Мис Каприз

- Дали, би трябвало поне да завършиш този сезон. Не ми харесва идеята да напуснеш така, когато „Класик“ е само след седмица.

Видя напрежението в челюстта му, той се взря в някаква точка на сантиметри над главата й.

- Рано или късно, ще трябва да оставя стиковете. Моментът е подходящ колкото и всеки друг.

- Някой ден кариерата на телевизионен коментатор ще е чудесна за теб, но ти си само на трийсет и седем. На твоята възраст, а дори и над нея, много голф играчи все още участват на големите турнири. Виж какво направи Джак Никлаус на „Мастърс“ миналата година.

Очите му се присвиха и той най-сетне я погледна.

- Знаеш ли какво, Франси, харесвах те много повече, преди да се превърнеш в проклет голф експерт. Хрумвало ли ти е, че вече достатъчно много хора ми дават съвети как да играя и че изобщо не ми трябват още?

Предпазливостта й нашепваше, че е разумно да отстъпи, но тя не можеше да го направи, не и когато усещаше, че става въпрос за нещо важно. Поигра си със столчето на чашата си и после му хвърли враждебен поглед.

- Ако бях на твое място, щях да спечеля „Класик“, преди да се откажа да играя.

- О, щеше, така ли? - Малко мускулче потрепна на челюстта му.

- Щях. - Тя снижи глас, докато стана едва доловим шепот, и го погледна право в очите. - Щях да спечеля турнира, просто за да съм сигурна, че мога.

Ноздрите му потръпнаха.

- Тъй като едва ли знаеш разликата между драйвър и айрън, ще ми е страшно интересно да те гледам как го правиш.

- Не говорим за мен. Говорим за теб.

- Понякога, Франческа, говориш най-големите глупости, които някога съм чувал да произнася жена. - Той захвърли вилицата си, погледна я и около устата му се оформиха тънки, прави линии. - За твое сведение „Класик“ е един от най-трудните турнири на годината. Игрището е убийствено. Ако не улучиш грийна в правилната точка, можеш да преминеш от бърди до боги, без дори да разбереш. Имаш ли някаква представа кой участва в „Класик“ тази година? Най-добрите проклети голф играчи в света. Грег Норман ще е там. Казват му Голямата бяла акула, и не заради бялата му коса, а защото обича вкуса на кръвта. Бен Креншоу ще играе, неговият път е най-добрият от всички. Да не споменавам и Фъзи Зелър. Старият Фъзи пуска майтапи и се държи така, все едно е на неделна разходка в гората, но през цялото време пресмята колко дълбок гроб да ти изкопае. А и твоята дружка Севе Балестерос ще се появи, мърморейки под нос на испански и минавайки през всеки, който му се изпречи на пътя. После стигаме до Джак Никлаус. Макар че е на четиресет и седем, той все още е способен да издуха всеки от нас. Никлаус дори не е човек, Франси.

- И накрая идва Далас Бодин - каза тя тихо. - Далас Бодин, който е изпълнявал някои от най-добрите откриващи кръгове в голф турнирите, но накрая винаги отпада. Каква е причината, Дали? Не искаш ли победата достатъчно силно?

Нещо в него сякаш се пречупи. Той издърпа салфетката от скута си и я метна на масата.

- Да се махаме от тук. Вече не съм гладен.

Франческа не помръдна. Вместо това обви ръце около тялото си, вирна брадичка и мълчаливо го предизвика да я помести. Щеше да го накара да изплюе камъчето веднъж завинаги -дори ако заради това го загубеше.

- Никъде няма да ходя.

Точно в този момент Дали Бодин, изглежда, най-накрая осъзна онова, което беше доловил смътно, когато видя как блестящите диамантени обеци изхвърчат в кариерата. Той най-накрая осъзна колко силна е волята й. От месеци беше избирал да пренебрегва дълбоката интелигентност, която проблясваше в котешко зелените й очи, стоманената решителност, скрита зад дръзката усмивка, неукротимата сила на жената, която седеше срещу него, облечена толкова абсурдно с фриволна театралност. Беше си позволил да забрави, че тя бе дошла в тази страна без нищо, дори без характер, че бе успяла да осъзнае всяка от слабостите си и да я преодолее. Беше си позволил да забрави, че тя се е превърнала в шампион, докато той беше още само състезател.

Дали осъзна, че Франческа нямаше никакво намерение да напуска ресторанта, и чистата сила на волята й ще го препъне. Изпита миг на паника, сякаш беше отново дете и юмрукът на Джейси се бе засилил към него. Почувства Мечката да диша във врата му.

Внимавай, Бодин. Тя те хвана.

И така направи единственото, което можеше, единственото, което можеше да разсее тази необуздана, властна малка жена, преди да го разкъса.

- Франси, кълна се, че толкова ми развали настроението, че обмислям да променя плановете си за вечерта.

Той скришно плъзна салфетката отново в скута си.

- О? И какви бяха плановете ти?

- Цялото това натякване почти промени решението ми, но... какво пък, предполагам, че въпреки това ще те помоля да се омъжиш за мен.

- Да се омъжа за теб?

Челюстта на Франческа увисна от изумление.

- Защо не? Нямаше причини да не го правя, поне допреди няколко минути, когато се превърна в такава мърморана.

Франческа се облегна в сепарето, обзета от ужасното усещане, че нещо в нея се пречупва.

- Не може да изплюваш предложения за брак просто така -каза тя, разтреперана от гняв. - С изключение на едно деветгодишно момче, ние двамата нямаме нищо общо.

- Е, не съм толкова сигурен в това. - Дали бръкна в джоба на сакото си и измъкна малка кутийка. Протегна я към нея, отвори капака с палец и разкри изящен пръстен с диамант. -Купих това от един човек, съученик от гимназията, но помислих, че ще е честно да ти спомена, че той беше неволен гост на щата Тексас, след като влезе в „Пигли Уигли“¹⁹ с пищов в ръката. Та той ми разказа, че в затвора открил Исус, затова не смятам, че пръстенът е краден. Но предполагам, че не мога да съм сигурен за подобни неща.

Франческа, която вече беше забелязала отличителната синя опаковка на „Тифани“, почти не обърна внимание на думите му. Защо не беше споменал нищо за любов? Защо правеше това?

- Дали, просто не мога да приема този пръстен. Аз... не мога да повярвам, че наистина ми предлагаш. - Тъй като не знаеше как да каже това, което наистина мислеше, изброи всички логически спънки между тях. - Къде ще живеем? Моята работа е в Ню Йорк, твоята е навсякъде. И за какво ще си говорим извън спалнята? Само заради това, че... между нас прехвърчат искри, не означава, че ще можем да създадем заедно дом.

- Божичко, Франси, правиш всичко толкова сложно. С Холи Грейс бяхме женени петнайсет години, а имахме дом само в началото.

В главата й започна да се надига черен буреносен облак.

- Това ли искаш? Още един брак като този е Холи Грейс? Ти ще си живееш твоя живот, а аз моя и на всеки няколко месеца ще се събираме, за да гледаме футбол и да си организираме състезания по плюене. Няма да ти бъда другарче, Далас Бодин.

- Франси, с Холи Грейс никога не сме си организирали състезания по плюене, а и не мога да не отбележа, че на практика нашият син е копеле.

- Също като баща си - изсъска тя.

Дали незабавно затвори кутийката е пръстена и я пъхна обратно в джоба си.

- Добре. Няма нужда да се женим. Това беше просто предложение.

Тя го загледа. Секундите се нижеха. Дали хапна от пилето и бавно го задъвка.

- Това ли е всичко? - попита тя.

- Не мога да те накарам насила.

Гневът и болката се надигнаха толкова силно в нея, че помисли, че се задушава.

- Това е всичко, значи? Казвам „не“ и ти си събираш играчките и се прибираш вкъщи?

Той си пийна сода, а изражението в очите му беше толкова абстрактно, колкото и сребърните й обеци.

- Какво искаш да направя? Сервитьорът ще ме изхвърли, ако падна на колене.

Сарказмът му за нещо толкова важно беше като забит до дръжката нож.

- Не знаеш ли как да се бориш за нещо, което искаш? - прошепна свирепо Франческа.

Мълчанието, което ги обгърна, беше толкова съвършено, че тя знаеше, че е уцелила оголен нерв. Неочаквано се почувства така, сякаш погледът й се беше прояснил. Това беше. Точно за това й говореше Скийт.

- Кой е казал, че те искам? Приемаш всичко толкова на сериозно, Франси.

Той я лъжеше, лъжеше и себе си. Тя чувстваше копнежа му, сякаш беше неин. Той я искаше, но не знаеше как да я получи, и по-важно, нямаше дори да опита. Какво очакваше от мъж, попита се горчиво, който беше изиграл някои от най-добрите откриващи кръгове в турнирния голф, но накрая винаги се проваляше?

- Ще имаш ли място за десерт, Франси? Тук приготвят онова шоколадово нещо. Мен ако питаш, можеха да добавят и две лъжици бита сметана отгоре, но и така става.

Неприязънта, която изпита в този миг към него, граничеше с антипатия. Сега любовта й се струваше потискащо тежка, твърде тежка, за да я понесе. Протегна се през масата, хвана китката му и я стисна, докато ноктите й не се забиха в кожата му. Сега вече знаеше със сигурност, че ще я изслуша внимателно. Думите й бяха сурови и обвинителни, думи на боец.

- Толкова ли те е страх от провал, че не се бориш поне за едно нещо, което искаш? Турнира? Сина ти? Мен? Това ли те е възпирало през цялото време? Толкова се страхуваш, че няма да успееш, че дори не се опитваш?

- Не знаеш какво говориш. - Дали се опита да издърпа ръката си, но хватката й беше толкова здрава, че не можеше да го направи, без да привлече вниманието към тях.

- Дори не си се отлепил от стартовите дупки, нали, Дали? Готов си да участваш в играта, стига да не се измориш твърде много и докато можеш да подхвърляш смешките си, така че всички да смятат, че всъщност не ти пука.

- Това е най-глупавото...

- Но на теб ти пука, нали? Толкова много искаш да победиш, че почти можеш да усетиш вкуса на победата. Искаш и сина си, но стоиш настрани от него, в случай че Теди не те приеме. Моето чудесно малко момче, което не може да крие чувствата си и което би дало всичко на света за баща, който го уважава.

Лицето на Дали пребледня, кожата му под пръстите й се изпоти.

- Аз го уважавам - рече той остро. - И докато съм жив, няма да забравя как ме нападна, защото мислеше, че те наранявам.

- Ти си мрънкало, Дали, но го правиш с толкова стил, че всички те оставят да се измъкнеш. - Франческа го пусна, но не беше свършила с него. - Е, номерът ти се изтърка. Остаряваш и вече не можеш да се измъкваш само с красотата и чара си.

- Какво, по дяволите, знаеш ти за това?

Гласът му беше тих и леко дрезгав.

- Знам всичко за това, защото и аз започнах със същите недостатъци. Но пораснах и сритах живота си по задника, докато не получих каквото исках.

- Може би за теб е било по-лесно - тросна се Дали. - Може би си имала по-малко препятствия на пътя си. Аз бях самичък, когато бях на петнайсет. Докато ти си се разхождала из Хайд Парк с майка си, аз се криех от юмруците на баща ми. Знаеш ли какво правеше с мен, когато бях съвсем малък и той се напиеше? Обръщаше ме с главата надолу и държеше главата ми, потопена в тоалетната чиния.

Лицето й не изрази никакво съчувствие.

- Кофти работа.

Видя, че студенината й го вбесява, но не се отказа. Съжалението й нямаше да му помогне. В някакъв момент хората или трябваше да превъзмогнат раните от детството си, или да живеят трайно осакатени.

- Ако искаш да се отдаваш на самосъжаление, изборът е твой, но не очаквай от мен да играя игричките ти. - Тя се изправи и после го изгледа отгоре, а гласът й беше безразличен и презрителен. - Реших да се омъжа за теб.

- Забрави - рече той студено, побеснял от гняв. - Не те искам. Не бих те взел, дори да си опакована като подарък.

- О, напротив, искаш ме. И не просто заради Теди. Искаш ме толкова силно, че това те плаши. Но се страхуваш да се бориш. Шубе те е да заложиш на нещо от страх, че главата ти отново ще бъде потопена в тоалетната. - Тя се наведе леко напред, подпирайки се с една ръка на масата. - Реших да се омъжа за теб, Дали. - Тя го гледа дълго и преценяващо. - Ще се омъжа за теб в деня, в който спечелиш „Юнайтед Стейтс Класик“.

- Това е най-тъпото...

- Ще трябва да спечелиш, копеле - изсъска тя. - Не трето, не второ, а първо място.

Той се изсмя презрително и несигурно.

- Ти си луда.

- Искам да знам от какво тесто си замесен - отвърна Франческа презрително. - Искам да знам дали си достатъчно добър за мен, достатъчно добър за Теди. От дълго време не съм се примирявала с второто място и няма да започна да го правя и сега.

- Имаш страхотно високо мнение за това, колко струваш.

Тя хвърли салфетката си в гърдите му.

- Абсолютно си прав. Ако искаш да ме получиш, ще трябва да ме спечелиш. А аз не съм евтина, господинчо.

- Франси...

- Положи трофея в краката ми, проклет кучи сине, или не си прави труда да ме доближаваш отново!

Тя грабна чантата си, мина край стреснатите посетители на предните маси и изхвърча през вратата. Нощта беше застудяла, но гневът й гореше толкова силно, че не усещаше студа. Вървеше по тротоара, тласкана от ярост, болка и страх. Очите й пареха и не успяваше да премигне достатъчно бързо, за да сдържи сълзите си. Две блестящи капчици се събраха върху покритите й с водоустойчив туш мигли. Как можа да се влюби в него? Как позволи това абсурдно нещо да се случи? Зъбите й започнаха да тракат. Почти единайсет години не беше чувствала нищо повече от силна привързаност към неколцина мъже, бегло подобие на любов, която се изпаряваше почти толкова бързо, колкото се и появяваше. Но сега, точно когато животът й се подреждаше, отново беше позволила на един второкласен голф играч да разбие сърцето й.

Прекара следващата седмица с осъзнаването, че нещо ярко и чудесно си е отишло от живота й. Какво беше направила? Защо го предизвика толкова жестоко? Не беше ли половин торта по-добра от нищо? Но знаеше, че не може да се задоволи с половината, а не искаше и Теди да живее по този начин. Дали трябваше да започне да поема рискове или щеше да е безполезен и за двама им - човек, на когото не биха могли да разчитат. С всяка глътка въздух, която поемаше, тя оплакваше загубата на любимия си и на тяхната любов.

Следващия понеделник, докато наливаше на Теди чаша портокалов сок преди училище, тя се опита да намери утеха в мисълта, че Дали е толкова нещастен, колкото и тя. Но й беше трудно да повярва, че някой, който държи емоциите си така добре защитени, може да изпитва толкова дълбоки чувства.

Теди изпи сока си и после натъпка учебника по правопис в раницата си.

- Забравих да ти кажа. Снощи Холи Грейс се обади и ми каза да ти предам, че утре Дали ще играе на „Ю Ес Класик“.

Франческа тъкмо бе започнала да налива сок и за себе си, но рязко вдигна глава.

- Сигурен ли си?

- Така каза тя. Не виждам какво толкова има. Той пак ще се провали. И, мамо, ако получиш писмо от госпожица Пиърсън, не му обръщай внимание.

Каната с портокалов сок увисна във въздуха над чашата на Франческа. Тя затвори очи за момент, за да отклони мислите си от Дали Бодин и да се концентрира върху онова, което Теди й казваше.

- Какво писмо?

Теди закопча ципа на раницата си изцяло съсредоточен в действието, за да не се налага да я поглежда.

- Може да получиш писмо, в което се казва, че не използвам потенциала си...

- Теди!

- ...но не се тревожи. Крайният срок за социалния ми проект е другата седмица и съм планирал нещо толкова върховно, че госпожица Пиърсън ще ми напише милион шестици и ще ме моли да остана в класа й. Джери каза...

- О, Теди. Налага се да поговорим по въпроса.

Той грабна раницата си.

- Трябва да тръгвам, иначе ще закъснея.

Преди да успее да го спре, той излетя от кухнята и Франческа чу тръшването на входната врата. Искаше да се върне в леглото, да се завие презглава, за да може да мисли, но имаше насрочена среща за след час. В момента не можеше да помогне с нищо на Теди, но ако побързаше, щеше да има време да се отбие набързо в студиото, където се снимаше „Чайна Колт“, за да се увери, че той правилно е разбрал съобщението на Холи Грейс. Наистина ли Дали щеше да играе на „Ю Ес Класик“? Наистина ли думите й му бяха повлияли?

Холи Грейс вече беше заснела първата си сцена за деня, когато Франческа отиде при нея. В допълнение към разкъсаната при деколтето рокля, която разкриваше горната част на гърдите й, тя имаше и изкуствена синина на челото.

- Тежък ден? - попита Франческа, приближавайки се към нея.

Холи Грейс вдигна поглед от сценария, който изучаваше.

- Бях нападната от оная побъркана проститутка, която се оказа травестит психопат. Снимаха на забавен каданс към края, когато му пускам два куршума право в силиконовите импланти.

Франческа почти не я слушаше.

- Холи Грейс, вярно ли е, че Дали ще играе в „Класик“?

- Така ми каза и точно сега не съм много доволна от теб. -Тя хвърли сценария на един стол. - Дали не ми сподели подробностите, но доколкото разбрах, си го зарязала.

- Може и така да се каже - отвърна предпазливо Франческа.

По лицето на Холи Грейс се изписа неодобрение.

- Не си избрала най-подходящия момент, знаеш ли? Много ли щеше да ти коства да изчакаш да мине турнирът, преди да му играеш номера? И да искаше, не знам дали можеше да намериш по-добър начин да го провалиш.

Франческа започна да й обяснява, но после, шокирана, осъзна, че тя разбира Дали по-добре от Холи Грейс. Мисълта за това беше толкова нова, толкова шокираща, че едва успя да я приеме. Направи няколко уклончиви коментара, осъзнавайки, че и да се опита да обясни, Холи Грейс няма да я разбере. Погледна часовника си и се престори, че бърза.

Докато напускаше студиото, в ума й цареше бъркотия. Холи Грейс беше най-добрият приятел на Дали, първата му любов, сродната му душа, но двамата бяха толкова еднакви, че бяха слепи за недостатъците на другия. Всеки път когато Дали загубеше турнир, Холи Грейс му измисляше оправдания, съчувстваше му и в общи линии се отнасяше с него като с дете. Колкото и добре да го познаваше, тя не разбираше как страхът от загубата разваля играта му. А щом не разбираше това, никога не би разбрала, че същият страх му съсипва и живота.

32

От първото му провеждане през 1932 година „Юнайтед Стейтс Класик“ беше натрупал престиж и сега бе сред петте основни турнира - редом с „Мастърс“, „Бритиш Оупън“, ПГА и „Ю Ес Оупън“. Игрището, на което се провеждаше, имаше легендарна слава - място, което се споменаваше редом с „Огъста“, „Сайпрес Пойнт“ и „Мериън“. Голф играчите го наричаха „Стария завет“, и с основание. То беше едно от най-красивите в Юга, тучно, с борове и древни магнолии. От дъбовете провисваха бради от испански мъх, които служеха за фон на малките идеално подрязани храсти, а бункерите бяха пълни с искрящо бял, мек като пудра пясък. Когато денят беше тих, а слънцето - ярко, феъруеят блестеше с толкова чиста светлина, че изглеждаше божествен. Но естествената красота на игрището беше и част от коварството му. Макар да стопляше сърцето, можеше да заблуди сетивата, така че заслепеният играч да не осъзнае, преди да е станало твърде късно, че „Старият завет“ не прощава грешките.

Голф играчите го проклинаха и се кълняха, че никога повече няма да стъпят на него, но най-добрите винаги се връщаха, защото онези героични осемнайсет дупки им осигуряваха нещо, което самият живот не би могъл да им даде. Те им даваха съвършената справедливост. Добрият удар винаги се възнаграждаваше, лошият бе следван от светкавично, ужасно наказание. Тези осемнайсет дупки не даваха втори шанс, нито време за отлагане и никаква възможност за сделки. „Старият завет“ подчиняваше слабите, а силните награждаваше с вечна слава и почести. Или поне до следващия път.

Дали мразеше „Класик“. Преди да се откаже от пиенето и играта му да се подобри, невинаги се класираше за него. Последните няколко години обаче играеше достатъчно добре, за да попадне в списъка на играчите. През повечето време му се щеше да си бе останал вкъщи. „Старият завет“ беше голф игрище, което изискваше перфекционизъм, а Дали дяволски добре знаеше, че е твърде несъвършен, за да оправдае подобни очаквания. Казваше си, че „Класик“ е турнир като всеки друг, но когато игрището го победеше, сякаш съсухряше самата му душа.

С всяка клетка от тялото си мечтаеше Франческа да бе избрала друг турнир за предизвикателството си. Не че я вземаше на сериозно. В никакъв случай. Доколкото зависеше от него, тя се беше сбогувала завинаги с онова нейно избухване. И все пак някой друг седеше в кабинката на коментатора, когато Дали направи тий за първата дупка и отдели време да се ухили на хубавката блондинка, която му се усмихваше от първи ред. Заяви на телевизионните босове, че ще трябва да почакат малко повече, и им върна договора неподписан. Още не беше готов да се оттегли. Не и тази година. Не и след онова, което Франческа му беше казала.

Усещането на стика в ръката му беше хубаво и докато запращаше топката, бе твърдо и успокоително. Почувства се свободен. И по дяволите, щеше да покаже на Франческа, че изобщо не знае за какво говори. Изпълни мощен драйв и запрати топката право в небето - като ракета, изстреляна от НАСА. Публиката го аплодира. Топката ускори във въздуха по пътя си към вечността. И тогава, в последната минута, преди да започне да се спуска, се отклони съвсем леко... но достатъчно, за да пропусне феъруея и да се приземи в група магнолии.

Франческа прескочи секретарката си и позвъни директно в спортния отдел за четвърти път този следобед.

- Как се справя? - попита тя, когато й отговори мъжки глас.

- Съжалявам, Франческа, но той загуби още един удар на седемнайсетата дупка, което го поставя с три удара над пара. Все пак това е само първи кръг и ако оцелее, има още три кръга, макар че това не е най-добрият начин за започване на турнира. - Тя стисна очи, докато мъжът продължаваше: - Разбира се, това, така или иначе, не е неговият тип турнири, знаеш го. „Класик“ е много напрегнат, силно зареден. Спомням си, когато Джак Никлаус владееше терена. - Тя едва го слушаше, докато говореше и си припомняше любимата си игра. - Никлаус е единственият голф играч в историята, който редовно побеждава на „Стария завет“. Година след година, от началото на 70-те до края на 80-те той идваше на „Класик“ и отнасяше всички, изминаваше феъруеите, като че ли ги притежаваше, караше малките грийнове да го молят за милост със свръхчовешките си пътове...

До края на деня Дали беше е четири удара над пара. Франческа се почувства разбита. Защо му беше причинила това? Защо му беше отправила това непосилно предизвикателство? Същата вечер у дома тя се опита да чете, но нищо не задържаше вниманието й. Захвана се да чисти килера, но пак не можеше да се концентрира. В десет вечерта започна да звъни на самолетните компании в опит да намери късен полет. После нежно събуди Теди и му каза, че двамата ще отидат на пътешествие.

Холи Грейс задумка по вратата на стаята им рано на следващата сутрин. Теди тъкмо беше станал, но Франческа крачеше из занемарената малка стая още от разсъмване. Това беше най-доброто, което успя да намери в града, който се пръскаше по шевовете от голф играчи и техните фенове. Тя почти се хвърли в прегръдките на Хол и Грейс.

- Слава богу, че си тук! Страхувах се, че нещо се е случило.

Холи Грейс остави куфара си до вратата и потъна уморено в най-близкия стол.

- Не знам защо ти позволих да ме въвлечеш в това. Снимките свършиха почти в полунощ и трябваше да хвана полет в шест сутринта. Спала съм само един час в самолета на път за насам.

- Съжалявам, Холи Грейс. Знам, че това е много гадно. Ако не смятах, че е важно, нямаше да те моля. - Тя донесе куфара й до леглото и го отвори. - Докато си вземаш душ, ще ти извадя чисти дрехи и Теди ще ти поръча закуска в кафенето. Знам, че е ужасно от моя страна да те пришпорвам така, но Дали започва след час. Вече получих пропуските. Само се увери, че ще види и двама ви веднага.

- Не разбирам защо ти не можеш да заведеш Теди да гледа играта - оплака се Холи Грейс. - Нелепо е да ме разкарваш през целия път до тук само за да придружа сина ти на голф турнир.

Франческа изправи Холи Грейс на крака и я бутна към банята.

- Точно сега се нуждая от сляпата ти вяра. Моля те! Четиресет и пет минути по-късно Франческа се отдалечи от вратата, като позволи на Холи Грейс и Теди да излязат, уверявайки се, че никой от хората, струпани на паркинга, не я беше разпознал. Знаеше колко бързо се разпространява подобна мълва, а нямаше намерение да допуска Дали да научи, че е наблизо, освен ако не станеше абсолютно наложително. Веднага щом двамата изчезнаха, тя се втурна към телевизора, за да е готова, когато отразяването на турнира започне.

Севе Балестерос водеше след първия кръг, така че Дали не беше в най-добро настроение, когато пристигна на грийна за тренировки. Харесваше Севе, преди Франческа да започне да прави коментари за това, колко добре изглежда. Сега се разстройваше само при вида на тъмнокосия испанец. Погледна към таблото и получи потвърждение на онова, което вече знаеше - предишния ден Джак Никлаус бе завършил с пет удара над пара, което означаваше по-лош кръг и от неговия собствен. Дали почувства гадничко задоволство. Никлаус остаряваше, годините най-накрая постигаха това, което хората не бяха успели - да сложат край на дългото властване на Златната мечка от Кълъмбъс, Охайо.

Скийт вървеше пред Дали до първия тий.

- Ей там има една малка изненада за теб - каза той и посочи наляво.

Дали проследи посоката на погледа му и се ухили, когато забеляза Холи Грейс, застанала зад въжетата. Тръгна към нея, но замръзна насред крачката си, когато разпозна Теди.

Обзе го гняв. Как можеше тази дребна жена да е толкова отмъстителна? Той знаеше, че Франческа е изпратила Теди, и знаеше защо. Беше изпратила момчето, за да му се надсмее, да му напомни за всяка гадна дума, която му беше казала. При други обстоятелства не би имал нищо против Теди да го гледа как играе, но не и на „Класик“ - не и на турнира, където никога не се беше справял добре. Хрумна му, че Франческа иска Теди да го види победен, и мисълта го вбеси толкова много, че едва се сдържа. Сигурно беше издал част от чувствата си, защото Теди сведе поглед към краката си, а после отново го погледна с онова инатливо изражение, което Дали бе започнал да разпознава твърде добре.

Напомни си, че вината не е на Теди, но все пак му беше необходим целият му самоконтрол, за да се приближи и да ги поздрави. Феновете му в галерията незабавно започнаха да му задават въпроси и да го окуражават. Той си размени няколко шеги с тях, доволен от разсейването, защого не знаеше какво да каже на момчето.

Съжалявам, че прецаках всичко между нас - ето това трябваше да каже. - Съжалявам, че не мога да разговарям с теб, да ти кажа какво означаваш за мен, да ти кажа колко горд бях, когато защити майка си онзи ден в Уайнет.

Скийт държеше драйвъра му, докато Дали се извръщаше от галерията.

- Това е първият път, когато Теди идва да те гледа, нали? -попита той и му подаде стика. - Ще е срамота, ако не види най-доброто ти представяне.

Дали го стрелна ядно с поглед и се приготви за началния удар. Усещаше мускулите на гърба и раменете си като стоманени въжета. Обикновено се шегуваше със зрителите преди удара, но днес не можеше да го понесе. Усещаше стика чужд в ръката си. Погледна към Теди и видя малка бръчица на челото му, следствие от тоталната му концентрация. Дали се насили да насочи вниманието си върху това, което трябваше да направи, което можеше да направи. Пое си дълбоко въздух, съсредоточил погледа си върху топката, с леко сгънати колене, изтегли стика назад и после го стовари с цялата сила на могъщата си лява страна. Топката полетя.

Зрителите го аплодираха. Топката се понесе над тучния зелен феъруей, бяла точица, която ускоряваше към безоблачното небе. Започна да се спуска, насочвайки се право към групата магнолии, които бяха спрели Дали и предишния ден. И тогава, съвсем накрая, се отклони надясно, така че се приземи на феъруея в идеална позиция. Дали чу необузданите тексаски поздравления зад себе си и се обърна да се ухили на Холи Грейс. Скийт вдигна палци и дори Теди имаше полуусмивка на лицето.

Тази нощ Дали си легна със съзнанието, че най-накрая е победил „Стария завет“. Докато лидерите в турнира бяха паднали жертва на силния вятър, той беше е един удар под пара, достатъчно, за да компенсира катастрофата от първия ден и да го покачи високо в списъка на таблото, достатъчно, за да покаже на сина си малко от уменията си в голфа. Севе все още се държеше заедно с Фъзи Зелър и Грег Норман. Уотсън и Креншоу бяха отпаднали. Никлаус бе отбелязал още един посредствен кръг, но Златната мечка не се отказваше лесно и се бе представил достатъчно добре, за да остане в играта.

Докато се опитваше да заспи, Дали си повтаряше, че трябва да се концентрира върху Севе и останалите, не да се тревожи за Никлаус. Джак беше на осем удара над пара, твърде далеч назад, за да му бъде съперник, и твърде стар, за да осъществи някой от чудодейните си удари в последната минута. Но докато разбухваше възглавницата си, чу гласа на Мечката да му шепне, сякаш стоеше точно до него в стаята.

Не ме отписвай, Бодин. Аз не съм като теб. Не се отказвам.

На третия ден Дали сякаш не можеше да задържи концентрацията си. Въпреки присъствието на Холи Грейс и Теди, играта му беше посредствена и завърши с три над пара. Заради това раздели второто място с още трима играчи, но от лидера го деляха два удара.

В края на третия ден главата на Франческа я болеше от напрегнато взиране в малкия телевизор на мотела. По Си Би Ес Пат Съмърол започна да обобщава станалото през деня.

- Дали Бодин никога не е играл добре под напрежение и ми изглежда напрегнат.

- Шумът от зрителите очевидно го притеснява - отбеляза Кен Вентури. - Както сигурно помниш, че Джак Никлаус играе в групата точно след Дали, а когато Джак е загрял, както е днес, галерията избухва. Бъди сигурен, че всеки път когато поздравленията им се разнесат наоколо, другите играчи ги чуват и всички разбират, че Мечката е направил поредния си забележителен удар. И това, разбира се, обърква лидерите в турнира.

- Ще е интересно да видим дали Дали ще може да промени модела на поражението си в последния кръг и да се съвземе утре - каза Съмърол. - Той има страхотен удар, един от най-добрите суингове и винаги е бил популярен сред феновете. Знаеш, че много ще им хареса най-накрая да го видят да побеждава.

- Но истинската новина днес е Джак Никлаус - заключи Кен Вентури. - На четиресет и седем годишна възраст, Златната мечка от Кълъмбъс, Охайо, има невероятните шейсет и седем удара - с пет под пара - което го поставя на второ място, редом до Севе Балестерос и Далас Бодин...

Франческа изключи телевизора. Трябваше да е доволна, че Дали е сред лидерите на турнира, но последният кръг винаги беше най-слабият за него. От това, което се бе случило на днешния кръг, можеше да заключи, че само присъствието на Теди няма да е достатъчно, за да го пришпори. Съзнаваше, че трябва да извади тежката артилерия, и хапеше долната си устна, отказвайки да мисли за това, колко лесно всички оръжия, за които се сещаше, биха могли да се обърнат срещу нея.

- Просто стой далеч от мен - каза Холи Грейс на следващата сутрин, когато Франческа се втурна след нея и Теди през моравата на клуба към тълпата, оградила първия тий.

- Знам какво правя - извика Франческа. - Или поне така си мисля.

Холи Грейс се извърна, когато Франческа я настигна.

- Ако Дали те види, това окончателно ще съсипе концентрацията му. Не можеше да избереш по-подходящ момент, за да му съсипеш последния кръг.

- Той сам ще си го съсипе, ако не присъствам - настоя Франческа. - Виж, ти го глезиш от години и това не върши работа. Нека за разнообразие го направим по моя начин.

Холи Грейс махна очилата си и се взря във Франческа.

- Глезя го? Никога не съм го глезила!

- Да, това правиш. Глезиш го през цялото време. - Франческа грабна ръката на Холи Грейс и я забута към първия тий. -Просто направи това, което те помолих. Знам много повече за голфа отпреди, но все още не разбирам тънкостите. Ще трябва да стоиш до мен и да ми обясняваш всеки удар, който той прави.

- Ти си луда, знаеш ли...

Теди наклони глава на една страна, докато слушаше спора между майка си и Холи Грейс. Не му се случваше често да вижда възрастни да спорят и му беше интересно. Носът му бе изгорят от слънцето, а краката му бяха уморени от дългото ходене през последните два дни. Но чакаше с нетърпение последния кръг, макар че до известна степен беше скучно да стои и да следи кога играчите ще направят удар. И все пак чакането си струваше, защото понякога Дали отиваше до въжетата и му казваше какво се случва, и после всички му се усмихваха и той знаеше, че е специално дете, тъй като получава толкова много внимание. Дори след като Дали направи няколко доста лоши удара вчера, беше отишъл и обяснил на Теди какво е положението. Денят беше слънчев и мек, температурите бяха твърде високи за хулиганския суитшърт, но въпреки това Теди реши да го облече.

- Ще бъде страшна жега - отбеляза Холи Грейс и поклати глава. - Не можа ли да облечеш панталон или шорти като всеки нормален човек, който гледа голф турнир? Привличаш всичкото внимание.

Франческа не си направи труда да обяснява на Холи Грейс, че точно това бе целта й, когато си сложи яркочервената прилепнала рокля. Със семпла кройка, памучната дреха имаше дълбоко изрязано деколте, нежно обвиваше хълбоците й и завършваше доста над коленете е дързък волан на бели точици. Ако беше преценила правилно, роклята заедно е асиметричните сребърни „тревоги“ трябваше да са достатъчни, за да подлудят Далас Бодин.

През всичките си години като професионален голфър Дали почти не беше играл в една група е Джак Никлаус. Редките случаи, когато това ставаше, кръговете за него бяха истинска катастрофа. Беше играл пред него и зад него; беше вечерял с него, бяха стояли на един подиум, бяха си разказвали вицове за голфа. Но рядко беше играл е него и сега ръцете му трепереха. Казваше си да не прави грешката да бърка истинския Джак Никлаус е Мечката в главата си. Напомняше си, че истинският Никлаус е човек от плът и кръв, уязвим като всеки друг, но това не му помагаше. Лицата на Никлаус и на Мечката се сливаха и само това имаше значение.

- Как си днес, Дали? - усмихна му се приятелски Джак Никлаус, докато отиваха към първия тий, а синът му Стийв вървеше зад него в ролята на кади.

Жив ще те изям, каза Мечката в главата на Дали.

Той е на четиресет и седем - напомни си Дали, докато се здрависваше с Джак. - Един мъж на тази възраст не може да се състезава с трийсет и седем годишен мъж в разцвета на силите си.

Няма дори да се изплюя върху костите ти - отвърна му Мечката.

Севе Балестерос стоеше при въжетата и говореше с някого в тълпата, мургавата му кожа и изсечените скули привличаха вниманието на много ог жените, които съставяха публиката на Дали. Дали знаеше, че трябва да се тревожи повече от Севе, отколкото от Джак. Севе беше международен шампион, смятан от мнозина за най-добрия голф играч в света. Зарядът му беше могъщ, както на всички в турнира, и имаше свръхчовешка власт над грийновеге. Дали отклони вниманието си от Никлаус и се запъти да поздрави Севе - но спря насред движението си, когато го видя с кого говори.

Първоначално не повярва на очите си. Дори тя не можеше да е толкова зла. Застанала там, облечена в яркочервена рокля, която спокойно можеше и да е бельо, и усмихваща се на Севе, сякаш беше някакъв испански бог, бе самата Мис Каприз. Холи Грейс стоеше от едната й страна и изглеждаше нещастна, а Теди беше от другата. Франческа най-накрая откъсна вниманието си от Севе и погледна към Дали. Усмивката й беше студена като буца лед и толкова високомерна и изпълнена е превъзходство, че на Дали му се прииска да отиде при нея и да я разтърси. Тя вирна леко глава и сребърните й обеци проблеснаха на слънцето. Повдигна ръка, отметна кестенявите кичури от ушите си, наклони игриво глава - сваляше му се. Сваляше му се, за бога! Не можеше да повярва.

Дали се канеше да се втурне към нея, за да я удуши с голи ръце, но се наложи да се спре, защото Севе вече се приближаваше към него с протегната ръка, блестящи очи и латино чар. Дали се прикри зад фалшива тексаска усмивка и разтърси енергично ръката му няколко пъти.

Джак беше пръв. Дали беше толкова раздразнен, че едва осъзна, че Никлаус е приключил, докато не чу поздравленията на тълпата. Беше добър драйв - не толкова дълъг, колкото чудовищните удари от младостта му, но с идеална позиция.

На Дали му се стори, че вижда Севе да поглежда крадешком към Франческа, преди неговия тий. Гарвановочерната му коса блестеше на утринната светлина, като на испански пират, дошъл да плячкосва американските брегове и може би да си тръгне с част от местните жени. Стройното тяло на Севе се изви стегнато, докато замахваше със стика за дълъг драйв към центъра на феъруея, където топката се изтърколи на десет ярда до тази на Никлаус и спря.

Дали погледна скришом към загражденията и веднага съжали. Франческа ръкопляскаше на удара на Севе ентусиазирано, като се повдигаше на пръсти с червените си изрязани сандали, които не изглеждаха подходящи за извървяване дори на три дупки, камо ли на осемнайсет. Той грабна драйвъра от ръката на Скийт с лице, потъмняло като буреносен облак, и още по-мрачни чувства. Докато заемаше позиция, едва мислеше за това, какво прави. Тялото му премина на автопилот, докато се взираше надолу в топката и си представяше великолепното миловидно лице на Франческа, отпечатано точно върху логото на производителя. После я удари.

Дори не знаеше какво е направил, докато не чу поздравленията на Холи Грейс и зрението му не се проясни достатъчно, че да види как топката прелита двеста деветдесет и пет ярда и се търкулва доста зад драйва на Севе. Ударът беше страхотен и Скийт го тупна тържествуващо по гърба. Севе и Джак му кимнаха любезно. Дали се обърна към загражденията и почти се задуши от видяното. Франческа беше вирнала надменния си малък нос, сякаш се канеше да умре от скука, сякаш му казваше с префърцунения си маниер: „Това ли е наистина най-доброто, на което си способен?“.

- Отърви ме от нея - изръмжа под нос на Скийт.

Скийт бършеше драйвъра с кърпа и изглежда, не го чу. Дали се запъти към въжетата, а гласът му беше пълен с отрова, но достатъчно тих, така че да не го чуе никой друг освен Холи Грейс.

- Искам да се махнеш незабавно от игрището - каза той на Франческа. - Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш тук?

Тя отново му се усмихна високомерно.

- Просто ти напомням какво е заложено на карта, скъпи.

- Ти си луда! - избухна Дали. - В случай че си толкова глупава и не си се досетила, деля второто място с други трима в един от най-големите турнири на годината и не ми трябва подобно разсейване.

Франческа изпъна рамене, наведе се напред и прошепна в ухото му:

- Второто място не е достатъчно.

Дали реши, че няма съд на света, който би го осъдил за това, че я е удушил на място, но партньорите му вече бяха приключили с първия тий, предстоеше му нов удар и нямаше време за губене.

Следващите девет дупки той накара топката да моли за милост, нареждаше й да следва желанията му, наказваше я с всяка частица от силата си и всяко късче от решимостта си. Насочваше пътовете си с един уверен замах. Един-единствен - не два, не три! Всеки удар беше по-великолепен от предишния и всеки път той се обръщаше към зрителите, за да види как Холи Грейс говори припряно с Франческа и й обяснява магията на това, което той правеше, казваше на Мис Каприз, че в момента наблюдава как се пише историята на голфа. Но без значение какво правеше, без значение колко изумителни удари реализираше, колко героично играеше - всеки проклет път когато погледнеше към нея, Франческа сякаш казваше: „Това ли е най-доброто, кое го можеш?“.

Беше толкова завладян от гнева си, толкова потопен в нейното презрение, че не можеше напълно да осъзнае последствията от бързо променящия се резултат на таблото. О, да, разбираше какво пише на него. Виждаше цифрите. Знаеше, че лидерите на турнира играят зад него и изостават, дори и Севе. Можеше да чете цифрите, но едва след бърдито на четиринайсетата дупка осъзна напълно факта, че се е откъснал напред, че в гневната си, свирепа атака на игрището е застанал на два удара под пара за турнира. С оставащите му само четири дупки си беше осигурил първото място на „Юнайтед Стейтс Класик“.

Заедно с Джак Никлаус.

Дали разтърси глава, опитвайки се да я проясни, докато вървеше към петнайсетата дупка. Как беше възможно да му се случва това? Как бе станало така, че Далас Бодин от Уайнет, Тексас, щеше да бъде наравно с Джак Никлаус? Не можеше да мисли. Ако мислеше, Мечката щеше да започне отново да говори в главата му.

Ще се провалиш, Бодин. Ще докажеш всичко, което Джейси някога ти казваше. И аз ти го повтарям от години. Нямаш достатъчно кураж да завършиш играта. Не и срещу мен.

Дали се обърна към загражденията и видя, че Франческа го гледа. Докато отвръщаше на погледа й, тя постави единия си крак пред другия и леко сгъна коляно, така че нелепата й рокля с волан на точки да се повдигне по крака. Изпъна назад рамене, така че меката тъкан да се опъне но гърдите й и да очертае всеки детайл от тях. Ето го трофея ти, заявяваше му откровено това дребничко тяло. Не забравяй за какво играеш.

Той запрати топката в петнайсетия феъруей и си обеща, че когато всичко свърши, никога повече няма да си позволи да се приближи до жена със сърце на кучка. Веднага щом турнирът приключеше, щеше да даде на Франческа Дей урок, който да запомни за цял живот - щеше да се омъжи за първата срещната сладкодумна красавица.

Достигна до нар на петнайсетата и шестнайсетата дупки. Същото направи и Никлаус. Синът на Джак беше до него през цялото време, подаваше му стиковете, помагаше му да прецени грийновете. Докато собственият му син стоеше край въжетата, облечен с хулигански суитшърт и израз на свирепа решимост върху лицето. Сърцето на Дали се изпълваше всеки път щом погледнеше към него. По дяволите, беше смело момче.

Седемнайсетата дупка беше малка и гадна. Джак поговори с публиката, докато вървеше към грийна. Беше свикнал с напрежението и не обичаше нищо повече от рискованата игра. Дали се потеше под ризата и ръкавиците си. Беше известен с шегите си с публиката, но сега запази злокобно мълчание. Никлаус играеше най-добрия голф в кариерата си, сдъвкваше феъруеите, изгаряше грийновете. Четиресет и седем годишните бяха твърде стари, за да играят по този начин, но някой беше забравил да му го каже. И сега само Дали Бодин стоеше между най-великия играч в историята на голфа и поредната му титла.

По някакъв начин Дали направи още един пар, но Джак също успя. Все още бяха наравно и на последната дупка.

Операторите балансиращи портативни камери на раменете си, следваха всяка тяхна крачка, докато отиваха към осемнайсетата дупка. Телевизионните коментатори сипеха суперлативи един след друг, докато слухът за кървавото състезание на „Стария завет“ се разпространяваше из света на спорта, звъняха телефони, а следобедните неделни рейтинги на каналите скачаха до небесата. Зрителите около играчите вече бяха хиляди, а трескавото им вълнение се дължеше на осъзнаването, че каквото и да се случи, те ще станат свидетели на велика игра. Публиката бе очарована от Дали още откакто той бе новобранец и хората очакваха от години да спечели голям турнир. Но и мисълта да бъдат на живо, когато Джак отново печели, беше също неустоима. Сякаш отново присъстваха на „Мастърс“ от 1986 година и гой се носеше като бик към финала, неумолим като природна стихия.

Дали и Джак изпълниха солидни драйвове на осемнайсетата. За дупката трябваше дълъг пар - пред нея, в левия ъгъл на грийна, имаше диаболично разположено езеро. Наричаха го езерото Хоган, защото беше отнело титлата на великия Бен Хоган през 1951 година, когато се опитал да направи удар над него, вместо да го заобиколи. Със същото основание можеха да го наричат и езерото Арни или езерото Уотсън, или езерото Снийд, защото всички тези играчи бяха паднали жертва на коварството му.

Джак нямаше нищо против рисковете, но не беше спечелил всеки важен турнир на света с безразсъдна глупост и нямаше намерение да играе директно за флага, като направи самоубийствен удар на това езеро. Той се подготви за втори удар от лявата страна на езерото Хоган и красивият му замах запрати топката току до самия грийн. Тълпата нададе рев и после ахна, когато топката подскочи във въздуха и спря в края на грийна, на шейсет фута от пина. Шумът беше оглушителен. Никлаус бе направил забележителен удар, магически удар, удар за възможно бърди на дупката - удар, който му даваше шанс за победа!

Дали почувства във вените му да пропълзява отровна паника. За да се задържи наравно с Никлаус, трябваше да направи същия удар да запрати топката вляво от езерото и после тя да подскочи на грийна. Беше труден удар сам по себе си, а хилядите хора, които го гледаха от загражденията, милионите, седнали пред телевизионните екрани у дома, титлата на турнира, заложена на карта, и треперещите му ръце му даваха основания да смята, че няма да успее.

Севе запрати топката отляво на езерото, но тя не достигна грийна. Паниката все по-осезаемо се надигаше в гърлото на Дали, имаше чувството, че го задушава. Не можеше да го направи -просто не можеше! Огледа се наоколо, инстинктивно търсейки Франческа. Ето я, с вирната нагоре брадичка, с още по-високо вдигнат високомерен нос - предизвикваше го, дразнеше го...

И после, докато я гледаше, тя се промени. Повече не можеше да се преструва. Брадичката й се наведе, изражението й омекна, загледа го с очи, които проникваха право в душата му, очи, които разбираха паниката му и го умоляваха да я потисне. Заради нея. Заради Теди. Заради всички тях.

Ще я разочароваш, Бодин - подразни го Мечката. - Разочаровал си всички хора, които си обичал в живота си, и отново се готвиш да го направиш.

Устните на Франческа се раздвижиха и оформиха една-единствена дума. Моля.

Дали погледна към тревата, мислейки за всичко, което му беше казала Франси, и после тръгна към Скийт.

- Ще се целя направо във флага - каза той. - Ще ударя през езерото.

Изчака Скийт да му се разкрещи и да му каже, че е абсолютен глупак. Но той просто изглеждаше замислен.

- Ще трябва да покриеш двеста и шейсет ярда и топката да спре на място.

- Знам - отвърна Дали тихо.

- Ако направиш безопасен удар - около езерото - имаш добър шанс да си наравно с Никлаус.

- Уморен съм от безопасни удари - отвърна Дали. - Искам флага.

Джейси беше мъртъв от години и Дали нямаше какво да доказва на това копеле баща си. Франси беше права. Да не опита, беше по-лошо, отколкото да се провали. Погледна за последен път към Франческа, копнееше за уважението й повече, отколкото искаше всичко друго. Двете с Холи Грейс стискаха ръцете си, сякаш се приготвяха да скочат от ръба на бездна. Краката на Теди бяха омалели и той седеше на тревата, но решимостта не бе изчезнала от лицето му.

Дали фокусира цялото си внимание върху това, което трябваше да направи, опитвайки се да контролира прилива на адреналин, който можеше повече да му навреди, отколкото да му помогне.

Хоган не можа да покори езерото - прошепна му Мечката. - Защо мислиш, че ти ще успееш?

Защото го искам повече, отколкото Хоган някога го е искал - отвърна Дали. - Аз просто го искам повече.

Когато постави топката и зрителите осъзнаха какво се кани да направи, сред тях се разнесе невярващо мърморене. Лицето на Никлаус беше безизразно както винаги. Ако си мислеше, че Дали прави грешка, не го показа.

Никога няма да успееш - прошепна Мечката.

Само гледай - отвърна Дали.

Стикът му се стовари върху топката. Запрати я по висока, силна траектория в небето, която се отклони надясно, така че сякаш увисна над водата - над центъра на езерото, което беше повалило Бен Хоган и Арнолд Палмър, и толкова много други легенди. Топката летя през небето цяла вечност, но още не беше преодоляла езерото, когато се заспуска надолу. Зрителите задържаха дъха си, телата им замръзнаха на място, когато започна да се приземява. Дали стоеше като статуя и гледаше бавното зловещо движение. На земята лекият бриз размърда флага с номер 18, така че в цялата Вселена се движеха само топката и той.

От тълпата се разнесоха писъци и оглушителната звукова вълна удари Дали, щом топката му прескочи границите на езерото и падна на грийна, отскачайки леко, преди да спре напълно на три метра от флага.

Севе постави топката си на грийна за два пъта, после поклати глава обезсърчено и отстъпи към края на игрището. Героичния шестфутов път на Джак докосна дупката, но не падна в нея. Дали остана сам. Нужен му беше само един десетфутов път, но той беше изтощен, физически и умствено. Знаеше, че ако направи този път, ще спечели турнира, но ако пропуснеше, щеше да е наравно с Джак.

Обърна се към Франческа и още веднъж красивите й устни оформиха думата моля.

Колкото и да беше уморен, Дали не можеше да я разочарова.

33

Ръцете на Дали полетяха във въздуха, в единия си юмрук стискаше пътъра като средновековен победен флаг. Скийт плачеше като дете, толкова надмогнат от радостта, че не можеше да помръдне. В резултат на това първият, който стигна до Дали, беше Джак Никлаус.

- Страхотна игра, Дали - каза той, прегръщайки го през раменете. - Ти си истински шампион.

После Скийт вече го прегръщаше и го тупаше по гърба, а Дали на свой ред го прегръщаше, само че очите му през цялото време се местеха, търсеха из тълпата, докато най-накрая не намериха онова, което им трябваше.

Холи Грейс се откъсна първа, после Франческа и Теди след нея. Втурна се към Дали на дългите си крака, крака, които бяха спечелили славата си още докато бягаха към базите в гимназиалния отбор на Уайнет, крака, създадени за скорост и красота. Холи Грейс тичаше към мъжа, когото бе обичала почти през целия си живот, и после внезапно спря, когато видя сините му очи да се плъзгат край нея и да се спират на Франческа. Спазъм на болка прониза гърдите й, сърцераздирателен момент, който бързо премина. От дъното на цялата си душа тя най-сетне го бе освободила.

Теди се бутна до нея, не напълно готов да изрази толкова открито емоциите си. Холи Грейс го прегърна през раменете и те загледаха как Дали повдигна Франческа високо над земята през кръста, така че главата й да се извиси над неговата. За част от секундата тя застина така, извила лице към слънцето, смееща се към небето. И после го целуна, покри лицето му с косата си, удари бузите му с радостно разлюлените си сребърни обеци. Изрязаните й червени сандали се изплъзнаха от пръстите й, а единият се настани на голф обувката му.

Франческа се извърна първа и протегна ръка, търсейки Холи Грейс. Дали я постави на земята, но без да я пуска, и също протегна ръка, така че Холи Грейс да се присъедини към тях. Прегърна и двете -- тези две жени, които означаваха всичко за него. Едната, която беше юношеската му любов, и другата, любовта му като зрял мъж. Едната висока и силна, другата - дребничка и грациозна, с нежно сърце и гръбнак от закалена стомана. Очите на Дали потърсиха Теди, но дори в този момент на победа видя, че момчето още не е готово, и затова не го притисна. Засега беше достатъчно, че поне си размениха усмивки.

Един фотограф направи снимка, която на следващия ден щеше да украси първите страници на националните спортни издания - тържествуващият Дали Бодин, повдигнал Франческа Дей над земята, и Холи Грейс Бодин, застанала до него.

Франческа трябваше да е в Ню Йорк на следващата сутрин, а Дали трябваше да изпълни задълженията си на победител. Заради това времето им заедно след турнира беше твърде кратко и твърде публично.

- Ще ти звънна - оформи с устни той, докато се отдалечаваше.

Тя му се усмихна в отговор и журналистите го погълнаха.

Франческа и Холи Грейс пътуваха заедно за Ню Йорк, но полетът им се забави и пристигнаха късно. Минаваше полунощ, когато Франческа сложи Теди да спи, твърде късно, за да очаква обаждане от Дали. На следващия ден участва в брифинг за предстоящата церемония край Статуята на Свободата, имаше официален обяд на жените в телевизионната индустрия и две срещи. Остави дузина телефонни номера на секретарката си, за да е сигурна, че може да е достъпна навсякъде, но Дали не се обади.

По времето, когато си тръгна от студиото, вече се тресеше от праведен гняв. Знаеше, че е зает, но със сигурност можеше да отдели няколко минути да й звънне. Освен ако не е променил решението си, прошепна й един тих вътрешен глас. Освен ако не преосмисля нещата. Освен ако не беше сгрешила за чувствата му.

Консуело и Теди бяха излезли, когато се прибра у дома. Остави чантата и куфарчето си, после уморено съблече сакото и се отправи по коридора към спалнята си само за да се закове на място на вратата. Точно в центъра на леглото й се издигаше кристалносребърна купа, висока почти метър.

- Дали! - изпищя тя.

Той излезе от банята с все още мокра от душа коса и една от пухкавите й розови хавлии, увита около кръста. Ухили й се, вдигна купата от леглото, отиде до нея и я постави в краката й.

- Това ли имаше предвид? - попита я.

- Ах, ти негоднико! - Тя се хвърли в прегръдките му и почти събори и двама им, и купата. - Ти, любим, невъзможен, чудесен негоднико!

После той я целуваше, тя го целуваше и се прегръщаха толкова силно, сякаш жизнената сила от тялото на единия се преливаше в тялото на другия.

- Мамка му, обичам те - промърмори Дали. - Моята сладка Мис Каприз, която ме подлудява със смъртоносното си натякване. - Той я целуна отново, бавно и продължително. - Ти си второто най-хубаво нещо, което ми се е случвало.

- Второто ли? А кое е първото?

- Че съм се родил красив - отвърна той и я целуна отново.

Любиха се нежно, през смях, без забрани и задръжки. След това лежаха и се взираха един в друг, а голите им тела бяха притиснати, докато си шепнеха тайни.

- Мислех, че ще умра, когато ми заяви, че няма да се омъжиш за мен.

- Аз пък мислех, че ще умра, когато не ми каза, че ме обичаш.

- Толкова ме беше страх. Беше права за това.

- Трябваше да получа най-доброто от теб. Аз съм ужасна, себична личност.

- Ти си най-хубавата жена на света.

Започна да й разказва за Дани и Джейси Бодин и за чувството, което бе изпитвал по-рано в живота си, че няма да успее. Беше открил, че е по-лесно да не се опитва твърде усилено, отколкото да намери потвърждение за недостатъците си.

Според Франческа явно Джейси Бодин е бил много омразна личност и Дали е трябвало да има достатъчно здрав разум, за да осъзнае, че мнението на отвратителни хора като него е абсолютно ненадеждно.

Дали се разсмя, после я целуна, преди да я попита кога ще се оженят.

- Спечелих те по всички правила - каза й той. - Сега е време да получа възнаграждението си.

Франческа и Дали бяха облечени и седяха в дневната, когато няколко часа по-късно Консуело и Теди се върнаха. Те бяха прекарали чудесна вечер в Медисън Скуеър Гардън, където Дали ги беше изпратил с два билета, за да гледат „най-великото шоу на Земята“. Консуело видя зачервените лица на Франческа и Дали и веднага разбра какво са правили, докато тя и Теди са гледали опитомяването на тигри. Теди и Дали се държаха любезно един с друг, но предпазливо. Момчето все още беше убедено, че Дали се преструва, че го харесва, само заради майка му, докато Дали се опитваше да разбере как да поправи вредата, която беше нанесъл.

- Теди, какво ще кажеш да ме заведеш на върха на Емпайър Стейт Билдинг утре след училище? - предложи той. - Много ми се иска да го видя.

За момент си помисли, че ще му откаже. Теди взе цирковата програма, навита на руло и духна през нея с престорено нехайство.

- Мисля, че става. - Рулото се превърна в телескоп и Теди погледна през него. - Стига да се върнем навреме, за да гледам „Глупаците“ по телевизията.

На следващия ден двамата се изкачиха до наблюдателната площадка. Теди спря на голямо разстояние от защитните мрежи на ръба, защото от височината му се завиваше свят. Дали застана точно до него, защото и той самият не си падаше по високото.

- Днес не е достатъчно ясно, за да се види Статуята на Свободата - каза Теди и посочи към залива. - Понякога можеш да я зърнеш ей там.

- Искаш ли да ти взема един гумен Кинг Конг от щанда? -попита го Дали.

Теди много харесваше Кинг Конг, но поклати глава. Мъж, който носеше яке с логото на баскетболен отбор, разпозна Дали и го помоли за автограф. Теди беше свикнал да изчаква възрастните, докато раздават автографи, но Дали се подразни. Когато мъжът най-накрая се отдалечи, момчето го погледна и каза мъдро:

- Това върви заедно с работата.

- Моля?

- Когато си известен, хората имат чувството, че те познават, дори да не е така. Имаш определени задължения.

- Звучиш като майка ти.

- Нея често я заговарят.

Дали го погледна за момент.

- Знаеш, че в бъдеще ще става още по-зле, нали, Теди? Майка ти ще се разстрои, ако не спечеля още няколко турнира за нея, и всеки път когато ние тримата излизаме, ще има много повече хора, които ще ни зяпат.

- Вие двамата с мама ще се жените ли?

Дали кимна.

- Много обичам майка ти. Тя е най-хубавата жена на света. - Пое си дълбоко въздух и се хвърли с главата напред, както правеше Франческа. - Обичам и теб, Теди. Знам, че може би ще ти е трудно да го повярваш заради начина, по който се държах, но е истина.

Теди свали очилата си и се отдаде на основно почистване на стъклата им с подгъва на тениската си.

- Ами Холи Грейс? - попита той, като вдигна стъклата срещу светлината. - Това означава ли, че вече няма да се виждаме с Холи Грейс, защото вие двамата сте били женени?

Дали се усмихна. Теди може и да не беше приел това, което току-що чу, но поне не се отдръпна.

- Няма да се отървем от Холи Грейс, дори и да се опитаме. Майка ти и аз я обичаме, тя винаги ще е част от семейството. Скийт също, както и госпожица Сибил. Заедно с всичките бегълки, които майка ти прибира.

- Ами Джери? - попита Теди.

Дали се поколеба.

- Предполагам, че това се отнася и за Джери.

Теди вече не се чувстваше толкова замаян и пристъпи малко по-близо до защитните мрежи. Дали не беше толкова нетърпелив да се приближи до ръба, но го последва.

- Двамата с теб трябва да си поговорим за някои неща -каза той на Теди.

- Искам един Кинг Конг - заяви рязко момчето.

Дали видя, че той все още не е готов за разкритието, и преглътна разочарованието си.

- Трябва да те питам нещо.

- Не искам да говоря за това.

Теди инатливо преплете пръсти в мрежата.

Дали направи същото с надеждата, че ще се справи добре с предстоящото.

- Случвало ли ти се е да отидеш да играеш с приятел и когато пристигнеш у тях, да откриеш, че е направил нещо специално, докато те е нямало? Може би крепост или замък?

Теди кимна предпазливо.

- Може би е направил люлка или е построил писта за колите си?

- Или може би е направил хубав планетариум от найлонови торби и фенерче - прекъсна го Теди.

- Или планетариум от найлонови торби - бързо се поправи Дали. - Във всеки случай си погледнал планетариума и си помислил колко е страхотен, дори си завидял, дето сам не си го направил. - Дали пусна оградата и задържа погледа си върху Теди, за да е сигурен, че момчето го разбира. - И понеже завиждаш, вместо да кажеш на приятеля си колко страхотен планетариум е направил, ти вирваш нос и му казваш, че не е чак толкова страхотен, макар че това е стопроцентово най-хубавият планетариум, който някога си виждал.

Теди кимна бавно, заинтригуван, че един възрастен може да разбере подобно нещо. Дали положи ръка върху телескопа, който сочеше към Ню Джърси.

- Ето това се случи, когато те срещнах.

- Така ли? - попита удивен Теди.

- Видях едно дете, наистина страхотно дете, умно и смело, но аз не бях допринесъл с нищо, за да го възпитам такова, и ме обхвана завист. Така че, вместо да кажа на майка му: „Хей, отгледала си сама великолепно дете“, се държах, сякаш не мисля, че детето е толкова страхотно, и че щеше да е много по-добро, ако аз бях наоколо да й помагам. - Дали огледа лицето на Теди, опитвайки се да разчете по изражението му дали го разбира, но момчето не издаваше нищо. - Можеш ли да ме разбереш? -попита го накрая.

Друго дете би кимнало, но дете с айкю от сто шейсет и осем точки имаше нужда от време, за да поразмишлява върху казаното.

- Сега може ли да погледнем гумения Кинг Конг? - попита любезно Теди.

Церемонията край Статуята на Свободата се проведе в един хубав майски ден с ароматен бриз, кристално синьо небе и лениво прелитащи гларуси. Три моторни лодки, украсени с червени, бели и сини знамена, бяха прекосили залива към Либърти Айлънд същата сутрин и бяха акостирали на дока, където обикновено фериботът оставяше туристите. Но през следващите няколко часа тук нямаше да има туристи, а само неколкостотин души.

Лейди Свобода се извисяваше над специално построената платформа за церемонията върху моравата от южната страна на острова, близо до постамента. Обикновено публичните церемонии се провеждаха в оградената част зад статуята, но екипът на Белия дом бе сметнал, че мястото под лицето и с откритата гледка към залива ще е по-благоприятно за фотографите на пресата. Франческа, облечена в тъмнозелена рокля и със сако от копринен шантунг в слонова кост, седеше сред другите почетни гости, различни правителствени служители и представителя на Върховния съд. На катедрата президентът на САЩ говореше, а думите му отекваха през високоговорителите сред дърветата.

- Днес празнуваме всички, млади и стари, черни и бели, някои със скромен произход, други - родени в разкош. Имаме различни религии и различни политически възгледи. Но в сянката на великата Лейди Свобода всички сме равни, наследници на пламъка...

Сърцето на Франческа беше изпълнено с толкова радост, че щеше да се пръсне. Всеки участник можеше да покани двайсет гости и докато се взираше в своята разнообразна група, осъзна, че тези хора, които бе обикнала, представляват микрокосмоса на самата страна.

Дали носеше американския флаг, закачен на ревера на синия му костюм, от едната му страна седеше госпожица Сибил, а от другата - Теди и Холи Грейс. Зад гях Наоми се беше навела настрани и шепнеше нещо в ухото на съпруга си. Изглеждаше добре след раждането, но и нервна, без съмнение се тревожеше, че е оставила четириседмичното си бебе, макар и само за ден. И Наоми, и съпругът й носеха черни превръзки в знак на протест срещу апартейда. Нейтън Хърд седеше до Скийт Купър - интересна комбинация от личности според Франческа. От Скийт до края на редицата се виждаха само женски лица - бели и черни, някои с твърде много грим, но всички носещи искрата на надеждата за собственото си бъдеще. Това бяха бегълките на Франческа и тя беше трогната колко много от тях бяха пожелали да са с нея в този ден. Дори Стефан й се беше обадил от Европа сутринта, за да я поздрави, и тя бе приветствала новината, че напоследък е спечелил привързаността на красива млада вдовица на италиански индустриалец. Само Джери не беше уважил поканата й, защото бе отхвърлила последната му молба да го включи в предаването си.

Дали забеляза, че тя го гледа, и й се усмихна толкова интимно, че все едно беше произнесъл колко я обича. Въпреки повърхностните им различия, те бяха открили, че душите им са създадени една за друга.

Теди се беше притиснал към Холи Грейс вместо към баща си, но Франческа вярваше, че нещата скоро щяха да се наредят, и не позволи това да развали удоволствието й от деня. След седмица тя и Дали щяха да са женени и никога през целия си живот не се бе чувствала по-щастлива, отколкото бе сега.

Президентът се приготвяше за големия финал.

- Америка е страна на възможностите, дом на личната инициатива, както свидетелства успехът на почетните ни гости днес. Ние сме най-великата страна на света...

Франческа беше участвала в програми за бездомните в Америка, в програми срещу бедността и несправедливостта, расизма и сексизма. Познаваше всички недостатъци на страната, но в момента можеше само да се съгласи с тези думи. Америка не беше идеална страна, беше твърде често себична, насилствена и алчна. Но беше и страна, която често проявяваше голямото си сърце, макар че невинаги успяваше да подреди приоритетите си правилно.

Президентът приключи речта си и пожъна шумни овации, уловени от телевизионните камери, които щяха да я излъчат по новините през деня. После представителят на Върховния съд пристъпи напред. Макар че не можеше да обгърне с поглед Елис Айлънд, Франческа усещаше присъствието му като благословия и се замисли за всички имигранти, които бяха пристигали на острова само с дрехите на гърба си и решимост да си извоюват нов живот. От всички милиони, които бяха преминали през златните порти, тя със сигурност беше най-недостойна.

Франческа стоеше заедно с другите, а в ъгълчето на устата й се прокрадваше усмивка, докато си спомняше двайсет и една годишното момиче в розова рокля, което се тътреше по луизианския път с куфар „Луи Вюитон“. Вдигна ръка и започна да повтаря думите, които произнасяше представителят на Върховния съд.

- Заявявам под клетва, че напълно и изцяло се отказвам и отхвърлям всяка преданост и вярност към всеки друг чужд владетел, принц, държава или суверенитет...

Сбогом, Англия - помисли си тя. - Не беше твоя грешката, че забърках такава каша. Ти си хубава стара страна, но аз се нуждая от сурово, неотъпкано място, което да ме научи как да се справям сама.

- ...че ще подкрепям и защитавам Конституцията и законите на Съединените американски щати срещу всички врагове, чужди и вътрешни...

Щеше да даде най-доброто от себе си, макар че отговорностите й като гражданин я изпълваха със страхопочитание. Ако едно общество трябваше да остане свободно, как можеше подобни задължения да се приемат лековато?

- ...че ще воювам от името на Съединените американски щати...

Боже, надяваше се да не се наложи!

- ...че ще изпълнявам задачи от национално значение под граждански контрол, когато законът го изисква...

Следващия месец тя щеше да свидетелства пред комисия на Конгреса по проблемите на бегълците и вече бе задействала регистрацията на фондация, която да финансира изграждането на убежища. С превръщането на „Франческа днес“ в месечно шоу най-накрая щеше да има шанс да се отплати на страната, която вече й бе дала толкова много.

- ...че с Божията помощ приемам тези задължения свободно, без никакви възражения или намерения за избягването им.

Когато церемонията приключи, откъм публиката се разнесоха радостните възгласи на тексаските й приятели. Със сълзи в очите, Франческа наблюдаваше как гостите й стават за смях.

После президентът поздрави новите граждани, а след него и представителят на Върховния съд и други правителствени чиновници. Оркестърът изсвири първите тонове на химна и служителите на Белия дом, които отговаряха за церемонията, започнаха да насочват участниците към ярко тапицираните маси, разположени под дърветата и отрупани с пунш и сандвичи, точно като на пикник за Четвърти юли.

Дали първи стигна до нея, с широка тексаска усмивка на лицето.

- Последното нещо, от което тази страна се нуждае, е още един либерал с право на глас, но наистина се гордея с теб, скъпа.

Франческа се разсмя и го прегърна. От поляната откъм източната страна на острова се разнесе шумен рев, когато президентският хеликоптер се издигна във въздуха, отнасяйки го заедно с някои от правителствените служители. След като президентът бе заминал, атмосферата се отпусна. Беше направено съобщение, че статуята е отворена за частно разглеждане от всички, които желаят.

- Гордея се с теб, мамо - каза Теди.

Тя стисна рамото му.

- Изглеждаше почти толкова добре, колкото и корейският дизайнер - каза й Холи Грейс. - Знаеш ли, че той носеше розови чорапи с пеперуди от кристали?

Франческа оценяваше опита на Холи Грейс да се пошегува, особено като знаеше, че е само преструвка. Твърде много от заряда на Холи Грейс бе угаснал през последните няколко месеца.

- Насам, госпожице Дей - извика един от фотографите.

Тя се усмихна на камерата и говори с всички, дошли да я поздравят. Бившите й бегълки се подредиха на опашка, за да поздравят Дали. Флиртуваха скандално с него и той флиртуваше с тях, карайки ги да се смеят. Фотографите искаха снимки на Холи Грейс, а всеки канал поиска да заснеме кратко интервю с Франческа. След като и последният блиц приключи, Дали бутна чаша с пунш в ръцете й.

- Виждала ли си Теди?

Тя се огледа.

- От известно време не съм. - Обърна се към Холи Грейс, която тъкмо идваше към тях. - Виждала ли си Теди?

Холи Грейс поклати глава. Дали изглеждаше разтревожен, но Франческа му се усмихна.

- На остров сме, не би могъл да изпадне в беда.

Дали не изглеждаше убеден.

- Франси, той е и твой син. С такова генетично наследство ми се струва, че би могъл да изпадне в беда навсякъде.

- Да отидем да го потърсим.

Предложи го повече от желание да бъде сама с Дали, отколкото от загриженост за Теди. Островът беше затворен за туристи още час. Какво можеше да му се случи?

Докато оставяше чашата с пунша, забеляза, че Наоми стиска ръката на Бен Пърлман и гледа нагоре. Франческа заслони очи и също погледна натам, но видя само малък самолет, който кръжеше над главите им. И после забеляза, че от него падна нещо. Докато го наблюдаваше, се отвори парашут. Един по един, хората около нея поглеждаха към небето и наблюдаваха снижаването на парашутиста към Либърти Айлънд.

Докато парашутът падаше, от него постепенно се разгъваше дълъг бял флаг. На транспаранта бяха отпечатани черни букви, но беше почти невъзможно да се прочетат, докато вятърът го нагъваше в различни посоки и заплашваше да го оплете във въжетата на парашута. Неочаквано флагът се изпъна.

Франческа усети как нечии остри нокти се забиват в ръкава на коприненото й сако.

- О, боже! - прошепна Холи Грейс.

Очите на всички, както и на телевизионните камери, се приковаха в надписа:

ОМЪЖИ СЕ ЗА МЕН, ХОЛИ ГРЕЙС

Макар че беше скрит от каската и белия гащеризон, парашутистът не можеше да е друг освен Джери Яфе.

- Ще го убия - каза Холи Грейс, а от всяка нейна дума капеше отрова. - Този път отиде твърде далеч.

После вятърът се обърна и се показа другата страна на флага.

На нея имаше рисунка на щанга.

Наоми се приближи до Холи Грейс.

- Съжалявам - каза тя. - Опитах се да го спра, но той толкова много те обича, а и отказва да прави нещата по лесния начин.

Холи Грейс не отговори. Не откъсваше очи от снижаването на парашута, който първоначално се приближи до острова, но после започна да се отклонява. Наоми изписка тихо, а пръстите на Холи Грейс се забиха по-силно в ръката на Франческа.

- Отива към водата - изплака тя. - О, боже, ще се удави. Ще се оплете в парашута и в този глупав флаг... - Тя се откъсна от Франческа и се затича към брега, като крещеше с пълно гърло: - Ти, глупав комуняга! Ти, тъп, глупав...

Дали обви с ръка раменете на Франческа.

- Имаш ли представа защо на този флаг има рисунка на дръжки?

- Това е щанга - отвърна му тя и затаи дъх, когато Джери прескочи дигата и се приземи на поляната на около петдесет метра от тях.

- Холи Грейс здравата ще го подреди заради това - подхвърли Дали с абсолютно задоволство. - Боже, тя е бясна.

„Бясна“ не беше точната дума. Холи Грейс беше откачила. Беше обзета от толкова силен гняв, че едва се сдържаше. Докато Джери се бореше да събере парашута, тя му крещеше всякакви обидни думи.

Той събра на куп парашута и флага и ги захвърли на тревата, така че най-накрая освободи и двете си ръце, за да се справи с нея. Когато видя зачервеното й лице и почувства жегата на яростта й, осъзна, че ще му трябват наистина и двете.

- Никога няма да ти простя за това - извика тя, като удари ръката му за задоволство на операторите. - Нямаш достатъчно опит, за да правиш такъв скок. Можеше да се убиеш. Щеше ми се да беше!

Той свали каската и къдравата му коса се разроши като на тъмен ангел.

- Опитвам се да говоря с теб от седмици, но ти не искаш да ме видиш. Освен това сметнах, че ще ти хареса.

- Да ми хареса! - Тя почти го заплю. - Никога през живота си не съм се чувствала толкова унизена! Направи ме на глупачка. Нямаш и грам здрав разум. Нито грам!

- Джери! - Той чу Наоми да го вика и видя с периферното си зрение охраната на статуята да тича към него.

Знаеше, че няма много време. Това, което бе направил, определено беше незаконно и не се съмняваше и за миг, че арестът ще му се размине.

- Просто ти направих публично предложение, Холи Грейс. Какво още искаш от мен?

- Опозори се публично. Да скочиш от самолет и замалко да се удавиш с този глупав флаг. И защо си нарисувал кучешки кокал на него? Имаш ли нещо против да ми кажеш какво означава това?

- Кокал? - Джери размаха отчаяно ръце. Без значение какво правеше, не можеше да угоди на тази жена и ако я загубеше и този път, никога нямаше да си я върне. Само мисълта за това го смрази. Холи Грейс Бодин беше единствената жена, която не беше успял да покори, единствената жена, която го караше да чувства, че може да победи света, и имаше нужда от нея, както се нуждаеше от кислород.

Охраната почти беше стигнала до него.

- Сляпа ли си, Холи Грейс? Това не е кучешки кокал. За бога, направих ти най-невероятното предложение, а ти не си успяла да го схванеш.

- За какво говориш?

- Това е бебешка дрънкалка!

Първите двама охранители го сграбчиха.

- Бебешка дрънкалка? - Свирепото й изражение премина в изненада, а гласът й омекна. - Това е бебешка дрънкалка?

Трети човек от охраната избута Холи Грейс настрани. Очевидно решиха, че Джери няма да им създава истински проблеми, и затова закопчаха ръцете му пред тялото.

- Омъжи се за мен, Холи Грейс - каза Джери, пренебрегвайки факта, че му четат правата. - Омъжи се за мен, роди ми дете, дори цяла дузина! Само не ме изоставяй.

-- О, Джери... - Тя стоеше и го гледаше, докато чувствата сякаш се излъчваха от очите й, а любовта, която той изпитваше към нея, така изпълни гърдите му, че го заболя. Охранителите не искаха да се представят като злодеи пред камерите, така че го оставиха да повдигне окованите си китки и да плъзне ръце през главата й. Целуна я толкова отдадено, че забрави да се увери, че са обърнати с лице към камерите.

За щастие, Джери имаше партньор, когото жените не можеха да разсеят толкова лесно.

Високо горе, от един малък прозорец в короната на Статуята на Свободата, започна да се разгъва друг транспарант, този път яркожълт. Беше от синтетична материя, разработена за космическата програма - лек материал, който можеше да се побере в портмоне, а после да се разгъне до пълните си размери. Яркожълтият флаг се плъзна по челото на Лейди Свобода, разви се покрай носа й и стигна чак до основата на брадичката. Съобщението му се четеше ясно от земята, отпечатано с обикновени черни дебели букви:

„НЕ“ НА ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ!

Франческа го видя първа. А после и Дали. Джери, който неохотно беше приключил с прегръдката, се усмихна, когато го забеляза, и бързо целуна Холи Грейс по носа. После вдигна окованите си ръце към небето, наклони глава назад и сви длани в юмруци.

- Браво, Теди!

Теди!

Франческа и Дали се спогледаха и заедно се затичаха през ливадата към входа на статуята.

Холи Грейс поклати глава, несигурна да се смее ли, или да плаче. Знаеше само, че я чака интересен живот.

- Беше твърде добра възможност, за да я изпусна - започна да обяснява той. - С всички тези камери...

- Тихо, Джери, и ми кажи как да те измъкна от затвора.

Холи Грейс подозираше, че това умение ще й е особено необходимо в идните години.

- Обичам те, скъпа - каза той.

- И аз те обичам - отвърна му тя.

Политическите акции край Статуята на Свободата не бяха нещо непознато. През 60-те години кубинските изгнаници се оковаваха към краката й; през 70-те антивоенните ветерани окачваха обърнати надолу знамена; през 80-те двама планински катерачи излющиха мазилката на повърхността, за да протестират срещу продължаващото задържане на член на „Черните пантери“. Политическите акции не бяха непознати, но в никоя от тях не беше участвало дете.

Теди седеше сам в коридора пред офиса на охранителите. Иззад затворената врата можеше да чуе гласа на майка си и от време на време този на Дали. Един от рейнджърите му беше донесъл бутилка със 7 Ир, но той не можеше да преглътне напитката.

Две седмици по-рано, когато Джери беше завел Теди при Наоми, за да видят бебето, беше подслушал разговора им и така бе научил за плана на Джери да скочи с парашут на острова. Когато Джери го върна у дома, Теди го разпита. Почувства се страхотно, когато Джери най-накрая му се довери, макар да си помисли, че причината сигурно се дължеше на тъгата му заради загубата на Холи Грейс.

Говориха за флага с надписа и Теди помоли Джери да му позволи да му помогне, но Джери заяви, че е твърде малък. Момчето не се отказа. От два месеца се опитваше да измисли социален проект, достатъчно забележителен, че да впечатли госпожица Пиърсън, и осъзна, че точно това му трябва. Когато се опита да му го обясни, Джери му изнесе дълга лекция за това, как политическите несъгласия не трябва да се изразяват по егоистични причини. Теди го слуша внимателно и се престори, че се съгласява, но наистина искаше отлична оценка за този проект. Смотаният Милтън Гросман просто беше посетил кабинета на кмета Кох, а госпожица Пиърсън му писа отличен. Въображението на Теди не успяваше да измисли как ли ще оцени дете, което е помогнало за разоръжаването на света!

Сега обаче трябваше да си понесе последствията. Знаеше, че счупването на прозореца в короната беше глупаво. Но какво друго можеше да направи? Джери му беше обяснил, че прозорците се отварят със специален ключ, който се пази от служител от поддръжката. Един от тези служители му беше приятел и беше обещал да се промъкне в короната, след като президентът замине, и да отключи средния прозорец. Но когато Теди се качи, целият изпотен и задъхан от катеренето по стъпалата възможно най-бързо, за да стигне преди всички, нещо не беше наред, защото прозорецът си беше заключен.

Джери беше казал на Теди, че ако има проблем с прозореца, трябва да слезе долу и да забрави за флага, но Теди беше заложил твърде много на този проект. Преди да може да обмисли какво прави, той беше взел металния капак на кошчето за боклук и няколко пъти бе ударил с него прозореца. След четири опита най-накрая строши стъклото. Вероятно беше просто от ехото в короната, но когато стъклото се счупи, помисли, че чува как статуята изплаква.

Вратата на офиса се отвори и мъжът, който отговаряше за охраната, излезе. Дори не погледна към Теди, просто тръгна по коридора, без да каже и дума. После на вратата се появи майка му и Теди видя, че наистина е побесняла, а тя не се ядосваше често. Прималя му от страх. Преглътна тежко и сведе поглед надолу, защото се страхуваше да я погледне в очите.

- Ела тук, младежо - каза тя с леден глас. - Веднага!

Стомахът му се преобърна. Наистина беше загазил. Очакваше да има неприятности, но не и толкова много. Никога не беше чувал майка си да звучи толкова ядосано. Опита се да спечели време, като влачеше крака, докато отиваше към вратата, но тя го хвана за ръката и го издърпа вътре. Вратата се затръшна зад него.

Вътре нямаше никого от охраната. Само Теди, майка му и Дали, който стоеше до прозореца с кръстосани пред гърдите ръце. Заради светлината Теди не виждаше добре лицето му и се радваше за това. На върха на Емпайър Стейт Билдинг Дали му беше казал, че го обича, и на Теди много му се искаше да му повярва, но се страхуваше, че го бе казал само защото майка му го е накарала.

- Теди, толкова се срамувам от теб - започна тя. - Какво, за бога, те накара да се забъркаш в подобно нещо? Извърши вандалство върху статуята. Как можа да направиш това? - Гласът й трепереше, сякаш беше наистина много, много разстроена, а акцентът й бе станал по-осезаем от обикновено. Щеше му се да не е твърде голям, за да го напляскат, защото знаеше, че едно пляскане нямаше да го нарани толкова много, колкото това. - Цяло чудо е, че няма да повдигнат обвинения срещу теб. Винаги съм ти вярвала, Теди, но ще мине много време, преди да съм в състояние отново да ти се доверя. Това, което направи, беше незаконно...

Колкото повече говореше майка му, толкова повече клюмваше главата на Теди. Той не знаеше кое е по-лошо - нараняването на статуята или разстройването на майка му. Усещаше как гърлото му започва да се стяга и осъзна, че ще се разплаче. Щеше да се разплаче точно пред Дали Бодин като истински смотаняк. Залепи поглед за пода и се почувства така, сякаш в гърдите му блъска парен чук. Пое си дъх дълбоко, треперливо. Не можеше да се разплаче пред Дали. Предпочиташе да си избоде очите.

Една сълза капна и направи голямо мокро петно върху обувката му. Той плъзна другата си обувка върху нея, така че Дали да не види. Майка му продължаваше да говори за това, как повече не може да му вярва, колко е разочарована, и друга сълза се размаза по другата му обувка. Коремът го болеше, гърлото му се стягаше, искаше просто да седне на пода, да прегърне някое от старите си плюшени мечета и да се наплаче хубаво.

- Това е достатъчно, Франси. - Гласът на Дали не беше много висок, но беше сериозен и майка му спря да говори. Теди обърса носа си с ръкав. - Излез навън за минута, скъпа -каза й той.

- Не, Дали, аз...

- Излез, мила. Ще Лойдем след малко.

Не излизай - искаше да изкрещи Теди. - Не ме оставяй сам с него. Но беше твърде късно. След няколко секунди краката на майка му се раздвижиха и той чу вратата да се затръшва. Още една сълза капна от брадичката му и той тихо изхълца, когато се опита да си поеме въздух.

Дали се приближи до него. Теди видя през сълзите си крачолите на панталона му. После усети около раменете му да се увива ръка и да го придърпва.

- Давай, синко, наплачи се хубаво - каза тихо Дали. - Понякога е трудно да го направиш, когато наоколо има жена, а денят ти беше тежък.

Нещо твърдо и болезнено, което Теди беше сдържал в себе си твърде дълго, се пречупи.

Дали коленичи и притисна момчето към себе си. Теди уви ръце около врата му и го прегърна толкова здраво, и се разплака толкова силно, че почти не можеше да диша. Дали галеше гърба му под ризата, наричаше го „синко“ и му казваше, че рано или късно, всичко ще се подреди.

- Не исках да нараня статуята - изхлипа Теди във врата на Дали. - Обичам статуята. Мама каза, че никога повече няма да ми има доверие.

- Невинаги трябва да се вярва на жените, когато са разстроени, както е майка ти в момента.

- Обичам мама. - Теди изхълца отново. - Не исках да я вбесявам така.

- Знам,синко.

- Ужасно се плаша, когато ми е толкова бясна.

- Обзалагам се, че и тя се плаши.

Най-накрая Теди събра смелост да погледне Дали. Лицето му изглеждаше размазано през сълзите.

- Тя ще ми спре джобните за един милион години.

Дали кимна.

- За това вероятно си прав. - А после обхвана главата на Теди, придърпа го към гърдите си и го целуна точно до ухото.

Още няколко секунди Теди не каза нищо, просто свикваше с усещането за бодливата буза до своята собствена.

- Дали?

- Да?

Теди зарови уста в яката на ризата му, така че думите прозвучаха приглушени.

- Мисля... мисля, че ти си истинският ми баща, нали?

Дали притихна за момент и когато най-сетне проговори, звучеше така, сякаш неговото гърло се беше стегнало.

- Точно така, синко. Точно така.

По-късно двамата излязоха в коридора, за да се срещнат с Франческа заедно. Само дето този път, когато видя начина, по който синът й държеше Дали, тя започна да плаче и преди Теди да се усети, майка му го прегръщаше, а баща му прегръщаше нея. Тримата стояха насред коридора пред офиса на охранителите на Статуята на Свободата и се прегръщаха, и плачеха като големи глупави бебета.

Епилог

Дали седеше на седалката до шофьора на своя голям крайслер „Ню Йоркър“, беше нахлупил шапката си над очите, за да се предпази от сутрешното слънце, докато Мис Каприз подминаваше две каравани и един автобус по-бързо, отколкото някои хора казват „амин“. По дяволите, обичаше стила й на шофиране. Човек можеше да се отпусне с жена като нея зад волана, защото знаеше, че има поне минимален шанс да пристигне навреме, преди да е остарял.

- Ще ми кажеш ли къде ме водиш? - попита той. Когато го беше отмъкнала от сутрешното му кафе, не беше протестирал твърде много, защото след три месеца брачен живот се беше научил, че е по-забавно да се съгласява с хубавата си малка жена, отколкото да прекара половината си време да спори с нея.

- Към старата кариера - отвърна тя. - Ако успея да намеря пътя.

- Кариерата? Това място е затворено от три години. Там няма нищо.

Франческа сви рязко вдясно и пое по един стар асфалтов път.

- Това каза и госпожица Сибил.

- Госпожица Сибил ли? Какво общо има тя?

- Тя е жена - отвърна тайнствено Франческа. - И разбира нуждите на жените.

Дали реши, че най-добрата му тактика в тази ситуация е да не задава повече въпроси, а да я остави да се оправя сама. Ухили се и смъкна шапката още по-ниско. Кой би си помислил, че да си женен за Мис Каприз ще е толкова забавно? Животът им се развиваше дори по-добре, отколкото си бе представял. За медения им месец Франси го бе замъкнала на Френската Ривиера, което се оказа най-страхотното време в живота му, а после пристигнаха в Уайнет за лятото. Решиха, че по време на учебната година базата им ще е Ню Йорк, което беше най-добре за Теди и Франси. Тъй като наесен Дали щеше да играе в по-големите турнири, можеше да се установят навсякъде. А когато се отегчаха, щяха да живеят в някоя от неговите къщи, пръснати из цялата страна.

- Трябва да се върнем в Уайнет след точно четиресет и пет минути - обяви тя. - Имаш интервю с репортера от „Спортс Илюстрейтид“, а аз - конферентен разговор с Нейтън и екипа.

Изглеждаше прекалено млада, че да има опит с конферентните разговори. Косата й бе вързана на сладка конска опашка, която я караше да прилича на четиринайсетгодишна. Носеше прилепнало бяло потниче и къса дънкова пола, която той й беше купил, защото знаеше, че едва ще покрие дупето й.

- Мислех, че ще ходим да потренираме - каза гой. - Не се обиждай, Франси, но трябва да поработиш повече върху замаха си. - Това беше доста любезно казано. Тя имаше най-ужасния замах, който някога бе виждал - у мъж или жена, но толкова се наслаждаваше да е с нея на голф игрището, че се преструваше, че напредва.

- Не виждам как замахът ми ще се подобри някога, ако продължаваш да ми нареждаш да правя толкова различни неща едновременно - изръмжа тя. - Дръж главата си надолу, Франси. Изнеси напред лявата си страна, Франси. Води с коленете, Франси. Честно, никой с всичкия си не може да запомни всичко това. Не е чудно, че не можеш да научиш Теди да удря топката с бейзболната бухалка. Толкова усложняваш нещата.

- Не се тревожи за бейзболните умения на момчето. Трябва вече да си разбрала, че спортът не е всичко, особено когато синът ми има повече мозъчни гънки от всички малки бейзболисти на Уайнет, взети заедно.

Според Дали Теди беше най-доброто момче на света и той не би го разменил и за всичките малки спортисти на Америка.

- Като говорим за тренировки - започна тя, - с наближаващия Шампионат на ПГА...

- Олеле.

- Скъпи, не казвам, че миналата седмица имаше проблем с дългите айръни. Боже, ти спечели турнира, така че сигурно не е било нищо особено. И все пак си мислех, че ще искаш да прекараш няколко часа след интервюто на терена и да видиш не можеш ли да ги подобриш поне малко. - Тя му хвърли онзи нежен, невинен поглед, който не го заблуди и за миг. - Със сигурност не очаквам да победиш на ПГА - продължи Франческа. - Това лято ти вече спечели две титли и не е нужно да печелиш всеки турнир, но...

Гласът й затихна, сякаш беше осъзнала, че вече е казала достатъчно. Повече от достатъчно. Едно нещо беше научил за Франси - беше ненаситна за голф титли.

Тя излезе от тесния асфалтов път и подкара по черен, който вероятно не бе използван от времето на апачите. Старата уайнетска кариера беше на около половин миля в противоположната посока, но той не го спомена. Половината от удоволствието да е с Франси беше да я гледа как импровизира.

Тя захапа долната си устна и се намръщи.

- Кариерата трябва да е тук някъде, макар че вероятно това няма значение.

Той кръстоса ръце пред гърдите си и се престори, че задрямва.

Тя се изкикоти.

- Не мога да повярвам, че снощи Холи Грейс се появи в „Роустабаут“ в рокля за бременни, та тя е едва в третия месец. А Джери няма абсолютно никаква представа как да се държи в кръчма. Прекара цялата вечер в пиене на бяло вино и разговори със Скийт за чудесата на естественото раждане. -Франческа пое по някакъв още по-лош път. - Не съм напълно сигурна, че Холи Грейс постъпи правилно, като доведе Джери в Уайнет. Тя искаше той да опознае родителите й по-добре, но горката Уинона е абсолютно ужасена от него.

Франческа погледна към Дали и видя, че се преструва, че спи. Усмихна се на себе си. Вероятно нямаше значение. Дали все още не реагираше съвсем разумно на темата за Джери Яфе. Разбира се, и тя самата не беше напълно разумна известно време. Джери изобщо не трябваше да въвлича Теди в схемите си, без значение колко го бе молил синът й. След инцидента със Статуята на Свободата тя, Дали и Холи Грейс правеха всичко възможно Теди и Джери да не остават насаме за повече от пет минути.

Внимателно натисна спирачките и насочи колата по един изровен път, който свършваше в рехава група кедри. Удовлетворена от това, че местността е напълно пуста, натисна бутона за смъкване на прозорците и изключи двигателя. Утринният ветрец беше приятно топъл и леко прашен.

Дали все още се преструваше, че спи, а ниско над очите си бе смъкнал шапката с американския флаг. Франческа изчака малко, наслаждавайки се на очакването. Освен всичкия смях и закачки между тях, двамата бяха открили спокойствие в компанията на другия, усещане за идеален уют, което се получаваше само след като си познал и най-тъмните страни на другия.

Тя се протегна, дръпна шапката му и я хвърли на задната седалка. После целуна затворените му клепачи и прокара пръсти през косата му.

- Събуди се, съкровище, имаш работа за вършене.

Той захапа долната й устна.

- Нещо конкретно ли имаш предвид?

- Аха.

Дали мушна ръка под бялото потниче и проследи с пръсти извивката на гръбнака й.

- Франси, разполагаме с идеално легло в Уайнет и с още едно на трийсетина километра от града.

- Второто е твърде отдалечено, а първото е пренаселено.

Той се засмя. Теди беше затропал по вратата на спалнята им рано сутринта и после се беше покатерил в леглото, за да ги попита за мнението им дали когато порасне, да не стане детектив, или все пак учен е по-добре.

- Не се предполага женените хора да се любят в кола - каза той и отново затвори очи, когато тя се настани в скута му и започна да целува ухото му.

- В къщите на женените хора не се провеждат срещи на Приятели на Уайнетската обществена библиотека в едната стая, а другата да е окупирана от армия тийнейджърки - отвърна тя.

- Тук имаш право. - Дали повдигна леко полата й, така че да може да го възседне. После започна да гали бедрата й и бавно да се придвижва нагоре. Изведнъж разтвори широко очи. -Франси Дей Бодин, та ти не носиш бельо!

- Така ли? - промърмори Франческа с престорено отегчен глас. - Колко съм палава.

Тя търкаше гърдите си в неговите, целуваше ухото му, умишлено го подлудяваше. Дали реши, че е крайно време да покаже на Мис Каприз кой е шефът в семейството. Отвори вратата и се измъкна навън, като я взе със себе си.

- Дали... - възрази Франческа.

Той обви с ръка кръста й и я понесе. Докато я носеше към багажника на колата, тя му достави удоволствието да се опита да се измъкне, макар че по негово мнение можеше да положи и малко повече усилия.

- Аз не съм от жените, които можеш да имаш върху капака на кола - каза с толкова надменен тон, сякаш беше кралицата на Англия. Само дето Дали не можеше да си представи кралицата на Англия да движи ръката си нагоре-надолу по предната част на джинсите му по същия начин.

- Не можеш да ме заблудиш с акцента си, мадам – провлачи той. - Знам много добре, че вие, американките, обичате секси изпълненията.

Когато Франческа отвори уста да му възрази, той се възползва и я целуна продължително, за да си осигури няколко минути мълчание. Най-накрая тя започна да разкопчава ципа му, което не й отне дълго - Франси беше истинска магьосница с дрехите.

В началото любовта им бе страстна и си шепнеха мръсни думички, но постепенно стана нежна и сладка, точно като чувствата им един към друг. Не след дълго и двамата се оказаха на задния капак на колата върху розовия сатенен чаршаф, който Франческа държеше в багажника за подобни спешни случаи.

Гледаха се в очите, без да кажат и дума, просто се гледаха, а после се целунаха - с толкова много любов и разбиране, че беше трудно да си спомнят какви бариери е имало някога помежду им.

Дали шофира на връщане към Уайиет. Когато се озоваха на главния път, Франческа се беше сгушила до него, а той се чувстваше отпуснат и доволен, доволен от себе си, че бе проявил достатъчно разум да се ожени за Мис Каприз. И точно тогава Мечката направи едно от своите все по-редки включвания.

Изглежда, има опасност заради тази жена да се превърнеш в истински глупак.

Правилно си схванал - отвърна му Дали и целуна нежно Франческа по главата.

Мечката се разсмя.

Браво на теб, Бодин.

В другия край на Уайнет, Теди и Скийт седяха един до друг на една скована дървена пейка, а черниците над главите им ги заслоняваха от лятното слънце. Седяха тихо, нямаше нужда да говорят. Скийт се взираше надолу към полегатия затревен хълм, а Теди си пийваше кола. Носеше любимите си камуфлажни панталони, смъкнати ниско на хълбоците, заедно с бейзболна шапка с американския флаг. В центъра на тениската му с надпис „Аджи“ почетно място заемаше значка „НЕ на ядреното оръжие“.

Според Теди това лято в Уайнет бе най-хубавото в живота му. Тук караше колело, което беше невъзможно в Ню Йорк, и двамата с баща му бяха построили слънчев колектор в задния двор. Все пак някои от приятелите му липсваха и той не отхвърляше напълно идеята, че след няколко седмици щяха да се върнат в града. Госпожица Пиърсън му беше писала отличен за социалния проект, който бе направил за имиграцията. Каза, че историята, която бе написал за това, как майка му е дошла в Америка, и всичко, което й се е случило, е най-интересният доклад, който някога е получавала. А учителката му за следващата година беше най-готината в цялото училище. Също така имаше много музеи и забележителност в Ню Йорк, които искаше да покаже на баща си.

- Готов ли си? - попита го Скийт, като стана от пейката, на която седяха.

- Май да. - Теди шумно допи последните капки от колата и захвърли празната си чаша към коша за боклук. - Не виждам защо трябва да пазим това в такава тайна - изръмжа той. - Ако не беше толкова тайно, можехме да идваме тук по-често.

- Не го мисли - отвърна Скийт, заслони очите си с ръка и погледна по хълма към първия грийн. - Ще кажем на баща ти за това, когато аз реша.

Теди обичаше да идва на голф игрището със Скийт, затова не възрази. Взе ууд номер три от чантата със стари стикове, които той бе направил за него. След като подсуши дланите на ръцете си в крачолите на панталона, той постави топката, наслаждавайки се на идеалния баланс върху червения дървен тий. Докато заемаше позиция, погледна по тревистия склон към далечния грийн. Изглеждаше толкова красив и блестящ на слънчевата светлина. Толкова много обичаше голф игрищата, може би защото бе градско дете. Подуши леко чистия въздух, подготви се за удар и замахна.

Стикът удари топката с глухо „прас“.

- Как беше? - попита Теди, взирайки се към феъруея.

- Около сто и осемдесет ярда - отвърна Скийт и се засмя. -Никога не съм виждал малко дете да запраща топката толкова далече.

Теди беше раздразнен.

- Не е кой знае какво, Скийт. Не знам защо винаги го изкарваш голяма работа. Да удариш голф топка, е лесно. Виж, футболът или бейзболът са наистина трудни. Докато всеки може да удари голф топката.

Скийт не отговори. Носеше стиковете на Теди към феъруея и се смееше твърде силно, за да успее да каже нещо.

Край