Да изкушиш звяра

Глава 2

Санди Хоук, Кентъки

Това не беше гледка за очите на една девица. Меринъс нагласи бинокъла си и впери поглед напред. Изтегнат под топлите слънчеви лъчи, пред нея лежеше чисто гол мъж, при това доста възбуден. Великолепното, силно жилесто копие от мъжка плът се издигаше поне осем инча1 — може и повече — от долната част на плоския му корем. Беше дебело, дълго и апетитно примамливо. Жената издиша тежко, докато лежеше на скалата, която беше открила. Това бе единствената удобна позиция за наблюдение на малкия закътан заден двор. Не можеше да откъсне очи от него.

Калън Лайънс2 беше висок най-малко метър и деветдесет, мускулест, с широк гръден кош и тесен кръст, мощни бедра и най-великолепните крака, които някога бе виждала. Просто не беше гледка, която една порядъчна, прекалено скромна млада журналистка като нея трябваше да вижда. Това можеше да предизвика определени представи у едно момиче. Представи си как би се почувствала да лежи до него, да се потърква в тялото му, да целува гладката златиста кожа. Мисълта я накара да потръпне.

Тя и г-н Лайънс играеха тази малка забавна игра в продължение на една седмица. Меринъс не претендираше, че го познава, че знае кой е той и къде може да бъде открит, а той се преструваше, че тя не слухти из града и не задава въпроси за него, за починалата му майка и за местонахождението на жилището му.

Досега няколко пъти се бе стигало до директен разговор. Като че ли съм дошла неподготвена, помисли си тя подигравателно. Документи, записки, бележки, снимки… Бе изучавала мъжа в продължение на седмици, преди да поиска тази статия.

Все още не можеше да повярва, че Кейн бе застанал на нейна страна и я взе със себе си, за да се срещне с Калън. Не, че не дишаше във врата й през половината от времето. Щеше да го прави и сега, ако не се бе наложило да се върне обратно в окръг Колумбия, за да говори с един учен, за когото смятаха, че е участвал в първоначалните експерименти. Предполагаше се, че Меринъс трябва да отрие информация за майката на Калън и да осъществи контакт със загадъчния обект на своя интерес.

И така, беше тук, изживявайки историята на своя живот, и вместо да прави изследователския доклад за човека долу, тя го наблюдаваше как се е излегнал на слънцето. Но каква гледка бе само. Бронзова кожа, покриваща мускулестото му тяло. Дълга, златистокестенява коса, с цвета на лъва, с чиято ДНК се предполагаше, че е подобрена неговата структура. Твърдо, самоуверено лице, което бе великолепно и почти свирепо с твърдо изсечените си черти. А устните, пълни и мъжествени, само с намек за жестока извивка. Тя искаше да целуне тези устни. Искаше да започне с тях и да целува и ближе надолу по тези широки гърди, твърдият плосък корем до ерекцията, която се извисяваше между бронзовите му бедра. Облиза устните си при мисълта.

Меринъс подскочи, когато усети мобилния си телефон да вибрира на бедрото й. Изражението й стана нетърпеливо. Знаеше кой е. Сигурно беше най-големият и най-досаден брат.

— Какво, Кейн? — изсъска тя, щом отвори телефона и го сложи на ухото си. Изпита гордост, че очите й нито за миг не се отделиха от великолепния мъж долу.

— Можеше да бъде татко — припомни й Кейн с равен и твърд глас.

— Можеше да бъде също и папата, но знаем каква е вероятността това да се случи — промърмори тя.

— Кучка — изръмжа той почти с обич.

— О, Кейн, колко мило — ухили се тя. — И аз те обичам, задник.

Последва кратък смях от другата страна на линията, който я накара да се усмихне в отговор.

— Как върви статията? — гласът му стана сериозен, прекалено сериозен.

— Върви много добре. По-късно днес имам уговорена среща с една жена, която иска да говори за майката. Била е убита в собствения си дом. Татко не знае това.

Мария Моралес, известна в Южна Калифорния като Дженифър Лайънс, бе убита, но не от случаен крадец или нападател, а от човек, който е искал да я види мъртва.

— Какво смяташ, че ще научиш като разследваш майката? — попита Кейн. — Трябва ни доказателство за сина, Мери, не забравяй това.

— Знам какво търся, големецо — отвърна тя. — Но за да стигнем до сина, се нуждая от информация. Освен това, някой се опитва да ме възпрепятства за Моралес. Знаеш колко мразя това.

Там имаше една загадка, също толкова голяма, колкото мъжа, проснат върху терасата под нея. О, небеса! Тя наблюдаваше как ръката му се премести към тестисите, не да се почеше, както тя предположи, а да ги погали. При тази гледка кръвното й налягане значително се повиши.

— Аз разследвам, не помниш ли? — каза Кейн. — Ти си само посредник.

— Е, аз мога да се справя и с двете — изсъска тя.

По линията прозвуча уморена въздишка.

— Осъществи ли контакт с Лайънс вече? Предложи ли му сделката, която татко измисли?

Да, сделката на живота — покажи себе си, разкажи историята си на нас, а ние ще те направим известен. По дяволите, животът ти. Въобще не й се искаше да започва точно с тази сделка, но знаеше, че Калън би се съгласил единствено на нея, като се погрижи за всички предпазни мерки.

— Не още. На път съм — тя се опитваше да диша спокойно, когато видя как ръката му прихвана основата на дебелия пенис и започна да гали цялата твърда, възхитителна плът.

Той имаше намерение да мастурбира. Тялото й пламна от вълнение, особено във влагалището, при осъзнаването на това. Точно тук, пред очите й, щеше да мастурбира. Меринъс не можеше да повярва. Ръката му кръжеше около широкото копие, движейки се бавно и спокойно, почти лениво от върха към основата.

Тя почувства как плътта между бедрата й започна да се затопля. Мускулите на влагалището й се свиха и усети как се навлажнява. Утробата й потръпна, когато чувствената топлина прониза тялото й като светкавица. Зърната й се втвърдиха болезнено. Тялото й стана толкова чувствително, че можеше да усети ласката на вятъра по голите си ръце като милувка от някакъв призрачен любовник.

Мили Боже, така ли се чувстваха мъжете, докато наблюдаваха жените да мастурбират. Нищо чудно, че толкова много им харесваше. Дългите силни пръсти галеха пениса му от върха до основата, а с другата си ръка бе хванал торбичките отдолу и ги масажираше в синхрон. Къде беше проклетият вятър, когато тя се нуждаеше от него? С всяка минута прегряваше все повече.

— Побързай, Меринъс, нямаш на разположение цял живот — изръмжа Кейн в телефона. — Има наемници, които дебнат копелето. Не мога да прикривам задника ти завинаги, знаеш го. Налага се да остана още три дни тук, а татко полудява, задето си там сам-сама.

Да, наемници. Тя примигна, докато наблюдаваше тези ръце, покрили дебелата главичка на собствената му ерекция, а върховете на пръстите му галеха областта отдолу. Младата жена облиза устни, пожела си да е там и да му помага. Почувства се като обречена девица.

— Ще побързам, обещавам — промърмори тя. — Сега ме остави да се разкарам от тук, за да мога да свърша малко проклета работа. Нямам време да се занимавам с глупостите ти.

Чу го да въздиша.

— След малко ще затворя. Изчака твърде дълго, за да се обадиш — укори я той.

— И защо трябва да го правя? Ти се обаждаш всеки ден — каза тя разсеяно. — Трябва да тръгвам, Кейн. Имам работа за вършене. Ще си побъбря с теб по-късно, скъпи.

Чу ругатнята му, докато затваряше и прибра малкия телефон обратно в удобния калъф на бедрото си. Господи, щеше да получи инфаркт! Сега мъжът-котка си играеше с пениса си като с добре настроен инструмент. Тя можеше да се закълне, че видя главичката да пулсира, да тупти. Бедрата му се извиха, след това гъста струя от кремообразна течност бликна от върха, разплисквайки се върху твърдия корем и грубата ръка.

— О, човече, позволи ми да вкуся — прошепна тя, неспособна да откъсне очи от гледката.

След това, той се протегна и отвори очи. Меринъс дишаше учестено, когато погледите им се срещнаха. Самодоволна усмивка разтегна великолепните устни. Разбира се, той не можеше да знае, че тя е там, убеждаваше сама себе си. Това просто беше невъзможно. Нали?

Калън се изсмя вътрешно, когато обърна поглед към мястото, където жената мислеше, че е скрита. По дяволите, той можеше да подуши аромата на възбудата й по вятъра, дори от разстояние от около една миля3. Не беше ли си прочела домашното? Знаеше, че файловете, които тя криеше в камиона си ясно посочват, че той има изключителни зрение, слух и обоняние. Въпреки това, никога не бе помирисвал топлината на друга жена по същия начин, както нейната.

Калън се надигна от платформата, протегна се отново, предоставяйки й гледката на стегнатите мускули на задните си части, докато се хилеше развеселено. Да дразни малката журналистка беше по-забавно, отколкото някога си бе представял, че ще бъде. Всеки път, когато тя се приближеше до него, преструвайки се, че не знае кой е той, беше изпитание на търпението. Чудеше се кога ли ще се предаде. Не се и съмняваше, че ще стане много скоро. Калън изтрезня при тази мисъл. Не, беше по-добре да не го прави. По дяволите, щеше да е по-добре, ако я бе оставил, когато пристигна за първи път, но имаше нещо в нея, което го държеше твърд и любопитен. Слухът за любопитството на котките не беше мит, въпреки, че той щеше да е любопитен към нея и без наличието на това специфично генетично качество.

— Тя още ли е там горе? — Шера пристъпи прага на къщата, когато той вдигаше шортите си, за да покрие все още твърдия си член. — Голямо представление й демонстрира, Калън.

Тя се усмихваше широко, въпреки, че в очите й имаше въпрос.

— Може би твърде много се наслаждавам на играта — ухили се той към нея. — Тя има уникален подход към историята, трябва да го признаеш.

— Или към теб — Шера премина обратно през вратата, когато той влезе в кухнята. — Док иска да те види още веднъж в лабораторията. Последните ти тестове бяха малко несполучливи и иска да ги направи отново.

— Как несполучливи? — намръщи се Калън. — Ежемесечните тестове никога не са били несполучливи.

Шера сви рамене.

— Жлезите по езика ти изглеждат увеличени.

Калън прокара езика по зъбите си, намръщвайки се на леката разлика в усещането за тях. Нищо притеснително, това се беше случвало и преди.

— Може би съм хванал настинка или нещо такова.

— Сърдечният ритъм, адреналинът, семенната течност и кръвните тестове също са несполучливи. Може да е от оборудването, но той иска още проби, за да бъде по-сигурен.

— По дяволите. Вече се нуждаем от ново оборудване? — въздъхна Калън. — Тези глупави разходи.

— Все пак ни запазва нормални — напомни му жената, докато той вадеше бутилка вода от хладилника. — Върви и му угоди, знаеш колко раздразнителен става, ако тестовете са несполучливи. Той получи пристъп на лудост миналата година, когато Тайбър изчезна нанякъде, помниш ли?

Да, Калън си спомняше. Тайбър също изглеждаше полудял през тази година. Раздразнен почти до точката на подивяване. Тогава бе изчезнал в продължение на дни, без обяснения, без оправдания.

— Да, също така си спомням, как от сметката за подновяване на машините, ненадейно изчезна половин милион — направи гримаса Калън. — По дяволите, трябва да полага повече грижи за играчките си. Това беше само преди една година.

Шера се ухили, носът й се сбърчи, нацупените й устни се изгладиха в усмивка.

— По-добре отиди при него и му позволи да вземе още проби, просто за да бъдем сигурни — подкани го тя. — Не искаме да купуваме ново оборудване заради една прищявка.

Калън поклати глава и пое бързо към подземната пещера, където се намираше лабораторията. Това не беше идеалното място да пазят тайните си, но вършеше работа. Прохладната вътрешност не беше толкова влажна, както в повечето пещери. Бе суха и солидна, имаше стабилен подводен кладенец и лесен достъп от къщата. Док бе доволен от мястото, което улесни запазването на животите им в тайна.

— Още тестове — мърмореше Калън. — Нуждая се от тях колкото и от този твърд пенис, който настоява да изчукам някоя.

Би могъл много бързо да се погрижи за този проблем и за това щеше да му съдейства всяка жена, различна от плътно долепената до него журналистка, която го дебнеше. Но не, той вехнеше като спаружена маруля, когато дори опиташе да се доближи до някоя жена, а след това скачаше като ковано желязо в мига, в който ароматът на журналистката стигнеше до него. Бе меко казано, че е неприятно.

Фактът, че тя беше единствената жена, която не можеше да има, не променяше нещата. Знаеше психологията на това. Искаше я повече заради самия факт, че не може да я има. Един журналист го дебнеше и това не беше на добре. Неговите тайни бяха много и оцеляването му зависеше от това, да ги запази. Калън се държеше в сянка, стоеше далеч от града, доколкото бе възможно, позволяваше на малко хора да го опознаят. А това означаваше, че има само една причина, поради която журналист, особено една Тайлър, ще го търси.

Сурогатната му майка и нейната проклета идея, че ако се разкрие, би могъл да постигне свобода, вероятно бе в основата на всичко. Кутията, която бе изпратила до Националния форум и своя стар приятел от колежа, Джон Тайлър, точно преди смъртта си, намекваше за данните, с които той може би разполагаше. Имаше тефтер с бележки, резултати от тестове, лабораторни резултати, ДНК, деветте ярда необходими, за да го прикрият — всичко това липсваше. Бяха се сражавали да ги опазят, през нощта, когато тя беше нападната и убита. Спориха в продължение на часове, докато останалите стояха далеч от кухнята, където те крещяха и кълняха като смъртни врагове. В крайна сметка, тя бе спечелила. Той се бе съгласил да отиде с нея в Ню Йорк в мига, в който успееше да разкара още един екип наемници далеч от себе си.

Калън и останалите отидоха, за да направят точно това. Когато се върнаха, откриха Мария в кухнята, където я бяха оставили, да лежи в собствената си кръв. И сега, една година по-късно, Меринъс Тайлър го търсеше.

Което щеше да е наред, помисли той, ако можеше просто да я изчука и да я изпрати по пътя й. Но той имаше чувството, че упоритостта и решителността, които беше зърнал в изражението й, не му дават много надежда за това.