Мис Каприз

Не казаха нищо повече, докато яденето на Холи Грейс не пристигна на плато с размера на Западен Тексас.

- Сигурна ли си, че не искаш да хапнеш нещо от това? Предполага се, че трябва да отслабна с два килограма, преди да се върна в Ню Йорк.

Ако Франческа не беше толкова напрегната, щеше да се разсмее, докато гледаше как храната извира през ръба на платото и пада на масата. Опита се да смени темата на разговора, като попита Холи Грейс как върви кариерата й.

Ходи Грейс забоде вилицата си в средата на първата енчилада.

- Гледала ли си някое от онези токшоута, където интервюират известни фотомодели и всички те казват, че работата им е блестяща, но също така и много усилена? Бих казала, че всяка лъже безогледно, защото никога през живота си не съм печелила толкова лесни пари. През септември дори ще се явя на прослушване за един телевизионен сериал. - Тя остави вилицата, отметна косата от лицето си и взе такото, но не го вдигна към устата си. Вместо това погледна Франческа. - Твърде жалко, че си толкова ниска. Познавам дузина фотографи, които биха решили, че са умрели и са се озовали в рая на гейовете, ако беше е десет сантиметра по-висока... и не беше бременна, разбира се.

Франческа не каза нищо и Холи Грейс също замълча. Остави такото недокоснато и забоде вилицата си в средата на купчина препържен боб.

- Двамата с Дали не се бъркаме в любовния живот на другия, но ми се струва, че в този случай мога да се намеся. Не съм абсолютно сигурна, че ми казваш истината, но и не мога да измисля някаква причина, поради която да ме лъжеш.

Франческа усети пристъп на надежда, но остана безизразна.

- Не ми пука дали ми вярваш, или не.

Холи Грейс продължи да върти вилицата си в боба.

- Той е чувствителен на тема деца. Ако ме лъжеш...

Със свит на топка стомах, Франческа пое премислен риск.

- Предполагам, че щеше да е по-добре, ако ти бях казала, че бебето е негово. Със сигурност малко пари в брой ще ми Лойдат добре.

Холи Грейс настръхна като лъвица, защитаваща малкото си.

- Хич да не ти минава през ума да го прецакаш, защото, кълна се в Бога, ще свидетелствам в съда за всичко, което ми каза днес. Не си помисляй и за секунда, че ще стоя отстрани и ще гледам как Дали подписва чекове, за да ти помогне да отгледаш чуждо дете. Ясно ли е?

Франческа скри облекчението си зад аристократично извиване на веждите и отегчена въздишка, сякаш всичко беше твърде, твърде скучно, за да го изкаже с думи.

- Боже, вие, американците, сте пълни с мелодрама.

Очите на Холи Грейс станаха твърди като сапфири.

- Не се опитвай да го прецакаш, Франси. Двамата с Дали може и да имаме необичаен брак, но това не означава, че всеки от нас няма да влезе в огъня заради другия.

- Ти настояваше за този разговор, Холи Грейс. Прави, каквото искаш.

Мога да се грижа за себе си - помисли си свирепо. - Както и за това, което е мое.

Холи Грейс не я погледна с уважение, но и не каза нищо повече. Когато приключиха, Франческа плати сметката, макар че не можеше да си го позволи. През следващите няколко дни тревожно наблюдаваше вратата, но когато Дали не се появи, заключи, че Холи Грейс си е премълчала.

Сълфър Сити беше малък недодялан град, чиято единствена претенция за слава беше празненството за Четвърти юли, което се смяташе за най-доброто в областта главно защото Търговската камара наемаше виенско колело от „Пътуващото шоу на Дивия запад“ и го поставяше в средата на арената за родео. В допълнение към него целият периметър беше осеян от палатки, които се простираха чак до паркинга извън арената. Под една шатра на зелени и бели ивици дамите от „Тъпъруеър“ демонстрираха центрофуга за салати, докато в съседната Областната пулмологична асоциация показваше ламинирани фотографии на болни бели дробове. Стопаните, отглеждащи орехи пекан, си съперничеха с хората от Петдесятната църква, които раздаваха брошури със снимки на маймуни, а децата се стрелкаха между шатрите, грабваха балони и значки само за да ги захвърлят до кошарите на животните, където пускаха бомбички и пиратки.

Франческа се промъкваше тромаво през тълпата към шатрата на KDSC, като притискаше с ръка кръста си, който я болеше от предишния ден. Макар че беше едва десет сутринта, живакът вече бе достигнал трийсет и четири градуса и между гърдите й се стичаха вадички пот. Тя се загледа с копнеж в машината за сладолед, но трябваше да е в ефир след десет минути, за да интервюира победителката в конкурса „Мис Сълфър

Сити“ и нямаше да има време. Един фермер на средна възраст със загоряло лице и сплескан нос забави крачка и я огледа дълго и преценяващо. Тя не му обърна внимание. В напреднала бременност и с корем, издут като цепелин, едва ли можеше да е обект на сексуално желание. Мъжът очевидно беше някакъв смахнат, който се възбуждаше от бременни жени.

Почти беше стигнала до шатрата, когато от кошарата на телетата, до която загряваше училищният оркестър, долетя звук на тромпет. Обърна се и видя високо младо момче със светлокафяв перчем над челото и притиснат до устата тромпет. Докато продължаваше да свири мелодията на „Янки Дудъл Денди“, той обърна глава, така че инструментът отрази слънчевите лъчи. Очите на Франческа започнаха да сълзят от блясъка, но тя не можа да се насили да отмести поглед.

Мигът се проточи във времето, докато тексаското слънце светеше над нея, нажежало и безмилостно. Миризмата на пресни пуканки и прах се смесваше с аромата на тор и белгийски вафли. Две мексиканки, които говореха на испански, минаха покрай нея с децата си, висящи в слинг шалове от закръглените им тела. Виенското колело тракаше и скърцаше, мексиканките се разсмяха, до нея гръмнаха няколко бомбички и Франческа осъзна, че принадлежи на това място.

Остана абсолютно неподвижна, докато миризмите и звуците я поглъщаха. По някакъв начин, без да го осъзнава, тя бе станала част от огромната груба топилница на тази страна -това място на отхвърлени и изоставени хора. Горещият бриз поде косата й и я вдигна, развя я като кестеняв флаг. В този момент се чувстваше повече у дома си, по-завършена, по-жива, отколкото се беше чувствала през целия си живот в Англия. Без да осъзнава напълно какво се случва, тя бе погълната от тази мешавица, трансформирана и превърната в решителна, целенасочена, редова американка.

- По-добре се махни от това слънце, преди да си получила удар, Франси.

Франческа се завъртя и видя към нея бавно да се приближава Холи Грейс, облечена в дизайнерски джинси и захапала гроздова близалка. Сърцето й се качи в гърлото. Не беше виждала Холи Грейс от обяда им преди две седмици, но мислеше за нея почти непрекъснато.

- Мислех, че вече си се върнала в Ню Йорк - каза тя предпазливо.

- В интерес на истината, натам съм се запътила, но реших да се отбия за няколко часа и да видя какво правиш.

- Дали с теб ли е? - Франческа огледа скришно тълпата зад Холи Грейс.

За нейно облекчение, Холи Грейс поклати глава.

- Реших да не му казвам нищо. Следващата седмица има турнир и не му трябва излишно разсейване. Изглеждаш, сякаш ще родиш всеки миг.

- Така се и чувствам. - Тя отново се опита да разтрие кръста си, за да премахне болката, и после, тъй като Холи Грейс изглеждаше съпричастна, а и се чувстваше доста самотна, добави: - Лекарят смята, че има още седмица.

- Страхуваш ли се?

Франческа притисна ръка отстрани, където я риташе едно малко краче.

- За една година минах през толкова много неща, че не мога да си представя раждането да е по-лошо от тях. - Погледна към шатрата на KDSC, видя Клеър да й маха енергично и добави иронично: - Освен това нямам търпение да полежа няколко часа.

Холи Грейс се изкикоти и се изравни с нея.

- Не смяташ ли, че вече е време да спреш да работиш и да я караш по-полека?

- Нямам нищо против, но шефката ми няма да ми даде повече от месец платен отпуск, а не искам да я използвам, преди бебето да се роди.

- Тази жена изглежда така, сякаш яде машини за закуска.

- А, не, само болтовете.

Холи Грейс се разсмя и Франческа ненадейно я почувства близка. Вървяха заедно към шатрата и неловко си говореха за времето. Един горещ порив на вятъра залепи широката й памучна рокля към корема. Включи се някаква аларма и бебето я ритна силно три пъти.

Неочаквано през гърба й премина вълна от болка, толкова свирепа, че коленете й се подкосиха. Тя инстинктивно се протегна към Холи Грейс.

- О, боже...

Холи Грейс хвърли близалката и сграбчи ръката й.

- Дръж се.

Франческа изстена и се присви напред в опит да се съвземе. Между краката й се стече вадичка от амниотична течност. Тя се обърна към Холи Грейс и направи половин стъпка, а течността достигна сандалите й. Франческа ахна и се улови за корема.

- О, Натали... никак не се държиш... като... дама.

Откъм кошарата на телетата се блъснаха чинели, момчето е тромпета отново отрази тексаското слънце и засвири с всичка сила:

Аз съм янки дудъл денди,

янки дудъл, успявам или умирам,

истински жив племенник на чичо ми Сам,

роден на четвърти юли.