Извън закона

Шестнадесета глава

Силен гръм разкъса тишината. Грохотът бе оглушителен, сякаш се срути огромна канара и целият каньон потрепери.

Тен се измъкна изпод завивките, които споделяше с Даяна и застана под края на издатината. Студеният въздух охлади тялото му, ала мъжът изобщо не обърна внимание на температурата. Мирисът, вкусът и звукът на вятъра му казаха всичко, което искаше да узнае. Двамата с Даяна трябваше да съберат багажа и да прекосят Пикчър Уош преди разсъмване.

А Тен бе разчитал да прекара доста по-различно часът преди зазоряване.

— По дяволите.

— Какво има? — сънливо попита Даяна.

— Идва буря. При това силна.

Тен пипнешком стигна до масата, драсна клечка кибрит и запали газовия котлон. Златистият пламък хвърли странни отблясъци по бледия пясъчник. Тен бързо и сръчно приготви кафе. Сетне приближи до топлите завивки, където лежеше Даяна, грабна дрехите си и започна да се облича.

— Тен…

Бе изрекла една-единствена дума, ала Тен отгатна мислите й и неохотно поклати глава.

— Съжалявам, скъпа — промълви, като с мъка потисна желанието си. — Трябва да приготвим багажа, а нямаме много време.

Даяна не възрази. Съзнаваше, че бурята изобщо не се интересува, задето скъсява последните й часове с Тен в каньона.

Младата жена безмълвно отметна завивките и започна да се облича, като потръпваше от студ при поривите на вятъра. Бързо приготви багажа си на светлината на газовата лампа, насили се да не мисли защо този ден е по-различен от всички отминали и всички предстоящи дни.

Щом събра личните си вещи, Даяна се зае с артефактите, които трябваше да бъдат закарани в ранчото. Опаковаше бавно и внимателно древните съдове и каменните брадви, плетените сандали и костните инструменти, които бе опознала по-добре от оборудването за къмпинг на своето време и култура.

Щом приготвеше кашона, тя го оставяше настрани, за да може Тен да го натовари в пикапа. Светкавици раздираха нощното небе, следвани от оглушителни гръмотевици. Тя не им обръщаше внимание, продължаваше да работи методично, съсредоточена единствено върху задачата си в момента. Когато посегна за нов кашон, докосна ръката на Тен и стреснато вдигна поглед.

— Остави го за дипломантите — рече мъжът. — Трябва да прекосим, докато все още можем. На платото Септембър вали като из ведро.

Даяна се взря в непрогледната тъмнина, ала не видя нищо.

— Как разбра?

— Вслушай се.

Отначало Даяна си помисли, че чува вятъра, звукът напомняше тих шепот. Сетне осъзна, че долавя шума на вода. Коритото Септембър се пълнеше.

— Все още ли е безопасно да преминем? — попита тя, неспособна да прикрие надеждата в гласа си. Ако не беше безопасно, щяха да бъдат принудени да останат от тази страна, докато водата спадне.

Доловил надеждата в гласа на Даяна, Тен поклати глава.

— Това е силна буря. Карла ще се разтревожи и тогава Люк ще изпрати хора в този дяволски проливен дъжд да ни търсят. Не искам никой да пострада, търсейки двама души, които са могли и е трябвало да се върнат.

Нова светкавица проряза небето. Секунди по-късно изтрещя яростен гръм.

— Време е да тръгваме, скъпа.

Даяна затвори очи, за да потисне болката, която я раздираше така, както светкавиците раздираха нощното небе.

Нова гръмотевица отекна в каньона, последвана от наситен с мирис на дъжд порив на вятъра, който накара пиниите на изстенат. Все още не бе заваляло, но без съмнение щеше да започне. Много скоро.

Тен отвори вратата на пикапа и помогна на Даяна да се качи. Докосването до ръката му бе съвсем случайно, ала я накара да потръпне. Твърде развълнувана, тя не успя да закопчее предпазния колан. Тен се настани до нея и рече:

— Дай на мен. Тоя колан е малко особен. Първо трябва да го отпуснеш и да го оставиш да се върне. Ето така.

Той пое металното езиче от пръстите на Даяна, сетне последва връщането на колана през гърдите й. Милувката беше толкова нежна, че на Даяна й секна дъхът. Когато дръпна колана отново, мъжът я докосна, поколеба се за миг, сетне продължи. Бавно пъхна металното езиче в заключващия механизъм. Леко щракване наруши напрегнатата тишина.

— Видя ли? Пасна идеално — промълви Тен. Прокара палец по устните на Даяна и тихо изруга, разкъсван от желание. Тя също го желаеше. Виждаше го в очите й, в напрегнатото й тяло. Целуна я страстно и се насили да се съсредоточи върху пътя.

Щом стигнаха коритото, Тен внимателно се взря в бушуващата вода и с мъка се удържа да не изругае. Нямаше съмнение, все още беше безопасно да прекосят коритото.

Той включи на скорост и потегли през водата. Щом стигнаха отсрещната страна, без да поглежда Даяна, Тен подхвърли:

— Дръж се здраво. Ще карам бързо, за да изпреваря бурята.

Пътят беше сух и Тен го познаваше идеално. Поддържаше постоянна скорост, напредваше неумолимо в предутринния мрак, надбягваше бурята.

Най-сетне стигнаха платото Уинд. Известно време пътят криволичеше по самия край на планинските земи. Пред очите им се откриваше поразителна гледка към предутринната светлина, заключена в прегръдката на бавно кипящия похлупак от облаци. Бледата светлина бе прозрачна, смразяваща, напълно лишена от цвят.

Тен спря пикапа на място, откъдето се откриваше прекрасна гледка към тъмната земя в низината.

— Изпреварихме дъжда поне с един час — промълви той и разкопча предпазния колан. — Искаш ли малко кафе?

Даяна кимна.

На бледата светлина от таблото, Тен отвори термоса и наля кафе. Силен аромат изпълни кабината. Мъжът подаде чашата на Даяна, която поклати глава.

— Първо ти — настоя Тен.

— Страх те е отрова ли? — дрезгаво промълви тя. Насили се да се усмихне, да прикрие тъгата, която се усилваше с всеки изминат километър.

Тен откликна на усмивката.

— Не, но открих, че кафето е по-сладко, след като ти си отпила от чашата ми.

Даяна тихо изрече името му, сетне се наведе и отпи от горещата течност. Тен изключи фаровете, угаси двигателя и свали прозореца. В кабината нахлу хладен въздух. Двамата мълчаливо си подаваха чашата с кафе, докато призрачната светлина бавно изпълни пространството между облаците и земята, преобрази всичко, проникна и засия в самия въздух.

— Светлината на духовете — промълви Тен.

Даяна го погледна въпросително.

— Така я наричаше баба ми Гъвкавата-върбова-клонка. Светлина, която ти дава възможност да надзърнеш в душата на всичко.

— Индианка ли е била? — попита Даяна.

Тен се усмихна.

— Скъпа, преди Гражданската война в Америка е имало твърде малко семейства без индианска кръв. Първите Блекторн са дошли от Шотландия преди повече от двеста години.

— И са сключили бракове с индианци, така ли?

— Понякога. Или пък просто са спали с тях. Друг път са се сражавали срещу тях. Понякога жени и деца от рода Блекторн са били отвличани по време на набезите. — Тен сви рамене. — Кръвните линии са били преплитани по множество начини. Децата, родени след официален брак, били отглеждани като бели. Децата, родени без брак, били отглеждани като индианци.

Тен отпи от кафето и продължи да говори за миналото в стремежа си да не мисли за пълните със сълзи очи на Даяна и собственото си терзание.

— Сега вече е трудно да се определи кой чии гени носи, местни, бели или смесени. Двамата с Невада имаме черна коса и медночервеникав тен. Юта е с нашия цвят на кожата, но има руса коса и черни очи. — Тен сви рамене. — В края на краищата важни са качествата на човека, нищо друго. И точно такава беше Гъвкавата-върбова-клонка. Жена от класа.

— Официален ли е бил бракът?

Мъжът поклати глава и се усмихна.

— Мъжете от рода Блекторн са воини. Склонни са били към неофициални бракове. До последното поколение сме били отглеждани като индианци. Гъвкавата-върбова-клонка беше невероятна жена. Баща й беше от рода Макензи.

— От същите Макензи, които са в „Рокинг Ем“?

Нов гръм разтърси каньона.

— Може би — отвърна Тен. — Майка й била от племето уто. Баща бил див белокож младеж, който препуснал една нощ в тъмнината и никога повече не се върнал. И в семейството на Люк има няколко такива. Един от тях изчезнал в подходящо време и на подходящо място.

— Затова ли притежаваш част от „Рокинг Ем“?

Тен се усмихна и поклати глава.

— Скъпа, преди сто години, никой не го е било грижа за незаконородените метиси. Едва напоследък хората започнаха да се гордеят и да проявяват сантименталност към индианските си прадеди.

— Тогава как си се озовал тук?

— Когато приключих с войните, бях също като Невада. Изпълнен с болка и твърде объркан. Имах нужда от дом, ала нямах представа как да се сдобия със собствено място. Бащата на Люк продаваше части от „Рокинг Ем“, за да си плати пиенето. Купих ги. И оттогава ранчото е моят дом.

Даяна почака, ала Тен не каза нищо повече. Тя проследи погледа му през предното стъкло. Земята лежеше под бурята като жена, очакваща любимия си. Макар все още да не бе заваляло, бурята придаваше призрачен отблясък на въздуха, неясен сумрак, при който всички разстояния изглеждаха еднакви. Нямаше сенки, които да определят перспективата, нямаше слънце, за да може да отбележи часът, нито пълна или изтъняваща луна, за да се измерят седмиците, нищо, което да даде ясна представа на човешкото око и съзнание.

— Светлината на духовете — дрезгаво прошепна Тен. — Когато виждаш всичко прекалено ясно.

Той се извърна към Даяна и си даде сметка за силата на собственото си желание, което го разкъсваше, уверяваше го, че ще я помни прекалено дълго, прекалено ясно.

Даяна отмести поглед от призрачната яснота на земята и срещна сребристите очи на Тен, които я изгаряха.

— За какво мислиш? — попита младата жена, преди да успее да се овладее.

— Припомням си.

— Какво?

— Как изглеждаш, когато кожата ти е поруменяла и ме желаеш така силно, както аз теб.

Съзнавайки, че не бива да го прави, ала неспособен да се овладее, Тен се пресегна през голямата седалка, взе чашата с кафе от Даяна и я остави на таблото. Привлече младата жена към себе си и впи устни в нейните, изпълни я със своя вкус и с желанието си, без думи й разкри копнежа, заради който предстоящите дни щяха да са непоносими, а нощите безкрайни.

Даяна откликна на целувката без задръжки, опиянена от аромата на кафе и страст. Усети как топлите му длани се плъзнаха под пуловера й и обхванаха гърдите й. Милувката я накара да потръпне от удоволствие.

Мъжът разкопча бельото й и повдигна пуловера. Леко поруменели от страстта, пълните й гърди копнееха за устните му.

— Скъпа?

— Да — прошепна Даяна, вдигна ръце и изви гръб, за да съблече пуловера.

Тен се наведе и целуна зърната, близна ги леко, сетне се отдаде на желанието, което го изпепеляваше. Разтвори устни и дари Даяна с чувствена милувка, която я разтърси като светкавица. Тя захвърли дрехата си и притисна главата на мъжа към гърдите си.

Тен я повдигна и я премести да седне в скута му с лице към него. Плъзна ръка между бедрата й, погали я, накара я да пламне от желание. Разтвори джинсите й, жадно дръпна плата настрана и потърси знойната женствена топлина, която до болка копнееше да погали.

Дрезгавият стон на Даяна го накара да се опомни. Той затвори очи и пое дълбоко въздух. Боеше се да я погледне, опасяваше се, че ще зърне в очите й страх и ужас заради спомена за друг мъж, загубил контрол в друга кола.

— Боже мой, скъпа, извинявай — промълви дрезгаво той. — Никога досега не съм губил контрол.

Усети как Даяна си пое въздух, сетне още веднъж и почувства, че тя се притиска интимно към дланта му. Внимателно освободи ръката си от джинсите й.

Тихият й стон го прониза.

— Скъпа, съжалявам — прошепна Тен и се взря в разширените й очи. Искаше му се да я приласкае в обятията си, ала в същото време се боеше да я докосне. — Не исках да те изплаша.

— Не… не си ме изплашил.

Тен бавно и недоверчиво поклати глава.

— Нали те чух — промълви той.

— Желая те… толкова много… до болка. Не знаех… че е възможно.

Тен отново впи устни в нейните. Целувката беше жадна, пламенна, дива. Младата жена отвърна със страст, която накара и двамата да потръпнат.

— Ако пак ме целунеш така — задъхано промълви Тен, — ще сваля обувките ти.

— Обувките ли?

— И джинсите — добави Тен и отново плъзна ръка между бедрата й, където знойната мекота го накара да изстене от удоволствие. — Желая те. Тук. Сега. И ти ли ме желаеш така?

С треперещи ръце Даяна посегна към връзките на обувките. Тен се усмихна, дръпна джинсите настрана и отново я погали. Другата му ръка се плъзна по гърдите й, движенията й само засилваха въздействието на ласките.

Обувките паднаха на пода на пикапа, последвани от чорапите. Даяна бавно се премести настрана, не искаше да се лишава от ласките на Тен и в същото време копнееше да се освободи от джинсите.

Тен й помогна, сетне отново я привлече в скута си. Младата жена потръпна от страст, кожата й бе поруменяла от възбуда.

Тя посегна към катарамата на Тен.

— Скъпа, започнеш ли, няма връщане назад. Желанието ме изгаря като огън.

Даяна се взря в сребристите очи на Тен. Ръката му се плъзна нагоре по бедрото й, докосна я, погали я, усети копнежа на тялото й.

— Да — прошепна тя. — Като огън.

Без да откъсва поглед от очите му, Даяна разтвори катарамата. Металните копчета поддадоха с тих звук. Усети как възбудената му плът прониква в нея, изпълва я. Тя тихо изстена и изви гръб в екстаз. Мъжът проникна дълбоко, потъна в стегнатата знойна топлина, която нахлуваше в сънищата му, а сетне удоволствието разтърси и него. Той я притисна в обятията си, усети сладостните тръпки, които преминаваха по тялото й в унисон със собствената му върховна наслада.

В плен на екстаза, заобиколен от жестоката яснота на светлината на духовете, Тен осъзна, че никога не ще забрави Даяна. Мисълта го прониза като нож, показа му, че съществува болка, каквато не е изпитвал досега.