Единствената

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Влязох в Дамския салон, замислена върху новия план на Максън. Кралицата още я нямаше, а всички момичета се бяха скупчили край прозорците и се кискаха.

— Америка, ела! — привика ме въодушевено Крис. Дори Селест се обърна с усмивка и ми махна да побързам.

Не знаех какво ме очаква и леко се притесних, но все пак отидох при групичката.

— О, боже мой! — изпищях удивена.

— Нали?! — въздъхна Селест.

Половината дворцови стражи тичаха голи до кръста в градината. Аспен ми беше казал, че им биели инжекции за увеличаване на мускулната маса, но очевидно и тренираха доста, за да поддържат телата си в изрядна форма.

Колкото и отдадени да бяхме на Максън, просто не можехме да пренебрегнем такава неустоима гледка.

— Вижте онзи русокосия — посочи Крис. — Е, струва ми се, че е рус. Косите им са толкова къси!

— На мен пък ми харесва този — отбеляза тихо Елиз, когато още един от стражите мина покрай прозореца.

— Не е за вярване какво правим! — изкиска се Крис.

— Ауу! Ей онзи там, със зелените очи — посочи Селест към Аспен.

Крис въздъхна.

— Танцувах с него на партито по случай Хелоуин. Освен че е чаровен, е и забавен.

— И аз танцувах с него — похвали се Селест. — Определено е най-симпатичният страж в двореца.

Не можах да стърпя усмивката си. Чудно ми стана как ли щеше да реагира, ако научеше, че същото момче е било Шестица в предишния си живот.

Докато го гледах как бяга, си спомних за всички онези пъти, в които силните му ръце ме бяха прегръщали. Постепенното ни отчуждение с Аспен беше неизбежно, но въпреки това се питах дали нямаше начин да си запазя поне част от любовта ни. Ами ако някой ден имах нужда от него?

— А ти, Америка? — попита Крис.

Единственият, който наистина привличаше вниманието ми, беше Аспен, а след като току-що бях изпитала онзи стар копнеж по него, въпросът u ме накара да се почувствам глупаво. Затова го избегнах.

— Не знам. Всичките са симпатични.

— Симпатични? — повтори изумено Селест. — Сигурно се шегуваш! Това са най-апетитните мъже, които някога съм виждала.

— Чак път толкова. Просто са се поразсъблекли — противопоставих u се аз.

— И все пак защо не им се полюбуваш малко? После ще гледаш само нас тричките — сопна ми се тя.

— Няма що! И Максън изглежда не по-зле без риза.

— Моля? — писна Крис.

Само след секунда, след като думите се бяха изплъзнали от устата ми, осъзнах смисъла им. Три чифта очи се пулеха насреща ми.

— И кога точно с Максън сте били заедно… голи? — поиска да узнае Селест.

— Не съм била гола!

— Но той е бил? — изуми се Крис. — Такава ли е била идеята на потресаващата ти рокля от снощи?

Селест ахна.

— Мръсница такава!

— Моля?! — изкрещях аз.

— Е, как иначе да те нарека? — озъби се тя и скръсти ръце. — Освен ако не проявиш желание да ни разкажеш какво точно се е случило и защо не сме прави да те обиждаме.

Само че нямаше как да им го обясня. Разсъбличането на Максън не беше особено романтичен момент, но не можех да им призная, че съм се грижила за раните по гърба му, главно защото бяха причинени от собствения му баща. Цял живот беше пазил тайната си. Предадях ли го сега, всичко помежду ни щеше да приключи.

— Селест му се натискаше полугола в коридора! — посочих я укорително аз.

Устата u зейна от изумление.

— Откъде знаеш?

— Ама всички ли сте се показвали голи пред Максън? — ужаси се Елиз.

— Не бяхме голи! — контрирах я аз.

— Добре — прекъсна ни Крис, протягайки ръце напред. — Да изясним положението. Кой какво е правил с Максън?

Всички се умълчахме за момент, никоя не искаше да се обади първа.

— Аз съм го целувала — престраши се Елиз. — Три пъти. Но друго не е имало помежду ни.

— Аз не съм го целувала въобще — призна си Крис. — Но по свой собствен избор. Той би ме целунал, ако му позволя.

— Сериозно? Нито веднъж? — шокира се Селест.

— Нито веднъж.

— Е, аз пък съм го целувала хиляди пъти — Селест отметна коса назад, явно решила, че постъпката u е повод за гордост, не за срам. — Най-хубавата ни целувка беше една нощ в коридора. — Тя ме стрелна с поглед. — Постоянно си шушукахме колко вълнуващо е, че всеки момент може да ни спипат.

Накрая всички очи се обърнаха към мен. В съзнанието ми изникнаха думите на краля и уверението му, че по всяка вероятност останалите момичета са доста по-освободени, отколкото аз самата можех да си позволя. Но вече знаех, че това беше поредното оръжие от арсенала му, поредният начин да срине самочувствието ми. Затова изплюх камъчето.

— Максън целуна първо мен, не Оливия. Просто не исках да се разчува. Оттогава имахме няколко… по-интимни момента, а по време на един от тях той беше без риза.

— И как е останал без риза? Може би магически се е изнизала през главата му? — притисна ме Селест.

— Той я съблече сам — поясних.

Незадоволена от отговора ми, Селест продължи с натиска.

— Той я съблече или ти я съблече?

— Май двамата заедно.

След кратка и наситена с напрежение пауза Крис взе думата.

— Така, вече всички знаем коя в какви отношения е с принца.

— И с какво ни помага това? — попита Елиз.

Никой не отговори.

— Просто искам да ви уверя, че… — подхванах плахо аз. — Всичките ни моменти на близост бяха изключително важни за мен и изпитвам истински чувства към Максън.

— Да не би да намекваш, че това не важи за нас, останалите? — озъби ми се Селест.

— За теб със сигурност.

— Как смееш?

— Селест, за никого не е тайна, че си търсиш мъж с влияние. Готова съм да се обзаложа, че макар и доста да харесваш Максън, не си влюбена в него. Просто опитваш да се домогнеш до короната.

Без да опровергае твърдението ми, Селест се обърна към Елиз.

— Ами тази госпожица? Не съм видяла и капка емоция у нея!

— Сдържан човек съм. Няма да е зле и ти да опиташ — отвърна светкавично на удара Елиз. Яростната искра, която видях в очите и, ме накара да я харесвам още повече. — В моето семейство браковете се уреждат от по-възрастните. Знаех какво ме очаква, затова не се вълнувам. Може и да не съм хлътнала по Максън, но поне го уважавам. Понякога любовта идва впоследствие.

— Честно казано, тъжно ми е за теб, Елиз — коментира състрадателно Крис.

— Няма защо. Има и по-важни неща от любовта.

Вперихме погледи в Елиз, предъвквайки наум думите и. Бях се борила за семейството си, а и за Аспен… от любов. А сега, колкото и да ме плашеше тази мисъл, нямах съмнение, че всичките ми действия по посока на Максън — дори безумно глупавите — бяха мотивирани от същото това чувство. Но дали нямаше и нещо по-значимо?

— Е, аз съм готова да си призная: обичам го — изстреля Крис. — Обичам го и искам да се омъжа за него.

Думите и незабавно ме върнаха в настоящето и ми се прииска да потъна вдън земя.

Какво бях започнала?

— Така, Америка, твой ред е — пришпори ме Селест.

Вкамених се, а дишането ми стана повърхностно. Отне ми известно време да намеря правилните думи.

— Максън е наясно с чувствата ми и единствено това е от значение.

Тя направи физиономия, но не продължи с инквизицията. Несъмнено се притесняваше, че ще u отмъстя със същите настойчиви въпроси.

В стаята се спусна тишина и всички се спогледахме умислено. Изборът течеше от месеци, но чак сега се подреждахме по коридорите към финалната линия. Всяка от нас беше надникнала във взаимоотношенията, които конкурентките u имаха с Максън — или поне в един техен аспект, — и вече можехме да ги съпоставим.

След няколко секунди кралицата влезе в Дамския салон и ни поздрави.

Направихме u реверанс и се разпръснахме. Всяка от нас се оттегли в своя ъгъл… насаме със себе си. Вероятно такъв беше естественият ход на съревнованието. Бяхме останали четири момичета, а принцът беше един, така че съвсем скоро три от нас щяха да се приберат у дома само с увлекателна история за преживяванията си от изминалата есен.