Да изкушиш звяра

Глава 8

— Това може да отнеме няколко дни — Док Мартин, единствения останал жив от първоначално петимата учени, които бяха работили върху създаването на Калън и останалите, извади дузина флакони от една малка кутия и започна да нарежда инструментите си.

Имаше кръвни проби, проби от слюнка, по дяволите, дори повече от една проба от семенна течност. Въпреки еякулацията обаче, пенисът на Калън още пулсираше. Кръвта му препускаше във вените и той не можеше да изтръгне аромата на тази проклета жена от тялото си.

— Някакви предположения? — попита Калън.

Док вдигна рамене.

— Може да бъде всичко Калън, все пак казвам, че спокойно бихме могли да го ограничим до сексуален проблем. Не бих правил заключения, преди да приключат изследванията. Също така, са ми нужни и проби от жената. Трябва да я доведеш тук тази вечер, за да ги взема и да ги изследвам заедно с твоите.

— Не — не можеше да има доверие на себе си, когато тя е наоколо.

— От това, което каза, тя също е засегната, Калън — обади се Шера зад доктора. — Трябва да разберем какво се случва. Това не касае само теб. Би могло да засегне всички нас.

Целият Прайд се бе събрал. Другите трима го наблюдаваха мрачно, загрижени от новината за този нов проблем, пред който бяха изправени.

— Нека да изчакаме и да видим какво ще покажат моите. Ако тя още изпитва тази болка, тогава ще преценим — заяви Калън. — Дотогава, няма смисъл да я притесняваме — нито пък имаше смисъл да изкушава страстта, която бушуваше между тях.

— Достатъчно опасно е, че той има някакъв контакт с нормален човек — каза намръщено Дейън. Породата на пумата беше мрачна, кафявите му очи подозрителни, гневни, изражението му — по-свирепо от обикновено.

— Ние не сме чудовища, Дейън — протестира спокойно, намиращата се до него Даун — тя беше най-младият член на Прайда и също беше порода пума.

— Как би ни нарекла ти, Даун? Искаш ли да правиш секс с нормален мъж и да изпробваш вероятността, твоята природа да го погуби? — попита саркастично Дейън.

Калън видя трепването на Даун, лицето й пребледня, а по изражението й премина страх.

— Достатъчно — изръмжа Калън. — Какво ти става, Дейън, че сега се обръщаш срещу нея? Нищо не показва, че ще нараним някого.

— Тя не е нормална. Няма работа…

От гърлото на Танер избухна диво ръмжене. Бенгалският тигър, бе непредсказуем и яростно защитнически настроен към жените. Като млад мъж, темпераментът му често ставаше горещ и нетърпелив.

— Достатъчно, по дяволите — Калън се изправи на крака, взирайки се във всички тях. Тайбър и Танер бяха поставили Даун зад себе си и сега стояха срещу Дейън, с оголени зъби и гневни изражения.

— Те само ръмжат — въздъхна Шера. — Но няма да идат по-нататък.

— Не трябва да стигаме толкова далеч — обърна се към нея Калън сърдито. — Това ли правите докато аз се опитвам да разкарам войниците на Съвета далеч от дома ни? Биете се помежду си?

— Само когато се опита да поеме командването — избухна Танер. — Ти си оставил Тайбър да отговаря, Дейън няма право да ни нарежда, нито на Даун или Шера.

— Той излиза извън контрол, Калън — гласът на Тайбър беше по-малко яростен, но потенциалът му вибрираше точно под повърхността. Породата на ягуара, която бе примесена с неговата ДНК, можеше да бъде спокойна и търпелива, или зверски агресивна.

— Дейън? — обърна се към него Калън с твърд глас.

Дейън поклати глава.

— Ние не сме нормални — сега той изглеждаше по-смирен. — Лудост е да се преструваме, че сме.

— Никой от нас не претендира, че сме нормални — Калън прокара пръсти през косата си от безсилие. — Върви си вкъщи. Виж дали можеш да намериш търпението си преди утре вечер. Искам ти и Тайбър да патрулирате на хребета. Не можем да свалим гарда, особено сега.

Останалите въздъхнаха и кимнаха, Дейън леко изрази съгласието си, преди да се обърне и да излезе от стаята.

— Даун? — младата жена зад Тайбър и Танер сякаш все още се страхуваше. — Излез напред, сестричке. Защо си изплашена още? — защото сенките и спомените я разкъсваха и я измъчваха. Той добре знаеше това.

Момичето се отмести от сигурността на другите двама мъже, поглеждайки назад към Тайбър, сякаш той й вдъхваше увереност.

— Дейън се опитва да я принуди да се присъедини към него — каза Шера, като започна да помага на Док да пакетира припасите им. — Желанието му към нея я плаши.

Даун пребледня. Калън изпусна една уморена въздишка. Имаше дни, през които се питаше дали ще запазят разсъдъка си.

— Вземи я у дома със себе си, Шера — нареди Калън. — Не искам да я оставям сама.

Той пренебрегна изненадания, изпълнен с благодарност, поглед на Даун.

— Нека да стои там — продължи мъжът. — Ръцете ми са заети с това да държа г-ца Тайлър надалеч. Нямам нужда от други тревоги.

— Успех — каза докторът, докато изучаваше една страница от дебелия бележник, който бе откраднал от лабораторията преди години.

— Какво откри? — намръщи се Калън и се приближи.

Джейкъб Мартин клатеше глава тревожно, а набразденото му лице се сбръчка от намръщването, когато прочете информацията, която бе открил.

— Имало е подобен случай с първия създаден Лъв, около десет години преди теб. Той е бил държан на друго място. Случило се е с една жена, учен всъщност — той обърна разтревожените си очи към него, — това не засяга само теб, Калън, а и жената. Двамата сте, така да се каже, в „период на разгонване“.

— „Период на разгонване“? — повтори Калън предпазливо.

— Трябва да съм го пропуснал, защото никога преди не си показвал тези симптоми — ученият поклати глава объркано. — Това е само една малка бележка, всъщност. Лъвът и жената са били унищожени, така че не са направени изследвания относно явлението. Но необичайните сексуални потребности, възбудени състояния, повишена чувствителност, способността да долови миризмата на възбудата на женската, всичко е отбелязано. Ученият го е нарекъл „период на разгонване“, състояние, подобно на това при котките.

Калън седна, въздишайки примирено.

— Това означава, че без тестове няма как да разберем какво ще се случи — каза той уморено.

Доктор Мартин поклати глава.

— Споменава се, че няколко учени са искали да го изучават, да разберат дали Лъвът може да се размножава с жената, но тези, които отговарят за проекта, нямало да позволят. Унищожили двойката.

Калън подпря лакти на краката си, а ръцете му увиснаха между коленете, когато наведе глава, треперещ от ужас. Решенията за живота и смъртта се вземаха толкова лесно в ада, в който бяха създадени.

— Някой трябва да държи под око жената. Имам нужда от тези изследвания, Калън — предупреди го докторът. — Трябва да следим процеса, защото след това ще се случи и с останалите. А и не знаем дали има някаква опасност заради това.

Калън се чудеше дали е възможно нощта да стане по-лоша.

— Трябва да я следиш, Кал — предупреди го Шера. — Или остави един от нас да го прави.

— Аз ще го направя — изръмжа той, не искаше никой от останалите мъже около нея. — Аз съм като в капан. Док, стойте с Шера тук засега. Ще се свържа с вас, ако тя все още е… — той повдигна рамене.

— Разгонена? — засмя се предизвикателно Шера.

— Възбудена! Ще ви уведомя кога можете да тръгнете.

Меринъс беше възбудена. Лежеше в спалния чувал в палатката си гола, тялото й блестеше от влага, трепереше и пулсираше от треската на страстта. Ръцете й обхванаха гърдите, пръстите притиснаха твърдите зърна и тя не успя да сдържи стона си. Чувстваше се толкова добре. Почти толкова, колкото когато я докосваше Калън. Завъртя малките пъпки между пръстите си, отмятайки глава назад. Гърдите й бяха толкова набъбнали, толкова чувствителни, че бяха почти болезнени.

Кожата й тръпнеше. Едната й ръка се придвижи по влажните очертания на плоския корем към гладката плът между бедрата й. Хлъзгава, влажна топлина посрещна пръстите й. Клиторът й пулсираше. Меринъс трепереше от усещането пронизало я при докосването на малката твърда пъпка. Желанието надвисна над тялото й като електрическо напрежение. Гладно. Унищожително. Тя искаше, нуждаеше се от Калън.

Призна пред себе си, че е изпаднала в ужасна беда. Някак си, по някакъв начин, той я бе накарал да обезумее от докосването му, от целувката. Тази целувка бе толкова гореща, пикантна. Вкусът на устата му остана в нейната, карайки я да копнее за още.

Пръстите й се плъзнаха надолу по влажната цепка на влагалището й. Бедрата й се стегнаха, започнаха да треперят. Тя се изви и изохка. Пръстите й стиснаха едното зърно, подръпнаха го, докато тя стенеше, стенеше… Бедрата й се извиваха срещу ръката, която кръжеше около клитора. О, това усещане беше хубаво. Но не толкова, колкото Калън би я накарал да се почувства. Искаше да почувства смучещата му устата върху малката твърда пъпка, да я погали с езика си както бе направил със зърната й.

Меринъс се задъхваше. Спомни си влажната топлина на устата му. Пръстите й се раздвижиха по-смело върху клитора и един стон се откъсна от гърлото й, когато топлината набъбна в нея, около нея. Тя гореше. Умираше. Какво й бе сторил той?

— Калън — прошепна треперещо името му.

Ако не беше толкова разгорещена, щеше да се разсмее. Ако желанието, бликащо в тялото й, не беше толкова интензивно, толкова изгарящо.

Запита се къде ли е той. Сигурно нямаше представа какво става с нея?

Беше ли това наказанието му за дързостта й, задето бе дошла тук и се опитваше да го привлече към обществото?

Самозадоволяването не подейства. Дишайки тежко, Меринъс усмири пръстите върху плътта си. Нямаше да стигне до оргазъм, не и по начина, по който го правеше. По дяволите, знаеше, че трябваше да си купи онази проклета книга за мастурбация. Но не, тя бе убедена, че може да си намери някой мургав, мускулест бог, който да се погрижи за това. Сега беше тук, в средата на нищото, толкова възбудена, че изгаряше жива, и нямаше никакъв мускулест мъжкар, който да потуши огъня.

— По дяволите — Меринъс се отпусна в спалния чувал, сълзи на разочарование напираха в очите й. — Когато го открия, ще го убия. Ще позволя на Кейн да го кастрира. Ще пръсна топките му с пистолета си.

Младата жена изпъшка, обърна се на една страна, дишайки тежко. Можеше да премине през това. Издиша силно, в опит да възвърне малко от контрола си. Можеше да го направи, мислеше си тя. Наистина можеше да го направи до утре, тогава щеше да отиде в този дяволски гараж и г-н Калън Лайънс, невероятното момче-котка, щеше да се погрижи за този проклет проблем по едни или друг начин.