Да изкушиш звяра

Глава 17

Докато ядеше, Меринъс го наблюдаваше как крачи из къщата. Когато се излегна на дивана, бедрата й се притиснаха здраво едно към друго и тя опита да доизгледа спокойно филма. Калън изръмжа и тръгна към спалнята. Младата жена въздъхна тежко. Вагината й беше толкова гореща, сякаш пламтеше. Можеше да усети влагата по панталонките си, хлъзгавите сокове покриваха голата плът на женствеността й.

Беше отчаяна. Празна. Толкова празна, че искаше да му изкрещи да я вземе, да я изпълни, да я язди силно и дълбоко, както го бе направил в гората. Този доминиращ, груб секс, абсолютната загуба на контрол, която показваше мъжът, само засилваше страстта й. Меринъс се разтрепери, спомняйки си зъбите му, заключени върху чувствителната кожа между врата и рамото й, острите резци, които едва докосваха кожата, докато чувствената болка издигаше удоволствието й по-високо. Мразеше това. Мразеше мисълта, че е толкова покварена, та да се наслаждава на това усещане и се нуждае от него отново, само часове по-късно.

Меринъс промени позата си на дивана, главата й се отпусна върху тапицирания подлакътник, а бедрата й се притиснаха към корема. О, Господи, как страдаше. Мускулите на влагалището й се стягаха и отпускаха. Бавно се овлажняваше от гореща, пулсираща възбуда. Младата жена прехапа устни, очите й се насочиха към мястото, което Калън прекоси на път за кухнята. Видя вратата на отворения хладилник. Мъжът закрачи обратно към стаята, погледът под полуспуснатите му клепачи беше опасен. Той вдигна бутилката към устните си и отпи голяма глътка.

— Мога да помириша уханието ти през цялата къща — изръмжа той, щом свали бутилката, сега само наполовина пълна. — Какво се опитваш да докажеш, като лишаваш и двама ни от това, от което най-много се нуждаем?

Меринъс усети сънливост и чувственост, когато очите му се спряха върху нея. Искаше да се обърне по гръб, да разтвори крака и да го умолява. Бореше се с желанието, но мускулите й се стягаха, нуждата изискваше…

Изправен само на няколко метра от нея, Кал изглеждаше дяволски секси. Висок, силен и възбуждащ. Лицето му беше напрегнато, тялото изпънато. Мускулите на корема му бяха стегнати и привличаха погледа й към бедрата му. О, Господи, този мъж бе като съвършена статуя на някой сексуален бог.

— Не мога да поема риска — прошепна Меринъс, връщайки поглед към филма, към които проявяваше слаб интерес. — Не искам да забременея.

— Шансът за това все още е малък — поклати глава Калън. — Намираш си оправдания, Меринъс.

Така беше, тя го знаеше. Беше ужасена, не от Калън, а от себе си. Беше ужасена от нарастващата нужда, от пълната липса на милост, която страстта й имаше върху емоциите й. Вече не можеше да раздели емоционалната от сексуалната нужда. Не и след тази сутрин. Не и след като я бе взел, силно и доминиращо, контролирайки тялото й, отклика й. Не и след като я бе държал през минутите след това, докато езикът му, се плъзгаше нежно върху малката раничка на шията й.

Белегът все още беше там. Можеше да го усети горящ, туптящ заедно с пулса й, умоляващ за целувките и ласките му. За острата слаба болка от стискането на зъбите му.

— Трябва да го контролирам — прошепна Меринъс.

Братята й щяха да бъдат тук скоро. Те щяха да имат отговор. Тя ги познаваше, но трябваше да бъде предпазлива. Щяха да я вземат от Калън, а тя не можеше да им позволи това. Едва успя да овладее хленча от емоционална болка, не само сексуална. Тялото й страдаше за него, но и сърцето й също. Не желаеше да си тръгва. Не още. Просто искаше това „нещо“, което ги измъчваше, да отслабне. Искаше да лежи в прегръдките му, без сексуалната възбуда да я завладее. Той да я държи, да я докосва, да се грижи за нея. И ужасно се страхуваше, че за Калън това не е нищо повече, от някаква химическа страст. Като че ли той нямаше нито една от тези нужди.

Пенисът му беше твърд. Изпъваше меката материя на влажните му от пот панталони, изпъкваше през плата. Привлече погледа на Меринъс и го задържа там. Младата жена преглътна мъчително, после облиза пресъхналите си устни, питайки се какъв ще е на вкус. След възбудата на безумната похот през последните няколко дни, това беше едно преживяване, за което не й бе останало време. Сега осъзна, че го иска. Копнееше да прокара езика си по издутата главичка на члена му, да усети трепета му срещу устните си, да открие разликата в него, която настъпва, когато оргазмът му наближи.

Затвори очи, борейки се с желанието. Бореше се с неговата и своята страст.

— Меринъс, това няма да проработи — предупреди я той, а гласът му стана суров. Мъжкото господство, което се криеше под мекото ръмжене, я накара да трепне.

Спомни си, че гласът му беше груб и когато я взе. Когато достигна кулминацията, гърдите му тътнеха от животинско ръмжене. При мисълта за това, Меринъс се разтрепери. Той беше абсолютното мъжко животно, чувствен, арогантен в силата и способностите си. Мускулест и силен, всяка кост и мускул в тялото му бяха в перфектна форма. Младата жена искаше да вкуси кожата, опъната върху тези твърди равнини и ъгли. Искаше да ближе и хапе плътта му, да го чуе как стене името й. Жадуваше да легне върху него, да се трие в тялото му, да открие някакво облекчение за болезнено напрегнатите си зърна по горещата му кожа.

Меринъс отвори очи и опита да се съсредоточи върху пламъците и експлозиите, разиграващи се по телевизията. Беше по-безопасно, отколкото да се взира в мъжествеността, заплашваща да разкъса шевовете на панталона на Калън, но това едва отвлече вниманието й от плътта между бедрата й, която пулсираше и крещеше от страст.

— Аз мога да го накарам да проработи. Невероятно упорита съм, питай братята ми — каза Меринъс, гласът й звучеше малко по-решително, отколкото се чувстваше.

— Няма да питам братята ти нищо — прогърмя гласът на Калън. О, как обичаше този звук! Въпреки че го усещаше все едно вибрациите отекваха в утробата й. — Ти си най-досадната жена, която съм срещал през живота си.

Меринъс сви рамене. Движението накара тениската да се потърка в твърдите й зърна. Тя почти простена от удоволствие. Проклятие! Младата жена си пожела той просто да изчезне. Да се махне или да поеме контрол над ситуацията и да проникне в нея, докато тя не започне да крещи, достигайки оргазъм. За това копнееше. Искаше онова, което бе имала по-рано — загрубелите ръце на Калън по тялото си, в косата й, докарващи я до висини, които дори не бе подозирала, че съществуват. И все пак, не го желаеше. Едновременно я привличаше и ужасяваше.

— Мога да те облекча и по други начини, Меринъс — изрече той. Още не се бе преместил от вратата.

Погледна нагоре към него. Той я наблюдаваше внимателно, в очакване да зърне дори малък знак на слабост. Тя затвърди решението си. Можеше да го направи. Можеше да накара тялото си да прави това, което тя му нареди. Не обратното.

Меринъс преглътна мъчително.

— Не. Започнеш ли веднъж, ще те умолявам да стигнеш до края, Калън. Няма да намеря облекчение, докато не проникнеш в мен.

Единствено огненото плисване на неговото семе, взривяващо се силно и горещо вътре в нея, можеше да я облекчи от надигащото се желание. Без значение, колко пъти щеше да достигне до върха, нито по колко различни начини, единствено това щеше да позволи на тялото й да се охлади от кипене до къкрене.

— Излагаш на риск самоконтрола ми по този начин — каза й Калън тихо. — Когато се надигне твоята възбуда, същото се случва и с мен. Точно както стана тази сутрин. Меринъс, ти изкушаваш звяра да те вземе, а не човека.

Тя се вгледа в лицето му. Бирената бутилка беше празна, но той още я държеше здраво. Лицето му беше маска от загриженост и желание. Кехлибарените му очи почти светеха, горещи и искащи. Вътрешността й се нажежи още повече. О, как го желаеше! Можеше да прави секс с него в продължение на часове и никога нямаше да й е достатъчно.

— Ти не си звяр — каза му, а гласът й бе мек, щом зърна съжалението в очите му.

Това го безпокоеше, Меринъс знаеше, че нуждата, която го тласкаше да доминира над нея, го подтикваше да се бори с всички сили, за да запази самоконтрола си. Калън не харесваше инстинктите, бушуващи в него, също толкова, колкото и тя не харесваше да кипят в нея.

— Но аз съм звяр, Меринъс — въздъхна той и за няколко мига се взря в бутилката, която държеше. Когато отново я погледна, в очите му имаше разкаяние, но и примирение. — Не отричам това, което съм. Ако го направя, ще изложа на риск здравия си разум. И ти не можеш. Никога няма да забравиш, че животното е там, дебнещо под повърхността. Обратното ще е опасно.

Проблемът бе, че звярът вътре в него не я плашеше толкова много, колкото изглежда притесняваше него. Меринъс усети как вътрешните й мускули се стягат, утробата й се напрегна при горещия спомен за загубата му на контрол. Колко по-доминиращ би могъл да стане, запита се тя, след това потръпна от мисълта.

— Меринъс, не го прави — каза й той измъчено. — Не ни го причинявай. Не искам да те нараня.

Тя усети молба в тона му. Искаше й се да отстъпи, искаше да се обърне към него, за да облекчи огъня, който разкъсваше тялото й, но не можеше. Не сега. Не още. Не бе необходимо да го изкушава или да проявява любопитство за липсата на самоконтрол, за която я бе предупредил. Тя вече не можеше да контролира собственото си тяло и знаеше, че това е коренът на проблема й. Нуждаеше се от този контрол. Искаше сама да диктува кога желае секс и кога — прегръдка, а не тялото й или тази химическа реакция, която я докарваше до лудост.

— Не още — младата жена затвори очи, борейки се със сълзите и с тялото си.

Това бе нейното тяло, по дяволите! Напоследък то имаше свое собствено мнение и това я убиваше.

Калън я наблюдава един дълъг момент, след това с грубо проклятие напусна стаята отново. Меринъс въздъхна, а дишането й стана неравно, когато той вече не бе в помещението. Но не успя да спре тихия хленч, отронил се от устните й. Беше благодарна, че телевизорът прикри звука.

Дишаше трудно, борейки се да изпълни дробовете си с въздух, докато вътрешността й се свиваше, изисквайки освобождение. Клиторът й буквално туптеше, а зърната на гърдите й бяха болезнено твърди, страдащи за топлината на устата му. Ръката й се премести, пръстите й се плъзнаха леко по твърдите пъпки и тялото й се разтрепери от невероятното удоволствие, което предизвика докосването.

Главата й се свлече върху подлакътника. Усети изтичането на соковете си между бедрата. Потискайки стона си, младата жена седна на дивана, подпря лакти на коленете си, зарови пръсти в косата си и ги впи в скалпа. Разтресе се отново. Дори тази малка болка беше възбуждаща.

Тя можеше да се контролира! Пое си дълбоко въздух, обуздавайки лудостта, която заплашваше да я завладее. Можеше да го направи! Самоконтрол, това беше всичко. Щом хората успяваха да се справят с наркотичната зависимост, със сигурност и тя можеше да се пребори с глада си за Калън. Просто трябваше да устои на изкушението. Това бе всичко.

Младата жена тръсна глава решително. Действието раздвижи отново тениската й, докосвайки чувствителните зърна. Тя прехапа устни, за да сдържи стона си.

Трябваше й нещо студено за пиене. Една от бирите на Калън. По дяволите, целият хладилник беше пълен. Тя се изправи на крака и една тръпка премина през тялото й, когато бикините притиснаха клитора. О, Господи, дори само с това леко триене, едва не си докара оргазъм. Чувстваше се жалка.

Като стъпваше внимателно, отиде до кухнята и извади една бутилка. Завъртя капачката, чувайки тих съскащ звук. Вдигна я към устните си и отпи голяма глътка от хладната напитка. След това задържа студеното шише между гърдите си, пое дълбоко дъх и се облегна на хладилника за опора. Това беше лошо. Наистина лошо.

— Къде е Калън? — Шера влезе в кухнята, а очите й се присвиха, докато гледаше как Меринъс отпива от бирата.

— В леглото — младата жена щеше да свие рамене, ако можеше да понесе усещането на дреха, триеща се в гърдите й.

— Колко време измина откакто правихте секс? — попита Шера без заобикалки.

Меринъс извъртя очи.

— Достатъчно дълго, за да ме накара да моля.

Да. Точно така. Но не и в този живот.

Устните на Шера се свиха.

— Не е добра идея да отхвърляш нещо толкова силно. Добре знаеш колко лошо става — Шера отиде до мивката, наля си чаша вода и бързо я изпи.

— Ти пък от къде знаеш? — нападна я Меринъс. — Не те виждам да лазиш наоколо, а някакъв мъж да се опитва да те унищожи.

Шера погледна встрани, но макар изражението й да бе спокойно, само един кратък поглед към измъчените й очи изпълни Меринъс с разкаяние.

— Съжалявам, не исках да кажа това, Шера. Но това е моето тяло и решението е мое — каза тя, след това надигна бутилката и довърши бирата. Не й беше достатъчна. Имаше нужда от нещо, което да я охлади. Отвори хладилника и извади втора.

Отвори я бързо и отпи голяма глътка.

— Опасно е, Меринъс — Шера тръгна към нея, мръщейки се към питието. — Не знаем как ще подейства алкохолът, комбиниран с химическата реакция между теб и Калън.

— Предполагам тогава сме на път да разберем — Меринъс притисна бутилката до слепоочието си. Беше хладна и успокояваща срещу пламтящата й кожа. — Може ли да увеличиш климатика още малко, Шера? — попита тя. — Много е горещо тук.

Меринъс затвори очи, сега хладилникът й служеше за опора, докато дишаше тежко. Задушаваше се, а горещината продължаваше да нараства.

— Не е от климатика, Меринъс — тихо каза Шера. — Това е реакция. Абстиненция. Трябва да отидеш при Калън.

— Мога да я овладея — изрече Меринъс, в опит да убеди по-скоро себе си, отколкото нея. — Просто ще отнеме време.

Младата жена отпи още една глътка и най-накрая усети ефекта от бирата, да прониква през мъглата на страстта. Период на чифтосване. Какво име използваха, по дяволите, помисли си тя. Никога не бе виждала котките си да действат по този начин. Те пискаха и ревяха, след което се чифтосваха и това бе краят на цялата история.

— Меринъс, алкохолът може да повлияе тежко… — започна да я предупреждава Шера.

— Също и сексът с Калън — заяви тя. — За Бога, Шера, неговите малки войници неутрализират контрацептива, който ми натъпка в рамото. Спермата му се променя и става нормална, а само Господ знае кога ще започне овулацията ми, ако не я следя всеки ден. Не искам накрая да забременея от мъж, който не ме обича, нито пък се нуждае от мен, за нещо друго, освен за да задоволи шибаните си сексуални потребности, породени от химията, която протича между нас. Защо, не можете да го разберете?

Сега Меринъс можеше да усети гнева, който бушуваше в нея. Това се бе случвало и преди, спомни си тя. Онзи ден в лабораторията, когато Шера и докторът не спираха да я пипат и мушкат. Отпусна се безсилно на масата и седна. Тогава беше дошла болката. Огромни ослепителни вълни от сексуална болка, които я бяха оставили слаба и задъхана. А Калън я беше целунал. Вкусът му, мъжки и пикантен, толкова горещ, я бе накарал да полудее, да го умолява да я вземе. Но беше облекчила ужасната жажда. Може би всичко, от което се нуждаеше, бе една целувка?

Можеше да се справи с една целувка. Устните му, диви и горещи, езикът му, дълбоко в устата й, галещ нейния, имитиращ движенията, които пенисът му щеше да извърши по-късно, каращ я да полудее за още. Или езикът между краката й. Това искаше тя. Пиещ от нея, галещ възбудената й женственост, докато Калън ръмжи срещу нежните гънки. Меринъс довърши бирата бързо.

— Отивам да легна — младата жена се изправи, залюля се за момент, но събра сили и тръгна към дивана. Проклятие, няколко бири никога не й се бяха отразявали така.

— Ще остана с теб за малко — Шера въздъхна, следвайки я отблизо. — Трябва да ми позволиш поне да ти помогна да отидеш до леглото, Меринъс.

— Не. Ще стоя поне три стаи по-далеч от Калън. Проклет да е. Една цяла къща не е достатъчно разстояние точно сега.

— Ще се получи, ако спреш да се бориш срещу това — предложи Шера.

Меринъс се срина върху дивана. Обърна се към облегалката, свивайки мъчително тялото си. След това почувства вълните на надигащата се болка.

— Върви си — промърмори Меринъс. — Точно сега не ми трябваш.

Първата вълна разтърси тялото й. Младата жена затвори очи и опита да се отпусне срещу горещината, срещу твърдите удари на връхлитащото желание, които я заливаха. Дишаше дълбоко, усещайки как вагината й се свива от жестоката вълна и как соковете й изтичат от тялото. Панталоните й щяха да подгизнат за нула време, помисли си с потисната въздишка.

Това беше различно от всичко, което Меринъс бе предполагала, че съществува. Трябваше да бутилират каквото и да причиняваше това и което Калън притежаваше. Щеше да му донесе цяло състояние. Афродизиак, който бе различен от всички други.

Шера не си тръгна. Меринъс знаеше, че стои тихо до нея на дивана и я наблюдава внимателно. Като някакъв проклет бацил под микроскоп, помисли си подигравателно. Така бе започнала да се чувства. Минута по-късно осъзна, че Шера се втурва извън стаята. Не й отне много време да се върне. Естествено, беше взела своята малка „кошница с лакомства“.

— Отвори уста.

Тя простена, но направи каквото я бе помолила. Тампонът поглади вътрешността на сухата й уста. Каква полза щеше да има това за тях, Меринъс нямаше представа. След това стисна зъби и опита да преодолее следващата вълна от страстно желание. Беше по-силна от предишната, подръпна утробата й и стегна влагалището й. Проклятие, ако сега пенисът на Калън беше вътре в нея, щеше да го задуши.

— Вагинална проба — Шера се придвижи към нея.

— Опитай и ще те убия — изпъшка Меринъс. — Остави проклетата ми вагина на мира! Тя си има достатъчно проблеми сега.

Но не се възпротиви, когато тампонът бързо и леко бе пъхнат под крачола на късите й панталони и премина през соковете на входа на влагалището й.

— Аз съм един шибан сексуален експеримент — простена Меринъс.

— Наистина ми трябва кръвна проба сега — каза загрижено Шера. — Много е важно.

— Вие, хора, е трябвало да станете вампири — оплака се Меринъс, но вдигна ръката си, когато другата жена избута масичката за кафе по-близо до дивана, за да я подпре там.

— Няма да те докосвам, освен когато се налага — обеща Шера.

— Дяволски добра идея. Но почакай само минута — изпъшка Меринъс.

Една тръпка започна в утробата й, бавно премина през цялото й тяло и нарасна, почти като оргазъм, докато тя се задъхваше. Стегна ръцете си в юмруци, а тялото й се разтърсваше от нужда, отнела й дъха. Чу грубото проклятие на Шера, докато се отдръпваше от нея.

Меринъс не бе сигурна колко време продължи, колко дълго се бореше да диша. Очите й бяха разширени, погледът неясен, а вълните от пулсираща страст я връхлитаха отново и отново. Това щеше да я убие. Сега го знаеше, щеше да умре, една бавна, жалка възбудена смърт, точно тук и точно сега.