжна кесия с обяда си в ръка — не си спомнях майка ми някога да ми е приготвяла обяд за училище — го последвах към асансьора.

Тейлър чакаше в аудито и щом се качих, го поздравих весело:

— Добро утро, Тейлър.

— Добро утро, госпожице Стийл.

— Извинявай за неуместните ми забележки снощи, Тейлър. Надявам се, че не съм ти причинила неприятности.

Той ми се намръщи слисано в огледалото, докато се вливахме в сиатълския трафик.

— Рядко имам неприятности, госпожице Стийл.

«А, добре. Крисчън може да не му се е карал. Значи само на мен, така ли?!» — помислих си кисело.

— Радвам се да го чуя, Тейлър.

Докато отивах към бюрото си, Джак ми отправи преценяващ поглед.

— Добро утро, Ана. Добре ли прекара уикенда?

— Да, благодаря. А ти?

— Бива. Сядай — имам работа за теб.

Кимнах и седнах на компютъра. Сякаш бяха изтекли години, откакто не бях ходила на работа. Включих компютъра, отворих имейл браузъра — и естествено, имах имейл от Крисчън.

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Шеф

__Дата:__ 13 юни 2011, 08:24

__До:__ Анастейжа Стийл

«Добро утро, госпожице Стийл,

Искам само да Ви благодаря за прекрасния уикенд, въпреки всички драми.

Надявам се никога повече да не ме оставите.

И трябва да Ви напомня, че новината за СИП е засекретена за четири седмици.

Изтрийте този имейл веднага щом го прочетете.»

@ Ваш: Крисчън Грей

@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг» & шеф на шефа на Вашия шеф

C$

Надявал се никога да не го оставя?! Да не искаше да се пренеса при него? Леле-мале… Та аз едва го познавах. Натиснах делийт.

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Властен шеф

__Дата:__ 13 юни 2011, 09:03

__До:__ Крисчън Грей

«Уважаеми господин Грей,

Да се пренеса при Вас ли ми предлагате? И естествено, помнех, че доказателствата за Вашата легендарна способност да се бъркате в живота на хората са засекретени за още четири седмици. Да напиша ли чек за «Да се справим заедно» и да го пратя на баща Ви? Моля, не изтривайте този имейл, а му отговорете.

Обичам те!»

@ Анастейжа Стийл

@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

C$

— Ана! — сепна ме Джак.

— Да? — Изчервих се и той ми се намръщи.

— Всичко наред ли е?

— Естествено. — Изправих се и отидох с бележника си в кабинета му.

— Добре. Както навярно си спомняш, в четвъртък ще участвам в литературен симпозиум в Ню Йорк. Имам билети и резервации и искам да дойдеш с мен.

— В Ню Йорк ли?

— Да. Ще трябва да заминем в сряда и да пренощуваме там. Мисля, че ще ти е доста полезно. С учебна цел. — Очите му потъмняха, докато говореше, но продължаваше да се усмихва любезно. — Би ли уредила пътуването си? И резервирай още една стая в хотела, в който съм отседнал. Мисля, че Сабрина, предишната ми асистентка, е оставила всички подробности някъде на лесно място.

— Добре.

Пфу. Върнах се на бюрото си. Господин Петдесет нюанса нямаше да го приеме добре — обаче аз всъщност исках да отида. Очертаваше се като страхотна възможност и бях сигурна, че ще мога да държа Джак на разстояние, ако това беше скритият му мотив. Седнах. Вече бях получила отговор от Крисчън.

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Аз — властен?!

__Дата:__ 13 юни 2011, 09:07

__До:__ Анастейжа Стийл

«Да, моля.»

@ Крисчън Грей

@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

Наистина искаше да се пренеса при него. О, Крисчън! Още беше рано. Опитах се да се овладея. Само това ми липсваше след този необикновен уикенд. Не бях имала нито миг за размисъл — за да проумея всичко, което бях преживяла и открила през последните два дни.

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Флинизми

__Дата:__ 13 юни 2011, 09:20

__До:__ Крисчън Грей

«Крисчън,

Къде останаха намеренията ни да се научим да ходим, преди да се научим да тичаме?

Може ли да го обсъдим довечера?

Предложиха ми в четвъртък да отида на конференция в Ню Йорк.

Това означава да замина в сряда и да пренощувам там.

Просто реших, че трябва да знаеш.»

@ А.

@ Анастейжа Стийл

@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ МОЛЯ?!

__Дата:__ 13 юни 2011, 09:21

__До:__ Анастейжа Стийл

«Да. Хайде да го обсъдим довечера.

Сама ли ще ходиш?»

@ Крисчън Грей

@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Без крещящи заглавия с главни букви в получерен шрифт в понеделник сутрин!

__Дата:__ 13 юни 2011, 09:30

__До:__ Крисчън Грей

«Може ли да го обсъдим довечера?»

@ А.

@ Анастейжа Стийл

@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Още не си видяла какво означава «крещящи»!

__Дата:__ 13 юни 2011, 09:35

__До:__ Анастейжа Стийл

«Разказвай.

Ако ще е с онзи скапаняк, с когото работиш, отговорът ми е «не» — само през трупа ми!»

@ Крисчън Грей

@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

Сърцето ми се сви. Мамка му — да не ми е баща?!

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Не, ТИ още не си видял какво значи «крещящи»!

__Дата:__ 13 юни 2011, 09:46

__До:__ Крисчън Грей

«Да. Ще ходим с Джак.

Искам да отида. Това е вълнуваща възможност за мен.

А и никога не съм била в Ню Йорк.

Недей да правиш от мухата слон.»

@ Анастейжа Стийл

@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Не, ТИ още не си видяла какво значи крещящи!

__Дата:__ 13 юни 2011, 09:50

__До:__ Анастейжа Стийл

«Анастейжа,

Не правя от мухата слон, просто съм загрижен за теб.

Отговорът е НЕ!»

@ Крисчън Грей

@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

— Не! — извиках на компютъра си, с което накарах всички в службата да се вцепенят и да ме зяпнат. Джак надникна от кабинета си.

— Всичко наред ли е, Ана?

— Да. Извинявам се — измънках. — Просто… ъъъ… не сейвнах един документ. — Цялата поаленях от срам. Той ми се усмихна, но лицето му си остана озадачено. Няколко пъти дълбоко си поех дъх и бързо написах отговор. Бях ужасно ядосана.

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Петдесет нюанса

__Дата:__ 13 юни 2011,09:55

__До:__ Крисчън Грей

«Крисчън,

Трябва да се овладееш.

НЯМА да спя с Джак — за нищо на света.

ОБИЧАМ те. Чуй какво става, когато хората се обичат.

Те си имат ДОВЕРИЕ.

Съмнявам се, че ти ще СПИШ с която и да е друга — или пък да я ЧУКАШ, НАПЛЯСКАШ или НАШИБАШ. Имам ВЯРА и ДОВЕРИЕ в теб.

Моля те, отнасяй се със СЪЩОТО към мен.»

@ Ана

@ Анастейжа Стийл

@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

C$

Зачаках отговор. Не се получаваше нищо. Позвъних в авиокомпанията и си резервирах билет за същия полет като Джак. Чух сигнала за пристигане на нов имейл.

C>

__Подател:__ Линкълн, Елена

__Относно:__ Среща на обяд

__Дата:__ 13 юни 2011, 10:15

__До:__ Анастейжа Стийл

«Скъпа Анастейжа,

Много бих искала да обядваме заедно. Мисля, че не започнахме както трябва, и ми се ще да оправим нещата. Свободна ли сте някой ден през тази седмица?»

@ Елена Линкълн

C$

«Мама му стара — не и госпожа Робинсън!» Как ми беше научила имейла, по дяволите? Стиснах главата си с ръце. Този ден ставаше от ужасен по-ужасен.

Телефонът ми иззвъня и аз предпазливо вдигнах глава и отговорих. Беше едва десет и двайсет, а вече ми се искаше изобщо да не съм напускала леглото на Крисчън.

— Кабинетът на Джак Хайд. На телефона Ана Стийл.

Отсреща ми изръмжа болезнено познат глас:

— Би ли изтрила последния имейл, който ми прати, ако обичаш? И се опитай да използваш малко по-премерен език в служебната си кореспонденция! Казах ти, системата се следи. Ще се опитам да огранича щетите оттук. — И затвори.

«Мама му стара…» Седях и зяпах телефона. Крисчън да ми затвори телефона! Този човек прегазваше цялата ми едва начеваща кариера и после ми затваряше?! Гневно се взирах в слушалката и ако не беше напълно неодушевена, със сигурност щеше да се сбръчка от ужас под унищожителния ми поглед.

Отворих имейлите си и изтрих онзи, който му бях пратила. Не беше чак толкова зле. Само споменавах за напляскване… е, и за шибане. Щом толкова се срамуваше от това, изобщо не биваше да го прави, по дяволите. Взех блакберито си и позвъних на джиесема му.

— Какво има? — изсумтя той.

— Заминавам за Ню Йорк, независимо дали ти харесва — изсъсках аз.

— Не разчитай…

Затворих, като го прекъснах по средата на изречението. По тялото ми потече адреналин. Ето, казах му го. Бях ужасно ядосана.

Дълбоко си поех дъх и се опитах да се успокоя. Затворих очи и си представих, че съм на щастливото си място. «Хмм… в корабна каюта с Крисчън.» Отърсих се от този образ, понеже в момента му бях толкова сърдита, че не исках да припарва до моето щастливо място.

Отворих очи, спокойно взех ноутбука си и внимателно прегледах списъка с неща за вършене. Дишах бавно и дълбоко, за да възвърна равновесието си.

— Ана! — извика Джак и ме сепна. — Не си запазвай място за полета!

— О, вече е късно. Направих си резервация — отвърнах, докато той излизаше от кабинета си и се приближаваше към мен. Изглеждаше ядосан.

— Виж, нещо става. Кой знае защо изведнъж всички пътни и квартирни разходи за персонала трябва да се одобряват от ръководството. Получи се току-що от шефовете. Качвам се при стария Роч. Явно току-що е бил наложен мораториум на всички разходи.

Кръвта се оттече от лицето ми. «Господин Петдесет нюанса!»

— Поеми телефонните ми разговори. Отивам да видя какво има да ми каже Роч. — Намигна ми и отиде да се срещне с шефа си — не с шефа на шефа.

«По дяволите. Крисчън Грей…» Кръвта ми отново закипя.

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Какво направи?!

__Дата:__ 13 юни 2011, 10:43

__До:__ Крисчън Грей

«Моля те, кажи ми, че няма да се месиш в работата ми.

Наистина искам да отида на тази конференция.

Не биваше да те питам.

Изтрих оскърбителния имейл.»

@ Анастейжа Стийл

@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Какво направи?!

__Дата:__ 13 юни 2011, 10:46

__До:__ Анастейжа Стийл

«Просто пазя това, което е мое.

Имейлът, който ти така безразсъдно прати, вече е изтрит от сървъра на СИП, както и моите имейли до теб.

Между другото, имам ти безусловно доверие. Обаче не вярвам на него.»

@ Крисчън

@ Грей Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

Проверих дали все още имам неговите имейли и установих, че са изчезнали. Влиянието на този човек не знаеше граници. Как го правеше? Кой негов познат можеше тайно да проникне в дълбините на сървърите на СИП и да отстрани имейлите? Бях в пълно неведение.

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Вземи да пораснеш

__Дата:__ 13 юни 2011, 10:48

__До:__ Крисчън Грей

«Крисчън,

Няма нужда да ме пазиш от собствения ми шеф.

Той може да се опита да ме сваля, но аз ще го отрежа.

Не можеш да се месиш. Не е редно и е опит за налагане на пълен контрол от твоя страна.»

@ Анастейжа Стийл

@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Отговорът е НЕ!

__Дата:__ 13 юни 2011, 10:50

__До:__ Анастейжа Стийл

«Ана,

Виждал съм колко те «бива» да отблъскваш нежелано внимание. Помня, че точно така имах удоволствието да прекарам първата си нощ с теб. Фотографът поне изпитва нещо към теб.

Този скапаняк, от друга страна, не изпитва нищо.

Той е сериен свалян и ще се опита да те прелъсти. Питай го какво се е случило с предишната и по-предишната му асистентка.

Не искам да се караме за това.

Ако искаш да отидеш в Ню Йорк, ще те заведа аз. Можем да отидем идващия уикенд. Имам апартамент там.»

@ Крисчън Грей

@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

«О, Крисчън! Въпросът не е в това.» Вбесяваше ме. И разбира се, имаше апартамент там. Къде другаде имаше имоти? Естествено, не можеше да пропусне и Хосе. Щяха ли някога да се забравят миналите ми прегрешения? Та аз бях пияна, за бога! С Джак нямаше да се напия.

Поклатих глава към екрана, но повече не можех да споря с Крисчън по имейла. Трябваше да потърпя до вечерта. Погледнах часовника. Джак още не се беше върнал от срещата, а аз трябваше да реша проблема с Елена. Препрочетох имейла й и заключих, че най-добрият подход е да го препратя на Крисчън. Нека той се занимава с нея.

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Среща на обяд или досаден багаж от миналото

__Дата:__ 13 юни 2011, 11:15

__До:__ Крисчън Грей

«Крисчън,

Докато ти се намесваш в кариерата ми и си пазиш задника от моите безразсъдни писма, получих следния имейл от госпожа Линкълн. Нямам желание да се срещам с нея — даже да имах, не ми е позволено да напускам сградата. Не знам откъде е намерила имейл адреса ми. Как ще ме посъветваш да постъпя? Ето нейния имейл:

_Скъпа Анастейжа,_

_Много бих искала ла обядваме заедно. Мисля, че не започнахме както трябва, и ми се ще ла оправим нещата. Свободна ли сте някой лен през тази седмица?_

_Елена Линкълн_»

@ Анастейжа Стийл

@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Досаден багаж от миналото

__Дата:__ 13 юни 2011, 11:23

__До:__ Анастейжа Стийл

«Не ми се сърди. Грижа се за твоите интереси. Ако нещо ти се случи, никога няма да си го простя.

Аз ще се оправя с госпожа Линкълн.»

@ Крисчън Грей

@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ До после

__Дата:__ 13 юни 2011, 11:32

__До:__ Крисчън Грей

«Може ли да обсъдим всичко това довечера? Опитвам се да работя и твоята постоянна намеса много ме разсейва.»

@ Анастейжа Стийл

@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

C$

Джак се върна след дванайсет и ми съобщи, че моето ходене в Ню Йорк се отлагало, въпреки че самият той щял да ходи, и не можел да направи нищо, за да промени политиката на висшето ръководство. Видимо бесен, той влезе в кабинета си и затръшна вратата. Защо беше толкова ядосан?

Дълбоко в себе си знаех, че намеренията му изобщо не са почтени, обаче бях убедена, че мога да се оправя с него, и се зачудих какво знае за предишните му асистентки Крисчън. Сейвнах тези мисли и продължих с малко работа, обаче реших да накарам Крисчън да промени мнението си, макар че перспективите не бяха обещаващи.

В един часа Джак подаде глава от кабинета си.

— Ана, моля те, би ли отишла да ми донесеш нещо за обяд?

— Разбира се. Какво по-точно?

— Сандвич с пастърма и ръжен хляб, без горчица. Ще ти дам парите, когато се върнеш.

— Нещо за пиене?

— Кола. Благодаря, Ана. — Прибра се в кабинета си, а аз посегнах към чантата си.

Мамка му. Бях обещала на Крисчън да не излизам никъде. Въздъхнах. Той изобщо нямаше да разбере. Нямаше да се бавя.

Клер от рецепцията ми предложи чадъра си, понеже още валеше като из ведро. Преди да изляза, аз се увих в якето си и скришом се огледах в двете посоки изпод огромния чадър. Като че ли всичко изглеждаше наред. Нямаше и следа от Призрачното момиче.

Закрачих към закусвалнята бързо и, надявах се, без да привличам внимание. Колкото повече се приближавах обаче, толкова по-силно усещане изпитвах, че ме наблюдават, и не знаех дали се дължи на засилената ми параноя, или наистина ме следят. Мамка му. Надявах се, че не е Лийла с пистолет.

«Просто си въобразяваш — изсумтя подсъзнанието ми. — Кой ще стреля по теб, по дяволите?!»

След петнайсет минути се върнах — жива и здрава и изпълнена с облекчение. Май прекалената параноя и зорката бдителност на Крисчън започваха да ми действат.

Джак разговаряше по телефона.

— Благодаря, Ана. Щом няма да идваш с мен, ще се наложи да останеш на работа до по-късно. Трябва да приготвим онази брошура. Надявам се, че нямаш планове за вечерта. — Усмихна ми се дружелюбно и аз се изчервих.

— Не, няма проблем — отговорих му с весела усмивка и свито сърце. Това нямаше да мине добре. Крисчън щеше да изкрейзи, сигурна бях.

Докато се връщах на бюрото си, реших да не му съобщавам веднага — иначе можеше да има време да се намеси по някакъв начин. Седнах и изядох сандвича със салата с пиле, който ми беше приготвила госпожа Джоунс. Беше страхотен. Госпожа Джоунс правеше жестоки сандвичи.

Естествено, ако се пренесях при Крисчън, тя щеше да ми приготвя обяд всеки ден. Тази мисъл ме смути. Никога не бях мечтала за неприлично богатство и всичко, което върви с него, а само за любов. Да намеря човек, който да ме обича и да не се опитва да управлява всяко мое движение. Телефонът иззвъня.

— Кабинетът на Джак Хайд…

— Обеща ми да не излизаш — каза Крисчън. Гласът му беше студен и строг.

Сърцето ми се сви за милионен път днес. Мамка му! Откъде беше научил, по дяволите?

— Джак ме прати да му донеса нещо за обяд. Не можех да откажа. Да не си ме поставил под наблюдение?! — Настръхнах при тази мисъл. Нищо чудно, че изпитвах такава параноя — някой наистина ме беше наблюдавал. Ядосах се.

— Точно затова не исках да отидеш на работа — изсумтя той.

— Крисчън, моля те. Държиш се ужасно… — «… типично за господин Петдесет нюанса»… — ужасно потискащо.

— Потискащо ли? — прошепна той изненадано.

— Да. Трябва да престанеш. Довечера ще разговаряме за това. За съжаление ще трябва да остана до късно, защото не мога да отида в Ню Йорк.

— Не искам да те потискам, Анастейжа — ужасено промълви Крисчън.

— Обаче го правиш. Сега имам работа. Ще го обсъдим по-късно. — Затворих. Чувствах се изчерпана и депресирана.

След прекрасния уикенд, който бяхме прекарали, се сблъсквах с действителността. Никога толкова много не ми се беше искало да избягам. Да се скрия в някакво спокойно убежище, за да помисля за този човек — какъв е и как да се справя с него. От една страна, знаех, че душата му е прекършена — вече го виждах ясно и сърцето ми се късаше. От късчетата безценна информация, които ми бе дал за живота си, разбирах защо. Дете без обич, подложено на ужасяващ тормоз; майка, която не е можела да го защитава, която и той не е можел да защити и която е умряла пред очите му.

Потръпнах. Бедният ми Петдесет нюанса. Аз бях негова, ала не за да ме държи в позлатена клетка. Как да го накарам да го проумее?!

С натежало сърце взех в скута си един от ръкописите, които Джак искаше да обобщя, и продължих да го чета. Не се сещах за лесно решение на проблема с извратения стремеж на Крисчън да контролира всичко. Просто по-късно трябваше да поговоря с него лице в лице.

След половин час Джак ми прати по имейла документ, който трябваше да коригирам, излъскам и приготвя за отпечатване навреме за конференцията. Това щеше да ми отнеме не само остатъка от следобеда, но и част от вечерта. Захванах се за работа.

Когато вдигнах глава, минаваше седем и офисът пустееше, макар че в кабинета на Джак още светеше. Не бях забелязала кога са си тръгнали всички, но вече почти свършвах. Пратих му документа за одобрение и проверих в пощенската си кутия. Нямаше нищо ново от Крисчън, затова бързо погледнах блакберито си и то ме сепна, като зазвъня — обаждаше се Крисчън.

— Здрасти — прошепнах.

— Здрасти. Кога ще свършваш?

— До седем и половина, предполагам.

— Ще те чакам навън.

— Добре.

Говореше тихо, даже нервно. Защо? От моята реакция ли се боеше?

— Още съм ти ядосана, но нищо повече — казах. — Имаме да говорим за много неща.

— Знам. Ще се видим в седем и половина.

Джак излезе от кабинета си.

— Трябва да затварям. Чао. — Прекъснах връзката.

Джак небрежно се приближи.

— Имам само две допълнения. Върнах ти брошурата по имейла.

Наведе се над мен, докато записвах документа — доста близо, неловко близо. Ръката му докосна моята. Случайно ли? Отдръпнах се, но Джак се престори, че не забелязва. Другата му ръка лежеше върху облегалката на стола ми и докосваше гърба ми. Поизправих се, за да не се облягам.

— Страници шестнайсета и двайсет и трета. И с това би трябвало да приключим — измърмори той на сантиметри от ухото ми.

Настръхнах от близостта му, но реших да не му обръщам внимание. Отворих брошурата и колебливо се заех с промените. Джак продължаваше да се надвесва над мен и всичките ми сетива бяха свръхнапрегнати. Това ме разсейваше и се чувствах неловко. Вътре в себе си пищях: «Назад!».

— Щом приключиш с това, няма да е зле да организираш отпечатването на брошурата. Но можеш да го свършиш и утре. Благодаря ти, че остана до късно, Ана. — Гласът му звучеше дружелюбно, сякаш говореше на ранено животно. Стомахът ми се сви.

— Най-малкото, което мога да направя, е да те възнаградя с едно бързо питие. Заслужи си го. — Отметна от лицето ми кичур коса, който се беше измъкнал от ластика ми, и нежно ме погали по ухото.

Потреперих, стиснах зъби и рязко отдръпнах главата си. «Мамка му! — Крисчън имаше право. — Не ме пипай!»

— Тази вечер не мога. — «Нито пък която и да е друга вечер, Джак.»

— Хайде де, едно бързо? — опита се да ме уговори той.

— Не, не мога. Но ти благодаря.

Джак седна на края на бюрото ми и се намръщи. В главата ми завиха сирени. Бях съвсем сама в службата. Не можех да си тръгна. Нервно погледнах към часовника. Още пет минути и Крисчън щеше да дойде.

— Според мен двамата сме страхотен екип, Ана. Жалко, че не можеш да дойдеш в Ню Йорк. Без теб няма да е същото.

«Убедена съм в това.» Само му се усмихнах, защото не се сещах какво да отговоря. И за пръв път изпитах далечно облекчение, че няма да отида.

— Е, добре ли прекара уикенда? — попита той любезно.

— Да, благодаря. — Накъде клонеше с това?

— С приятеля ти ли бяхте?

— Да.

— С какво се занимава той?

«Притежава те…»

— С бизнес.

— Интересно. С какъв бизнес?

— А, той се интересува от всевъзможни неща.

Джак наклони глава настрани и се наведе към мен, нарушавайки личното ми пространство — отново.

— Много си потайна, Ана.

— Ами, занимава се с телекомуникации, производство и земеделие.

Джак повдигна вежди.

— С толкова много неща! Къде работи?

— Има собствена компания. Ако си удовлетворен от брошурата, вече бих искала да си тръгвам.

Той се отдръпна. Личното ми пространство отново беше в безопасност.

— Разбира се. Извинявай, не исках да те задържам — лицемерно каза Джак.

— В колко часа затварят сградата?

— Охраната е тук до единайсет.

— Добре. — Усмихнах се и подсъзнанието ми се отпусна на креслото си, облекчено, че не сме сами. Изключих компютъра, взех си чантата и се изправих.

— Значи го харесваш? Приятеля си, имам предвид?

— Обичам го — отвърнах, като го гледах право в очите.

— Ясно. — Джак се намръщи и стана от бюрото ми. — Как се казва?

Изчервих се.

— Грей. Крисчън Грей.

Джак зяпна.

— Най-богатият ерген в Сиатъл?! Този Крисчън Грей ли?

— Да. Същият. — Да, този Крисчън Грей, твоят бъдещ шеф, който ще те изяде на закуска, ако пак нарушиш личното ми пространство.

— Стори ми се познат — мрачно рече Джак и отново смръщи чело. — Е, късметлия е.

Запримигвах. Какво можех да му отговоря?

— Приятна вечер, Ана. — Той се усмихна насила и сковано тръгна към кабинета си.

Въздъхнах от облекчение. Е, този проблем можеше да се смята за решен. Господин Петдесет нюанса пак бе направил своя фокус. Дори самото му име ми беше талисман — набързо накара шефа ми да отстъпи с подвита опашка! Позволих си да се усмихна победоносно. «Виждаш ли, Крисчън? Даже името ти ме пази — нямаше нужда да си правиш целия този труд да слагаш ограничения върху разходите.» Разчистих бюрото си и си погледнах часовника. Крисчън вече трябваше да е навън.

Аудито беше паркирано до тротоара и Тейлър изскочи, за да ми отвори задната дясна врата. Никога не се бях радвала толкова, че го виждам, и побързах да се мушна в колата и да се скрия от дъжда.

Крисчън седеше на задната седалка и ме гледаше предпазливо. Подготвяше се за гнева ми.

— Здрасти.

— Здрасти — сдържано отвърна той. После силно стисна ръката ми и сърцето ми започна да се топи. Бях ужасно объркана. Дори не бях решила какво трябва да му кажа.

— Още ли си ми ядосана?

— Не знам — отговорих. Той вдигна ръката ми и покри кокалчетата на пръстите ми с леки като перце целувки.

— Днешният ден беше отвратителен — каза тихо.

— Така е. — Но за пръв път, откакто беше излязъл за работа сутринта, започвах да се отпускам. Самият факт на присъствието му ми действаше като успокоителен балсам. Всички тъпотии на Джак, острите имейли, които си бяхме разменили, и досадната напаст на име Елена избледняваха и оставаха на заден план. На задната седалка бяхме само двамата с моя стремящ се към тотален контрол чудак.

— Сега е по-добре, след като си тук — промълви той. Докато Тейлър провираше колата през вечерния трафик, мълчахме, унесени в дълбок размисъл, но усещах, че Крисчън бавно се успокоява до мен, че и той се отпуска.

Тейлър ни остави пред блока. Докато чакахме асансьора, Крисчън ме държеше за ръка и се оглеждаше.

— Явно още не сте открили Лийла.

— Да. Уелч още я търси — унило отвърна той.

Асансьорът пристигна и се качихме. Крисчън впери очи в мен с непроницаемо изражение. О, изглеждаше просто великолепно — разрошена коса, бяла риза, тъмен костюм. И внезапно онова усещане се появи изневиделица. «О, божичко!» — копнежът, желанието, електричеството. Ако се виждаше, щеше да представлява наситена синя аура около и между нас, толкова беше силно. Устните му се разтвориха, докато ме гледаше.

— Усещаш ли го? — промълви той.

— Да.

— О, Ана! — Крисчън простена и ме прегърна с треперещи ръце, постави едната си длан на тила ми и устните му намериха моите. Зарових пръсти в косата му и започнах да го милвам по лицето, докато той ме притискаше към стената на кабината.

— Мразя да се карам с теб — промълви до устата ми Крисчън. В целувката му имаше нещо отчаяно и страстно, което отразяваше собствените ми чувства. В тялото ми изригна желание и цялото напрежение от днешния ден затърси излаз. Превърнахме се само в езици, учестено дишане, ръце, докосване и сладостно, невероятно сладостно усещане. Дланта му се озова върху хълбока ми. Той рязко повдигна полата ми и плъзна пръсти по бедрата ми.

— Боже господи, ти си с чорапи — изпъшка Крисчън с благоговейно одобрение, докато палецът му галеше плътта над ръба на чорапа ми. — Искам да те видя — прошепна и вдигна полата ми догоре, за да разкрие горния край на чорапите ми.

Отдръпна се, протегна ръка, натисна бутона «стоп» и асансьорът плавно спря между двайсет и втория и двайсет и третия етаж.

Очите му бяха потъмнели, устните му бяха разтворени и се задъхваше също като мен. Взирахме се един в друг, без да се докосваме. Добре че стената ме подпираше и ме държеше права, докато се наслаждавах на чувствения, похотлив поглед на този красив мъж.

— Разпусни си косата — заповяда той с предрезгавял глас. Вдигнах ръце, развързах я и тя потече като гъст облак по раменете към гърдите ми. — Разкопчай си горните две копчета на ризата — прошепна Крисчън. Очите му бяха трескави.

Караше ме да се чувствам невероятна мръсница. Като се движех мъчително бавно, последователно разкопчах двете копчета и разкрих гърдите си.

Той преглътна с усилие.

— Имаш ли представа колко съблазнително изглеждаш в момента?!

Лениво захапах долната си устна и поклатих глава. Крисчън стисна клепачи за миг и когато отново ги вдигна, очите му пламтяха. Той пристъпи напред и постави дланите си на стените от двете страни на лицето ми. Стоеше максимално близо до мен, без да ме докосва.

Повдигнах лице, за да срещна погледа му. Крисчън се наведе и потърка носа си в моя — единственият контакт помежду ни. Изпитвах невероятна възбуда в тясната асансьорна кабина. Желаех го — веднага.

— Струва ми се, че имате, госпожице Стийл. Струва ми се, че ви харесва да ме докарвате до полуда.

— До полуда ли те докарвам? — прошепнах аз.

— Във всичко, Анастейжа. Ти си сирена, богиня. — Той спусна ръка, хвана крака ми под коляното и го вдигна на кръста си, тъй че застанах на един крак и се облегнах на него. Усетих го, притиснат към мен, усетих го твърд и нетърпелив до горния край на бедрата ми, докато той плъзгаше устни надолу по гърлото ми. Простенах и обвих ръце около шията му.

— Ще те чукам тук — прошепна той и аз реагирах, като извих гръб и се притиснах към него, изгаряща от нетърпение да се трия в тялото му. Крисчън изстена гърлено, свали си ципа и ме повдигна по-високо.

— Дръж се, бебчо — промълви и сякаш от въздуха извади станиолово пакетче, което протегна пред устата ми. Захапах края му със зъби и Крисчън го дръпна, тъй че двамата го разкъсахме заедно.

— Добро момиче! — Той леко се отдръпна, за да си сложи презерватива. — Господи, как ще изтърпя следващите шест дни?! — изръмжа и ме погледна с премрежени очи. — Надявам се, че не държиш особено на тези бикини. — Разкъса ги с ловките си пръсти и те се разпаднаха в ръцете му. Кръвта забуча във вените ми. Задъхах се от желание.

Думите му бяха опияняващи, забравих всички преживени днес тревоги. Бяхме само ние двамата и правехме това, което можехме най-добре. Без да откъсва очи от моите, Крисчън бавно проникна в мен. Тялото ми се изви и аз отметнах глава назад, затворих очи и се насладих на усещането му в мен. Той се измъкна и влезе отново, невероятно бавно, невероятно сладостно. Простенах.

— Ти си моя, Анастейжа — промълви Крисчън до гърлото ми.

— Да. Твоя съм. Кога ще го приемеш? — казах задъхано. Той изпъшка и започна да се движи, този път наистина. И аз се предадох на равномерния му ритъм, наслаждавах се на всеки тласък и изхлузване, на насеченото му дишане и на потребността му от мен, която напълно отразяваше моята.

Това ме караше да се чувствам могъща, силна, желана и обичана — обичана от този пленителен, сложен човек, когото обичах с цялото си сърце. Тласъците му ставаха все по-силни, дишаше тежко, изгубваше се в мен така, както аз се изгубвах в него.

— О, бебчо — простена Крисчън, зъбите му леко одраскаха челюстта ми и аз свърших експлозивно. Той се вцепени, вкопчи се в мен и ме последва, като шепнеше името ми.

След като се изпразни, дишането му постепенно се успокои. Държеше ме изправена, притисната към стената на кабината, челата ни се допираха. Чувствах тялото си като желе, слабо, ала приятно задоволено.

— О, Ана — промълви Крисчън. — Имам нужда от теб. — И ме целуна по челото.

— И аз от теб, Крисчън.

Той ме пусна, оправи полата ми и закопча двете копчета на ризата ми, после въведе комбинацията на таблото и асансьорът потегли нагоре толкова рязко, че трябваше да се хвана за ръцете му.

— Тейлър ще се чуди къде сме. — Крисчън ми се ухили похотливо.

«Уф, мамка му.» Провлачих пръсти през косата си в напразен опит да се преборя с вида на току-що чукала се жена, после се отказах и я завързах на опашка.

— Бива — подсмихна се той, докато си закопчаваше ципа и прибираше презерватива в джоба на панталоните си.

И отново заприлича на идеалния американски бизнесмен — и понеже косата му обикновено си изглеждаше така, все едно току-що се е чукал, нямаше никаква разлика от преди малко. Освен че се усмихваше с момчешки чар. Всички мъже ли се успокояват толкова лесно?

Тейлър ни чакаше.

— Проблем с асансьора — измърмори Крисчън, докато слизахме. Не можех да погледна и двамата в очите. Припряно изчезнах в неговата спалня, за да си обуя нови бикини.

Когато се върнах, Крисчън си беше съблякъл сакото, седеше на бара и си приказваше с госпожа Джоунс. Тя любезно ми се усмихна и ни поднесе две чинии с гореща храна. Ммм, ухаеше вкусно — на coq au vin, пиле във вино, ако не грешах. Умирах от глад.

— Добър апетит, господин Грей, Ана — пожела ни госпожа Джоунс и ни остави.

Крисчън донесе бутилка бяло вино от хладилника и докато се хранехме, ми разказа, че много напредвал с усъвършенстването на мобилен телефон, захранван със слънчева енергия. Проектът го въодушевяваше и вълнуваше и аз разбрах, че не целият му ден е бил отвратителен.

Попитах го за имотите му. Той се захили и се оказа, че имал апартаменти само в Ню Йорк, Аспен и «Ескала». Нищо друго. Когато свършихме, взех чиниите и ги занесох в мивката.

— Остави ги. Гейл ще се оправи — каза той.

Обърнах се и го погледнах. Наблюдаваше ме напрегнато. Дали изобщо щях да свикна с това някой да чисти след мен?

— Е, след като вече сте по-кротка, госпожице Стийл, искате ли да поговорим за днес?

— Май ти си по-кроткият. Явно ме бива да те укротявам.

— Да ме укротяваш ли?! — весело изсумтя той и след като кимнах, се намръщи, сякаш размишляваше над думите ми. — Да. Може би имаш право, Анастейжа.

— Ти се оказа прав за Джак — казах, вече сериозна, и се надвесих над кухненския остров, за да проследя реакцията му. Лицето му се напрегна и погледът му стана суров.

— Да не се е опитал да ти направи нещо?! — прошепна той със смъртоносно студен глас.

Поклатих глава, за да го успокоя.

— Не, и няма да се опита, Крисчън. Днес му казах, че съм твоя приятелка, и той веднага премина в отстъпление.

— Сигурна ли си? Мога да го уволня този скапаняк — продължи да се въси Крисчън.

Въздъхнах, окуражена от чашата вино.

— Наистина трябва да ме оставиш сама да водя своите битки. Не можеш все да се опитваш да ме предпазваш. Потискащо е, Крисчън. Никога няма да успея с твоите постоянни намеси. Имам нужда от известна свобода. Самата аз не бих си и помислила да се меся в твоята работа.

Той запримигва.

— Искам само да си в безопасност, Анастейжа. Ако нещо се случи с теб, аз… — И млъкна.

— Знам и разбирам защо толкова се стремиш да ме предпазваш. И това отчасти ми харесва. Но за да имаме надежда за съвместно бъдеще, трябва да ми имаш доверие, да вярваш на моята преценка. Да, понякога ще бъркам — ще допускам грешки, обаче трябва да се уча от тях.

Той се взираше в мен тревожно и това ме подтикна да заобиколя кухненския остров и да отида при него. Застанах между краката му, както беше седнал на столчето, хванах ръцете му, накарах го да ме прегърне и поставих длани под раменете му.

— Не можеш да се месиш в работата ми. Не бива. Нямам нужда да връхлиташ на бял кон, за да ме спасяваш. Знам, че искаш да контролираш всичко, и разбирам защо, но не бива. Това е невъзможно… трябва да се научиш да не го правиш. — Протегнах ръка и го погалих по лицето, докато ме гледаше с разширени очи. — И ако си способен на това, ако можеш да ми го дадеш, ще се пренеса при теб — прибавих тихо.

Крисчън изненадано ахна.

— Наистина ли?

— Да.

— Но ти не ме познаваш — намръщи се Крисчън и гласът му ненадейно прозвуча задавено и паникьосано, съвсем не в стила на господин Петдесет нюанса.

— Достатъчно те познавам, Крисчън. Каквото и да ми кажеш за себе си, няма да ме уплашиш и да ме пропъдиш. — Нежно прокарах пръсти по бузата му. Изражението му от тревожно стана колебливо. — Но само ако ми дадеш малко повече свобода — прибавих умолително.

— Опитвам се, Анастейжа. Не можех просто да стоя със скръстени ръце и да те оставя да заминеш за Ню Йорк с онзи… скапаняк. Той има обезпокояваща репутация. Нито една от асистентките му не се е задържала на работа за повече от три месеца и после не е останала в компанията. Не искам и с теб да се случи така. — Въздъхна. — Не искам да ти се случи нещо лошо. Дори самата мисъл, че може да те наранят… ме изпълва с ужас. Не мога да ти обещая, че няма да се намесвам, не и ако смятам, че може да пострадаш. — Замълча за миг и дълбоко си пое дъх. — Обичам те, Анастейжа. Ще направя всичко по силите си, за да те пазя. Не мога да си представя живота си без теб.

«Мама му стара.» Богинята в мен, моето подсъзнание и аз зяпнахме смаяно господин Петдесет нюанса.

Две думички. Светът ми застина неподвижно, наклони се и после се завъртя на нова ос. Наслаждавах се на мига, вперила поглед в искрените му красиви сиви очи.

— И аз те обичам, Крисчън. — Наведох се и го целунах. Целувката ни ставаше все по-страстна.

Незабелязано влезлият Тейлър се прокашля. Крисчън се отдръпна, напрегнато вторачен в мен, и се изправи, като ме прегръщаше с една ръка през кръста.

— Какво има, Тейлър?

— Госпожа Линкълн се качва, сър.

— Моля?!

Тейлър извинително сви рамене. Крисчън въздъхна тежко и поклати глава.

— Е, сега ще стане интересно — измърмори и ми се ухили примирено.

Защо тази проклета жена не ни оставеше на мира?!