50 нюанса по тъмно

6

Зарових пръсти в косата му, устата ми трескаво се притискаше към устата му, поглъщаше го, наслаждаваше се на допира на езика му. И той правеше същото. Райско блаженство.

Изведнъж той ме повдигна, хвана тениската ми, изхлузи я през главата ми и я хвърли на пода.

— Искам да те усещам — каза лакомо, докато дланите му се плъзгаха зад гърба ми, за да разкопчаят сутиена ми. С едно плавно движение той е свален и запратен настрани.

Той отново ме притисна върху леглото и устните и дланта му се насочиха към гърдите ми. Пръстите ми потънаха в косата му.

Крисчън лапна едното ми зърно между устните си и силно го дръпна.

Извиках от пробягалото по тялото ми усещане, което напрягаше всички мускули около слабините ми.

— Да, бебчо, искам да те чувам — прошепна той, притиснат към разгорещената ми кожа.

Божичко, вече го исках в себе си. С устата си Крисчън си играеше със зърното ми, подръпваше го, караше ме да се гърча, извивам и копнея за него. Усещах неговото желание, примесено с… Какво? Благоговение? Сякаш ме боготвори!

Той ме възбуждаше с пръсти, зърното ми се втвърдяваше и удължаваше под ловките му докосвания. Ръката му се насочи към дънките ми и Крисчън сръчно ги разкопча, смъкна ципа, бръкна под бикините ми, плъзна пръстите си по срамните ми устни.

Дъхът му стана дрезгав, когато пръстът му проникна в мен. Повдигнах таза си към дланта му и той започва да ме гали по-бързо.

— О, бебчо — промълви той, надвеси се над мен и напрегнато се взря в очите ми. — Страшно си влажна. — Гласът му бе изпълнен с почуда.

— Искам те — прошепнах аз.

Устата му отново се сля с моята и усещах отчаяната му жажда, потребността му от мен.

Това е нещо ново — никога не е било така, освен може би когато се прибрах от Джорджия — и аз си припомних думите му от по-рано… «Трябва да знам, че всичко е наред. Не ми е известен друг начин.»

Ясно. Да знам, че му оказвам такова въздействие, че мога да му дам утеха… Той се надигна, хвана дънките ми и ми ги събу, а после и бикините.

Без да откъсва очи от моите, Крисчън се изправи, извади станиолово пакетче от джоба си и ми го подхвърли, после смъкна дънките и боксерките си с едно-единствено бързо движение.

Нетърпеливо разкъсах пакетчето и когато той отново легна до мен, бавно му нахлузих презерватива. Той хвана двете ми ръце и се претъркулна по гръб.

— Ти си отгоре — нареди и ме придърпа върху себе си. — Искам да те виждам.

Той ме насочи и аз колебливо се отпуснах върху него. Очите му се затвориха и тазът му се надигна да ме посрещне, изпълваше ме, разтягаше ме, когато издиша, устата му образува идеален кръг.

О, невероятно е — да го обладавам, да ме обладава.

Държеше ръцете ми и не знаех дали е за да ми помага да пазя равновесие, или да ми попречи да го докосвам, въпреки че вече имах пътна карта.

— Великолепно е — прошепна той.

Пак се изправих, замаяна от властта, която имах над него, и наблюдавах как Крисчън Грей бавно се разпада под мен. Той пусна китките ми и ме хвана за хълбоците, а аз поставих длани върху предмишниците му. Резкият му тласък ме накара да извикам.

— Точно така, бебчо, усети ме — напрегнато пъшкаше Крисчън.

Отметнах глава назад и направих каквото ми е наредил.

Движех се — отразявах неговия ритъм в идеална симетрия — парализирайки всякакви мисли и логика. Аз съм само усещане, потънало в тази бездна от удоволствие. «Нагоре и надолу… отново и отново… О, да…» Отворих очи, погледнах го, дишането ми бе накъсано. Той също ме гледаше с пламтящи очи.

— Моята Ана — промълви Крисчън.

— Да — отвърнах дрезгаво. — Вечно твоя.

Крисчън простена високо, пак затвори очи и отметна глава назад. Видът на разпадащия се Крисчън е достатъчен, за да подпечата съдбата ми — свърших шумно, изтощително, светът шеметно се завъртя около мен и аз се строполясах върху него.

— О, бебчо — изпъшка той и също свърши, стискайки ме неподвижно и после ме пусна.

Главата ми беше в забранената зона на гърдите му, бузата ми притисната към твърдите му косми. Бях задъхана, тялото ми излъчваше топлина, съпротивлявах се на желанието да го целуна.

Просто лежах върху него и си поемах дъх. Той погали косата ми и дланта му се плъзна надолу по гърба ми, милваше ме, докато дишането му се успокояваше.

— Невероятно си красива.

Повдигнах глава и го погледнах скептично. Крисчън ми се намръщи в отговор и рязко седна на леглото, което ме изненада, но ръката му светкавично ме подхвана. Вкопчих се в бицепса му и се озовах лице в лице с него.

— Красива си — бавно и натъртено повтори той.

— А ти понякога си изумително мил. — Нежно го целунах.

Крисчън ме повдигна и се измъкна изпод мен. Потреперих.

Той се наведе и лекичко ме целуна.

— Нямаш представа колко си привлекателна, нали?

Изчервих се. Защо продължаваше с това?

— Всички момчета, които те преследваха — това не ти ли подсказва нещо?

— Момчета ли? Какви момчета?

— Списък ли искаш? — Крисчън се намръщи. — Фотографът е направо луд по теб, онова момче в магазина, по-големият брат на съквартирантката ти. И шефът ти — злобно прибави той.

— О, Крисчън, това просто не е истина.

— Повярвай ми. Желаят те. Искат нещо, което е мое. — Той ме притегли към себе си и аз сложих ръце на раменете му, зарових пръсти в косата му и го изгледах весело.

— Мое — повтори Крисчън и очите му проблеснаха собственически.

— Да, твое — успокоих го усмихнато. Той се укроти. Чувствах се напълно удобно гола в скута му на ярката светлина на съботния следобед. Кой да си го помисли? Червените линии се виеха по разкошното му тяло. Забелязах обаче няколко размазани петна по покривката и за миг се зачудих какво ще си помисли за тях госпожа Джоунс.

— Линията още е непокътната — прошепнах и храбро плъзнах показалец по рамото му. Той се вдърви и примигна. — Искам да се отправя на пътешествие.

Крисчън ме погледна скептично.

— В апартамента ли?

— Не. Мислех си за картата на съкровищата, която нарисувахме върху теб. — Сърбяха ме пръстите да го докосна.

Веждите му изненадано се вдигнаха и той примигна неуверено. Потърках носа си в неговия.

— И точно в какво ще се изразява това, госпожице Стийл?

Вдигнах длан от рамото му и прокарах пръсти надолу по лицето му.

— Просто искам да те докосвам навсякъде, където ми е позволено.

Крисчън улови показалеца ми със зъби и нежно го ухапа.

— Ох! — възкликнах негодуващо и той се ухили. От гърлото му се разнесе тихо ръмжене.

— Добре — каза и пусна пръста ми, но в гласа му долових страх. — Почакай. — Наведе се зад мен, отново ме повдигна, смъкна презерватива и безцеремонно го пусна на пода до леглото.

— Мразя ги тези неща. Ще ми се да повикам доктор Грийн да ти направи инжекция.

— Да не смяташ, че най-известната гинеколожка в Сиатъл ще дотича веднага?

— Мога да съм много убедителен — прошепна той и прехвърли косата зад ухото ми. — Франко се е справил страхотно. Харесват ми тези пластове.

«Какво?!»

— Стига си променял темата.

Крисчън пак ме премести върху себе си и аз го възседнах, облегната на повдигнатите му колене, с крака от двете страни на хълбоците му. Той се отпусна по гръб и се опря на лакти.

— Хайде, докосвай — каза сериозно. Изглеждаше нервен, но се опитваше да го скрие.

Без да откъсвам очи от неговите, протегнах ръка и прокарах показалец под червената линия, по изящно изваяните му коремни мускули. Той потрепери и аз спрях.

— Не е задължително да го правя.

— Не, няма нищо. Просто изисква известно… пренастройване от моя страна. Отдавна никой не ме е докосвал — промълви Крисчън.

— А госпожа Робинсън? — Думите изскочиха неканени от устата ми и колкото и да е удивително, успях да не допусна цялата си горчивина и жлъч в гласа си.

Той кимна. Очевидно му беше неловко.

— Не ми се говори за нея. Това ще развали доброто ти настроение.

— Ще го преживея.

— Не, Ана. Ти се вбесяваш винаги, щом спомена за нея. Миналото ми си е минало. То е факт. Не мога да го променя. Имам късмет, че ти нямаш минало, защото иначе щях да се побъркам.

Намръщих му се, но не исках да се караме.

— Да се побъркаш ли? Повече от това?! — Усмихнах се с надеждата да разсея напрежението между нас.

Устните му потрепнаха.

— Да се побъркам за теб — прошепна той.

Сърцето ми се изпълни с радост.

— Да повикам ли доктор Флин?

— Едва ли се налага — лаконично отвърна Крисчън.

Отново плъзнах пръсти по кожата на корема му. Той пак се вцепени.

— Обичам да те докосвам. — Пръстите ми се спуснаха към пъпа му, после надолу по пътечката от косми. Устните му се разтвориха и дишането му се промени, очите му потъмняха и еректиралият му член се раздвижи и потрепери под мен. «Мамка му. Втори рунд.»

— Пак ли? — промълвих.

Крисчън се усмихна.

— О, да, госпожице Стийл, пак.

Какъв превъзходен начин да прекараш събота следобед! Стоях под душа и разсеяно се миех, като внимавах да не намокря завързаната си на опашка коса и размишлявах за последните няколко часа.

Днес Крисчън ми бе разкрил много неща. Бях като зашеметена, докато се опитвах да асимилирам цялата информация и да анализирам наученото: за заплатата му — «леле-мале, той е червив от пари, а за толкова млад човек това просто е невероятно» — и досиетата, които има за мен и за всичките си подчинени брюнетки. Чудех се дали всички са в онази кантонерка.

Подсъзнанието ми сви устни и поклати глава: «Даже не си и помисляй да ходиш там». Намръщих се. «Само ще надникна…»

После и Лийла — в неизвестност, може би въоръжена — и нейният отвратителен музикален вкус, отразяващ се върху парчетата, които още бяха в неговия айпод. Нещо повече, госпожа Робинсън Педофилката — не можех да я разбера, а и не исках. Не исках тя да е призрак със сияйна коса в нашата връзка. Крисчън беше прав — когато си помислех за нея, наистина ставах неконтролируема, тъй че навярно беше по-добре изобщо да не го правя.

Излязох от душа и се избърсах, и изведнъж ме обзе неочакван гняв.

Но кой не би станал неконтролируем?! Кой нормален здравомислещ човек би направил такова нещо с едно петнайсетгодишно момче? До каква степен «заслугата» за неговата извратеност принадлежеше на нея? Не я разбирах. И въпреки това той твърдеше, че му била помогнала. Как?

Замислих се за белезите му, материална проява на едно ужасяващо детство и отвратителен спомен за психическите белези, които сигурно носеше Крисчън. Милият ми тъжен Крисчън. Днес ми каза толкова прекрасни неща. «Луд е по мен.»

Взирах се в отражението си и се усмихвах при спомена за думите му, сърцето ми отново преливаше от щастие. Глупаво се ухилих до уши. Навярно можеше да се получи. Но докога щеше да изтърпи Крисчън, без да пожелае да ме смаже от бой, задето съм пресякла някаква невидима граница?

Усмивката ми изчезна. Това бе неизвестната величина. Това бе надвисналата над нас сянка. Извратените глупости, да, това го мога, но повече?

Подсъзнанието ми ме гледаше неразбиращо и за пръв път не се опита да ме вразуми със сарказми. Отидох в спалнята да се облека.

Крисчън се приготвяше долу, вършеше там каквото вършеше, и спалнята бе само моя. Освен всичките рокли в дрешника имах цели чекмеджета, пълни с ново бельо. Избрах черно бюстие-корсет, на чийто етикет пишеше 540 долара. Поръбен със сребърно като филигран и с него вървяха високо изрязани бикини. И чорапи до бедрото в естествен цвят, невероятно фини, чиста коприна. «Леле, какво усещане за… изящество… и сексапил…»

Тъкмо посягах към роклята, когато най-неочаквано влезе Крисчън. «Хей, можеше да почукаш!» Застана неподвижно и се вторачи в мен с блестящи, жадни очи. Цялата поруменях. Носеше бяла риза и черен панталон, яката на ризата му бе разкопчана. Виждах червената линия — още беше там. Крисчън не откъсваше поглед от мен.

— Мога ли да ви помогна с нещо, господин Грей? Предполагам, че идвате с някаква цел, а не само глупаво да ме зяпате.

— Адски ми е приятно да ви зяпам глупаво, благодаря, госпожице Стийл — мрачно каза той, направи няколко крачки напред и продължи да ме изпива с поглед. — Напомнете ми да пратя благодарствено писмо на Керълайн Актън.

Намръщих се. «Коя е пък тази, по дяволите?»

— Консултантката в «Нийман» — отговори на неизречения ми въпрос Крисчън.

Побиха ме тръпки.

— Аха.

— Направо ми грабна вниманието.

— Виждам. Какво искаш, Крисчън? — Измерих го с поглед.

Той ми отвърна с дяволитата си усмивка и извади сребърните топчета от джоба си, с което ме накара да изтръпна. Мамка му! Да ме напляска ли иска? Сега? Защо?

— Не е каквото си мислиш — побърза да ме успокои Крисчън.

— А какво? — прошепнах.

— Помислих си, че тази вечер можеш да си ги сложиш.

И докато осмислях тази идея, значението на думите му увисна между нас.

— На приема ли? — Бях шокирана.

Той бавно кимна и очите му потъмняха.

«Божичко!»

— Ще ме пляскаш ли после?

— Не.

Бодна ме мимолетно разочарование.

Крисчън се подхилваше.

— Искаш ли?

Мъчително преглътнах. Просто не знаех.

— Е, уверявам те, че няма да те докосна по този начин даже да ме умоляваш.

«О! Това е нещо ново.»

— Искаш ли да поиграем на тази игра? — продължи той и ми подаде топчетата. — Винаги можеш да ги извадиш, ако стане нетърпимо.

Взирах се в него. Изглеждаше лукаво съблазнителен — раздърпан, с рошава от неотдавнашното чукане коса, очи, в които танцуваха еротични мисли, устните му извити в секси усмивка.

— Добре — съгласих се тихо. «По дяволите, да!» Богинята в мен си беше възвърнала дар слово и крещеше до небето.

— Добро момиче — ухили се Крисчън. — Ела да ти ги сложа, но първо си обуй обувките.

Обувките ли? Обърнах се и погледнах гълъбовосивите велурени обувки с тънки токчета, бяха в тон с избраната от мен рокля.

«Достави му това удоволствие!»

Той протегна ръка да ме подкрепи, докато вмъквах ходила в обувките на Кристиан Лубутен, жив обир за 3295 долара. Станах почти петнайсет сантиметра по-висока.

Крисчън ме отведе до леглото, но не седна, а отиде при единствения стол в стаята, взе го и го премести пред мен.

— Когато кимна, се наведи и се хвани за стола. Разбра ли? — Гласът му беше пресипнал.

— Да.

— Добре. Сега си отвори устата — нареди той все така тихо.

Подчиних се, като си мислех, че ще постави топчетата в устата ми, за да ги овлажня. Не, Крисчън пъхна вътре показалеца си.

«О…»

— Смучи — нареди той. Вдигнах ръце, хванах ръката му и изпълних заповедта — виждаш ли, мога да съм послушна, когато искам.

«Има вкус на сапун… хмм.» Смуча силно и съм възнаградена, когато очите му се разширяват, устните му се разтварят и той рязко си поема дъх. С това темпо няма да имам нужда от лубрикант. Той лапна топчетата, докато духах на пръста му и описвах кръгове с език около него. Когато се опита да го издърпа, аз го захапах със зъби.

Крисчън се ухили, после поклати глава да ме смъмри и аз го пуснах. Той кимна и аз се наведох и се хванах от двете страни на стола. Крисчън издърпа бикините ми настрани и съвсем бавно пъхна показалец в мен, като лекичко го завъртя. Не можах да се сдържа и от устните ми се изтръгна стон.

Крисчън измъкна пръста си и много внимателно пъхна в мен топчетата едно по едно. Когато приключи, върна бикините ми на място и ме целуна по гърба. Прокара длани от глезените до бедрата ми и нежно ме целуна точно над ръбовете на двата чорапа.

— Имате невероятно красиви крака, госпожице Стийл — прошепна.

После се изправи, хвана ме за хълбоците и притисна дупето ми към себе си. Усетих еректиралия му член.

— Може да те обладая така, когато се приберем, Анастейжа. Вече можеш да се изправиш.

Бях замаяна, свръхвъзбудена от тежестта на топчетата, които шаваха в мен. Крисчън се наведе зад мен и ме целуна по рамото.

— Купих ти ги за галапредставлението миналата събота. — Плъзна ръка покрай мен и разтвори шепа. В дланта му лежеше червена кутийка с надпис «Картие» на капака. — Но ти ме напусна и нямах възможност да ти ги дам.

«О!»

— Сега имам втори шанс — промълви Крисчън. Гласът му беше скован от скрита емоция. Нервен.

Колебливо взех кутийката и я отворих. Вътре лъщяха обеци, всяка с по четири диаманта, един отгоре, после известно разстояние, след това три, висящи на равни интервали. Красиви, прости, класически. Точно такива бих си избрала и аз, ако някога имам възможност да пазарувам в «Картие».

— Прелестни са — прошепнах и тъй като бяха обеци на нашия втори шанс, веднага се влюбих в тях. — Благодаря ти.

Крисчън се отпусна, все така притиснат към мен. Напрежението изостави тялото му и той отново ме целуна по рамото.

— Сребристата сатенена рокля ли ще носиш?

— Да. Одобряваш ли?

— Разбира се. Ще те оставя да се приготвиш. — И излезе без нито дума повече.

Бях се озовала в алтернативна вселена. Младата жена, която ме гледаше от огледалото, бе достойна за тържествено посрещане. Дългата й до пода сребриста сатенена рокля с голи рамене беше просто зашеметяваща. Може би самата аз щях да пиша на Керълайн Актън. Освен всичко друго роклята бе удобна и подчертаваше извивките на тялото ми.

Косата ми падаше на меки вълни около лицето ми и се разсипваше по раменете към гърдите ми. От едната страна я прехвърлих зад ухото си, за да разкрия обеците на нашия втори шанс. Почти не си бях сложила грим и имах естествен вид. Молив, туш, малко розов руж и бледорозово червило.

Всъщност нямах нужда от руж. Бях леко зачервена от постоянното мърдане на сребърните топчета. Да, те щяха да гарантират, че довечера лицето ми ще има същия цвят. Поклатих глава на дързостта на еротичните му идеи, наведох се да взема сатенената си наметка и сребристата си чантичка и се отправих в търсене на моя господин Петдесет нюанса.

Той бе в коридора, застанал с гръб към мен, и разговаряше с Тейлър и още трима мъже. Техните изненадани одобрителни изражения го предупредиха за появата ми и той се обърна.

Устата ми пресъхна. Изглеждаше зашеметяващо… Черен официален костюм, черна папийонка — и когато ме погледна, изражението му стана благоговейно. Приближи се и ме целуна по косата.

— Анастейжа. Изглеждаш поразително.

Изчервих се от този комплимент пред Тейлър и другите мъже.

— Чаша шампанско преди да тръгнем?

— Да — измънках прекалено бързо.

Крисчън кимна на Тейлър, който излезе във фоайето заедно с тримата си колеги.

Отидохме в хола и Крисчън извади шампанско от хладилника.

— Това охранителите ли са? — попитах аз.

— Телохранители. Ръководи ги Тейлър, той има и такава подготовка. — Крисчън ми подаде висока чаша шампанско.

— Разностранна личност.

— Така е. — Той се усмихна. Изглеждаш прелестно, Анастейжа. Наздраве. — Вдигна чашата си и се чукнахме. Шампанското беше бледорозово и възхитително свежо и леко.

— Как се чувстваш? — попита гой. Очите му пламтяха.

— Чудесно, благодаря. — Усмихнах му се мило. Отлично знаех, че има предвид сребърните топчета.

Крисчън се подсмихна.

— Вземи, това ще ти трябва. — Взе от кухненския остров голяма кадифена кесия и ми я подаде. — Отвори я — каза между две глътки шампанско. Заинтригувана, аз бръкнах вътре и извадих разкошна сребърна маска със сноп кобалтовосини пера отгоре.

— Балът всъщност е с маски — делово ме осведоми той.

— Ясно. — Маската беше красива. По ръбовете минаваше сребърна панделка, около очите имаше изящен сребърен филигран.

— Това ще подчертае прекрасните ти очи, Анастейжа.

Лукаво му се ухилих.

— Ти ще носиш ли маска?

— Разбира се. В известен смисъл маските освобождават — прибави той и повдигна вежди.

«О! Ще е забавно.»

— Ела. Искам да ти покажа нещо. — Подаде ми ръка и ме изведе в коридора при една врата до стълбището. Отвори я и видях стая, голяма горе-долу колкото залата за игри, която трябваше да е точно над нас. Беше пълна с книги. _Леле_, библиотека! Всички стени бяха покрити с лавици до тавана. В средата имаше голяма билярдна маса, осветена от призматична лампа в стил «Тифани».

— Имаш библиотека! — изписках благоговейно, обзета от вълнение.

— Да, билярдната, както я нарича Елиът. Апартаментът е доста голям. Когато спомена, че искаш да се отправиш на пътешествие, ми хрумна, че не съм те развел навсякъде. Сега нямаме време, но реших да ти покажа тази стая и да ти предложа да си премерим силите на билярд в не особено далечно бъдеще.

Ухилих се.

— Дадено. — Мислено се прегърнах от радост. С Хосе се сближихме покрай билярда. Играехме от три години. Бях страхотна с щеката. Хосе беше добър учител.

— Какво има? — весело попита Крисчън.

«О! Вече наистина трябва да престана да излагам на показ всичко, което изпитвам» — сгълчах се сама.

— Нищо — побързах да отговоря.

Той присви очи.

— Е, може би доктор Флин ще разкрие тайните ти. Тази вечер ще се запознаеш с него.

— Скъпият шарлатанин ли? — «Мама му стара!»

— Същият. Умира да се запознае с теб.

Седяхме на задната седалка на аудито и пътувахме на север. Крисчън хвана ръката ми и нежно плъзна палец по кокалчетата ми. Размърдах се и изпитах онова усещане в слабините си. Устоях на желанието да простена, защото Тейлър, този път без айпод, беше отпред заедно с един от телохранителите, чието име, струва ми се, беше Сойър.

Започвах да усещам тъпа, но приятна болка дълбоко под пъпа, причинявана от топчетата. Разсеяно се зачудих колко ли ще издържа без някакво… хм… облекчение. Кръстосах крака. И в този момент на повърхността изведнъж изплува нещо, което ме беше глождило подсъзнателно.

— Откъде взе червилото? — попитах тихо.

Крисчън се ухили, кимна напред и каза само с устни:

— От Тейлър.

Избухнах в смях.

— Да бе! — И веднага млъкнах — топчетата!

Прехапах устна. Крисчън ми се усмихваше и очите му проблясваха дяволито. Знаеше точно какво прави този сексуален звяр.

— Отпусни се — прошепна той. — Ако не можеш да търпиш…

Провлече глас и нежно зацелува едно по едно кокалчетата на пръстите ми, после леко засмука върха на кутрето ми.

Знаех, че го прави нарочно. В тялото ми се надигна тъмно желание и затворих очи. За миг се поддадох на усещането и мускулите дълбоко в мен се стегнаха.

Когато отново отворих очи, видях, че Крисчън ме наблюдава внимателно — принцът на мрака. Сигурно беше заради официалното сако и папийонката, обаче имаше вид на по-възрастен, опитен, ужасяващо красив развратник с похотливи намерения. Просто ме караше да се задъхвам. Аз бях негова секс робиня, а ако се вярваше на думите му, и той бе мой роб. Тази мисъл ме накара да се усмихна и в отговор той се ухили ослепително.

— Е, какво можем да очакваме на този бал?

— А, обичайното — нехайно отвърна Крисчън.

— Не и за мен — напомних му.

Той се усмихна нежно и отново целуна ръката ми.

— Много хора, които парадират с парите си. Благотворителен търг, лотария, вечеря, танци — майка ми я бива да вдига купони. — Усмихна се и аз за пръв път от сутринта си позволих да изпитам известно вълнение от партито.

В отбивката пред имението имаше опашка от скъпи автомобили. Отгоре висяха продълговати бледорозови книжни фенери и докато напредвахме бавно с аудито, видях, че са навсякъде. На привечерната светлина изглеждаха вълшебни, сякаш влизахме в омагьосано царство. Погледнах Крисчън. Много подходящо за моя принц — и моята детинска възбуда изригна, засенчвайки всички други чувства.

— Маските — каза Крисчън и си сложи проста черна маска. Моят принц се превърна в нещо още по-тъмно, по-чувствено.

От лицето му се виждаше само красивата му уста и силната му долна челюст. Видът му накара сърцето ми да се разтупти още по-бързо. Завързах си маската и потиснах жаждата дълбоко в тялото си.

Тейлър спря и един камериер отвори вратата на Крисчън. Сойър изскочи навън и отвори моята.

— Готова ли си? — попита Крисчън.

— Напълно.

— Красива си, Анастейжа. — Той целуна ръката ми и слезе от колата.

Тъмнозелен килим покрай моравата отстрани на къщата водеше към внушителния парк зад нея. Крисчън закрилнически постави длан на кръста ми и тръгнахме по килима с постоянния поток на сиатълския елит. Двама фотографи спираха гостите, за да позират за снимка пред едно обвито от бръшлян дърво.

— Господин Грей! — извика единият. Крисчън му кимна за поздрав и ме притисна към себе си, докато двамата позирахме пред обектива. Как ли го познаваха? По характерната му рошава медноруса коса, несъмнено.

— Двама фотографи? — попитах.

— Единият е от «Сиатъл Таймс», а другият прави снимки за спомен. По-късно ще можем да си купим.

О, снимката ми пак ще се появи в пресата. За миг си спомних за Лийла. Ето как ме беше намерила — по снимката с Крисчън. Тази мисъл ме смути, макар да се успокоявах, че под маската съм неразпознаваема.

В края на опашката сервитьори с бели костюми държаха подноси с чаши, пълни догоре с шампанско, и аз с признателност взех подадената ми от Крисчън чаша, която ме разсея от мрачните мисли.

Приближихме се до голяма бяла пергола, окичена с по-малки книжни фенери. Под нея сияеше черно-бял шахматен дансинг, заобиколен от ниска ограда с входове от три страни. Пред всеки вход имаше по две разкошни ледени скулптури на лебеди. Четвъртата страна на перголата бе заета от естрада, на която тихо свиреше струнен квартет, натрапчива ефирна мелодия, която не ми бе позната. Естрадата изглеждаше приготвена за голям оркестър, но тъй като нямаше следа от музикантите, предположих, че ще се появят по-късно. Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе между лебедите на дансинга, където се събираха другите гости, всички с чаши шампанско в ръце.

Към брега се издигаше огромна шатра, отворена откъм нашата страна. Вътре зърнах официално наредени маси и столове. «Толкова много!»

— Колко души ще присъстват? — попитах, смаяна от големината на шатрата.

— Някъде към триста. Ще трябва да питаш майка ми — усмихна ми се той.

— Крисчън!

От тълпата се отдели млада жена и обви ръце около врата му. Сестра му Мия. Носеше бледорозова шифонена рокля до земята и изящна венецианска маска. Изглеждаше изумително. За миг изпитах огромна благодарност за роклята, която ми е купил Крисчън.

— Ана! О, скъпа, изглеждаш великолепно! — Тя ме прегърна. — Трябва да се запознаеш с приятелките ми. Никоя от тях не вярва, че Крисчън най-после си има гадже.

Стрелнах го с панически поглед. Той примирено сви рамене в жест, който би трябвало да означава: «Знам, че е невъзможна, толкова години съм живял с нея», и й позволи да ме поведе към четири млади жени, всичките със скъпи рокли и с безупречен вид.

Мия припряно ни запозна. Трите бяха мили и любезни, но четвъртата, Лили, ме изгледа кисело изпод червената си маска.

— Всички си мислехме, че Крисчън е гей, разбира се — подигравателно каза тя и скри злобата си под широка фалшива усмивка.

Мия й се нацупи.

— Дръж се прилично, Лили. Вижда се, че той има отличен вкус за жени. Чакал е да се появи подходящата и това не си ти!

Лили придоби същия цвят като маската си, както и аз. Можеше ли да е по-неловко?!

— Уважаеми госпожици, нали ще ми позволите да отведа дамата си? — Крисчън обгърна кръста ми с ръка и ме притегли към себе си. И четирите се изчервиха, ухилиха се и се засуетиха. Ослепителната му усмивка винаги оказваше такова въздействие. Мия ме погледна и извъртя очи. Засмях се.

— Много се радвам, че се запознахме — казах, докато той ме отвличаше.

— Благодаря ти — прошепнах му, когато се отдалечихме на известно разстояние.

— Лили е отвратителна, нали?

— Тя те харесва — съобщих му лаконично.

Крисчън потрепери.

— Е, чувството не е взаимно. Хайде, ела да те запозная с някои хора.

През следващия половин час минах през вихър от срещи. Запознах се с двама холивудски актьори, двама собственици на фирми и неколцина видни лекари. «Няма как да запомня имената на всички.»

Крисчън ме държеше плътно до себе си и му бях благодарна. Честно, богатството, блясъкът и разточителните мащаби на бала ме плашеха. Никога не бях участвала в нещо подобно.

Облечените с бели костюми сервитьори се движеха с лекота сред растящото множество гости с бутилки шампанско и обезпокоително редовно пълнеха чашата ми. «Не бива да прекалявам с пиенето. Не бива да прекалявам с пиенето» — повтарях си, но започвах да се чувствам замаяна и не знаех дали е от шампанското, от наелектризираната атмосфера на тайнственост и възбуда, дължаща се на маските, или от сребърните топчета. Вече не можех да пренебрегвам сладостната болка между краката ми.

— Значи работите в СИП, така ли? — попита един оплешивяващ господин с маска на мечка, а може би куче. — Чух слухове за насилствено придобиване.

Изчервих се. Наистина бе извършено насилствено придобиване — от човек, който имаше повече пари, отколкото здрав разум, и беше чиста проба маниакален преследвач.

— Аз съм само обикновена служителка, господин Екълс. Такива неща не са ми известни.

Крисчън не каза нищо и любезно се усмихна на Екълс.

— Дами и господа! — прекъсна ни церемониалмайсторът, който носеше внушителна черно-бяла маска на Арлекин. — Моля, заемете местата си. Вечерята е сервирана.

Крисчън ме хвана за ръка и се отправихме заедно с бъбрещата навалица към голямата шатра.

Интериорът бе поразителен. Три грамадни полилея хвърляха искри във всички цветове на дъгата по бежовата копринена тъкан на тавана и стените. Имаше поне трийсет маси и те ми напомниха за частната трапезария в хотел «Хийтман» — кристални чаши, колосани бели покривки на масите и калъфи на столовете, а в средата разкошни бледорозови божури около шест канделабъра. Отстрани имаше кошница с деликатеси, покрита с тънка като паяжина коприна.

Крисчън се консултира със схемата на местата и ме поведе към масата в центъра. Мия и Грейс Тревелиан-Грей вече бяха там, увлечени в разговор с млад мъж, когото не познавах. Грейс носеше искряща ментовозелена рокля и венецианска маска. Изглеждаше лъчезарна. Поздрави ме топло.

— Ана, много ми е приятно да те видя отново! Много си красива!

— Майко — сковано я поздрави Крисчън и я целуна по двете бузи.

— О, Крисчън, колко си официален! — иронично му се скара тя.

Родителите на Грейс, господин и госпожа Тревелиан, дойдоха на нашата маса. Изглеждаха жизнерадостни и все още млади, въпреки че под еднаквите им бронзови маски трудно можеше да се каже. Радваха се да видят Крисчън.

— Бабо, дядо, позволете да ви представя Анастейжа Стийл.

Госпожа Тревелиан се обърна към мен.

— О, най-после си е намерил момиче, чудесно, пък и толкова хубавичко! Е, надявам се да направите от него честен човек — забъбри тя, докато се ръкуваме.

«Мама му стара.» Благодарях на Бога, че нося маска.

— Майко, недей да смущаваш Ана — притече ми се на помощ Грейс.

— Не обръщайте внимание на глупавата стара кокошка, мила моя. — Госпожа Тревелиан ми стискаше ръката. — Но пък тъкмо понеже съм стара, имам право да говоря каквито глупости ми хрумнат.

— Ана, това е моят кавалер Шон — представи Мия младия мъж. Той ми се ухили дяволито. Кафявите му очи блещукаха весело, докато се ръкувахме.

— Приятно ми е да се запознаем, Шон.

Крисчън му стисна ръката и го измери с изпитателен поглед. Ох, и нещастната Мия ли страдаше от доминантния си брат? Усмихнах й се съчувствено.

Ланс и Джанин, приятели на Грейс, бяха последната двойка на нашата маса. Но все още нямаше и следа от господин Карик Грей.

Изведнъж се разнесе съскане на микрофон и гласът на господин Грей изкънтя по аудиосистемата, което сложи край на разговорите. Карик стоеше на малка сцена в единия край на шатрата. Носеше внушителна златна маска на Полишинел.

— Дами и господа, добре дошли на нашия ежегоден благотворителен бал. Надявам се това, което сме ви приготвили тази вечер, да ви хареса и да бръкнете по-дълбоко в джобовете си, за да подпомогнете фантастичната работа на нашия екип в «Да се справим заедно». Както знаете, с жена ми сме взели присърце тази кауза.

Нервно се обърнах към Крисчън. Той също се обърна към мен и се подсмихна.

— Сега ще отстъпя микрофона на нашия церемониалмайстор. Моля, седнете и се забавлявайте — завърши речта си Карик.

Последваха любезни аплодисменти и брътвежите в шатрата започнаха отново. Настаниха ме между Крисчън и баба му. Възхитих се на бялата картичка, на която с фини сребърни калиграфски букви бе написано моето име. Един сервитьор запали канделабъра. Карик дойде при нас и ме изненада, като ме целуна по бузите.

— Радвам се да те видя, Ана. — Наистина изглеждаше поразително с изключителната си златна маска.

— Дами и господа, моля, изберете отговорници на масата — извика церемониалмайсторът.

— Ооо! Нека аз, нека аз! — веднага възкликна Мия и въодушевено заподскача на мястото си.

— В средата на масата ще видите един плик — продължи церемониалмайсторът. — Моля всеки да намери, измоли, вземе назаем или открадне банкнота с колкото може по-голям номинал, да напише името си отгоре и да я постави в плика. Отговорниците на масите, моля, грижливо пазете тези пликове. По-късно ще ни потрябват.

Мамка му! Не носех никакви пари. Колко глупаво! Та това беше благотворителен бал!

Крисчън извади портфейла си и измъкна от него две стодоларови банкноти.

— Ето.

«Какво?!»

— Ще ти ги върна — прошепнах аз.

Устата му се стегна недоволно, но той не възрази. Написах името си с неговата писалка — черна с бяло цвете върху капачката — и Мия пусна плика около масата.

Пред себе си видях друга карта със сребърен калиграфски надпис — нашето меню.

C>

# Бал с маски в помощ на «Да се справим заедно»

# МЕНЮ

«Сьомга със сос тартар, Crème fraîche и краставица върху канапе от козуначена кифла

Олбън истейт русан 2006

Печени гърди от южноамериканска патица

Пюре от артишок по ерусалимски

Череши хрущялки, печени с мащерка, пастет от гъши дроб

Шатеньоф дю пап вией вин 2006

Домен де ла Жанас

Местни сирена и хлябове

Олбън истейт гренаш 2006

Кафе и петифури»

C$

Е, това обясняваше множеството кристални чаши с всевъзможни размери, които бяха подредени пред мен. Сервитьорът се върна и ни предложи вино и вода. Зад мен затвориха страните на шатрата, през които влязохме, а отпред двама от обслужващия персонал отметнаха платнището и разкриха залеза над Сиатъл и залива Мейдънбауър.

Гледката беше зашеметяваща: блещукащите светлинки на Сиатъл в далечината и оранжевото мъгливо спокойствие на залива, отразяващ опаловото небе. Невероятно ведро и мирно.

Десетима сервитьори, всеки с чиния в ръка, се приближиха и застанаха зад нас. По безмълвен знак ни поднесоха предястието в пълен синхрон и отново изчезнаха. Сьомгата изглеждаше великолепно и установих, че умирам от глад.

— Имаш ли апетит? — прошепна Крисчън така, че да го чуя само аз. Знаех, че няма предвид храната, и мускулите дълбоко под пъпа ми реагираха.

— Да — промълвих и дръзко срещнах погледа му. Устните му се разтвориха и той рязко си пое дъх.

«Ха! Видя ли сега… тази игра може да се играе и от двама.»

Дядото на Крисчън веднага ме заговори. Беше чудесен старец, изключително горд с дъщеря си и внуците си.

Странно беше да мисля за Крисчън като дете. Споменът за белезите му от изгаряне неканен се появи в ума ми, но бързо го пропъдих. Сега не ми се мислеше за това, макар че — каква ирония! — тъкмо такъв беше поводът за този бал.

Щеше ми се Кейт да беше тук с Елиът. Тя щеше да се впише отлично — прекалено многото вилици и ножове, подредени пред нея, нямаше да я уплашат — и тя щеше да стане отговорник на масата. Представих си я как се дърли с Мия за тази чест и ме досмеша.

Разговорът на масата вървеше на приливи и отливи. Мия беше забавна, както обикновено, и засенчваше бедния Шон, който общо взето си мълчеше като мен. Бабата на Крисчън беше най-словоохотлива. Тя също имаше остро чувство за хумор, най-често за сметка на мъжа си. Малко започнах да съжалявам господин Тревелиан.

Крисчън и Ланс оживено обсъждаха някакво устройство, което разработвала компанията на Крисчън, вдъхновено от принципа на Е. Ф. Шумахер «малкото е красиво». Трудно ми беше да следя разговора. Крисчън явно се канеше да даде на бедните общества по целия свят навиващи се уреди, които работят без ток и батерии и се нуждаят от минимална поддръжка.

Удивително беше да го наблюдавам във вихъра му. Той бе страстно ангажиран с каузата да подобри живота на хората, които са имали по-малко късмет. И се готвеше чрез своята телекомуникационна компания да е първият на пазара, пуснал навиващ се мобилен телефон.

Леле. Нямах представа. Тъй де, знаех за мечтата му да нахрани света, обаче това…

Ланс очевидно не можеше да проумее намерението на Крисчън да разпространи технологията, без да я патентова. Смътно се запитах как е спечелил толкова пари, щом е готов да я дари безплатно.

По време на вечерята покрай нашата маса минаваше постоянен поток от мъже със скъпи официални костюми и тъмни маски, които искаха да се видят с Крисчън, ръкуваха се с него и си размениха любезности. Той ме запозна с някои, но не с всички. Интересно ми беше да науча как и защо прави такова разграничение.

По време на един такъв разговор Мия се наведе към мен и попита с усмивка:

— Ще помогнеш ли в търга, Ана?

— Разбира се — съгласих се с готовност.

Когато сервираха десерта, вече бе паднала нощ и се чувствах адски неловко. Трябваше да се отърва от топчетата. Преди да успея да се извиня, церемониалмайсторът се появи при нашата маса и с него беше — ако не грешах — госпожица Европейски опашки.

«Как се казваше тя? Хензел, Гретел… Гретхен!»

Носеше маска, естествено, но разбрах, че е тя, когато погледът й не стигна по-далече от Крисчън. Изчерви се и аз егоистично изхвърчах на седмото небе, че Крисчън не й обръща никакво внимание.

Церемониалмайсторът поиска нашия плик и с изключително опитен и красноречив жест помоли Грейс да изтегли печелившата банкнота. Оказа се на Шон и че той печели увитата с коприна кошница.

Любезно изръкоплясках, но установих, че повече не съм в състояние да се съсредоточавам върху случващото се.

— Извинявай — прошепнах на Крисчън, който ме погледна напрегнато.

— До тоалетната ли искаш да отидеш?

Кимнах.

— Ще те заведа.

Когато се изправих, всички мъже на масата станаха. «О, какви обноски!»

— Не, Крисчън! Аз ще заведа Ана!

Мия скочи още преди Крисчън да успее да възрази. Челюстите му се напрегнаха — виждах, че е недоволен. Честно казано, и аз бях недоволна. Имах някои… потребности. Извинително му свих рамене и той бързо си седна примирен.

Докато се връщахме, вече се чувствах малко по-добре, въпреки че облекчението от изваждането на топчетата не беше моментално, както се бях надявала. Сега бяха прибрани на сигурно място в чантичката ми.

Защо си мислех, че мога да издържа цялата вечер? Желанието не ме беше напуснало — може би щях да успея да убедя Крисчън по-късно да ме заведе до тоалетната. Тази мисъл ме накара да се изчервя и аз го погледнах, докато заемах мястото си. Той отвърна на погледа ми и по устните му плъзна едва забележима усмивка.

«Вече не е ядосан от пропуснатата възможност, но пък… но пък аз май съм сърдита.» Изпитвах разочарование — дори раздразнение. Крисчън стисна ръката ми и двамата внимателно заслушахме Карик, който отново бе на сцената и говореше за «Да се справим заедно». Крисчън ми подаде нова карта — списък на предметите, които ще се продават на търг. Бързо го прегледах.

C>

# Подаръци и щедри дарители на «Да се справим заедно»

«Подписана бейзболна бухалка на «Маринърс» — д-р Емили Менъринг

Чантичка, портфейл и ключодържател на Гучи — Андреа Уошингтън

Еднодневен ваучер за двама в «Есклава» в Брейвърн Сентър — Елена Линкълн

Градински дизайн — Гиа Матео

Килим Коко де Мер & комплект парфюми — Елизабет Остин

Венецианско огледало — господин и госпожа Дж. Бейли

Два кашона вино по Ваш избор от Олбън Истейтс — Олбън Истейтс

Два ВИП билета за Екс Ти Уай — госпожа Л. Йесъов Рали в Дейтона — И Ем Си Брит Инк.

«Гордост и предразсъдъци» от Джейн Остин, първо гадание — д-р А. Ф. М. Лейс-Фийлд

Еднодневно шофиране на астон мартин ДБ7 — господин и госпожа Л. У. Нора

Маслена картина «В неизвестността» от Дж. Тротън — Кели Тротън

Урок по каране на безмоторен самолет — Сиатълско летателно дружество

Ваканционен уикенд за двама в хотел «Хийтман», Портланд — хотел «Хийтман»

Един уикенд в Аспен, щата Колорадо (шест места) — господин К. Грей

Едноседмичен престой на борда на яхтата «СюзиКю» (шестместна), закотвена на Света Лусия — д-р и госпожа Ларин

Една седмица на езерото Адриана, щата Монтана (осем места) — господин и госпожа Грей»

C$

«Мамка му!» Примигнах към Крисчън.

— Имаш имот в Аспен, така ли? — прошепнах. Търгът течеше и трябваше да говоря тихо.

Крисчън кимна, малко изненадан и като че ли подразнен от моето възклицание, и вдигна пръст пред устните си, за да ме накара да млъкна.

— Навсякъде ли имаш имоти? — продължих аз.

Крисчън отново кимна и предупредително наклони глава настрани.

Цялата шатра избухна в овации и аплодисменти: една от наградите беше продадена за дванайсет хиляди долара.

— После ще ти кажа — тихо отговори Крисчън. — Исках да дойда с теб — прибави доста намусено.

«Само че не дойде.» Нацупих се и осъзнах, че още съм кисела и че това несъмнено е последица от топчетата. Настроението ми се развали, след като открих госпожа Робинсън в списъка на щедрите дарители.

Огледах се да видя дали ще я забележа, но не мярнах характерната й коса. Крисчън определено щеше да ме предупреди, ако беше поканена. Седях и кипях, и аплодирах, когато трябва.

Започна наддаването за уикенда в имота на Крисчън в Аспен и цената стигна до двайсет хиляди долара.

— Първи път… втори път — викна церемониалмайсторът.

И не знам какво ме прихвана, обаче изведнъж чух собствения си глас да надвиква врявата:

— Двайсет и четири хиляди долара!

Всички маски на масата смаяно се обърнаха към мен. Най-силна бе неговата реакция. Чух ахването му и усетих гнева му, който ме заля като цунами.

— Двайсет и четири хиляди долара за прелестната дама в сребристо, първи път, втори път… Продадено!