Да изкушиш звяра

Глава 20

Шера стоеше безшумно в сенките на мотела и наблюдаваше внимателно. Очите й се присвиха, когато видя как една група от девет мъже се раздели и всеки от тях пое към стаята си. Изглеждаха бесни, но един от тях бе хладнокръвен и много опасен. След като откара Док на безопасно място, тя ги проследи от летището, а после ги последва до Санди Хоук и видя как се регистрират.

Кейн не й напомняше за Меринъс по никакъв начин. Той бе тъмнокос със студени сини очи. Силната челюст и високите скули намекваха за индианския му произход, а мускулестото му грациозно тяло показваше военната подготовка, през която бе преминал. Тя познаваше външния вид и начина, по който се движи един убиец. Беше израснала сред такива, бе изнасилвана от тях повече от веднъж. Но този познаваше лично.

Този мъж й бе доставил удоволствие. Въпреки молбите й, въпреки че желаеше противното, той я бе взел под безчувствените очи на една камера. Беше я довеждал от един оргазъм до друг, като взаимно бяха подклаждали страстта си.

Наистина ли бяха изминали седем години? Господи, тази нощ я измъчваше дори сега, като че ли се бе случило едва вчера. Това бе мургавият войник, който се бе заклел да й помогне и да я освободи. Беше отишъл при нея, държейки свободата в едната си ръка, а в другата сърцето й, и бе прекарал нощта, учейки я какво удоволствие може да изпита женското тяло. А след това си бе тръгнал и никога повече не се върна. Но лекарите го направиха. Те се кикотеха, гледайки видеозаписа, и се надсмиваха над нещата, които Кейн й бе правил и които тя бе правила на него — всичко в името на науката. Изнасилванията не я бяха оплодили. Те се чудеха дали удоволствието би го сторило.

Ръцете на Шера се стиснаха в юмруци от ярост, когато Кейн се забави пред стаята си, лениво допушвайки цигарата, която бе запалил няколко минути по-рано. Тя искаше да го убие веднага. Бе се заклела, че ще го направи, ако някога го срещне отново. Бе се заклела, че ще се погрижи той да си плати за всеки един миг страдание, което бе изтърпяла през всички тези години, че ще го накара да си плати, задето я бе лъгал, и го бе направил толкова лесно без знанието й. Беше я предал, точно както бе предал и сестра си.

Изражението на Кейн се вкамени, когато последната врата най-накрая бе затворена и той остана насаме с нея.

— Къде е Меринъс? — гласът му бе свиреп, пулсиращ от ярост, който изпрати тръпки на безпокойство по тялото на младата жена. — И защо, по дяволите, не се срещнахме на летището, както обещахте?

— Аз имам по-добър въпрос — каза Шера, от безопасността на сенките. — Защо един брат предава сестра си, която се кълне, че обича, същата вечер, когато й е обещал да й помогне?

Кейн се обърна бавно, небрежно, докато застана с лице към нея. Тя видя твърда решимост в изражението му, а също и изненада.

— За какво говориш, по дяволите?

— Цял екип от войници помете къщата на Калън. Една дузина мъже. Всичко, което знам, е, че не успяха да хванат него или Меринъс. Но знам, че искаха нея. Те знаят за нея.

— Какво знаят, за Бога? — мъжът прокара пръсти през косата си, а гласът му бе тих и дрезгав от ярост. — Защо, по дяволите, ще нападат сега?

— Те знаят, че сестра ти бе чифтосана с Калън — каза тя предпазливо. — Както и ти.

Тя видя как лицето му пребледня тревожно, а сините му очи се разшириха.

— Това копеле я е докоснало? — извика той.

— Не — провлече Шера подигравателно. — Чифтоса се с нея. Сигурно си спомняш понятието? И сега на Съвета вече не му пука дали ще го хванат жив или мъртъв. Те искат жената и детето, което носи. Но ти вече знаеш това, нали, г-н Тайлър? Защо иначе ще нападат само един час, след като говорихме с теб?

Кейн бавно поклати глава.

— Никога не съм предавал сестра си. Не бих го направил — гласът му изпрати студени тръпки по гръбнака й.

Шера се намръщи.

— Дойдох да те убия, Кейн Тайлър — каза тя внимателно.

Той не изглеждаше изненадан. Устата му се изкриви в насмешка.

— Може би ще отложиш малкия си опит достатъчно дълго, за да спася задника на сестра си — изрече мъжът. — И какво, по дяволите, е това чифтосване?

— По-късно — отвърна тя. — Сега не е време за обяснения. Първо ще ми кажеш как Съвета са научили за чифтосването, след като Меринъс не ти е казвала за него.

Шера бе почти сигурна, че той не знае. Кейн бе лъжец, но в този случай, бе казал истината. Дарбите й се бяха увеличили през годините, заедно с възрастта и яростта. Сега тя можеше да подуши лъжата, както останалите хора — боклука.

— Коя си ти? — изсъска Кейн. — И се дръж малко по-учтиво, жено. Не мога да помогна на Калън или Меринъс с толкова малко информация.

Поемайки дълбоко дъх, Шера излезе от сенките. Видя как очите му се разшириха, видя как подозрението се превръща в осъзнаване.

— Не си мъртва — прошепна Кейн, примигвайки, в опит да убеди себе си, че тя е там.

Горчивината я изпълни с вълна от болка, толкова интензивна, че тя се изплаши да не бъде погълната от нея.

— Не, любовнико, не съм мъртва. Но това не значи, че ти ще живееш много дълго.

И Шера се изправи пред миналото си, както никога преди. Кошмарите и разбитите надежди се разкъсаха около нея, теглейки душата й в студената, мрачна пустота, от която се страхуваше, че никога няма да може да избяга. Тя усети нарастващата страст, нуждата — същата, която Калън и Меринъс познаваха — бушуваща в кръвта й, в цялото й същество. Пред нея стоеше мъжът, който я бе предал преди години. В мрачната, неприветлива лаборатория, тежкото му тяло върху нея, заливащо я с удоволствие, въпреки всяко препятствие, което Шера издигаше. Нейната половинка. Бащата на детето, което бе изгубила. Мъжът, който се бе заклела да убие.

Беше се стъмнило, преди Калън да успее да стигне до скрития джип. Предпазните мерки, които настояваше да вземат и неравният терен, през който преминаха, бяха превърнали в цял ден, прехода, който по принцип преминаваха за половин. Той натика Меринъс в автомобила и запали двигателя, молейки се. След това въздъхна облекчено, когато го чу да къркори. Измъквайки джипа от малкия, изоставен хангар в края на лагера, Калън пое надолу по пътя с умерена скорост.

Меринъс лежеше на задната седалка, уморена и изцедена от бягането и упоителната страст, бушуваща в тялото й. Калън бе сменил набързо камуфлажната си тениска с обикновена бяла памучна риза. Косата му бе прибрана под бейзболна шапка, а пистолетът му лежеше близо до него. Разстоянието до следващия град не бе голямо и ако останеха на главния път, далеч от тези, които той знаеше, че се използват, тогава можеха да се измъкнат от тази каша сравнително невредими.

Безопасната къща бе на няколко часа път от дома му, в покрайнините на един голям град. Беше скромна, имаше само няколко съседи и бе напълно запасена. Калън можеше да остане скрит там достатъчно дълго, докато разбере какво, по дяволите, се бе случило.

Няколко часа по-късно той вкара джипа в гаража, въздъхвайки уморено. Вратата се затвори автоматично след тях. Меринъс бе изпаднала в неспокоен сън. От време на време издаваше скимтящи звуци, въртеше се, но изтощението, заляло тялото й бе твърде голямо.

— Пристигнахме ли? — тя се изправи бавно от седалката, а гласът й бе сънлив и възбуждащ. Господи, колко я желаеше!

Беше готова за него, тялото й бе влажно. Калън пое въздух, за да се успокои. Първо трябваше да я заведе в къщата.

— Хайде — той скочи от джипа, след това й помогна да се измъкне, вдигайки я внимателно на ръце и тръгна към вратата.

— Мога да вървя — запротестира младата жена, но се притисна по-близо, а устата й намери топлата кожа на шията му, докато той пъхаше ключа в ключалката.

— А аз мога да те нося — каза мъжът, усещайки нещо да се стяга в гърдите му, когато я държеше близо.

Къщата бе тъмна и тиха. Той включи осветлението на най-ниската степен, докато вървеше към кухнята, душейки предпазливо въздуха, за да е сигурен, че не ги очакват изненади. Всичко, което откри бе миризмата на затворена къща и уханието на гореща, влажна жена.

— Гладна ли си? — Калън влезе във всекидневната, постави Меринъс на дивана и се отдръпна назад.

Тя прокара пръсти през косата си и погледна нагоре към него.

— Да. И душ. Имам болезнена нужда от душ — въздъхна. — Къде се намираме?

— От другата страна на Ашланд — отвърна той тихо. — Ела, ще ти покажа къде е банята, за да се изкъпеш. Аз ще използвам другата. Като приключа, ще вечеряме. Няма да отнеме много време.

Калън я поведе към главната спалня. Тежките дървени мебели и безупречно чистият вид я караха да изглежда безлична. Никога не се бе грижил особено за мястото, но самият факт, че къщата е съвсем противоположна, на тази, която би избрал при други обстоятелства, я правеше толкова надеждна.

— Върви — Калън кимна към голямата баня и ваната. — Ще оставя една риза, която да облечеш. Аз ще използвам другата баня.

Меринъс се обърна към него, клепачите й бяха натежали, умората тегнеше над нея, но въпреки това бе най-красивата жена, която някога бе виждал. Той вдигна ръка да погали с пръсти бузата й, взирайки се в нея с копнеж. Само обстоятелството, че е изтощена до мозъка на костите си, уморена и гладна, го възпря да я положи на голямото неизползвано легло и да я вземе.

Меринъс притисна буза към пръстите му, а една усмивка повдигна ъгълчетата на нацупената й уста.

— Не бързай — Калън се наведе към нея, устните му шепнеха над нейните с нежна целувка. — Аз ще отида и ще започна да приготвям вечерята, след като си взема душ. Ще дойда за теб, когато е готова.

— Обичам те, Калън.

Сърцето му сякаш се разби на парченца. Той усети разкъсването и късчетата, които се забиха в душата му, докато тя се взираше в него със сънливи очи и тяло, изпълнено с желание, докато животът й бе в по-голяма опасност, отколкото дори би могла да си представи, и въпреки това, бе прошепнала тези думи.

Той затвори очи, за да блокира това от съзнанието си, от животното, което виеше от страдание.

— Не — прошепна, клатейки глава.

Те вече бяха свързани, завинаги свързани заедно, в желанието си един към друг, в опасността, която ги преследваше. Той не можеше да се изправи и срещу това бреме.

Меринъс усети пръстите му върху устните си. Трепереха. Калън отвори очи и видя сълзата, която капна от едното й око. Плъзна се по бузата й, мрачна и самотна, докато си проправяше път през прахта и мръсотията по лицето й, натрупана от бягството през планината.

— Да — гласът й трепереше, докато се бореше със сълзите.

Калън искаше да изкрещи срещу несправедливостта на това. Срещу жестоката съдба, която му се надсмиваше. Само с едната си ръка той държеше всичките си мечти. А в другата лежеше неговата смърт.

Придърпа я към себе си, притискайки я болезнено към гърдите си, докато се бореше със собствените си сълзи, с виковете на животното, което страдаше вътре в него.

— Просто исках да знаеш, Калън, още преди чифтосването те обичах. Когато ти беше само една снимка, история, мъж, за когото не можех да спра да мечтая — думите й пронизаха сърцето му. — Не искам да умрем, без да разбереш, че те обичам. Че се влюбих в теб още преди да си ме докоснал.

Той потръпна. Ръцете му се стегнаха около нея, а лицето му се зарови в шията й. Устните му се притиснаха към малката раничка, там, където зъбите му се бяха впили по време на кулминацията на тяхната страст.

— Когато те видях за първи път, ти стоеше на онзи мазен паркинг на газостанцията, беше облечена в тези проклети дънки и тениска, която показваше корема ти — каза й дрезгаво. — Пенисът ми почти излезе от панталоните ми, а сърцето ми замря. Защото гледах към жената, която щях да направя своя, ако животът ми принадлежеше единствено на мен.

Животът му не бе негов, но тя беше. Природата бе взела решението вместо него. И ако не успееше да я защити, това щеше да го убие. Знаеше, че шансовете намаляват с всеки изминал ден. Сега Съветът знаеше за Меринъс. Знаеха и за чифтосването.

Отдръпна се, защото не можеше да понася повече докосването до нея, нито неясното бъдеще, което го гледаше в лицето. Да са проклети, дано, по-добре Меринъс да е мъртва, отколкото да рискува живота си по този начин. Тя нямаше избор. Все някога щяха да го заловят. Рано или късно. Извърна се от нея и се отправи към вратата на спалнята.

— Изкъпи се — прошепна й, гласът му бе непроницаем, а болката в душата му едва не го задуши. — Скоро ще приготвя нещо за ядене.

Той чу въздишката й зад себе си. Една отчаяна, болезнена въздишка, която го прониза и нарани повече, отколкото вече бе наранен. Меринъс бе толкова невинна. Твърде невинна за ужасите, които ги очакваха. Как би могъл да гарантира безопасността й? Какво можеше да направи, за да предотврати деградацията и болката, която знаеше, че тя ще понесе в бъдеще?

Да се разкрие ли, както го бе помолила? Този въпрос го преследваше. Той нямаше да може да понесе унижението, историите на таблоидите и присъдите срещу себе си. Можеше да рискува да бъде заклеймен като чудовище, заради нейната безопасност. Ако това доведеше до безопасността й, щеше да го стори. Но не и ако брат й бе този, който я е предал. Ако другите му подозрения се окажеха верни, тогава все пак не е бил брат й.

Умората изведнъж се стовари върху него и безизходицата надви противоречивите мисли в съзнанието му. Беше там, в пещерата с онези войници. Един неуловим мирис, почти прикрит от вонята на мъжката злоба. Той не го бе забелязал в началото, а по-късно, след като Меринъс бе заспала в джипа, бе достигнал до него. Миризмата на още един човек, който не бе с войниците, човек, който Калън познаваше добре. Гърдите му се стегнаха при осъзнаването, въпреки желанието да отхвърли това.

Тази закътана пещера не бе използвана поради една причина. Тя бе малко известна, дори на жителите в този район на планината. Никой не знаеше за свързващите пещери, защото ги беше затворил преди години. Калън се съблече бързо, нагласи водата и застана под водната струя. Искаше да отмие спомените за ужаса и болката, но това бе невъзможно. Искаше да отмие злото от съзнанието си, вонята на престъпленията срещу човешката природа, които му бяха причинили и които щеше да помни до края на живота си, но отново не успя. Всичко, което направи, бе да отмие мръсотията от още един отчаян полет към безопасността и да се моли на Бога да греши за предателя. Достатъчно кръв бе опетнила ръцете и душата му и не искаше да смесва миналите си грехове, с греха да убие един от малкото хора, които обичаше.

— Калън — мъжът трепна от изненада, когато някакъв силует се появи от другата страна на стъклената врата.

Стройна, дребна и крехка, Меринъс стоеше от външната страна на изпълнената с пара душ кабина, а гласът й бе колеблив. Той отвори вратата и избърса с ръка запотеното стъкло, за да може да я види. Тя бе напълно гола, а в очите й блестяха надежда и желание.

— Меринъс — въздъхна, клатейки глава.

— Имам нужда от някой, който да ми измие гърба — тя държеше кърпата си за баня, изражението й бе изпълнено с надежда, а тялото й тръпнеше от възбуда.

Дали щеше да успее да пренебрегне аромата на желанието й? Знаеше, че не би могъл. Никога. Уханието го опияняваше, също както вкусът му опияняваше нея. Докато стоеше под водата и усещаше как струята гали кожата му с топлината си, разбра, че нищо не може да се сравни с топлината, която може да открие в тялото на Меринъс.

— Ще те чукам — изръмжа той.

Младата жена се усмихна тъжно, влезе в кабината и затвори вратата зад себе си.

— А аз ще правя любов с теб — прошепна.

Дланите й се плъзнаха по гърдите му и погалиха кожата му, докато върховете на пръстите й проучваха мускулите под нея. Като взе кърпата от ръцете й, Калън небрежно я пусна върху малката полица зад гърба си. Видя как Меринъс затваря очи, докато водата пада върху косата и бледото й лице. Тя се наслаждаваше на топлината и раздвижи главата си, за да може да намокри всеки кичур.

— Тогава ми позволи да те измия, красавице — каза той меко. Прекалено меко, за неговото собствено спокойствие. Желаеше я. Тялото го болеше от копнеж — и физически, и емоционален.

Калън изсипа щедро количество шампоан в дланта си и започна да го втрива в косата й. Връхчетата на пръстите му галеха скалпа й, провираха се през мократа коприна, милвайки нежната кожа на главата й. Меринъс простена от наслада, а тялото й се потърка в неговото, когато главата й се сведе на гърдите му. Езикът й се плъзна по плоското мъжко зърно с бавна чувственост.

Тялото му се стегна и с всяка изминала секунда ставаше все по-горещо. Калън отново я премести под струята, наблюдавайки как сапунената пяна се отмива от косата и бавно се плъзга по раменете и закръглените й гърди. Нежните мехурчета я галеха така, както той искаше да го направи. Те целуваха кожата й със сатенена нежност, скривайки за миг твърдите розови връхчета. Когато и последната пяна се отми, Калън отново взе сапуна от рафта, но остави кърпата там. Не искаше нищо, освен гладкото плъзгане на ефирната пяна между своите ръце и нейната плът.

Разтърка сапуна между дланите си, докато се взираше в нея. Очите й блестяха от страст, а тялото й тръпнеше от умора и желание.

— Преди да отидеш да спиш, смятам да те погълна цялата — каза й той меко и неволна усмивка изкриви устата му.

Но когато я докосна, усмивката му се изпари. Меринъс изпъшка, извивайки се към ръцете, които обхванаха гърдите й. Към пръстите, които докосваха зърната й. Бавно, сантиметър по сантиметър, той покри тялото й с кремообразна пяна, след това коленичи в краката й и ги разтвори, а пръстите му се плъзнаха по хлъзгавата плът на гладката й женственост.

— Обичам начина, по който ме докосваш — изпъшка тя, когато пръстите му започнаха да я милват и да я мият. Сапунената пяна се плъзна надолу по бедрата й, смесена с опияняващия аромат на женското желание.

Калън положи глава на корема й, едната му ръка се обви около горната част на бедрата й, за да я подкрепи, а другата раздалечи краката й. Трябваше да я вкуси. Не можеше да чака повече. Езикът му се плъзна по гладките гънки, след това се изви около набъбналия клитор.

Меринъс се разтрепери. Ръцете й се впиха в косата му, задържайки го здраво, докато той дразнеше малката пъпка с леки движения, стараейки се да държи грапавата част на езика си далеч от нея. Галеше я само с връхчето, усещаше тръпките й, контракциите на утробата й. След това засмука клитора в устата си, прилагайки достатъчно натиск да притегли бедрата й към себе си. Стоновете й изпълниха душ кабината, докато той я възбуждаше.

— Калън, моля те! — тя тръпнеше срещу устата му.

Тогава той я притисна към стената и повдигна крака й на рамото си.

Меринъс изкрещя, когато езикът му проникна в нея. Дълбоко и силно, разтваряйки мускулите на влагалището й, докато търсеше завладяващия вкус на желанието й. Пръстите на едната му ръка продължаваха дразнещите ласки по клитора й, като игнорираше настояването й за незабавно удовлетворение. Калън не искаше да бърза, искаше да се наслади на вкуса и допира й.

Облиза я нежно и простена, когато соковете й покриха езика и устните му. Толкова бе готова за него, толкова влажна и умоляваща. Мускулите й се стегнаха около навлезлия в нея език, щом достигна освобождението, което можеше да постигне винаги и само с него.

— Моя — простена той в гънките на плътта й, ближейки с по-бързи и по-силни движения.

— Мой — извика Меринъс, ръцете в косата му се стегнаха, а гласът й бе див от желание. — Винаги мой.

И той беше. Неин. Тя бе негова. Калън се изправи на крака, повдигна я към себе си и се притисна между бедрата й. Пенисът му проникна в нея с едно бързо движение, което го доведе до върха. Мъжът стисна зъби от огненото удоволствие, което заля тялото му. Тя бе толкова тясна, улови го в копринената си хватка толкова горещо, че му отне дъха.

От устните й се изтръгна стон на наслада. Изопна се и се разтърси. Калън се отдръпна назад и отново се тласна рязко. Тя достигна кулминацията веднага, а освобождението й се изля върху ерекцията му, унищожавайки целия му самоконтрол. Той я задържа по-близо в прегръдките си, бедрата му се тласкаха мощно в нея, докато се опитваше да проникне по-дълбоко, по-навътре. Бог да му е на помощ, сега тя бе всичко, което имаше значение за него. Да бъде вътре в нея, в сърцето й, в душата й, в тялото й. Това бе всичко, за което някога бе мечтал, и повече, отколкото някога бе смятал, че е възможно да получи.

Триейки се отчаяно вътре в нея, Калън чу надигащите се стонове на подновено желание, почувства появяването на шипа и разбра, че екстазът е само на няколко секунди разстояние. Задържа я по-здраво, тласкайки се по-силно и бързо вътре в нея. Меринъс още веднъж се стегна в ръцете му и когато пенисът му се заби дълбоко, и спермата му се изля в нея, той чу вика й и усети оргазма да я връхлита за втори път. И в нейните ръце, за тези няколко безкрайни секунди, той намери покой.