50 нюанса по тъмно

15

— Не плачи — нежно каза Крисчън и ме притегли в прегръдката си. — Моля те, недей да плачеш, Ана. — Седеше на пода в банята и аз бях в скута му. Обвих ръце около него и заридах, заровила лице в шията му. Той тихо зашепна в косата ми, галеше ме нежно по гърба и главата.

— Съжалявам, бебчо — промълви Крисчън и това само ме накара да заплача още по-силно и да се притисна към него.

Останахме така цяла вечност. Накрая, когато изплаках всичките си сълзи, той се изправи и ме пренесе на ръце на леглото в спалнята. След няколко секунди легна при мен и угаси лампата. Прегърна ме, притисна ме към себе си и аз най-после се унесох в неспокоен сън.

Събудих се със сепване. Бях замаяна и ми беше топло. Крисчън се бе увил около мен като лиана. Докато се измъквах от ръцете му, той изсумтя, но не се събуди. Седнах и погледнах будилника. Три през нощта. Имах нужда от хапче за глава и нещо разхладително. Станах и отидох в кухнята.

В хладилника имаше портокалов сок. Ммм… беше вкусен и главата ми веднага се проясни. Порових в шкафовете, намерих пластмасова кутия с лекарства, изпих два адвила и си налях още една чаша сок.

Отидох при огромната стъклена стена и зареях поглед към спящия Сиатъл. Светлините блещукаха и мигаха под небесния замък на Крисчън… или трябваше да го наричам «крепост»? Притиснах чело към хладния прозорец — какво облекчение! След всички вчерашни открития имах да мисля за невероятно много неща. Опрях гръб на стъклото и бавно се свлякох на пода. Дневната приличаше на пещера в мрака: единствената светлина идваше от трите лампи над кухненския остров.

Можех ли да живея тук, омъжена за Крисчън? След всичко, което беше правил в тези стаи? След цялата история, която пазеше апартаментът?

Брак. Струваше ми се почти невероятно — и ми дойде абсолютно неочаквано. Но пък всичко в Крисчън беше неочаквано. Устните ми иронично се усмихнаха на този факт. Крисчън Грей, очаквайте неочакваното — петдесет нюанса извратеност.

Усмивката ми се стопи. Аз приличах на майка му. Това ми причини остра болка и въздухът със свистене напусна гърдите ми. Всички ние приличахме на майка му.

Как да продължа нататък след разкриването на тази тайна, по дяволите? Нищо чудно, че не искаше да ми каже. Но той определено не можеше да си спомня много майка си. Отново се замислих дали не трябва да поговоря с доктор Флин. Дали Крисчън щеше да ми позволи? Психиатърът сигурно щеше да запълни празнотите.

Поклатих глава. Бях уморена до смърт, но се наслаждавах на спокойната ведрина на дневната и на прекрасните произведения на изкуството — студени и строги, но въпреки това красиви по свой начин в сенките. Със сигурност струваха цяло състояние. Можех ли да живея тук? За добро или лошо? В болест и здраве? Затворих очи, отпуснах глава назад на стъклото и дълбоко си поех дъх.

Покоят беше нарушен от див вик. «Крисчън! Мамка му — какво се е случило?» Скочих и се втурнах в спалнята още преди ехото на ужасяващия крясък да заглъхне. Сърцето ми щеше да се пръсне от страх.

Светнах нощната лампа на Крисчън. Той се мяташе и въртеше, гърчеше се в страховити мъки. _Не!_ Извика отново и зловещият, съкрушителен звук ме прониза пак.

Мама му стара — кошмар!

— Крисчън! — Наведох се над него, хванах го за раменете и го разтърсих. Той отвори очи, диви и блуждаещи, бързо огледа празната стая и едва накрая спря погледа си върху мен.

— Ти си отиде, ти си отиде, отиде си! — промълви задъхано. Трескавите му очи се впиха в мен обвинително и ми се стори толкова изгубен, че сърцето ми се сви. Бедният ми Петдесет нюанса.

— Тук съм. — Седнах до него. — Тук съм — повторих тихо и в опит да го успокоя протегнах ръка и поставих дланта си върху бузата му.

— Нямаше те — прошепна той. Очите му все още бяха диви и уплашени, ала като че ли идваше на себе си.

— Отидох да пийна сок. Бях жадна.

Крисчън затвори очи и разтърка лицето си. Когато отново ги отвори, изглеждаше невероятно облекчен.

— Ти си тук. Ох, слава богу! — Хвана ме здраво и ме притегли на леглото до себе си.

— Просто отидох да пия сок.

«О, колко е силен страхът му… Направо го усещам.» Тениската му беше подгизнала от пот, сърцето му биеше бясно. Той ме притисна към себе си, без да откъсва очи от мен, сякаш искаше да се увери, че наистина съм при него. Нежно го погалих по косата и после по бузата.

— Моля те, Крисчън. Тук съм. Никъде няма да ходя — казах успокоително.

— О, Ана — въздъхна той, хвана брадичката ми и ме целуна. По тялото му пробяга желание и моето неочаквано реагира — толкова силно бе свързано и настроено към него. Устните му се плъзнаха по ухото ми, по гърлото ми, после се върнаха върху устата ми и зъбите му лекичко подръпнаха долната ми устна, дланта му обхождаше тялото ми от хълбока към гърдите ми, повдигаше тениската ми. Милваше ме, опипваше кожата ми, предизвикваше същата позната реакция, пращаше тръпки навсякъде по мен.

Простенах, когато обгърна едната ми гърда и пръстите му ощипаха зърното ми.

— Желая те — промълви той.

— Тук съм — за теб. Само за теб, Крисчън.

Той простена и отново ме зацелува със страст и отчаяние, каквито не бях усещала в него. Хванах тениската му, вдигнах я и Крисчън ми помогна да я изхлузя през главата му. Той коленичи между краката ми, припряно ме изправи и свали моята тениска.

Очите му бяха сериозни, жадни, пълни с мрачни тайни — разголени. Крисчън обхвана лицето ми в шепите си и ме целуна и двамата пак се отпуснахме на леглото, той — с бедро между моите, тъй че наполовина лежеше върху мен. Еректиралият му член опираше в хълбока ми през плата на боксерките му. Желаеше ме, но думите му от по-рано избраха точно този момент да изскочат в ума ми, онова за майка му. И сякаш лиснаха кофа студена вода върху моето либидо. Не. Не можех да го направя. Не сега.

— Крисчън… Престани. Не мога да го направя — прошепнах настойчиво до устата му и леко го отблъснах с длани.

— Какво? Какво има? — Той ме зацелува по шията, като леко прокарваше език по гърлото ми. _О…_

— Моля те, недей. Не мога, не и сега. Трябва ми време. Моля те.

— О, Ана, недей да задълбаваш прекалено. — Крисчън ме ухапа по ухото.

Изстенах от усещането в слабините си и гърбът ми се изви. Собственото ми тяло ме предаваше. Всичко беше ужасно объркващо.

— Аз съм си същият, Ана. Обичам те и имам нужда от теб. Докосвай ме. Моля те. — Потърка носа си в моя и тихата му, искрена молба ме трогна. Разтопих се.

«Да го докосвам. Да го докосвам, докато се любим. О, божичко!»

Той се наведе над мен, погледна ме и на слабата светлина на нощната лампа видях, че е напълно омагьосан от мен и чака моето решение.

Протегнах ръка и колебливо поставих дланта си върху меките косми на гърдите му. Той изпъшка и стисна клепачи като от болка, но този път аз не отдръпнах дланта си. Плъзнах я към раменете му и усетих пробягалите по тях тръпки. Крисчън простена. Притеглих го надолу и поставих двете си длани на гърба му, където не го бях докосвала никога дотогава, върху лопатките, притиснах го към себе си. Задавеният му стон ме възбуди както нищо друго.

Крисчън зарови глава в шията ми, целуваше ме, смучеше и хапеше, после плъзна нос по брадичката ми и отново ме целуна, езикът му облада устата ми, ръцете му пак заопипваха тялото ми. Устните му се заспускаха надолу… надолу… надолу към гърдите ми, целуваха ме благоговейно по пътя си, а моите длани останаха върху раменете и гърба му, наслаждавайки се на свиването и огъването на изящно изваяните му мускули, на все още мократа му от кошмара кожа. Устните му се затвориха върху зърното ми, засмукваха го и го подръпваха, така че то се изправи, за да срещне разкошната му, опитна уста.

Изпъшках и прокарах нокти по гърба му. И Крисчън задавено изохка.

— О, мамка му, Ана! — изпъшка, наполовина вик, наполовина стон, от който ми се сви сърцето, но реагира и нещо дълбоко в мен, напрегнаха се всички мускули под кръста ми. О, какво можех да правя с него! Задъхвах се в ритъм с неговото неравномерно дишане.

Дланта му се спусна надолу по корема ми, към вулвата ми, и пръстите му ме докоснаха, после проникнаха в мен и когато ги завъртя по онзи начин, простенах и повдигнах таза си към него.

— Ана — прошепна Крисчън. Изведнъж ме пусна и се надигна, смъкна боксерките си и се протегна към нощното шкафче, за да вземе една станиолова опаковка. После ми я подаде. — Искаш ли да го направиш ти? Още можеш да откажеш. Винаги можеш да откажеш.

— Не ми давай шанс да се замисля, Крисчън. А и те желая. — Докато коленичеше между краката ми, разкъсах пакетчето със зъби и с треперещи пръсти му нахлузих презерватива.

— По-спокойно — каза Крисчън. — Така ще ме лишиш от мъжественост, Ана.

Удивих се какво може да направи моето докосване с този мъж. Той се надвеси над мен и за момента съмненията ми бяха прибрани и заключени в тъмните страшни дълбини на ума ми. Бях опиянена от този мъж, моя мъж, моя Петдесет нюанса. Той ненадейно се претърколи и напълно ме изненада. Сега аз бях отгоре. Леле-мале!

— Ти ме обладай! — промълви Крисчън. Очите му сияеха от животинско напрежение.

Божичко! Бавно, о, съвсем бавно се отпуснах върху него. Той отметна глава, затвори очи и простена. Хванах го за ръцете и започнах да се движа, наслаждавах се на пълното му обладаване, на реакцията му, наблюдавах го как се разтапя под мен. Чувствах се като богиня. Наведох се и го целунах по брадичката, прокарах зъби по наболата четина на долната му челюст. Имаше великолепен вкус. Напрегнах хълбоците си и успокоих ритъма, като продължих с бавни леки тласъци.

— Ана, докосвай ме… моля те.

«О!» Наведох се напред и опрях длани върху гърдите му. От устата му се отрони вик почти като ридание и Крисчън се тласна дълбоко в мен.

— Ох — изскимтях и леко плъзнах ноктите си през космите на гърдите му. Той изстена и внезапно се претърколи, така че отново се озовах под него.

— Стига — изпъшка Крисчън. — Недей повече, моля те.

Вдигнах ръце и обхванах лицето му с длани, усетих влагата по бузите му и го притеглих надолу към устните си, за да го целуна. После го прегърнах през гърба.

Той простена дълбоко в гърлото си и продължи да се движи в мен, да ме тласка нагоре и нагоре, ала така и не можех да свърша. Бях прекалено обременена от въпроси. Бях прекалено погълната от него.

— Хайде, Ана — насърчи ме Крисчън.

— Не.

— Да — изръмжа той, леко се премести и започна да върти хълбоците си.

«Божичко… оох!»

— Хайде, бебчо, имам нужда от това. Направи го за мен.

И аз изригнах, понеже тялото ми беше роб на неговото, обвих се около него като лиана, и той извика името ми и свърши заедно с мен, после се отпусна и с цялата си тежест ме прикова върху матрака.

Прегръщах го в обятията си, той — с глава върху гърдите ми, приятно възбудени от любенето. Прокарвах пръсти през косата му и слушах как дишането му постепенно се успокоява.

— Никога не ме напускай — прошепна Крисчън и аз извъртях очи, макар отлично да знаех, че не ме вижда.

— Знам, че ми извъртя очи — измърмори той. Долових весели нотки в гласа му.

— Добре ме познаваш — отвърнах.

— Ще ми се да те опозная още по-добре.

— Първо аз теб, Грей. Какъв кошмар сънува?

— Обичайния.

— Разкажи ми.

Той преглътна и се напрегна, после тежко въздъхна.

— Значи аз съм някъде около тригодишен и сводникът на проституиращата наркоманка пак е адски бесен. Пуши ли пуши, пали цигара от цигара и не може да намери пепелник. — Крисчън млъкна и аз се вцепених. Сърцето ми се сви, обхванато от вледеняващ страх.

— Боли — каза той. — Именно болката си спомням. От това са кошмарите. От това и защото тя не направи нищо, за да му попречи.

О, не. Не можех да го понеса. Прегърнах го още по-силно, притиснах го към себе си с крака и ръце и се опитах да не позволя на отчаянието да ме задави. Как можеше човек да се отнася така с дете? Крисчън повдигна глава и впи в мен напрегнатите си сиви очи.

— Ти не си като нея. Даже не си го и помисляй. Моля те.

Запримигвах. Тези думи бяха невероятно успокояващи. Той отново отпусна глава върху гърдите ми и си помислих, че е свършил, но Крисчън ме изненада, като продължи.

— Понякога в сънищата ми тя просто лежи на пода. И аз си мисля, че спи. Но тя не помръдва. Изобщо не помръдва. И аз съм гладен. Много гладен.

«Уф, мамка му.»

— Разнася се трясък и той се връща, и ме удря адски силно, псува проституиращата наркоманка. Първата му реакция винаги беше да използва юмруци или колана си.

— Затова ли не обичаш да те докосват?

Крисчън затвори очи и ме прегърна още по-силно.

— Сложно е — измърмори, завря нос между гърдите ми и вдиша дълбоко в опит да отвлече вниманието ми.

— Разкажи ми все пак.

Крисчън въздъхна.

— Тя не ме е обичала. Аз не съм се обичал. Единственото докосване, което съм познавал, е било… жестоко. Оттам идва всичко. Флин го обяснява по-добре от мен.

— Може би да се срещна с Флин?

Крисчън повдигна глава и ме погледна.

— Май нещо си се отъркала в господин Петдесет нюанса, а?

— Че и отгоре. Харесва ми как се отърквам в него в момента. — Предизвикателно се загърчих под него и той се усмихна.

— Да, госпожице Стийл. И на мен ми харесва. — Наведе се и ме целуна. После впери очи в мен.

— Ти си най-важното нещо за мен, Ана. Бях съвсем сериозен, когато ти предложих да се оженим. Тогава ще се опознаем още по-добре. Мога да се грижа за теб. Ти можеш да се грижиш за мен. Може да имаме деца, ако искаш. Ще поставя света си в краката ти, Анастейжа. Желая те, телом и духом, завинаги. Моля те, помисли за това.

— Ще помисля, Крисчън. Ще помисля — уверих го, зашеметена отново. «Деца ли? Божичко!» — Наистина искам да поговоря с доктор Флин обаче, ако нямаш нищо против.

— Каквото пожелаеш, бебчо. Всичко. Кога искаш да се видиш с него?

— Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Добре, утре сутрин ще го уредя. — Той погледна будилника. — Късно е. Трябва да спим. — Протегна се да угаси нощната лампа и ме притегли към себе си.

И аз погледнах часовника. Мамка му, четири без петнайсет.

Той прехвърли ръка през мен, притиснал гърди към гърба ми, и зарови нос във врата ми.

— Обичам те, Ана Стийл, и искам винаги да си до мен — прошепна и ме целуна. — А сега заспивай.

Затворих очи.

Неохотно вдигнах тежките си клепачи и стаята се изпълни с ярка светлина. Изпъшках. Чувствах се замаяна, оловните ми крайници сякаш не бяха мои. Крисчън се беше увил около мен като бръшлян. Както обикновено, умирах от жега. Не можеше да е по-късно от пет сутринта, будилникът още не се беше включил. Протегнах се, за да се измъкна от топлината на Крисчън, завъртях се в ръцете му и той промърмори нещо непонятно насън. Погледнах часовника. Девет без петнайсет.

Мамка му, щях да закъснея. «Мамка му!» Скочих от леглото и се втурнах в банята. Взех душ за по-малко от четири минути.

Крисчън се надигна и с неприкрито удоволствие ме наблюдаваше, докато се сушах и събирах дрехите си. Сигурно очакваше да реагирам на вчерашните разкрития. В момента просто нямах време.

Погледнах дрехите си — черен панталон, черна риза, малко ала госпожа Робинсън, обаче нямах нито миг, за да мисля за други. Припряно си сложих черни бикини и сутиен, като усещах, че той следи всяко мое движение. Беше доста… изнервящо. Бикините и сутиенът щяха да свършат работа.

— Добре изглеждаш — измърка Крисчън от леглото. — Можеш да си вземеш болничен, нали знаеш. — И ми отправи съкрушителната си иронична сто и петдесет процента подмокряща бикините усмивка. О, адски беше съблазнителен. Богинята в мен предизвикателно ми се нацупи.

— Не, Крисчън, не мога. Аз не съм президентка на фирма с мегаломански наклонности и красива усмивка, която може да ходи на работа и после да свършва когато й е кеф.

— Обичам да свършвам когато ми е кеф — захили се вече направо до уши той.

— Крисчън! — смъмрих го и го замерих с пешкира. Той избухна в смях.

— Красива усмивка, а?

— Да. Знаеш какво въздействие ми оказваш. — Сложих си часовника.

— Така ли? — Крисчън изпърха с клепки.

— Не ми се правете на невинен, господин Грей, изобщо не ви отива — измърморих разсеяно, докато завързвах косата си на опашка и си обувах черните обувки на високи токове. Ето, така ставаше.

Когато се наведох да го целуна за довиждане, той ме сграбчи и ме притегли на леглото, надвеси се над мен и се усмихна до уши. «О, божичко!» Беше невероятно красив — дяволито грейнали очи, рошава коса, все едно току-що пак се е чукал, онази ослепителна усмивка. Явно бе в игриво настроение.

Бях уморена и все още замаяна от всички вчерашни открития, докато той изглеждаше свеж като краставичка и адски секси. О, този невероятен господин Петдесет нюанса!

— Какво да направя, за да те изкуша да останеш? — тихо попита той и сърцето ми спря за миг, после бясно се разтуптя.

— Не можеш — изсумтях, отскубнах се от ръцете му и седнах на леглото. — Пусни ме.

Крисчън се нацупи и аз се предадох. Усмихнах се и прокарах пръсти по изваяните му устни — моят Петдесет нюанса. Обичах го до полуда с цялата му грандиозна ненормалност. Още дори не бях започнала да осмислям вчерашните събития и своето отношение към тях.

Наведох се да го целуна. Добре че си бях измила зъбите. Той ме целуна силно и дълго, после бързо ме изправи. Бях зашеметена, задъхана и мъничко разтреперана.

— Тейлър ще те закара. Така ще е по-бързо, отколкото ако търсиш къде да паркираш. Чака те долу пред входа — мило каза Крисчън и ми се стори облекчен. Дали се безпокоеше за реакцията ми? Предишната вечер… ъъъ, всъщност тази сутрин… определено беше доказала, че нямам намерение да избягам.

— Благодаря — измърморих, малко разочарована, че съм станала от леглото, объркана от неговата колебливост и смътно ядосана, че пак няма да карам новия си сааб. Но Крисчън имаше право, разбира се — с Тейлър щеше да е по-бързо.

— Приятно мързелуване тази сутрин, господин Грей. Ще ми се да можех да остана, обаче собственикът на компанията, в която работя, няма да одобри персоналът му да кръшка само заради един горещ секс. — Взех си дамската чанта.

— Лично аз, госпожице Стийл, не се съмнявам, че той ще го одобри. Всъщност даже може да настои.

— Защо се излежавате? Това не е във ваш стил.

Крисчън пъхна длани под главата си и ми се ухили.

— Защото мога, госпожице Стийл.

Поклатих глава.

— Чао, бебчо. — Пратих му въздушна усмивка и излязох.

Тейлър ме чакаше и явно разбираше, че закъснявам, защото караше като луд и успя да стигне в девет и петнайсет. Отдъхнах си, когато спря до тротоара — отдъхнах си, че съм жива — направо ми се беше изправила косата. Отдъхнах си и защото не бях ужасно закъсняла — само четвърт час.

— Благодаря, Тейлър — измърморих пребледняла. Крисчън ми беше казал, че Тейлър е карал танкове, тъй че спокойно можеше да участва и в ралита.

— Довиждане, Ана. — Той ми кимна и аз се втурнах към службата. Чак когато стигнах на рецепцията, осъзнах, че Тейлър явно е преодолял официалностите с обръщението «госпожице Стийл». Това ме накара да се усмихна.

Докато тичешком минавах през рецепцията и продължавах към бюрото си, Клер ми се ухили.

— Ана! — повика ме Джак. — Ела тук.

«Уф, мамка му.»

— Ти кое време му викаш на това? — изсумтя той.

— Съжалявам. Успах се. — Изчервих се.

— Да не се случва повече. Направи ми кафе и после искам да набереш едно писмо. Действай — изкрещя Джак. Потреперих.

«Защо е толкова ядосан? Какъв му е проблемът? Какво съм сгафила?» Припряно отидох в кухнята да му направя кафе. Може би наистина трябваше да изкръшкам. Можехме… е, да направим нещо възбуждащо с Крисчън, да закусваме заедно или просто да си поговорим — това щеше да е нещо ново.

Когато се върнах в кабинета му, за да му оставя кафето, Джак почти не ми обърна внимание, само побутна към мен няколко листа, покрити с почти нечетивни драсканици.

— Набери го, дай ми да го подпиша, размножи го и го разпрати на всичките ни автори.

— Добре, Джак.

Когато излизах, той даже не ме погледна. Божичко, адски беше сърдит.

С известно облекчение най-после си седнах на бюрото. Отпих глътка чай и зачаках компютърът ми да се включи. Проверих си имейла.

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Липсваш ми

__Дата:__ 15 юни 2011, 09:05

__До:__ Анастейжа Стийл

«Моля те, използвай блакберито си.»

х

@ Крисчън Грей

@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ На някои всичко им е наред

__Дата:__ 15 юни 2011, 09:27

__До:__ Крисчън Грей

«Шефът ми е ядосан.

Ти си виновен, че закъснях заради твоите… щуротии.

Засрами се от себе си!»

@ Анастейжа Стийл

@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Какви щуротии?

__Дата:__ 15 юни 2011, 09:32

__До:__ Анастейжа Стийл

«Няма нужда да работиш, Анастейжа.

Нямаш си и представа колко съм ужасен от своите щуротии!

Но ми харесва да закъсняваш заради мен ;)

Моля те, използвай блакберито си.

А, и моля те, омъжи се за мен.»

@ Крисчън Грей

@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Трябва да си вадя хляба

__Дата:__ 15 юни 2011, 09:35

__До:__ Крисчън Грей

«Знам, че си заядлив по природа, но просто престани.

Трябва да поговоря с твоя психиатър.

Едва тогава ще ти дам отговор.

Нямам нищо против да живеем в грях.»

@ Анастейжа Стийл

@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ БЛАКБЕРИТО

__Дата:__ 15 юни 2011, 09:40

__До:__ Анастейжа Стийл

«Анастейжа, ако ще говориш за д-р Флин, ИЗПОЛЗВАЙ БЛАКБЕРИТО СИ.

@ Това не е молба.»

@ Крисчън Грей

@ Вече бесен Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

Уф, мамка му. Сега пък и той ми се сърдеше. Е, нека се цупи, не ми пукаше. Извадих блакберито си от чантата и го погледнах скептично. В това време джиесемът започна да звъни. Нямаше ли да ме остави на мира?

— Да — изсумтях аз.

— Здрасти, Ана…

— Хосе! Как си? — О, искрено се зарадвах да чуя гласа му.

— Добре съм, Ана. Виж, още ли ходиш с оня Грей?

— Ъъъ… да… Защо? — Накъде клонеше?

— Ами, той купи всички твои снимки и си помислих, че мога да ги донеса в Сиатъл. Изложбата се закрива в четвъртък, тъй че бих могъл да ги донеса в петък вечер и да ги оставя, нали разбираш. И може да пийнем по нещо заедно. Всъщност се надявах и да намеря къде да отседна.

— Страхотно, Хосе! Да, със сигурност ще измислим нещо. Ще говоря с Крисчън и пак ще ти се обадя, става ли?

— Супер, ще чакам. Чао, Ана.

— Чао. — Той затвори.

Мама му стара. Не го бях виждала и чувала от изложбата му. И даже не го попитах как е минало и дали е продал други фотографии. Добра приятелка, няма що!

Е, в петък можех да прекарам вечерта с Хосе. Как щеше да реагира Крисчън? Усетих, че хапя до болка долната си устна. О, този човек имаше двоен стандарт. Можеше — потреперих при тази мисъл — да изкъпе побърканата си бивша любовница, обаче сигурно щеше да се скъса да мърмори, че искам да пием по нещо с Хосе. Как щях да реша този проблем?

— Ана! — внезапно ме извади от унеса ми Джак. Още ли беше ядосан? — Къде е онова писмо?

— Ъъъ… ей сега. — Мамка му. Какво го гризеше?

За нула време набрах писмото, разпечатах го и нервно го занесох в кабинета му.

— Заповядай. — Оставих го на бюрото и понечих да си тръгна. Джак бързо му хвърли критичен поглед, после изсумтя:

— Нямам представа какво вършиш, но ти плащам да работиш.

— Това ми е известно, Джак — измърморих извинително. Усетих, че по лицето ми плъзва червенина.

— Пълно е с грешки — изсумтя Джак. — Поправи го.

Еба си. Напомняше ми на някого, обаче от Крисчън можех да търпя грубости. Джак започваше да ми лази по нервите.

— И междувременно ми направи още едно кафе.

— Веднага — измънках аз и изхвърчах от кабинета му колкото може по-бързо.

Мама му стара. Ставаше непоносим. Седнах си на бюрото, припряно коригирах писмото, в което имаше две грешки, и извънредно внимателно го проверих, преди отново да го разпечатам. Вече беше идеално. Направих му второ кафе и пътьом направих гримаса на Клер, за да й покажа, че здраво съм го загазила. После дълбоко си поех дъх и пак влязох в кабинета му.

— Така е по-добре — неохотно измърмори Джак, докато подписваше писмото. — Ксерографирай го, прибери оригинала в архива и разпрати копията на всичките ни автори. Ясно?

— Да. — Не съм идиотка. — Случило ли се е нещо, Джак?

Той вдигна глава и сините му очи потъмняха, докато плъзгаше поглед по тялото ми. Кръвта ми се вледени.

— Не. — Лаконичен и груб отговор, с който директно ме отпращаше. Стоях като идиотка, каквато твърдях, че не съм, после се затътрих навън. Може и той да страдаше от личностно разстройство. Майчице, отвсякъде бях заобиколена с такива. Насочих се към ксерокса — който, естествено, страдаше от задръстване с хартия — и когато го поправих, установих, че хартията му е свършила. Просто не ми беше ден.

Когато най-после се върнах на бюрото си и се заех да поставям писмата в пликове, блакберито ми завибрира. През стъклената стена видях, че Джак разговаря по телефона. Отговорих — обаждаше се Итън.

— Здрасти, Ана. Как мина снощи?

Снощи. Пред очите ми бързо премина колаж от картини — коленичилият Крисчън, неговото признание, предложението му, макароните със сирене, моят плач, неговият кошмар, _сексът_, докосването до тялото му…

— Ъъъ… добре — измънках неубедително.

Итън замълча за миг и реши да приеме лъжата ми.

— Супер. Може ли да взема ключовете?

— Естествено.

— Ще се отбия след около половин час. Ще имаш ли време за по кафе?

— Днес не. Закъснях за работа и шефът ми е разярен мечок с болки в главата и коприва в гъза.

— Звучи кофти.

— Кофти и отврат — изкисках се аз.

Итън се засмя и настроението ми се пооправи.

— Добре, ще се видим след трийсетина минути. — Той затвори.

Вдигнах поглед и видях, че Джак ме наблюдава. Уф, мамка му. Усърдно го пренебрегнах и продължих да пълня пощенските пликове.

След половин час телефонът ми отново завибрира. Звънеше Клер.

— Той пак е тук, на рецепцията. Русият бог.

След всички вчерашни тревоги и отвратителното настроение, което се дължеше на шефа ми, искрено се зарадвах да видя Итън, но той скоро се сбогува.

— Ще се видим ли довечера?

— Сигурно ще остана при Крисчън. — Изчервих се.

— Хлътнала си до ушите — добродушно отбеляза Итън.

Свих рамене. Съвсем меко казано. И в този момент осъзнах, че съм хлътнала още по-дълбоко. Че съм хлътнала завинаги. И удивително — Крисчън явно изпитваше същите чувства. Итън ме прегърна.

— Чао, Ана.

Върнах се на бюрото си, като се борех с новото си откритие. О, какво не бих дала да остана сама поне един ден просто за да премисля всичко това!

— Къде беше? — изведнъж изскочи пред мен Джак.

— Имах малко работа на рецепцията. — Вече наистина ми късаше нервите.

— Искам си обяда. Както обикновено — остро нареди той и замарширува към кабинета си.

«Защо не си останах вкъщи при Крисчън?» Богинята в мен скръсти ръце и сви устни — и тя искаше да знае отговора на този въпрос. Взех си чантата и блакберито и тръгнах към вратата. Пътьом си проверих съобщенията.

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Липсваш ми

__Дата:__ 15 юни 2011, 09:06

__До:__ Анастейжа Стийл

«Леглото ми е прекалено голямо без теб.

Май в крайна сметка ще трябва да поработя.

Даже президентите на фирми с мегаломански наклонности трябва да вършат нещо.»

х

@ Крисчън Грей

@ Лентяйстващ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Благоразумието…

__Дата:__ 15 юни 2011, 09:50

__До:__ Анастейжа Стийл

«… е най-доброто на храбростта*.

[* Парафраза на Фалстаф в «Хенри IV», I, 5:4.]

Моля те, бъди благоразумна… служебните ти имейли се следят.

КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ ГО КАЗВАМ?

Да. Крещящи главни букви, както се изразяваш ти. ИЗПОЛЗВАЙ БЛАКБЕРИТО СИ.

Д-р Флин може да ни приеме утре вечер.»

х

@ Крисчън Грей

@ Все още бесен Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

И дори един още по-късен… О, не!

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Не е честно

__Дата:__ 15 юни 2011, 12:25

__До:__ Анастейжа Стийл

«Не ми се обаждаш.

Моля те, кажи ми, че си добре.

Знаеш колко се тревожа.

Ще пратя Тейлър да провери!»

х

@ Крисчън Грей

@ Свръхразтревожен Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

Извъртях очи към тавана и му се обадих. Не исках да се тревожи.

— Телефонът на Крисчън Грей. Тук Андреа Паркър.

О, бях невероятно объркана и фактът, че не ми отговори Крисчън, ме накара да спра на улицата. Младежът, който вървеше зад мен, сърдито измърмори, правейки рязък завой, за да не се блъсне в гърба ми. Застанах под зеления навес на закусвалнята.

— Ало? С какво мога да ви бъда полезна? — запълни неловкото мълчание Андреа.

— Извинете… Ъъъ… Бих искала да говоря с Крисчън…

— Господин Грей в момента има среща. Да му предам ли нещо? — услужливо попита тя.

— Бихте ли му предали, че се е обаждала Ана?

— Ана? Анастейжа Стийл ли?

Въпросът й ме смути.

— Ъъъ… Да.

— Изчакайте един момент, госпожице Стийл.

Когато асистентката остави слушалката, внимателно се заслушах, но не успях да разбера какво става. След няколко секунди чух гласа на Крисчън.

— Добре ли си?

— Да, добре съм.

Той облекчено изпусна затаения си дъх.

— Защо да не съм добре, Крисчън? — прошепнах успокоително.

— Обикновено веднага отговаряш на имейлите ми. Тревожех се след онова, което ти разказах снощи — тихо отвърна той и после отговори на някой в службата си.

— Не, Андреа. Кажи им да почакат — строго нареди Крисчън. О, този тон ми беше познат.

Не чух отговора на асистентката.

— Не, казах да почакат — изсумтя той.

— Явно си зает, Крисчън. Обадих се само да ти кажа, че съм добре, просто днес съм много заета. Джак е размахал бича. Ъъъ… тъй де… — Изчервих се и млъкнах.

Крисчън не отговори веднага.

— Размахал бича, а? Е, едно време щях да кажа, че е късметлия — накрая иронично отвърна той. — Не му се давай лесно, бебчо.

— Крисчън! — смъмрих го и усетих, че се е ухилил.

— Просто го наблюдавай, нищо повече. Виж, радвам се, че си добре. В колко часа да те взема?

— Ще ти пратя имейл.

— От блакберито си — строго ми напомни той.

— Слушам — изсумтях аз.

— До после, бебчо.

— Чао…

Крисчън не затваряше.

— Затвори — скарах му се и се засмях.

Той тежко въздъхна по телефона.

— Ще ми се изобщо да не беше отишла на работа сутринта.

— И на мен. Обаче съм заета. Затваряй.

— Ти затвори. — Чух го да се усмихва. О, палавият Крисчън! Обичам палавия Крисчън. Хмм… Обичам Крисчън — точка.

— Това вече не сме ли го правили?

— Хапеш си устната.

Мамка му, имаше право. Откъде знаеше?

— Виждаш ли, мислиш си, че не те познавам, Анастейжа. Само че аз те познавам повече, отколкото смяташ — съблазнително прошепна той по начин, от който коленете ми се подгънаха и се подмокрих.

— По-късно ще поговорим, Крисчън. В момента и на мен ми се иска сутринта изобщо да не бях излизала.

— Ще чакам имейла ви, госпожице Стийл.

— Приятен ден, господин Грей.

Затворих и се облегнах на студеното твърдо стъкло на прозореца на закусвалнята. О, божичко, дори по телефона ме притежаваше! Разтърсих глава, за да пропъдя всички мисли за Грей, и влязох в закусвалнята, потисната от всички мисли за Джак.

Когато се върнах, той се мръщеше.

— Имаш ли нещо против и аз да отида да обядвам? — попитах колебливо. Той се вторачи в мен и се навъси още по-силно.

— Щом се налага — изсумтя Джак. — Четирийсет и пет минути. Компенсация за сутрешното ти закъснение.

— Може ли да те попитам нещо, Джак?

— Какво?

— Днес ми изглеждаш нещо крив. Да не съм те обидила с нещо?

В първия момент той запримигва.

— В момента не съм в настроение да изреждам твоите провинения. Зает съм. — И продължи да зяпа екрана на компютъра си.

«Леле-мале!… Какво съм направила?»

Обърнах се, излязох от кабинета му и за миг се уплаших, че ще се разплача. На какво се дължеше внезапната му силна неприязън към мен? Хрумна ми една извънредно неприятна идея, но я пропъдих. В момента нямах нужда от такива дивотии, имах си достатъчно свои проблеми.

Излязох от сградата, отидох до близкия «Старбъкс», поръчах си лате и седнах до прозореца. Извадих айпода от чантата си, включих слушалките, избрах наслуки песен и натиснах бутона за повторение. Имах нужда от музика, за да помисля.

Отнесох се. Крисчън садистът. Крисчън подчиненият. Крисчън недосегаемият. Крисчън Едиповия комплекс. Крисчън къпещ Лийла. Изпъшках и затворих очи, съкрушена от последния образ.

Наистина ли можех да се омъжа за този човек? Идваше ми прекалено много да го разбера. Беше сложен и труден, ала дълбоко в себе си знаех, че не искам да го напусна, въпреки всичките му проблеми. Никога нямаше да мога да го напусна. Обичах го. Все едно да си отрежа дясната ръка.

Никога не се бях чувствала толкова жизнерадостна. Откакто го бях срещнала, непрекъснато се сблъсквах с всевъзможни озадачаващи силни чувства и нови преживявания. С господин Петдесет нюанса никога не скучаех.

Като погледнех живота си преди Крисчън, всичко ми се струваше черно-бяло, като фотографиите на Хосе. Сега целият ми свят пъстрееше в пищни, ярки, наситени багри. Реех се в лъч ослепителна светлина, ослепителната светлина на Крисчън. Все още бях Икар, летящ прекалено близо до своето слънце. Изсумтях. Да летя с Крисчън — кой можеше да устои на мъж, способен да лети?

Можех ли да се откажа от него? Исках ли да се откажа от него? Той сякаш беше натиснал електрически ключ, осветявайки ме отвътре. През последните няколко седмици бях открила за себе си повече, отколкото през целия си живот. Бях научила много за тялото си, за непристъпните си граници, за своята търпимост, търпение, състрадание и способност да обичам.

И тогава ме удари като мълния — ето какво искаше от мен той, ето на какво имаше право. На безусловна любов. Не я беше получил от проституиращата наркоманка — и имаше нужда от нея. Можех ли да го обичам безусловно? Можех ли да го приема какъвто е, независимо от снощните му признания?

Знаех, че има увреждания, но не смятах, че е непоправим. Въздъхнах, като си спомних думите на Тейлър. «Той е добър човек, госпожице Стийл.»

Бях виждала убедителните доказателства за добрината му — неговата благотворителност, бизнес етиката му, щедростта му, и все пак самият той не ги виждаше в себе си. Смяташе, че не заслужава любов. Като се имаше предвид миналото и склонностите му, донякъде разбирах защо се ненавижда — затова не беше допускал никого до себе си. Можех ли да преодолея тази преграда?

Веднъж ми беше казал, че нямам представа колко дълбоко е изкривено съзнанието му. Е, вече знаех, и като се имаха предвид първите няколко години от живота му, не се изненадвах… макар че все пак бях шокирана. Поне ми бе разказал — и сега изглеждаше по-щастлив. Знаех всичко.

Това обезценяваше ли любовта му към мен? Не, определено. Досега той не беше изпитвал такива чувства, аз също. И двамата бяхме изминали дълъг път.

От очите ми бликнаха сълзи, като си спомних падането на последната му бариера снощи, когато ми позволи да го докосвам. Трябваше да преживеем случилото се с Лийла и цялото й безумие, за да стигнем дотам.

Навярно трябваше да изпитвам признателност. Фактът, че я е изкъпал, вече не ми горчеше чак толкова. Чудех се какви дрехи й е дал. Надявах се да не е лилавата рокля. Тя ми харесваше.

Та можех ли да обичам безусловно този мъж с всичките му проблеми? Защото той не заслужаваше по-малко. Трябваше да научи още някои ограничения и дребни неща като съпричастност, както и да не се опитва да контролира всичко. Твърдеше, че вече не изпитва желание да ми причинява болка — доктор Флин навярно щеше да е в състояние да хвърли известна светлина върху този въпрос.

Ето какво ме безпокоеше най-много — че той се нуждае от това и че винаги си е намирал жени със същите вкусове. Намръщих се. Да, трябваше да успокоя тези си съмнения. Исках да съм всичко за него, алфа, омега и всичко помежду им, защото той означаваше всичко за мен.

Надявах се Флин да ми даде отговорите и тогава може би щях да се съглася. С Крисчън можехме да намерим своето късче рай близо до слънцето.

Зареях поглед към оживения обеден Сиатъл. Госпожа Грей — кой можеше да си го помисли? Погледнах си часовника. Мамка му! Скочих от мястото си и се втурнах към изхода — бях седяла там цял час… как беше отлетяло това време? Джак направо щеше да изкрейзи!

Крадешком се върнах на бюрото си. За щастие него го нямаше в кабинета му. Май щеше да ми се размине. Невиждащо се вторачих в компютърния екран в опит да превключа на работен режим.

— Къде беше?

Подскочих. Джак стоеше зад мен със скръстени ръце.

— В мазето, на ксерокса — излъгах го. Той стисна устни.

— Тръгвам за летището в шест и половина. Налага се да останеш дотогава.

— Добре. — Усмихнах се колкото се може по-мило.

— Искам да разпечаташ програмата ми за Ню Йорк и да я размножиш в десет екземпляра. И поръчай да опаковат брошурите. И ми донеси кафе! — изсумтя той и се отдалечи към кабинета си.

Облекчено въздъхнах и когато затвори вратата, му се изплезих. Копеле.

В четири ми позвъни Клер от рецепцията.

— Търси те Мия Грей.

Мия ли? Надявах се, че няма да ме кара да висим в мола.

— Здрасти, Мия!

— Здрасти, Ана. Как си? — възбудено каза тя.

— Добре. Днес съм доста натоварена. Ти?

— Ужасно ми е скучно! Трябва да намеря какво да правя, затова организирам купон за рождения ден на Крисчън.

Рожденият ден на Крисчън? Божичко, нямах представа.

— Кога е?

— Знаех си. Знаех си, че не ти е казал. В събота. Мама и татко искат всички да се съберем, за да го отпразнуваме. Каня те официално.

— О, чудесно! Благодаря, Мия.

— Вече се обадих да кажа на Крисчън и той ми даде служебния ти номер.

— Супер. — Какво щях да подаря на Крисчън за рождения му ден, по дяволите? Какво се купува на човек, който е всичко за теб?

— И другата седмица може да обядваме заедно.

— Разбира се. Какво ще кажеш за утре? Шефът ми заминава за Ню Йорк.

— О, страхотно, Ана! В колко часа?

— Един без петнайсет?

— Ще дойда. Чао, Ана.

— Чао. — Затворих.

Крисчън. Рожден ден. Какво да му взема, за бога?

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Допотопен

__Дата:__ 15 юни 2011, 16:11

__До:__ Крисчън Грей

«Уважаеми господин Грей,

Точно кога щяхте да ми кажете?

Какво да взема за рождения ден на моя старец?

Може би нови батерии за слуховото му апаратче?»

@ А. х

@ Анастейжа Стийл

@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Праисторически

__Дата:__ 15 юни 2011, 16:20

__До:__ Анастейжа Стийл

«Не се присмивай на старите хора.

Радвам се, че си жива и здрава.

И че Мия се е свързала с теб.

Батерии винаги влизат в работа.

Не обичам да си празнувам рождения ден.»

х

@ Крисчън Грей

@ Глух като пън Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Хммм

__Дата:__ 15 юни 2011, 16:24

__До:__ Крисчън Грей

«Уважаеми господин Грей,

Представям си как сте се цупили, докато сте пишели последното изречение.

Това ми оказва известно въздействие.»

@ А хох

@ Анастейжа Стийл

@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Въртене очи

__Дата:__ 15 юни 2011, 16:29

__До:__ Анастейжа Стийл

«Госпожице Стийл,

ЩЕ БЛАГОВОЛИТЕ ЛИ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ БЛАКБЕРИТО СИ?!!!»

х

@ Крисчън Грей

@ Нервен до разтреперване на ръцете Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

Завъртях очи. Защо толкова се вълнуваше за имейлите?

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Вдъхновение

__Дата:__ 15 юни 2011, 16:33

__До:__ Крисчън Грей

«Уважаеми господин Грей,

О… вашите разтреперани ръце не могат дълго да стоят неподвижни, така ли?

Чудя се какво ще каже по този въпрос д-р Флин.

Но вече знам какво ще ти подаря за рождения ден — и се надявам да бъда наказана с него…»

;)

@ А. х

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Сърдечна криза

__Дата:__ 15 юни 2011, 16:38

__До:__ Анастейжа Стийл

«Госпожице Стийл,

Сърцето ми едва ли ще издържи на напрежението от още един такъв имейл, както и гащите ми. Дръжте се прилично.»

х

@ Крисчън Грей

@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

C>

__Подател:__ Анастейжа Стийл

__Относно:__ Опитвам се

__Дата:__ 15 юни 2011, 16:42

__До:__ Крисчън Грей

«Крисчън,

Опитвам се да работя за моя непоносим шеф.

Моля те, престани да ме смущаваш и също да се държиш непоносимо.

Последният ти имейл за малко да ме взриви. х

PS: Може ли да ме вземеш в 18.30?»

C$

C>

__Подател:__ Крисчън Грей

__Относно:__ Ще те чакам

__Дата:__ 15 юни 2011, 16:47

__До:__ Анастейжа Стийл

«Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.

Всъщност сещам се за адски много неща, които биха ми доставили по-голямо удоволствие, и всички са свързани с теб.»

х

@ Крисчън Грей

@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»

C$

Когато прочетох отговора му, се изчервих и поклатих глава. Приказките по имейл бяха приятни, обаче наистина трябваше да поговорим. Може би след срещата с Флин. Оставих блакберито и довърших финансовия си баланс.

До шест и петнайсет издателството напълно опустя. Бях приготвила всичко за Джак. Бях му поръчала такси до летището и само трябваше да му дам документите. Нервно погледнах през стъклото, но той продължаваше да разговаря по телефона и не исках да го прекъсвам — не и в настроението, в каквото беше днес.

Докато го чаках да свърши, ми хрумна, че днес не съм яла нищо. Уф, мамка му, това нямаше да се хареса на господин Петдесет нюанса. Бързо отскочих до кухнята да видя дали са останали някакви бисквити.

Тъкмо отварях общата кутия с бисквити, когато Джак неочаквано се появи на прага и ме стресна.

«О! Какво иска пък сега?»

Той се вторачи в мен.

— Е, Ана, мисля, че моментът е подходящ да обсъдим твоите провинения. — Влезе в кухнята и затвори вратата. Устата ми моментално пресъхна и в главата ми зави предупредителна аларма.

«Уф, мамка му!»

Устните му се свиха в уродлива усмивка и кобалтовите му очи потъмняха още повече.

— Най-после те хванах сама — каза той и бавно облиза долната си устна.

«Какво?!»

— А сега… ще бъдеш ли добро момиче и ще изслушаш ли внимателно какво ще ти кажа?