Белязана

Десета глава

— Имам чувството, че този хюбрис ще погуби Афродита в крайна сметка.

— Хюбрис — обясни ми Стиви Рей, — това е нечовешка арогантност.

— Тази дума я знаех — казах аз, все още гледайки след Афродита и придружителките й. — В училище тъкмо учихме Медея, където подобна арогантност погуби Язон.

— Ще съм много щастлива да й избия хюбриса от тъпата глава — включи се Ерин.

— Аз ще я държа, за да ти е по-лесно — каза Шоуни.

— Не, обсъждали сме това и друг път. Наказанието за сбиване е много сериозно. Просто не си струва — намеси се Стиви Рей.

Направи ми впечатление как Шоуни и Ерин пребледняха и ми се прииска да разбера какво толкова лошо може да бъде това наказание за сбиване. Но в този момент Стиви Рей се обърна към мен:

— Просто се пази, Зоуи. Дъщерите на мрака и особено Афродита могат да изглеждат почти нормални на моменти, но точно тогава са най-опасни.

Поклатих глава.

— О, не, не. Изобщо нямам намерение да ходя на тази тяхна работа е пълнолунието.

— Според мен трябва да отидеш — каза Деймиън внимателно.

— Неферет е дала съгласието си — допълни Стиви Рей. — Това значи, че тя ще очаква да отидеш. Не можеш да кажеш «не» на своя ментор.

— Особено пък ако менторът ти е Неферет, Висшата жрица на Никс.

— Не мога ли просто да кажа, че не съм готова за… за… каквото и да представлява това, което ще искат от мен, и да помоля Неферет да ме извини за отсъствието от тяхното пълнолунно мероприятие?

— Можеш, но тогава Неферет ще трябва да им съобщи и те ще си помислят, че се страхуваш от тях.

Помислих си за това, което вече се беше случило между мен и Афродита, и то за толкова кратко време.

— Ох, Стиви Рей, аз май вече се страхувам от тях.

— В никакъв случай не допускай да го разберат. — Тя погледна надолу, за да прикрие смущението си. — Това е дори по-лошо, отколкото да се изправиш срещу тях.

— Миличка — каза Деймиън и потупа нежно ръката й, — престани да се измъчваш заради това.

Тя му се усмихна с благодарност, а после се обърна към мен:

— Просто отиди. Бъди силна и отиди. Няма да ти направят нищо чак толкова ужасно по време на ритуала, все пак е тук, в сградата на училището. Едва ли биха се осмелили…

— Така е, те правят всичките си гадости далеч оттук, където вампирите по-трудно ще ги хванат — обади се Шоуни. — Когато са в училище, се преструват на отвратително сладки госпожички, така че никой да не загрее какви са всъщност.

— Никой, освен нас — уточни Ерин и посочи с ръка не само нашата малка групичка, но и всички останали наоколо.

— Не знам, може пък Зоуи да ги хареса — каза Стиви Рей без грам сарказъм или ревност.

Поклатих глава.

— Няма начин. Няма да се движа с тях. Не ми харесва този тип хора. Въобще не си падам по такива, които се опитват да контролират останалите и ги карат да се чувстват зле, само за да си затвърдят самочувствието. И не искам да ходя на ритуала им по повод пълнолунието — отсякох аз, спомняйки си за втория ми баща и неговите приятелчета. Каква ирония на съдбата е, че имат толкова общи неща с група тийнейджърки, които се взимат за дъщери на богиня.

— Аз бих дошла с теб, ако можех. Всеки от нас би дошъл, но ако не си една от «Дъщерите на мрака», можеш да присъстваш само с покана — каза Стиви Рей тъжно.

— Добре, стига толкова. — Изведнъж почувствах, че вече не съм гладна. Бях много, много уморена и наистина исках да сменим темата. — Хайде да ми обясните сега за различните символи, които имаме на униформите си. Разбрах само за нашия — спиралата на Никс. Деймиън има същата, значи и той е… — Направих пауза, за да си спомня обяснението на Стиви Рей. — И той е третокурсник. Но Ерин и Шоуни имат криле, а Афродита имаше някакъв различен символ.

— Имаш предвид, освен царевичния кочан, забоден в кльощавия й задник — промърмори Ерин.

— Има предвид трите Орисници — прекъсна я Деймиън. — Те са дъщерите на Никс. Всички шестокурсници носят такива символи, на които Астропа държи ножица — символ на края на обучението.

— А за някои от нас и края на живота — каза мрачно Ерин.

Това накара всички да замълчат. Когато вече не издържах неловкото мълчание, попитах:

— А какво значат символите на Ерин и Шоуни?

— Крилете на Ерос, който е потомък на Никс.

— Богът на Любовта — каза Шоуни и разклати бедра.

Деймиън й се намръщи и продължи с обясненията си:

— Златните криле на Ерос са символът на четвъртокурсниците.

— Защото ние сме любовчиите — започна да се поклаща на стола си Ерин, вдигна ръце над главата си и разклати бедра.

— Всъщност това е така, за да ни се напомня способността на Никс да обича, а крилете символизират нашия непрекъснат път напред.

— А какъв е символът на петокурсниците?

— Златната колесница на Никс, разпръскваща звезди — обясни ми Деймиън.

— Според мен това е най-красивият от всички символи — каза Стиви Рей. — Тези звезди светят като луди.

— Колесницата символизира това, че ние продължаваме по пътищата на Никс. Звездите символизират магията на изминалите две години, които оставяме зад гърба си.

— Деймиън, ти си много прилежен ученик — отбеляза Ерин.

— Казах ти, че трябва да го вземем да ни помага на теста по човешка митология — засмя се Шоуни.

— Имам спомен, че аз ти казах да го вземем…

— Както и да е — надвика ги Деймиън. — Това е всичко, което има да се знае за четирите символа. Елементарно е всъщност. — Той изгледа строго близначките. — Да бяхте внимавали в час, вместо да си разменяте бележки и да зяпате момчетата, които ви се струват готини.

— Ти наистина си голяма превземка, Деймиън — заяде се Шоуни.

— Дори за гей — допълни Ерин.

— Ерин, струва ми се, че косата ти е малко раздърпана днес. Не искам да бъда гаден, но май трябва да помислиш за смяна на козметиката си. Трябва да се внимава с тия работи, още малко и ще започне да ти цъфти.

Ерин се стресна, ококори се и машинално заопипва косата си.

— О, не, не, не. Не мога да повярвам, че й го каза. Знаеш колко е откачена на тема коса! — Шоуни се наежи като оцветена в шоколадово риба балон.

Деймиън просто се усмихна в отговор и се концентрира върху спагетите си. Самото олицетворение на невинността.

— Айде стига! — Стиви Рей набързо се изправи и ме задърпа за лакътя. — Зоуи изглежда като пребита. Вие помните какви бяхте, когато попаднахте тук за пръв път. Ще си ходим в стаята вече. Аз имам да уча за теста по социология, така че сигурно ще се видим чак утре.

— Добре, до скоро — каза Деймиън. — Зоуи, много ми беше приятно да се запознаем.

— Да, добре дошла в адското училище — изрекоха Шоуни и Ерин в един глас, преди Стиви Рей да ме издърпа от масата.

— Благодаря ти. Наистина съм много уморена — казах на Стиви Рей, когато тръгнахме по коридора.

Останах много доволна от себе си, защото разпознах, че той води до главния вход. Спряхме, когато пред нас изскочи един охранен, сребристосив котарак, който преследваше по-малко, измъчено на вид коте.

— Велзевул, остави Ками на мира! Деймиън ще те одере жив, ако те види. — Стиви Рей посегна да хване котарака, но не успя. За това пък той спря да гони малкото коте и набързо се върна обратно, откъдето беше дошъл.

— Шоуни и Ерин трябва да научат тази котка как да се държи. Винаги преследва някого. — Тя ми хвърли един поглед, докато излизахме от сградата малко преди момента на зазоряване. — Това мъничко сладко коте се казва Камерън и е на Деймиън. Велзевул е на Ерин и Шоуни. Избра си ги и двете едновременно. Да, звучи странно, но след известно време ще разбереш, че те наистина трябва да са близначки.

— Изглеждат готини.

— О, невероятни са. Често се карат, но всъщност са страшно лоялни и никога няма да оставят някой да говори зад гърба ти. Е, те ще го правят, но това е различно, защото няма да злословят.

— Деймиън много ми допадна.

— Той е голям сладур и е страшно умен. Понякога ми е мъчно за него.

— Защо?

— Ами… когато е дошъл тук преди шест месеца, си е имал съквартирант. Но веднага щом онзи е разбрал, че Деймиън е гей (а той не го е криел), отишъл да се оплаче на Неферет, че няма да дели стаята си с някакъв педал.

Отвратително. Не мога да понасям хомофобите.

— А Неферет как е реагирала на това поведение?

— Дала е ясно да се разбере, че момчето… То всъщност си е сменило името на Тор, когато е дошло тук. — Тя поклати глава и завъртя очи в знак на досада. — Това не говори ли достатъчно за него? Та Неферет е дала ясно да се разбере, че не е съгласна с него и предложила на Деймиън да си избере къде иска да живее — сам или да остане при Тор. Той естествено избрал да остане сам. Кой не би избрал това?

— Естествено. И аз не бих избрала да деля стаята си с хомофоба Тор.

— Всички сме на това мнение. И оттогава Деймиън няма съквартирант.

— Няма ли други хомосексуални ученици в училището?

— Има. Срещат се и няколко момичета, но въпреки че някои от тях са свестни и се виждаме от време на време, повечето предпочитат да са си затворена групичка. А и прекарват по-голямата част от времето си в храма на Никс. Е, разбира се, има и много тъпачки, които по време на партита се нахвърлят една на друга, но само ако ги гледа някое готино момче.

Поклатих глава:

— Никога не съм разбирала защо момичетата си мислят, че да се натискат една друга, ще им увеличи шансовете да свалят момчета. Мисля, че по-скоро би имало обратен ефект.

— И за какво изобщо ми е гадже, което ще ме намира за секси само когато се целувам с друго момиче?

— А хомосексуални момчета?

Стиви въздъхна.

— Има няколко, освен Деймиън, но са прекалено странни и прекалено женствени за него. Много ми е тъжно, защото той е доста самотен. Дори родителите му не му пишат.

— Не могат да преживеят това, че е станал вампир?

— Не, на тях въобще не им пука. Всъщност не казвай нищо на Деймиън, защото това много го наранява, но според мен те даже са изпитали облекчение, че е дошъл тук. Просто не са знаели какво да правят със син гей.

— А защо е необходимо да правят нещо? Той пак си е техният син, просто харесва момчета.

— Работата е там, че те живеят в Далас и баща му е някаква голяма клечка в обществото на Вярващите. Мисля, че е някакъв министър или нещо от този сорт.

Протегнах ръка.

— Стига, няма нужда да казваш и дума повече. Цялата работа ми стана кристално ясна.

И наистина беше така. Бях отлично запозната с тесногръдието на тези хора, за които единствено вярно е само тяхното собствено мнение. Дори само при мисълта за тях се депресирах.

Стигнахме до общежитията и Стиви Рей отвори входната врата. Общата стая беше почти празна, имаше само няколко момичета, които гледаха телевизия. Стиви Рей им махна с ръка разсеяно.

— Искаш ли да си вземем нещо за пиене горе?

Кимнах в знак на съгласие и я последвах към една по-малка стая, в която имаше четири хладилника, голяма мивка, две микровълнови фурни, много шкафове и симпатична бяла дървена маса в центъра. Всичко изглеждаше като в обикновена кухня, само дето тази беше попрекалила с хладилниците. Всичко беше чисто и подредено. Стиви Рей отвори един хладилник и аз надникнах зад рамото й. Имаше всякакви питиета — газирани, сокове, както и от онази гадна на вкус минерална вода.

— Какво си избираш?

— Нещо газирано, например кола.

Тя ми връчи две кутийки диетична кола.

— В другите два хладилника има плодове и зеленчуци, а в третия — месо за сандвичи. Те са винаги пълни. Вампирите са напълно вманиачени в идеята да се храним здравословно, така че тук няма да намериш чипсове и други подобни неща.

— И няма шоколад?

— Всъщност има някакви скъпи шоколади в шкафовете. Според вампирите шоколадът в умерени дози е дори полезен.

Хм, така ли? А кой, по дяволите, би искал да яде шоколад в умерени дози?

Запазих тази мисъл за себе си, докато се качвахме по стълбите и влязохме в стаята си.

— Значи вампирите… — Малко се запънах на думата. — Вампирите значи си падат по здравословното хранене?

— Хм, да. Но според мен повече ги интересува новаците да се хранят здравословно. Искам да кажа, че няма да видиш дебели вампири, но също така няма да видиш и вампир да гризе морков или да се тъпче със салата. Обикновено те ядат в своя собствена зала за хранене и слуховете твърдят, че добре си похапвали. — Тя се доближи до мен и понижи глас: — Чувала съм, че ядели много червено месо. Имам предвид сурово червено месо.

— Ъъъгх! — представих си Неферет как глозга кървава пържола и гледката определено не ми хареса.

Стиви Рей потръпна и продължи:

— Понякога се случва нечий ментор да седне с новаците на една маса, но тогава само пийва една-две чаши вино. Никога не се хранят с нас.

Стиви Рей отвори вратата и аз с въздишка се метнах на леглото и събух обувките си. Господи, колко бях уморена. Разтривайки краката си, се замислих каква ли е причината възрастните вампири да не искат да седят на една маса с нас и много скоро установих, че нямам желание да разсъждавам над това дълго. Имам предвид, че това събужда прекалено много въпроси, като например какво точно ядат те и какво ще се налага да ям аз, когато стана вампир. Ъхх.

А някъде в подсъзнанието ми изникна споменът за начина, по който реагирах вчера на кръвта на Хийт. Това вчера ли беше? А също и реакцията ми при вида на кръвта на онова момче в тъмния коридор. Не, определено не исках да мисля за нито една от тези случки, така че набързо насочих мислите си към здравословната диета.

— Добре де, след като те самите не се интересуват толкова от здравословното хранене, защо са толкова вманиачени от нашата диета? — попитах Стиви Рей.

Тя срещна погледа ми. В очите й се таеше страх.

— Карат ни да се храним здравословно поради същата причина, поради която ни карат да спортуваме всеки ден, за да могат телата ни да станат колкото се може по-силни. Защото ако някой от нас започне да отслабва, да напълнява или да се разболява, това са първите признаци, че тялото му отхвърля Промяната.

— И след това умира — промълвих аз.

— Да — потвърди тъжно тя.