Мис Каприз

- Не, наистина. След като осъзна, че се излагаш, за разнообразие се държа с достойнство. Без сцени на дансинга, просто тихо излизане. Всички бяха наистина впечатлени. Искат да се върнеш вътре.

Тя нарочно го имитира.

- Едва ли.

Той се изкикоти точно когато вратата се отвори и от бара излязоха двама мъже.

- Дали - извикаха те.

- Кей Си, Чарли.

Мъжете се качиха в очукан джип чероки и Дали отново се обърна към нея.

- Франси, мисля, че вече мога да те понасям малко повече от преди. Искам да кажа, ти си все още трън в задника през повечето време и не си точно моят тип жена, но имаш някои достойнства. Наистина се увлече по историята за оня глиган. Хареса ми начинът, по който й се отдаде напълно, макар да беше съвсем очевидно, че сама си копаеш доста дълбок гроб.

Отвътре се разнесе тропане на чаши, когато джубоксът приключи с финалния акорд на „Зад затворени врати“. Франческа зарови петата на сандала си в чакъла.

- Искам да се върна вкъщи - каза тя рязко. - Презирам това място. Искам да се върна в Англия, където разбирам нещата. Искам си дрехите и къщата, и моя астън мартин. Искам отново да имам пари и приятели, които ме харесват. - Искаше и майка си, но не го каза.

- Доста се съжаляваш, нали?

- Нямаше ли и ти да се съжаляваш, ако беше на мое място?

- Трудно е да се каже. Предполагам, че не мога да си представя да съм истински щастлив със сибаритски¹⁷ живот като твоя.

Тя не знаеше какво точно означава „сибаритски“, но схвана смисъла и се подразни, че някой, чийто речников запас би могъл да се опише най-доброжелателно като под средното ниво, използва дума, която тя не разбира напълно.

Той облегна едното си рамо на пикапа.

- Кажи ми, Франси, разполагаш ли с нещо, което да има някаква дори и далечна прилика с план за живота, който ти предстои?

- Възнамерявам да се омъжа за Ники, разбира се. Вече ти казах това. - Но защо тази вероятност я потискаше толкова силно?

Той измъкна клечката за зъби от устата си и я хвърли.

- О, стига вече, Франси. Ти искаш да се омъжиш за Ники, колкото искаш да си разрошиш косата!

Тя се обърна към него.

- Само че нямам особен избор, нали така, тъй като не разполагам и с пукната пара! Трябва да се омъжа за него. - Видя, че той си отваря устата и се приготвя да изплюе поредната си противна баналност, и го отряза. - Не го казвай, Дали! Някои хора се раждат на този свят, за да печелят пари, а други са предопределени да ги харчат. Аз съм от вторите. И за да бъда брутално откровена, нямам и най-малка представа как да се издържам. Вече чу какво се случи, когато се опитах да бъда актриса, а съм твърде ниска, за да изкарвам пари като модел. Ако става въпрос за избор между работа във фабрика и сватба с Ники Гуинуик, можеш да бъдеш дяволски сигурен кое ще избера.

Той помисли за миг и после каза:

- Ако мога да направя две или три бърдита на финалния кръг утре, изглежда, ще успея да спестя малко пари. Искаш ли да ти купя билет за самолета?

Тя го погледна, стоеше толкова близо до нея с кръстосани на гърдите ръце, а под козирката на шапката му се виждаше само чувствената му уста.

- Ще направиш това за мен?

- Казах ти, Франси. Докато мога да си купувам бензин и да си плащам в бара, парите не означават нищо за мен. Дори не харесвам парите. Да ти кажа право, макар че се смятам за истински американски патриот, съм до голяма степен марксист.

Тя се разсмя и тази реакция й каза по-ясно от всичко, че е прекарала твърде дълго време в неговата компания.

- Благодарна съм за предложението ти, Дали, но колкото и да искам да го приема, трябва да остана тук малко повече. Не мога да се върна в Лондон просто така. Не познаваш приятелите ми. Ще се хранят със седмици от историята за това, как съм се превърнала в просякиня.

- Хубавички приятели имаш, Франси.

Почувства се така, сякаш той беше уцелил с юмрук празнината вътре в нея, една празнина, за която никога не си бе позволявала да мисли.

- Връщай се вътре - каза. - Аз ще поседя още малко тук.

- Не мисля. - Той обърна тялото си към нея, така че тениската му се отърка в ръката й. Една жълта лампа до вратата хвърляше издължена охрена сянка през лицето му, леко променяйки чертите, правейки го да изглежда по-стар, но без да отнема от великолепието му. - Ти и аз имаме по-интересни неща за правене, нали?

Думите му предизвикаха неудобно размърдване в стомаха й, но да бъде сдържана беше толкова в природата й, колкото и скулите на Серитела. Макар част от нея да искаше да избяга и да се скрие в тоалетната на „Кейджън Бар енд Грил“, тя му отправи най-невинната и любопитна усмивка.

- О? И какви са тези неща?

- Малко боричкане, може би? - Устата му се изви в бавна, сексапилна усмивка. - Защо не се настаниш в ривиерата и да тръгваме?

Тя не искаше да се настанява в ривиерата. А може и да искаше? Дали пораждаше непознати усещания в тялото й, усещания, които щеше да е твърде щастлива да пресъздаде в дела, ако беше една от наистина добрите в секса жени, от тези, които нямаха нищо против цялото боричкане и мисълта да позволят чужда пот да капе върху тях. И все пак, дори ако искаше, едва ли можеше да отстъпи, без съвсем да се изложи. Докато отиваше към колата и отваряше вратата, се опита да се убеди, че тъй като тя не се поти, един толкова разкошен мъж като Дали, също не би трябвало да го прави.

Гледаше как той заобикаля ривиерата отпред и си подсвирква тихо, как рови за ключовете в задния си джоб. Изглежда, не бързаше. Походката му не беше по-наперена, не се отличаваше с мъжкаркото фукане, което бе забелязала при скулптора от Маракеш, преди да я заведе в леглото. Дали се държеше естествено, обикновено, сякаш да си легне с нея беше ежедневие, сякаш нямаше голямо значение за него, сякаш го беше правил хиляди пъти и тя беше просто поредното женско тяло.

Влезе в ривиерата, запали двигателя и продължи да си подсвирква, докато въртеше копчето на радиото.

- Обичаш ли кънтри музика, Франси, или предпочиташ нещо друго? По дяволите. Забравих да дам на Стоуни пропуска за утре, както му обещах. - Отвори вратата. - Ще се върна след минутка.

Тя го загледа как върви през паркинга и отбеляза, че все още се движи без никакво бързане. Вратата се отвори и през нея излязоха голф играчите. Той спря да поговори с тях, забол палеца си в задния джоб на джинсите и подпрял ботуш на бетонното стъпало. Един от играчите описа въображаема дъга във въздуха и след секунда още една точно под нея. Дали поклати глава, изобрази голф замахване и после също описа две дъги.

Тя се смъкна, обезсърчена, на седалката. Дали Бодин със сигурност не изглеждаше като мъж, пометен от необуздана страст.

Когато най-сетне се върна в ривиерата, тя беше толкова смутена, че дори не поглеждаше към него. Дали жените в живота му бяха толкова великолепни, че тя бе просто поредната? Една вана би поправила всичко, каза си, докато той палеше колата. Щеше да пусне толкова гореща вода, колкото можеше да изтърпи, така че банята да се изпълни с пара и влагата да оформи косата и в меки къдри около лицето. Щеше да си сложи малко червило и малко руж, да напръска чаршафите с парфюм и да покрие една от лампите с шал, така че светлината да пада меко и...

- Има ли нещо, Франси?

- Защо питаш? - отвърна му остро тя.

- Направо си се залепила за вратата.

- Тук ми харесва.

- Както искаш. Е, какво да е? Кънтри или поп?

- Нито едното. Обичам рок. - Обзе я внезапно вдъхновение и продължи: - Обичам рока, откакто се помня. Любимата ми група е „Ролинг Стоунс“. Повечето хора не знаят, но Мик написа три песни за мен, след като прекарахме известно време заедно в Рим.

Дали не изглеждаше особено впечатлен, затова тя реши да разкраси историята. Все пак не беше истинска лъжа, тъй като Мик Джагър със сигурност я познаваше поне колкото да й каже „здрасти“. Тя снижи гласа си до тих, доверителен шепот:

- Отседнахме в един чудесен апартамент над Вила Боргезе. Всичко беше абсолютно идеално. Наслаждавахме се на пълно усамотение, така че можехме да се любим дори на терасата. Разбира се, това продължи съвсем кратко. Той има ужасно его, да не говорим за Бианка, а аз срещнах принца. - Направи пауза. - Не, не беше така. Срещнах Райън О’Нийл и после принца.

Дали я погледна, поклати бавно глава, сякаш изтърсваше вода от ушите си, и после насочи вниманието си обратно към пътя.