Извън закона

Петнадесета глава

Тен се оказа прав за продължителността на пътуването до каньона Септембър. И за мълчанието. Въпреки неравния път, през повечето време Даяна спа, което подсказа на Тен две неща. Първото беше, че се доверяваше напълно на шофьорските му умения, ала той вече знаеше това. Второто бе, че явно бе спала твърде малко предишната нощ, за да е в състояние да спи толкова дълбоко на подскачащата предна седалка на пикапа.

— Даяна — подхвърли Тен, когато вече не можеше да издържа повече.

Тя рязко отвори очи. Бяха тъмни, ясни, индиговосини като бездънния здрач.

— Явно мъркането на Паунс те е държало будна цяла нощ — рече мъжът, загледан в пътя. Един поглед към нея му бе напълно достатъчен.

— Паунс ловува нощем. — Мисълта за котарака, който се промъква в нощта в търсене на жертва напомни на Даяна за Невада. — Също като Невада.

— Твърде дълго е живял като воин. Също като мен. И също като мен Невада ще се излекува — сухо — отбеляза Тен. — Просто е нужно време.

Даяна не отвърна нищо. Тен почака, ала от съседната седалка не долетяха никакви звуци.

— Радвам се, че между Невада и Люк няма никакво съперничество — продължи Тен. — Сега вече ще се погаждат добре, след като животът е набил малко здрав разум в твърдите им глави.

Даяна не каза нищо.

Тен се вгледа в нея за няколко минути, сетне пътят отново прикова вниманието му. Мъжът си наложи да бъде търпелив и зачака тя да заговори. Чакаше.

И чакаше.

Все още чакаше, когато прекосиха Пикчър Уош, влязоха в каньона Септембър и стигнаха до издадената скала. Не за първи път се случваше двамата да не продумват с часове, ала за първи път мълчанието беше неловко. Слизането от пикапа не увеличи желанието на Даяна да говори. Разтовариха почти в пълно мълчание, като всеки вършеше своите задължения в лагера.

Тен отнесе двата спални чувала до ръба на издатината, довлече двата походни матрака и започна да приготвя леглото, което двамата с Даяна щяха да споделят. Усети, че тя безмълвно го наблюдава. Когато се изправи и се озърна, забеляза Даяна да се бори с раницата си, очевидно се приготвяше да излезе и да скицира, въпреки рязко намаляващата светлина. Той хвана китката й.

— По дяволите! — процеди през зъби. — Ти дойде при мен! Аз никога нищо не съм ти обещавал!

Очите на Даяна са разшириха върху бледото й лице. Тя изгледа продължително Тен, докато истината отекваше около нея като гръм, а болезнената светкавица пронизваше тялото и душата й.

— Да — дрезгаво промълви тя. — Зная.

Тен сви юмруци. Съгласието й би трябвало да го накара да се почувства по-добре, ала нищо подобно не се случи. Той все така си спомняше момента, когато го бе погледнала, все още замаяна от първото вкусване на сексуалното удоволствие, и бе прошепнала, че го обича.

Сега в очите й се четеше болка. Никога досега не бе усещал нечия болка тъй ясно, сякаш бе негова собствена.

— Слушай — започна той. — Удоволствието, което изпитваш, когато правим секс — това не е любов. Ще се изхаби. Винаги става така. Но дотогава няма причина да не му се насладиш докрай.

Единствено лекото трепване на клепачите на Даяна издаде чувствата й.

— Много мило от твоя страна, Тенеси.

Нежният й безстрастен глас го удари като камшик.

— Мило? Аз да не съм благотворителна организация. Аз съм мъж и се наслаждавам на секса с теб много повече отколкото съм се наслаждавал с която и да е друга жена. Страстта, която споделяме в леглото, е нещо изключително рядко и аз си давам сметка за това, дори ти да не го осъзнаваш!

Даяна вдигна поглед към ясните очи на Тен. Не се съмняваше, че той говори напълно сериозно. Пое дълбоко въздух, изпи горчиво-сладката истина до последната капка. Удоволствие, не любов. Но твърде рядко удоволствие, което той ценеше.

— Радвам се — рече тя накрая.

И това също бе сложна, горчиво-сладка истина.

Тен би трябвало да изпита облекчение от признанието на Даяна, че това, което споделяха в леглото, не беше любов. Ала не чувстваше никакво облекчение. Тя разбра, съгласи се — и въпреки това никога не я бе чувствал толкова далечна, дори не и през първия ден, когато се бе извърнала и бе избягала от него.

Тен изруга наум, като все още стискаше китката на Даяна и се чудеше как бе възможно да са толкова болезнено искрени един с друг и в същото време да позволят на истината да се изплъзне между пръстите им също както дъждът преминава през пясъка, просмуква се надолу и надолу, с всяка секунда се отдалечава все повече и повече.

— Да вървят по дяволите приказките — гневно рече той.

Привлече Даяна към себе си и впи устни в нейните. Жаждата, която се спотайваше под повърхността, избухна с пълна сила, прониза тялото му от глава до пети; ала Даяна бе скована в обятията му, чувствата, които я разтърсваха, нямаха нищо общо с желанието.

— Не се бори срещу мен, скъпа — промълви Тен. — Това, което притежаваме, е твърде ценно, за да го прахосваме в гняв.

Той докосна ухото й с език и усети тръпката, разтърсила тялото й. Опита отново и бе възнаграден от нова тръпка. Захапа леко крайчето на ухото й, като изискваше и в същото време молеше за отклика й.

Желанието на Тен проникна отвъд болката на Даяна и докосна любовта, скрита отдолу. Тя понечи да заговори, не се довери на самообладанието си и наместо това обви с ръце талията на Тен. Той въздъхна от облекчение, усетил как тя се отпуска в обятията му.

— Даяна — промълви и я притисна към себе си. — Скъпа, не исках да ти причиня болка. Когато ми се отдаде първия път, вгледана в очите ми, съзнавайки колко много те желая… — Споменът накара Тен да потръпне от завладелите го чувства. — И въпреки това ти протегна ръце към мен. Никой никога не ми се е доверявал така напълно. Толкова се страхувах да не те нараня, че едва не се отказах.

Тя го изгледа изненадана.

— Вярно е — продължи Тен и зарови пръсти в хладната мека коса на Даяна. — Спорих със себе си през цялото време, докато се отпусна в прегръдките ти. После ме прие така прекрасно и разбрах, че няма да ти причиня болка. Тялото ти е създадено за моето. И по някакъв начин ти също го разбра, нали? Затова ме гледаше с такова любопитство и жажда, ден след ден, докато си помислих, че ще полудея. Сетне ме помоли да те целуна и вече бях сигурен, че ще полудея. Тялото ти изпълни така чудесно ръцете ми, обятията ми, устните ми. Знаех, че ще бъде толкова хубаво. Оказах се прав. Беше хубаво тогава, а сега е дори още по-хубаво, всеки път е по-прекрасен от предишния.

Думите подействаха на Даяна като милувка.

— И за теб ли е така? — попита Тен. — Кажи ми, че и за теб е така.

Той я целуна по шията и я притисна към тялото си.

— Скъпа?

— Да — отвърна младата жена и се отпусна в прегръдките му. — Би трябвало да го знаеш, Тен. Не го ли знаеш?

— Зная — прошепна той в косите й. Задържа я в обятията си, сякаш се страхуваше да поиска повече от това, което вече му бе дала.

И наистина се боеше.

— Скицирай, докато още имаш светлина — рече накрая и целуна Даяна по клепачите. — Аз ще отворя нов кашон с черепи да видя какво са намерили дипломантите през уикенда.

Тръпнеща и жадна за ласките на Тен, Даяна невиждащо се взря в каньона Септембър. Не бе в състояние да се насили да напусне издатината и мъжа, когото с всеки изминал ден обичаше все повече и повече.

И с всеки изминал ден се доближаваше все повече до мига, в който щеше да го загуби.

Удоволствието, което изпитваш, когато правим секс — това не е любов. Ще се изхаби. Винаги става така.

Но не и за нея. Бе сигурна в това също както бе сигурна, че може да се довери на Тен и че той няма да я насили да даде повече, отколкото би искала.

Беше се оказала права. Не бе взел от нея нищо, което да не бе дала с готовност.

Не бе негова вината, че не желаеше всичко, което тя би могла да даде на един мъж.

Макар да съзнаваше, че няма да може да рисува, Даяна измъкна скицника от раницата си и седна върху спалните чували, които тази нощ щеше да сподели с Тен. Откъм скалистото плато подухваше хладен ветрец и тя се загледа в каньона, който обичаше. Не виждаше нито дърветата, нито скалите, нито дори дивата красота на залязващото слънце, само образа на мъжа, когото бе обикнала повече от земята.

В съзнанието си виждаше лицето на Тен с поразителна яснота, всяка бръчка, която слънцето и вятъра бяха вдълбали около очите му. Очи, които в началото я бяха смутили, а сетне очаровали. По същия начин силното му мъжествено тяло в началото я бе уплашило, а сетне запленило.

Ето че сега, в светлината на болката, Даяна осъзна нещо, което й бе убягнало, докато бе впримчена в капана на собствените си страхове и нужди — сенките, които се криеха в ясните очи на Тен, задръжките, които се криеха зад страстта му, стените, които бе изградил внимателно като крепост на анасази и които й пречеха да стигне до него. Той сам бе описал самотата си.

Твърде дълго е живял като воин. Също като мен. И също като мен Невада ще се излекува. Просто е нужно време.

Ала Тен не се беше излекувал. Не напълно.

Тя искаше да го излекува. Изпитваше нужда да го стори. Ала оставаха само няколко седмици, за да премахне белезите, които стояха от години, раните, които бяха толкова стари, та бяха станали част от мъжа, когото обичаше. Той самият не си даваше сметка, че не се е излекувал. Беше целият покрит с белези, което далеч не бе същото.

— Какъв тъжен поглед — подхвърли Тен, седна до Даяна и се загледа в рисунката в скута й. Беше близък план на руините в каньона Септембър, виждаше се стръмната пътека, която водеше от скалните жилища нагоре по канарата до върха на платото. — Пак ли размишляваш за анасази, хванати в капан на собственото си творение?

— И времето — дрезгаво прошепна Даяна и прелисти скицника. — Времето е друг вид капан.

— Защо? Изоставаш ли със скицирането?

— Не. Ще свърша в срок.

— Какъв срок?

— Средата на август. Тогава изтича договорът ми с „Рокинг Ем“.

Тен се взря в очите на Даяна, искаше му се да възрази срещу това, което се криеше зад тихите й думи: когато договорът й изтечеше, тя щеше да напусне „Рокинг Ем“ и Тенеси Блекторн.

Даяна се втренчи в рисунката в скута си, молеше се Тен да се пресегне през стените, които бе издигнал, и да я помоли да остане, без да използва за претекст работата й по археологическите разкопки.

Помоли ме да остана, Тен. Помоли ме така, както мъж моли жена, която желае и може някой ден да обикне. Любов моя, помоли ме.

Тен безмълвно повдигна брадичката на Даяна и я целуна по устните. Целуна я бавно, прелъсти устата й, преди да приеме поканата на разтворените й устни. Бавно започна да сваля дрехите й и в същия момент усети, че и тя го съблича. Облекчението му бе толкова силно, колкото и желанието. Целуна я отново, жадно отпи от устните на жената, която виждаше в сънищата си, дори когато тя спеше до него.

Когато най-сетне откъснаха устни един от друга, дрехите им лежаха разхвърляни наоколо. Тен плъзна ръка от глезена на Даяна нагоре между бедрата й. Топлината, която обгърна пръстите му, накара кръвта му да закипи.

— Малко е рано да мислиш за тръгване, нали? — промълви Тен и нежно я погали. — Много неща могат да се случат през следващите няколко седмици.

— Така ли? — попита Даяна с надежда, по-силна от желанието, завладяло тялото й.

— Разбира се. „Рокинг Ем“ ще има нужда от съвета на специалист за разкопките на храма, който ти откри. Нима има по-подходящ човек от теб?

Преди Даяна да отговори, мъжът впи устни в нейните. Тя се отдаде на целувката и на мъжа, усети желание и съжаление, жажда и загриженост, страст и сдържаност, множество чувства, но не и любовта, която изпълваше цялото й същество.

Когато дългата целувка свърши, Тен неохотно отдръпна устни.

— Няма причина да не продължим договора ти.

— Люк може да е на друго мнение.

— Каньонът Септембър е на моя земя. Разкопките се правят с мои пари. Ако искам да продължат след средата на август, ще продължат.

Даяна потръпна, обзета от желание и мъка. Чувстваше се така, сякаш цялата й същност бе разголена и изложена на хладните отблясъци на залеза. С горчивина осъзна разликата между нейните нужди и тези на Тен, болката раздра тялото й, а с нея дойде и примирението.

Тя желаеше смеха му, скръбта, победите, пораженията, мълчанието, разговорите. Искаше тялото му, душата, искаше неговите деца и да сподели живота му. Той искаше страстта, която ги разтърсваше като невидима светкавица, желаеше я до последната частица, дотогава, докато съществуваше.

Тя го обичаше. Той не я обичаше. Ала тя можеше да вземе от него едно от нещата, които искаше и да му даде единственото, което той искаше в замяна.

Даяна се претърколи настрани и плъзна длани по гърдите на Тен.

— Не, няма причина да не продължим договора — рече тя и подръпна с устни плоското зърно. — Като изключим здравия разум.

— Какво означава това?

— Изразих се съвсем ясно.

Даяна продължи да говори, докато плъзгаше ръце по тялото му и объркваше мислите му.

— „Рокинг Ем“ не може да си позволи да ми плаща. — Тя плъзна език по пъпа му. — Не и толкова, колкото получавам като асистент в университета.

— Бихме могли… да измислим нещо. Уикенди. Ваканции. — Тен изстена, усетил я да захапва ухото му. — Почасова работа. Нещо подобно.

Даяна затвори очи, пронизана от болка, ала устните и ръцете й продължиха нежните ласки. Споделяше с него страстта, с която я бе дарил така щедро. Едва след няколко минути се осмели да заговори отново.

— Не е необходимо да ми плащаш, за да идвам в „Рокинг Ем“. — Леко захапа зърното му и усети тръпката, разтърсила тялото му. — Трябва само да ме помолиш. Или да дойдеш в Боулдър, когато пожелаеш.

— Даяна…

Тя зачака, изпълнена с дива надежда. Тен изстена ядно и безпомощно. Даяна въздъхна безмълвно, загубила всякаква надежда.

— Съгласна съм — промълви. — По-добре да си остане краткотрайна лятна връзка.

— Не съм казал такова нещо.

— Не. Но това имаше предвид.

— По дяволите — гневно изруга той. — Доста отдавна научих, че от мен не може да излезе добър съпруг.

— Така ли? — Даяна вдигна глава и се взря в очите му. — Или просто си решил, че сексът не си заслужава неудобствата на брака?

Мъжът изпитателно се вгледа в нея. Тя се усмихна тъжно и плъзна устни по плоския му корем.

— Всичко е наред, Тенеси. Преди много време аз също бях научила нещо. Сетне се появи ти и ми показа, че не съм научила всичко.

Даяна притисна буза към гърдите му. Плъзна глава надолу и леко захапа бедрото му. Сетне любопитно го докосна с език и дочу тихия му стон.

— Ако ти обещая нещо, ще ми се довериш ли, че ще го изпълня? — Отново погали стегнатите мускули на бедрата му, леко докосна чувствителната плът, която бе възбудила. — Ще ми се довериш ли, че няма да те моля за нищо повече?

Тен пипнешком посегна към джинсите си и намери познатото пакетче.

— Тенеси — прошепна Даяна, — вярваш ли на обещанието ми?

Той изстена, неспособен да сдържа страстта си. Стисна пръсти и смачка пакетчето.

— Скъпа, трудно ми е да мисля, когато ме галиш така.

— Тогава не мисли. Отговори ми инстинктивно. Вярваш ли, че ще спазя обещанието си никога да не искам нищо повече от теб?

— Да — дрезгаво отвърна Тен, осъзнал, че казва истината. Можеше да се довери на думата на Даяна. — Какво… искаш?

— Това.

Тен изстена от удоволствие, когато младата жена го вкуси с чувствено любопитство.

— Когато за първи път те помолих да ме целунеш — прошепна тя, — направих го, защото исках да водя нормален живот, а това означаваше да откликвам на мъжете като другите жени. И наистина се получи. След това обаче опитах да си представя как други мъже ме докосват по същия начин като теб и осъзнах, че няма да мога да го понеса.

— Страх? — едва успя да промълви Тен.

Даяна поклати глава. Косата й докосна кожата му, преди устните й да го поемат с милувка, от която му секна дъхът. Младата жена го вкусваше, любеше го както никога досега. Тялото му пламна. Бавно и неохотно го освободи от нежния плен.

Вдигна глава и срещна очите му. Усети как тялото й отмалява. Той също го почувства, осъзна, че тя го желае толкова силно, колкото и той нея.

— Не страхът ме кара да отбягвам другите мъже — рече накрая Даяна и леко захапа кожата му. — А фактът, че не ги желая. Другите мъже нямат очи с цвят на дъжд, които горят от страст. Другите мъже нямат белег под брадичката, нито пък друг на рамото, на хълбока, на лявото бедро. Другите мъже не биха могли да се справят с еднаква лекота с един грубиян и с ранено котенце. Другите мъже няма да изглеждат като теб, няма да изпитвам същото като ги докосвам… няма да имат същия вкус.

Тен дрезгаво изстена от удоволствие, когато Даяна отново го погали с устни.

— Люби ме без предпазни средства през седмиците, които ми остават в „Рокинг Ем“ — промълви тя. — Прониквай в мен съвсем гол. Без значение какво ще се случи после, няма да последват никакви искания, никакви съжаления. — Даяна бавно се плъзна нагоре по тялото на Тен, докато възбудената му плът докосна нежната мекота между бедрата й. — Тен?

— Не съм уверен, че бих могъл да се удържа с теб, скъпа — промълви дрезгаво той. — Може да забременееш. Мислила ли си за това?

— Да — отвърна Даяна. — Много пъти.

Тен разтвори пръсти и остави пакетчето на земята. Тялото му тръпнеше от разпаленото желание.

— Последна възможност — промълви.

Тя леко помръдна бедра. Знойна топлина обля Тен. Никога досега не бе любил жена по този начин, без никакви препятствия помежду им, нищо, освен чувствена кожа и желание, толкова силно, та го крепеше на границата на самоконтрола.

Когато възбудената му плът откри очакващата го нежна топлина, дъхът му секна. Усещаше отклика на Даяна, докато разтваряше горещата плът, проникваше бавно дълбоко, сливаше тялото си с нейното с интимност, граничеща с болка.

— Никога… досега… не съм бил така — дрезгаво прошепна Тен. — Напълно гол. Никакви задръжки. Това е… Не мога…

Той застина, опитвайки се да не загуби контрол.

— Тенеси — прошепна Даяна и се взря в сребристите му очи, усетила първите горещи вълни на удоволствието. — Дари ме с твое дете, Тенеси.

Екстазът разтърси Тен и той извика името й. Отдаде се отново и отново на сладкото сливане, каквото не бе изпитвал досега.