Изборът

ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

В крайна сметка реших да не се изолирам в стаята си. Предпочетох да се спотайвам в Дамския салон. Обикновено по цял ден скитах насам-натам - отскачах до някоя от библиотеките, разхождах се с Марли, а понякога дори се качвах до горния етаж да навестя прислужничките си. Сега обаче използвах Дамския салон като бърлога. Вътре не се допускаха мъже - дори стражи - без изричното позволение на кралицата. Изобщо -идеалното скривалище.

Но всяко чудо за три дни. В такова многолюдно обкръжение беше въпрос на време да дойде нечий рожден ден. Празникът на Крис се оказа в четвъртък. Естествено, беше споменала пред Максън, който никога не пропускаше възможност да раздава подаръци, и вследствие на това всички избраници бяха поканени на тържество със задължително присъствие. И така, четвъртъкът започна с фурия от момичета, които прескачаха от стая в стая, разпитваха коя какво ще облече и се превъзнасяха около предстоящото бляскаво събитие.

Не стана дума за подаръци, но реших все пак да я зарадвам с нещичко.

В деня на тържеството облякох една от любимите си ежедневни рокли и грабнах цигулката. Спирах се зад всеки ъгъл по коридорите към Банкетния салон, преценявайки обстановката. Щом стигнах целта си, тикнах глава през вратата, за да огледам стражите, подредени край стените. За щастие, Аспен го нямаше, но присъствието на толкова униформени мъже ми се стори комична гледка. Да не би да се готвеха за размирици?

Банкетният салон имаше приказна украса. По стените висяха празнични вази с впечатляващи букети от жълти и бели цветя, каквито надничаха и от разкошни бокали, разпръснати из цялата зала. Прозорците, стените, изобщо всичко неподвижно, беше накичено с гирлянди. Няколко малки масички бяха отделени от останалите и застлани с искрящо бели покривки. Отгоре им блещукаха ситни конфети. Ефектни панделки красяха облегалките на столовете.

В единия ъгъл на салона грамадна торта с цветовете на околната декорация само чакаше да бъде нарязана. Върху малка масичка до нея бяха наредени подаръците за рожденичката.

Имаше дори струнен квартет, който със замах обезмисляше идеята ми за подарък, а, разбира се, не липсваше и фотограф, през чийто обектив празненството щеше да се превърне в обществено достояние.

Настроението на гостите беше приповдигнато. Тайни - която досега бе успяла да се сближи единствено с Марли, разговаряше с Емика и Джена по-въодушевена от всякога. Марли, досущ като страж, постоянно се навърташе край един от прозорците. Нито веднъж не отстъпи от избрания си пост, но за сметка на това спираше всеки минувач за раздумка. Групичка Тройки - Кейли, Елизабет и Емили - се обърнаха към мен и ми помахаха лъчезарно. Отвърнах на поздрава им. Като че ли на този ден всички бяха обладани от духа на приятелството и щастието.

С изключение на Селест и Бариел. Обикновено неразделни, днес двечките се бяха отцепели в противоположни краища на салона - Бариел си бърбореше със Са- манта, а Селест седеше сама на една от масите, вкопчила ръка в кристална чаша с тъмночервена течност. Очевидно бях пропуснала нещо между снощната вечеря и днешния следобед.

Здраво стиснала калъфа с цигулката, тръгнах към дъното на салона, за да видя Марли.

- Здрасти, Марли. Добре са се постарали, а? - подхвърлих, оставяйки цигулката си на пода.

- Спор няма. - Тя ме прегърна. - Дочух, че Максън щял да намине по-късно, за да поздрави Крис лично. Не е ли мило от негова страна? Сигурно й е подготвил страхотен подарък.

Марли продължи да се превъзнася с типичния си патос. Още се чудех каква ли тайна крие, но вярвах, че сама ще подхване темата, приискаше ли й се да поговори с някого. Попразнословихме няколко минутки, докато от предната част на залата не се разнесе шумотевица.

Обърнахме се към вратата и докато приятелката ми запази спокойствие, моето настроение напълно се скапа.

Крис беше направила подчертано стратегически избор на тоалет. Всичките й гостенки се бяхме появили в ежедневно облекло - къси момичешки парцалки, а тя блестеше в рокля до пода. Дължината обаче не беше ос- новното. Разкошната й премяна сияеше в кремаво, почти бяло. Косата й бяха вдигнали с низ от жълти бисерни фуркети, образуващи дискретна имитация на тиара над челото й. Имаше зряло, царствено, булчинско излъчване.

Макар и сърцето ми да се намираше на кръстопът, почувствах болезнен пристъп на завист. Никоя друга нямаше да си спечели такъв момент. Колкото и тържества, колкото и вечери да ни очакваха, щеше да е проява на лош вкус да копираме този й външен вид. Забелязах как ръката на Селест - онази, която не беше заета с чашата, се свива на юмрук.

- Колко е красива само - коментира замечтано Марли.

- Повече от красива - отвърнах аз.

Тържеството се развихри, а двете с Марли гледахме отстрани. Най-изненадващо - и доста подозрително - Селест, видимо в разговорливо настроение, се лепна за Крис, докато рожденичката обикаляше из стаята и благодареше на всяко момиче поотделно, че я е уважило с присъствие; не че имахме избор.

Най-накрая стигна и до нашето слънчево ъгълче. Марли - съвсем предвидимо - се хвърли на врата й.

- Честит рожден ден! - изпищя възторжено.

- Благодаря ти! - отвърна Крис с не по-малка сърдечност.

- Навършваш деветнайсет, нали? - поинтересува се Марли.

- Да. Не мога дори да си представя по-хубав начин да отбележа повода. Толкова се радвам, че ни правят снимки. Майка ми ще е на седмото небе! Макар че разполагаме със средства, никога не сме имали достатъчно за такова празненство. Невероятно е! -Възкликна тя.

Крис беше Четворка, също като Марли. Кастата им не живееше в недоимък като моята, но предполагах, че по-добно разточителство беше недопустим лукс.

- Наистина е впечатляващо - вметна Селест. - Тържеството за миналогодишния ми рожден ден беше в черно-бяло. Появеше ли се някой дори с едно цветно петънце, не го допускахме да влезе.

- Еха - прошепна Марли. Думичката беше пропита със завист.

- Фантастично беше. Гурме ордьоври, сценично осветление... а музиката! Теса Тамбъл

долетя специално за партито ми. Чували сте за нея, предполагам?

И още как. Теса Тамбъл можеше да се похвали с поне десетина парчета в хит класациите. От време на време гледахме видеоклиповете й по телевизията, макар че мама не одобряваше особено. Според нея превъзхождахме многократно госпожички като Теса, а фактът, че те, за разлика от нас, се къпеха в пари и слава, направо я изкарваше извън нерви.

- Любимата ми изпълнителка! - ахна Крис.

, Теса е близка семейна приятелка, затова с радост направи концерт по случай рождения ми ден. Така де, кой би предпочел отегчителното присъствие на сбирщина Петици по време на празника си?

Марли ме стрелна с кос поглед. Видимо й беше станало неудобно заради пряката нападка на Селест.

- Опа - стрелна ме с поглед Селест. - Без да искам. Нямах намерение да те обидя.

Лепкавата сладост в гласа й ме подлудяваше. Отново изпитах непреодолимо желания

да я цапардосам... Не биваше да избухвам обаче.

- Не се сърдя - отвърнах спокойно вместо това. - Ами ти, Селест, с какво се занимаваш като Двойка? Незнайно защо не съм чувала твои песни по радиото.

- Модел съм - обясни ми тя с тон, който сякаш ме обвиняваше в невежество. - Сигурно си виждала рекламите ми.

- Не бих казала.

- Е, все пак си Петица. Едва ли можеш да си позволиш луксозни списания.

Заболя ме, понеже беше истина. Мей обичаше да прелиства скришом списанията в магазините, но нямахме причина да пилеем скромните си средства по тях.

Крис, отново вживявайки се в ролята на домакиня, реши да смени темата.

- Знаеш ли, Америка, от доста време се каня да полюбопитствам в кой бранш си била като Петица?

- Музикалния.

- Трябва да ни посвириш някой път!

Въздъхнах.

- Всъщност възнамерявах да те поздравя с изпълнение на цигулка. Струваше ми се интересен подарък, но ти вече си имаш цял струнен квартет, така че...

- О, моля те, посвири ни! - намеси се Марли.

- Моля те, Америка, нали съм рожденичка! - подкрепи я Крис.

- Ама ти си имаш цял... - Възраженията ми бяха напълно безполезни. Крис и Марли вече бяха помолили музикантите да направят пауза, а останалите момичета бързо се стекоха в нашия край на салона. Някои насядаха по пода с разперени поли, а други направо си придърпаха столове. Крис застана по средата, стиснала ръце от вълнение, а Селест стърчеше отстрани, държейки пълна кристална чаша, от която отпиваше.

Докато публиката ми се настаняваше, аз настроих цигулката. Младите музиканти дойдоха да ме подкрепят, а шепата забързани сервитьори оставиха работата за малко.

Поех си дълбока глътка въздух и опрях цигулката в брадичката си.

- Поздрав за теб, Крис - обявих е поглед към рожде- ничката.

Нагласих лъка на милиметри от цигулката, затворих очи и то плъзнах по струните.

За момент не съществуваха нито ехидната Селест, нито потайният Аспен, нито злонамерените бунтовници. На света нямаше нищо друго освен наниз от съвършени ноти, които се редяха плътно една до друга, сякаш се страхуваха, че времето ще ги раздели. Броеницата им обаче си оставаше непокътната и докато плаваше из пространството, от подарък за Крис се превърна в подарък за самата мен.

Може и да бях Петица, но не бях бездарница.

Мелодията се виеше изпод пръстите ми - позната като гласа на баща ми и миризмата на семейния дом - в продължение на няколко кратки, приказни момента, сетне се впусна в неизбежния си финал. Дръпнах лъка за последно през струните и го вдигнах във въздуха.

Потърсих с поглед Крис, нетърпелива да разбера дали е харесала подаръка ми, но дори не видях лицето й. Зад публиката се беше появил Максън. Облечен в сив костюм, под ръката си носеше кутия за Крис. Момичетата аплодираха любезно, но звукът не достигаше ушите ми. В съзнанието ми имаше място единствено за очарователното, благоговеещо изражение на Максън, което бавно премина в усмивка - усмивка, предназначена за мен, и никой друг.

- Ваше Величество - поздравих го с реверанс.

Всичките ми зрителки наскачаха да сторят същото.

Сред цялото това раздвижване дочух смаян писък.

- О, не! Крис, много съжалявам!

Още няколко момичета се пулеха в същата посока, а когато Крис се пообърна, разбрах причината. Върху разкошната й рокля червенееше петно от пунша на Селест. Изглеждаше като наръгана с нож.

- Извинявай, не съобразих движенията си. Стана случайно, Крис. Нека ти помогна. -За ухото на всеки незапознат тонът на Селест вероятно би прозвучал откровено, но не и за моето.

Крис се разплака и покри устата си с ръка, после избяга от салона, с което сложи край на тържеството. Максън тръгна след нея най-кавалерски, макар че много ми се искаше да беше останал.

Селест пледираше невинност пред всеки един слушател, който й беше на разположение. Тюздей кимаше в потвърждение, готова да свидетелства, но случката се посрещна с толкова въртене на очи и видимо разочарование, че подкрепата й беше безсмислена. Аз оставих цигулката си и безмълвно се отправих към вратата.

Марли обаче ме сграбчи за ръката.

- Някой трябва да направи нещо по въпроса.

Щом Селест бе съумяла да подтикне кротко същество като Ана към насилие, да скъса роклята ми без всякакви угризения и да събуди гнева на добрячка като Марли, значи, не заслужаваше да остане в Избора.

Налагаше се да я разкарам от двореца.