Да изкушиш звяра

Глава 24

Калън продължи да прегръща Меринъс дълго след като тя потъна в дълбок сън. Тялото й, меко и съблазнително, бе извито към неговото. Докато ръцете му галеха извивката на гърба й, очите му се затвориха от болка. Трябваше да избяга от нея в мига, в който бе дошла в града. Трябваше да опакова багажа си и да изчезне, както бе смятал да направи в самото начало. Вместо това, се бе поддал на изкушението в тези кафяви очи, изпълнени със смях, и изкусителното тяло, което втвърдяваше пениса му за секунди. И тогава, Калън бе превърнал живота й в хаос.

Той направи гримаса, осъзнавайки, че изминалата седмица е била повече от тежка за Меринъс. Нуждите на тялото й сигурно бяха объркващи и плашещи, но тя никога не се предаде. Още се смееше, още се бореше с него и го изкушаваше. Бе му отдала тялото си с желание, дори в моментите, когато все още не бе усетила разгонването. Освен това страстта й го изгаряше жив. Това, което се бе случило само преди час, го ужасяваше.

Калън не можеше да намери причина, поради която изведнъж бе настоял да му се подчини. Уханието на страстта й го бе ударило като бухалка от възбуда и бе задействало някакъв първичен инстинкт вътре в него. Трябваше да чуе признанието й, че му принадлежи, а тя бе отказала. За известно време. Отказът й бе разбил контрола му.

Отново направи гримаса, спомняйки си въодушевлението, удоволствието от освобождаването на животното вътре в себе си. То пулсираше в кръвта му, в пениса му, в сърцето и душата му. Кулминацията бе толкова интензивна, че той бе помислил, че главата му ще експлодира, също както и членът му. И Меринъс бе обичала всяка минута от това. Маската на екстаз по лицето й, не будеше никакво съмнение. Нито молбите й за още. Или отчаяните, приглушени викове на освобождение. Проклета да е! Тя го бе вързала към себе си. Бе отнела желанието му да избяга от нея. Сега бяха свързани и нямаше никаква надежда за измъкване, не виждаше и надежда за безопасност. Той не можеше да избяга достатъчно далеч или да се крие достатъчно дълго, за да я предпази от Съвета — накрая щяха да се доберат до нея. Имаше само един избор, една възможност да спаси това, бе открил с нея.

Калън се отдръпна от Меринъс внимателно, подпъхна завивката около тялото й, и докосна разкаяно косата й. Никога нямаше да бъде толкова лесно, колкото тя искаше да бъде. Той никога не би могъл да й даде спокойствие или истинска сигурност.

Като нахлузи чифт къси панталони, Калън излезе от спалнята и се върна на долния етаж. Компютърът още работеше, а имейлът му, се включи, показвайки, че има ново съобщение. Видя, че е получил отговора от Шера, който бе очаквал. Тя още бе с Кейн и семейството му. Една малка армия, уверяваше го тя. Шера им вярваше. Но не и на Дейън.

Калън потърка лицето си с ръце. Истината окончателно потъваше и това не му харесваше. Шера чакаше обаждане от него, заедно с Кейн. Както бе казала Меринъс, телефоните бяха защитени и, ако са били засечени, брат й щеше да знае.

Калън бе извадил мобилния апарат от раницата си по-рано — сега лежеше на бюрото. Той го погледна и въздъхна уморено. Вдигна го и набра защитения номер, наблюдавайки индикатора отзад. Той остана зелен, категоричен знак за сигурността на линията.

— Меринъс? — телефонът от другата страна бе вдигнат бързо от един много разярен брат.

— Тя спи — Калън искаше този първи разговор да е само между тях двамата. — Къде е Шера?

— Тук — отговори Кейн. — Кажи ни къде да се срещнем с теб, Калън. Мръсотията става прекалено дълбока, трябва да дойдеш в Колумбия и то бързо.

— Нека първо да поговоря с Шера. След това с теб ще се разберем — Калън щеше да познае по гласа й дали можеше да се има доверие на другия мъж.

Последва кратка пауза, след това се чу тих женски глас.

— Калън — заговори Шера ниско. — Кейн не те лъже. Тук имаме големи проблеми.

Той въздъхна тежко, както от облекчение, така и от раздразнение. Поне тя бе в безопасност.

— Къде е Дейън? — гласът му бе студен.

Последва мълчание.

— Шера? — попита той внимателно.

— Изчезнал е, Калън. Тайбър и Танер го следят, но не могат да го хванат.

— Какво се е случило? — нещо бе станало, иначе другите нямаше да тръгнат след Дейън.

— Той нападна Даун.

Калън замълча, чувствайки яростта да се надига в него, над него. След ужасите, които бяха изживели Шера и Даун, той се бе осмелил да я нарани!

— Колко е зле? — попита Калън внимателно, борейки се с гнева си.

— Достатъчно зле, но ще го преживее — въздъхна тя. — Заведох я на безопасно място, сега е с Док. Той ще се погрижи за нея, а Тайбър и Танер ще се погрижат за Дейън. Планът на Кейн е достатъчно сигурен, Калън. Той има доказателствата, които са нужни и всичко, което трябва да направим, е да те заведем на срещата на Сената по генно инженерство тази седмица във Вашингтон.

Калън направи гримаса. Как би могъл да се изправи пред света и да заяви, че не е съвсем човек, не е и животно. В стомаха му се надигна гадене. Единственото по-лошо нещо бе това, което щеше да се случи с Меринъс, ако я заловяха.

— На мястото, което ти казах ли си? — попита я той, имайки предвид кодираните инструкции, които бе изпратил по имейла.

— Тук съм, както и братята на Меринъс и баща й. Кажи ни какво да правим, Калън.

— Дай ми Кейн.

— Какво си намислил, Лайънс? — гласът на Кейн бе твърд и решителен.

— Има летище на около четири мили от вас. Малко е. Много изолирано и безлюдно. Частният ми самолет ще е там утре по обяд. Меринъс и аз ще се срещнем с вас, където сте сега и ще отидем на летището заедно. Когато стигнем там, вашият пилот ще опразни самолета и ще ни закара до едно тайно място извън Вашингтон. Ако реша, че мога да ти вярвам, след това ще продължим с твоя план.

— Доверчиво копеле, а? — каза братът.

— Кейн, ако Съвета получи сестра ти, ще я унищожат, и то болезнено. Няма да остане нищо от нея, живо или мъртво, когато приключат. Отказвам да рискувам с това. Освен това мисля, че Съвета наблюдава и теб. Те знаят за Меринъс, знаят коя е тя и ако Дейън ни е предал, са получили и плановете на твоето семейство. Никой няма да е в безопасност, докато това не приключи — нито ти, нито семейството ти.

— Знам какъв е Съвета, Калън, и имам собствени предпазни средства у дома — увери го Кейн. — Меринъс е всичко за мен и останалите от семейството. Можеш да разчиташ на това.

— Доколкото мога. Не забравяй, утре по обяд — Калън прекъсна връзката, след това пусна телефона на бюрото.

Въздъхна тежко. Страхуваше се да се довери на някого, дори и Шера да го подкрепяше. Нямаше доверие на никого, освен на себе си и на Меринъс. Особено сега, когато опасността бе толкова близо.

Калън се изправи на крака и започна да обикаля бавно из стаята. Мотелът, в който Кейн и Шера бяха отседнали, беше един от най-добрите и знаеше, че тя е взела предпазни мерки при регистрирането и дегизирането си. Те бяха наясно, че Съвета ги наблюдава, а войниците им се опитват да ги следят. Обаче това не бе гаранция, че щяха да вземат достатъчно предпазни мерки. Не съществуваше просто решение. Мускулите на Калън се стегнаха, когато го осени това прозрение. Пътищата между мястото, на което се намираха, и Вашингтон, изобщо не бяха безопасни. По цялото протежение на пътя, щяха да се крият агенти на Съвета. А може би, вече се бяха се разположили!

Мамка му! Той изръмжа от гняв. Можеше да се измъкне, ако бе сам, но не и с Меринъс…

— Калън? — младата жена стоеше на прага. Отново бе облечена с неговата тениска, а по лицето й се четеше загриженост.

Калън издиша тежко и се обърна към нея, разтваряйки ръце.

Меринъс тръгна към него — за нея това сякаш бе нещо естествено, като дишането. Ръцете й се обвиха около кръста му, когато той я привлече близо до голите си гърди.

— Как да те защитя, Меринъс? — прошепна дрезгаво в косата й. — Страхувам се да не те изгубя. Страхувам се, че няма да мога да те заведа във Вашингтон благополучно.

— Как ще го направиш, ако не съм с теб? — попита го тя, повдигайки глава, за да срещне погледа му. — Мога да се справя, Калън. Аз не съм слаба и ще се опитам да не те бавя. Прави това, което щеше да направиш, ако бе сам.

— Съществува безопасност в числеността — въздъхна той. — Твоето семейство знае това и се събраха заедно заради теб. Само се моля Съвета да не е готов да рискува всичко, за да ги спре. Едно публично клане само ще придаде достоверност на доказателството, което брат ти притежава и ще се получи обратен ефект.

— Тогава трябва да се стремим към публичност — каза Меринъс намръщено. — Защо да се опитваме да се промъкнем във Вашингтон? Сигурна съм, че Кейн може да организира едно публично изявление и след това чичо Брайън ще се погрижи да ни осигури ескорт до там. Защо да се крием?

— Защото… — Калън не можа да продължи.

Той погледна надолу към нея, накланяйки глава. Идеята й се завъртя в ума му. Защо трябваше да се крият? Това само даваше възможност на Съвета да се опита да ги залови. Той се криеше от толкова много време и воюваше тайно, защото не познаваше нищо друго. Не знаеше друг начин да се бори.

Той грабна телефона от бюрото и набра номера на Кейн.

— Калън? — гласът отсреща бе въпросителен.

— Имаш ли връзки в телевизионните станции тук? — попита го Калън бързо.

— Няколко са свързани — отговори другият мъж предпазливо.

— Имаш ли някое от доказателствата, които си събрал и което е леснодостъпно?

— Повечето от тях — гласът отново прозвуча предпазливо.

Калън набързо сподели плана, който се бе оформил в главата му. Копелетата нямаше да ги докоснат, ако цялата нация наблюдаваше пътуването им до Вашингтон. Това щеше да бъде перфектно.

— Ще проработи — каза Кейн, гласът му се повиши от вълнение. — Но ще отнеме известно време да се осъществи. Ще ти се обадя с подробностите. Ако си склонен да отговаряш на телефона.

— Ще отговоря — изръмжа Калън. — Направи го. Погрижи се репортерите да са на мястото, където ще се срещнем.

— А останалите? — гласът на Кейн сега бе гърлен. — Шера, Даун и двамата мъже.

— Трима мъже — напомни му Калън.

— Не за дълго, ако те познавам толкова добре, колкото мисля — изрече Кейн. — Ще разкриеш ли и останалите?

Калън пое дълбоко въздух.

— Това ще бъде тяхно решение. Шера да се свърже с останалите. Те могат да се изправят заедно с мен или ще направя всичко възможно да продължа да ги прикривам. Каквото те решат.

Последва напрегната тишина от другата страна на линията.

— Меринъс добре ли е? — попита най-накрая брат й.

Калън погледна към нея, изглеждаше разтревожена.

— Добре е. Но искам да прекъсна връзката, преди да бъдеш засечен. Вече говорихме твърде дълго време тази вечер. Свържи се с мен, когато се погрижиш за всичко и ще ти дадем местоположението ни.

Калън затвори телефона.

— Наистина ли ще направиш това? — прошепна с надежда Меринъс. — Наистина ли ще излезеш и ще ги накараш да си платят?

Калън изсумтя. Не си правеше илюзии относно това. Съвета никога нямаше да си плати истински.

— Ще се покажа. Ще се оставя на въпросите им и така за известно време ще им попреча да провеждат експериментите си — обеща той. — Но опасността никога няма да премине, Меринъс, искам да разбереш това. Ще трябва винаги да бъдем предпазливи, винаги да бъдем в Прайда. Нашата сила е в числеността.

— А ако останалите не се появят? — попита тя.

— Ще го направят — той ги познаваше добре. Щяха да застанат до него, без значение за какво.

Калън я придърпа отново в прегръдките си, притисна я силно и се помоли за чудо, каквото всъщност не очакваше. Щеше да е твърде много, да мечтае за спокойствие. Освен това се молеше за безопасността на Меринъс с цялото си сърце и душа. Молеше се само за това.

Кейн затвори телефона, след това внимателно провери светлината на индикатора. Още беше зелена. Той въздъхна дълго и уморено, след което погледна към останалите в стаята. Откри веднага Шера. Тя бе в далечния ъгъл, седнала в един от удобните столове, които предоставяше апартамента. Братята му го гледаха с очакване, а лицето на баща му, макар и уверено, бе набраздено от безпокойство и мъка.

— Ще има пресконференция, Кейлъб — обърна се Кейн към втория по възраст брат. — Вдигни телефона и събери репортерите от Вашингтон и Ню Йорк. Осигури ни най-известните имена. Не искам калпава работа — той се обърна към Шера и хвърли към нея телефона, който държеше. Тя го улови грациозно. Гъвкавото й тяло никога не се напрягаше или трепваше от изненада. Сякаш бе очаквала това през цялото време. — Обади се на братята си и на доктор Мартин. Накарай ги да дойдат тук, за да сме заедно. Калън иска да преустановим издирването на Дейън. Освен това заяви, че всеки един от вас трябва да реши дали желае да се разкрие или предпочита да остане в тайна.

— Налага ли се да уведомим нашата връзка в Съвета? — попита най-младият брат, Грей, който най-много приличаше на Меринъс.

— Не, нека да получат информация от техните къртици от вестниците и станциите — Кейн сви рамене. — Ще имаме достатъчно работа за вършене тук. Моите хора са готови да действат, за да гарантират безопасността на Калън и семейството му. Сега нека нещата да се задвижат.

Група от дванадесет мъже, бивши войници от Специалните части, следваха Кейн на всяка работа, която той поемеше, лична или свързана с бизнес. В момента заемаха всички стаи около тези, които Кейн и семейството му бяха наели.

— Колко неприятности очакваш? — попита сериозно Джон Тайлър, главата на клана.

Кейн въздъхна тежко.

— Очаквам поне едно покушение срещу тях по време на пресконференцията — призна той. — Искам Меринъс да е бронирана и всички достъпни места да бъдат покрити. Ще трябва моите хора да се погрижат за това. Може да мине и спокойно, но аз никога се надявам на това.

— Съвета ще ги иска мъртви, ако е възможно. Ако ли не, поне ще се опитат да ограничат щетите, които биха могли да нанесат. — Шера се изправи на крака, когато останалите се обърнаха към нея. — Те няма да очакват доказателствата, които Кейн има срещу тях, така че може да бъдем в по-голяма безопасност, отколкото смятаме.

Точно за това се молеше Кейн. Когато лайната достигнеха вентилатора, щяха да омажат повече от една правителствена личност и то от няколко държави, както и шепа милиардери. Ограничаването на щетите след това, нямаше да бъде лесно.

— Добре, нека да подготвим всичко — каза Джон напрегнато. — Искам да се погрижим за това и дъщеря ми да си дойде у дома. Да тръгваме.

И, разбира се, те го направиха. Не биха посмели да го игнорират или да не му се подчинят. Те тръгнаха. Всички, освен Шера. Тя проведе разговора, изпълнявайки своята част, а Кейн я наблюдаваше, как се движи неспокойно из стаята. Беше такава почти през целия ден. Нервна и неспособна да стои на едно място дълго време. Не че Кейн очакваше напрежението й да е същото като неговото. Всеки мускул на тялото му бе стегнат от възбуда и бе така, откакто тя бе пристъпила от сенките онази вечер.

Той не можеше да забрави чувството, което бе изпитал от това да я докосва. Вкусът на копринената й кожа, това дяволско гърлено ръмжене, което тя издаваше, докато той се движеше в тялото й. Шера харесваше грубия секс, да хапе със зъби, да стиска с ръце. Не беше свита виолетка или стеснителна девица, не е била дори като девствена. Беше съблазнителка, прелъстителка, тялото й се приспособяваше към него, призовавайки го към горещо единение. Кейн толкова много искаше да я вземе отново, че едва издържаше. Усещането на горещата й вагина, разтягаща се около него, влагата й, мокреща пениса и тестисите му. Проклета да е! Кейн не бе изпитвал такава възбуда от времето, прекарано в лабораториите.

И точно затова, сега Шера го мразеше. Тя никога не разбра защо тогава бе там. И не искаше да го изслуша, когато се опита да й каже, защо не се бе върнал за нея, както се бе заклел да направи. Трудно е да спасиш някого, когато си наполовина заровен в една яма, давещ се в собствената си кръв. Копелетата бяха разбрали по някакъв начин какво става и едва не го убиха заради усилията му. Това, което го спаси, бе фактът, че по това време те нямаха представа кой е той. И докато оздравее, го забравиха. Единствено учените и войниците в лабораторията бяха виждали лицето му, и Кейн внимаваше да не се излага под светлините на прожекторите и на всякакви публични изяви. Работи върху това десет години и щеше да продължи, докато види всяко копеле, стоящо зад това, унищожено. Точно както те унищожаваха.

Кейн отново погледна към Шера. Болката удари гърдите му, а вината го изяждаше жив. Какво й бяха причинили? Калън я бе спасил малко след покушението срещу живота на Кейн. Той я бе извел, беше я спасил, но нещо друго я беше белязало. То бе там, в изражението й, което бързо и предпазливо се променяше, когато той се приближеше прекалено много, в тайните, които се въртяха като сенки в тези тъмни зелени очи. Тя вече не му вярваше и Кейн не можеше да я вини. Беше го чакала, бе вярвала в него, а той се бе провалил. Нямаше значение защо.

— Шера, какво казват твоите хора? — младият мъж се приближи към нея и опита да овладее гнева си, когато тя се отдръпна.

— Ще бъдат тук след няколко часа. Тайбър и Танер вече са на път към Даун. Дейън им се е изплъзнал.

Мъжът видя стиснатите й юмруци. Тя изпита ярост, когато разбраха, че Тайбър едва бе стигнал навреме до другото момиче, за да я спаси от брутално изнасилване.

— Ще се изправят ли заедно с Калън? — попита я Кейн, знаейки, че една група ще постигне по-голямо въздействие, отколкото сам човек.

— Ние винаги сме стояли зад него. Точно както той винаги ни е защитавал — младата жена го стрелна с див поглед.

Още веднъж го бе срязала. Преди Шера да приключеше, той щеше да лежи на миниатюрни парченца в краката й.

— Това е всичко, което имах нужда да знам — Кейн кимна, вместо да се опитва да се препира с нея пред останалите. Обърна се към единия от братята си. — Кейлъб, разполагаме със задоволителна група, не само с един човек. Нека задържим част от информацията, ще споделим само това, което не може да се запази.

Кейлъб кимна, докато провеждаше друг разговор.

Мъжете Тайлър се движеха из стаята, изпълнявайки различни задачи. Шера ги наблюдаваше почти изкривила устни в ръмжене.

— Успокой се, скъпа, ние ще се погрижим за всичко — каза й меко Кейн.

Очите на младата жена потъмняха, а изражението й се изопна от гняв.

— Не съм ти скъпа! — отвърна презрително тя. — Така че спри с остроумните си глупости, Кейн. Познавам те и знам какъв си, така че престани да се опитваш да си играеш с мен.

Кейн почувства как контролът му започва да се руши. Осем изненадани лица се обърнаха към тях, наблюдавайки внимателно сцената. Очите му се присвиха, ръцете му се стиснаха в юмруци от желание да я завлече в съседната стая и да й даде нещо, с което да се бори.

— Скъпа, когато започна да си играя, няма да бъде само опит — изрече той възмутено, извръщайки се от нея. — Майната му, ще се заема с теб по-късно, когато имам време.

— Не, няма да се заемаш с мен и точка — Шера мина покрай него, насочвайки се към вратата.

— Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш? — Кейн я сграбчи за ръката и я завъртя с лице към себе си.

Ярост сякаш очерта тялото й, когато погледна надолу към ръката му, след това погледна и в лицето му. Като че ли докосването я отвращаваше.

— Махни си ръцете от мен — гласът й вибрираше от гняв, но да бъде проклет, ако не видя и припламване на желание в очите й.

Кейн я издърпа през стаята и грубо я натисна обратно в стола. Когато тя се опита да се изправи отново, той притисна ръцете й в подлакътниците на стола, принуждавайки я да остане седнала.

— Няма да ходиш никъде — яростно извика той, втренчен в пламтящото й лице. — Можеш да стоиш на задника си тук или да избягаш да се скриеш в спалнята, но няма да напуснеш този апартамент. Разбра ли ме?

— Кейн! — остро възрази баща му зад него.

За първи път през живота си, Кейн го пренебрегна.

— Чуваш ли, Шера? — извика младият мъж отново, без да откъсва поглед от нея.

Устните й изтъняха, леко нацупеният им вид почти го изкуши да ги завладее със силата на желанието, което едва не го разкъсваше на парчета.

— Добре! — буквално изръмжа към него, очите й мятаха искри от ярост и тя се отдръпна от него, колкото бе възможно. — Но сестра ти е права, ти си задник!

Очите му се разшириха от удивление, след това се намръщи раздразнено.

— По дяволите, на всички ли е казала, че съм задник? — той чу как гласът му се извиси недоверчиво, след това се обърна да погледне семейството си за отговор.

Те се взираха в него със смесица от изненада и учудване.

— Може би иска да предупреди света, за деспот като теб — подигра се Шера. — Не че е трудно да се забележи.

Кейн отново се обърна към нея.

— Кейн! — не бе възможно да пренебрегне заповедта в гласа на баща си. — Остави момичето на мира, тя каза, че няма да ходи никъде. Махай се оттук и се увери, че си готов, така че всички ние да си починем малко преди утрото, което е само след няколко часа.

Джон застана пред него намръщено, най-големият му син доста го бе объркал.

— Шера, напуснеш ли тази стая, кълна се, че ще те преследвам — каза Кейн яростно, взирайки се в очите й, които се разшириха от шок. — И ти обещавам, че няма да ти хареса много, когато те открия.

Тя изръмжа тихо, разкривайки по-дълги от нормалните кучешки зъби от двете страни на устата си.

— Бъди добро коте, скъпа — усмихна се той подигравателно. Обърна се и излезе от стаята, преди тя да има шанс да отвърне на удара, но яростното й проклятие го последва в коридора.

Кейн въздъхна тежко, прокарвайки пръсти през късата си черна коса и се насочи към съседната стая. По дяволите! Нямаше желание да се бори с нея. Не искаше да я вбесява. Искаше я гореща, възбудена и умоляваща. И рано или късно, щеше да я получи.