Отворих вратите към балкона, позволявайки на вечерния въздух да освежи стаята ми с благоуханията си. Макар и декемврийски, полъхът на вятъра погъделичка съвсем нежно кожата ми. Вече изобщо не ни допускаха навън, не и без стражи наоколо, така че трябваше да се задоволя с толкова.
Развихрих се из стаята и запалих няколко свещи в опит да u вдъхна малко уют.
Когато на вратата се почука, духнах кибритената клечка, стрелнах се към леглото с книга в ръка и разпилях полите на роклята си край себе си. О, да, Максън, винаги изглеждам така, докато чета.
— Влез — казах с едва доловим глас.
Когато Максън отвори вратата, вдигнах леко глава, улавяйки почудата му при вида на смътно осветената стая. Най-накрая погледът му стигна до мен и се плъзна по разголения ми крак.
— Ето те и теб — пророних, затворих книгата и станах да го посрещна.
Той бутна вратата след себе си и закрачи към мен, оглеждайки с интерес извивките на тялото ми.
— Исках да ти кажа, че изглеждаш ослепително тази вечер.
Отметнах част от косата си през рамо.
— А, харесваш роклята ми, значи? Нищо особено, седеше си в дъното на гардероба ми.
— Радвам се, че си я извадила.
Преплетох пръсти с неговите.
— Ела да поседнеш до мен. Напоследък не се виждаме особено често.
Той въздъхна и ме последва.
— Съжалявам. Положението е леко напрегнато, откакто загубихме толкова хора при онова нападение на бунтовниците, а знаеш какъв е баща ми. Изпратихме няколко стражи да пазят семействата ви и въоръжените ни сили са доста по-малобройни от обичайното. Освен това кралят ме притиска да сложа край на Избора, но аз отстоявам позицията си. Държа да обмисля добре нещата.
Седнахме на крайчеца на леглото и аз се намърдах близо до него.
— Разбира се. Все пак контролът трябва да е в твои ръце.
Той кимна.
— Именно. Съзнавам, че го казвам за хиляден път, но се побърквам, когато някой цели да ми окаже натиск.
Нацупих леко устни.
— Знам.
Той замълча и лицето му придоби неразгадаемо изражение. Чудех се как да придвижа нещата напред, без да му се сторя натрапчива, но просто нямах опит в провокирането на романтични моменти.
— Навярно ще прозвучи глупаво, но днес прислужничките ми сложиха нов парфюм, та се питах дали не е твърде силен? — подхвърлих и килнах глава на една страна, за да се наведе и помирише шията ми.
Той се доближи до мен, докосвайки с носа си чувствително кътче от кожата ми.
— Не, скъпа, прекрасен е — пророни с устни до извивката на рамото ми. После ги долепи до кожата ми. Аз преглътнах и опитах да се съсредоточа. Трябваше да имам поне някакъв контрол над ситуацията.
— Радвам се, че ти допада. Много ми липсваше.
Усетих как ръката му се плъзва по голия ми гръб и моментално сведох лице. Той стоеше насреща ми, приковал очи в моите, а устните ни се намираха едва на милиметри разстояние.
— Колко много ти липсвах? — прошепна той.
Втораченият му поглед, комбиниран с ниския тембър на гласа му, играеше причудливи игри с ритъма на сърцето ми.
— Толкова много — прошепнах в отговор. — Толкова, толкова много.
Приведох се напред, жадувайки устните му. Максън, уверен както винаги, ме придърпа към себе си с една ръка, а другата зарови в косите ми. Тялото ми копнееше да се слее с целувката му, но роклята ме възпираше. В следващия момент, внезапно изтръгната от унеса, си спомних плана си.
Плъзнах пръсти по ръцете на Максън и ги насочих назад към ципа на роклята ми с надеждата, че този стимул ще му е достатъчен.
Ръцете му се задържаха там за момент и тъкмо щях да го подканя да свали ципа, когато той избухна в смях.
Острият звук ме отрезви за част от секундата.
— Кое ти е толкова смешно? — попитах ужасена, мъчейки се да измисля по-незабележим начин да проверя дъха си.
— От всичките ти постъпки до момента тази е най-развлекателна! — каза Максън, прегъвайки се надве от смях, и плесна с ръка коляното си.
— Моля?
Той ме целуна силно по челото.
— Винаги съм се питал какъв ли ще е първият ти опит. — И отново прихна да се смее.
— Извинявай, трябва да вървя. — Дори по стойката му си личеше, че се забавлява. — Ще се видим сутринта.
После си тръгна. Просто си тръгна!
Аз останах на леглото… безкрайно унижена. Какво ме беше накарало да си мисля, че планът ми ще проработи? Максън може и да не знаеше всичко за мен, но поне беше наясно с характера ми — а такова поведение. просто не беше в мой стил.
Сведох поглед към абсурдната си рокля. Безспорно бях прекалила. Дори Селест не би си позволила такова нещо. Прическата ми беше твърде съвършена, гримът ми — твърде тежък. Максън бе знаел какво целя още от мига, в който беше прекрачил прага ми. Въздъхнах и се заех да духам свещите из стаята, чудейки се как ли щях го да погледна в очите на следващия ден.