Белязана

Девета глава

Кафенето определено беше готино… опа, имах предвид залата за вечеря, както беше написано на табелката пред входа. Нямаше нищо общо с типичните гадни и студени училищни столови, в които бях ходила досега, където акустиката е толкова ужасна, че през половината време не чувах Кайла какво ми бръщолеви. Тази зала тук беше топла и приветлива. Стените бяха направени от същата странна смесица от тухли и черни камъни, както и останалата част на сградата. Имаше тежки дървени масички за пикник с дървени пейки с меки седалки и облегалки. На всяка маса седяха по шестима души, а в средата на залата имаше голяма маса, цялата отрупана с плодове, сирене, месо. На нея имаше голям кристален бокал, пълен с течност, която подозрително приличаше на червено вино. (Хм, вино в училище? Моля?)

Таванът на залата беше нисък, а стените бяха само от прозорци и стъклени врати. Тежките кадифени завеси бяха дръпнати и можех да видя навън красивия двор с каменни пейки, извити пътечки и оформени храсти и цветя. В средата на дворчето имаше огромен фонтан, от който бликаше вода. Беше много красив, особено така огрян от лунната светлина и от малките старинни газени лампи.

Повечето от масите вече бяха заети и отрупани с храна. Когато ние със Стиви Рей влязохме в залата, всички любопитни погледи се обърнаха към нас. Поех си дълбоко дъх и вдигнах високо глава. Открих им чудесна гледка към белега, от който всички сякаш бяха обсебени. Стиви Рей ме поведе към витрините, от които се вземаше храната.

— Каква е тази маса в средата? — попитах аз, докато вървяхме.

— Това е символичен дар за богинята Никс. Винаги се оставя място и за нея на трапезата. В началото изглежда малко откачено, но с времето ще свикнеш и ще започне да ти се струва съвсем нормално.

В интерес на истината изобщо не ми изглеждаше откачено. Най-малкото поне имаше логика. Нали и богинята живее тук. Нейните знаци бяха навсякъде. Статуята й се извисяваше гордо на входа на храма. На всяка крачка в училището започнах да забелязвам малки картини и фигури, които я изобразяваха. Нейната Висша жрица беше мой ментор и не мога да отрека, че започнах да се чувствам някак свързана с Никс. Положих усилие, за да не докосна в този момент белега на челото си. Вместо това си взех табла и се наредих на витрините след Стиви Рей.

— Не се притеснявай — прошепна ми тя. — Храната наистина е добра. Няма да те карат да пиеш кръв, да ядеш сурово месо или нещо подобно.

Отпуснах се с облекчение. Повечето ученици вече се хранеха, така че нямаше голяма опашка. Когато дойде нашият ред, направо ми потекоха слюнките. Спагети! С чесън?!

— Това, че вампирите не понасяли чесън, е пълна тъпотия — ми прошепна Стиви Рей, докато слагахме чиниите си.

— Така ли? Ами това, че вампирите трябвало да пият кръв?

— Не.

— Не?

— Не е тъпотия.

Чудесно. Прекрасно. Точно каквото имах нужда да чуя. Опитах се да не мисля за кръв и други подобни неща и си взех чаша чай, след което последвах Стиви Рей към една маса, на която момиче и момче си говореха оживено, докато хапваха. Естествено разговорите веднага спряха, щом седнахме там, което по никакъв начин не трогна Стиви Рей, Настаних се на мястото срещу нея, а тя започна да ме представя:

— Привет на всички. Запознайте се с новата ми съквартирантка Зоуи Редбърд. Зоуи, това е Ерин Бейтс. — Тя посочи с ръка към извънредно красивата блондинка, която стоеше от моята страна на масата. (Хм, колко ли извънредно красиви блондинки може да има в едно училище? Нямат ли си нещо като лимит?) — Ерин е «красавицата» — обясни Стиви Рей, като отбеляза и кавичките с жест. — Освен това тя е забавна, умна и има повече обувки от всеки друг.

Ерин откъсна очи от знака на челото ми за достатъчно дълъг период, в който успя да каже:

— Здрасти.

— А това е единственото момче в нашата група. Деймиън Маслин. Но той е гей, така че не съм сигурна дали трябва да го броим за момче.

Вместо да се подразни от думите й, Деймиън гледаше спокойно и невъзмутимо.

— Всъщност, понеже съм гей, трябва да ме броите даже за две момчета, защото, от една страна, от мен получавате мъжката гледна точка за нещата, а, от друга — няма опасност да започна да ви пускам ръце.

Лицето му беше спокойно и нежно, имаше кафява коса, а очите му ми напомняха на сърненце. Всъщност беше красавец. Но не с онази типично момичешка красота, която придобиват хомосексуалните момчета, когато решат официално да обявят това, за което всички отдавна са се досетили (всички, с изключение на напълно неподозиращите им обикновено родители). Деймиън не беше женствен гей. Беше симпатично момче с хубава усмивка. Освен това се стараеше да не се втренчва в белега ми, което веднага оцених.

— Брей, може би си прав. Не се бях замисляла за нещата по този начин — каза Стиви Рей и отхапа голяма хапка от чесновото си хлебче.

— Не й обръщай внимание. Останалите тук сме почти нормални — усмихна ми се Деймиън. — И сме ужасно доволни, че най-сетне дойде. Стиви Рей направо ни подлуди, докато се чудеше какво ще представляваш.

— Дали ще си някоя от онези откачени момичета, които миришат лошо и представата им за вампирите е като за някакви идиоти — обясни Ерин.

— Или пък някоя от онези — допълни Деймиън и посочи с очи масата вляво от нас. Проследих погледа му и стомахът ми се сви, когато разбрах кого има предвид.

— Говориш за Афродита ли?

— Да — потвърди той. — И за нейната групичка от подлизурки.

— Групичка от какви? — примигах неразбиращо.

Стиви Рей въздъхна.

— Ще му свикнеш на Деймиън с неговата мания да употребява странни думи. Поне в случая тази не я е измислил сам и не се налага да го питаме за превод. Подлизурките са ласкателки и подмазвачки.

— Както и да е. Направо ми се гади от тях — каза Ерин, без да повдига поглед от чинията си със спагети.

— А кои са те?

— «Дъщерите на мрака» — отвърна Стиви Рей и аз усетих как леко понижи глас.

— Нещо като женски клуб — допълни Деймиън.

— На кучките от ада — намеси се Ерин.

— Е, моля, моля! Няма нужда да настройваме Зоуи срещу тях предварително. Може пък тя да се разбира с тях добре, кой знае? — предположи Стиви Рей.

— Заеби ги тия кучки от ада! — възкликна Ерин.

— Внимавай с приказките. Все пак ядеш с тази уста — скастри я Деймиън.

Изключително доволна от факта, че никой от тях не харесва Афродита, тъкмо се канех да ги поразпитам още, когато едно момиче се появи и се плъзна заедно с таблата си точно зад Стиви Рей. Беше шоколадовокафява, с гъсти къдрици и плътни устни и изглеждаше като африканска принцеса. А очите й бяха толкова тъмни, че сякаш нямаше зеници.

— Никой ли — каза тя, посочвайки с очи Ерин — не се сети да ме вдигне и да ме светне, че отиваме на вечеря.

— Все си мислех, че съм ти съквартирантка, а не майка — отвърна Ерин лениво.

— Не ме карай да ти отрежа хубавата руса косица посред нощ! — закани се африканската принцеса.

— Правилната реплика би трябвало да е: «Не ме карай да ги отрежа хубавата руса косица посред бял ден.» На практика тук денят е нощ, а нощта — ден. Времето е обърнато — намеси се Деймиън.

Черното момиче присви очи към него.

— Деймиън, хабиш последните ми нервички, за да ме занимаваш с лингвистичните си изгъзици!

— Шоуни — намеси се набързо Стиви Рей. — Моята съквартирантка най-после пристигна. Запознай се със Зоуи Редбърд. Зоуи, това е Шоуни Коул.

— Здрасти — казах с уста, пълна със спагети.

— Та така. Зоуи, защо полумесецът ти е запълнен, след като си още новобелязана? — Всички на масата се шокираха от въпроса на Шоуни и настъпи тишина. Тя се огледа. — Какво, не се преструвайте, че и вие не се чудите същото.

— Може и да се чудим, но може и да сме достатъчно тактични, че да не питаме директно — каза спокойно Стиви Рей.

— О, я стига. — Тя сви рамене. — Това е прекалено важно. Всеки иска да разбере каква е причината. Нямаме време да си играем игрички, когато и клюките са замесени. — Тя се обърна отново към мен: — Та какъв е случаят с полумесеца?

Явно сега ще трябва да приключим с това. Изпих глътка чай, колкото да прочистя гърлото си. И четиримата се взираха с очакване в мен.

— Ами… аз съм си новак. Не мисля, че съм с нещо по-различна от вас. — Тогава започнах да бърборя нещата, които измислих, докато останалите говореха. Знаех, че ще трябва да отговоря на този въпрос. Не съм глупава. Объркана — може би, но не и глупава. А вътрешното ми чувство ми казваше, че е по-добре да не разказвам истинската история за преживяването ми извън тялото и срещата ми с Никс.

— Всъщност не знам със сигурност защо полумесецът ми е запълнен. Не беше такъв първоначално, когато Ловецът ме беляза. Но малко по-късно същия ден имах инцидент. Паднах и си ударих лошо главата. Когато се събудих, полумесецът беше така, както изглежда сега. Мислих много за това и единственото, което ми хрумва като обяснение, е, че всичко това е нещо като реакция на тялото ми към удара по главата. Загубих много кръв, бях в безсъзнание, може би това по някакъв начин е предизвикало преждевременното запълване на белега, не знам.

— Хм… — изпуфтя Шоуни разочаровано. — Надявах се, че е нещо доста по-интересно. Нещо, от което да стане добра клюка.

— Съжалявам — измърморих аз.

— Внимавай, сестра ми. — Ерин се обърна към нея. — Започваш да говориш така, сякаш мястото ти е на ей онази маса. — И тя посочи с очи към «Дъщерите на мрака».

— Само през трупа ми — намръщи се тя.

— Е, сега вече тотално объркахме Зоуи — каза Стиви Рей.

Деймиън въздъхна многострадално.

— Ще ви обясня, с което отново ще докажа колко съм ценен за тази група, със или без пенис.

— Наистина ми се иска да не използваш думата с «п» докато се храня — измърмори Стиви Рей.

— Аз пък го одобрявам — включи се Ерин. — Ако всички наричат нещата е истинските им имена, животът ни ще е много по-лесен. Например, като «отивам до тоалетната», аз всъщност имам нужда да отделя урина. Просто. Ясно. Точно.

— Отвратително. Неприлично. Грубо — възрази Стиви Рей.

— Сестра ми, аз съм с теб — каза Шоуни. — Мисля, че ако говорим за нещата както са си, например уриниране, менструация и т. н., всичко ще бъде много по-просто.

— Добре, хайде да не говорим за менструация, поне докато ядем на масата. — Деймиън направи знак с ръка, сякаш се опитваше физически да спре разговора. — Може и да съм гей, но това ми идва малко в повече. — Той погледна към мен и се зае да ми обяснява: — Шоуни и Ерин се наричат сестри, защото дори очевидно да са доста противоположни — Ерин е изключително светла и руса, а Шоуни има ямайски произход и кожата й е с цвят на кафе…

— Благодаря, че оценяваш колко съм черна — прекъсна го Шоуни.

— Пак заповядай — не се трогна той и продължи да ми обяснява: — Въпреки че на външен вид нямат много общо, те са адски еднакви.

— Сякаш са близначки, разделени в деня на раждането си — намеси се Стиви Рей.

В този момент Ерин и Шоуни се усмихнаха една на друга и свиха рамене. Тогава забелязах, че са облечени еднакво — тъмни дънкови якета с избродирани златни криле на предните джобове, с черни тениски и черни панталони. Дори обиците им бяха еднакви — големи златни халки.

— Нищо няма значение, когато е налице еднаква привързаност към обувките! — Шоуни вдигна крак и показа ботушите си — бяха от черна кожа и имаха сребърна катарама около глезена.

— Така — прекъсна я Деймиън и завъртя очи в знак на досада. — «Дъщерите на мрака». Накратко, те са група богаташчета, които твърдят, че са в услуга на училищния дух.

— Или накратко: те са адските кучки — прекъсна го Шоуни.

Ерин се засмя:

— Това е точно каквото и аз казах.

— Вие двете изобщо не ми помагате — скара им се Деймиън. — Така, докъде бях стигнал?

— До училищния дух и т. н. — подсказах аз.

— Така, значи те претендират, че са училищна вампирска организация и е прието тяхната лидерка да бъде предложена за Висша жрица, така че се очаква да бъде сърцето и духа на училището, като една бъдеща лидерка във вампирското общество и прочие, и прочие, и дъра-бъра. Представи си надути стипендиантки, кръстосани с клакьорки и обратните от училищния оркестър.

— Хей, не е ли проява на неуважение към твоята хомосексуалност да ги наричаш обратни?

— Използвам думата като синоним на привързаност — поясни Деймиън.

— И футболистите. Нека не забравяме и тях. Те са «Синове на мрака» — добави Ерин.

— Вярно е, сестра ми. Направо е престъпление и срамотия, че такива сериозни готини младежи са засмукани там…

— При това буквално — вметна Ерин с мръснишка усмивка.

— От адските кучки — завърши Шоуни.

— Ехо? Само ме прекъсвате!

Трите момичета му се усмихнаха извинително. Стиви Рей се престори, че си заключва устата и изхвърля ключа.

Направи ми впечатление, че си правеха шеги на тема свирки, което ме накара да си мисля, че малката сцена, на която станах свидетел, не е нещо необичайно.

— Но това, което «Дъщерите на мрака» най-вече представляват, е банда кучки, които се опитват да упражняват власт над останалите. Те искат всички да ги следват, да се подчиняват на откачените им идеи за това какво значи да си вампир. Най-много мразят хората и ако не споделяш тяхното отношение, не искат да имат нищо общо с теб.

— Освен да ти вгорчават живота добави Стиви Рей. От изражението й можех да заключа, че тя имаше личен опит от това, за което говори, и си спомних колко беше пребледняла, когато Афродита ме доведе в стаята й. Трябваше по-късно да я попитам какво точно се е случило.

— Не ги оставяй да те плашат — каза Деймиън. — Просто си пази гърба и…

— Здравей, Зоуи. Радвам се да те видя отново толкова скоро.

Този път нямах никакви затруднения да разпозная гласа й. Беше като мед — лепкав и прекалено сладък. Всички се стреснахме. Тя беше облякла пуловер точно като моя, само че на гърдите й беше избродиран различен знак — три женски силуета, подобни на богини, едната от които държеше ножици.

Носеше много къса черна плисирана пола, черен чорапогащник със сребърни нишки и черни ботуши до коленете. Зад нея стояха две момичета, облечени почти по същия начин. Едната беше чернокожа, с невъзможно дълга коса, а другата беше поредната блондинка. Като се вгледах в корените на косата й по-добре обаче, стигнах до извода, че е естествено руса толкова, колкото съм и аз.

— Здравей, Афродита — отговорих, понеже всички останали бяха прекалено стреснати, за да говорят.

— Надявам се, че не прекъсвам нищо? — каза тя лицемерно.

— Не, не прекъсваш. Обсъждахме боклука, който ще трябва да се изхвърля тази вечер — изрече Ерин с широка престорена усмивка.

— Е, вие сигурно сте наясно с тези неща — подсмихна се Афродита и обърна гръб на Ерин, която стисна юмруци и изглеждаше така, сякаш ще метне масата по Афродита. — Зоуи, смятах да ти кажа нещо, но просто ми изхвръкна от ума. Искам да те поканя да се присъединиш към «Дъщерите на мрака» по време на нашия ритуал по Пълнолуние следващата нощ. Знам, че е необичайно за някого, който не е прекарал достатъчно време тук, да присъства на ритуал толкова скоро, но твоят белег ни подсказва, че ти не си просто обикновен новак. — Тя хвърли поглед към Стиви Рей. — Вече го споменах на Неферет и тя се съгласи, че за теб ще е полезно да се присъединиш към нас. Подробностите ще ти кажа по-късно, когато не си толкова заета с ъъъ… боклука.

Тя отправи към останалите широка и саркастична усмивка, след което се врътна и отлетя заедно със свитата си.

— Адски кучки! — изрекоха в един глас Шоуни и Ерин.